Илия Павлов слуша внимателно уроците на баща си как да прави пари

В селска кръчма, щедро напоена с миризмата на евтин тютюн, люта гроздова ракия и шкембечорба, овкусена с чесън, получава началните си уроци за бизнеса бъдещият милиардер Илия Павлов.

Неговият баща Павел Найденов се съгласи да допусне екип на „България Днес“ до най-съкровените тайни на фамилията, в която духът на предприемача се предава по наследство.

С лично богатство от 1,5 млрд. долара Илия Павлов е провъзгласен за първия български милиардер в класация на полското списание „Впрост“ през есента на 2002 г. Класиран е на осмо място в Източна Европа. Компания в почетната десетка му правят само руски олигарси.

Само няколко месеца по-късно, на 7 март 2003 г., Павлов е убит от снайперист с един куршум в сърцето пред сградата на своята могъща корпорация. Екзекуторът не е разкрит до днес, нито неговите поръчители. Но историята за това как малкото момче, което едва се подава иззад тезгяха на кръчмата в Долни Богров, стига до собственик на истинска бизнес империя, се пази от Павел Найденов.„Аз научих Илийчо как се правят пари – казва неговият баща. – Работех активно по времето на комунизма, а с търговията съм закърмен още от дете. Моят чичо Илия имаше кръчма в Долни Богров. 

По време на жътва и когато на село има много работа по полето, той ме оставяше в кръчмата да продавам на клиентите. Веднъж ми направи един номер, който никога не забравих и насочи живота ми в правилната посока. Тогава бях 11- или 12-годишен. „Ето ти 180 лв. – казва чичо ми Илия, – преброй ги и ги прибери в касата.“ Броя ги аз веднъж, броя ги втори път. Ама има грешка – парите не са 180 лв., а са 200. 

Казвам му на чичо Илия: „Объркал си се, чичо. Тук има 20 лв. повече.“ Той нищо не каза. Стана от стола почна да ме целува по главата, а по бузите му капят сълзи. От тогава започна да ми възлага повече работа в кръчмата, имаше ми пълно доверие. Научи ме на всички най-важни неща в занаята. И най-важното: Чуждото не се пипа. Ако е на държавата – да си бъде на държавата. Ако е на друг – негово си е.“Минават се години, Павел Найденов вече е женен мъж, родил му се е син. Кръстил го е Илия, на своя чичо кръчмар. И историята се повтаря пак в същата селска кръчма, но този път зад щанда е осемгодишният Илия.

Видял е, че на улицата продават сладолед, и вика същия този вече възрастен дядо Илия да го пита за стотинки. Той е някъде навътре в помещението, а клиенти, дето чакат на опашка пред тезгяха, подканят Илия: „Бръкни в касата и си вземи за сладолед“. Той ги поглежда и отговаря: „А, не. Не са мои тези пари“. Така го бях възпитал и вярвам, че не ги забрави никога тези уроци“ – казва днес баща му.

Самият Павел Найденов още в годините на комунизма показва талант в търговията и управлението на заведения. Той завършва занаятчийско училище и после ходи на допълнителни курсове, за да му признаят диплома за средно образование. Взима успешно приравнителните изпити и продължава образованието си във Варна. Там става част от предприятието „Балкантурист“, което има за задача да превърне България в рай за туристите от социалистическия лагер. А и не само за тях. Курортите по Черно море стават любими и за много гости от скандинавските страни, че и от Западна Европа.

„Така започнах да правя първите си стъпки в бранша – връща се назад в годините Павел Найденов. – През 1958-1959 г. се взе решение в София да се направи заведение, в което обслужването да бъде поверено на млади хора. Намираше се на улица „Заимов“ и канала на реката. Назначиха ме за управител.“Павел Найденов се жени за едно от момичетата, с което работи във въпросното заведение с младежко обслужване. Става точно така, както се пожелава на сватба: „Тази година булка, догодина – люлка“. Илия Павлов се ражда през 1960 г., а съдбата на това момче е достойна за холивудски филм.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив