През 1952 г. в Горна Оряховица се ражда грандоманският проект за Търголяс – сливането на трите града

 

Местният патриотизъм на „болярите” проваля идеята

Близостта в разстоянията (между Велико Търново и Горна Оряховица са 10 км, през Арбанаси – наполовина, а Лясковец и Горна Оряховица ги свързва тротоар), както и естествено наложилото се през вековете съжителство ражда през 1952 г. уникалния проект трите града да се свържат в един мегаполис.

Общо е трябвало да бъде и името, като един от вариантите е бил Търголяс. За да се скъси пътят между Велико Търново и Горна Оряховица по шосе, щяло да се прокопае уникален тунел от 500 метра под Арбанаси, разполагащ с четири ленти за автомобили и автобуси, а от двете страни – магазин до магазин.

Идеята за Триградието е на тогавашния кмет на железничарския град Петко Мирянов (1950 – 1955 г.), одобрена е и от секретаря на градския комитет на БКП Иван Дончев. През месец март започва усилена работа по проекта, който стига и до министър-председателя Вълко Червенков.

Мотивите за административното свързване на трите града са имали своите силни страни и тогава то никак не изглеждало невъзможно. Заедно със селата между тях – Шереметя, Първомайци и Самоводене, както и близките Долна Оряховица и Арбанаси, общо населението наброявало 130 000 души, а тенденцията била да се увеличава.

Горна Оряховица поемала икономиката, Лясковец – земеделието, а във Велико Търново се концентрирала културата.

Вълко Червенков е бил готов да подпише проекта, когато първият секретар на Окръжния комитет на БКП Димитър Стоичков дава отпор, защото великотърновци заявили пред него, че така старата столица се обезличава. Идеята не само пропада, ами Иван Дончев и Петко Мирянов са обявени за реваншисти, срещу тях се пишат доноси и ги обвиняват, че искат Горна Оряховица отново да бъде окръжен град, каквато е била през 1949 – 1950 г. Още оттогава е ироничното, дори осмиващо неосъществения град наименование Търголяс, което още се употребява вече като местен фолклор.

20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО РОДЕНИЯТ В С. ГОРНА ЛИПНИЦА ПИСАТЕЛ СЕРАФИМ СЕВЕРНЯК ПРАВИ ОПИТ ДА ВЪЗКРЕСИ ПРОЕКТА И ДОРИ НАМИРА СЪМИШЛЕНИК В ЛИЦЕТО НА ПЕНЧО КУБАДИНСКИ.

Само че не само „болярите” отстоявали своята самостоятелност. Като легенда звучи, но за една нощ партийната организация в Лясковец засажда 70 декара лозя и овощни градини между града и Горна Оряховица, за да бъдат раздалечени.

През 1982 г. пък се развива друга драма. Окръжният комитет на БКП взема решение

Горна Оряховица да стане кметство на Велико Търново,последната дума била на ЦК на партията. Това означавало в града и селищната система да бъдат закрити 18 институции, както и самолетното бюро. Три делегации – до Димитър Стоянов, от профсъюзите и от активни борци, претърпели неуспех. Оставал един ден до подписване на решението, когато Марин Гецов, оглавяващ общинското ръководство на БЗНС, се нагърбва да отстоява независимостта на Горна Оряховица. И успява, след като първо пише изложение за значимостта на града, а после делегация, водена от него, се среща в София с тогавашния зам.-председател на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов. Петър Танчев, който бил в чужбина, вече бил уведомен и се застъпва за горнооряховчани. Радостта им била неописуема, когато чуват по радиото изявлението на министър-председателя Станко Тодоров, че по решение на ЦК гр. Горна Оряховица и селищната система си остават независими административни единици.

Идеята за градската агломерация, макар и под друга форма, продължава и през XXI век.

През 2012 г. рaзpaбoтвaнeтo нa нoвия Oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa oбщинa Beли?o Tъpнoвo вoди дo миcълтa зa изгoтвянe нa oбщ ycтpoйcтвeн плaн нa Tpигpaдиeтo, който ще ypeгyлиpa тepитopиятa на старата столица, Горна Оряховица и Лясковец. Това се подкрепя от тогавашния главен архитект на старата столица арх. Елена Абаджиева. Дори изказва мисълта, че е дoбpe дa ce пoмиcли зa eкcпepимeнтaлнo финaнcиpaнe нa тaкъв пpoeкт.

Днес въпросът с административното свързване на трите града въобще не стои, а и няма смисъл.

Официално от 1993 г. едно от малкото неща, което те правят заедно, и то с успех, е да организират Петропавловския събор на народното творчество. Всеки се развива в различна посока. Велико Търново бе обявен за историческа и духовна столица, а икономически се разраства към Шемшево и Леденик. В Горна Оряховица са едни от най-големите предприятия в областта и с гарата и летището, когато се намери концесионер, си остава транспортен възел от първостепенно значение в Северна България. Новите индустриални зони пък на Лясковец в недалечното бъдеще ще стигнат пътя София – Варна. По-логичното е Триградието да се представя като инвестиционна дестинация, обединявайки потенциала на трите общини. А иначе задълбочаването на връзките между хората от Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец – икономически, социални и културни, подсказва защо идеята за обединението им, но не под административна форма, не изглежда чак толкова безумна.

Ана РАЙКОВСКА 

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉