Незабравими светли спомени от нашето детство
Как детето чудо Лобертино Лорети преживя славата и забравата
Наричаха го „гласа на Вселената“. Най-известните му песни са „Аве Мария“, „Ямайка“, „Санта Лучия“, „Да се върнеш в Соренто“.
В края на 50-те – началото на 60-те години страните от т. нар. Източен блок се намираха зад „желязната завеса“ и чуждестранни изпълнители почти не звучаха по техните радиа, с изключение на слънчевото италианско момче Робертино Лорети. Неговите плочи излизаха в соцстраните в огромни тиражи. От прозорците на жилищните сгради звучаха неговите песни „Ямайка“ и „Аве Мария“.
Една от причините Лорети да пробие „желязната завеса“ по времето на Н. Хрушчов е младата му възраст и фактът, че песните му не възхваляваха капиталистическия начин на живот. Макар че „Аве Мария“ можеха да забранят, защото тя е молитва към Богородица, която пеят в католически храмове.
„Чувствах, че ме докосва Божията ръка“
Когато папата чува партията на Ангела в изпълнение на Робертино Лорети, пожелава да се срещне с този вундеркинд.
Лорети си спомня:
„Папата попита: „Кой от вас пее с такъв ангелски глас?“ Заведоха ме при него и всички шепнешком промълвиха: „Застани на колене и му целуни ръката…“ Никога няма да забравя този момент. През живота си няколко пъти почувствах как до мене се докосва ръката на Бог. Аз съм дълбоко вярващ човек и смятам, че всичките тези моменти бяха предначертани за мен свише…“
Вероятно беше създадена митичната биография на Лорети, за да могат песните му безпрепятствено да слушат в комунистическите страни. Съветските вестници пишат, че баща му е комунист.
Робертино се ражда в патриархално католическо семейство, пето дете по ред. В семейството има осем братя и сестри. Баща му е бояджия, майка му – домакиня. В църковния хор Лорети пее от шестгодишна възраст. След това пее в римската опера; често пее в римското кафене „Гранд Италия“. Там се появяват първите му фенове, които не пропускат нито едно негово изпълнение.
Веднъж в кафенето не стигнали местата за желаещите да чуят момчето-чудо и започнали безредици; наложило се да се намеси полицията.
Лорети си спомня, че на седмица му плащали 3 хиляди лири (30 евро днешни пари). Но посетителите винаги му оставяли бакшиш и той събирал 10-15 хиляди лири на вечер.
В кафенето „Гранд Италия“ Лорети се среща с датския продуцент Волмер Соренсен и тази среща дава старт на световната му кариера. Продуцентът записва на плоча гласа на младия италианец и я изпраща в Дания; след две седмици подписва с юношата договор за гастроли в Европа. И колелото се завърта. За няколко години са продадени над 70 милиона плочи с песни на Лорети.
Той разказва, че от 12 до 15 години нито веднъж не е ходил на почивка, не знаел какво е ваканция; гастролите му продължават по пет месеца и предвиждат по 2-3 концерта на ден.
Лорети имал частен вертолет и самолет, а като всяко дете мечтаел да кара велосипед с приятели.
С годините гласът на юношата се променя и се превръща в драматичен тенор. Лорети продължава да пее и на 60 години, но вече не може да бъде най-добрият. Той пее до 35 години, след това прекъсва за десет години. Заедно с братята и сестрите си отваря ресторант. Лорети готви отлично и обича вкусно да похапне.
Шок за Лорети е разводът с жена му, на която въпреки натоварения график той никога не изменя. Но при нея се развива нервна болест след смъртта на баща й, която лекува с алкохол. Това води до крах в семейството, в което растат две деца.
Лорети се жени за втори път за жена с 13 години по-млада от него. Ражда им се син, който става актьор.
„Гласът на сина ми е прекрасен, но той казва, че един певец в семейството стига…“ – разказва Робертино.
Слънчевото италианско момче и на 77 години е запазило лъчезарната си усмивка.
Заедно със сестрите си Лорети отваря сладоледена къща в Рим, където продукцията се приготвя от натурални съставки.
Днес Лорети продължава да гастролира, макар и рядко. Повече време отделя на многобройното си семейство – деца, племенници и внуци.
„Ако гласът е от Бог, във всяка възраст той е и истински глас. Браво!!! Да бъде щастлив, здрав, да живее дълго и животът му да е пълен с добро. Робертино, пейте за радост на хората…“ – такива възторжени коментари може да се прочетат под видеата, в които Лорети пее на 50-60 години.
А онези, които го помнят като дете и юноша, с носталгия пишат: „Това са незабравими светли спомени от моето щастливо детство“.
Такава е съдбата на гениалния Робертино: той се лиши от собственото детство, за да направи щастливи милиони хора.
Мария Март, Аргументы и факты
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук