През 1991 г. в този хотел става жестоко убийство. 26 години по-късно скелетът на убитата е открит в шахта!

Историята на Росица, чийто скелет през 2017 година бе открит в подземието на хотел „Смолян“. Разследването на едно от най-мистериозните убийства в България приключва без обвиняем, 27 години след извършване на деянието. Въпреки изтеклата давност, разследващите направиха всичко възможно да се разплете зверското деяние.

В тази шахта е намерен скелетът на жената

На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.

Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството.

Предполага се, че от тук е хвърлено тялото

По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници. Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването. Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години.

Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка. В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията.

Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.

Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето. Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета. 

Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“. Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията. Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.

Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово. Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник. Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване.

Майката на Росица Шинка 26 години се молела дъщеря й да е жива

До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. 

Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената. „Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Източник: otzvuk.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉