Премиер, правосъден министър и топследовател осъдили невинен преди 33 г. Самопризнания, кофа за смет, съсед и таксиметров шофьор изграждат версията за съпруга-убиец. Майката на жертвата била секретарка на главния прокурор.

Международният шофьор Ваньо Александров лежи в затвора 3 години и 5 месеца, адвокатката му Рени Цанова не се съмнява в неговата невинност.Сериен убиец, заловен след обир на лавка, признава убийството на Вася, Александров е оправдан.Делото „Ваньо Александров“ обаче и днес не хваща прах – регулярно го изтупват писатели, журналисти, съдии, криминалисти

„Ние настояваме за смърт на сатаната Ваньо Александров! Злото, загнездило се в душата му, може да бъде изкоренено само с куршум. Той е опасен за социалистическото общество.“(Из протестите до Върховния съд на активисти от БКП, комсомола и ОФ през 1983-1984 г.)

На 4 юни 1984 г., след три съдебни дела един човек е осъден на 20 г. затвор. Човекът се казва Ваньо Александров, а обвинението е, че на 11 август 1982 г. е убил съпругата си Вася.

Обществото, чието авангардно мнение тогава изразяват активните членове на Партията, Отечествения фронт и Комсомола, екзалтирано зове за смъртна присъда и незабавното й изпълнение.

През ноември 1985 г. друг човек разбива барче на бул. „Ленин“ в София. Задържан е случайно. Човекът се казва Георги Добриянов. В МВР Добриянов започва да разтоварва съвестта си. Той признава още 8 грабежа, три изнасилвания и убийства на млади жени.

Няколко дни по-късно серийният убиец разказва и за убийството на Вася. Добриянов не подозира, че за същото деяние от 3 години и 5 месеца в затвора лежи съпругът й Ваньо.

На 27 декември 1985 г. делото „Ваньо Александров“ е възобновено, а международният шофьор – оправдан. Той излиза на свобода в края на 1985 г. след 3 години и 5 месеца. Обезщетението, което държавата му изплаща е 12 000 лв. Ваньо Александров умира от рак през 2001 г.

Вече 30 г. обаче делото „Ваньо Александров“ не хваща прах. Регулярно го изтупват журналисти, писатели, съдии, криминалисти. То се превръща в едно от най-скандалните дела на миналия век.

Причина за интереса са и видните имена на участниците.Адвокат на Александров е Рени Цанова. Това е случаят, което я изкачва по върховете на професията. През 1997 г. излиза и книгата „Четири скандални дела на Рени Цанова“ на журналистката Виолета Веселинова. Първото и най-подробно описаното е именно „Александров“. „Тодор Живков“ е с три пъти по-малък обем.

Съдия е Димитър Попов. При дискусията, дали да бъде избран за премиер, паметливи не пропускат да припомнят факта, че е осъдил невинен. Адвокат на родителите на убитата Вася пък е Петър Корнажев. Бъдещ правосъден министър. Корнажев поема ангажимента по молба на опечалените. Майката на Вася е секретарка на главния прокурор, покойния Константин Лютов. Една от основните роли играе и топследователят Богдан Карайотов.

След признанията на истинския убиец Добриянов ЦК на БКП назначава комисия към правосъдното министерство, която да разследва защо е станал гафът с Александров. Срещу следователите и криминалистите, работили по случая, започва и наказателен процес в Прокуратурата на Въоръжените сили. Полк. Лилко Йоцов, бъдещ шеф на Военната прокуратура, прекратява делото през 1988 г.

Участниците в разследването получават само административни наказания. Богдан Карайотов е понижен в длъжност и изпратен в Кърджали. Следователите Аспарухов и Филипов и оперативният работник Симеон Димев са уволнени дисциплинарно. По-късно Димев се връща на работа в МВР, но през 1992 г. на новия вътрешен министър Йордан Соколов му припомнят прегрешенията на Димев по случая „Александров“. Уволнен е втори път.Според една от любимите сцени на криминалните автори инспекторът помирисва кристалната чаша и усеща какво? Дъх на бадеми. Ченгето вече няма съмнения: убийство! Е, има и криминални случаи, оказва се, в които, като се подуши характерното ухание, не възникват решителни колебания: политика!

Защото ето какво разказват участници в разследването на убийството на 25-годишната Вася. Тъй като майката е служител в Главна прокуратура, криминалисти и следователи работят под силен натиск.

Убийството на Вася е извършено в нощта на 11 срещу 12 август 1982 г. На 16 август близките й откриват, че е изчезнала. Трупът на младата жена е намерен от лудуващи хлапета на 6 септември във водния канал до Нови хан. На 8 септември Александров е арестуван.

Версията на обвинението е следната: Ваньо спял при родителите си, когато жена му Вася се появила и вдигнала скандал, след което излязла и тръгнала сама в 12 часа през нощта. Взела такси, което я отвело някъде из София. Там тя се качила в камиона на съпруга си, той също бил вътре (?!), тръгнали за някъде, но по пътя разгневената съпруга му казала, че има любовник. Ваньо изригнал и както бил стигнал на Орлов мост, без проблеми направил обратен завой с камиона и с ремаркето (?!?!), след което извадил ножа си за хляб от жабката и убил жена си брутално. Хвърлил тялото в канал по пътя за Нови пазар. В каросерията нямало и какпа кръв, което не попречило обвинението да изглежда достатъчно убедително на съда.

Още докато Вася се водеше изчезнала, проверявахме Ваньо, разказва участник. „Проучвахме връзките им. Бракът им бе пред разпад. Естествено бе да се повдигне версията, че извършителят е Ваньо.“ Прилагат се специални разузнавателни средства. Подслушват се родителите на Ваньо, сестра му и племенницата му Мая – дете, което още не ходи на училище. Тъй като са заинтересувани лица по делото, алибито, което дават на Ваньо – че не е напускал дома в жк „Дружба“ във фаталната нощ, няма стойност. Без да знаят, че са подслушвани, те обаче потвърждават алибито му. Нещо повече – твърдят, че няколко минути след като Вася напуска дома им, чуват шум на автобус „Чавдар“.

Добриянов е шофьор на червен „Чавдар“.

Следата обаче е изоставена.Ако е било приложено рутинното мероприятие да бъдат проверени всички селища от жк „Дружба“ – където Вася за последен път е била видяна жива, до лобното й място в Нови хан, Добриянов щял да бъде заловен. Той живее в Долни Лозен. След Вася изнасилва и убива още три жени – Нина, Вангелия и Даниела.

От прилагането на СРС обаче все пак имало полза. Така полицаите разбрали, че бащата на Вася взима пушката и отива да застреля Ваньо. И майката ненавижда зет си. След арестуването му събира подписи от всички комшии в кв. „Хаджи Димитър“ с искане за смъртно наказание.

Усилията бяха насочени да се потвърди версията, че Ваньо е убиец, казват участниците. „Богдан Карайотов всяка седмица тичаше да докладва по върховете как върви разследването.“ На 28 декември 1982 г. Александров признава убийството на съпругата си. Таксиметровият шофьор Стоян Методиев свидетелства, че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че още на първото дело Рени Цанова доказва сбърканите му показания. И услужливият съсед Аржентински твърди, че майката на Ваньо карала всички комшии да лъжесвителестват. После лъжесвидетелят се оказва самият той.Делото се гледа няколко пъти. Първо състав на Софийския градски съд му дава 8 г. затвор. Отвън обаче граждани викат „Смърт на изверга!“ Прокуратурата го връща за по-тежко наказание. Димитър Попов дава 18 г. След нов протест на прокурора на 4 юни 1984 г. Върховният съд произнася окончателната присъда – 20 г. зад решетките.

Днес, въпреки че случаят „Александров“ се счита за класически пример на грешка в родното правораздаване участници в него все още са убедени, че призналият по-късно убийството Добриянов не е истинският извършител. Александров не е, но май и Добриянов не е, подмятат. Почеркът на трите убийства не съвпадал с този на ликвидирането на Вася. Добриянов е разстрелян скоро след 1987 г.

Бе поет курс да се доказва, че се допускат грешки, казва експремиерът Димитър Попов, комуто Рени Цанова е благодарна, че не осъдил Ваньо на куршум.

Разследването на грешката съвпада с времето на преустройство на социализма. Политика!

Текста е от Списание „Общество и право“ – материали във връзка с делото „Ваньо Александров“, 1985 г. и 1987 г.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив