20 години от последния полет на майор Анатолий Полянков

Онзи слънчев пролетен ден на 16 май 2003 година около 13.15 ч. майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, който с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг написа безсмъртна страница в славната ни военна история и национална летопис. С подвига си той е пример за родолюбие, чест, достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности като смелост, самоотверженост, професионализъм и благородство с тези добродетели посветил живота си на Българската армия.

Любов. Дълг. Отечество. На пръв поглед това са едни обикновени думи. Обикновени, но в същото време с голямо значение. Думата любов означава чувство на силна привързаност към нещо, а дългът – осъзнато задължително действие, което човек трябва да върши като член на това общество. А какво ли е значението на думата отечество? Отечеството е нашата родина. Ние имаме дълг към нея, който изпълняваме с голяма любов.

Отстъплението при изпълнение на всяка бойна задача при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!“. Той бе човек с железен характер, личност с висока самовзискателност и дисциплина.За него животът е да гледаш само напред и нагоре…Мечтите издигат човека над земята! Не всеки може истински да полети,но всеки трябва да носи тази мечта,докато диша. Повеля завещана от своя баща полковник Тодор Полянков – военен летец.

С приятели той откровено споделя: „От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма”! За него родината заема голямо място в сърцето му и изпълнявайки дълга си към нея, той изрази своята голяма любов.

В този прекрасен слънчев майски ден към върха, заобиколени от зеленина , дъхави цветя и горски здравец, където майор Полянков в последния си полет, устремен със своя МиГ-21 БИС да изпълни задачата – зона, сложен пилотаж, на малка височина са се устремили школници от отряд „Млад спасител” от състава на СУБ „Васил Левски” гр. Панагюрище, с командир подполковник от запаса Михаил Неделев. В групата бяха генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и много приятели. Тук бяха и членове на Об.С на СОСЗР гр. Панагюрище-Димитър Богоев и Танчо Заеков. И тогава бе същата пролет зажадняла за живот. Но съдбата отне живота на младия летец и го превърна в герой! Защото небето го искаше само за себе си!

На този връх майор Анатолий Полянков с последния си полет устремен със своя МиГ-21 БИС даде ярък пример за родолюбие и изпълнен дълг към своето Отечество, но прекъсна пламъка на неговия младежки живот .Не, това не е последен полет над този връх! „Летците изпитатели не умират, те отлитат” – това са думи на един от асовете на българската авиация. Майор Анатолий Полянков отлетя в небесния въздушен отряд и оттам, заедно с други български летци-герои, пази небето на България”.

„ Ех небе, небе, небе – късче радост,късче жал. Младости да имах две,пак на тебе бих ги дал!“

Михаил ЗиновиевКъм този връх на безсмъртието са се устремили следовници от СУБ „Васил Левски” от ПГИТМТ гр.Панагюрище, с командир подполковник Михаил Неделев, като походът „Непокорно смелите умират в полет” е посветен на патрона на отряд „Млад спасител” инж. майор Анатолий Полянков.

Паметникът бе почистен от учениците поели отговорност за обгрижването му ! На 13.05.2009 г. със заповед № 543 на командира на поделение 28000 с.Граф Игнатиево бригаден генерал Румен Радев на отряд „Млад спасител” е присвоено името на инж. майор Анатолий Полянков.

В знак на признателност беше поднесен венец от генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и букети цветя от военнослужащи, приятели, колеги и школници. Цветя поднесоха съпругата Женя и двете му дъщери Ася и Ева. Застъпвайки на пост и отдавайки почит, с преклонени глави пред подвига на летеца – герой майор Анатолий Полянков застанаха възпитаници от СУБ „Васил Левски”-ефрейтор школник Александра Димитрова и ефрейтор школник Костадин Карабойчев, ефрейтор школник Стоян Петришки и ефрейтор школник Петко Христосков. По късно ефрейтор школник Александра Димитрова сподели , „че се гордее с това гласувано доверие , което ме прави по отговорна. А това доверие на моите ръководители ще оправдая с чест в училище като смятам да бъда още по мотивирана като повиша успеха си и активно се включа във всички мероприятия”. При мен нещата вече са по ясни, споделя ефрейтор школник Костадин Карабойчев „От този момент моето решение се оформя, след завършване на образование си по късно ще продължа във ВВВУ „Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия. Желая да бъда летец-изпитател. В Българската армия смятам да се изградя като личност и вярвам, че ще го постигна.”

Отиде си един смел летец-непреходен символ на съвременната българска авиация, майор Анатолий Полянков, който посвети живота си на авиацията, на небето и звездите. Като такъв ще го запомним-верен на себе си,верен на Българската армия,верен на България!

Неговото дело остава и ще продължава да вдъхновява следовниците от отряд „Млад спасител” носещи неговото име и поколение смели мечтатели. С тези думи завърши днешния урок по родолюбие подполковник Михаил Неделев.

НЕ ПЛАЧЕТЕ

Приятели не плачете за мене с глас

Трагично в последен полет съм загинал аз

До последно Женя

съм усещал любовта,

Да сме щастливи-

бе моята мечта!

Клетва

на своята Родина

за обет тържествен

пред знаме дадох

изпълних ,

но живота свой

го аз отдадох!

Дълбок поклон пред подвига!

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉