8:52
През 1979 г. голямата мечта на семейството ми – мъжът ми - лекар, аз - журналист, дъщеря ни малка, беше да си купим цветен телевизор. Само че тази мечта се оказа много трудно осъществима.
С връзки научихме, че ще ги пускат в ЦУМ – търговската емблема на социалистическата ни столица. Дори една продавачка, близка на сестра ми, под сурдинка ни поoшушна датата – 20 април сутринта. Но ако искаме да се сдобием с телевизора, трябва някой да се нареди на опашка и да будува цяла нощ. За да бъде пръв, когато отворят големия магазин.
И така, мъжът ми, увит във вехт шлифер, се инсталира пред ЦУМ още в 9 часа вечерта. Приготвих му кутия цигари „Стюардеса” и стъклено шише с вода. Някой обаче вече беше изготвил списъка на чакащите и той се оказа 9-ти. Това не го обезкуражи. Макар и дълбоко ненавиждащ пазаруване и всякакви магазини, за да угоди на мен и детенцето, татко ни чинно прекара нощта, опрян върху каменната стена под витрините на ЦУМ. На всеки кръгъл час „отговорник” за списъка старателно отмятал имената в него. Ако те няма – сбогом на реда, отпадаш! Така отписал поне 15 души. С развиделяването напрежението пред входа на ЦУМ станало нетърпимо. Списък, списък, но поне 50 - 60 фенове на модерната електроника се притискали като копърки пред дверите на магазина.
Точно в 8 ч. те се отворили и тълпата се юрнала по стълбите нагоре без да чака асансьорите. Защото техниката се продаваше на последния етаж. И макар че тогава бяхме млади, силни /и хубави!/, мъжът ми изостанал в зверския маратон. Когато стигнал до щандовете - от телевизорите вече нямало и помен. Нахалници от последните места в списъка, както и дошлите пред ЦУМ 10 минути преди да го отворят, доволно размятали в ръцете си безценните касови бележки и чакали пред касата да си платят.
Детето се разплака, а ние започнахме да търсим в обявите по вестниците някой да продава цветен телевизор. Намерихме един в гаранционен срок и с такси се озовахме на адреса в Модерно предградие. Заварихме 4-ма бараби в двора на малка къща, които пльокаха карти, а по мечтания телевизор, също в двора, течеше някакъв мач. Броихме париците, качихме техниката на таксито – и в къщи. Като отворихме документа за гаранцията на телевизора разбрахме, че са ни излъгали. Срокът беше подправен и техниката беше доста вехта - на повече от 4 години. Хайде обратно, върнахме я. И така пак останахме без цветен телевизор.
За какъв телевизор бе, авторе? Гледам постнал си снимка на руски телевизор. За руски телевизори, нямаше списъци. Купувал съм от магазина на бул. Витоша.... не само без списък, но и никаква опашка, веднъж за себе си, Радуга и веднъж за леля ми, Рубин. Списъците бяха за София-81 и Велико Търново-84. Но тяхното производство започна през 1981г.
ОтговорИзтриване