През 1979г.е открита една уникална за цяла България сграда събирала стотици млади хора от цялата страна

Младежкият дом е събирал стотици млади хора, организирани в най-разнообразни клубове, за да могат те да изразяват своите таланти и артистични заложби. 

Заниманията са започвали  от ранни зори до късните часове на денонощието. Тогава в сградата е имало дух, който за съжаление след 1997 г. вече не може да се усети.

В оригиналната сграда са се помещавали дискотека, фотоклуб, рок клуб, клуб по пантомима, формация за модерен балет, зала за тихи и зала за шумни игри,  репетиционна зала за камерни мероприятия. Имало е самодеен театрален състав, два вокално-инструментални състава, брейк денс група, дори и състав за политически песни. Компютърната зала е била оборудвана с емблематичните компютри „Правец“. Кафе-сладкарницата и ресторантът само са допълвали младежката атмосфера. В различните периоди ръководители на клубовете са били Мариян Тасев, Георги Георгиев-Андромаха, Олег Шопов, Марияна Стамболийска, Борис Борисов и др.

Изградена по т.нар. вантова конструкция при която тежестта на сградата се поема от специални въжета. Архитект: Милчо Сапунджиев

Благодарение на всички тях в града са се организирали десетки пролетни, новогодишни балове, както и задължителните абитуриентски балове. Срещите с артисти и музиканти от цялата страна са били най-редовни събития за града. Богдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, Етиен Леви, певците от дует „Ритон“, „Трамвай номер 5“, Роси Кирилова, Маргарита Хранова са само част от имената, които са изнасяли програми в Младежкия дом. Дупничани добре помнят и честите гостувания на спортния коментатор по това време Сашо Диков. Журналисти, телевизионни говорители, сред които легендарните Ина Симеонова, Асен Агов, Димитър Иванов и Тома Томов са водили интересни предавания. Политически коментатори са дискутирали по важни за обществото теми, провеждали са публицистични срещи и интервюта. Оригиналната сграда е била повече от културна институция за младите хора в града.

Бившият директор и водещ Бойка Бояджиева си припомни, че са се организирали вечери на народното творчество. От всяка една община в бившата Дупнишка околия са пристигали възрастни жени, които пред младите са споделяли песни и притчи. Цялото това богатство и до ден днешен продължава да се съхранява на записи в Златния фонд на Българското национално радио. Организирали са се и дни на младото семейство, ден на енегретика, медицинския работник и пр.

На открития Телефон на доверието психолози, психиатри и сексолози са разговаряли анонимно с деца, които не са могли да споделят за проблемите със своите родители.

Младежкият дом е организирал и всички абитуриентски балове от всяко едно училище в града. Шествията са започвали от Градската градина, преминавайки по разбитите днес стълби на сградата, до площад „Свобода“, а забавленията са завършвали в ресторант „Рила“. Всеки един от завършващите класове е организирал задължително своя програма в Младежкия дом. Първият западен инструментален състав е бил поканен от организаторите,  но заради големия интерес се е състоял на стадион „Бончук“. В Спортната зала пък се е организирал първият национален турнир по кикбокс, а на мероприятията е била водеща Бойка Бояджиева.

С едни счупени врати се е разминала сградата, когато в града са пристигнали директно от състезания в чужбина Златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, когато Илияна Раева е била състезателка през 1979 г. Специално 10 коли „Волга“ от Дупница са били изпратени за тях на аерогарата в София. Целият град, буквално, е искал да се докосне до тях.

Работници от ТЕЦ „Бобов дол“ и войници от поделенията са помагали с ремонтните дейности на сградата.

Редовно са се организирали и панаири, на които са се продавали произведени в България стоки.

„Наистина всички бяха изключително ентусизирани. Имаше много добър екип в Младежкия дом. Водили сме непрекъснато различни програми и тържества. Тези времена не се забравят“, каза Бойка Бояджиева.

Бившият директор между 1993-1997 г. Георги Костадинов произнесе слово пред своите колеги в местен ресторант, като помоли за едноминутно мълчание в памет на покойните служители на Младежкия дом. Според него борчетата, които са засадени пред сградата, закриват уникалната архитектура. В началото Младежкият дом се е виждал изцяло от центъра на града. Красиви светлини и водни огледала са били малка част от оригиналната идея.

Откриването на 7 септември 1979 г. е било много тържествено, произнесени са задължителните официални речи. Младежкият дом тогава се е наричал Културно-информационен център (КИЦ) и се е утвърдил като водещ културен институт за града. Първият екип е бил назначен от градския комитет на комсомола. Костадин Елчинов е бил първият директор. Всеки един от ръководителите е избрал своя състав за дадения клуб. Хонорарите по това време са били в размер от 35 лева на месец.

„Тази сграда е нещо изключително за Дупница. Макар че не е функционална, не може да се отрече че е уникална. Тя си остава подарък за всички нас от арх. Милчо Сапунджиев. Помня, че дискотеката беше много красива, уникална придобивка. Всеки младеж намираше по някакъв начин да изрази себе си. Много бяха ентусиазирани младите по това време. Дупница беше мощен индунстриален център. За всеки млад човек имаше мяст в този дом. И Кюстендил, и Благоевград в това отношение ни сваляха шапки. Сега им дишаме прахта, защото са много пред нас. Прекалено големи индивидуалисти сме дупничани и затова се случват трудно нещата тук. Такива хора повече в Дупница едва ли ще се родят. Младите растат със самочувствието, че преди тях не е имало нищо. Единствено има мохикани между нас, творци, които поддържат този огън. Един от тях е Сашо Димитров, ръководителят на „Денс Машийн“. Бог да прости тези, които вече не са между нас“, каза Георги Костадинов.

„Това беше единствената културна институция, подходяща за младите хора в града. През летните ваканции се организираха забавления по бригади. Всяка сряда, петък и събота, на мястото на днешната ритуална зала, дискотеката беше пълна. Всяка една културна институция, която е носила такъв дух, трябва да продължи да съществува. Дали ще бъде под същата форма или в по-съвременен начин, ще бъде чудесно. В момента в града има много частни школи, но едно време те бяха организирани от държавата“, припомня си Краси Лазов.

Традицията с младежките мероприятия започва да пропада след началото на Преход,  през 1991 г. Окончателно приключва дейността си през 1997 г.

Днес в Младежкия дом се помещава Историческият музей на Дупница, но за съжаление, в много лоши условия.

Източник:kamerton.news

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉