7:36
От няколко години карам хибрид втора ръка и това е сигурно най-хубавата кола, която някога съм притежавал. Не съм млад шофьор, почти на 50 съм, имам опит с какво ли не, но моята Тойота за нищо не я давам. До оня ден, когато нещо започна да трака. В сервиза вдигнаха капака, казаха, че проблеми няма. Пратиха ме в официалния сервиз на марката, ако продължи да трака. То естествено си продължи, а във фирмения сервиз казаха да я оставя да я наблюдават. Тръгнах да търся майстори, тук, там, всеки вдига ръце. Един приятел ме прати при бай Кольо, който работел в едно гаражче на края на града, бил вече възрастен, но той най-много разбирал от всички.
Като няма други...
Пред гаражчето на бай Кольо стояха две коли, изчаках си реда и излезе един мъж на около 70 в синя манта, омаслена и мръсна. До него беше помощникът му, на същите години. Отвориха капака, взеха да гледат, пусни, спри, а аз стоя с едно кафе и слушам.
- Абе големи боклуци са тия коли, как могат? И преди бяха зле, особено руските, но ремонтите бяха... Ти помниш ли как ремонтирахме с дамски чорапогащници?
И започна бай Кольо невероятна история. Било някъде около 70-те години на миналия век, бай Кольо вече на тридесетина години, комсомолец, тръгва да води счетоводителката на фабриката на морето. Късна пролет, и двамата млади, пътуването било леко. Обаче мааалко преди Пловдив, автомобилът просто спрял. По никое време, няма сервизи, няма пътна помощ, отворил бай Кольо капака, гледа всичко работи, обаче задръстен горивния филтър. Почукал, опитвал да почисти - не става. Гледа счетоводителката с един хубав чорапогащник, казал й да го свали. Тя почервеняла, скрила се зад колата да го свали, дала му го, той го наместил, нагласил, колата малко по-бавна, но се движи. И кара бай Кольо, но до него едни хубави бели бедра, а счетоводителката само ги търка едно в друго, от срам.
Наистина интересно станало на пристигането, защото пред гаража ги чакал годеникът на момичето. С голям букет, стоял на бордюра и чакал с часове. Още като я видял без чорапогащник, като скочил да се бие с бай Кольо, той пък му отговорил, едвам ги разтървали. Показал му после бай Кольо къде е чорапогащникът, ама късно, скандалът станал голям. Годеникът скъсал с хубавата счетоводителка, а бай Кольо от срам и от вина...оженил се. Първият му брак, продължил почти десетина години и с две деца. От един чорапогащник.
Помощникът му се хили и иска и той да разправи история.
Също съветска кола, тръгнали на път лятото, обаче радиаторът пробит. Събрали се все пишман майстори, а единият казал - давай да налеем вода с червен пипер. Но защо с червен пипер? Защото запушвал дупките като се загреела водата...
Какво да правят, вода има, червен пипер намерили, запалили и тръгнали. Всичко наред, обаче в колата мирише страшно много на подправки, на луканка. Хилят се, млади хора. Изведнъж ги спира милицията и още като спрели колата, започнал един тараш вътре. Пристигнала втора милиционерска кола, чудят се какво да правят. Идва старшината и директно им предлага да си кажат къде е луканката. В селото обрали магазина, 40 килограма луканка. А колата им така ухае на подправки, те са крадците.
Обяснявали се доста време, чак милиционерите се чудели и маели. И много се смели.
Смеех се и аз, викам си, къде се набутах с тия пенсионери да ми говорят глупости. Слушам обаче, че колата не трака. Наистина не трака.
Бай Кольо вика - Дай двайсе лева, че някъде другаде щяха поне 2000 да ти вземат.
Ама какво стана бе, майсторе, къде пипна, питам аз.
Аз ако ти кажа, тайни няма да ми останат, хили се старчето. Щеше ми се да чуя още някоя история, но другия път.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук