Драмата с децата заложници в центъра на курорта „Златни пясъци” през 1987 г

На 8 юли 1987 г., в разгара на туристическия сезон, пред хотел „Интернационал” в центъра на курорта „Златни пясъци” обикаля синя „Лада” със силистренски номер. 

В нея има трима възрастни и две деца. Към 15.30 часа прозорците на колата се отварят и отвътре хвърлят една след друга три ръчни гранати. Взривовете раняват леко трима случайни минувачи – руснак, немец и българин.

Милиционерите наоколо идват веднага на мястото на взрива. Един от тях е въоръжен с автомат. Не стреляйте! – викат децата от колата. Мъжът от предната седалка на ладата изхвърля три паспорта и няколко листовки, написани на ръка. Те гласят:Пътят ни е: Турция.Не сме убивали и никога няма да убиваме.

Само от вас зависи дали ще станете убийци на заложниците.

Става ясно, че децата са взети за заложници. Момчетата са братовчеди от град Толбухин (сега Добрич) – Дарин Христов (12) и Николай Петков (15). Два часа по-рано те са се разхождали из родния си град. Ладата спира край тях и мъжете вътре ги молят да им покажат пътя до бензиностанцията. Момчетата се качват. Наливат бензин, после им предлагат да ги разходят до морето. Децата наивно се съгласяват. По пътя тримата им обясняват, че са от Държавна сигурност и отиват да проверят как колегите им действат в критични ситуации. Искат ли момчетата да играят ролята на заложници? Те са във възторг. Разрешават да им вържат ръцете, после шофьорът заключва задните врати и сваля лостчетата, с които се отключват. Децата вече не могат да излязат без чужда помощ. Чак когато избухват гранатите, те разбират, че всичко е наистина.

От изхвърлените паспорти става ясно, че похитителите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дулово, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско. Тримата искат свободен път до Турция през Малко Търново, в противен случай заплашват да се взривят. Твърдят, че в колата имат още 40 гранати и 10 килограма тротил.Скоро на мястото на инцидента пристигат първият заместник-министър на вътрешните работи

Григор Шопов, който е наблизо на почивка, и началникът на направление „Терор” в министерството ген. Сава Джендов. Дават на терористите радиостанция за връзка с милицията. Молят ги да пуснат децата. Преговорите се проточват. Чак по здрач ладата с пилотен автомобил на МВР отпред потегля към Бургас. Следва ги друг буркан. Държавна сигурност е вдигната на крак. Повикани са снайперисти, които чакат сгоден момент да прострелят похитителите.

„Кортежът” пътува цяла нощ. От МВР се стремят да бъдат колкото може по-дискретни, за да не паникьосат туристите. На няколко пъти спират и опитват разубедят терористите, но безуспешно. На сутринта колите отбиват по пътя за Каблешково, встрани от главния туристически поток, и отново започват преговори. Довеждат съпругата на Никола Николов заедно с другия им син. И те напразно ги молят да освободи децата. Тримата са непреклонни. Вече са уморени, изнервени и ... непредсказуеми. На няколко пъти в пристъп на гняв хвърлят гранати. За щастие никой не е засегнат.

При едно от спиранията участниците в операцията успяват да сложат подслушвателно устройство в ладата на похитителите. Снайперистите обаче са безсилни. Третият терорист седи отзад заедно с децата и за да не вижда милицията какво става вътре, задното и страничните стъкла на колата са покрити с брезент.

От Каблешково ладата тръгва към Бургас и заедно с ескорта от коли на МВР спира в центъра, зад окръжния комитет на БКП. Около тях бързо се събира тълпа. След дълги увещания да напуснат града похитителите най-после се съгласяват и потеглят към Созопол. Зад волана е Невен, който настъпва ладата така, че бурканите едва го следват. Всички – и преследвачи, и преследвани, и заложници – са вече капнали от умора. Децата молят да ги пуснат по нужда, но терористите не им разрешават.

Преди град Мичурин (днес Царево) става ясно, че и похитителите вече нямат морални сили да продължат. Бащата и синът са склонни да се предадат, но племенникът ги спира. Той държи с едната ръка волана, а с другата готова за взривяване граната. До него е бащата. Синът с други две гранати седи отзад между децата. В това време щабът на операцията в Бургас обсъжда възможните варианти за действие. Въпросът е политически, защото недоволството на турците идва от смяната на мюсюлманските им имена с български по време на т. нар. „възродителен процес”. От две години насам техни нелегални групи извършват серия терористични акции и още не са разкрити .

Всяко отвличане поставя една морална дилема: да се спасят невинните или да се хванат терористите? В демократичните страни това многократно е било предмет на политическо обсъждане, а решенията на властите почти винаги са подлагани на обществена критика. В тоталитарна България инцидентът се пази в пълна тайна. Може би щеше да бъде другояче, ако заложниците бяха чужденци. Тогава Държавна сигурност трябваше да се съобразява в действията си ако не с международното обществено мнение, то поне със становището на родината на заложниците. 

Тук те са българи и няма кой да се застъпи за тях. Над хуманните доводи надделяват съображенията на държавната сигурност – в никакъв случай похитителите да не се пускат в Турция, защото това ще поощри и други български турци да вземат заложници. Но как да се неутрализират терористите при минимален риск за децата? Едно от предложенията е те да бъдат парализирани с газови пистолети. Други предлагат да се изгради фиктивна граница и след като терористите я минат и пуснат децата, снайперистите да ги застрелят.

След Мичурин, където пътят за Турция навлиза в Странджа, на един завой край село Изгрев частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани.

9 юли е, 15 часът. Времето е горещо. Вече 24 часа похитители, заложници и милиционери са подложени на върховно морално и физическо напрежение. Предлагат на терористите да изчакат до 18 часа, преди да продължат. Те се съгласяват. В уречения час Невен дава газ и се опитва да се промъкне покрай задницата на бронетранспортьора. Процепът обаче е блокиран от друга милиционерска кола. Случайно или нарочно, ладата се блъска в нея. Невен изпуска гранатата, която стиска. Като вижда, че експлозията е неизбежна, Орлин извиква: Да свършва всичко по-бързо! И захвърля двете гранати, които държи в предната част на ладата.

Първият взрив убива Никола и Невен на място и счупва стъклата на колата. Николай, по-голямото от двете момчета, изпълзява през левия заден прозорец. Дарин се измъква през задното стъкло. Вторият и третият взрив изхвърлят Орлин от колата. Той е ранен, но е в съзнание. Вика: Предавам се!

При огледа в ладата на терористите не намират тротил. Страшното сандъче, което похитителите на няколко пъти показват отдалеч на милиционерите, е пълно с тухли. Оставали са им обаче още осем гранати. Откриват също локум с отрова, приготвен от Никола Николов, за да се самоубият в случай на неуспех. Освен него бащата е приготвил и смъртоносни инжекции.

Информационната завеса над този атентат се вдига чак след няколко години. След приключването му БТА съобщава съвсем накратко за инцидента. Следствието е светкавично. Орлин Николов е разпитан за първи път още същия ден. Оказва се, че тримата отдавна готвят бягството си в Турция. „Възродителният” процес заварва Орлин войник в елховското село Болярово. Отначало той охотно се съгласява да си смени името и си избира Оскар – много харесвал певеца Оскар Бентън. Баща му обаче го записва като Орлин. 

Старият Николов е дълбоко засегнат от смяната на имената. Недоволството му се предава на големия син. Той предлага на родителите си да избягат с негова помощ. Майка му, баща му и брат му идват на свиждане. Орлин се е приготвил да открадне един бронетранспортьор. Въоръжил се е и със сандъче, пълно с 20 ръчни гранати. Майката обаче се противопоставя и планът е изоставен. Орлин връща гранатите.

През 1986 г. той се уволнява и се връща в Дулово. Двамата с баща му решават да откраднат гранати от Болярово, да вземат заложници и да поискат да ги пуснат в Турция. Посвещават в плана си и други свои съграждани, недоволни от насилственото преименуване. Не ги издават, но и никой не намира смелост да ги последва. Чак през пролетта на 1987 г. Орлин се запознава с човек, който има достатъчно кураж и решителност за такава акция. 

Това е Невен Асенов. Двамата с него на няколко пъти отиват до Болярово на разузнаване. При едно от тези пътувания през нощта Орлин се вмъква в поделението и задига сандъче с 20 ръчни гранати. На връщане към Дулово пътуват край морето. Качват на автостоп две млади германки и за малко не се изкушават да ги вземат за заложнички. Това обаче значи да изоставят стария Николов, който е мозъкът на операцията.

Най-сетне на 8 юли решават да приведат плана си в действие. Николов има „Трабант”, който не е удобен за целта им. Затова бащата взема ладата на свой подчинен. Казват му, че отиват на море. По пътя качват децата. Останалото вече е известно.

На 21 юли 1987 г. следствието е завършено, на 27-и делото е внесено във Върховния съд, а на 31-и е прочетена присъдата. Политиците искат да е смъртна. Това създава доста проблеми на съда, защото за отвличане и раняване на заложници тогавашният закон не предвижда такова наказание. Затова на Орлин е приписана вината за смъртта на двамата му съучастници. Това е доста спорно, защото не се знае чия граната е избухнала първа и ги е убила. По-вероятно е гранатата да е на Невен. С тази обосновка Орлин Николов е осъден на смърт и екзекутиран.

А заложниците? Дарин Христов е ранен от гранатата в левия крак и сега е инвалид за цял живот. Два пръста от ръката на братовчед му Николай Петков остават свити.

Източник:http://www.krumblagov.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉