Тя бе станала баба, без да разбере ! Сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет

Деница бе станала баба, без да разбере. Тя сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет. 

Тъй като дъщеря и Ели учеше в столицата, се случваше по няколко месеца да не се прибира при майка си. Така, последната година преди да завърши, тя  си дойде за Коледа с малко бебе, с червени бузки.

- Това е внукът ти, мамо! – сюрпризира я тя – Казва се Денислав, защото е кръстен на теб! Ще трябва да го гледаш, за да мога да завърша образованието си!

- Това дете баща няма ли? – запита Деница.

Дъщеря и се засмя:

- Колкото аз съм имала баща, толкова и моето дете ще има! Нали виждаш, че днешните мъже за нищо не стават!

От този момент Деница се зае с отглеждането на внук си. В началото и бе трудно, защото бе сама, но постепенно свикна и дори започна да и харесва. Малкото човече растеше бързо и правеше живота и интересен, и смислен.  Тя работеше като продавачка на яйца, в кооперацията където живееше. Всъщност, магазинът се помещаваше в гараж. В задната част на гаража Деница бе сложила дървена кошара за детето и бе преградила със завеса пространството. Така можеше едновременно да работи и да отглежда малкия. Ели завърши, но не се върна, защото си намери работа в столицата. Прибираше се за малко през няколко месеца, гушкаше сина си и му подаряваше разни играчки или дрешки. Държеше се с него, все едно бе чуждо дете, при което бе дошла на гости. Това дразнеше Деница, но предпочиташе да не се разправя с дъщеря си. От малка тя си бе все тъй вироглава и своенравна.

Времето минаваше бързо и неусетно. Момченцето порасна и скоро щеше да стане на три години. Със скромните си възможности, Деница му приготвяше за ядене предимно пилешка или супа от топчета. Когато имаше възможност, му правеше дърпана баница. Детето буквално я обожаваше и все молеше, да му приготвя. Затова, вместо тортичка за рождения ден, Деница реши да му направи баница. Есента бе напреднала и разходите се бяха увеличили. Тя смяташе буквално всяка стотинка. Затова, когато отиде до близкия магазин, запита кое сирене е най-добро, за баницата на внука си. Продавачката бе с жълта, рядка коса и сякаш измита физиономия. Имаше нещо отблъскващо в нея, когато заяви:

- Всичкото сирене е хубаво! Ние лоша стока не продаваме! Като искате да сте сигурна, вземете от това, по-скъпото сирене!

Деница посочи една малка бучка и продавачката я претегли. Тя се прибра у дома и сложи бучката в прясна вода, за да се обезсоли сиренето и да е по-вкусно. Вечерта, след като се прибраха, Деница започна да прави баницата. Омеси тестото и започна да го разтяга на кори. Когато обаче посегна за сиренето разбра, че цялата бучка се бе разтворила във водата. В магазина я бяха излъгали и пробутали някакво менте, вместо сирене. Тя се отпусна отчаяна на дивана. Нямаше как да направи баницата без сирене. Край нея се завъртя детето и запита:

- Бабо, кога ще е готова баницата?

- Скоро, моето момче! – успокои го тя и стана. Вече няколко пъти я бяха лъгали с некачествени стоки в този магазин и не искаше повече да търпи.

Тя взе купата с разтвореното сирене и поведе детето с нея, към магазина. Още от вратата жълтокосата продавачка я съзря и се махна от касата. На нейно място застана някакво младо момиче. Деница обясни, какво се е получило от изкисването на сиренето, но момичето само вдигна рамене.

- Вижте какво! – ядоса се Деница – Изкарвам всеки лев с честен труд и няма да позволя, да ме лъжете!

- Като имаш претенции, върви в съда! – обади се зад гърба и продавачката с жълтата коса.

- Така ли? – чак очите я заболяха от яд – За една бучка сирене, да ви съдя значи?!

- Ти сама си решаваш! – бе равнодушният отговор.

- Добре! – Деница пусна ръчичката на детето и приближи към витрината с млечните продукти.

Тя обиколи и застана до отворена кутия от няколко литра зехтин.

- Къде си тръгнала? Махай се от там! – опита се да я спре продавачката.

- Ще ви върна сиренето! Моля, заповядайте! – тя изля купата в зехтина и се върна при детето.

- Глупачке! Сега ще платиш всичкия зехтин! – заплаши я жълтокосата.

- Нищо няма да ви платя, измамници проклети! Като не ви харесва, вървете ме съдете! – през зъби отвърна Деница, взе детето и напусна магазина.

Зад гърба си дълго слуша крясъците и обидите на възмутената продавачка. У дома гушна малчугана и си поплака. Детето я погали с малката си ръчичка и запита:

- Бабо, няма ли да има баница?

- Ще има, момчето ми! Сега ще купя ново сирене и ще я направя!

- А с какви пари?

- Има тук едни левчета, дето събирам от половин година, да си оправя зъбите, че ме болят. От тях ще взема.

- А защо да не отворим моята касичка със стотинки? – предложи малкият. – Сигурно с моите парички ще бъде по-вкусна баницата!

Деница изтри сълзите си и двамата отвориха касичката. Вътре имаше събрани малко над пет лева или колкото половин килограм сирене. Тя взе стотинките и двамата тръгнаха този път към друг, по-отдалечен магазин. Купиха сирене и на касата им предложиха късметче за Коледа. Деница накара детето да изтегли късметче. То извади от купа едно сгънато листче и видяха, че печелят торта.

- Не може да бъде! – прошепна Деница.

- Може, как да не може! – засмя се момичето зад касата – Вие сте големите късметлии, защото най-големия късмет е тортата!

Тя отиде до щанда за сладкиши и след малко донесе голяма торта, сложена в картонена кутия. Като я държеше внимателно, Деница и малчугана се прибраха у дома. Сложиха тортата в хладилника и след като метнаха баницата във фурната, баба и внук се загледаха с грейнали лица.

- Сега ще можем да ядем една хапка баничка и една хапка торта! Това ще е много хубав рожден ден! Нали, бабо?

- Да, момчето ми! Ако не друг, Господ се грижи за чедата си!

Всъщност, празникът можеше да започва.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉