Защо на мъжете с бради не се гледаше с добро око по времето на СОЦА в НРБ

След като излезе от печат брой втори на сп. „Жената днес”, се получиха няколко писма, адресирани до главния редактор. В тях читатели недоволстват, че на първа корица и на страница 24 са поместени ликовете на двама мъже с бради. Ще започнем с едно признание: нямаме никакво лично предпочитание към брадите.

И с едно недоумение: може ли и трябва ли да се съди отрицателно за хората само заради това, че те сами се харесват, или онези, на които държат, ги харесват с бради. И с един въпрос: бива ли брадата да се преценява отделно от главата? От личността на човека – като морал, поведение, трудови и обществени изяви, цялостно отношение към политическите и нравствени ценности на нашето време?

Разбираме смущението на някои родители, чистите подбуди на някои честни и добри граждани, склонни да отъждествяват брадите с декласирани екземпляри из средата на хипитата, с рошави и обрасли безделници, с брадати негодници, дълбоко чужди на нашия народ с моралния си облик.

Но откъде накъде ще сравняваме всички, които носят бради, само с подобни типове? Нека опитаме да се върнем назад във времето и да си спомним, че много от българските хайдути и възрожденци носеха бради. А дали някой от нас би могъл да си представи Ботев гладко избръснат? Ами скъпите на всеки прогресивен човек образи на Маркс и Енгелс, на Димитър Благоев и негови съратници, на Георги Димитров от по-млади години? Или на рицаря на революцията и съветската държава Феликс Дзерджински? 

Не са ли брадатите смелчаци на Фидел Кастро дни от най-дръзките и обаятелни противници на северноамериканския империализъм?

Ами колко нежни поети, големи писатели, световноизвестни учени, велики музиканти и художници остават в съзнанието на поколенията със сътвореното от тях, независимо че са били с бради.

Ще оставим на читателите сами да си припомнят (инак би трябвало да изпишем един безкраен списък) колко много гладко избръснати хора са нанасяли, нанасят и днес неизброими беди на човечеството.

А ако се огледаме около нас, ще открием не един гладко избръснат мързеливец, който живее на гърба на близките си или на обществото; или хора, които не подбират средства, за да постигнат личните си цели, без да ги е еня за общото; или подлеци, които тровят живота на не един човек, макар и инак всички те са с външно „приличен” вид.

И на какво основание в края на краищата едно вълмо от косми, което стои не на горния а на долния край на лицето, е нещо като вълчи балет в очите на някои хора?

Млад специалист разказваше, че когато кандидатствал за работа, завеждащата „Личен състав” отрязала категорично: „Докато не си обръснеш брадата, не можеш да работиш при нас.” А ако си беше дала труд, вместо да се вторачва в брадата, да хвърли бегъл поглед на документите, щеше да види, че младежът е активист на Комсомола, но не от кариеристични подбуди като някои, а от дълбоко вътрешно убеждение; че е от първенците на своя випуск и иска да служи на обществото със знанията и способностите си. 

От 3 години същият млад човек е – по думите на директора на ведомството, в което работи сега, – един от най-талантливите и перспективни кадри. Ами ако и тук бе приложена „брадатата” мярка и развитието на младия човек бе спънато и обществото ощетено?

Източник: списание „Жената днес“, 1979 г.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉