През 2003 г. свръхзвуковият пътнически самолет „Конкорд” се издига за последен път във въздуха

Той излита за да изпълни ритуалния си „прощален” полет. Всъщност полетите с пътници окончателно са прекратени месец преди това. „Конкорд” е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France. Построени са само 20 машини, превозващи едва по 100 пътници. Най-забележителното преживяване е, че това е единственият самолет, който „изпреварва залеза”. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът излита по тъмно и настига слънцето – от кабината се е виждало как то изгрява.

Най-забележителното преживяване с „Конкорд“ било, че той „изпреварвал залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.

Производството на „Конкорд“ е разделено между Франция и Великобритания, и приблизително съответства на разпределението при проектирането.

Разпределението на производството изглежда по следния начин:

Sud Aviation (фр.) – централната част фюзелаж, основната част на крилата, ръбовете на крилата, вътрешните елевони (комбинирани елерон и кормило), хидравличните системи, системата за управление, навигационната система, автопилотът, радиооборудването, системите за кондициониране на въздуха и за осигуряване налягането на въздуха в кабината.

BAC (англ.) – предната част на фюзелажа заедно с спускаемия носов обтекател, опашната част на фюзелажа с вертикалното оперение, външните елевони, въздухозаборниците на двигателите, електрическите системи, кислородното оборудване, горивната система, системите за управление на двигателя и тяхното контролно оборудване, противопожарната система, въздуховодите за климатизацията и за системата за поддържане на налягането, системите против заледяване.

Rolls-Royce (анг.) – двигателите.

SNECMA (фр.) – форсажните камери, соплата на двигателите и системата за реверс.

Dassault (фр.) – краищата на крилата.

Hispano-Suiza (исп.) – основните стойки на шасито.

Messier (фр.) – носовата стойка на шасито.

Окончателният монтаж на „Конкордите“ става едновременно в два завода – в Тулуза и във Филтън (предградие на Бристъл).

Първият сериен самолет (№ 201, F-WTSB) се вдига във въздуха на 6 декември 1973 г. в Тулуза, след него, на 14 февруари 1974 г. го последва първият английски сериен „Конкорд“ (№ 202, G-BBDG). Общо, без да се смятат прототипите и предсерийните самолети, са произведени 16 серийни „Конкорда“, от които първите два, № 201 и 202, не са предавани за търговска експлоатация, а са служили за тестване и сертификация. Заедно с прототипите са построени общо 20 самолета (по 10 във всеки от заводите), както и редица комплекти резервни части за тях, след което производството е ограничено. Последният самолет, сериен номер 216 (G-BOAF), напуска завода във Филтън на 9 юни 1980 г.

По време на полет фюзелажът на самолета се удължава с около 300 mm заради нагряването на корпуса.

Фаталният полет

При полет 4590 на „Ер Франс“ от летище „Шарл де Гол“ в Париж до летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и 4 души на земята. 

Причината е метално парче върху пистата, отчупило се от DC-10 броени минути преди полета на „Конкорд“. При излитането на самолета една от гумите му се пука от отломката и, поради въртящата се с висока скорост и под налягане гума, откъснато парче от нея пробива един от резервоарите на лявото крило, откъдето потича гориво. Последва пожар в лявото крило и самолетът губи мощността на двата си леви двигателя. Въпреки че успява да излети, той се разбива малко след това, като причинява смъртта на четирима души на земята, както и на всички 109 души на борда (100 пътници и 9-членен екипаж).

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉