9:53
На шега или наистина, върви си времето, без да се съобразява с никого и с нищо. И така неусетно се изтъркаляха 50 години, откакто випуск 1974 завършихме ВИММЕСС (Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство), днес ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе. Всеки тръгна да се реализира, възползвайки се от наученото, както и да създаде дом, семейство и да намери свой път в живота.
С този малък спомен бих искал да припомня и поздравя колегите от седма група – технология, с кръглата годишнина.
Навремето бях приет в два института, единият от които в София. Семейството ми трудно свързваше двата края и това бе причината да се запиша в този в по-близкия град, за да се справят родителите ми по-лесно с разходите, имайки предвид стандарта на живот в столицата. Не го приех с особена охота, но нямах друг избор. И така се озовах на студентската скамейка сред колегите ми в групата. Бяхме трима-четирима, отслужили военната служба. Повечето бяха дошли направо от училищата, като преобладаващо беше дамското мнозинство. Затова потърсих компанията на наборите и започнахме да играем бридж, което бе модерно по него време. Говореше се, че дори и преподавателят ни по математически анализ е сред най-добрите в града. Но се оказа, че освен лекциите и тук има политика.
Трябваше да проведем комсомолско събрание, на което да си изберем ръководство – групов отговорник и комсомолски секретар. Като се събрахме, започна едно протакане и за да ускоря нещата, понеже после имахме уговорка за карето, реших да се изкажа по някои от точките в девния ред, което ми изигра лоша шега. Помислиха ме за много активен и верен на делото и ме предложиха за комсомолски секретар на групата?! Не успях да отклоня намеренията на водещите събранието и поради липса на други варианти трябваше да се примиря с гласуваното доверие.
Мина известно време и се зададе важният за всички по онова време празник на Великата октомврийска социалистическа революция. Трябваше задължително да вземем участие в тържествената манифестация. И тук реших да се изявим по най-лесния начин, като покажем на официалните лица от трибуната, че сме будни студенти, пък и да оправдая новата си длъжност. Преди това бях разбрал, че една от майките на нашите колежки работи в шивашката кооперация „Арда“ в града, където произвеждаха мъжки ризи. Замолих я да попита дали е възможно да ни осигури отпадъчни едноцветни парчета плат, които оставаха при разкроя. Идеята беше от тях да си направим нещо като кърпички, наподобяващи малки знаменца, и с тях да поздравим гостите на трибуната. Явно майката и нейните колежки са харесали идеята и дори ни ги бяха разкроили и подготвили за действие. Така и стана. Макар и за миг се откроихме от монотонния поток на преминаващите, като допълнихме и мощен възглас – Урааа!
По-късно разбрахме, че от представителите на института са ни забелязали и на някакъв последващ академичен съвет ни наградиха с 50 лв. Решихме за сплотяване на студентската ни група да си организираме малко тържество, което проведохме в общата зала на едно от общежитията, намиращо се в двора на института. Лека разпивка, сандвичи, музика и танци. Така приключи първото ми организационно мероприятие. След това, пак за доопознаване, а и с образователна цел посетихме групово Музея на жп транспорта, който е с национално значение и единствен в страната ни. Там видяхме ретро парни локомотиви и вагони, в които са се возили знатни личности от нашата история.
Няма как да се пропусне и един друг задължителен момент от живота ни преди, така нареченият Ленински съботник. С метли, лопати, кофи, кирки започваше някакво масово почистване или ремонт на някои пътни настилки, алеи, озеленяване на градинки. И всичко това под зоркия поглед на съответните фактори, които следяха, проверяваха и докладваха за присъствието ни. Обикновено ни възлагаха работа в пространството зад сградата на института, където окопавахме или засаждахме млади дръвчета. След това разбор на работата в едно заведение, след което се прибирахме с чувство за изпълнен дълг от поредното комсомолско мероприятие.
Наближаваше първият ни студентски празник. Нямаше нужда от голяма агитация и групата се организира с голям ентусиазъм. Отпразнувахме го подобаващо в един от ресторантите на града, почти до сутринта.
Дотук добре, но се задаваше Нова година, а след нея и …. изпитната сесия. Въпреки че нещата не се развиха по най-добрия начин, това не попречи да се организираме за празника на лозаря и винаря „Трифон Зарезан“ в една от почивните станции на предприятията в околностите на града – Лесопарк „Липника“, този път с преспиване.
Антон Цаневски, Велико Търново/Ретро.бг/*В статията е ползвана илюстративна снимка
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук