Когато децата ходеха с престилки в детските градини

Някога сутрините ухаеха на конфитюр и топъл чай. В детските кухни майките чакаха с буркани в ръце, за да отнесат у дома храна, която беше истинска. 

Шпековият салам не беше „лукс“, а част от всяка закуска, нарязан на дебели резени върху мека филия с масло. В яслите и градините влизаше всяко дете – без точкови системи, без безкрайни класации, без нерви. Лигавниците носеха избродирани инициали – белег на принадлежност, не на разделение.

А детството беше просто детство, а не надпревара за място в списъка.

Днес светът е друг. Родителите пресмятат точки, проверяват класации, страхуват се дали ще има място за детето им. Детството вече не започва с песен и аромат на чай, а с напрежение и очакване.Но някога… някога беше различно.

Диди Алексиева

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉