Една от най-жизнерадостните детски песнички отпреди 40-ина години днес звучи като траурен марш за едно от двете хлапета, които я пееха.„Дъга“, композирана от Виктор Чучков, по текст на Драгомир Шопов, през 1984 г. бе изпълнена от сина му Борислав и Радослава Малякова. Малякова почина през 2016 г., след като бе прегазена от автомобил на пешеходна пътека в столичния квартал Младост. Блъсна е 37 годишен мъж, който е карал пежо. Два месеца лежа в кома в Окръжна болница, но лекарските екипи не успяха да се преборят за живота й.


Помним я като 6-7-годишно момиченце с руси опашки и закачлива усмивка, когато през 1984 г. двамата с Борко Чучков се явиха на международния конкурс за детска песен „Златната монета“ в Болоня, Италия. Спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен. По онова време всички деца у нас пееха „Моля кажете не на шега…“ и искаха да бъдат като тях, Радослава и Борислав. 


Светът, нарисуван в песента „Дъга“, бе като символ на безгрижното детство, картина в ярки цветове, която обещава щастие.Радослава бе избрана да изпълни тази песен заедно с Борко след прослушване, проведено в Съюза на композиторите. Слънчевото момиченце е било доведено от Стефан Рибаров – композитор и аранжор – и съпругата му Павлина Бешкова, пианистка.По-късно Чучков се запознал и с майката на Радослава. Баща й бил тонрежисьор, акустик, преподавал в Консерваторията. След голямата победа нито Малякова, нито Чучков стават певци.


1290456519_zlatnata-moneta-1984-borislav-radoslava2Пътищата им се разделят. Борислав се занимава с кино, а Радослава става тонрежисьор като баща си. Дълги години работи в частни телевизии. Преди дни колегите й в телевизията научиха за смъртта на Радослава. Нареди се сред стотиците вече жертви у нас, загинали блъснати от кола на пешеходна пътека. Това бе нейната последна, черно-бяла дъга.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив