7:48
През 1950 г. като студент във Великотърновския учителски институт участвах и завърших курс за футболни съдии, организиран и провеждан от физкултурното дружество в града.
В продължение на няколко месеца специалисти по великата игра ни изнасяха лекции, като наблягаха на футболните правила и прилагането им. След завършването на курса се проведе изпит. Комисията, пред която се явихме, се състоеше от трима души. На масата в изпитната стая бяха наредени билетчета с въпроси от сферата на футбола. Ето какви се паднаха на моя:
Ако след удар топката се спука и влезе във вратата, има ли гол?
Кога се отсъжда засада?
Кога се отсъжда авантаж?
Дадох следните отговори:
Ако при удар топката се спука и влезе във вратата, не се дава гол, защото топката е в ненормален вид.
Когато играч от единия отбор отправи удар към свой съиграч, който в момента на удара е зад противниковите играчи след централната част на стадиона, се отсъжда засада.
Ако даден играч е фаулиран и топката попадне и се овладее от негов съотборник, фаул може да не се даде. Получилият топката продължава да играе.
След това ми бяха зададени и няколко допълнителни въпроса плюс един шеговит. Член на комисията извади една табла, на която бе разчертано футболно игрище. В едната му половина бяха наредени 11 бели бобови зърна, а в другата 11 тъмни. В средата на игрището бе поставено едно малко дървено човече в черен цвят, изпълняващо ролята на съдия. Изпитващият зададе въпрос:
- Може ли да започне срещата?
- Може - отговорих аз.
- Не може, защото съдията няма свирка - възрази той.
- Ще му дам моята свирка - отговорих аз.
Така изпитът приключи. На другия ден отново ни събраха и ни раздадоха съдийските карти. Благодариха ни за участието и старанието и ни пожелаха успехи в съдийската работа. През учителстването ми ръководих доста срещи между училищни отбори и между класовете в двете тревненски училища, както и между отрядите в пионерските лагери.
Пенчо Пенчев, Трявна
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук