В периода на най-тежката зърнена криза в България през 90-те година започва кървава поредица от инциденти с бизнесмени, търгуващи с жито

Една от жертвите е Стойчо Стоев, един от проспериращите предприемачи в Пловдив в периода на най-тежката зърнена криза в България през 1996-1997 година

Семейството на Стойчо Стоев е от Ямболско. Заминава за Канада, за да изкарва прехраната си, но се връща през 1995 година. Идвайки си в България, цялото му семейство се мести в Пловдивско. Стоев е въодушевен, в главата си има много идеи за бизнес в родината, като желанието му е да вложи и умножи събраните при престоя му в чужбина пари, припомня в. „Марица“.

Първоначално инвестира в оранжерии в Ръжево Конаре. След известно време пренасочва капиталите си в производството на пшеница в Добруджа. През лятото на 1996 година се решава да наеме 4000 декара ниви в житницата на България, както е известен онзи край. Мисли в перспектива и чертае планове дълги години да развива търговия със зърно.

Стоев бил изключително предприемчив, доверчив и добросърдечен. Сърцето му било отворено за всички в нужда. Постоянно давал пари назаем на близки и познати, които едва свързвали двата края. Бизнесът на Стоев бързо тръгнал нагоре и той просперирал. Успехът му обаче засегнал изключително много бизнес интереси и това му коствало живота.

На 19 март 1997 година вечерта 39-годишният Стоев се прибирал в дома си. Тогава къщата, в която живеел със семейството си, била на ул. „Жолио Кюри“, в центъра на Пловдив, на няколко крачки от дирекцията на полицията. Зърненият бос паркирал опела си, отворил багажника и взел подаръците, които носел за съпругата си Дора и 11-месечната им дъщеричка.Преминал през двора и точно в този момент бил застигнат от два куршума в главата. Изстрелите проехтяват от близката пресечка. Стоев се свлича на земята. Около окървавеното му тяло са разпилени и подаръците, които носел. Съпругата му изпада в ужас. Бизнесменът умира на място, а килърите си плюят на петите. В колата на Стоев остават непокътнати 850 000 стари лева, което зачерква версията за грабеж.

Убийците не са разкрити, а версиите за показното убийство са най-различни. Най-убедително обаче звучи само една и тя е основната, по която работят разследващите – засегнати бизнес интереси.

В крайна сметка Стоев не е успял да ожъне. Бизнесменът не е бил заплашван, нямал е и нито стотинка дългове. Често се отбивал до Добруджа, за да наглежда земите си. В деня след убийството Стоев планирал да закупи торове за пшеница, но така и не му се удала тази възможност.

Версията за убийството се потвърждава и от факта, че Добруджанският край се оказва пресечна точка на големи икономически интереси. А точно там Стоев влага инвестициите си, тъй като по онова време държавата преживява най-тежката зърнена криза, която се оказва важен урок. След гладните години, в България се въвежда система за контрол на зърнения баланс, която цели никога повече да не се повтаря подобна ситуация.

През 1995-1996 година зърнената реколта в България и по света е изключително ниска. Това е причина много държави да кажат „не“ на износа на пшеница, за да осигурят собственото си оцеляване. Родните специалисти предупреждават още през юли 1995 година, че предстои зърнен колапс, но гласовете им потъват.

България се забавя със забраната за износ, като междувременно се създават облекчения за търговците, от които те се възползват на пълни обороти. Така се разпродава напълно и старата, и новата реколта извън страната. Хлебният баланс е нарушен и впоследствие се налага да се внася зърно.

По това време са изнесени близо 990 000 тона зърно, заради което искат оставката на Виденовото правителство. По-късно срещу министри от неговия кабинет стартира разследване и дело за безстопанственост, завършило с оправдателни присъди през април 2009 година. Мотивите са, че липсват доказателства за вина.

В годините на кризата обаче фалира Добруджанската банка, източена по схемата „Дълг срещу собственост“. Самоубива се депутат от Добрич. Търговец на зърно пък е застрелян пред офиса си в Добрич, а от касата изчезват 4,5 милиона стари лева. Пребит е арендатор на 100 000 декара земя в землището на село Крушаре. В кървавата поредица влиза и пловдивският бизнесмен Стойчо Стоев, който е изведен принудително от играта с българското зърно.

През 1996 година с одобрението на държавата бургаската рафинерия „Нефтохим“ внася близо 302 000 тона зърно, за да се покрие недостигът в страната. Доставките са от четири фирми – „Гленкор“, „Югопетрол“, „Бенар“ и „Булкон“.

Сделките са сключени без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов контрол установява, че „Нефтохим“ е купил зърното за 226 долара за тон, когато средната пазарна цена на европейския пазар е била 170 долара, и така са платени общо над 16 милиона долара в повече.

Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество – за 46.5 милиона долара, е внесено от „Гленкор“, фирмата на Марк Рич. Освен че е скъпо, се оказва, че зърното е с лошо качество и заразено с болести.

По време на делото Жан Виденов се явява като свидетел. От съдебната банка пояснява, че сделката между „Нефтохим“ и „Югопетрол“ е била бартерна и основният мотив на правителството да я подкрепи е било желанието да бъдат възстановени отношенията с Югославия.

Бившият премиер разказал, че в този период е имало около 100 фирми, износители на зърно. Една от тях е била „Мултигруп“, но фирмата не е изнесла повече от 10 на сто от общото количество зърно.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉