На 9 септември 1944 година Тодор Живков е бил в София, България. По това време той е бил 33-годишен и е участвал активно в комунистическото движение.

На тази дата се случва важно историческо събитие - държавният преврат, известен като "Деветосептемврийски преврат", при който на власт идва правителство на Отечествения фронт, доминирано от комунистите.

Въпреки че Живков не е бил сред най-висшите ръководители на Българската комунистическа партия по това време, той е участвал в събитията около преврата. Точната му роля и местонахождение през деня не са широко документирани, но се знае, че е бил в столицата и е подкрепял действията на комунистите.

В следващите години след 9 септември 1944 г., Живков бързо се издига в партийната йерархия, което в крайна сметка води до това той да стане лидер на България за дълъг период от 1954 до 1989 година.

Преди да стане официално държавен глава през 1971 година, Тодор Живков е заемал няколко ключови позиции във властта на Народна република България. Ето хронологичен преглед на неговото издигане:

1944-1948: След Деветосептемврийския преврат, Живков започва да се издига в йерархията на Българската комунистическа партия (БКП).

1948: Става член на Централния комитет (ЦК) на БКП.

1950: Избран е за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

1951: Става първи секретар на Софийския градски комитет на БКП.

1954: На 4 март е избран за Първи секретар на Централния комитет на БКП. Това е ключова позиция, която го прави де факто лидер на партията и страната.

1962-1971: Заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател) на България.

1965: Титлата му в партията се променя от Първи секретар на Генерален секретар на ЦК на БКП.

През този период Живков постепенно консолидира властта си, елиминирайки политическите си опоненти и установявайки силен култ към личността си. Въпреки че формално не е държавен глава до 1971 г., той на практика е най-влиятелната фигура в българската политика от средата на 50-те години нататък.

Важно е да се отбележи, че през този период България е еднопартийна държава, където БКП има монопол върху властта. Като лидер на партията, Живков има огромно влияние върху всички аспекти на управлението на страната, въпреки че формално не заема поста държавен глава до 1971 г.

Тодор Живков става официално държавен глава на България на 7 юли 1971 година. Това става чрез следния процес:

Подготовка: През 1971 г. е приета нова конституция на България, известна като "Живковска конституция". Тя създава нова длъжност - Председател на Държавния съвет, който е де факто държавен глава.

Избор: На 7 юли 1971 г. Народното събрание избира Тодор Живков за първи Председател на Държавния съвет на Народна република България.

Обединяване на властта: С този ход Живков обединява в ръцете си постовете на партиен и държавен ръководител, тъй като той вече е Първи секретар на ЦК на БКП от 1954 г.

Важно е да се отбележи, че преди 1971 г. Живков вече е бил де факто лидер на страната:

От 1954 г. той е Първи секретар (по-късно преименуван на Генерален секретар) на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

От 1962 до 1971 г. той заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател).

Така че формалното му издигане за държавен глава през 1971 г. е по-скоро утвърждаване и узаконяване на вече съществуващата му власт.

Живков остава на поста Председател на Държавния съвет до 17 ноември 1989 г., когато е принуден да подаде оставка в резултат на политическите промени в Източна Европа и България.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив