17:19
Спомените ме връщат назад във времето през 40-те години на миналия век, когато бях наеман за овчарче при местния чорбаджия Димитър Лихарски. Родителите ми бяха бедни, малоимотни, без образование, което налагаше за изхранването на 4-те си деца да работят като надничари в по-заможните семейства. Непрестанните разговори, които водеха те за недоимъка, са дали отражение за мечтите ми – час по-скоро да порасна и да започна да помагам, за да облекча финансовото състояние на семейството. Като традиция в нашето с. Шишковци беше установено да се наемат овчарчета над 10-годишна възраст. 6 май 1945 г. остана в спомените ми като ден, в който аз бях ангажиран като пастир в стадото на нашия съсед Димитър Лихарски.
Времето за работа беше половин година от 6 май до 7 ноември и се заплащаше в натура – едно ученическо костюмче, чифт обувки и храна за този период от чорбаджийската къща. Близо до кошарата за пренощуване на овцете собственикът на имота приготвяше колиба, в която имаше сламена рогозка, възглавничка и 2 одеяла. Ние, овчарчетата, бързо установявахме приятелски взаимоотношения, особено привечер, когато прибирахме стадата. По това време се беряха дини, пъпеши, захарна царевица, чушки, домати. Собствениците на овцете ни зареждаха колибите с дини и пъпеши. Правехме си и овчарски огньове, на жаравата печахме царевица и чушки, а в пепелта – картофи. Често се случваше рано сутрин при изкарването на овцете да забележим присъствието на най-добрия български художник Владимир Димитров-Майстора. Станал по-рано и от нас, за да се наслаждава на природната красота, която майсторски пренасяше с четката и палитрата върху платното.
Спомням си едно момченце на име Стойне Георгиев – син на търговец, което молило родителите си да му разрешат да преспи на полето, в овчарските колиби, които обитавахме ние. Удовлетвориха желанието му, но му направиха „специална“ по-голяма колиба. В нея имаше пружинено легло с дюшек, чаршафи и мека възглавница. На следващата сутрин баща му дойде и ни каза, че майката не успяла да заспи, тъй като се е безпокояла да не би детето ѝ да се отвие и простине.
Социалната несправедливост между хората ги отчуждава помежду им. Затова винаги съм мечтал да видя справедливо общество, в което законите на държавата са валидни за всички. А човек да кове съдбата си със своите знания и умения, без вмешателството на родствени, политически и финансови мотиви. Това, разбира се, не изключва общество с бедни, средно богати и богати хора, но тогава, когато, за да влезе във всяка такава категория, човек се е трудил честно и упорито. Това бяха и идеите на най-социалния художник Владимир Димитров-Майстора, който след завършването на средното ми образование сподели в личен разговор, че в обществото трябва да има социална справедливост, но и конкуренция в областта на науката, професионалните умения и навици.
Милчо Спиров, с. Шишковци
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук