Кои бяха любимите рецепти за хранене на Людмила Живкова

Поради големия интерес към вчерашния ми пост за вкусовете на семейство Живкови, публикувам отново старо мое проучване относно хранителните навици на многоуважаваната от мен Людмила Живкова:

Навършиха се 43 години от нелепата кончина на една от най-противоречивите и нестандартни личности от соцпериода на България – Огнената принцеса –

Людмила Живкова. Родена на 26 юли 1942 г., дъщерята на Първия, както я наричаха, е скромна, сериозна, но и лидер, и бунтарка – също, както легендарната съветска снайперистка от Втората Световна, на която е именувана – Людмила Павличенко.

Под благото, но строго възпитание на майка си – доктор Мара Малеева, Людмила се изявява като отлична ученичка в Руската гимназия – винаги е била с ученическата си униформа, никога не е парадирала с дрехи, положение, привилегии.

Имала е няколко близки съученички, сред които проф. Веса Ганчева – сестра на Вяра Ганчева. Приятелките й я определят като влюбена в рока, яздела е отлично, била е супершофьор въпреки късогледството си. В тайфата й са я считали за сексуален революционер – „тя сама избираше мъжете си, никога не е позволявала на нея да предложат или да й налагат с кого да бъде! Дори отказва предложението на Андрей Луканов за „династичен брак“.

В никакъв случай не беше „сухарка“, а точно обратното – жизнена и смела!“. Пушела е, обичала е да пие здраво, да яде месо… до фаталния ноемврийски ден през 1973 г., когато претърпява тежка автомобилна катастрофа. След това младата жена коренно се променя – започва да се занимава с Йога, влече я индийският мистицизъм, става пълна вегетарианка, не се докосва до алкохол и цигари, а един ден седмично не е приемала никаква храна освен шепа сурови ядки.

Управителят на Панорамния ресторант в „Японския“ си спомня, че винаги е имала при тях „дежурно меню“ – печен картоф с кисело мляко.

Друго, което се знае, е, че е недолюбвана от руснаците – имала е подозрения, че КГБ са прикачвали редовно към нея „опашка“ да я следи, дори при посещението й в Индия. „Според мен тя беше повърхностен човек. Опитваше се да се определя като „връх на интелигенцията“, мърмори Дина Мухина – майката на Сергей Станишев. При посещенията й в Москва Първата дама на страната ни никога не е била приемана от Брежнев, а Горбачов направо я мрази.

Неведнъж Михаил Сергеевич е негодувал защо в България толкова театри, зали, училища, улици са кръстени на дъщерята на Тато. Злите езици свързват смъртта й с проект „Звездна Карта“ – Асамблеята Знаме на мира, която имаше за цел да издири, подпомогне и събира всяка година талантливи деца от цял свят за една седмица в България, където те да изявят дарбите си. По този начин страната ни е щяла да спечели завинаги като свои посланици цвета на световната творческа интелигенция, а това е нещо, което съветските бюрократи не можели да допуснат да се случи.

Факт е, че по нейно време културата в България процъфтява – само за 4 години тя успява да построи над 30 художествени галерии, НДК, реконструира се Народният театър, вдига се Паметникът на Незнайния воин.

Людмила е обичала да се обгражда с хора на изкуството, но за разлика от баща си не си е падала по театъра и актьорите, а е предпочитала художници и писатели. Знаменити са петъчните й купони в апартамента им с Тодор Славков – Батето, на които редовни гости са Левчев, Богомил Райнов, Светлин Русев. Клюкарките шушукат, че Левчев й е бил любовник, но аз се съмнявам жена с нейния изтънчен вкус да се е впечатлявала от тоя посредствен поет – въздухар с мания за величие. Самата тя е пишела поезия, вдъхновена от любовта и Индия…

След 73-а, поради непрестанните болки в главата, Людмила търси помощ от билколечителя Петър Димков – спазва стриктен режим според неговите напътствия, изхвърля напълно месото от менюто си, започва да се храни суперздравословно до степен, че се превръща в истински аскет, за когото храната не е удоволствие, а само „необходимо гориво за поддържане на тялото“. За това спомага и страстта й към индийския окултизъм, който я отвежда в Ауровил – „градът мост между миналото и бъдещето, където живеят хора, готови да служат на Божественото съзнание“. На това място в Индия тя засажда 1300 рози, лично донесени от нея от България. В памет на тази знаменита жена, която направи толкова много не само за културата в страната, но и името на родината ни да е обичано в Индия и Мексико – там има училище с нейното име, ще се опитам в този брой да ви представя рецепти, които със сигурност Първата дама на България би одобрила:

Печен картоф „А ла Людмила“

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉