Последният мач тук беше изигран през 1986 година…

Ранните часове на 26-ти април, 1986-та година. 4-ти реактор на атомната централа в Чернобил експлодира и изхвърля в атмосферата огромен радиоактивен облак, който 2 дни по-късно е засечен в Швеция и светът научава за най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Мини сериалът на HBO носещ името на съветската централа стана хит преди няколко години, а плувният комплекс в

Припят беше едно от спортните съоръжения, показващи комунистическия начин на живот. Много по-интересна обаче е историята на другия спортен обект в града, а именно новопостроения стадион „Авангард”, който трябва да приема домакинските мачове на местния „Строител” (Припят).  Или поне така е трябвало . . .

В началото на 70-те в СССР започва развитието на атомната енергетика и близо до неголемият тогава град Чернобил, възниква един от наричаните по онова време „атомград” населени места, а именно Припят. За нуждите на местното население се организира и футболен клуб „Строител”. В началото там играят футболисти от съседното село Чистогаловка, което разполага с един от най-добрите тимове в областта. Да ‘ритат’ в Припят пристигат най-големите звезди на селския тим Виктор Пономарьов, както и братята Николай и Валентин Литвини, като почти всички играчи са зачислени фиктивно на работа в атомната електроцентрала.

Валентин Литвин години по-късно заявява в интервю за вестник Soviet Sport “В Припят всеки обичаше футбола, поне 2000 души идваха на мачовете ни.”

С бранителя в редиците си, „Строител” печели регионалната купа в края на 70-те години, а в началото на 80-те с назначаването за треньор на бившия нападател на „Динамо” (Киев) Анатолий Шепол, амбициите на клуба нарастват. Голямата цел на „Строител” (Припят) в онези времена е да спечели шампионската титла в първенството на физкултурните колективи в Украйна, за да влезе във втора лига на СССР и да получи нещо като професионален статут.

Преди експлозията . . .

Мечтата насмалко да се сбъдне през 1985 г., но в крайна сметка тимът завършва на второ място, на 4 точки зад лидера Нефтяник (Ахтирка). Все пак „черно-зелените” от атомния град записват редица успехи, като например 3-те поредни регионални купи в периода 1981-83 година.

В онези времена „Строител” играе на първия стадион в Припят, чиято трибуна обаче е съвсем малка. Затова градската управа започва строителството на новия футболен комплекс „Авангард“. С 5000 места, осветление и козирка, стадионът вещае светло бъдеще и футболни успехи. Официалното му откриване трябвало да се състои на празничния 1 май 1986 г. с масови физкултурни съчетания, парад и речи на партийните големци от региона, а на 26-ти април е предвидено да се изиграе първият мач на новия стадион, в който „Строител” трябва да излезе в полуфинална среща срещу отбора на „Машиностроител” (Бородянка).

Нощта на 25 срещу 26 април се оказва паметна. Четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира. Жителите на Припят виждат блясък и разтърсващ грохот. В далечината се виждат пламъци, а скоро пожарникарите в града са призовани да се включат в потушаването им. Това обаче далеч не е първият инцидент в Чернобил по това време и затова до паника не се стига. Частично разтопяване на главното ядро на един от реакторите създава авария още през 1982-та година, а през априлската нощ на 1986-та година жителите предполагат, че този инцидент не е по-различен от онзи 4 години по-рано и че пожарът бързо ще бъде овладян.

С настъпването на изгрева и привидното потушаване на пожара, нищо не подсказва, че градът е преживял най-голямата атомна и екологична катастрофа в историята на човечеството. Единствено возилата, пръскащи анти-замърсители по улиците индикират за нещо по-обезпокоително, а до началото на евакуацията ще изминат повече от 2 дни.

Гореспоменатият Валентин Литвин прекарва нощта преди мача в съседното село Ямпил със семейството си. Връщайки се за тренировка в 9 сутринта на 26 Април, той е спрян от полиция в постъпите на Припят: „попитах ги какво е станало, но те не знаеха нищо за случилото се. Затова пресякох моста и се запътих директно към стадиона” споделя Литвин.

Там играчът се присъединява към наставника и останалите играчи и научава следните новини: Автобусът на ФК Бородянка е спрян някъде в близост до Чернобил и му е изрично забранено да премине към града и стадиона. Литвин тогава решава да се запъти до централата на отбора, за да разбере дали мачът ще бъде отменен. Малко след като стига до 9-етажната сграда, Литвин научава за кацането на хеликоптера на игрището. Тогава взима решение да се качи до последния етаж на централата и да наблюдава случващото в посоката на стадиона и тази към Чернобил.

“Видях непрестанния дим, който се извисяваше от четвърти реактор в Чернобил” разказва Литвин. “Информацията, която получавахме от властите и военните не само, че беше крайно недостатъчна, но беше и абсурдна. Дори и не помисляхме, че реакторът би могъл да експлодира. Разбрахме за случилото се, едва когато в Швеция (на разстояние от над 1200 километра) беше засечено невъобразимо високо ниво на радиоактивност.”

Близо седмица след аварията се установява 30-километрова високо радиоактивна зона, а жителите на Припят са евакуирани. За последен път те виждат града си и се сбогуват набързо с отбора си. Насред отливите от хора, които се евакуират от региона, намиращ се на север от днешната украинска столица е и 9-годишният Андрий Шевченко. Все още млад юноша в Динамо, Шевченко е временно евакуиран от областта Оболон в северен Киев, където се провеждат спортните му тренировки, ръководени от Олександър Шпаков. Юношите на столичния град са изпратени на лагер близо до съветското Черноморие с цел предпазването на децата от ширещата се радиация.

 

Легендарният нападател на „Милан” и украинския национален отбор разказва:

„Спомням си, че един ден баща ми се прибра вкъщи с устройство, което измерва радиацията. Играх футбол с децата от моя квартал и топката се озова на покрива на къща, която беше доста висока. Аз все пак успях да се кача и попаднах на няколко топки. Приятелите ми, тъй като бяха по-ниски, не можеха да се изкачат и аз донесох топките у дома. Когато измерихме радиацията от тях, разбрахме, че стойностите са далеч от нормалното и сочат за наличие на висока радиация… “

А какво се случва с футболистите на „Строител”? Голям брой от тях се изселват в съседния град Славутич и продължават да се състезават за временния наследник на отбора си – ФК Строител (Славутич). Не след дълго отборът е закрит и с това се слага край на последните останки от футбола в Чернобил.

Днес стадион “Авангард” в Припят си остава забравен мавзолей на футболните сенки – с прожектори, сляли се със своята ръжда и униние, терен, погълнат от бурени и дървета и приглушен вече ек на 2000 забравени фенове на работническия отбор. „Строител” (Припят) – малък отбор с немалко мечти, след 16 години съществуване тимът остава без бъдеще, погребан под тежестта на последиците от ядрената катастрофа. А ако прогнозите се сбъднат (Чернобилската забранена зона с площ от 2600 километра ще остане замърсена с радиоактивни елементи в следващите 3000 години), то съвсем няма да е скоро денят, в който отново ще видим и чуем за футбол в град Припят.

Източник:www.fourfourtwo.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉