Какво ще гледаме в новогодишната програма тази година и какво гледахме по времето на СОЦА в НРБ

Водещи на новогодишната програма на Нова телевизия ще бъдат по традиция Гала и рязко отслабналият Герасим Георгиев-Геро.Докато сега го гледаме още пълен в "Скрита самоличност", защото епизодите са снимани през пролетта, в новогодишната нощ ще се наслаждаваме на новата му фигура.

„Гала вечер с NOVA“ ще започне в от 22:00 ч и към Гала и Геро ще се присъединят актьорите Башар Рахал, Елена Атанасова, Дарин Ангелов и Иво Аръков, рапърът и участник в шестия сезон на „Игри на волята“ Павел Николов, водещата на „Съдебен спор“ Ромина Тасевска, слънчевите момичета на Прогнозата за времето на NOVA – Гери Малкоданска и Никол Станкулова, артистът Папи Ханс и вечно усмихнатата Джуджи.

Вечерта ще стане още по-вълнуващата и емоционална с изключителните изпълнения на големия Васил Найденов, любимците на публиката Братя Аргирови, Михаела Маринова, Галена, Емилия, Фики, Рафи Бохосян и неговите музиканти, както и ансамбъл Чинари.Преди това -от 20:00 ч. на 31 декември предстои незабравимо преживяване с новогодишния концерт на „Пееш или лъжеш“. Дуетите на победителите и звездите, които взеха участие във втория сезон на музикалното шоу, ще се качат на сцената с нови изпълнения на любими песни. Обичаният водещ Димитър Рачков и верните съветници ще влязат в различно амплоа и ще поднесат неочаквана музикална изненада на зрителите.

Грандиозният концерт-спектакъл на Цеца Ражнатович ще покачи настроението в първите минути на новата година. В края на октомври грандамата на сръбската музика бе в България и плени любимата си публика със своите най-големи хитове. Сутринта на първия ден от 2025-а година започва с две премиери: анимациите за „Бъгнатият Рон“ (6:00 ч.) и приключенията на чаровните тролчета в „Тролчета: Турнето“ (08:00 ч.). Историята на необикновения „Клифърд, голямото червено куче“ ще бъде излъчена в 9:45 ч., а концертът на дует Ритон „Елате ни на гости, на рожден ден“ в 12:30 ч. ще подари на публиката песните от новия им албум „Случва се нещо“, както и някои от най-големите им хитове през годините.

Какво гледахме по телевизията в новогодишната нощ по времето на соца в нрб

В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.

Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.

За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.

През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП.  Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.

Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.

Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.

Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца.

Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.

Научете повече

Това малко момиченце днес е една от най-харесваните жени в България.Ето коя е и какво се случва с нея днес

Това сладко момиче днес е една от най-харесваните жени в България. Това е снимка, която дългокраката дама е публикувала преди години в личния си профил в Instagram, видя Sofia24.bg. Познахте ли я? Това е Натали Трифонова, която е родена във Велико Търново, но от малка живее в София. 

Потомка е на докторска фамилия, затова всички очаквали от нея да стане лекар. Завършва 133 СОУ "А. С. Пушкин", а след това продължава образованието си в УНСС със специалност "Бизнес информатика". В телевизията попада изненадващо, след кастинг.

Четири години е част от екипа на ТВ7. Започва като водеща на прогнозата за времето, а по-късно води две предавания. Първо "Градът", а после и "Аз обичам новини" - шоу за музика, кино, изкуство и култура.

От bTV я забелязват и през 2016 г. я канят да заеме мястото на синоптичката Станислава Цалова, която по онова време била в отпуск по майчинство. От 2019 г. журналистката е сред водещите на авторските предавания "За града" и "Важното, казано на глас" в ефира на bTV Radio.

От прогнозите за времето прескача на по-сериозен терен – предаването за светски новини и шоубизнес COOLt и новото предаване за геймъри в ефира на телевизията – "Геймър".

 Блондинката с дълги крака смята, че една жена привлича и впечатлява най-вече, когато е позитивна и весела, затова, каквото й да й се случва, се стреми да преминава с усмивка.

Научете повече

Помните ли култовият филм "Флашданс" Ето как изглежда и какво се случва със звездата от филма 42 години по-късно

Преди 42 години тя изигра една от най-емблематичните роли в историята на киното. И до днес хиляди момчета и момичета по света продължават да се вдъхновяват от героинята й - танцьорката Алекс Оуен, а филмът разбира се е Флашданс.

Дженифър Бийлс навърши 61 години през декември. И без сянка на ласкателство, никой не може да отрече колко много тя е успяла да съхрани младостта си. Същата стройна фигура, дълбоки черни очи и магнетична усмивка - трудно ще я сбъркате.

Филмът на режисьора Ейдриън Лайн беше нейният триумф, трамплинът, който я изстреля към световна слава. Образът на Алекс Оуенс, която работи като оксиженистка, а вечер танцува в стриптийз клуб и мечтаещ за кариера на балерина, грабва душата на всеки зрител. Сюжетът на филма беше украсен с красива музика и разбира се, великолепни танци, изпълнени със сложни трикове и лека еротика.

Дженифър Бийлс 

И макар най-сложните танцувални сцени да се изпълняват от дубльорката и френска танцьорка Марин Жаан, именно Дженифър Бийл става емблема на лентата.

Флашданс излиза през 1982 година и до днес продължава да вълнува милиони почитатели, а не една или две звезди като Дженифър Лопес и Джери Халиуел се вдъхновиха от танците на 18-годишното момиче и ги добавиха към хореографията си./Guliver/Getty Images/

Научете повече

Наследство за няколко милиона евро остави Маргарита Михнева

Дъщерята на Михнева наследява имоти за поне 4 милиона евро.Приживе Маргарита се погрижи на дъщеря й нищо да не й липсва

Неда, дъщерята на топ журналистката Маргарита Михнева от брака й с тенисиста Петър Михнев, наследява двата огромни апартамента на знаменитата си майка в центъра на София. Просторните жилища се намират на ул. „Оборище“ и площад „Народно събрание“, точно срещу Парламента.

Освен това дъщерята наследява добра сума в левове и валута в банки, старинни картини, накити и други ценни произведения на изкуството, към които Михнева приживе имаше голямо влечение, пише в. „Уикенд“.

Приживе Маргарита се погрижи на дъщеря й нищо да не й липсва. В момента квадратен метър жилищна площ в тузарския център на столицата върви между 7 000 и 10 000 евро, което означава, че цената на двата софийски апартамента може да стигне 4 милиона евро.

В момента дъщерята на Михнева е преподавател в престижния швейцарски колеж „Льо розе“.

 

„Много искам Неда да живее добре. Даняма моя живот и да случи на мъж. Аз нямах много неща. Тръгнах от една порутена къщица в „Надежда“, която в един момент бутнаха и ни обезщетиха с едни грозни и неуютни апартаменти… Нямах на кого да разчитам в живота. Всичко, което имам, сама съм си го купила. На мен мъж никога не ми е купувал нищо“, казва Михнева пред в. „Уикенд“.

Източник:Флагман

Научете повече

Това момче беше нежелано дете . По-късно го спаси едно палто – днес той е холивудска звезда

Този опитен холивудски актьор претърпя отхвърляне не само на филма, но и в дома си.Въпреки тези пречки, той се появи по-силен и предложи единственото дълбоко нещо, за което вярва, че е „спасило“ живота му.

Тази суперзвезда беше отгледана в семейство без топлина или подкрепа и той преживя емоционално пренебрежение от родителите си. Въпреки това, той упорства и в крайна сметка се превръща в една от най-завършените и уважавани личности в света на развлеченията днес.

Семейството на този актьор беше сложно, с много бракове и смесени връзки. Родителите му Джаки и Франк старши се развеждат през 1957 г. и се раждат той и по-малкия му брат Франк младши. След раздялата майка му се омъжва повторно и има дъщеря Тони Ан през 1964 г.Въпреки че израства в разбит дом, ранните проблеми на актьора не се ограничават до отношенията му с неговите братя и сестри. Той прекарва четири и половина до пет години в пансион в Джаксън Хайтс, където родителите му го оставят.

Тези ранни събития имаха трайно въздействие върху актьора, превръщайки го в самотник и повлиявайки на начина, по който общува с хората. Изявленията на майка му разкриват тежестта на пренебрежението.Звездата си спомни думите й: „Единствената причина, поради която си тук, е, че закачалката не работи или подскачането надолу по тези стъпала не те е накарало да се изгубиш.“

Тези сърцераздирателни думи дадоха представа за бурното минало на майка му, което според актьора е повлияло на нейната неспособност да изрази обич.Тази липса на привързаност и стабилност у дома продължава в ученическия му живот. Като дете актьорът е бил изключен от 13 училища, след като многократно е бил информиран, че не се вписва.

Заради нетрадиционното му поведение го води във военни училища, включително институти за проблемни деца.Проблемите му продължават и в зряла възраст, когато достига дъното. Пристигайки в Ню Йорк с малко пари, той остава на автобусна гара, защото не може да си позволи стая.

Докато преследваше актьорски възможности, той се страхуваше да не остане като „професионален статист“, тъй като „не отговаряше на определен модел“ или на образа на традиционно красив водещ мъж.Актьорът, който открито обсъждаше да има пластична операция, обясни, че увреждането на нервите от раждането е оставило лявата страна на лицето му частично парализирана. По-късно значителна загуба на тегло доведе до увисване на тази страна, което го накара да я повдигне хирургически.

През тези трудни дни той разчиташе на едно палто, за да издържи на лютите зими в Ню Йорк. Той разсъждава върху значението му в интервю: „Това палто ми спаси живота.“На фронта на кариерата растежът беше бавен и той често беше отхвърлян като неподходящ. Вместо да се откаже, честото отхвърляне засили стремежа му да настоява още по-силно.

Тази упоритост в крайна сметка го тласна към невероятно постижение. Днес Силвестър Сталоун е смятан за един от най-известните изпълнители на екшън филми, най-известен с прочутата си трилогия „Роки“.Физическите изисквания на работата му обаче взеха своето. Той претърпя четири операции на гърба, две операции на раменете и гръбначен синтез, след като нарани врата си по време на снимките на „The Expendables“.

Критиките към актьорската му игра достигат своя връх през 2000 г., когато той печели наградата Razzie за най-лош актьор на века.Въпреки възходите и паденията в кариерата му, личният живот на знаменитостта е също толкова бурен.

Женен е три пъти. Първият му брак е с актрисата Саша Чак и те се женят през декември 1974 г. Преди развода си през февруари 1985 г. двойката има двама сина, Сейдж и Сиърджох, които са диагностицирани с аутизъм. Трагично, семейният мъж впоследствие загуби най-големия си син, Сейдж, който почина от инфаркт на 36 години.Силвестър отново намери любовта, когато се ожени за актрисата Бригите Нилсен през декември 1985 г. Въпреки това, любовта им беше краткотрайна и те се разведоха през юли 1987 г.

В момента той е в третия си и най-дълъг брак с модела Дженифър Флавин. Те се женят през май 1997 г. и имат три дъщери: София, Систин и Скарлет Сталоун. Въпреки че за кратко подадоха молба за развод през август 2022 г., двойката се помири и реши да остане заедно. Двамата са женени от 27 години.Силвестър Сталоун остана непоколебим пред лицето на несгоди, отхвърляне и лична трагедия през целия си живот. Пътят му показва, че дори най-трудните начала могат да доведат до огромен триумф.

Научете повече

Peтpo opexoвa тopтa c шoĸoлaд – днec тpyднo мoжe дa нaмepитe тaĸъв вĸyc и в нaй-cĸъпaтa cлaдĸapницa

Taзи тopтa e нe caмo нeвepoятнo вĸycнa, нo и лecнa зa пpигoтвянe, a peзyлтaтът щe впeчaтли вcичĸи oĸoлo мacaтa

Днec щe ви въpнeм нaзaд във вpeмeтo c eднa ĸлacичecĸa peцeптa зa opexoвa тopтa c шoĸoлaд, ĸoятo щe ви нaпoмни зa дoмaшнитe дecepти oт минaлoтo. Taзи тopтa e нe caмo нeвepoятнo вĸycнa, нo и лecнa зa пpигoтвянe, a peзyлтaтът щe впeчaтли вcичĸи oĸoлo мacaтa.

Heoбxoдими пpoдyĸти:

Зa блaтa:

6 яйцa

1 ч.ч. зaxap

1 ч.ч. cмлeни opexи

1 ч.ч. бpaшнo

1 ч.л. бaĸпyлвep

Зa ĸpeмa:

200 г шoĸoлaд

200 мл тeчнa cмeтaнa

125 г мacлo

1 вaнилия

Πpигoтвянe:

Блaт: Paздeлeтe бeлтъцитe oт жълтъцитe. Paзбийтe бeлтъцитe нa cняг, ĸaтo пocтeпeннo дoбaвятe зaxapтa. Kъм жълтъцитe дoбaвeтe вaнилия и ги cмeceтe внимaтeлнo c бeлтъчнaтa cмec. Πocтeпeннo дoбaвяйтe бpaшнoтo c бaĸпyлвepa и opexитe, ĸaтo paзбъpĸвaтe лeĸo. Изпeчeтe блaтa нa 180°С дo гoтoвнocт. 

Kpeм: Зaгpeйтe cмeтaнaтa и дoбaвeтe нaтpoшeния шoĸoлaд. Paзбъpĸвaйтe дo пълнoтo мy paзтoпявaнe. Oxлaдeтe лeĸo и дoбaвeтe мeĸoтo мacлo, зa дa пoлyчитe глaдъĸ ĸpeм.

Cглoбявaнe: Paзpeжeтe изcтинaлия блaт нa двa или тpи cлoя. Haмaжeтe вceĸи cлoй c ĸpeм, ĸaтo ocтaвитe дocтaтъчнo зa дeĸopaция. Уĸpaceтe c opexи или нacтъpгaн шoĸoлaд.

Taзи тopтa e пpaзниĸ зa нeбцeтo и дyшaтa. Щe cи cпoмнитe зa вpeмeнaтa, ĸoгaтo дoмaшнитe дecepти бяxa нa пъpвo мяcтo нa тpaпeзaтa. Дa ви e cлaдĸo!

Научете повече

На гости при Аня Пенчева (1983 г.)

Родена е в Смолян на 12 септември 1957 г. Завършва актьорско майсторство при професор Сашо Стоянов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г.

Работила е в Народния театър за младежта (1980-1987) и Народния театър „Иван Вазов“ (1987-).

През 2002 г. получава и наградата „Аскеер“ за поддържаща актриса за ролята в „Похапване с приятели“.

Има пано с нейните отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Аня Пенчева.

Първата ѝ филмова роля е в „Адаптация“, следват „Тайфуни с нежни имена“ и „Почти любовна история“, снимани още докато е студентка.

Член е на Съюза на артистите в България.

Има 2 брака – първият е със Сашо Диков (от него има дъщеря Петя), а вторият – с Ивайло Караньотов (от него има син Ангел).

През 2008 г. участва в българското шоу „Dancing Stars“, а на 16 март 2009 г. влиза във ВИП къщата на „Биг Брадър (Big Brother)“ като участник в третия сезон на „Vip Brother“.

Научете повече

Когато пускаха бананите по магазините а подаръците ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка

Подаръците за децата ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31 декември преди полунощ под елхата

Как празнувахме Нова година по времето на социализма? От промените минаха 28 години и цяло едно поколение няма и помен от комунистическата епоха на България. Препубликуваме спомена на Петя Стаменова от вестник "Ретро", която ни припомня как е посрещала със семейството си празника:

Преди повече от 25 години най-шумната и свята нощ за всички нас беше новогодишната. Тогава Коледата свързвахме повече с коленето на домашното прасе, отколкото с раждането на Божия син, поради простата причина, че да си религиозен, беше забранено.

Затова всички с трепет очаквахме Новата година, а по този повод по магазините пускаха такива неща, каквито после нямаше да помиришем. Сред тях бяха бананите и портокалите, които пускаха в показния зеленчуков магазин.

Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Тя бе истинска, а ароматът ѝ ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна.На Нова година обикновено канехме гости или бяхме на гости. Атмосферата беше изключително празнична. На трапезата имаше и от пиле мляко. За доброто ни настроение се грижеше Българската национална телевизия със своите страхотни и незабравими новогодишни програми.

Гвоздеят в новогодишната нощ беше поздравлението от Бай Тошо и последващото Дунавско хоро, с което ознаменувахме настъпването на Новата година. Лееше се шампанско, искреше бенгалски огън и всеки търсеше късмета си в новогодишната баница. А всички съседи излизахме по балконите и се поздравявахме за Новата година.

Подаръците за децата ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31 декември преди полунощ под елхата и всеки очакваше да получи най-хубавия новогодишен подарък.

Научете повече

Спомени за една българска сватба и как е протичала тя през 1987 година

Първо се накичваше една кола – обикновено Волга или Чайка, че беше голяма. На капака й се слагаха панделки, цветя и задължително кукла с бяла рокля

Не съм от най-добрите фактологични източници, защото „демокрацията“ ме свари на 20 години, а и детските ми години преминаха в Куба, но съм била веднъж с баба и дядо през 70-те на сватба в Сандански, което си беше цял панаир. Леля Ванга също беше поканена и дори поведе хорото с байрака – мисля, че беше Кръстница на някого от младоженците.

Беше си типично полу-селска, полу-градска и напълно македонска сватба. А, както е известно, една македонска сватба си е равна на 3 руски възстания и една френска революция… във всеки случай пияните и закланите са повече. Помня, че бяха наредени дълги маси насред улицата, която беше затворена – както сега мутрите затварят улици за техните си мероприятия.

Масите бяха застлани с мушами, върху тях бяха наредени порцеланови чинии с тъмно син кант, прибори и чаши. Отстрани димеше огромен казан с чорба, а на една пейка бяха натрупани даровете за сватбарите. Тогава на всички гости се раздаваха подаръци и то директно от булката – тя обикаляше насядалите и ги даруваше наред, като се почваше от Кумовете и свекърите, и се минаваше нататък по гостите.Спомням си, че на децата ни подаряваха на момичетата малки престилки, а на момчетата – пижамки. На възрастните се забождаше на ревера кърпича и се премяташе през рамото им – на жените престилка или пешкир – от тия, селските на вафли, а на мъжете им даваха потници или ризи. Представяте ли си количествата текстил, които отиваха по една българска сватба?! Защото те не бяха като сегашните с по 40-50 гости, не, тогава се канеха всички от двата рода, всички приятели на двата рода, всичките им комши…. иначе, ако пропуснеш някого, върло се обиждаха. Инсулт си беше и да не отидеш, ако си поканен.

Но, да се придържам към хронологията. Първо се накичваше една кола – обикновено Волга или Чайка, че беше голяма. На капака й се слагаха панделки, цветя и задължително кукла с бяла рокля. Кумовете с младоженеца отиваха с това нЯщо да се вземат булката. Там ги канеха да хапнат по малко баница и да пият ракия. След това най-близките роднини от двете страни се замъкваха до Съвета – Общината по днешному. Вътре имаше специална ритуална зала – таванът беше с дърворезба, имаше и дървени тронове – за кръщенетата после, защото тогава не се правеха в Църквите, ами пак в Съвета. В залата нахлуваха първо родата и гостите, и чак тогава пускаха Менделсон, и заедно влизаха младоженците.

Нямаше такива лиготии като бащата да води булката до младоженеца – и двамата се замъкваха заедно. Пред едно бюро спираха. Зад него беше застанала соц лелка с официален костюм, която с патетичен глас и служебен фалцет обявяваше, че вече са „здраво социалистическо семейство“ и завършваше с „венчайте се“. После им подаваше чаши, пълни с пенливо вино „Искра“, които младоженцити изпиваха на брудершафт, свекървата подаваше питка с мед да си отчупят, а кумовете даваха пръстените. След поставянето на пръстените двамата нещастници трябваше да се разпишат в една дебела книга и това предизвикваше много комични ситуации, защото булката трябваше да отмята тонове було, да пише с ръкавици и подобни….

След това всички пляскаха, викаше се „горчиво“, младоженците се целуваха и задължително, ако килата на булката позволяваха, младоженецът трябваше да я изнесе на ръце. След това цялата тумба се строяваше пред Съвета за задължителната снимка от 200 души. Жените от родата на булката хвърляха малки вързопчета от същата материя като воала на булката, в които имаше загърнати бонбонки, парички и захарни фигурки. Децата и циганчетата запячи се втурваха да събират. Следваше задължителното замъкване на цялата процесия до някой паметник /обикновено на Съветската армия/, пред който булката трябваше да си остави букета.

Тука се седеше поне час, защото следваше задължителната фотосесия на булката – седнала на тревата, махнала си шапката /в края на 70-те и началото на 80-те беше много модерно булките да имат капели/, погледнала мазно мъжа си, а той – навел се над нея и подава един карамфил. Карамфилът си беше цветето на соца. Аз поне не си спомнях букети от други цветя – везде само карамфили, а в ресторантите бучваха по средата на масата задължително един! Следваше ресторантът – гостите вече са се настанили /тогава нямаше протокол и всеки сядаше кой, където реши, като най-често семействата си се тупваха един до друг, да са си заедно. Имаше само една маса за младоженци, Кумовете и родителите им/, тогава влизаха новобрачните.

Ресторантите осигуряваха „Конферансие“ – така им викаха и те изпълняваха ролята на организатор, Ди Джей, аниматор, всичко. Конферансието се разкряскваше на микрофона „а, сега да посрещнем с бурни аплаузи младото семейство“ и се втурваше срещу двойката. След него се повличаха тъща и свекърва. Като настаняха младоженците на масата им, конферансието държеше реч и следваше тост за бъдещето на младите. Викаше се пак горчиво и така. Следваше разнасянето на ястията.

Младоженското соц меню не се различаваше особено от всяко едно друго банкетно, празнично такова. 70% си оставяше Нейно Величество Мешаната Скара – пържола, шишче, кебапче, кърначе… със салата от зеле и моркови и ганритура пържени картофи с настъргано сирене. В селските свадби задължително присъстваше чорбата – обикновено Курбан чорба – слагаше се агнешко/овнешко, зеленчуци и ориз.

Не си спомням сватбена чорба с картофи или фиде, но винаги ми изниква оризът. Към края на 80-те вече почнаха да се усещат и да разнообразяват сватбеното меню, като вкараха „Катино мезе“, „Мозък пане“, „Желиран език“, „Телешки медальони“. Не си спомням също и меню с пиле… Често имаше и „Руски салати“, „Рулца по чешки“, „Снежанки“. Нямам спомени и за тематични сватби, както сега е модерно. Общо взето, всичко се развиваше по един сценарий и с една и съща храна.

Задължителна част от пазаренето на ресторант за сватба беше и да се уговори с управителя пиенето да е „вкарано“. Обикновено хората си имаха лозя или пък приятели с такива и на масите се слагаха бутилки с домашна ракия, и вино. Само безалкохолното беше от ресторанта. Питките и баниците също се носеха отвън – жените на двете фамилии се надпреварваха коя от коя по-хубава и майсторска да донесе.

След основното и преди десерта следваше даряването. Дори и в тежки ресторанти съм виждала булката да обикаля и да мета през рамо на гостите си пешкири, престилки, потници, кърпи…. Задължително гостите трябваше да върнат жеста и да дарят нещо, като освен подарък, се даваше и пари. Парите се закачваха с карфици за роклята на булката или пък се нанизваха на дълъг канап, който се овесваше като гердан около шията на младоженката. Всички викаха, че тоя обичай бил простотия, но не познавах младоженци да се отказват от него. Знам за случаи, когато са събирали по 20-30 000 лв така – огромна сума за онова време, когато един 3 стаен апартамент струваше 24 000.

При по-малките сватби нормално се събираха около 5-7 000 лева, които отиваха или за вноска за кола/апартамент или за сватбено пътешествие в чужбина. Подаръците варираха от сервизи за хранене до леки коли и апартаменти /от родителите/, и перални, телевизори, печки, холни гарнитури /от кумовете/. Познавах хора, които чакаха на денонощни опашки само и само да купят телевизор или хладилник, или пък холна гарнитура, за когато „се зажени детето да има“. Въпросните артикули се складирваха, както са си опаковани, по тавани, мазета или на село и се изваждаха чак на сватбата. За по-младите само да поясня, че тогава по магазините нямаше нищо и такива стоки като бяла техника, обзавеждане, електроника, се пускаше периодично и в малки количества. Ставаха огромни опашки, правеха се списъци /както сега при записване на първолаци/ и народът едва ли не се избиваше, за да се сдобие с цветен телевизор „Рубин“, хладилник „Мраз“ или печка „Раховец“….

След подаръците се сервираше десерта – торта и се почваха танците и оливките. Това беше моментът, когато семейните с малки деца си отиваха, защото ставаше вече към 5 следобед. Сватбите винаги се правеха в неделя и по обяд, защото съботите бяха работен ден.

За мен най-готината сватба от ония времена си остава тази на моя приятелка във Варна. Тя беше от майка българка и баща кенийец, а младоженецът беше нигерийски принц – ама от истинските, не от скамовете, дето ви спамят по нета. Следваха и двамата медицина във Варна и се запознали в института. За сватбата бащата на момчето – Негово Величество беше ангажирал най-тежкия ресторант тогава – „Орбита“ до Червения площад /първото „Хепи“. Сега не знам дали още го има/.

Ресторантът беше на два етажа – като атриум. Ние, приятелите на момичето, се бяхме събрали вече, когато пристигнаха младоженците и роднините на мъжа й, тъй като бяха ходили до Букурещ – само там имаше нигерийско посолство. Беше си направо сцена от филма на Еди Мърфи „Пристигане в Америка“. Изведнъж нахлуха в залата африканци с автентични костюми и тъпани, задумкаха, танцьорки се появиха, а зад тях величествено с целия си африкански блясък от традиционното племенно облекло влезнаха бащата и майката на момчето. Аз ахнах – приказка! Моята приятелка, която като мулатка, естествено си беше много красива, изглеждаше толкова ефирна и нереална в огромната си бяла рокля….

За нула време африканската делегация завихриха луд купон. После всички гости бяхме поканени в хотел „Черно море“, където ни бяха предплатили стаи. Ние, обаче отидохме с колите до селото на момичето, което беше около Варна и извихме на мегдана едно дълго хоро на развиделяване – цялото село се събуди и включи…. Така беше през далечната 1987 година….

Мариела Нордел/Флагман

Научете повече

Коледа през комунизма: 10 неща, които да разкажете на децата си

Жена разказа във Фейсбук най-интересните неща, случили се по празниците през 80-те години

"Всяка Коледа ми напомня за моето детство. Подаръците, които успяваме да дадем на децата си, са много по-ярки и по-усъвършенствани от тези, които Дядо Коледа ми носеше", пише Марина Розенфелд, родена през 1979 г. В популярна група на майките, изключително популярна във "Фейсбук" в Румъния тя отбелязва, че тогавашните коледни тържества "са имали нещо специално". Разказът ѝ са ситуацията при съседите ни до болка напомня за тази в България, пише "Фокус".

Марина подбира и едни от най-интересните неща, случили се по празниците през 80-те години, когато се опитваха да заменят Дядо Коледа с Дядо Мраз, а хората оцеляваха духовно чрез историите на бабите и дядовците си и коледарските песни, предавани от поколение на поколение.

Дядо Коледа и Дядо Мраз

"Вкъщи майка ми говореше за Дядо Коледа, в училище бях чувала за Дядо Мраз. Накрая майка ми се примири и ми каза, че всъщност има два Дядо Коледа: един идва за Коледа и един, който носи подаръци за Нова година".

Коледно дърво

Жената разказва, че елхата, която е имала вкъщи, винаги е била естествена и не си спомня "някой да се е оплаквал, че естествената елха е твърде скъпа или че унищожаваме горите си". Това е и защото "по това време те не са обезлесявали и изсичали горите брутално".

"Мирисът на ела, който изпълни всяка стая в къщата, няма равен на себе си. Коледа за мен означава и миризмата на елхата. Дървото беше дърво за всички, с изключение на комунистическата пропаганда, която искаше да погребе всякакъв спомен за всяка Коледа или елха. Това, което искаха да изтрият от колективното съзнание, беше християнската традиция, която припомняше раждането на Спасителя".

Коледна трапеза

Жената разказва и за портокалите, бананите и колбасите, които били "деликатесни" и "с връзки". Задвижваше се истинска верига от комбинации и комбинативност. "Бяхте привилегировани, ако познавахте някой, който познава някой друг, който има роднина или познат, който работи в Търговия на едро или Търговия на дребно", пише Марина Розенфелд.

Само по този начин можехте да имате богата празнична трапеза. Но ако сте живели на село или в къща в някой малък провинциален град, тогава месото и свинските продукти не са били проблем.

Магазинът с валута или "Корекомът"

"Мисля, че там видях луксозен шоколад на витрината и плюшени Дядо Коледовци. Особено ми олекна, когато разбрах, че не е за нас, а за посетители от чужбина или международни шофьори, които купуват с "валута". За първи път чух тази дума", казва тя.

Коледна украса

Марина Розенфелд казва, че тогава коледната украса е била семпла, но красива и с вкус. "Тя беше ограничена до глобуси, бонбони, ако има такива и инсталиране на малки светлини. Ама какви топки бяха! Бяха произведения на изкуството, особено малко по-старите от 70-те години на миналия век, както и да е, всичко можеше да се сложи върху естественото дърво, изглеждаше грандиозно. В училище правехме всякакви декорации от цветна или картон"

Коледен сняг

Може би най-красивото нещо в старите времена беше снегът, присъстващ почти всяка Коледа. Жената казва, че не помни "Коледа без сняг". "Имаше и много сняг по улиците, защото никой не чистеше, колите не се движеха много, особено в малкия град, в който живеех. Беше слана, слана, която прави цветя на прозореца. Тогава коледарските песни звучаха по-добре, по-искрено и автентично".

Електричество на... порции

"Спомням си зимните дни преди Коледа, когато майка ми готвеше, печеше сладки само в определени часове и седяхме на свещ или маслена лампа", казва Марина Розенфелд. Режим на тока, да, понякога и аварии заради снега."

Коледни песни

Дори и да не говореха за коледни песни в училище, родителите го правеха у дома. "Всяка година чакахме коледари с погача, вино и други лакомства. Коледа се празнуваше във всеки дом. Но това беше тема табу, никой не говореше за това. Все пак се знаеше, че всички празнуват Коледа"

Коледни подаръци

"Винаги получаваме кукли и играчки за Коледа. Куклите ми бяха любими. "Това, което получих за Коледа, дори не може да се сравни с това, което получават нашите деца. Повечето от днешните играчки са много по-хубави и по-полезни за изграждане на умения и навици от всякакъв вид".

Тя пише, че ѝ е трудно да обясни на големия си син какво е означавала Коледа тогава. "Той не смята, че трябваше да се реди на опашка в магазина за елементарни неща. Или да вземете зелени банани, които да увиете във вестник и да ги сложите в шкафа, като всеки ден тревожно проверявате дали са пожълтели или не".

"В замяна той разбира нещо, което аз не знаех тогава; той разбира какво означава да нямаш пари", казва Марина Розенфелд.

"Днес прозорците винаги са светли, бананите и портокалите са в изобилие, играчките са все по-красиви. Но всички са скъпи. Той знае, че не всички деца имат пари за дрехи, ботуши, книги и играчки. Знае, че не всички деца ходят на училище. Той знае колко струва терапията за деца с аутизъм и други увреждания. Освен това знае, че Дядо Коледа не идва при всички деца", заключава авторът на статията.

Източник:Флагман

Научете повече

Легендарният Simson S51 стана на 45 години.История,описание и технически данни

Мотоциклетите Simson започват да се продават в България още в първите следвоенни години (първоначално с марката AWO), и на нашия пазар на практика е представена почти цялата фирмена гама, произвеждана в годините на социализма. В началото на 60-те години Simson се специализира в производството на мотопеди, скутели и малки мотоциклети, докато привилегията за производството на по-големи мотоциклети се пада на другия източногермански производител – MZ.

Доставките в България са редовни, но количествата често се оказват недостатъчни (особено след ликвидирането на „Балкан“). Има периоди, в които годишният внос за родния пазар не надхвърля 100-200 бройки, но има и запомнящи се моменти, които остават в историята. Точно такъв е случаят с новия Simson S 51, чието производство започва точно преди 45 години, а през 1981 година от него (и по-точно от моделите S 51 B1 и S 51 B3) са внесени общо 2000 броя в България.

Цялостно модернизираният мокик, който заменя произвеждания в предходните пет години модел S 50, се предлага в четири варианта – от базовия S 51 N с три скорости и опростено електрооборудва­не до S 51 B 2-4 с четири скорости и електронно запалване.

Двига­телят е с работен обем 49,8 куб. см и мощност 2,7 кВт (3,7 к.с.) при 5000 об./мин, и е оборудван с нов карбуратор 16 N 1-11. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото вече са 44/38 мм, докато при ста­рия модел те са съответно 39,5/40 мм. Така се получава дългоходов двига­тел, при който може да бъде извлечен допълнителният резерв от работния обем. Поради новата форма на цилиндровата глава и подобреното охлаждане дви­гателят има по-висока термоустойчивост.

Сред останалите предимства на модела са по-лекото и безпроблемно превключване на предавките, както и значителното намаляване на шума. Измерванията на съдържанието на въглероден оксид в отработените газове при празен ход показват резултати, по-ниски от 4 обемни процента.

Старата носеща конструкция и окачването от серията S 50 са запазени и тук, но амортисьорите на предното и задното колело са променени. Полезният товар е увеличен от 230 на 260 кг.

Simson S 51 е снабден с електронно-кондензаторно запалване, което според производителя не се нуждае от подръжка. Електрическата уредба се захранва от по-мощен акумулатор с капацитет 12 Ач, в резултат на което фарът вече е с мощност 35 Вт, стоп светлината е с мощност 5 вата, а четирите мигача са с по 21 вата. Разходът на гориво, който не надхвърля 2,5 л на 100 км, е един от най-ниските в този клас.

Източник:autobild.bg

Научете повече

На 85 години Лили Иванова взе съдбовно решение

Грандиозният концерт на Лили Иванова в „Арена 8888 София“ на 14 декември събра над 15 000 души, които поднасяха нестихващи аплодисменти на примата на родната популярна музика, а още хиляди от 42 държави по целия свят съпреживяха емоцията чрез стрийминг на живо, пише Блиц.

Дългоочакваното събитие обаче бе последвано от множество въпросителни.Най-голямата от тях бе: Това ли е прощалната изява на естрадната ни прима?

Лили Иванова обаче успокои феновете си и обяви, че няма намерение да спира с появите си на сцената.

Ето какво написа звездата във фейсбук:

„На тези, които се вълнуват, че това е моят прощален концерт, искам да кажа и да ги успокоя: ПРОДЪЛЖАВАМ!

Лили Иванова вече обяви дати за концерти за новата 2025 година, с което един вид и отвърна на слуховете по свой адрес, които, между другото, не се тиражират за първи път в публичното пространство.5-годишната звезда за пореден път показва и доказва, че е в отлична форма и в добро здраве. Певицата не отложи нито един от планираните си концерти през годината и не се поколеба да събере почитателите си в „Арена 8888 София“.

Научете повече

Колко излизаше и какво включваше кувертът за Нова година през 80-те /СНИМКИ/

По онова време Балкантурист бе водещата туристическа агенция по времето на социализма и техните ресторанти бяха известни с луксозните си купони за Нова Година.

Тези празненства бяха много организирани и официални:

Резервациите за местата се правеха месеци предварително и обикновено бяха много търсени. Хората плащаха солидна сума за вечерта, която включваше:

1,Богата празнична вечеря с традиционни български ястия

2,Музикална програма с живи оркестри

3,Танци

4,Богат алкохол

5,Томбола с подаръци

Програмата обикновено включваше:

Посрещане на новата година с шампанско в точно 12:00.Тост от управителя на ресторанта.Музикални изпълнения на популярни естрадни изпълнители.Танцова програма с популярни по онова време народни и естрадни изпълнители.

Атмосферата бе тържествена и приповдигната, с хора облечени в официални тоалети и костюми.

Спомен, който мога да добавя - тези купони бяха едно от малкото места, където хората можеха да се чувстват малко по-свободно и да се насладят на една истински луксозна вечер по време на социализма.

Научете повече

Искат 5 хиляди за левчето на Тато от врето на СОЦА в НРБ

Добре познатите левчета от времето на Тодор Живков, емитирани през 1962 г. и 1974 г. и циркулирали до демократичните промени, се продават в порталите за безплатни обяви в интернет на умопомрачителни цени, които стигат до 5000 лв., показа проверка на „Телеграф“.

Ентусиасти предлагат намачкани, надраскани, прегъвани и дори скъсани и залепени с тиксо книжни пари с надеждата, че някой колекционер ще им брои срещу тях солидна сума.

Потребителят в olx г-н Радев, с когото „Телеграф“ разговаря, се опитва да намери купувач на своята колекция еднолевки от 1962 г., за които иска по 1100 лв. за брой. За всичките 25 броя, ако се купят в пакет, има отстъпка и цената е 22 000 лв. Това са добре познатите на по-старото поколение банкноти от 1 лев с изобразен на тях паметника Шипка. 

Книжните пари в колекцията на Радев са намачкани, скъсани и залепени с тиксо или надраскани с химикал. По думите на собственика им точно това им е ценното.“Тук старостта е автентична – с мастилото отпреди 60 г., с тиксото на баба Василка...“, разказа той пред „Телеграф“. 

Търсене

Радев си спомня, че като тийнейджър в началото на 90-те години на миналия век е събирал излезли от употреба соцбанкноти и монети от бабите на село и после ги препродавал, защото тогава е имало търсене. Купували се по 10-30 от тарикати, които явно се надявали, че в близко бъдеще цените на хартиените пари от времето на соца ще скочат. Бройките, които му останали, намерил наскоро, увити във вестник и забутани в някакво чекмедже. Решил пак да се пробва да завърти старата търговия и да ги пласира на пазара. Този път безуспешно. „Пуснах обявата преди месец и вие сте първата, която ми се обажда“, сподели Радев пред вестника ни. По думите му цената определил произволно – видял, че офертите за такива пари варират от 10 до 5000 лева, и решил да си пробва късмета с число към горната граница. Засега без резултат. 

Друг ентусиаст в olx направо иска 5000 лева за същата банкнота, рекламирайки я, че е с много рядък пореден номер, който е търсен от колекционерите. Наред с хартиените пари на нереалистично високи суми има и оферти на много приемливи цени от порядъка на 5-20 лева.

Сходни са предложенията и за соцбанкнотите от 2 лева, на които е изобразен един от символите на онова време - гроздоберачката Кина Гърбова. Такива оферти има и за останалите пари от времето на Тато – банкнотите от 10 и 20 лева с образа на Георги Димитров, петолевката с изглед от Златни пясъци и петдесетолевката, емитирана през 1990 г. с изглед от Царевец.

Надежди

„Подобни цени нямат връзка с действителността. Някой е намерил по шкафовете нещо и си е въобразил, че едва ли не ще забогатее“, коментира нумизматът Калоян Борисов.

Антиквари също споделят, че старите соцпари, които почти всеки има забравени в някое чекмедже, нямат висока стойност, а реално струват под 10 лева бройката. Още повече че и до ден днешен соцносталгици и колекционери могат да си закупят чисто нови нециркулирали банкноти от времето на Тодор Живков – факт, който малцина знаят. Единствено трябва да се разходят до касите на БНБ, където се продават хартиени пари, излезли от обращение, срещу скромни суми. Централната банка продава банкноти от емисии в периода от 1950 до 2006 г., като цените варират от 2,40 до 79,20 лева. Наличностите са огромни – от десетки хиляди до над 100 000 бройки. Единствено двата лева с гроздоберачката от 1962  г. са в по-малко количество – те са едва 763 броя. Това е и причината тяхната цена да е по-висока – 7,20 лв. за брой. Левчето от 1962 г. пък струва 6 лева, от него в Централната банка са останали под 2000 бройки.

Най-високата цена от близо 80 лв. с ДДС е за банкнотата от 500 лева с образа на Георги Димитров, емисия 1951 г. От БНБ може да се снабдите и с банкноти с номинали по съветски образец от 3 лева и 25 лева, емитирани също през 1951 г. И двете купюри могат да се закупят срещу 3,60 лева с ДДС. 

Налични

В БНБ са налични и всички номинали от 1974 г. Цената им варира от 2,40 лв. за еднолевката до 4,80 лв. за двадесетолевката. В Централната банка обаче няма номиналите от 1962 г. освен тези от 1 и 2 лева. Те могат да се купят само от антикварни магазини, от нумизмати или случайни потребители, публикували обяви в нета. В специализираните сайтове за нумизматика петолевката от 1962 г. се предлага за 50 лв., десетте лева струват 100 лева, а двадесетолевката е оценена на 80 лв.

Непрегъваните са по-ценни

Банкнотите от времето на социализма обикновено са мачкани и прегъвани и нямат колекционерска стойност, коментира пред „Телеграф“ Румен Манов, историк, галерист и колекционер.Колкото по-запазена е една банкнота и колкото е по-рядко срещана, толкова по-висока е стойността й.

Колекционерска стойност обаче имат по-старите книжни пари от царско време, отпечатани в Санкт Петербург. Особено ценни са тези с по-малки серийни номера. Трябва обаче да са в перфектно състояние, най-добре да не са влизали в портфейл или джоб. Но първите банкноти, емитирани след Освобождението, са ценени от колекционерите, дори да са изпомачкани и прегъвани. По-високите номинали от царско време, ако се намерят в идеално качество, струват хиляди левове. Цената зависи и от това кой касиер или управител на БНБ се е подписвал – ако е бил на поста за кратко време, банкнотата струва повече, тъй като има по-малко екземпляри с неговия подпис.Иззели ги след афера с фалшификати, най-скъпи са „ботевките“

Има една изключително ценна банкнота от царско време, около която витаят легенди – това е т.нар. ботевка.

Става въпрос за книжната пара с номинал от 5000 лева, емисия 1924 г. За първи път на нея е изобразена историческа личност, а не само царят – това е големият поет и революционер Христо Ботев. Оттам идва и народното й име -  „ботевка“. Животът на тази книжна пара в обращение обаче е кратък – тя циркулира само от октомври 1924 г. до май 1925 г. Изтеглена е след най-голямата фалшификаторска афера в историята ни. По-малко от година, след като ботевката е пусната в обращение, група фалшификатори решават да направът ментета. 

За кратко време аферистите отпечатват 10 000 броя подправени банкноти, чието качество било отлично. За да не бият на очи, фалшификатите минавали през процес на обработка за стареене. Всяка банкнота менте била мачкана и леко позацапвана. Определено количество от подправените книжни пари било пуснато в обращение. Аферистите обаче искали да направят големия си удар, обръщайки се за съдействие към касиер на БНБ. 

Той трябвало, разбира се, срещу процент да замени фалшиви банкноти за 15 млн. лв. с истински направо в хранилището на банката. В уречения ден и час обаче вместо касиера на срещата се появява полицията. Следва шумно дело и сериозни присъди за организаторите. Тъй като ботевките менте били с изключително качество, за по-сигурно било решено тази банкнота въобще да се извади от обращение. Изтеглените книжни пари били унищожени, а БНБ си запазила 20 броя.

В момента много рядко ботевки се появяват на пазара и цена трудно може да им се определи. Но ако банкнотата е много запазена, нумизмати казват, че може да й се искат толкова пари, колкото е номинала й – 5000 лева.

Източник:telegraph.bg

Научете повече

Предсказанията на Нострадамус за 2025 година

 

Снимка: iStock/GettyImages

2025 г. е точно зад ъгъла и това провокира изследователи и хора с любознателни умове да се вгледат отново в пророчествата на Нострадамус

Нострадамус, роден като Мишел дьо Нострадам на 14 декември 1503 г. във френската провинция, е бил известен астролог, лекар и пророк от XVI в. Най-известен е с книгата си „Пророчествата“, публикувана през 1555, която съдържа 942 поетични четиристишия, които сега широко се интерпретират.

Годината е към края си, а 2025 е точно зад ъгъла и това провокира изследователи и хора с любознателни умове да се вгледат отново в пророчествата на Нострадамус.Въпреки, че тези интерпретации са чисто спекулативни, мистериите на неговите предсказания дават поглед към евентуални бъдещи събития, предизвиквайки ни да обърнем поглед към неизвестното бъдеще.Природни бедствия в Бразилия

Най-стряскащата прогноза за следващата година са природни бедствия в Бразилия. Нострадамус споменава „Градината на света“, която според мнозина е препратка към тропическите гори на Амазония. Районът може да бъде изправен пред катастрофални наводнения и вулканична дейност, свързана с изменението на климата. В Андите има вулкани, способни да изригнат и да засилят екологичната криза в региона. Такива катастрофи ще окажат влияние не само върху Бразилия, но и върху климата и биоразнообразието на света.

Здравна криза и пандемия в Европа

Четиристишията на Нострадамус сочат, че войни и болести ще засегнат Европа през 2025 г. Анализаторите свързват тези пророчества с настоящата напрегната геополитическа ситуация като войната между Украйна и Русия. Препратките към древни чуми в неговите писания вероятно говорят за здравни кризи или пандемии, подобни на пандемията от COVID-19, която наскоро държеше света в ръцете си.

Астероид от космоса

Едно страховито пророчество разказва и за „космическо огнено кълбо“, което някои свързват със страховете от сблъсък с астероид. Въпреки че няма конкретно научно доказателство, че астероид заплашва Земята през 2025 г., идеята стимулира общественото въображение. Такова въздействие е почти невъзможно, но ако се случи в действителност, ще има катастрофални последици за Земята, така че това е нещо, от което хората са едновременно очаровани и притеснени.

Руско-украинската война е към своя край

Някои тълкувания на четиристишията на Нострадамус са, че конфликтът между Русия и Украйна може да приключи от взаимното изчерпване на ресурсите. Няма пряка препратка, но според тези показания войната ще изтощи военните и икономически сили на двете нации и ще ги принуди да търсят мир поради необходимост, а не победа. Това взаимно изтощение може да тласне и двете страни към прекратяване на огъня и преговори.

*Източник:vesti.bg

Научете повече

7 от най-големите мистерии на планетата, за които до ден днешен никой не може да даде обяснение

Историята ни е дала много мистерии, доста от които, благодарение на съвременните технологии и нивото на знания, са успешно разплетени. Но има и артефакти, които и до днес си остават  научна загадка. Решихме да ви разкажем за някои загадъчни предмети, които дълго откриването си все още предизвикат много въпроси. И досега съвременната наука не е успяла да им отговори.

Картата на Пири Рейсю

Как може на карта на света, създадена през 1513 г., за присъства  Антарктида, която е официално открита едва през 1820 г.? Този изненадващ факт и извънредната за времето си точност на въпросната карта измъчва учените в продължение на десетилетия. След проучване на артефакта един от учените дори заявява, че единственият начин да се създаде карта с такава точност е въздушна фотография. Не е известно какви мистериозни източници е използвал създателят на картата - известният турски адмирал Пири Рейс. Той в архивите си посочва, че е събирал и копирал данните от голям брой други карти, включително древни. Но това не променя факта: Картата на Адмирал Рейс сочи очертанията на Антарктида без лед. Такава, каквато тя може да е била само много преди нашата ера.

Пирамида в Антарктида

Мистериозната пирамида е била открита в Антарктида, благодарение на Google Earth. За първи път за пирамидите на Южния полюс на Земята се заговаря, след като една от тях е открита от изследователите на  Британската антарктическа експедиция от 1910-1913-те години. Оттогава учените по целия свят спорят, дали това е: планина с идеална форма или следи от древна цивилизация. В крайна сметка, според учените, преди около 100 милиона години Антарктида е била покрита с гори, подобни на тропическите.

Дискът от Фестос

По време на разкопките на двореца на критския град Фестос през 1908 г. в специален тайник открит диск и това откритие веднага заинтригува учени от различни страни. Това е първият в историята на човечеството запазен издялан текст.  Уникалната писменост  на диска е напълно различна от тази, която е съществувала в Крит през 1600 г.  преди новата ера, когато според учените дискът е направен. Споровете на изследователите са безкрайни: някои смятат, че артефактът е донесен на острова отвън, а други - че е създаден там. Трети пък виждат в него шифър, а четвърти са сигурни, че това не е език. Учените все още ентусиазирано работят по тайнствения диск, наричайки го най-забележителният и загадъчен паметник на древното Средиземноморие.

Криптограмите на Бейл  

За тези криптограми се споменава за първи път през 1865 година. Именно тогава се появила информацията за съкровище на стойност $ 30 милиона (по съвременните стандарти), което било заровено от миньори, водени от Томас Джеферсън Бейл. Местоположението му е криптирано в три съобщения, които станали известни благодарение на брошура от анонимен автор. В нея се разказва напълно правдоподобна история за появата на тези цифри. Древна измислица или реални координати - спорът за това продължава и до сега. Въпреки това, ключът все още не е открит нито от известни експерти, нито от обикновени иманяри. Между другото, вие също можете да си опитате късмета в дешифрирането - в мрежата са на разположение и трите листа с кода. А оригиналната книжка все още се пази в Библиотеката на Конгреса.

Римските додекаедри

Тези дребни вещи с размери от 4 до 11 cm са датирани обикновено към II-III век преди новата ера. Те изглеждат сходно - 12 плоски петоъгълни стени и дупки, които могат да се различават в диаметър. Около стотина подобни  додекаедри, изработени от бронз, камък, желязо и дори злато са открити от археолози в много страни, но най-вече в историческата територия на Римската империя. С всяко ново откритие възникват и различни хипотези, какво могат да представляват те. Предположенията са разнообразни: зарове, свещници, устройство за гадаене, накити, инструменти за калибриране на тръбите за вода и дори шаблон за плетене на ръкавици за различен размер пръсти. Най-интересното е, че старателните римляни в ръкописите си не споменават за тези предмети.

Дискът Сабу

Намереният от археолози в Египет диск още от деня на откриването си през 1936 г. води до куп предположения, които предизвикват още повече проблеми. За какво може да се е използвала тази 70-см каменна "плоча", създадена около 3000 преди новата ера? Ако това е чиния, то тя е изключително неудобна. Колелото се е появило хилядолетие и половина по-късно. Дискът прилича на парче от съвременните устройства за химичните процеси, но къде тогава са следите от корозия?  Вентилатор  или част от генератор е изключено, поради тогавашното ниво на развитие на технологиите, макар че наистина прилича. С една дума, все още няма реална версия.

Линиите на платото Наска

Гигантските изображения на платото Наска в Перу са открити в началото на ХХ век от самолет, въпреки че през XVI век източниците вече споменават великите пътища на инките, означени със знаци в пясъка. Около 30 загадъчни рисунки по повърхността на земята, ясно видими досега, благодарение на климата в полу-пустинята. Кой, кога, защо и как ги е създал - остава истинска мистерия. Единственото нещо, за което учените са съгласни, е че те са били там много преди в долината да пристигнат инките. Гущер от 188 метра, 50-метрово колибри са само част от съществуващите загадъчни символи наоколо  - всеки един от тях е формиран от една непрекъсната линия. Мистериозните знаци могат да бъдат видени от птичи поглед или да се потърсят в Google Earth на координати 14 ° 41'18.0 "S 75 ° 07'22.0" W.

Научете повече

През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:

Бързайте с АЕЦ „Козлодуй“, че загиваме!

Днес отново се спори дали там да не са реакторите на “Белене”Енергийната криза в Европа, изглежда, ще доведе до ренесанс в ядрената енергетика. България и още 9 страни в Европа, сред които и Франция, поискаха да изградят нови атомни мощности, за да се справят с недостига и с предизвикателствата, свързани със Зелената сделка.У нас все още се спори дали да се строи АЕЦ “Белене”,или реакторите да се поставят на лицензираната площадка на АЕЦ „Козлодуй“.

Това е добър повод да си припомним как бе открита тази централа, благодарение на която вече 47 години имаме достатъчно електроенергия на поносима цена. Подобна кризисна ситуация с фрапантен дефицит има и през 60-те години, когато токът не стига и се налага режим. Тогава Тодор Живков повтаря: “Давайте, бързайте, че загиваме”.Така на 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за искане на помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли следващата година с подписването на спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз. 

След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав в близост до Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Първата копка е през 1969 г., а година по-късно започва мащабното строителство.Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен през 1972 година.

На 5 септември 1974 г. тогавашният държавен глава и първи партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ „Козлодуй“. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно – за по-малко от 5 години след първата копка.

Този момент е запечатан на старите ленти от фотографа Иван Григоров, който предостави снимките на „168 часа“. На събитието присъства целият град, както и всички висши партийни лидери. Тодор Живков изнася речта си пред огромен портрет на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев

Научете повече

Страховитите оръжия на вермахта: Танкоубийците Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck

Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 

Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Мемоари 

В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.

15 000 

При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Юмрук

Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Корени

Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.

Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.

Кумин

През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.

Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.

Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Кошмар

Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.

Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 

Цената

Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци

Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 

„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф

Научете повече

Евгени Минчев изненада мрежата със СНИМКА на Михнева и направи голямо разкритие

Бях приготвил тази снимка, за да я постна, когато с Маргарита Михнева всичко е наред. Днес я публикувам, за да обявя, че си е тръгнала от този свят.

Това написа в профила си пиар експертът и светски лъв Лорд Евгени Минчев. Ето какво още казва той:

„Някои неща звучат толкова неправдоподобно, че не искаш да повярваш в тях. Маргарита Михнева- моя съседка, приятелка, усмихната и дърдореща вече я няма. Тя беше гост на всичките ни тържества с Карло и ни беше подарила антични пръстени.

Смеехме се по улиците и лафа ни беше, че черешите станали по 16 лева. Беше стилна, умна, придаваше европейски вид навсякъде, където се появеше.

Ще ни липсваш, скъпа Маргарита и да знаеш- много майстори , но Маргарита е една.“

БЛИЦ припомня, че журналистката издъхна в клиника в Женева в понеделник сутрин след продължително боледуване.

Президентът Румен Радев също изказа съболезнования към Михнева с признание за работата й.

Научете повече