Фаталният 16 март – денят, който отнема мечтите, но не и паметта за тях

В един миг небето над Врачанския Балкан става последният дом на шест невероятни жени – жени, отдали живота си на красотата и грацията, на изкуството, превърнато в спорт. Те пътуват с вяра, с мечти, с желание да представят България на световната сцена. Но съдбата решава друго.

Жулиета Шишманова – не просто треньор, а визионер, която превърна художествената гимнастика в национална гордост.

Румяна Стефанова – нейната вярна помощничка, отдала се на развитието на младите таланти.

Албена Петрова и Валентина Кирилова – две гимнастички, чиито крила на успеха бяха прерязани твърде рано.

Снежана Михайлова – пианистката, чиито мелодии вдъхновяваха всяко движение на гимнастичките.

Севдалина Попова – съдийката, която щеше да оценява бъдещи шампионки, но вместо това стана част от тази трагедия.

Остана тишината. Остана въпросът „Защо?“. Но остана и паметта.

И до днес тяхната светлина не угасва. България помни.

Дълбок поклон пред шестте звезди, които останаха завинаги в небето!

На 16 март 1978 г. самолет „Туполев 134” (TU-134) с редовен полет София – Варшава се разбива в 13:52 часа в коритото на река Бриша, между селата Габаре, Тлачене и Върбица.

Загиват всичките 73-ма души на борда (7 човека екипаж и 66 пасажери – от тях 27 българи и 39 поляци).

Това е една от катастрофите с най-много човешки жертви в историята на българската гражданска авиация.

Сред загиналите са Жулиета Шишманова (треньорка на националния отбор по художествена гимнастика) и нейните възпитанички, Снежана Михайлова (пианистка), юношеския отбор по футбол на България, Януш Вилхелми (министър на културата на Полша), членове на Полска правителствена делегация и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Причините за катастрофата и досега не са установени.

Известно е, че след достигане на височина 4900 метра, самолета внезапно се завъртял на 1350 и започнал да се снишава с огромна скорост. Скоро след това се разбил в скалите на река Бриша с оглушителен трясък.

През 1979 г. - една година след трагичния инцидент, в близост до мястото на катастрофата със средства на близки и роднини на загиналите и при съдействие на БГА „Балкан” е издигнат паметник. Това е единственият паметник в България, посветен на жертвите на самолетна катастрофа в мирно време. Изработен е от полиран гранит, височина 3 метра, скулптор – неуточнен.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉