На 26 юли се навършиха 41 години от най-старият световен рекорд при жените. Негов автор на тази дата през 1983 г. в Мюнхен става чехкинята (тогава Чехословашка република) Ярмила Кратохвилова. Резултатът 1:53.28 мин. е ненадминат до днес, но и никоя бегачка не се е доближавала до него, камо ли да го застраши.
Кратохвилова вероятно не бе от най-харесваната по време на атлетическата си кариера, но със сигурност е една от най-големите в този спорт, не само заради световния рекорд на 800 м.
Чехкинята малко притесняваше с по-здравите си габарити, бе по-мускулеста, и може би затова не бе най-симпатичната на публиката, но по тогавашните правила – нарушения няма, нито за съмнения в пола й, както и не е хващана с допинг.Затова Ярмила Кратохвилова трябва да е първа в една друга класация, което едва ли е по силите нито на мъж, нито на жена, поне в обозримо бъдеще. Атлетиката е измерим спорт и тук цифрите са безпощадни, а за Кратохвилова те показват следното: лични рекорди на 100 – 11,09 сек., 200 м 21,99, 400 47,99 сек. и 800 – 1:53,28 мин. И без да е много навътре в статистиката човек си дава сметка какво е направила чехкинята. Няма друга такава атлетка и това е почти невъзможно да се постигне. Всеки знае какво е 11,09 на 100 м, а 21,99 е почти фантастично на 200. Е, 400 за 47,99 бе световен рекорд, така че няма нужда от коментар.
Не е нужно да се правят уговорки, когато става дума за Кратохвилова, но ако тези 11,09 например бяха 10,99 тогава това щеше да е Супер супер голям шлем несравним и недостижим в никой друг спорт. Може би, ако беше от западна държава, не социалистическа, нещата нямаше да стоят по този начин.Колко са атлетките с резултати под 11, под 22 и под 50 или 48, а тук да добаввим и под 2, в случая под 1:54. И изобщо дали някоя може да го направи. Виждаме, че „мързеливите” спринтьори бягат само 100, защото си трябва бая стискане да изкарат 200. Чудо трябва да стане да ги накараш да бягат 400, дори за някоя щафета, а да изтъркалят и 800 м е абсурдно и немислимо. Затова Кратохвилова е толкова голяма, а защо не и най-голямата атлетка в историята. Имаше достойни опити на покойната Флорънс Грифит, която освен 100 и 200 м, е бягала 400 м, но не повече.
Марион Джоунс бе другата разновидност, скачаше примитивен дълъг скок и имаше прояви на 400 м, но там нещата не се развиха.Нещо друго много достойно за уважение е, че Кратохвилова положи много труд да достигне тези резултати и върхове. Тя мина през спринта и дълги години „копаеше” усърдно, за да стигне до световния рекорд на двете обиколки. И още нещо много важно – своят връх тя постигна на пределните за времето 32 годишна възраст, което се считаше, че това направо си е стар атлет. И друго, също толкова важно, Кратохвилоа е постигнала тези резултати не на съмнителни турнирчета в някое чешко село, а на финали на най-големите първенства.
А що се отнася до габаритите, то със сигурност е имало и по-стряскащи атлетки, но и това вероятно е свързано с човешката физика и дадености. Е когато взе да се появява на големите първенства като треньорка, Ярмила си имаше съвсем нормални измерения. И си оставаше същата скромна жена, дори срамежлива, каквато бе и като атлетка.Вижте още:Казусът половете в спорта:
Източник:bgathletick.com
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук