„Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи“, казала дъщерята на баща си и горко съжалила

Павел отгледал щерка си самичък. Той мислел единствено за това тя да порасне като в действителност заслужен човек. За това Павел не жалел средства и работел доста, с цел да обезпечи на щерка си всичко належащо. На момичето така и така й било доста мъчно, тъй като рано изгубило майка си. Надя страдала от метода, по който трябвало да живее.

Другите деца дразнели момичето, карайки го да плаче и да страда. Павел постоянно успокоявал щерка си, пробвайки се да й съобщи, че животът от време на време се развива по най-непредсказуем метод. Той обичал щерка си с цялото си сърце и в такива моменти показал това с изключително старание. Любимият празник на Надя постоянно бил Коледа.

Момичето го чакало, мечтаейки всичките й стремежи да се осъществен. В чест на този празник тяхното учебно заведение постоянно раздавало дарове, а учениците се обличали в красиви костюми или рокли. Павел постоянно е имал компликации с парите, само че въпреки всичко правел всичко Надя да наподобява добре на празника.

Веднъж той даже купил толкоз красива рокля за момичето, че Надя се трансформирала в същинска звезда: всичките й съученици се навъртали към нея, изразявайки възхищението си от облеклото. Момичето било доста щастливо, отнасяло се към татко си с безкрайна признателност.

Надя пораснала. След като приключила учебно заведение, тя отишла в огромния град, с цел да следва в университет. Всичко се подредило по този начин както момичето го било възнамерявало, тъй като тя постоянно била доста интелигентна. Животът в града мощно й повлиял.

Момичето разкрило какъв брой са значими парите и се трансформирало в пресметлива, меркантилна жена. Надя почнала да се среща с мъже, които били подготвени да й купят нещо скъпо и да харчат пари за нея по скъпи заведения за хранене. Когато Надя забременяла, тя решила да се омъжи. Момичето се чувствало същински щастливо, тъй като избраникът й бил в действителност богат. Но тя даже не помислила да предложения татко си и другите си близки родственици на празника. Вместо това Надя написала известие, в което споделила на татко си Павел да не идва. Тя прецизирала, че на сватбата ще се събератсамо богати хора. И той няма място там.

Павел бил доста смутен от това отношение. Години наред той вложил всичко, което имал в щерка си, помагал й във всичко и постоянно я подкрепял. Заслужавал ли такова отношение? След като помислил, Павел въпреки всичко решил да отиде в града. Когато пристигна време за поздравления от гостите, бащата се доближил до Надя. Той подарил на момичето дребен букет, целунал я и споделил, че й пожелава благополучие, след което просто си тръгнал. Надя стояла изумена и не можела да помръдне.

Чувствала се доста засрамена, укорила се за грозната си постъпка. Как може да се отнася по този начин с най-скъпия си и непосредствен човек? Тя хукнала след татко си, който още не бил отишъл надалеч. Тя плачела и молела за амнистия, обещавайки в никакъв случай повече да не постъпва по този начин с обичния си татко.

В последна сметка родителите са най-важното богатство, което всеки от нас има.

Източник: dama.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉