Преди 1989-а всички надписи на обществени места бяха само на български език!

Ако имаше, бяха СЛЕД, или РЕДОМ с българския. С българска писменост, не на шльокавица.

НЯМАШЕ ЗАМЪТНИТЕЛИ И ОЦВЕТИТЕЛИ.

Затова течността в бутилките е полупрозрачна в повечето случаи. Правеше се от истински български плодове.

НЯМАШЕ (ТОЛКОВА МНОГО) БОКЛУК.

При население в 2 пъти повече от днес боклукът беше над 5 пъти по-малко от сега. Защото тези еднакви бутилки тип „за безалкохолно“ бяха по БДС (Български държавен стандарт).

Един от признаците за наличие на държава, а не колониално-експлоатирана корпоратокрация.

И тези бутилки се рециклираха постоянно, беше отлично организирано във ВСЕКИ хранителен магазин във ВСЯКО населено място в България. Без необходимост от различни разноцветни пластмасови контейнери за уж разделно събиране на боклука, който в крайна сметка не само се увеличи в пъти, но и внасяме от ЕС.

НЯМАШЕ ИЗМАМА.

Ако следите за надписите, всичко това беше направено от БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ води (не от чужди частни концесионери, като в София), и от БЪЛГАРСКИ плодове, които се обработваха, изкупуваха и преработваха в БЪЛГАРСКИ държавни предприятия и с ДЪРЖАВНИ гаранции за изкупуването и продаването на продукцията. Даже Кока кола се бутилираше в България, и надписите бяха на български (ако забелязахте).

Още много неща нямаше, но е трудно да се събере в една страница, в една статия, в една книга, и ще излезем от темата на снимката.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉