Минало незабравимо: Аз съм от това поколение, когато децата пред блока бяхме повече от паркираните коли

Когато се викахме през прозорците, вместо да си пишем съобщения. Когато ожулените колене бяха знак за добър ден, а не за нещо, което трябва да крием.

Бяхме от онова време, когато ключът стоеше под изтривалката, а доверието беше по-голямо от страха. Когато лимонадата в стъклени бутилки беше най-сладката награда, а първата любов започваше със свенлив поглед, не с двойно прочетено съобщение.

Спомням си вечерите, когато родителите ни викаха да се приберем, а ние се молехме за още пет минути игра. Тогава приятелствата не се нуждаеха от „заявки“ и „потвърждения“ – те просто се случваха, някъде между ластика, гоненицата и споделената филия с лютеница.

Най-голяма беда беше топката да попадне под автомобил или да я качим на трафопоста! Нямахме телефони нито компютри, но бяхме щастливи.

Също така играхме на нервички, крушка, мишка,народна топка, стражари и апаши и още куп незабравими игри. 

Мери Николова/ФБ-Минало незабравимо

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉