8:14
Неговата история започва през далечната 1954 г., когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци, находище на желязна руда – сидерит, барит и олово. След Априлския пленум на следващата години започва да се коментира строителството на металургичен комбинат.
По искане на Тодор Живков, Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те, обаче излизат със становище, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология. Предлагат, ако се строи завод да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява.
Тодор Живков лично настоява пред Хрушчов за построяването на завода и в следствие на това, СССР изготвят проект. Българското политбюро го одобрява. По време на обсъжданията, някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добития в завода барит и олово, ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно.
„Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световния пазар, а оловото не може да се отдели, и финансовите резултати не се потвърдиха. Фактически, металургичния комбинат започна да работи като нерентабилен“, коментира Огнян Димитров, зам.-председател на Плановия комитет през 50-те години, отговарящ за капиталното строителство.
Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Живков политика на „скок в икономическото развитие“. Изготвеният план е заменен с ускорен, с който не е съобразена икономическата рентабилност от изпълнението му.
Още преди завода да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени, поради липсата на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. Тодор Живков не взема под внимание предупрежденията на специалистите.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук