Tелеугоителният комплекс край Тръстеник – символ на модернизацията по времето на СОЦА в НРБ

На девети септември 1974 година страната ни отбелязва с пищни манифестации 30 годишнината от социалистическата революция. Пет дни преди това едно село в Плевенски окръг придобива статут на град. Това става със заповед 1942 от 4 септември 1974 година, когато тогавашният Държавен съвет на Народна Република България обявява Тръстеник за град. По същото време край града е открито грандиозно съоръжение – символ на модерното животновъдство в НР България. 

 На територия от близо 200 декара е построен най-модерният в страната ни телеугоителен комплекс, в който започва отглеждането на между 36 000 и 38 000 глави добитък на година. През 70-те години на XX-и век Тръстеник е сред водещите в селското стопанство населени места. Развито е не само земеделието, а и животновъдството. Разбира се, в рамките на тогавашните кооперативни структури, наричани с гръмкото название аграрно-промишлени комплекси (АПК). В района около селището се е отглеждало  множество добитък. От там са се изкупували малки телета, които после са се отглеждали и угоявали по специална технология в новоизградения телекомплекс и след като достигат необходимото тегло са се извозвали до кланиците на „Родопа” в Плевен.

 

Замисълът и изпълнението на животновъдния комплекс са били изключително мащабни за времето си. Въпреки грандоманщината, комплексът е построен с перспектива за бъдещето – производство на екологично чисти продукти. Изградени  са били 6 огромни кръгли халета за угояване на голям брой телета. Комплексът е разполагал със собствен фуражен цех и утайници за фекалните води, изградена е електростанция, която работи с биогаз,пречиствателна станция и още много екстри. Влизането е ставало при много строг пропускателен режим. Не само за да се избегнат зарази, но и заради секретността на технологиите, които са се използвали. Аграрният  комплекс е бил отделно захранван с електричество и вода, а в халетата въздухът е пречистван чрез специална вентилационна система. Животинският отпадък е бил изпомпван чрез специална станция, а храната и водата на животните е подавана чрез напълно автоматизирана система – била е пускана роботизирана хранилка, обикаляща в кръг през всички халета. 

Заради изключителната хигиена, работещите в него е трябвало да влизат само с бели престилки и калцуни. Комплексът е бил един от най-съвременните в света и е произвеждал тъй желания и до днес биопродукт.

През 1976 г. в голямата зала на административната сграда на модерния комплекс ръководството и част от работниците правят радушно посрещане на първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Той разглежда комплекса и не без гордост заявява, че е впечатлен от видяното. През 70-те Живков е сред честите посетители на Плевенски окръг. Тогава икономиката на Плевен е сред водещите в страната, а окръга е сред първенците в селското стопанство.

След 1990 г. някогашният символ на модерното животновъдство се превръща в символ на неговата разруха. Още в начало на прехода предприятието запада, а животните са изклани. Почти всичко е разтурено и ограбено. Много от халетата са разрушени до основи. Днес на техните места има само остатъци от бетон, а на места зеят дълбоките дупки на канализационната система. 

Това са руините, останали след вандалското разграбване на съоръжението в средата на 90-те години

Останали са няколко халета в самото начало на комплекса, в които през 90-те години се нанася частна фирма, занимаваща се с отглеждането на патки за черен дроб за вътрешния пазар и за Франция. Няколко са спасените складове за съхранение на зърно, но от системите за вентилация, от канализацията и дори от портала на съоръжението няма и следа. Руши се и водонапорната кула, която се отклонява, но все още е ориентирът към територията на комплекса.

Единствено водонапорната кула на Телекомплекса и до днес показва къде е бил той

През 1995 г. Община Долна Митрополия създава дружество “Зоотръст”, което има за цел да охранява и стопанисва сградния фонд на телекомплекса, но се оказва, че това дружество е изкуствено създадено и с годините е трупало единствено и само дългове. През годините “Зоотръст” не развива дейност, а се занимава само с охраната на имуществото, което бива разграбвано още преди създаването му, а и по време на неговото съществуване. Общинският съвет на малкото градче прави опити в продължение на 2-3 години да придобие земята чрез Министерството на земеделието, но така и не я получава. Впоследствие дружеството е обявено в ликвидация и е окончателно затрито от стопанската карта на България.

Към днешна дата, над 50 години след откриването на съоръжението в землището на гр. Тръстеник, могат да се открият само останките на някогашния най-голям на Балканите телеугоителен комплекс. Грандиозно съоръжение станало символ на напредъка в животновъдния отрасъл през 70-те и емблема на разрухата в селското стопанство по време на прехода в България.

Източници: www.posredniknews.com и други публикации в Интернет по темата.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉