54 000 лева са необходими за изграждането на рампа за Мануела Горсова, за да може младата жена да излиза с инвалидната количка извън жилището си. Това съобщи за „Телеграф“ актьорът Владислав Карамфилов – Влади Въргала.


На 5 август тази година се навършиха 17 години от фаталната катастрофа, при която Мануела пострада тежко и оттогава продължава да е в будна кома.


„Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, обясни Въргала.Получихме пълно съдействие от кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов. 


Той прие присърце инициативата да се изгради рампа и уреди всички необходими документи за това нещо. Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът. „Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.


На фаталния 5 август 2007 г. Мануела е едва 18-годишна. През ноември тази година младата жена ще навърши 34 години. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава за рождения й ден единствено тя да проходи. „Това ще бъде най-големият подарък“, коментира Горсов за „Телеграф“. Фаталният инцидент е предизвикан от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки. Това става на завой в близост до Приморско.


Стависки е зад волана на мощен и тежък джип „Хамър“, а Горсова пътува в малка „Хонда“ с приятеля си 23-годишнияа боксьор Петър Петров, който загива на място при сблъсъка. Стависки се оказва, че е употребил алкохол. По думите му – две глътки домашна ракия, минути преди да се качи и потегли с хамъра. Фаталният завой на пътя край река Ропотамо и до днес е популярен с прозвището Завоя Стависки. Поставени са допълнителни мантинели, а ограничението на скоростта е снижено до 20 км/ч. Но уви.


След сблъсъка младото момиче оживява по чудо, но остава в будна кома и до днес. Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел. Рехабилитацията й продължава и в момента в България.


Въпреки тежкия инцидент с жертва и трайно пострадал с увреждания фигуристът Стависки се отървава напълно невредим. През януари 2008 г. в Бургаския окръжен съд започва дело за катастрофата. Стависки е обвинен в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс го грозят от три до десет години затвор. Стависки обаче се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура, което му гарантира присъда под минимума.


Постановена е 2,5-годишна условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.


На 7 май апелативните съдии в Бургас потвърждават условната присъда на Стависки. Паричното обезщетение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела е увеличено на 2 млн. лева.


През октомври Върховният касационен съд връща делото на Бургаския апелативен съд с тежки констатации за слаб анализ на фактите и липса за ясна мотивация за решенията на магистратите. На 5 януари 2009 г. апелативните съдии в Бургас излизат с ново решение, което изменя присъдата на Стависки от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за семействата на убития и пострадалата.


По-късно през май присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда на Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок. След края на съдебния процес фигуристът предпочита да се покрие и избягва среща с медиите. Той изплаща цялото присъдено обезщетение. Първата публична изява на Стависки след процеса е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика. Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се изнесоха трайно в Русия и към настоящия момент продължават да живеят в Москва, където са отворили школа за млади надежди във фигурното пързаляне.


Хитър ход на адвокатите спаси Максим Стависки от затвор. През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата. Адвокатите му обаче през цялото време на делото поддържаха тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи. Фигуристът беше лице на нашумялата в онзи момент кампания за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. Освен че не се доказа кога точно е употребил ракия, Стависки призна напълно вината си, с което Върховният касационен съд му определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив