Истинската зима дойде!Тя ни върна и в годините, когато бяхме деца и имаше също толкова много сняг, че дори и повече.
Но тогава нямаше толкова телевизии, които да ни плашат какъв страшен апокалипсис бил навън.Зимата беше истински празник за нас децата.
С много смях се пързаляхме върху каквото намерим без страх, че ще се тръшнем болни на легло или пък някой ще ни нападне или прегази.
Игрите бяха бели, чисти и снежни.А спомняте ли си зимите на село, със скромните селски къщурки и димящите коминчета, които бяха пълни с живот и много добри хора.
През зимните ваканции те се озвучаваха от детската глъч.Снегът беше бял и пухкав, а пързалката толкова весела, че когато посинели и премръзнали от студ се прибирахме да се постоплим на печката с дърва, бабите ни подаваха чаша с липов чай и препечена филийка намазана със свинска мас поръсена с домашна мерудия!
Замерянето с снежни топки, правенето на снежни човеци, пързалянето с шейна. Това беше уникално преживяване споделено с истински приятели.Беше приказно – чисто, снежно, нямаше коли и пътищата бяха само за нас!
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук