През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес конкурира дори Световни туристически дестинации

Този български град е образуван през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.Наречен е на името на комунистическата партизанка Вела Пеева.

Това е Велинград.Велинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 24 090 души по настоящ адрес и 25 323 души по постоянен адрес.

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от областния център Пазарджик, на 34 km от Септември, на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София.

Хубаво време

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Богатство на води

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица.

Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. 

Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“

Познат от древността

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти.

По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян.От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени.Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвет

Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.Обявеният за СПА столица Велинград в последните години неизменно влиза в новините с една своя характеристика. Офертите, които се предлагат за прекарване на празници като Нова година или Великден или пък за СПА почивка, конкурират по цени места като Дубай и Френската Ривиера.

Научете повече

„Балкантурист“ или как социализмът създаде туризма в НРБ

Началото на международния морски туризъм в България е поставено след историческия Априлския пленум през 1956 г. Дотогава морският пейзаж е напомнял на дива джунгла. Черноморското ни крайбрежие е било девствено и екзотично. Идиличната горска тишина, наруша­вана само от равномерния плясък на вълните и от идващите да изтеглят мрежите си рибари е прекъсната след посещението на съветския лидер Никита Хрушчов у нас, който дава акъл на Тато да построи големи курортни комплекси, за да може да печелим от така дефицитната тогава западна валута.

Започва мащабно строителство, което завинаги променя облика на Българското Черноморие. Първият ни социалистически морски курорт е Златни пясъци, който допреди това е имал славата на змиярник, но съчетал по неповторим начин девствена гора и просторен плаж. След него иде ред на Слънчев бряг. Преди създаването му неговото място е било заето от младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова“, която после е изместена в с. Равда. Инвестиците в новоградящия се модерен туристически комплекс са огромни за времето си. Благодарение на тях обаче за година са построени първите 30 хотела,  а за три десетилетия – до 1989 г. техният брой надхвърля сто. Изградени са и над 130 ресторанта, почивни станции и бунгала, заведения от всякакъв тип и плажни зони.

В края на 60-те първите си гости приема и емблематичната със своята архитектура  „Албена“. Замисълът на проектантите и строителите е той да бъде най-модерният в страната курортен комплекс. Последните курорти построени преди 1989 г. са вилните селища Дюни и Елените.

Символът на българския соцтуризъм безспорно е „Балкантурист“. Създаден през далечната 1948 г., той има за цел да привлича чуждестранни туристи в страната ни, за предпочитане от Западна Европа. Чрез тях българинът започва да придобива макар и бегла представа за живота на Запад и въпреки че в големите курортни комплекси гъмжи с ченгета от ДС, мнозина нашенци дръзват да въртят забранена търговия с валута и чужди стоки.

Зад фасадата на лъскавите бетонни постройки по морето лъсва и истината за неравенството между българина и западняка дошъл на курорт у нас. Тъй като цените там не са били никак по джоба на обикновения нашенец. За него държавата създава почивни станции и бунгала на предприятията, в които се труди. Съсредоточени предимно в малките градчета на Южното Черноморие, те предлагат сравнително сносна двуседмична почивка срещу карти на символични цени.

Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм у нас. С над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се е намирала най-голямата туристическа леглова база в България. 

Бурното развитие на родния туризъм по онова време като цяло дава възможност на всяко българско семейство да ходи всяка година на море, което се превръща в показател за покачващия се жизнен стандарт на населението след десетилетия на оскъдица и ограничения.

Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел на „Балкантурист”. Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.

„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.

Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26 ст., водка по 0,55 ст., а спането ще струва 2,50 лв. Най-много 2,70.

Първият хотел на „Балкантурист“ в Пловдив например е „Република”.

През 1956 г. отваря врати емблемата на града „Тримонциум”, пет години по-късно – „България”. После идват „Марица” и „Ленинград” – ресторантите не ги броим.

Научете повече

Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове

Може да не ви се вярва, но от първата прожекция на „Оркестър без име“ минаха 41 години. Животът днес е много различен от онова време, което някои отричат, а други идеализират, но едно е сигурно – филмът неслучайно е заслужил почетно място в пантеона на българското кино.

Днес „Оркестър без име“ не е филм, който гледаме отново и отново само от носталгия по миналото. В този успешен проект са вложени усилията и талантът на някои от най-обичаните дейци на изкуството през 70-те и 80-те години. 

Заснет е през 1980 година от режисьора Людмил Кирков и оператора Виктор Чичов по сценарий на Станислав Стратиев. За сюжета Стратиев се вдъхновява от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“.Тъй като сценарият е написан специално за актьорите в главните роли, те запазват истинските си имена. От тях единствено Катерина Евро получава ролята след кастинг.

В началото на филма героите на Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катерина Евро живеят в малко, спокойно градче – от онези, където „от тъмно започва денят и завършва с Първа програма“, както се пее в емблематичната песен на група „Тангра“.

През 1980 г. екипът снима по Южното черноморие, затова за провинциалното градче е избран Айтос – само на 30 км от Бургас, откъдето да започне историята на петимата мечтатели, поели по пътя на музиката.

Тук наистина цари спокойният дух на миналото. Виждаме сладкарница, магазин за дрехи, книжарница и къщи и блокове, които по това време спадат към новото модерно строителство.

По спомени на хора от града пристигането на екипа на „Оркестър без име“ предизвиква истински фурор.

„Народно читалище „Васил Левски 1869“ в Айтос е и културният дом, където героят на Велко Кънев научава, че ще се наложи групата да пътува с Рени вместо със своята певица Ваня (Мария Каварджикова). Днес то продължава да съхранява българските дух и традиции, като събира айтозлии за празнични концерти и събития.

Основните снимки на „Оркестър без име“ са в Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Пристигането на натоварената с багаж и техника кола на музикантите на морето ни пренася в света на миналото, когато до морето се пътуваше с Москвич, Жигула, Трабант, Вартбург или с влака, а след него – претъпкан Икарус.

Когато музикантите пристигат в „Златни пясъци“, те са удивени от красотата на курорта, а хотелите Астория и Гранд Хотел Варна, които все още съществуват, са увековечени, заедно с ретро колите и симпатичните ресторанти, които днес са модернизирани.

И все пак, ако сега влезете в някой стар хотел, колкото и реновиран да е той, веднага ще ви впечатлят мащабът и размахът на строителството и архитектурата отпреди половин век.

Надписите по чадърите пред ресторантите и хотелите гласят „Швепс“, „Мелба“, „Плиска“, „Торти“ и „Бира“ – всичко, за което един летовник може да мечтае, докато си почива край морето. Е, разбира се, още тогава ги има и надписите на английски език, защото в курортите ни летуваха много чужденци.

Всъщност, въпреки че действието се развива в Златни пясъци, Гранд Хотел Варна се намира в курорта Дружба, носещ името Св. Св. Константин и Елена днес. Хотелът е открит през 1977 г., като властта не пести средства за създаването му, а за проекта е наета шведска строителна фирма.

Хотелът е просторен, модерен и красив, което го прави предпочитано място за много концерти, специални събития и симпозиуми през следващите години. „Шведският“ хотел е посещаван от Тодор Живков, Paйнa Kaбaивaнc?a, Hи?oлa Гюзeлeв, „злaтнитe мoмичeтa“ нa бългapc?aтa xyдoжecтвeнa гимнacти?a, Христо Стоичков и много други известни българи.

Там отсядат и световни звезди като Tинa Tъpнъp, Toтo Kутyньo, Юpий Бy?oв, Бoби Чapлтън, cвeтoвният шaмпиoн пo шax Aнaтoлий Kapпoв и мнoгo дpyги.

Е, както вероятно помните, на героите от „Оркестър без име“ не им провървява в Златни пясъци. Те се оказват измамени, без стаи и участие в Гранд Хотел Варна, а един от куфарите на Рени изчезва, докато колата е паркирана пред хотела.

Когато действието се премества в Слънчев бряг и околността, плажната ивица се разкрива пред нас такава, каквато мнозина я помнят от времето, когато с месеци чакахме да получим карта за двете седмици в почивна база или бунгало.

Култовите кадри край морето са заснети на плаж Дюни, който се намира на 40 км южно от Бургас и на 7 км от Созопол.

Там може да няма шезлонги и чадъри, но всеки си носи кърпа, а мъжете сами са си сковали навес, под който запалено играят белот.

За жадните липсва бийч бар, като заведението е малко по-далеч от плажа. За да стигнеш до него и да напълниш мрежестата торбичка със студена бира, може да се разминеш с някоя друга кокошка. А после остава да предупредиш продавача да не се опитва да те цака с топла бира.

Вечер героите от „оркестъра без име“ забавляват клиентите на малък ресторант, който отвън изглежда скромен, но предлага романтична и чаровна атмосфера (особено когато Рени запява онези песни за любов, раздяла и още нещо).

Мястото и днес е заведение, което пази спомена за легендите, снимали там, и се намира на брега на морето в местността Буджака, на юг от Созопол, в непосредствена близост до къмпинг Каваци.

Култовите филми от миналото неслучайно остават завинаги в сърцата на няколко поколения българи и си заслужават всяко следващо гледане. В тях откриваме артисти с огромен талант и истории за мечти, любов и още нещо.

Научете повече

На море в снимки от 70-те и една лична история от 80-те

 

С наближаване на времето за летните отпуски си спомних една история с морски привкус на двама мои бивши колеги от не толкова близкото ни минало. Цецко и Тошко станаха приятели, започвайки работа почти по едно и също време в един от заводите ни в града. Сближи ги сходството в характерите и еднаквото им отношение към заобикалящия ги свят. Бяха обикновени селски момчета, придошли от близките села в града, за да търсят препитание и реализация.

Може би защото бяха израсли като единствени деца в семействата си и са им угаждали на всички прищевки като малки, сега вече като мъже бяха далеч от чувствата за съпричастност и колективизъм. Още на пръв поглед правеха впечатление в общуванията си със своята изявена стиснатост и пресметливост. Преценяваха всичко през призмата на прагматизма и келепира. И двамата живееха по квартири, като по-облагодетелстван беше Тошко, настанил се у човек от родното си село, който неслучайно беше и наш началник. Предполагам, че дори не е плащал и наем, което родителите му са туширали целогодишно с подобаващо „продуктово компенсиране“ от изобилието на селския двор. Прагматични до крайност, търсеха възможности да общуват и извън работно време, посещавайки футболните мачове на местния тим. На работните места не блестяха с някакви специални изяви, но тогава в болшинството предприятия колективът компенсираше.

Така в приближаващия летен сезон двамата бяха решили да отидат заедно на море, ползвайки преференциални карти за почивка, каквито по онова време се предоставяха от ръководството на работниците и служителите. Цените на тези карти за деца варираха от 28 до 35 лв., а за възрастни – от 35 до 50 лв., като разликата до реалната стойност се поемаше от предприятието или профсъюзите. Едно средно семейство спокойно можеше да си позволи почивка на море или планина с около 150-160 лв. за две седмици, с осигурена храна три пъти на ден и много хора го правеха. Въпреки това двамата ни герои бяха в състояние да разчувстват до просълзяване всеки за каквото и да е, стига да е по-икономично, ако може и безплатно. Придвижването до местата за почивка ставаше според възможностите: с кола, автобус или влак, и си беше неизбежно приключение с допълнителни емоции.И така, след като пристигат в морския град и се настаняват в почивната станция, бързо се отправят към морето, за да му се насладят по същество, да се адаптират към плажния живот и да не пропуснат този слънчев ден! Но и там прословутото чувство за пестеливост не ги напуска, което им създава допълнителни проблеми за пълноценен и ползотворен отдих. Болезненото съмнение да не би случайно единият да се мине, ако пръв реши да си купи някаква разхладителна напитка, бира, сладолед или плодове, предлагани от гласовитите мургави разносвачи, и само и само за да не се наложи да почерпи евентуално и приятеля си, стопира всяко намерение. Всеки тайно се надяваше той да бъде облагодетелстваният. Но не би!

Така веднъж Цецко, не издържайки вече на изкушението да утоли жаждата си с добре охладен швепс, се решил да стори това, предприемайки самостоятелна акция. Под предлог, че отива до тоалетната, се насочва към едно от малките капанчета на плажа. Едва дочакал барманът да отвори бутилката и отпивайки няколко глътки с наслада, се досеща , че може да бъде забелязан от колегата си. И изпил почти на екс остатъка от напитката. Това дало своето неблагоприятно отражение, защото на другия ден се наложило да купува от аптеката лекарства за изстиналото гърло, доста по-скъпи от швепса, което не било в неговите планове и никак не му се харесало.

В това негласно съревнование по пинтилък Тошко също не останал назад. За да не дават пари за плажно място, чадър, камо ли за шезлонг, които и тогава се предлагаха, решили да се препичат на хавлиените кърпи, направо върху пясъка на плажа. Омаян от свежия морски въздух и слънчевите лъчи, Тошко се унесъл в сън и заспал. След като се събудил, с ужас констатирал, че е изгорял от слънцето доста сериозно, което се потвърдило от болезнения допир и вида на зачервеното му тяло. Не помогнало и киселото мляко, с което се опитал да потуши телесния пожар. Подобно на приятеля си, той повторил вече познатия репертоар – аптека, мазила, терзания и най-вече непланирани разходи! И още множество нелепи случки. Почивката вече отивала към своя край, когато двамата най-сетне решили да посетят ресторанта на лятната градина до почивната станция, откъдето всяка вечер се чувала приятна музика. След като се настанили на свободната маса, и сервитьорът им донесъл папките с менюто. Изминало доста време, през което всеки разглеждал с привидна задълбоченост предлаганите храни и напитки, особено в частта на цените, и никой не се решавал да конкретизира избора си, с надеждата другият да стартира пръв. Сервитьорът няколко пъти идвал и се връщал, но след като получавал все отрицателни отговори, решил не без раздразнение най-накрая той да предприеме инициативата. Изтръгвайки обратно от ръцете им листите с меню, ги уведомил, че ще им препоръча вариант. Двамата го изгледали учудено и в един глас запитали какво има предвид?

– Да си тръгвате !

След което им дал знак, че ще ги съпроводи до изхода, от което те не останали никак доволни.

Така приключила и последната вечер от лятната почивка на двамата пестеливци. Може би нямаше да научим всичко това, ако не бяха взаимните им изявления впоследствие, в които всеки се стремеше да изтъкне себе си като по-отворен, по-ларж и обвини другия, който бил стиснат и дори не почерпил.

Ако всичко това трябва отново да се случи в наше време, при днешните заплати, възможности и своеволните и не навсякъде регламентирани входни такси и цени за достъп и право за плажуване, изненадите ще са големи. Най-напред трябва да изтрием от съзнанието си предишните спомени за цвета и чистотата на морската вода, красотата и спокойствието на плажната ивица при вида на бетонното обкръжение на полупразните един до друг хотели и най-вече от мисълта и надеждата за икономична почивка. А за тези, които дръзнат да го сторят, картината ще е коренно различна и ще се състои в това да се препичат на хавлиите си в някой затънтен ъгъл на плажа, да дишат по-дълбоко оскъдните йодни пари, които остават единствено безплатни, засега!

Антон Цаневски, Велико Търново

Научете повече

Когато нямаше платени шезлонги и чадъри по морето и плажовете бяха безкрайни

Беше време, когато Черно море беше такова само по време на буря и силно вълнение.

Иначе водата му се менеше от синьо до изумрудено зелено. Времето на 60-те и 70-те години на соца, годините на нашето детство. Тогава Слънчев бряг и Златни пясъци бяха достъпни за всеки, имаше по един хотел за чужденци, един-два по-скъпи ресторанта, а всичко друго беше почивни бази и станции.

Плажовете и на двата курорта бяха безкрайни. Нямаше шезлонги и чадъри като днешните. Слагаш хавлиите направо на пясъка, забиваш четири кола и връзваш за тях бял чаршаф и така си правиш „шатра“. Това първобитно приспособление ни осигуряваше сянката, при положение че времето е тихо и няма вятър. Хората се настаняваха семейно, с компании и въпреки това и в най-активната част на сезона нямаше такова пренаселване, както е сега. Плажните забавления бяха разходка с моторна лодка в морето. 

Тя идваше на брега, товареше хората, откарваше ги на няколко километра навътре в морето и се връщаше. Помня, че за нея винаги имаше опашка. Не може да се пропусне и неизменната истинска камила на фотографа, която кротко си преживяше, докато на гърба ? се качвахме предрешени с чалми и бели чаршафи за снимка. Продаваше се сладолед и сок. Сокът се сипваше в една стъклена чаша, която се измиваше набързо с четка и вода пред очите ни и се даваше на следващия клиент. 

И никой не се заразяваше с нищо.Някъде в покрайнините на плажното пространство или по алеите пред плажа стоеше неизменното стрелбище, а до него задължителната мекичарница и будка за вестници. Горе-долу с това се изчерпваше развлекателната част на плажа. Организираха се еднодневни екскурзии до Несебър и Варна с допотопни автобуси, вероятно още отпреди войната. Днес вече нищо не е същото, не само двата курорта, но и почивката, за съжаление, е недостъпна за огромна част от трудещите се.

Асен Цветков, Плевен

Научете повече

Един детски спомен от лятото в Поморие през 80-те

С най голямо нетърпение чаках да дойде лятото и да отидем на море в Поморие.Това беше най вълнуващия момент от животът ми като дете през далечната 1980-та година.

Морето беше чисто и въздуха свеж.Виждаше се дъното на около пет метра дълбочина и виждахме рибките как плуваше покрай нас,беше много оживено,романтично,евтино и красиво.В Поморие минаваше цистерна с вода и миеха улиците задължително - сутрин и вечер.Беше чисто и подържано навсякъде.

Плажа беше напълно безплатен и се почистваше редовно.

Цигара да хвърли някой,минават и събират прериодично през целия ден.Вечерите бе истинска романтика-навън се чуваше тиха музика от оркестрите в  ресторантите и смях на весели и безгрижни хора.

Жилищата в които ни настаняваха миришеха на свежест,бяха чисти подържани и в идеален вид.Храната беше превъзходна и разнообразна.Та това са моите детски спомени от летуването по морето през 80-те.

Научете повече

Помните ли тези 10 емблематични почивни станции в Китен от времето на соца в НРБ

2.
 

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

Научете повече

Как Държавна сигурност следеше за морално разложение и контрабанда с валута по морето

Следили са за морално разложение и контрабанда с валута из морските ни курорти.

Други 71 сътрудници пък са заемали различни позиции в „Албена“, става ясно от доклад за подготовката на ДС в морския град за последния активен сезон преди промените в България. Документът е подписан от началника на Втори отдел подполковник Стаменов и е публикуван в сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и туризмът“.

Най-много агенти са били разположени в хотелите и ресторантите, като за случващото се там сведения са давали 138 служители. ДС е имало свои хора в туристическите фирми, администрацията и дори по плажните ивици, където сътрудниците  са били 8 души.

В доклада се прави анализ за навиците и поведението на туристите от различните държави, припомня Socbg.com. За съветските граждани е отбелязано, че са се увеличили сигналите за контактите им с чужденци от Западна Европа и за незаконен обмен на валута. За поляците е посочено, че продължава да съществува проблемът с тяхната „валутно-контрабанда дейност“.

„В туристическите курорти и крайморските селища има тенденция за увеличение за посещенията на югославски граждани – мюсюлмани (шиптъри), които избягват хотелските услуги, пребивават продължително с фалшиви регистрации срещу подкуп на администратори, занимават се с морално-разложителна дейност, търговия на паспорти, незаконно извеждане от страната на български граждани и търговия с опиати“, е записано в доклада за гостите от западната съседка.

На иранските туристи е обърнато особено внимание, тъй като те също се занимават с „валутно-контрабанда дейност и морално-разложителна дейност“.

Транзитно преминаващите турски шофьори провеждат подривна дейност и заедно с другите преминаващи през страната ни граждани на арабски държави са посочени като рисков контингент, тъй като създават условия за проникване на терористи. По линия на международния терор през същата година МВР Варна е използвало 8 агенти.

Интересни подробности за ролята на ДС в туризма разкриват други документи в сборника на Комисията по досиетата. Главните готвачи в ресторантите на „Балкантурист“ са проучвани щателно преди назначаването им, разкрива план от 1966 г. относно мерките за предотвратяване отравянията на чужденци. Всички работещи в кухните и бюфетите на държавната компания трябвало да бъдат проверени и отстранени, ако се установят връзки с „вражески елементи“. На вербуваните агенти в заведенията за хранене пък са спуснати инструкции да информират незабавно, ако колегите им не спазват правилниците за обработка и съхранение на храната.

Гриф „Строго секретно“ е поставен на документ за извършена проверка на сигнал за лошо обслужване на съветски туристи в курорта „Камчия“ през 1976 г. Агент на Второ главно управление на ДС докладва, че на гостите от братската държава се сервират малограмажни порции, в които те намират парчета найлон, хлебарки и паяци. Особено фрапиращ бил случаят, когато летовник открил в салатата си косми. Екскурзоводката на групата поискала ястието му да бъде сменено, а готвачът го изсипал в общия казан и отново сипал от него, като преди това разбъркал храната. Не били редки и случаите, когато на съветските граждани сервирали неизмити и развалени домати и плесенясало грозде.

Много лошо впечатление на всички туристи в курорта направил проведеният конкурс „Мис Камчия“. Според донос журито, оглавявано от зам.-директора на комплекса, не проявило „политическа прозорливост и тактичност“ и показало пристрастие към българските участнички. Това обидило представителките на СССР, ГДР и Унгария и дори се стигнало дотам, че немски туристи започнали да скандират „Стига местен локален патриотизъм“. Сред публиката веднага тръгнали слухове, че отличените момичета са любовници на управителите в курорта. Заключението на ген.-лейтенанта, подписал строго секретния доклад, е веднага да бъдат информирани ЦК на БКП и ръководството на Комитета по отдих и туризъм.

През втората половина на 60-те години ДС в Бургас взема специални мерки срещу възможността туристи да снимат цигани и да използват фотографиите за клеветническа кампания срещу България. На катунарите е забранено да се придвижват и заселват край централни шосета и пътища./Ретро.бг/

Научете повече

Спомени от СОЦА-Бунгалото,1976 година

Дървения сандък с размери 2,50 на 3 метра беше колкото селски курник, само дето нямаше полози за кокошките и курешки върху протрития балатум на пода. Срещу вратата на стената имаше малък двукрилен прозорец с липсващи стъкла . На черчеветата с кабърчета беше опъната найлонова зелена мрежа . 

От тавана висеше парче кабел с фасонка на която нямаше крушка . Две лепкави ленти висяха от тавана натежали от стотици мъртви мухи станали жертва на съвременната химия . От двете страни на курника имаше по едно тясно единично легло . По жълтите петна на дюшеците личеше ,че почиващите преди тях са били с малки деца . Върху харгасаните възглавници имаше по един комплект сгънати чаршафи и калъфки за възглавниците . Между леглата под прозореца имаше две нощни шкафчета застлани със вестници . 

От ляво на вратата имаше малка маса , а на стената над нея , двоен електрически контакт . Ръждясал електрически котлон поставен върху цигла (противопожарна мярка ) на масата , представляваше кухнята . Дървен стол заврян до облегалката под масата оформяше трапезарията на кокошата къща. За уюта на малкия дом допринасяха и двете шарени перденца нанизани на медна тел опъната между два ръждиви гвоздея . 

Парче плат от същата материя и същия цвят беше закрепено с кабарчета и на малкото прозорче на тясната врата, това даваше чувство за автономия на обитателите . От дясната страна дървена закачалка, с четири бронзови куки на които висяха няколко гардеробни закачалки . Чаршафите изтънели от дългата употреба, многократното пране и белината миришеха на хлорна вар .Илия откачи от островърхия таван двете лепкави ленти , станали смъртоносен капан , за стотиците мухи и комари дръзнали да споделят оскъдното жилищно пространство с бившите наематели и с погнуса хвърли лентите в кошчето върху боклуците които получиха в наследство , заедно с опърпана сламена шапка и консервата "Копърка в доматен сос" ( от 18 стотинки ) забравена в нощното шкафче . 

На стената под стъкло в рамка висеше опис на вещите за ползване, за които отговаряха морално и материално . Срещу номер едно беше описано, бунгало един брой с упоменати точни размери във сантиметри .Следваха леглата ,масата ,нощните шкафчета ,стола ,котлона, закачалките ,трите одеяла , чаршафите ,възглавниците ,дюшеците ,кошче,метла и лопатка за боклук , три броя пердета , тенекиен леген ( емайлиран)и поцинкована кофа . 

На последно място беше записано "Художествени картини (пейзажи) два броя в рамки" . Картините висяха от страни над леглата и представляваха цветни изрезки от списания с морски пейзажи под стъкла ,целите на черни едри точки, оставени от много поколения домашни мухи . В описа липсваше само циглата под котлона и битовия керамичния цървул (пепелник ) . От вътре на вратата висеше ключ вързан на дълга върва пригодена за носене като гердан

Научете повече

Спомен за ММЦ Приморско в снимки от 70-те

С разпореждане на Президиума на Народното събрание от 2 юли 1955 година и Писмо на Министерския съвет от 21 март 1956 година се дава начало на изграждането на ММЦ Приморско. Самото строителство на комплекса започва през пролетта на 1957 година и става едно от най-популярните места за почивка на български и чуждестранни гости.

ММЦ „Георги Димитров“ е българския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси! 

Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско.

 Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

Научете повече

Топ 7 дестинации за уикенд почивка със самолет

Когато стане време за планиране на ново пътешествие, често може да се объркаме и да не знаем към коя дестинация да се насочим. Ако имаме на разположение по-малко време и искате да излезете в чужбина, то трябва да се ориентирате към по-близка локация.Така, ако полетът със самолет да бъде с минимална дължина, ще можете да посетите повече интересни места и забележителности в държавата. При наличието на ясна програма, без значение дали сте за 3 дни или 4 дни, ще можете лесно да обходите всичко, което искате да видите. 

Кои са най-добрите дестинации в чужбина за уикенд пътуване със самолет?

Без значение дали търсите почивка в чужбина за двойка, група,м или искате да се качите на самолет с приятел за поредното приключение, важно е да изберете страна, която да съвпадне с вашите интереси. Нека разгледаме кои са най-подходящите локации според Boiana-mg.bg, към които може да се насочите, ако разполагате с по-малко дни:

1.Италия

Италия остава любимо място за пътуване в чужбина на мнозина. Може да изберете дали самолетът да кацне директно в Рим или в близост до града, но при всички случаи ще може да се насладите на невероятно красивата столица на държавата. Това е един от най-големите градове в света, с хилядолетна история, която със сигурност би ви впечатлила. Задължително си направете точен план на местата, които желаете да посетите. В него задължително трябва да присъстват:

●Ватикана – дом на изключително разнообразни експонати, художествени творби, египетски мумии. Тук се намира и най-голямата католическа църква “Св. Петър”;

●Колизеум – символ на Рим, един от най-грандиозните древни забележителности, арена на епични битки между гладиатори;

●забележителният фонтан Ди Треви, където всеки турист отива да хвърли монета и да си намисли желание. 

Това не са единствените места в столицата, на които да обърнете внимание, но са сред най-посещаваните. В случай че искате да избегнете тълпите от туристи, насочете се към Неапол, един от най-старите градове в историята. Въпреки че не е основна туристическа дестинация, този град предлага на посетителите си множество интересни музеи, дворци и храмове, заслужаващи внимание. Ако ви влече историята, обърнете специално внимание на Националния археологически музеи, в които се намира една от най-добрите колекции на гръко-римски артефакти.

2.Франция – една от най-предпочитаните дестинации за полет със самолет в чужбина е столицата на Франция, романтичният Париж. Множество двойки избират подобно пътешествие, за да прекарат вълшебен уикенд заедно. Забележителностите в този град не са тайна за никого, а Айфеловата кула е мечтана локация от мнозина. В нея са разположени множество магазинчета за сувенири, както и един от най-посещаваните ресторанти. Асансьори с прозорци издигат желаещите до трето ниво, откъдето се разкрива жадуваната гледка към красивия Париж. Не пропускайте да посетите и Лувъра – най-известният музей за изкуство в целия свят.

3.Чехия

Столицата на Чехия – Прага, е изпълнена с невероятни исторически и архитектурни забележителности. Полета със самолет до тук е бърз и удобен. Не пропускайте да разгледате Пражкия замък, който заема внушителна част от града. Той представлява цял комплекс от сгради и укрепление, из които ще имате възможността да се разходите. Друго важно за историята на тази дестинация място е Карловият мост, който може да се нарече визитната картичка на Прага. Препоръчително е и да си направите вечерна разходка по Вацлавският площад, където ще срещнете множество ресторанти и клубове, с които да разнообразите престоя си в чужбина.

4.Испания

Испания не случайно е любима дестинация на мнозина. Без значение дали ще изберете Барселона или Мадрид и двата града имат много какво да ви дадат. В каталунската столица не трябва да пропускате красивите места като Парк Гюел, главната улица Ла Рамбла, както и пеещия фонтан Монтжуик. Други важни локации са величествената Саграда Фамилия, както и множеството музеи, които може да посетите. Мадрид също предлага невероятна съвкупност от художествени галерии и музеи, които биха били интересни на хората, обичащи история и изкуство. Районът Пуерто дел Сол, разположен в центъра, е прекрасно място за разходки и сливане с местната култура. Страната на портокалите е чест избор при търсене на удобни дестинации в чужбина със самолет.

5.Англия

Англия е страхотно място за екскурзия в чужбина, тъй като полетите със самолет са бързи и удобни, а Лондон е изпълнен с интересни места за посещение. Едно от най-популярните сред туристите е виенското колело, известно като Окото на Лондон. То е високо цели 135 метра, като разполага с 32 стъклени кабини, през които се разкрива невероятна гледка към мегаполиса. Бъкингамският дворец, Британският музей, както и световно известният Биг Бен също трябва да са сред списъка ви за посещение в тази страна.

6.Белгия

Без значение дали ще изберете Брюксел или Гент, като място за вашата почивка в чужбина, полетът със самолет отново е удобен и ще имате достатъчно време за разходки до интересни локации. Не пропускайте историческия център на столицата, където ще срещнете множество архитектурни паметници, важни за историята на страната. Гент, от своя страна, е пълен с дворци и катедрали, които със сигурност заслужават внимание.

7.Австрия

Столицата на Австрия – Виена, е изпълнена с множество музеи, дворци и катедрали, които са изключително интересни за разглеждане. Това е страхотно място за посещение в чужбина със самолет. Градът на мечтите, както мнозина го наричат, е изпълнен с живот и има много какво да покаже на туристите. Не пропускайте да разгледате впечатляващия Шьонбрун, който е бил луксозната лятна резиденция на Хабсбургите, а сега е впечатляващ музей, с отворени за посещение 40 стаи, от общо 1441.

Всички тези държави в чужбина, са с много лесни и кратки полети със самолет, поради което са подходящи за прекарване на уикенда по всяко време на годината.

За какво да внимаваме при избор на туроператор?

Винаги, когато избирате екскурзия в чужбина през туристическа агенция, проверявайте какво включва офертата и дали имате уредени нощувки и билети за самолет. Важно е туроператорът, който сте избрали да притежава нужните лицензи, а наличието на застраховка при пътуване, е силно препоръчително.

Научете повече

Когато Созопол беше малък град и бе любимо място за трудещите се в социалистическа България

Созопол също като днес бе любимо място за трудещите се в социалистическа България, но за да почиваш там бяха необходими 45 лева за 14 дни, а останалото до реалната стойност на заслужената почивка, плащаше държавното предприятие.Безработни нямаше, . Хотелите бяха малко на брой. 

Станциите приютяваха трудещите се маси с първо, второ и трето на масата. Доматите бяха домати, прасковите - праскови.1983-а е случайно избрана година от един период, когато не можехме да почиваме в Гърция, на Миконос, на Малдивите, Ривиерата, или в Дубай. Плътно ни разделяше от онзи хубав свят Желязната завеса, но по лицата на обикновените хора от снимките ще забележите, че странно защо, те не изглеждат нещастни.

Било им е хубаво и в родния Созопол.

времето на емблематичния "Оркестър без име", в който героинята на Катето Евро се "спаси" от лошия соц строй, като си хвана на морето западняк. От тогава насам много неща се промениха, и героини като нейната - колкото щеш. Но макар да са там, в новия си рай, и те си спомнят за родното море и за онова "още нещо", което радваше еднакво душите и на бедни, и на привилегировани.

Почти колкото дефицитния по онова време крем "Нивеа".

Само дето на морето в Созопол вече не е същото - няма ги девствените плажове. Е, ще кажат някои: "Няма я и младостта на хората от снимките... Днес всичко е различно. И младите - също!"

Някога дамските бански бяха евтинички, а гърдите под тях - твърде скромни за днешния вкус, но българките бездруго бяха последни в класацията на морските свалячи, "гларусите".

И въпреки това, и за тях се намираше някой "обикновен" труженик, с когото да изживеят въздишки по залез и "голямо нощно къпане" с целувки на лунна светлина.

На мода по плажната ивица някога бяха "чАхкини", германки и полякини. Чат-пат, и шведки. Някои от одъртелите бивши "гларуси" с нежна тъга си спомнят за уханието в мрака на "Бич може" и "Пани Валевска", които се носеха по въздуха с аромата на нещо "чуждо", но все пак соц.

Да-а-а, промени се времето, като издухано се промени от вятъра на промяната, сякаш никога не е съществувало. Само едно остана вечно - морето.

 то буди не само романтични спомени, а и колко струваше удоволствието да си там, до синята му шир. Къмпингарите си спомнят за нощувката за двама за 4 лева на вечер, и за багажниците, пълни догоре с консерви, пъпеши, дини и зарзават.

Спомнят си и за ресторантите с мешана скара и гарнитура от шопска салата и пържени картофи,

Текст: Еми МАРИЯНСКА

Научете повече

Дори американците признаха Албена за новата европейска Ривиера

През 60-те и 70-те години на миналия век България започва развитие на туризма и за кратко време успява да привлече много чуждестранни туристи както от страните от соцлагера, така и от Западна Европа, САЩ, Австралия, Канада.
Във водещите западни медии през тези години се появяват множество публикации, които описват България като интересна туристическа дестинация, в която западният турист си заслужава да отиде. Ето какво пише за курорта „Албена” в. „Маями Нюз” през 1974 г.:

„Островърхи бели пирамиди, издигащи се в полукръг върху пясъка. Това веднага ми напомни за средиземноморската архитектура в шикозните курорти, изпъстрили френското крайбрежие. Но аз се намирах в „Албена”, България – едно име, което трябва да се запомни. Новата европейска Ривиера е построена съвсем скоро – през 1968 г.”, Така започва своя репортаж Барбара Бърнс от всекидневника „Маями Нюз”.
„С целия си бляскав международен имидж, който представя на посетителите, които идват тук за първи път, „Албена” предоставя и някои приятни изненади за туристите, които искат нещо различно от шумните и добре познати курорти”.

Публикацията разказва, че самото име на курорта е символ на красота, вълнение и чар в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в „Албена” са описани като „стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „модерни и комфортни”.
Авторката описва приятните ресторанти и ниските цени в Албена, а българската кухня определя като „леко пикантна, с едва доловимо гръцко и турско влияние, но с изразен собствен стил”. И разказва за скарата, шопската салата и различните млечни специалитети, които според нея обясняват дълголетието на много от българите.
„Маями Нюз“ разказва и за нощните заведения, пълни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се намери рок, български фолклор и дори класическа музика. Специално е спомената известната фрегата на плажа, която през деня предлага напитки на плажуващите, а с настъпването на вечерта се превръща в атрактивен нощен бар.

Научете повече

Мичурин в снимки от 70-те

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.

Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук.

Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

Научете повече

Банско в снимки от 70-те

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.

Вижте как е изглеждал Банско през 1974 година:

Научете повече

Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през годините  социализма.В края на летния сезон, започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място.След края на 90-те,курорта е коренно  променен, става една от основните парти дестинации за алкохолен туризъм,основно на тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

Вижте как е изглеждал курорта в годините на социализма:

От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите, дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва. Имиджът на курорт, потънал в зеленина и приютяващ семейства, отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.

Научете повече