Покупателна способност и цени в Царство България към 1937 година

„Баща ми беше починал през 1931 година и със сестра ми останахме сираци – тя на осем, а аз на десет години. Живеехме тримата с майка ми съвсем скромно, със строго определени доходи.

Понеже става въпрос за издръжката на едно семейство, ще направя едно малко отклонение и ще запозная нашия млад съвременник с доходите и цените на стоките към 1937г. По този начин той ще се увери от израза на цифрите, колко „тежко“ е живял българският народ в Царство България по онова време.

Средната дневна надница на работниците упражняващи тежък физически труд като: орач, зидар и пр. беше около 100 лева. За по-лека физическа работа от 50 до70 лева. Това се отнасяше и до надниците на жените, които бяха по-ниски от мъжките надници.

Най-ниската месечна заплата за дребен служител беше от 1200 до 1500 лева. Месечната заплата на средния чиновник беше приблизително 3000 лева.

Сега ще изброя цените на някои най-необходими стоки, както днес ги наричаме хранителни стоки от първа необходимост.

Такива бяха:

Хляб бял и среден за 1кг. от 5 до 6 лева.

Брашно средно, бяло и финно за 1кг. от 3 до 5 лева.

Месо – агнешко, овнешко, свинско, телешко, говеждо (през тоталитарния режим стана една метаморфоза у нас и всички говеда се превърнаха на телета) за 1кг. от 12 до 18 лева.

Сирене за 1 кг. от 14 до 16 лева.

Масло прясно – овче, краве, биволско за 1 кг. от 25 до 35 лева.

Мляко прясно – краве, козе, овче, биволско за 1 л. от 3 до 5 лева.

Шарлан и олио. 

Шарланът се добиваше без химикали и биваше няколко вида: орехов, сусамов, слънчогледов и др. за 1 литър от 12 до 18 лева.

Вино – за 1 литър от 6 до 10 лева.

Ракия – гроздова, сливова, мастика за 1 литър от 20 до 30 лева.

Цигари – кутия от I, II, и III качество, съответно осем, шест и пет лева.

Трябва да се отбележи, че благодарение на силно развитото частно скотовъдство, с една надница българският гражданин можеше да си купи от 6 до 8 килограма месо. Ако някой закупеше по случай даден празник напр. Гергьовден едно живо агне, след като продадеше кожата му на кожухарите, месото му оставаше почти без пари. Днес (тоест през януари 1994г – б. моя – И.К.) това звучи като фантастична приказка за нашия съвременник, но това беше българската действителност.

Промишлените стоки бяха сравнително по-скъпи от хранителните продукти, но в сравнение с днес, имаха голяма трайност и високо качество.

Например 1 метър басма, боядисана с трайни анилинови бои струваше от 25 до 50 лева.

1 метър фин вълнен английски плат, често с две лица, имаше цена от 220 до 300 лева.

1 чифт дамски обувки с хубава лицева кожа от шевро, бокс, лак, подюсие, с подметки от естествен гьон струваха от 140 до 160 лева.

**1 чифт мъжки обувки от същите материали струваха около 200 лева. Изработката беше ръчна, подметките красиво ушити за горницата, лакът еластичен, обувките скърцаха, гъвкави леки. Самата горница можеше да износи 2-3 чифта нови подметки. **

Билетите за кино, концерт, театър струваха от 3 до 8 лева.

Нашето семейство имаше месечен доход около 2700 лева (забележете – бащата е бил починал и е работела само майката!) и живеехме добре, но разумно. Така живееха стотици хиляди средни български семейства.“

Желязко Стойчев, „Аз бях осъден на смърт от „Народния съд, по воля Божия останах жив (Из спомените на един български офицер)“, Стара Загора, 1994, чрез Иван Кънчев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉