Истинската история на песента "Миллион Алых Роз"

„Историята на известната песен на Алла Пугачова „Миллион альιх роз” е истинска.Една тъжна, но истинска музикална изповед за една голяма несподелена любов.

Историята разказва, че текстът на песента, написан от прочутия поет Андрей Вознесенски, е базиран на истинска любовна история. Това е любовта на грузинския художник Нико Пиросмани към френската танцьорка Маргарита дьо Севр. Гениалният художник-наивист не успява да се прочуе приживе и умира в бедност, без да подозира, че един ден картините му ще струват милиони, но подобна е съдбата на не един или двама велики творци.

Пиросмани е роден е в бедно, многодетно семейство в грузинско селце през 1862г. В последствие се самообразова в четене и писане на грузински и руски език. Учи живопис от странстващите художници.

Трудно се задържа на едно място. Не му се отдава да работи дълго една и съща работа. Опитва се да се издържа от картините си, но всъщност целият му живот преминава в нищета. Като бедно чираче, Нико общува почти само с животните, за които се грижи. Това дава отпечатък в творчеството му и той често рисува платна с животни.

1909 година се оказва съдбоносна за 47 годишния Пиросмани. Тогава той среща гостуващата в родния му град френска актриса Маргарита дьо Севр. Влюбва се в нея от пръв поглед. Обожава я, обича я с цялото си сърце.

Маргарита е кокетка и за нея бедният художник е просто още един досаден обожател.

За Нико обаче тя е муза не само в изкуството, а и в живота. Той я причаква пред хотела, в театъра, в ресторантите. Мисли само и единствено за нея. Рисува нейни портрети.

Историята на бедния артист, който дава всичко, което има, за да зарадва любимата си, става известна благодарение на писателя Шалва Дадиани. В книгата му четем: „Нико не познаваше любовта, преди да срещне Маргарита. Всяка вечер стоеше вцепенен в заведението й и слушаше как изпълнява шансони”.

Маргарита нехае за художника и Пиросмани решава, че може да спечели сърцето на дамата, като й подари от любимите й алени рози.

Обожателите на Маргарита й изпращали огромни букети с рози, но Нико искал да се открои сред тях и да докаже, че неговата любов е много по-силна, истинска и чиста. Затова решава да зарадва любимата си с милиони рози. Нико продава цялото си имущество и картините си и с парите купува алени рози за най-прелестната жена на света. Една слънчева сутрин той засипва цялата улица пред хотела на Маргарита с рози. Ароматният килим достига близо метър и актрисата потъва почти до кръста в милионите алени цветчета. Полудял от нетърпение, Нико очаква нейната реакция.

Уви, актрисата е напълно безразлична! Тя не прави нищо особено и разсеяно го целува така, както целува домашните си кучета. След това си отива.

Паустовски пише: 

„Маргарита живеела като в сън. Сърцето ѝ било затворено за всички. Красотата ѝ била необходима на хората. Но очевидно тя била съвсем ненужна на самата себе си, макар да се грижела за външността си и се обличала добре. Шумоляща с коприните си и ухаеща на ориенталски парфюм, тя изглеждала като въплъщение на зрялата женственост. Но имало в нейната красота нещо грозно и май тя го усещала“.

Това е краят за художника. Той никога повече не я вижда. Тя си заминава за Париж, а той остава, разорен и нещастен, в Грузия. Няколко години по-късно умира от глад, тъй като след разпродажбата на цялото си имущество остава буквално без пукната пара. Последните моменти от живота му са пропити с мизерия и самота. Нико започва да пие все повече и повече от отчаяние, и когато издъхва на 5 май 1918 г., той няма нищо освен парцаливите дрехи на гърба си и спомена за една фатална жена, която разбива живота му.

Много години по-късно Маргарита се оправдава с младостта си: „Аз бях едва на 17 г., кой на тази възраст има точна преценка за хората?“, споделя тя пред изкуствоведи.

В залеза на живота си Маргарита често съзерцава портрета си от Пиросмани, когато колекция от негови творби гостува в Лувъра. Но в разцвета на неговата любов упорито го отбягва. Той не е нито богат, нито известен.

След смъртта на Пиросмани оцеляват само 300 от близо 2000 платна, които художникът рисува приживе, но затова пък съдбата му вдъхновява много творци, сред които Булат Окуджава и Андрей Вознесенски, които пишат стихове за него.

Песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“ е създадена по текст на Вознесенски и по музика на Раймонд Паулс и се превръща в тъжна, но красива музикална изповед на несподелената любов.”

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉