Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади

Аз съм от поколението, което смяташе наум и обичаше безплатно.

Което имаше вечерен час, военно дело и бригади.

Което нямаше Гугъл и трябваше да рови по библиотеките.

Което знаеше наизуст поезията на Ботев, Смирненски и Вапцаров.

Което носеше униформа, но тя не му попречи да бъде какъвто си поиска, точно обратното.

Което имаше респект и от родители и от учители

Което го възпитаваха строго, не че нямаше да сгреши никога, но нямаше да потъва в грешките си. 

Което не знаеше що е това наркотик и за запалена цигара изяждаше един по врата. 

Което спокойно отиваше и се връщаше от училище.

Което имаше казарма. Знам, че не винаги всичко е розово, вероятно няма и да бъде, но се получи едно здраво поколение.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉