„Родена съм през 1956 година и доста време поживях през социализма. Първото, което помня, са самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше току-що изпечен и ухаеше страхотно. 

Баба ми ме гонеше с маслото да ми намаже, но аз слагах сирене в краешника и го хапвах с удоволствие. Масло слагах на филиите с шипков мармалад, ама той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават, че са й лепнали и етикет „еко“. Навремето шипковия мармалад беше твърд и страшно вкусен.

Не помня да са ми мазали филията с мас, както говори господин премиерът. С мас се готвеха някои манджи. Баба ми стоеше до печката и въртеше гювеч, или телешко със сини сливи, или пиле яхния с много лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. Дори картофената й супа беше супер. А най-много обичахме копривената каша – с много масло и сирене, която се топеше в устата. И сладките, разбира се. Дебнехме край фурната да се изпекат и ги нагъвахме топли.

В Халите продаваха всякакъв вид месо. Там месото на животните висеше на ченгели и хората посочваха откъде да им отрежат кило-две. Два пъти седмично и задължително в неделя у нас се ядеше манджа с месо, а на другия ден – постна.

Да, нямаше шоколадови яйца и тублерони, нямаше бисквити „Орео“ и всякакви вносни, натъпкани с палмово масло, оцветители, набухватели, че даже и гума боклуци. Имаше шоколад „Крава“. Огромен, млечен, страхотен! Имаше аерошоколад и шоколад „Кума Лиса“. Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти. 

Имаше бонбони „Балкан“ със страхотен крем, бонбони „Таралежки“, бонбони „Морско дъно“ на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан „Люлин“, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Нямаше близалки, имаше захарни пръчки и петлета. И много захарен памук. Имаше бонбони „Лакта“, бисквити „Детска радост“ и „Еверест“, фъстъчени вафли, локумени вафли, наслада за небцето.

Искате ли, млади хора, да ви опиша една соц. сладкарница? Имаше следните неща – три вида целувки… едните – огромни и слепени с крем. Имаше паста „Букет“, паста „Дънер“, паста „Тунелче“ и не мога да изброя всичките, защото действително бяха много. 

Имаше изобилие от сиропирани сладкиши – охлювчета, бадемки, кадаиф, баклава, саралии, толумбички, реване, имаше „Ежко Бежко“, „Миньорки“, направени от бишкоти, еклери с различен крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки, дребни сладки – каквото ти душа поиска. И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, разни Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не фалшификати.

Ядяхме на корем, защото бяха евтини, чак ни прилошаваше. А после тичахме из парка да изразходим калориите.Лично аз най-мразех срядата, защото е рибен ден и гледах с отвращение мерлузата в стола, а след години тя се оказа една от най-скъпите риби. Мразех и един десерт в стола – малеби и особено млякото с ориз, защото му слагаха канела.

Но това не значеше, че се влача полугладна по улицата. Можех да си купя милинка, баничка, тутманик, принцеса с кайма, хот – дог, ами да – имаше хот дог, но с истински кренвирши, не със сегашния, направен от боклуци.

През лятото нямаше банани, наистина. Но, то, до 83-та година и в Западна Европа не е имало банани през лятото, защото чак тогава е изобретен и внедрен фризерът за съхранение на фрукти. Западно изобретение е. И чак след като го измислят, става възможно съхранението на бананите в Европа през лятото. До 83-та година и те са яли банани само през зимата.

И киви-та нямаше, и манго, и пъпеши от Аржентина, и още няколко вида екзотични плодове, които и сега застояват по щандовете.През зимата имаше ябълки, огромни, уханни, сушени сливи, портокали, мандарини и страшно много сладка и компоти.

Още ли мисли някой, че гладувахме?

Не, ядяхме истинска храна и не боледувахме. Нямаше затлъстели, нямаше алергични, нямаше нито една от тези модерни болести, които сега ни мъчат и убиват.

Но тогава бяха други времена.

Времена, които в момента някой много иска да изтрие от съзнанието ни, за да пише нова, фалшифицирана история в умовете на идните поколения. С едничката цел – да се тъпчем с огризките на Европа и света и да благодарим на демокрацията. За да работим в големите им корпорации като роби, за жълти стотинки… и пак да благодарим на демокрацията.

Благодарим, но си искаме нашата храна, чистата, вкусната!

Искаме си и свободата. Онази свобода, при която всички бяхме солидарни, сплотени и не се мразехме. Даже се обичахмеНо тия времена вече ги няма…“

*в статията е използвана илюстративна снимка от сайта от интернет/Автор:Дарина Стоева/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

11 коментара:

  1. Толкова вярно, правдиво, точно описание на онези прекрасни години от времето на соца. И отношенията между хората бяха други. Не бяхме чували за измамници като днешните, не бяхме и помисляли за наркотици, за секс преди сключване на брак. Чисти , искрени души, много уважение към родители, учител, възрастни хора, разбирателство със съседи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък още по отдавна съм заживял в социализма, отколкото другарката, която с такъв захлас си спомня детските години. Когато тя се е родила , аз вече бях във втори клас. И помня нещата не такива като тези за които разказва. Живеехме в къщичка на "Жилфонд" , състояща се от две стай. Баща ми беше назначен за преподавател във ВУЗ-а на малък град. Помня , че заплатата му е била 70 левя, които след деноминацията през 1962 година се равняваха на 7 лева. Помня караниците между родителите си, за това , че парите не стигаха. Съставяха семейния бюджет за месеца, седнали до кухненската маса и съм запомнил, че след като платят наема, водата , тока, оставаха за майка ми по 1,30 лева за пазаруване на ден. Иначе това, което описва за магазините, беше вярно. Олиото се точеше с помпа от варел, мармалада беше на калъпи, киселото мляко се продаваше от алуминиеви легени. Носехме си котларка от дома за да ни напълнят. Помня , че до десети клас не разполагах със стотинки за училищната лавка. Много още неща мога да изброя за онова време. Извода е, че не всички живяхме по начина, по който е описала тази възторжена от социализма жена! Винаги е имало по заможни и по бедни. "Равенството" през социализма беше утопия , каквато утопия е комунизма, към който се бяхме запътили. С петилетки, с обещания ,с "доброволни" бригади, със "самооблагане", с икономий и повишаване на цените "заради сушата

      Изтриване
    2. Много верно е ,което споделяте.Не всички са живели еднакво,както е и сега и винаги.И тогава още интелигентните,можещите ги постявяха в “ъгъла”, бяха спъвани, без право на развитие с някои изключения( ако си партиен член)Имаше корупция/ превилегии…Имаше разделение- партиен или не другар, следене/ подслушване/ доноси, затвор и за политически абсурдни “провинения”.

      Изтриване
    3. А сега нямали корупция

      Изтриване
  2. Захарта се раздаваше с чувала,сирене в бурета,олио в бутилки,амесото по селата си го произвеждаха кокошки,пуйки,патки овце,кози свине

    ОтговорИзтриване
  3. Аз пък още по отдавна съм заживял в социализма, отколкото другарката, която с такъв захлас си спомня детските години. Когато тя се е родила , аз вече бях във втори клас. И помня нещата не такива като тези за които разказва. Живеехме в къщичка на "Жилфонд" , състояща се от две стай. Баща ми беше назначен за преподавател във ВУЗ-а на малък град. Помня , че заплатата му е била 70 левя, които след деноминацията през 1962 година се равняваха на 7 лева. Помня караниците между родителите си, за това , че парите не стигаха. Съставяха семейния бюджет за месеца, седнали до кухненската маса и съм запомнил, че след като платят наема, водата , тока, оставаха за майка ми по 1,30 лева за пазаруване на ден. Иначе това, което описва за магазините, беше вярно. Олиото се точеше с помпа от варел, мармалада беше на калъпи, киселото мляко се продаваше от алуминиеви легени. Носехме си котларка от дома за да ни напълнят. Помня , че до десети клас не разполагах със стотинки за училищната лавка. Много още неща мога да изброя за онова време. Извода е, че не всички живяхме по начина, по който е описала тази възторжена от социализма жена! Винаги е имало по заможни и по бедни. "Равенството" през социализма беше утопия , каквато утопия е комунизма, към който се бяхме запътили. С петилетки, с обещания ,с "доброволни" бригади, със "самооблагане", с икономий и повишаване на цените "заради сушата или кишата"!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за точния, верен коментар.!

    ОтговорИзтриване
  5. За някои , оценката на историческия период ,се "вижда" само през темата за храната .🤩 Спомням си едни такива умилителни спомени от немски
    бабки - домакини от времето на Хитлер.
    Пълна идилия !

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря Ви много за хубавите спомени. Всичко беше истинско и със страхотни вкусове. Спомням си и млечният сладолед,ткойто беше истински млечен и ни то сипваха със сладоледена лъжица и го взимахме винаги боза истинска , даже разкарваха боза със каруца из село. Нямаше болести и зарази и играехме свободно. Благодаря още веднъж за хубавите спомени!

    ОтговорИзтриване
  7. И аз си искам нашето време ,имаше и пасти витошки ,

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив