20-годишният мъж от Видинско, обявен за издирване преди четири дни, бе убит по особено жесток начин. Извършителите са установени, но държавното обвинение отказва да дава каквито и да е било подробности за тежкото престъпление пред медиите.
„От хората чуваме от града, че той е бил тормозен, но той лично не ни го е казвал това нещо. Питали сме го, но той не е искал да ни споделя, явно не е искал да ни притеснява“, казва приемната му майка – Павлинка.Мариян е отглеждан от приемните му родители – Павлинка и Валери Вътови. Напуска дома им през лятото на 2023 година, но понякога се отбивал при тях. Мести се на различни адреси в града, опитал е да работи и в чужбина.
„На 23 февруари последно идва вкъщи, дадох му пари, храна, но той не ни споделя нищо. От хората чуваме, че е бил тормозен. Много е добър, но не искаше да ни слуша, искахме да е при нас, но настоя да е сам“, каза още Павлина.Къщата, в която последно е живял Мариян, е била обитавана от няколко души. В момента в нея няма никой. А следи от това, че е била претърсвана, още личат по тротоара пред нея.
Изясняването на фактите и обстоятелствата по случая продължава.
Междувременно излезна информаия,че двама души са задържани за жестокото убийство на 20-годишния Мариян Пасков от Кула, Видинско. Това съобщава БНТ, позовавайки се на свои източници.
Изплува и сексуално насилие в бруталното убийство на Мариян.Във Видинско са ужасени от зверското престъпление с 20-годишното момче, зоват за справедливост.Това гласи информация, споделена от в групите Кула без цензура и Гражданско Движение - АЗ ОБИЧАМ ВИДИН.
Според непотвърдена информация престъплението е извършено с изключителна жестокост и подчертава тежък проблем – какво се случва с уязвимите младежи, които навършват пълнолетие, но не са напълно готови да се справят сами?Липсата на защита и подкрепа за такива хора ги оставя изложени на опасности, а този трагичен случай поставя въпроси, които не можем да подминем.Все още няма официално потвърждение от полицията, но десетки граждани пишат в социалните мрежи за престъплението. Много от тях споделят, че предпочитат да са анонимни, тъй като градът е малък и се притесняват.
„Брутално убийство в град Кула област Видин.
Нека запалим по една свещичка днес в памет на това добро и наивно момче Мариян Пасков!
Почивай в мир!
Трагедията на Мариян и въпросите, които не можем да отминем.
Тази седмица научихме за ужасяващата смърт на Мариян – едно от децата, които пораснаха в приемна грижа. Той беше едва на 20 години.
Вероятно убит по особено жесток начин. Според непотвърдена информация от общността, престъплението е съпроводено със сексуално насилие, с прорезни рани, обгорен. Вероятно става дума за изключителна жестокост.
Мариян беше абитуриент миналата година – един от онези млади хора, които след години в приемно семейство правят първите си стъпки към независим живот. Приемните му родители искаха да го подкрепят в намирането на работа и дом, но той настоя да се справя сам. Въпреки всички опити за помощ, той отказа.
И тук идва най-големият въпрос: какво правим като общество за тези млади хора, които не са напълно самостоятелни, но по закон са пълнолетни?
Мариян е бил уязвим. Дете с интелектуални затруднения, което попада в онази опасна “сива зона” – правно достатъчно голям, за да взема сам решения, но не достатъчно защитен, за да избегне злоупотреби.
За такива като него опасностите са навсякъде. Много младежи с лека или умерена умствена изостаналост стават лесни жертви на експлоатация – използвани за просия, принуждавани да проституират, вкарвани в дългове или изолирани от обществото.
Този случай отново поставя труден, но неизбежен въпрос: къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?
Социалните работници не могат да задължат един пълнолетен човек да остане в защитено жилище. Държавата не може да го принуди да търси помощ. Но когато такъв млад човек остане сам, без подкрепа, без контрол, без защита – последствията могат да бъдат фатални.
В град Кула много хора са знаели, че с Мариян нещо не е наред. Че е сам, че е уязвим.
Трагедията на Мариян е аларма, която ни напомня, че има хора, оставени в нищото – твърде уязвими, за да оцелеят сами, и твърде “самостоятелни”, за да получат нужната защита.
Не можем да си позволим да затворим очи. Но какво можем да направим?,“ пишат от гражданското движение./Блиц/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук