6:26
Дори онези, които не пазят спомени за „онова време“, хиляди пъти са чували историите за очакваните в продължение на 365 дни банани и портокали. Когато именно извиващи се до необозримост редици от готови да награбят екзотичните за ширините ни плодове, се превръщат в символ на Нова година, а и на Коледа дори.
За Бай-Тошовото време, сиреч зрелия социализъм, тия банани и портокали спадат към така наречените „дефицитни стоки“. Нещо съвсем непонятно за нас, съвременните консуматори, чието най-голямо затруднение идва от обратното – изобилието и цената му.
Отрасналите преди 89-а обаче нямат такъв проблем, защото изборът е сведен до две категории, на каквито се делят и стоките според произхода им: "I направление", българско или чуждоземно, но социалистическо производство, и "II направление" - стоки от капиталистическите страни, които могат да се купят само от „Кореком”.
При все това „купуване“ е силна дума, тъй като дори всички да са равни, някои са по-равни от другите и, общо взето, с такава сгода разполага само едно малцинство, самоназоващо се "правоимащи". Тези, които нямаха право да пазаруват в магазините на „Кореком“, прибягваха до друга хитрост - купуваха си долари или дойче марки и отиваха направо в лъскавия Запад, тоест в местния „Кореком“, за да си купят дънки, касетофони и истински швейцарски шоколади.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук