Кой беше Володимир Зеленски в миналото

Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.

Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.

На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.

Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на президентските избори в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.[10] Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.

След встъпването си в длъжност, той предприема редица реформи, насочени към борба с корупцията, подобряване на икономическата ситуация и модернизиране на правните институции. Въпреки усилията му за укрепване на демократичните процеси, политическата ситуация в страната се променя след 2022 г., когато Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна.

Ранни години

Роден е на 25 януари 1978 г. в еврейско семейство в град Кривой рог, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947) е математик, програмист, доктор на техническите науки, професор. Живял и работил 20 години в Монголия, където е строил минно-обогатителен комбинат в град Ерденет.

След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл.

В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование. По специалността си никога не е работил.

На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г.

На 21 януари 2019 г. партията „Слуга на народа“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.

След встъпването в длъжност

Администрацията му прави реформи против корупцията и тежката икономическа ситуация в страната. Направени са важни дипломатически връзки със Запада.

На 24 февруари 2022 г. Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна, което води до сериозни разрушения и хуманитарна криза. Зеленски остава в Киев и поема лидерството на страната по време на войната, като активно участва в дипломатически усилия за получаване на международна помощ и санкции срещу Русия. Той се свързва с международни лидери и организира срещи с представители на различни държави, включително със Сирия и други страни от Близкия изток, за да укрепи позициите на Украйна на глобалната сцена. Въпреки тези усилия, конфликтът ескалира и военните действия продължават, водейки до хуманитарни и икономически щети.

През цялото време на военния конфликт, Украйна не провежда нови президентски избори, поради продължаващото извънредно положение и войната. Това поставя под въпрос легитимността на властта на Зеленски, като част от опозицията и международната общност изразяват опасения относно демократичния процес в страната. Липсата на избори води до спорове дали президентът притежава пълномощията, които му дават гражданите в условия на мир. Зеленски и неговата администрация обаче поддържат тезата, че тези обстоятелства са неотложни и че новите избори ще бъдат възможни само след края на конфликта.

Източник:bg.wikipedia.org

Научете повече

Черно море – странни факти и легенди за него : Защо моряците не обичат да минават през центъра на Черно море

 

Според някои теории, Черно море е наречено, така, защото ако пуснеш в дълбините метален предмет, с времето той става черен на цвят. През историята, името на морето е сменяно много пъти – Понтско, Руско, Кимерско, Скитско, Синьо и Свято море.

Според моряците, точно в центъра на Черно море те изпитват някакво тягостно чувство, все едно плуват над мъртво дъно. Затова местни моряци му дали названието „Морето на мъртвите дълбини“

На дълбочина, повече от 100 метра в Черно море няма живи същества

В Черно море има само 2 500 вида фауна, за сравнение в Средиземно море има повече от 9 000 вида.

В Черно море няма морски звезди, морски таралежи, октоподи и никакви корали и акули /освен един вид дребна черноморска акула/.

На дъното на Черно море, поради огромното количество сероводород живеят само няколко вида бактерии.

На 88% морето е фактически мъртво

Преди 7 000 години на мястото на Черно море е имало сладководно езеро и затова водите на морето и днес не са толкова солени,

колкото другите морета, около 17%. За пример в океана солеността е около 35%.

Древното сладководно езеро на мястото на днешното море е било заобиколено от селища на хора. Според някои легенди потопът, описан в Библията се е случил именно в Черно море. И днес на дъното на Черно море може да се видят фундаменти на къщи, кули и други белези на цивилизацията

Според легендите под водите на Черно море има мрежа от тунели.През 1980 година румънски работници са намерили входа на такъв тунел, там където е делтата на река Дунав. Съществува хипотеза, че на дъното на морето, преди хилядолетия са добивали руди и минерали.

Според най-смелата теория, дъното на Черно море е всъщност открита мина за добив на метали, с огромни размери, разработена от древна цивилизация /гиганти?/

При навлизането на огромно количество солена вода от Босфора, под формата на солен водопад, нахлулата вода е предизвикала катаклизъм и много човешки колонии не са могли да избягат от идващата водна стихия, която покрила 150 000 квадратни километра. Затова на дъното на Черно море се е образувало огромно гробище от трупове на животни и хора, които впоследствие, разядени от бактерии са предизвикали натрупването на сероводород

Черно море и до днес е сравнително малко изучено и крие още много изненади на дъното си

През последните 1.7 млн. години на Земята е имало 4 заледявания – гюнц, миндел, рис и вюрм, със съответните междуледникови епохи. Преди около 12 500 години на територията на Източна Европа започнал малък ледников оптимум. Температурите се понижили, дъждове падали рядко, изпарението превишавало количеството на постъпващите води и равнището на Черно море започнало да спада. В резултат на това връзката със Средиземно море е прекратена. Черно море се превръща в сладководен басейн – Черноморско езеро.

Катастрофата за Черноморското езеро настъпила преди 7600 години след скъсване на Босфорската преграда поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. По това време средиземноморското равнище било с около 80 метра по-високо от това на Черноморското езеро. Стимулатор на събитията може да са били и честите земетресения, понякога с катастрофален характер.

Последствията за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Нивото на Черно море се повишавало с около 12 cm на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. Този процес продължил до изравняване на равнището на Черно море с това на Средиземно море и Световния океан, след което повишаването на черноморското равнище се определяло от това на Световния океан. Много учени свързват тези геокатастрофални събития с Библейския потоп. Разбира се теорията има и своите опоненти.

Повечето от животните имат средиземноморски произход – проникнали са през Босфора

след последното свързване на Черно море със Средиземно море, станало преди около 7600 години. Само малка част от обитателите на Черно море (около 150 вида) живеят в него от древни геоложки времена.

На дъното на Черно море тече най-голямата подводна река в световния океан. Названието „река“ в случая е съвсем условно. Това е придънно течение, носещо вода с висока плътност и соленост от Мраморно море през Босфора и по дъното на по-слабо соленото Черно море. Уникалното подводно явление се дължи на проникването на по-солената вода от Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море.

Подводната река притежава много от елементите, характерни за реките на повърхността. Не липсват бързеи и водопади. Дължината ѝ е 37 морски мили. Широка е към километър. Скоростта на течението ѝ е към седем и половина километра в час. Прокопала е корито на дъното на морето. На места то е дълбоко 35 метра. Необикновено голямо е и количеството на пренасяната водна маса – 22 хиляди кубически метра за секунда. Ако течеше на сушата, по този показател морската река би се наредила на шесто място в света.

Една от най-големите мистерии, родила легендата за огромно съкровище на дъното на Черно море, е свързана с английския кораб „Черният принц”. Именно тази легенда може да се счита за най-достоверна, тъй като все пак почива на безспорния исторически факт, че преди близо 170 години този кораб попада в силна буря и потъва, разказва подводният археолог доц. Преслав Пеев от Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ – БАН във Варна.

„Корабът е участник в Кримската война и според легендата изчезва със заплатите на цялата английска войска, която е в Черноморския басейн. Дотук е исторически факт.

Трудно може да бъде установено дали е бил пълен със съкровища и заплати, но легендата гласи, че корабът не е потънал все още, а се носи като призрак. Само че не по повърхността на Черно море, а на определена дълбочина. Тук има и малко логично обяснение, тъй като всяко тяло има отрицателна или положителна плавучест – съответно може да потъва или да не потъва. Има момент, когато се постига уравновесяване и в легендата се предполага, че корабът се намира на дълбочина между 50 и 300 метра. От време на време при неизяснени и за разказвачите на легендата обстоятелства корабът изплава на повърхността на водата и след това отново се потапя”.

Много повече легенди за несметни богатства са свързани с българското крайбрежие на Черно море. Най-древната от тях е свързана с пълководеца на Александър Македонски Лизимах. „Съкровището на Лизимах според легендите е някъде в района Калиакра. За съкровището на Вълчан войвода мога да изброя поне десет места, където според легендите се намира. Това е един легендарен пласт, който трудно може да намери връзка с историческата действителност”.

На дъното на Черно море лежат няколко хиляди кораба от различни епохи, смята Преслав Пеев. Той обяснява каква е причината те да бъдат изцяло запазени.

„Уникалното на Черно море е, че на дълбочина под 150 метра няма кислород, това е т.нар. сероводородна зона. Няма кислород и микроорганизми, които да разлагат органична материя и затова наричаме дъното на Черно море „музей на място”. По време на мои експедиции сме намирали кораби, които са в същото състояние, в което са потънали – дори корабните въжета стоят, дървените корпуси също, всяка органична материя е напълно запазена. В Световния океан няма друг такъв воден басейн. Най-древните запазени кораби са от почти всички периоди на античната епоха, средновековни, от 17., 18.,19. век, както и съвременни

Научете повече

Първият човек в историята, който обикаля с велосипед цяла Европа е българин

Зад това голямо постижение стои Христо Бучекчиев, когото съвременниците осмиват и се съмняват в смелостта и уменията му, но нашенецът им показва, че българският дух и ентусиазъм никога не трябва да бъдат подценявани.

„Най-големият спортен подвиг на 20 век е от наранена национална гордост и чист български инат. Той е направил огромно нещо и неговото име не го знаят 99% от българите. За 79 дни той прави почти 10 000 км с колело. На него няма кръстен булевард, нито улица, а трябва”, заяви в ефира на Нова Михаил Кунчев. Той запозна зрителите с историята на великия българин, който е роден на 14 февруари 1875 г. в Севлиево.

Когато Христо навършва 18 години, получава повиквателна за румънската армия. Твърдо решен да неслужи на чужда държава, се завръща в родното Севлиево, за да открие, че родителите му са се преселили в София. В столицата научава, че баща му е починал. Остава да живее там и започва да работи първо като бояджия, а след това и като търговец, от което натрупва значителни средства.

През цялото това време Христо Бучекчиев има една мечта, която иска да осъществи. Винаги, когато разговаря с приятели, става дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Развълнуван от тези разговори, Христо си мечтае един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Първата крачка, която прави, за да превърне мечтата си в реалност - решава да се научи да кара колело и да се запише в колоездачното дружество.

През лятото на 1900 г. Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Бързо усвоява тънкостите на колоезденето и се запалва все повече по идеята.

Христо Бучекчиев поема на своето пътешествие на 10 юни 1901 г. В България е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е изминал близо 9932 км с велосипед само за 79 дни.На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул.

В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин.

На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство  и той е един от тях.

Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.

На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.

Пътуването му започва от София въпреки лошото време. Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни се озовава нарумънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция,Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария,Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 г.

През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово, и го изпращат тържествено.

Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.

Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си. През 1929 – 1930 г. Христо  Бучекчиев вече като член на  Татарпазарджишкото съюзно колоездачно  дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г.  отново с велосипед стига до Божи гроб в  Йерусалим и става Хаджия.

През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.

Христо Бучекчиев почива през 1941 година.

Научете повече

Как Невена Коканова превърна Ирина от „Тютюн“ в легенда

Невена Коканова, наричана първата дама на българското кино, остави незаличима следа с ролята на Ирина във филма „Тютюн“. Тази емблематична адаптация по романа на Димитър Димов се смята за един от върховете в българската филмова история.

Коканова, която не притежава класическо актьорско образование, впечатлява зрителите и критиците със своята естественост и дълбочина. Нейната интерпретация на Ирина – жена, разкъсвана между любовта и амбициите, остава незабравима за поколения зрители.

Снимките на „Тютюн“ обаче не са били лесни. Ролята на Ирина първоначално е предвидена за друга актриса, но Коканова успява да убеди режисьора Въло Радев, че тя е правилният избор. Нейната отдаденост и талант придават автентичност на героинята и я превръщат в икона.

„Тютюн“ и ролята на Ирина не само утвърждават Коканова като водеща актриса, но и поставят нови стандарти за женските образи в българското кино. Днес тя е вдъхновение за много млади актьори, които мечтаят да оставят същата ярка следа в културното ни наследство.

Тази история на сила, талант и решителност е символ на това, което българската култура може да постигне, когато изкуството се превърне в страст.

Научете повече

Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима

В САЩ излиза интересна дописка в The Dallas Morning News.След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните.

По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна история.

“ Времето на истинските сражения беше с руснаците. Това бяха достойни сражения с достойни войници. Всичко бе истинско. НЯкак по мъжки. С вас АМЕРИКАНЦИТЕ ние имахме много общи дела, но вие бяхте страхливци и такива си останахте. Никога не сте рискували животите си. И по същия страхлив начин ме взехте в плен. Пуснахте 100 снаряда по селото. Избихте всички цивилни на километри разстояние. Чак после страхливо се подадохте да видите дали някой мърда. Руснаците воюваха без да се крият като плъхове.

Шах Масуд беше ни заповядал да превземем една височина, чрез която да контролираме Панджерското дере. 

На височината бяха се разположили руснаците и ние с месеци не можехме да минем. Събрахме армия за тази атака за да изтласкаме руснаците. Пет дена ни трябваха за да сломим съпротивата на руснаците. И то успяхме защото им СВЪРШИХА патроните. Скъпо платихме за тази височина. От наша страна загубите бяха над 280 войника.

Бяхме зли когато се качихме на височината. Стъпвайки на височината ние видяхме че срещу нас са воювали ПЕТ млади 18годишни ДЕЦА! Вие американци не може да си представите такава гледка. Пет войника срещу армията на Шах Масуд. Заповядахме им да се молят. Те знаеха че ще ги убием. Знаете ли какво направиха тези руски деца? Изгледаха ни мълчаливо и петимата се хванаха за ръце и се прегърнаха. Бяха готови да умрат без значение как. Стояха мръсни, гладни и прегърнати.

Не говореха и не плачеха. Просто стояха и чакаха смъртта си. Ние онемяхме. 

Такава гледка би поразила и най твърдите войници свикнали с какво ли не. Въпреки че руснаците бяха избили половината ни армия, ние не знаехме какво да направим. Това бяха велики войни за нас. Те има ха чест. Не се молеха за животите си. Моите внуци са в Германия. Там учат, но бих искал да пораснат като тези руснаци – истински мъже. А руснаците тогава ги пуснахме. Да имаше и не доволни от това решение на командирите, но заповед не се обсъжда от никой. Пуснахме ги с мир. Знаете ли. Руснаците тръгнаха прегърнати и НЕ СЕ ОБЪРНАХА да видят дали няма да ги застреляме в гръб! Бяха истински мъже.“

Научете повече

За времето когато в училище предавахме вторични суровини

Беше си цяло преживяване! Събирахме стари вестници, бутилки, метални отпадъци и ги носехме в пунктовете за вторични суровини. А най-хубавото беше, че понякога можеше да се изкара и някой лев от това. 

Имаше дори училищни инициативи, в които събирахме хартия и се надпреварвахме кой клас ще събере повече.

Сега всичко е по-цивилизовано – рециклирането е организирано, има цветни контейнери, но сякаш го няма онзи живец, с който цялата махала се събираше да товари кашони с вестници.

Мери Николова

Научете повече

Суперкомпютър предрече края на човечеството, който според него е доста близо

Причините ще са околната среда, глобалното затопляне, увеличените емисии на парникови газове и пренаселеността

Суперкомпютърът World One, разработен през 1973 г. за Римския клуб, прогнозира, че краят на човешката цивилизация ще настъпи между 2040 и 2050 г.

Причините за този процес ще бъдат влошаването на околната среда, глобалното затопляне, увеличените емисии на парникови газове и пренаселеността.

Според изчисленията на машинния интелект, до посочената дата нивото на замърсяване ще достигне граница,

отвъд която животът на Земята ще стане невъзможен.

Предвид сегашния темп на влошаване на ситуацията и нарастващия брой бедствия, тази перспектива е съвсем реална.

Експертите предупреждават, че значителна част от

човечеството може да измре поради липса на чиста вода, храна

и въздух и че населението може да се върне към нивата от XIX век, дори ако се вземат мерки за намаляване на емисиите и контрол на раждаемостта.

World One взема предвид много фактори и използва сложни алгоритми, което накара някои учени да се съгласят с заключенията му.

Ако човечеството оцелее, светът ще бъде коренно различен./БЛИЦ/

Научете повече

Гробницата на Георги Димитров отвътре и любопитни подробности за мавзолея в снимки от 80-те

Тялото на най-скъпия покойник е поставено на 10 юли 1949 г., но през нощта е извадено за трайна балсамация.

Преди 1989 г., той е място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов – 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал.

Веднъж на 18 месеца екипът отговарящ за поддръжката на мумията е правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята.

Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор.

Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни.

После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала.

Обличали го в комбинезони от латекс, за да не се изпарява, над тях наполеонки, фланелка и нов костюм, ушиван все от личния шивач на Димитров по мерките му.

Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете.

При ребалсамацията правели профилактика на светлината и тогава слагали за малко пластмасовия торс.

Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C.

Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло.

Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея – разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.

С краха на комунизма мумията изчезва. На 12 юли 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява, че мавзолеят ще бъде опразнен.

Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Научете повече

Познахте ли я на 13 години? Скоро навършва 62 и почти не е мръднала

Илиана Раева предизвика фурор в социалната мрежа със своя снимка от времето, когато е била на 13 години в залата на "Герена".

Коментарите не закъсняха:

Златно поколение, винаги ще си спомняме и гордеем с вас!

Прекрасна Илиана Раева! Вие сте вдъхновение за моето поколение, което се вдъхновяваше от ВАС да тренира художествена гимнастика. Колко ли часове и дни е прекарало това грандиозно момиче, за да ни радва и прави горди българи на състезанията! Адмирации за Вас!

Иначе си ми една от любимките ,заради хъса които имаш в спорта и живота !Но управлението ти е противоречиво,заради стремежа ти да се налагаше във всичко !

Едно неостаряващо момиче, което още заслепява с вида си. Тя е напориста, със собствено мнение, чаровна, нападателна, когато се наложи и много истинска.

С две думи – Илианче, не си мръднала! Усмивката, очите – същите и днес!

Научете повече

Помните ли д-р Куин Лечителката? Ето как изглежда и какво се случва с актрисата днес

Джейн Сиймор дефилира на модния подиум на компанията Nardos, която представяше колекцията си за есен-зима 2025 г.

Джейн Сиймор дефилира на модния подиум на компанията Nardos, която представяше колекцията си за есен-зима 2025 г., в хотел Plaza по време на Седмицата на модата в Ню Йорк.

В къса червена рокля на марката за вечерни рокли, която тя носи редовно, тя разкри стройните си крака.73-годишната актриса, с голи рамене и усмивка на лицето, открадна шоуто от моделите, които бяха наполовина на нейната възраст - и дори много по-млади, предаде БГНЕС.

Ако Джейн Сиймор се чувстваше толкова комфортно на модния подиум, то със сигурност е защото колкото по-възрастна става, толкова по-добре се чувства. „Чувствам се по-секси от всякога, особено в сравнение с времето, когато бях по-млада“, довери тя пред „Playboy“ през 2018 г.

„Преди бях от хората, които си мислеха: „Боже, сега трябва да съм секси, какво изобщо означава това?“ споделя тя.  Очевидно е намерила отговора.

Незабравимата интерпретаторка на Микаела Куин в „Доктор Куин, лечителка“ (1993-1998) добавя: „Фактът, че имах толкова дълъг живот, ми даде голяма свобода. Както казваше баща ми, чувствам се удобно в собствената си кожа".

Дотолкова, че никога не е прибягвала до козметична медицина. „Не съм се подлагала на никакви операции, инжекции или нещо подобно. Всеки ден се изкушавам, но виждам хора, които познавам, и не ги разпознавам. Аз съм автентична. Това е важно за мен", каза Доктор Куин.

Научете повече

Иван Ласкин в един от последните хитови детски сериали - "Васко да Гама от село Рупча", 1986 г.

 

Когато детската лодка се превърне в кораб на живота.

"Васко да Гама от село Рупча" е история за приключенията на момчето, което мечтаеше за морето... Син на моряк, Васко бяга от училище и от дома и тайно отплава с кораба, на който работи неговият баща - Слави Фотев. В следващите неспокойни дни предстоят много новини и разкрития - и на кораба, и на брега....

„Васко да Гама от село Рупча“ е 6-сериен телевизионен игрален филм (детски, приключенски) от 1986 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Филмът е по едноименния роман на Братя Мормареви.

Научете повече

Рядък модел западен автомобил на снимка от София през 70 те

Това е снимка след 1964 , защото на нея имаме модел на Chevrolet Impala - седан с 4 врати 1964 година и Saab 96 от 1965 година. 

Такива Шевролети са имали  в американското посолство ... но не са били  много и повечето са били  черни затова е възможно автомобила да и частен .В посолството са имали и Citation по-късно след 80-та година . 

За сравнение,москвича е почти 2 пъти по-малък от шевролета .Като ориентир за местоположението на снимката- продължението на Денкоглу назад , зад камерата е всъщност Софийска комуна , а тя излиза до Американското посолство и сладкарница Роза . Интересно е , че снимката е цветна , правена или от чужденец или от професионален български фотограф.

Научете повече

Познахте ли я? Това момиче днес е една от най-харесваните жени в България

Това сладко момиче днес е една от най-харесваните жени в България. Това е снимка, която дългокраката дама е публикувала преди години в личния си профил в Instagram, видя Sofia24.bg. Познахте ли я? Това е Натали Трифонова, която е родена във Велико Търново, но от малка живее в София. Потомка е на докторска фамилия, затова всички очаквали от нея да стане лекар. Завършва 133 СОУ "А. С. Пушкин", а след това продължава образованието си в УНСС със специалност "Бизнес информатика". В телевизията попада изненадващо, след кастинг.

Четири години е част от екипа на ТВ7. Започва като водеща на прогнозата за времето, а по-късно води две предавания. Първо "Градът", а после и "Аз обичам новини" - шоу за музика, кино, изкуство и култура.

От bTV я забелязват и през 2016 г. я канят да заеме мястото на синоптичката Станислава Цалова, която по онова време била в отпуск по майчинство. От 2019 г. журналистката е сред водещите на авторските предавания "За града" и "Важното, казано на глас" в ефира на bTV Radio.

От прогнозите за времето прескача на по-сериозен терен – предаването за светски новини и шоубизнес COOLt и новото предаване за геймъри в ефира на телевизията – "Геймър". Блондинката с дълги крака смята, че една жена привлича и впечатлява най-вече, когато е позитивна и весела, затова, каквото й да й се случва, се стреми да преминава с усмивка.

Научете повече

Обрат с пенсиите: Ще има пълно швейцарско правило за всички пенсионери

Коалицията се отказа да реже от увеличението на пенсиите, но планира увеличение на осигуровки.

Ще се откажем от промяна в швейцарското правило, то остава 50 на 50 от ръста на осигурителния доход и инфлацията, а не 80% от инфлацията и 20% от осигурителния доход. Това съобщи пред "Сега" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след надигналото се възмущение от всички страни за намеренията на кабинета да спести от пенсионерите в тазгодишния бюджет. "Винаги съм искал да плащам пенсии, но не през дълг. Сега ще се наложи да взимаме дългове", добави той.

Минути по-късно новината беше потвърдена и на брифинг на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Доган в Народното събрание. "След консултации в съвета за съвместно управление взехме решение, че от 1 юли ще се приложи пълното швейцарско правило за всички пенсионери", обяви Деница Сачева. "Причината да вземем това решение беше, че има достатъчно голямо напрежение в момента, което се създава отново с фалшива информация", допълни тя, въпреки че никой от ГЕРБ не отрече намерението за орязване на увеличението. След Сачева думата взе Драгомир Стойнев от БСП, който специално благодари на партньорите си в коалицията, "които разбраха за напрежението около увеличаването на пенсиите" и натърти, че БСП са социалният гарант в това управление.

По-рано днес Борисов все още говореше за съвсем други намерения. "Има две предложения – едното е за близо милион пенсионери с малките пенсии да се увеличат с швейцарското правило, а на другите с ръст на пенсиите по-голям от инфлацията", каза Борисов. "В момента пенсионният модел е счупен – от осигуровките, от това, което се събира, от пенсионните фондове не можете да получите и 20 лева пенсия. Всичко е от данъците, над 20 милиарда. И въпреки това, ние сме включили отново ръст на пенсиите", коментира той в кулоарите.

В публикувания среднощ проект на бюджет 2025 и актуализирана средносрочна прогноза пък има съвсем други разчети, които потвърждават, че кабинетът смята да даде за пенсии над 427 млн. лв. по-малко от очакваното за тази година. Според публикации, това ще стане възможно чрез замяна на швейцарското правило с нова формула, водеща до 5% увеличение от 1 юли вместо очакваните 8-9%. Тази формула трябва да е записана в друг бюджетен закон - на държавното обществено осигуряване, но той още не е публикуван и за него има само неофициална информация.

 Какво пише в бюджетната прогноза 

Кабинетът смята да спести 427,4 млн. лв. от осъвременяването на пенсиите от 1 юли тази година. Това се вижда от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. Освен това се планира сериозно увеличение на осигуровките с 3 процентни пункта на два етапа от 2027 г.

Вчера стана известно, че според проекта на бюджет на ДОО тази година швейцарското правило няма да бъде прилагано в автентичния си вид, предвиден в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване - с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Вместо това ще се ползва формула, в която тежестта на инфлацията е 80%, а на осигурителния доход - 20%. Целта е да се понижи процентът от около 8,5% на 5% и осъвременяването да бъде със значително по-нисък процент. Косвено тези намерения се потвърждават от актуализираната бюджетна прогноза.

В прогнозата пише, че за осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 617,6 млн. лв. При "нормално" швейцарско правило предвидената допълнителна сума беше 1,045 млрд. лв. (публикувана е в доклада на оттегления проект на бюджет на ДОО за 2025 г., където предвиждането беше за осъвременяване с 8-9 процента).

При пълно прилагане на швейцарското правило предвидените разходи за пенсии бяха 24,11 млрд. лв. за тази година, с 2,51 млрд. лв. повече спрямо закона за бюджета на ДОО за 2024 г. Сега в средносрочната прогноза пише, че разходите за пенсии нарастват с 2,084 млрд. лв. спрямо закона за 2024 г.

От МФ са спестили в средносрочната прогноза процента на осъвременяване на тази година и по какъв начин ще бъде извършено то. Пише обаче, че член 100 на КСО ще се прилага в периода 2026-2028, т.е. може да се заключи, че за тази година няма да има швейцарско правило. Това потвърждава и че правителството смята да сложи край на големите осъвременявания от последните години предсрочно - те бяха такива заради високата инфлация и тази година бе последната, в която се очакваше по-висок процент. От следващата година, както сме писали многократно, швейцарското правило дава под 5% увеличение. С други думи - добрите години за пенсиите са вече зад гърба ни. Припомняме допусканията по актюерския доклад на НОИ от 2024 г. за ръста на пенсиите:

С колко се увеличават осигуровките

Новият кабинет не се е отказал да вдига осигуровки. Ударът върху работодатели и осигурени е планиран за 2027 г., когато вноската за фонд "Пенсии" се вдига с 1 процентен пункт - от 14,8% за родените след 1959 г. на 15,8%. От 2028 г. следва ново увеличение с 2 процентни пункта - от 15,8% на 17,8%. За родените преди 1 януари 1960 г. осигурителната тежест се променя съответно от 19,8 на 20,8 на 22,8%. Увеличение на осигуровките за сектор "Сигурност" обаче не е предвидено, става ясно от прогнозата. Така или иначе, тези осигуровки се плащат от данъкоплатците, а не от работещите в МВР, МО и пр.

В следващата таблица виждате разпределението на вноските между работодател и осигурен за следващите години:

Осигуровката за здраве на този етап е планирана да остане 8% за целия период до 2028 г. Няма да се пипа и вноската, която се отделя за втория стълб за родените след 1959 г.

Максималният осигурителен доход също тръгва стремително нагоре. От 1 април се повишава от 3750 на 4130 лв. Догодина става 4430 лв., през 2027 г. - 4730 лв., а от 2028 г. - 5030 лв. Таванът на пенсиите обаче се замразява на 3400 лв. за целия период до 2028 г.

 Обезщетенията - във фризера

Всички обезщетения и помощи по линия на държавното обществено осигуряване влизат във фризера до 2028 г. - няма да се увеличават нито парите за безработица, нито втората година на майчинството. Същото е положението и със семейните помощи за деца и за деца с увреждания. Така за пореден път в бюджетната политика настъпва пълна бъркотия - социалните помощи и помощите за пълнолетни хора с увреждания ще продължат да растат, защото са обвързани с линията на бедност, а тези за най-уязвимите - деца със 100% увреждания, остават замразени.

 Край на растежа на минималната заплата

В средносрочната прогноза странно е записана една и съща минимална заплата за следващите години до 2028 г. включително - 1077 лв., колкото е сега. Минималната заплата би следвало да расте ежегодно с формула, заложена в Кодекса на труда. Тя я обвърза със средната работна заплата за страната.

 РЕАКЦИИ

Реакциите на бюджета започнаха, както обикновено, с Делян Пеевски. "Намерението на правителството да ореже парите на пенсионерите е скандално! Това е фалстарт за кабинета “Желязков”, с мандата на ГЕРБ, в който коалиционен партньор е БСП и социалната политика е поверена на тях. Няма и не може да има нито една основателна причина, с която да се оправдае това посегателство срещу пенсионерите. Толкова ли му е силата на това правителство - да отнема от най-беззащитните?! И с какви очи ще се изправят после пред избирателите си?!", коментира Пеевски. ДПС-Ново начало заявява, че ще използва всички възможни средства за парламентарен и граждански натиск това да не се допусне.

ДБ дадоха брифинг в парламента, на който заявиха, че смятат да гласуват против бюджета на първо четене и ще търсят обща позиция с ПП. "Това е бюджет на антиреформите. Взимат от пенсионерите, дават на полицаите. Намаляват прага за регистрация по ДДС, което е удар към целия малък бизнес в България. Вдигат максималния осигурителен доход на няколко пъти, с което товарят светлата икономика в България. Предвиждат в следващите години да има увеличение на осигурителните вноски, което е много лош знак за данъчната среда в България. С този бюджет ни връщат години назад", коментира Мартин Димитров. ПП също остро критикуваха проекта, като Асен Василев го обяви за скандален, изброявайки всички замразени плащания и всички предвидени увеличения.

За отбелязване е коментар на Борисов, докато се обясняваше пред парламентарните репортери за бюджета и наследството от предни управления. На забележка на журналист, че сега ГЕРБ-СДС е в управлението, той заяви: "Не, ГЕРБ не е в управлението. ГЕРБ е дал мандата си няколко партии да направят правителство. И опитваме в това правителство да постигнем резултати, като стоим в това правителство заради еврозоната." После уточни, че това е най-късият възможен хоризонт на кабинета - до влизане в еврозоната.

Източник:www.segabg.com

Научете повече

Той тръгна от малко градче в северозапада към София и стана звезда

 

Снимка : Иван Христов

Вторият клекнал от ляво на дясно е легендарният Годжи от шоуто на Слави Трифонов

Георги Милчев Георгиев е роден в град Враца и израства в град Криводол. В 4ти клас се премества да учи в ПМГ „Акад. Иван Ценов“ град Враца. Завършва Музикалната гимназия в Плевен, където негови съученици са Слави, Евгени Димитров Маестрото, Герасим. Годжи участва в групите „Север“ (с Герасим), „Реприз“ (с Маестрото), „Електрик Авеню“, „Браво Оркестра“ и „Ватикана“.

След политическите промени в България в началото на 90-те години на XX век за Годжи настъпва времето на пътешествия. Отправя се към далечни страни и народи – свири по кораби в Дания и Норвегия, изнася програми в Англия и Германия.

На 1 април 1995 г. в зала 12 на НДК се снима „Каналето“. Годжи е асистент-тонрежисьор с Милчо Кацаров. Маестрото го кани в Ку-ку бенд.

Георги Милчев е обявен за „Почетен гражданин на Криводол“

От 8 ноември 2019 г. води шоуто „Вечерта на Северозапада“ по 7/8 TV заедно с Борис Солтарийски и Краси Радков.

Научете повече

Тя тръгна за София от едно затънтено село и стана звезда

„Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.

Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“.

Като ми каза това, сякаш ме прободе с иглата, дето нижеше тютюна с нея. Обаче животът си продължи, зъбите ми продължиха да растат и даже да се изкривяват. Нашите са учили икономика, та и аз започнах да уча икономика.

Нищо не разбирах от цифрите. Междувременно обаче гледах всички новинарски емисии. Започнах да чета за тогавашните звезди. Научих кой къде е учил и исках и аз така – кандидатствах журналистика, не ме приеха. Започнах да уча в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС, но само и само за да имам диплома. Година по-късно завърших тв журналистика в СУ“, спомня си Добрева.

„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин. Как ме беше срам само ако знаете. Нямах пари да си купя ни дрехи, ни чанти. Толкова бедни години бяха. Точно беше дошла демокрацията – беднотия, купони… Хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз висях на опашка пред телевизията. Щом чуех, че обявяват някъде конкурс, аз се явявах. Хачо Бояджиев тогава, Бог да го прости, провеждаше повечето от тях. Като ме видя веднъж, ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“.

И аз се отдадох на това – да отглеждам акъла си. Английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, десетки книги, стотици учебници изпълниха малката стаичка в Студентски град в блок 55, където живеех.

Междувременно татко почина. Мама не можеше да ни издържа с брат ми. Записах се да уча задочно, трябваше спешно да започна работа. Започнах в тогавашната гръцка телекомуникационна компания „Интраком“, а втората ми работа – станах чистачка. И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и зачаках.

Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.

Отидох още на другия ден, една моя приятелка ми даде да облека по-приемливи дрешки. Минах през всички нива, гримьорна, монтаж, архив, при репортерите. После пораснах, оправих си зъбите, отидох в БНТ, купих си дрехи, научих се да пиша по-добре. Плисна дъжд от признания, награди, грамоти. 40 пъти корица на списание. Минаха 22 години от онзи ден, в който застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, която признава, че и до ден днешен има комплекси, че е тръгнала от малък град и бедно семейство.

Разказва тв журналистка Мира Добрева

Научете повече

Руски туристи блокирани на летище в Полша без храна и вода

Руски туристи, летящи от Египет за Калининград, са блокирани в Полша без храна и вода.

Полет UJ681 на AlMasria Airlines кацна аварийно в Познан. Поляците отказват да пуснат хората – и да им дадат свършилото гориво.

Пътниците чакат разрешение за излитане повече от 10 часа. Свършиха им храната, водата и не пускат хората до тоалетната. На борда има 236 пътници, сред които бременни жени и деца.

Самолетът е изпълнявал полет от Шарм ел Шейх за Калининград. Поради снежна буря той не можа да стигне до летище Храброво и трябваше да поиска аварийно кацане в Полша.

Поляците позволиха на самолета да кацне, но не искат да пуснат хората навън: отказват да заредят гориво и не дават разрешение за излитане.

Научете повече

Филм Класика от старото българско кино

Спечелил  награда за най-добър филм, Награда "Червен полумесец" и "Червен лъв и слънце" за най-добър филм на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, Варна, 1979 година.

"Бъди благословена" (1977, България) на Александър Обрешков - във Филмотечно кино "Одеон" на 10 февруари от 16.15! Сценарий - Кирил Топалов по книгата му "И есен идват щъркели". Оператор - Крум Крумов. Музика - Димитър Грива. В ролите: Мариана Димитрова, Доротея Тончева, Евгения Баракова, Мария Статулова, Румяна Пашева, Васил Попилиев, Георги Мамалев, Антон Радичев. АЛЕКСАНДЪР ОБРЕШКОВ НА 90

"На малка гара от влака слиза Елена - момиче в напреднала бременност. Тя поема към болницата с отделение "Майка и дете", където жени, родили извънбрачно, оставят рожбите си. Момичетата и жените в болницата посрещат Елена със свой "ритуал". Постепенно пред очите й се разиграват различни човешки драми, среща се с трудни съдби. На финала тя взема нелекото решение след като роди да отгледа сама своето дете…"

Енциклопедия "Българско кино"

Титра, София, 2000

"Златен Лачено", Авелино, Италия, 1979

Научете повече

Те са почти връстнички. Израснаха в един град, станаха тв звезди, но никога не станаха приятелки

Кармична връзка има водещите Наталия Симеонова и Гала, констатират в антуража им. Животът ги е срещал неведнъж през годините, устройвал им е едни и същи изненади. Безброй са и приликите в професионалното им развитие. Нима всичко това е чиста случайност? Нима не е намеса свише?Странно е, че двете не са приятелки, макар общото помежду им да е толкова много. Да, Гала и Наталия се уважават, но отношенията им са някак хладни, пише Уикенд.

Наталия и Гала имат идентично детство. И двете са родени през февруари с разлика от три години и три дни. Водещата на „Предай нататък“ е поела първа глътка въздух на 10 февруари 1970 г., а колежката й от „На кафе“ – на 13 февруари 1967 г. И двете са от Плевен. Израстват и в един квартал – „Сторгозия“. Там е живял и батко им Слави Трифонов.

Наталия, която е по-малката, и Гала, учат в едно училище. Възпитаничка на COУ „Стоян Заимов“ е и певицата Люси Дяковска.И Наталия, и Гала били отличнички. Проявявали еднакъв интерес към литературата, а водещата от Нова тв се интересувала по-специално от поезията. Като ученички двете не били приятелки, но се помнят.

Срещали са се по коридорите но така и не са се сближили, не са станали дружки и до днес. „Харесвам я като жена, като професионалист. Уважавам я“, казвала е хладно Наталия за колежката си, чието истинско име е Галя. Водещата на предаването „На кафе“ говори за конкурентката си по същия начин.

„Обожавам Плевен. За съжаление вече си ходя само два-три пъти в годината“, споделя със съжаление днес Наталия Симеонова. Също като нея и колежката й рядко се връща в родния си град. Ангажиментите и отговорностите не й позволяват да мръдне от София. Тя съвсем разрежда посещенията си в Плевен, когато майка й се премества в столицата. Възрастната жена продава провинциалния си дом след смъртта на бащата на Гала.Съдбата за кратко разделя Наталия и Гала, когато завършват гимназия. Бъдещата водеща на предаването „На кафе“ напуска Плевен, за да учи педагогика и детска психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Наталия пък заминава за София, за да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Мечтата й е да стане актриса. А когато попарват надеждите й на последния изпит в Театралната академия, го удря на рев. „Всъщност не ме скъсаха, а ме отложиха. Енчо Халачев много ме харесал, но щял да има клас следващата година, да съм се явяла със същите материали“, спомня си водещата на хитовото Би Ти Ви предаване „Предай нататък“.

Порязана на входа на училището за актьори, тя се отказва от ново кандидатстване и променя мечтите си. Решава да стане журналистка. Явява се на конкурс за водещи в телевизията и започва и да учи усилено за изпитите в CУ. Там я приемат от раз. А през 1988 г. попада и в БНТ.

„Бях на 18, когато спечелих конкурса за „Формула 5?, на който се явиха над 500 кандидати. Хачо Бояджиев избра няколко свежи глави, както ни наричаше, за да ни учи на телевизия“, споделяла е Наталия. И днес, след толкова години, тя често си спомня момента, в който за пръв път се е докоснала до магията на тв камерите и е усетила призванието си. Умилява се и когато говори за Хачо. „Щастлива съм, че именно той е човекът, от когото съм попила първите уроци. Накара ни да разберем, че това е професия, в която трябва да си изключително дисциплиниран, много всеотдаен и отговорен към работата на всеки един колега. И досега съм много вманиачена на тема екип“ казвала е Би Ти Ви звездата.

Гала също като нея приема колегите си в „На кафе“ като семейство и го е изтъквала неведнъж. Преди да създаде този екип обаче блондинката бе част от друг – на „Супершоу „Невада“. Там тя бе едно от момичетата на късмета на Къци. Това бе телевизионният дебют на Гала през далечната 1993 година.

В миналото водещата е била за кратко и манекенка. Съумяла и да реализира отчасти мечтата на своята съгражданка и съученичка Наталия Симеонова – учила цели два семестъра режисура в школа към ВИТИЗ.

Свързващо звено между двете водещи е и продуцентът Магърдич Халваджиян. През 2002 г. той започва да прави с Наталия „Море от любов“. Пак арменецът стои и зад предаването на Гала „Имаш поща“. Навремето той бе и неин издател – финансираше списанието й „На кафе“.И в личния живот на Гала и Наталия има много общо. Първата изживява на младини бурна любов с бизнесмена Константин Будев. От него е дъщеря й Мари, която е на възрастта на Виктория – щерката на Наталия Симеонова и вече бившия й мъж, но настоящ продуцент Денис Ризов.

Гала също преживява трудна раздяла с бащата на детето си, но има и още нещо, което свързва двете в любовен план – откраднали сапрузите си от други жени. Когато водещата на „На кафе“ се влюбила в Константин Будев, той бил женен. Заради Наталия пък Денис Ризов зарязал рокаджийката Милена, пише още Уикенд.

След развода си Гала намери любовта в лицето на младока Стефан. С бившия си мъж обаче не поддържа добри отношения за разлика от Наталия. Симеонова, която макар и да не живее с музиканта от „Ахат“, си остава приятелка с него. Затова и се е съгласила той да й бъде продуцент на „Предай нататък“.

В работата си и двете плевенчанки са дисциплинирани и всеотдайни. Влагат не само усилия, но и любов. Именно това е и тайната на успеха им. „Не можеш да се изхабиш, когато имаш любов и любопитство към това, което правиш“, сподели в скорошно интервю Гала.

И тя като Наталия не ползва аутокю при разговорите с гостите в предаването. Предпочита да „говори със сърцето си“, както обича да казва и колежката й.

автор: СЛАВА

Научете повече

На 14 февруари 1928г.се ражда една от най-ярките звезди в българското кино и театър

В малкото село Карабунар, в сърцето на Пазарджик, се ражда една от най-ярките звезди в българското кино и театър – Трифон Джонев. 

Със своето неустоимо чувство за хумор и незабравими роли в българските класики като „Куче в чекмедже“, „Двойникът“, „Господин за един ден“ и много други, той завладя сърцата на поколения зрители и остави незаличима следа в българската култура. Легендарният актьор, чието име ще се помни винаги с усмивка, ни остави на 85 години, но неговото творчество ще живее вечно. 

Трифон Джонев беше не само велик артист, но и вдъхновяваща личност, която даряваше със смях и радост всяко място, на което стъпеше. Чрез ролите си той успяваше да преодолее всяка бариера, да събужда душата и да изправи духа на всеки зрител. Със своето изящество, чувство за хумор и безупречен талант, Трифон остави след себе си истински урок за това как да живеем с усмивка, независимо от трудностите на живота.

„Господин за един ден“ – кадър, който завинаги ще остане в сърцата на зрителите, с участието на великия Трифон Джонев като кръчмаря Бай Линко. В тази незабравима роля, той въплъщаваше типичния български персонаж с хумор и жизненост, които само той можеше да изрази. Трифон Джонев беше не само актьор, но и част от световноизвестния квартет „Буфосинхронисти“, който също остави следа в сърцата на зрителите със своите неустоими сценични изяви и несравнимо чувство за ритъм и хумор.

Поклон пред паметта му.

Научете повече