21:38
Джаз певицата излиза от пълната анонимност едва през 2016 г., и то благодарение на Катерина Евро, която не е знаела кой пее италианските шлагери вместо нея. След като издирва телефона на актрисата чрез своята приятелка Елка Стефанова, набира смелост да звънне на актрисата на рождения й ден, на 1 септември 2015 г. Минали са повече от три десетилетия след премиерата на „Оркестър без име” и едва тогава Нели Цонева й се представя коя е тя.През 2016 г. с посредничеството на Катето Евро национална телевизия прави филм за нея, снимат я в Стражица и така на цяла България става известна както тя, така и последната неразказана история около този толкова любим филм.
НЕЛИ ЦОНЕВА ПРАВИ ЗАПИСИТЕ НА „КЕ САРА” КАТО СТУДЕНТКА В Консерваторията!Още с раждането животът на Нели Цонева тръгва встрани от обичайното русло.
Родена на 4 юли 1957 г. в Трявна, едва на 6 месеца и 20 дни тя е осиновена и израства в Стражица. Завършва средното си образование не със съучениците си, а във вечерна заводска паралелка към Строителния техникум във Велико Търново заради бременност. Родена за сцената, артистична и музикална от малка, участвала и в престижния навремето фестивал „Ален мак”, през 1978 г. Нели решава да кандидатства в Естрадния отдел на консерваторията. По това време работела като оперативен счетоводител и пеела с оркестър три пъти седмично в мотела в Стражица, разрушен после от земетресението.
Била на 21 години, вече омъжена, с тригодишен син и починали родители. Взела си три дни отпуск, не казала на никого и заминала за столицата. Последните кръгове на кандидатстудентския изпит били почти инфарктни. Успяла да впечатли комисията със суинг и джаз, но трябвало да се явява всеки път и в хубав тоалет. На помощ се притекла бъдещата й преподавателка Цветанка Възвъзова. Дала й блуза и красиво бижу от сушени южноамерикански плодове от дъщерята на хазаите, в които била отседнала, взела пола и така се явявала на туровете. Приели я, а нейни състуденти били Ралица и Ваня Костова от „Тоника СВ”, Краси Радков, Силвия Кацарова, Райко Кирилов.
Вече завършвала втори курс, когато с още две момичета били избрани да пеят в Клуба на актьора. Забелязва я дъщерята на режисьор в Софийския цирк и започва работа там, като на манежа е заедно с голямата Йълдъз Ибрахимова.
„Един ден се прибирам в студентското общежитие след дневно представление, вратата на стаята се отваря и колежката ми Соня заявява: „Нели, ти ще участваш във филм, обади се на Цветанка Възвъзова и тя ще ти каже какво да правиш”. Помислих си, че ме бъзика, тогава бяхме млади и весели. После всичко ми е като в някакъв сън. В уречения час пристига Борис Карадимчев да ме вземе за прослушване и застава в очаквателна поза пред общежитието. В него живееха все хора на изкуството и като го видяха, нали е популярен, всички виснаха на прозорците. Пък и беше с някаква западна кола, която сега на никого няма да направи впечатление, ама тогава…
Влизам аз в колата и мълча, после взехме от тях Цветанка Възвъзова да ми акомпанира, както и режисьора Людмил Кирков. Отидохме в дома на Борис Карадимчев и ми казаха да пея, за да чуят гласа ми. Почвам аз с Шърли Беси, да им покажа, че не съм коя да е и имам представа от световния шоубизнес. Спогледаха се композитор и режисьор и отсякоха: „Намерихме я, тя ще е”. Това става в края на юни 1980 г.”, разказва Нели Цонева.
Репетициите били в хотел „Хемус”. Отива на първата и вижда оркестъра с ръководител Петър Пърмаков, който свири във филма вместо бандата, и всички в главните роли – Велко, Павел, Филип и Георги Мамалев. Катето Евро се появила само за секунди с бъдещия си съпруг Жоро, но не ги запознали. На Нели Цонева й направило впечатление, че актьорите много внимателно наблюдавали как свирят музикантите, как държат китарите, палките на барабаните и т. н. Поискали от нея да изпее три италиански песни.
„Започнах да се хвърлям на някакви трудни неща, на суинги, но ме пресякоха, защото певицата във филма била съвсем обикновена. После избраха „Ке сара”, „Торнеро” и „Мама Леоне” – хитове, които си останаха такива и до днес.
Консултант беше Димитър Йосифов, един от първите естрадни певци на България и завършил италианска филология. Вече беше началото на юли, на рождения си ден почерпих всички с евтини шоколадови бонбони, а Филип Трифонов се обърна към мен с фразата „Жената Рак – вътрешно вълшебство”. Записите в „Балкантон” бяха на 7 и 8 юли. Пак се опитах да правя импровизации, но ми казаха да пея като на репетициите. Те си следваха сценария, пък аз нищо не знаех какъв е този филм. Само разбрах заглавието и че ще има някакъв италианец, с който тръгва певицата. И така записахме песните, също и сватбата. Провиквахме се „Горчиво!”, спомня си Нели Цонева. После заминава с оркестър да работи в Югославия, отсъства от страната повече от година и дори била забравила за филма. След като се върнала, се явила на прослушване за атракционни програми към „Интерхотели”.
Получила работа за „Шатрата” в Правец заедно с Емил Димитров и Маргарита Хранова. Нели пеела в първата част, а звездата закривала шоуто.
БОРИС КАРАДИМЧЕВ Й ИЗДЕЙСТВАЛ 60 ЛЕВА ХОНОРАР
Решила да потърси оркестъра на Петър Пърмаков и да пита за хонорарите. Музикантите тогава свирели в градината на хотел „България”, отдавна били похарчили парите за участието си във филма и я засилили да си търси своите.
„Отивам в Киноцентъра, отваря счетоводителката един тефтер, намира филма и ми казва, че няма певица. „Ама как да няма, аз съм певицата”. Обаждам се на Цветанка Възвъзова, тя пък звъни на Борис Карадимчев, а той от своя страна обратно на счетоводителката, която ми казва, че са останали 40 лв. „Как 40 лева, бе, другарко, аз мисля да си оправя живота”. Живеех вече на квартира. В крайна сметка композиторът ми издейства 60 лв., колкото на Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев”, продължава разказа си Нели Цонева.
Когато „Оркестър без име” излиза и предизвиква фурор, тя е в чужбина и го гледа чак през 1983 г. Кой ли не й казва колко е страхотен и смешен. Отива в кино „9 септември” във Велико Търново, купува си билет и сяда със свито сърце. До нея е синът й Даниел.
„Обявиха, че ще пее Рени Ковачева, запявам аз и се вцепенявам, защото бяха забързали оборотите и гласът ми беше станал малко по-висок. Явно не са искали тембър на джаз певица, а по-естрадно звучене. Седя и слушам какво коментират хората около мен, възкликваха, че Катето Евро много хубаво пее, без да подозират, че гласът е моят и съм сред тях. Никой не ми е забранявал да се афиширам, но като новоизлюпена певица се притеснявах дали съм си свършила работата, макар Борис Карадимчев да ме е окуражавал през цялото време. Знаеха за филма само най-близките ми хора, някои от приятелите ми и един-двама състуденти. Но и аз не съм търсила такава популярност”, споделя Нели Цонева.
НАМИРА ПРИЗВАНИЕТО СИ В АТРАКЦИОННИ ПРОГРАМИ
Певицата намира себе си в работата като вариететна артистка и обикаля много заведения по Българското Черноморие, както и интерхотелите в страната. Прави свои шоу програми – латино, ретро шоу, с цигански романси, които много се харесвали на чужденците, гръцки репертоар за таверна „Елиники”. След промените сменя доста от нароилите се частни клубове из цяла България, често оказали се на мутри и борци, за които казва, че може да напише роман.
„На всяко от тях пишеше вариете, без собствениците да имат представа какво се изисква за такъв тип заведение. На фона на това, което съм видяла и ми е минало през главата, случката с боя на сватбата в „Оркестър без име” е нещо съвсем безобидно. Вадеха се автомати, стреляше се по таваните и полилеите, да ти се вземе акъла… Пътувах много, с 5 куфара и мъкнех всичко – костюми, котлон, касетофони и т. н. Предложенията към мен валяха, защото си имах собствено шоу”, казва артистката.
През 2003 г. организира концерта „Децата на Стражица пеят”, това прави голямо впечатление и я привличат към Общината за официален водещ, каквато е 15 години. През този период основава детската вокална група „Пеещи усмивки”, а някои от възпитаниците й пробиват на голямата сцена.
Сега изнася музикални спектакли за деца, а любопитен факт е, че въпреки големия си репертоар никога повече не изпява „Ке сара”, „Торнеро” и „Мама Леоне“.
Ана Райковска / Борба/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук