„Балкантурист“ или как социализмът създаде туризма в НРБ

Началото на международния морски туризъм в България е поставено след историческия Априлския пленум през 1956 г. Дотогава морският пейзаж е напомнял на дива джунгла. Черноморското ни крайбрежие е било девствено и екзотично. Идиличната горска тишина, наруша­вана само от равномерния плясък на вълните и от идващите да изтеглят мрежите си рибари е прекъсната след посещението на съветския лидер Никита Хрушчов у нас, който дава акъл на Тато да построи големи курортни комплекси, за да може да печелим от така дефицитната тогава западна валута.

Започва мащабно строителство, което завинаги променя облика на Българското Черноморие. Първият ни социалистически морски курорт е Златни пясъци, който допреди това е имал славата на змиярник, но съчетал по неповторим начин девствена гора и просторен плаж. След него иде ред на Слънчев бряг. Преди създаването му неговото място е било заето от младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова“, която после е изместена в с. Равда. Инвестиците в новоградящия се модерен туристически комплекс са огромни за времето си. Благодарение на тях обаче за година са построени първите 30 хотела,  а за три десетилетия – до 1989 г. техният брой надхвърля сто. Изградени са и над 130 ресторанта, почивни станции и бунгала, заведения от всякакъв тип и плажни зони.

В края на 60-те първите си гости приема и емблематичната със своята архитектура  „Албена“. Замисълът на проектантите и строителите е той да бъде най-модерният в страната курортен комплекс. Последните курорти построени преди 1989 г. са вилните селища Дюни и Елените.

Символът на българския соцтуризъм безспорно е „Балкантурист“. Създаден през далечната 1948 г., той има за цел да привлича чуждестранни туристи в страната ни, за предпочитане от Западна Европа. Чрез тях българинът започва да придобива макар и бегла представа за живота на Запад и въпреки че в големите курортни комплекси гъмжи с ченгета от ДС, мнозина нашенци дръзват да въртят забранена търговия с валута и чужди стоки.

Зад фасадата на лъскавите бетонни постройки по морето лъсва и истината за неравенството между българина и западняка дошъл на курорт у нас. Тъй като цените там не са били никак по джоба на обикновения нашенец. За него държавата създава почивни станции и бунгала на предприятията, в които се труди. Съсредоточени предимно в малките градчета на Южното Черноморие, те предлагат сравнително сносна двуседмична почивка срещу карти на символични цени.

Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм у нас. С над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се е намирала най-голямата туристическа леглова база в България. 

Бурното развитие на родния туризъм по онова време като цяло дава възможност на всяко българско семейство да ходи всяка година на море, което се превръща в показател за покачващия се жизнен стандарт на населението след десетилетия на оскъдица и ограничения.

Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел на „Балкантурист”. Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.

„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.

Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26 ст., водка по 0,55 ст., а спането ще струва 2,50 лв. Най-много 2,70.

Първият хотел на „Балкантурист“ в Пловдив например е „Република”.

През 1956 г. отваря врати емблемата на града „Тримонциум”, пет години по-късно – „България”. После идват „Марица” и „Ленинград” – ресторантите не ги броим.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉