Вечерта на първи май 1986г. става една от най-тежките ядрени аварии в историята на човечеството

Беше се случило нещо ужасяващо за света и най-вече за СССР и за част от европейските страни. Вечерта на първи май 1986 година официално беше съобщено, че в един от блоковете на Атомната електроцентрала в Чернобил е станала авария. 

Хората обаче да не се притесняват, всичко това е толкова далеко от нас, няма опасност за здравето и живота ни. Никаква опасност няма, твърдяха от телевизионните екрани най-отговорни фактори и приканваха целокупния български народ да не обръща внимание на някаква аварийка, станала толкова далече. Все пак, празник е, Международен ден на труда.

Ала едновременно с тези изявления, тръгна мълвата, че при аварията, станала още на 26-ти април, на два и половина километра в атмосферата е изхвърлен радиоактивен прах, който ветровете са разнесли и продължават да разнасят към европейските страни, като най-засегната е Украйна. Улиците на градовете и селата буквално опустяха. Правителството на България обаче упорито отричаше сериозността на инцидента, както и опасността от заразяване с радиоактивен прах.

Сияна беше объркана, не знаеше на кого да вярва. Все пак, не беше възможно правителството така безогледно да лъже народа си, омаловажавайки случая. Вероятно наистина нямаше причини за безпокойство, а разни хора раздуваха аварията, за да всяват паника и несигурност. Е, тя продължи да си купува и мляко, и зеленчуци, и плодове, защото си въобразяваше, че живее в нормална държава. Докато не минаха няколко месеца и не срещна бивша колежка, която сега работела в екологично чиста птицеферма, откъдето зареждали с яйца и пилета управленския елит на страната. Била разположена в близост до Двореца Враня, имало и зеленчуково стопанство. Значи червената върхушка милееше за своето собствено здраве, както и за здравето на своите близки, но не и за народното. Затова Сияна тутакси се възползва от възможността и тя да снабдява семейството си с яйца, месо и мляко, доказано "чисти" от радиоактивно замърсяване, а при това – на по-ниски цени. Малко късно, но все пак бившата колежка й отвори очите за двойствения стандарт на живот у нас, за радиоактивното замърсяване на българската природа, за опасностите, които то носи за здравето и най-вече за децата, за бъдещото разболяване от рак на стотици хиляди...

Но защо трябваше да се крият фактите? Та нали тази авария беше станала извън нашите граници и ние нямахме вина за нея? Тогава? Не беше ли редно и нормално, като на зрели хора да ни се каже истината, както и какво ще последва и, разбира се, как бихме могли да се предпазим от негативите. Още през нощта на 26-ти април и Тодор Живков и службите вероятно са били уведомени по своите телефони-петолъчки относно размера на бедствието, но за да не ни се разваля "празничното настроение", бяха пожертвали здравето на цял един народ и живота и неизвестен брой – колко по-точно – бъдещето щеше да покаже.

В следващите шест месеца от аварията Сияна следеше всяка официална и неофициална новина, свързана с Чернобил. Защото аварията беше факт, но ако не се овладееше своевременно, би могъл да последва втори взрив с мощност над пет мегатона, който би засипал цяла Европа с гъст облак от радиоактивен прах. Руснаците се бореха мъжки, над шестотин хиляди военни, запасняци и граждани работеха по затварянето на реактора, изграждането на бетонен саркофаг, намаляване на радиоактивния прах и изолирането му в трийсет километрова зона, изграждането на обходна стена, евакуирането на 135 хиляди души, включително и от съседния град Припят... Колко ли от тях щяха да се заразят от лъчева болест и да починат в резултат от поредицата глупави човешки грешки, премълчавания, престаравания и куп други от уродствата на социализма, довели до взрива? Никога нямаше да се разбере. Властта и у нас, и в Съветския съюз, обичаше да скрива истината. Ако още при първия подобен инцидент, станал три години по-рано в Игналинската АЕЦ в Литва, информацията не е била обявена за военна тайна и засекретена, може би нямаше да има "случаят Чернобил".

А първите жертви на лъчевата болест вече бяха погребани с почести – пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията, за да спасят другите...

ЦЕНАТА НА ЕДНА ЛЪЖА

Павлина Павлова.Откъс от историческия роман за Прехода "ИЗГУБЕНИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ".

Научете повече

Тръмп размаха метлата, 17 инспектори уволнени

Тръмп чисти Държавния департамент, както и Министерството на отбраната и транспорта.

Доналд Тръмп уволни 17 инспектори от американски правителствени институции. Сред тях са инспектори от Държавния департамент, Министерството на отбраната и транспорта, съобщава Нова телевизия.

Решението изглежда нарушава закона. То било изпратено по имейл, без задължителното 30-дневно уведомление до Конгреса. Сенатор Елизабет Уорън нарече действията "чистка" и предупреди за риск от корупция.

В същото време, един от бившите адвокати на Тръмп защити решението. Той нарече системата с използването на инспектори "практически безполезна". Инспекторите са външни оценители на работата на федералните служби. Те разследват сигнали за злоупотреби и корупция. Обикновено служат при няколко президенти и не губят работата си при смяна на политическата власт. 

Научете повече

Историята на изоставената ЖП линия, която трябваше да свързва София със Скопие

Ето как изглеждат останките от жп линията София – Скопие, изградена от Царство България през 1942 г.

Сайта Socbg попада във Фейсбук на интересна публикация която публикува. На снимката може да видите как изглежда жп линията между Македония и България в момента.

Публикуваме историята на Боби Илинов от социалната мрежа:

Идеята железопътно да се свържат София и Скопие съществува още от 1869 г. Под натиска на Англия, Германия и Русия за свързване на Цариград с Европа, Турция решава да построи влакова линия. Нейното направление е Цариград-Одрин-Пловдив-Септември-София-Белград. Като отклонение от това основно трасе през 1872 г. Османската империя отпуска заем и сключва договор с „Източната компания“ на барон Хирш за изграждане на жп линия София-Кюстендил-Скопие, която да се свърже с линията Солун-Скопие-Митровица. Строителството започва през 1873 г. Поради политическата несигурност и липса на контрол, заема е разграбен и проекта пропада. Но, въпреки всички трудности и нежелание от страна на Великите сили, до 1910 г. Царство България построява отсечката София-Гюешево. Като влага огромната за тогава сума 12,5 милиона лева. Парите са оправдани, защото свързват български изконни територии. Обаче, намерението на българското правителство да свърже София със Скопие, и оттам до албанското пристанище Вльора, е саботирано от Австро-Унгария, Сърбия и Гърция. Те имат интерес от слаба България и силно тяхно влияние в Македония.

Страхът им е, че така България ще увеличи възможността за освобождаването на Македония от Османското иго и приобщаване на тези български земи към Царство България. Нещо, което се случва през 1912 г. После следват войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Ние губим и сме принудени да подпишем загробващия България Ньойски договор. 

Гърция и Сърбия заграбват съответно Егейска и Вардарска Македония, и идеята за жп линия е забравена до 1941 г. Тогава към Царство България са присъединени Вардарска и Егейска Македония. И като част от българската държава Скопие трябва да се свърже със София. За периода 1941-1944 г. са изградени 22 километра жп линии откъм македонската страна, от Куманово към Гюешево. Дори е започнато пробиването на тунел, който в последствие е изоставен. До към 1947 г. е имало някакво епизодично строителство. Но от тогава всичко е замразено. И така до ден днешен.

Каква е сегашната ситуация? Към момента от жп линията е построена отсечката Скопие-Куманово. От почти 7 години се строи и участъка Куманово-Беляковце. Трасето е с дължина 32 километра. В процес на проектиране е удължаване на линията до Крива паланка. Тя ще е с 50 моста и 24 тунела. Последен и най-труден участък е Крива паланка-Гюешево. Там 24-километровото трасе минава само през планини. Предпроектните проучвания показват, че ще трябва да се пробият 100 тунела с различна дължина. Като буквално се редуват тунел-виадукт-тунел.

Стойността и времето за строителство все още са напълно неясни. Ще има и екологични проблеми, защото се минава през горски територии. Предвид огромните земни и пробивни дейности цената се очаква да е над 1 милиард евро.

Дали този проект ще се реализира, зависи отново от политически интереси и одобрението от Европа. Надали Гърция и Сърбия ще са много доволни от бъдещи трайни и силни икономически връзки между България и Македония.

На снимката: Останките от македонската страна на жп линията между София и Скопие, изградена от Царство България през 1942 г.

Научете повече

"Орешник" – чудо на руската военна индустрия или опит за сплашване

Путин спря да използва заплахи, свързани с "Орешник" и използване на ядрено оръжие

През ноември Русия изстреля балистична ракета срещу украинския град Днипро. Първите съобщения на украинските власти бяха, че това е междуконтинентална балистична ракета, чието използване би представлявало сериозна ескалация на конфликта.

Много бързо руският президент Владимир Путин направи специално изявление, в което обясни, че използваната ракета е нова разработка, наречена "Орешник". Става въпрос за балистична ракета със среден обсег на действие, която няма алтернатива и не може да бъде прихваната и свалена от нито една съществуваща система за противовъздушна отбрана, коментира той.

Все пак ракетата беше изстреляна по Днипро, а не по Киев, където е съсредоточена силата на украинските системи за ПВО. Публикациите от мястото на удара пък показаха, че вероятно ракетата се е разминала с целта – оръжейни заводи още от съветско време, предава investor.bg.Няколко дни по-късно британското военно разузнаване публикува своите първи оценки за ракетата. Според тях заявките сочат, че това е балистична ракета със среден обхват на действие, тоест между 3000 и 5500 км. Реалното разстояние, което измина, е 800 – 900 км и не може да се каже как би се държала тя на по-голяма дистанция.

Ракетата беше изстреляна от полигона "Капустин яр". Няколко дни по-късно украински дронове достигнаха до мястото, което би трябвало да е под максимална защита и нанесоха известни щети по сградите там.

Колкото до прихващането, ракетата се движи със свръхзвукова скорост и има шест глави с 36 субкомпонента, което действително прави унищожаването ѝ трудно. Според украински военни експерти не е невъзможно с тази задача да се справи системата THAAD, разработена специално за балистични ракети. Медийни публикации сочат, че Киев е поискал такива системи от американските съюзници, за да блокира балистичните ракети, които Русия изстрелва регулярно по украинските градове. Само преди ден град Запорожие беше ударен с четири ракети "Искандер-М" или техния севернокорейски еквивалент KN-23.

"Орешник" не е нова разработка, а ракета "Рубеж", тествана за първи през 2011 г., с направени известни модернизации, пише The Economist, като се позовава на анализите на отломките от ракетата на украинските съдебни следователи. Същото всъщност е и заключението на британското разузнаване още в първите дни след изстрелването на ракетата.

Сега анализите показват, че в ракетата, изстреляна по Днипро, са използвани части, изработени през 2016 г. и 2017 г.

Заключенията на експерти са, че "Орешник" не е нищо повече от демонстрация на сила към Запада, разработена и изплозвана единствено за напомняне за ядрения потенциал на Русия – според заявленията ракетата може да достигне до европейските столици и да носи ядрена бойна глава.

Путин заяви, че ракетата е отговор на западните ракети, използвани по руска територия и заплаши, че при следващи такива "Орешник" може да се насочи към "центровете на взимане на решения" в Киев. През декември 2024 година той съобщи и че започва и серийното производство на ракетата.

Оттогава обаче темата за "Орешник" изчезна от руските медии и вероятно това е свързано с оценките на военните, че цената на "Орешник" ще се окаже многократно по-висока от всички останали ракети, които използва Русия в Украйна.

На този етап липсва "наказателна акция" от Русия дори и след масираните въздушни атаки, които извърши Украйна от началото на януари досега. При някои от ударите бяха използвани и американските ракети ATACMS, както и британските Storm Shadow. Основата на атакате обаче се носи от украинските дронове и нови ракети, които поразиха петролни складове, рафинерии и химически заводи. Повечето пожари биват оставени да горят дни наред, преди да изгаснат сами.

Научете повече

Кеворк Кеворкян разтресе България с този коментар, никой не го очакваше!

Съчувствието към Дебора от Стара Загора отмести почти изцяло вниманието от един важен въпрос: коя е причината за съществуването на хора като нейния „палач“.

В една страна, в която дискотеката е катедралата на младите, те имат все по-съмнителни взаимоотношения с училището.

Респектът към образованието е почти заличен.

Всяка свободно циркулираща мома вече задължително разполага с диплома на икономист или експерт по комуникации.

Повечето от университетите изобщо не придирят, на кого и как връчват дипломите си.

Те пък са се превърнали в част от макиажа на тия моми.

Те поне имат и други умения – ами ордите момци, които всяка година училищата изхвърлят на пътя с етикета „функционално неграмотни“ – с тях какво се случва?

Не всички, разбира се, посягат към макетното ножче – но по какъв друг начин начесват нащърбеното си его?

Те никога няма да дочакат подходящия си учител – ако използваме будисткият лаф, че когато ученикът е готов, ще се появи и учителят.

Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни – но крием този факт като срамна болест.

С такива деца битката е загубена още в училището, те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго.

Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си – и много често това ги отпраща в обятията на Злото.

Трябва да преглътнем срама, че в наши дни, извън всички други беди, които ни сполетяха, се разпадна и вярата в училището.

Очевидно е, че образователната ни система е съкрушена – сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.

Тази истина ни я поднесе, през 2019 година, най-авторитетното международно изследване на грамотността PISA:

47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения;

44% са под критичния минимум знания и умения по математика;

47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.

От PISA ни подсказват, че предстои да бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини.

Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява.

Това е война срещу самите устои на Разума.

А едно скорошно проучване на БАН/Института по социология и Института по философия сякаш иска да ни подсети, че всички сме се побъркали: едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!?

Кирчо Шарлатанинът ли е техния герой?

И, по дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде?

Тази катастрофа обаче никак не трогва нашите политгадатели – или „гадачи“, както би ги нарекъл Симеон.

Те си остават взрени в разправиите на незначителни хора, които искат да минават за някакъв политически елит, това ги интересува.

Не по-малко осъдително е и заплесването на някои медии по „младите“ в политиката, независимо, че те се оказаха съвършено негодни.

Това си беше ясно от самото начало, но медиите не искаха да преглътнат и това фиаско.

Предпочитаха да се видиотяват по „харвардските“ курсанти.

Наричаха „паднали ангели“ някакви мадами от Кирчовата чета и се възторгваха от тях, дори след срамното им фиаско.

Неграмотност, съчетана със зависимости – това се отнася за немалка част от днешните млади.

30% от тях до 30 годишната си възраст все още живеят при родителите си и зависят от тях.

Те мразят миналото на родителите си, смятат ги за неуспели хора, прехвърлят собствените си неудачи върху тях – и така се освобождават, поне мислят, че се освобождават.

Все пак, те си дават сметка, че изглеждат като неудачници, непоправими при това, в очите на своите Дебори.

От това прозрение до макетното ножче е само една крачка, не повече.

Телевизиите сякаш не са наясно с всичко това – те очакват поредния си пир с поредната Дебора.

А дотогава подхранват комплексите на „палачите“ с предавания като „Ергенът“ – от които става ясно, че всички жени са курветини, а някои от тях не са и с целия си.

Мразят „Ергенът“ – и си го изкарват от Дебора.

А той си е и за убиване – толкова е напарфюмиран с евтин бръснарски одеколон.

И нашата никак не е лесна: с това училище, превзето от бъдещи несретници – и главно заради фантазните ни очаквания от младите пришълци.

И едните, и другите – и тези, които предадоха училището, и другите, които превзеха държавата като сомалийски пирати –

са от най-лошия вид аутсайдери.

Защото се скитат извън всякакъв контекст.

Те дори не разбират, какво означава това.

И непрекъснато ни натрапват, че липсват авторитети.

Опитват се да запълнят тази празнина със себе си.

Разпадът се превръща в гротеска.

Каква следва?

Пустош – просто чакат Разумът окончателно да си отиде.

Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме дотам наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите.

А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло.

Лузери обичат лузери.

Автор: Кеворк Кеворкян

Научете повече

През 1960 година е открит първият автомобилен шоурум в социалистическа България

Сред марките и цените на четирите хиляди леки автомобила, продадени у нас през 1959 г., няма съществени промени спрямо предходните години, но гамата от предлагани модели е обогатена от ново западно попълнение – Simca Aronde. 

По това време френската компания, също както и Renault, предлага ограничени серии от своята продукция в няколко страни от Източна Европа, като преобладаващата част от тях са лансирани в Чехословакия. Въпреки символичните продажби в България фирмата не се отказва така лесно и от нашия пазар и в периода 1956 – 1968 г. присъства без изключение със собствен щанд на Пловдивския панаир. През 1961 г. Simca дори предлага изгодна оферта за построяването на монтажно предприятие на територията на ВМЗ в Ловеч с годишен капацитет 18 000 леки автомобила от моделите Aronde и Ariane.

Любопитен акцент от родния автомобилен пазар през 1959 г. е дебютът на малолитражните западногермански автомобили Glas, което е отразено и в бр. 12 на в. „Авто Мото“ от същата година:

„Неотдавна по улиците на София се появиха три малки автомобила, които привлякоха вниманието на много граждани. Това бяха западногерманските автомобили Гогомобил от 300, 400 и 700 куб.см….…През 1960 г. у нас ще бъдат внесени известен брой автомобили Гогомобил от моделите 300, 400 и 700 и фургон. Цената на отделните модели, които ще се внасят и продават у нас, не е още установена“.През същата година са доставени и първите бройки на атрактивния роудстър ?koda 450, по-късно преименуван на Felicia, който струва 29 000 лева. Сред останалите нови леки автомобили, внесени в по-големи количества, е и Warszawa M20.

През 1959 г. у нас пристига първият и единствен за този период екземпляр на Trabant 600. Две години по-късно е внесен още един брой и едва през 1963 г. тук са лансирани първите 2500 екземпляра от популярния малолитражен автомобил. Интересно е да се отбележи, че през 1959 г. по софийските улици се появява и един екземпляр от луксозната източногерманска лимузина AWZ “Sachsenring” P240, пряк наследник на Horch. През същата година с разпореждане № 1624 от 20 октомври са закупени 10 леки автомобила „Волга“ ГАЗ-21 за нуждите на МНО. Вносът от СССР в рамките на 1959 г. възлиза на 4549 леки автомобила, като основната част от тях са предназначени за държавни ведомства.

В самия край на 1959 г. в навечерието на новогодишните празници е официално открит и първият в България и единствен за годините на социализма самостоятелен автомобилен магазин. Модерният шоурум, разположен в центъра на София на ъгъла на бул. „Георги Димитров“ и ул. „Жданов“ (сега бул. „Мария Луиза и ул. „Пиротска“) е официално отворен за посетители през декември 1959 г., което е отразено подробно в бр. 1 на в. „Авто Мото“ от 1960 г.:„Стотици хора се трупат всяка вечер пред блесналите витрини, зад които огрени от силна светлина, искрят хубави автомобили, мотоциклети, моторолери и мопеди. Новият магазин за продажба на автомобили, мотоциклети и части за тях – филиал на ЦУМ, бе открит в началото на декември миналата година и вече развива богата дейност. Ще го намерите лесно, щом като по булевард „Г. Димитров“ завиете по улица „Жданов“ – неговите витрини са най-светли и пред тях винаги има замечтани зрители…“

В открития през декември 1959 г. специализиран автомобилен магазин в столицата са изложени ГАЗ-21 „Волга“ (35 000 лева), МЗМА „Москвич“ 407 (23 000 лева), Renault Dauphine (21 500 лева), Wartburg 311 (20 500 лева) и ?koda Octavia (21 000 лева), но тук е редно да се отбележи, че единствено двата съветски автомобила могат да се купят веднага (и „без формалности“ както посочва в. „Авто Мото“), докато останалите се продават само по списък…

Научете повече

Дом „Младост“ – Spa & Beauty-то на соца

 

През 1987 година цял град се изрежда да посети Spa & Beauty-то на соца! 

Днес няма и помен от него... 

След успехите постигнати в популярните из цялата страна „Улица на услугите“, модна къща „Галатея“ и делфинариума, неотдавна (1987 г.- бел. р.) във варненския квартал Петлешев беше открит Дом „Младост“, където се предлагат отлични условия за почивка и укрепване на здравето.

Целият комплекс е построен върху естествен геотермален извор. За първи път в България отоплението на сградата е лъчисто-чрез извираща гореща вода. Водата се използва в двата открити басейна, които заемат площ  500 квадрата.

В центъра на сградата е закрития басейн, около който са разположени всички кабинети, спортни зали, фризьорски салони. На втория етаж в близост с четирите сауни са ваните за подводен масаж. Тук са десетте козметични кабинета и четирите солариума. Има и голям салон за аеробика. Посетителите на центъра могат да ползват консултациите на лекари-дерматолози, физиотерапевти, диетолози и др.

Дом „Младост“ е построен за 7 месеца вместо за предвидените две години благодарение на доброволния бригадирски труд на служителите от системата на „Битови услуги и местна промишленост“. Строежът е финансиран от Банката за икономически инициативи.

Научете повече

90 години от рождението на големия артист Димитър Манчев

 

— Миташки, айде отиди пусни грамофона, стига сме свирили само на простаците вечерно време! — Павката

Жорето: Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.

Миташки: Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!

Миташки показва колата и мята ключовете към младоженеца: Айде сега целувай ръка, че тая ръка ще ви храни!

Жорето: Ей, Павка, така и аз се женя.

Павката: Еми какво чакаш! Бягай и целувай ръка! Може и на теб да ти купи кола.— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

Ама вчера Миташки беше върз?л кънките. Какви осморки прав? по дансинга… Направо Роднин? и Зайцев!

Из „Оркестър без име“

Димитър Манчев е български артист и киноартист, който изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията.

През 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.

Снимал се е в 12 български игрални филма.

Най-популярната роля на Димитър Манчев в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982).

Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Научете повече

Последният мач тук беше изигран през 1986 година…

Ранните часове на 26-ти април, 1986-та година. 4-ти реактор на атомната централа в Чернобил експлодира и изхвърля в атмосферата огромен радиоактивен облак, който 2 дни по-късно е засечен в Швеция и светът научава за най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Мини сериалът на HBO носещ името на съветската централа стана хит преди няколко години, а плувният комплекс в

Припят беше едно от спортните съоръжения, показващи комунистическия начин на живот. Много по-интересна обаче е историята на другия спортен обект в града, а именно новопостроения стадион „Авангард”, който трябва да приема домакинските мачове на местния „Строител” (Припят).  Или поне така е трябвало . . .

В началото на 70-те в СССР започва развитието на атомната енергетика и близо до неголемият тогава град Чернобил, възниква един от наричаните по онова време „атомград” населени места, а именно Припят. За нуждите на местното население се организира и футболен клуб „Строител”. В началото там играят футболисти от съседното село Чистогаловка, което разполага с един от най-добрите тимове в областта. Да ‘ритат’ в Припят пристигат най-големите звезди на селския тим Виктор Пономарьов, както и братята Николай и Валентин Литвини, като почти всички играчи са зачислени фиктивно на работа в атомната електроцентрала.

Валентин Литвин години по-късно заявява в интервю за вестник Soviet Sport “В Припят всеки обичаше футбола, поне 2000 души идваха на мачовете ни.”

С бранителя в редиците си, „Строител” печели регионалната купа в края на 70-те години, а в началото на 80-те с назначаването за треньор на бившия нападател на „Динамо” (Киев) Анатолий Шепол, амбициите на клуба нарастват. Голямата цел на „Строител” (Припят) в онези времена е да спечели шампионската титла в първенството на физкултурните колективи в Украйна, за да влезе във втора лига на СССР и да получи нещо като професионален статут.

Преди експлозията . . .

Мечтата насмалко да се сбъдне през 1985 г., но в крайна сметка тимът завършва на второ място, на 4 точки зад лидера Нефтяник (Ахтирка). Все пак „черно-зелените” от атомния град записват редица успехи, като например 3-те поредни регионални купи в периода 1981-83 година.

В онези времена „Строител” играе на първия стадион в Припят, чиято трибуна обаче е съвсем малка. Затова градската управа започва строителството на новия футболен комплекс „Авангард“. С 5000 места, осветление и козирка, стадионът вещае светло бъдеще и футболни успехи. Официалното му откриване трябвало да се състои на празничния 1 май 1986 г. с масови физкултурни съчетания, парад и речи на партийните големци от региона, а на 26-ти април е предвидено да се изиграе първият мач на новия стадион, в който „Строител” трябва да излезе в полуфинална среща срещу отбора на „Машиностроител” (Бородянка).

Нощта на 25 срещу 26 април се оказва паметна. Четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира. Жителите на Припят виждат блясък и разтърсващ грохот. В далечината се виждат пламъци, а скоро пожарникарите в града са призовани да се включат в потушаването им. Това обаче далеч не е първият инцидент в Чернобил по това време и затова до паника не се стига. Частично разтопяване на главното ядро на един от реакторите създава авария още през 1982-та година, а през априлската нощ на 1986-та година жителите предполагат, че този инцидент не е по-различен от онзи 4 години по-рано и че пожарът бързо ще бъде овладян.

С настъпването на изгрева и привидното потушаване на пожара, нищо не подсказва, че градът е преживял най-голямата атомна и екологична катастрофа в историята на човечеството. Единствено возилата, пръскащи анти-замърсители по улиците индикират за нещо по-обезпокоително, а до началото на евакуацията ще изминат повече от 2 дни.

Гореспоменатият Валентин Литвин прекарва нощта преди мача в съседното село Ямпил със семейството си. Връщайки се за тренировка в 9 сутринта на 26 Април, той е спрян от полиция в постъпите на Припят: „попитах ги какво е станало, но те не знаеха нищо за случилото се. Затова пресякох моста и се запътих директно към стадиона” споделя Литвин.

Там играчът се присъединява към наставника и останалите играчи и научава следните новини: Автобусът на ФК Бородянка е спрян някъде в близост до Чернобил и му е изрично забранено да премине към града и стадиона. Литвин тогава решава да се запъти до централата на отбора, за да разбере дали мачът ще бъде отменен. Малко след като стига до 9-етажната сграда, Литвин научава за кацането на хеликоптера на игрището. Тогава взима решение да се качи до последния етаж на централата и да наблюдава случващото в посоката на стадиона и тази към Чернобил.

“Видях непрестанния дим, който се извисяваше от четвърти реактор в Чернобил” разказва Литвин. “Информацията, която получавахме от властите и военните не само, че беше крайно недостатъчна, но беше и абсурдна. Дори и не помисляхме, че реакторът би могъл да експлодира. Разбрахме за случилото се, едва когато в Швеция (на разстояние от над 1200 километра) беше засечено невъобразимо високо ниво на радиоактивност.”

Близо седмица след аварията се установява 30-километрова високо радиоактивна зона, а жителите на Припят са евакуирани. За последен път те виждат града си и се сбогуват набързо с отбора си. Насред отливите от хора, които се евакуират от региона, намиращ се на север от днешната украинска столица е и 9-годишният Андрий Шевченко. Все още млад юноша в Динамо, Шевченко е временно евакуиран от областта Оболон в северен Киев, където се провеждат спортните му тренировки, ръководени от Олександър Шпаков. Юношите на столичния град са изпратени на лагер близо до съветското Черноморие с цел предпазването на децата от ширещата се радиация.

 

Легендарният нападател на „Милан” и украинския национален отбор разказва:

„Спомням си, че един ден баща ми се прибра вкъщи с устройство, което измерва радиацията. Играх футбол с децата от моя квартал и топката се озова на покрива на къща, която беше доста висока. Аз все пак успях да се кача и попаднах на няколко топки. Приятелите ми, тъй като бяха по-ниски, не можеха да се изкачат и аз донесох топките у дома. Когато измерихме радиацията от тях, разбрахме, че стойностите са далеч от нормалното и сочат за наличие на висока радиация… “

А какво се случва с футболистите на „Строител”? Голям брой от тях се изселват в съседния град Славутич и продължават да се състезават за временния наследник на отбора си – ФК Строител (Славутич). Не след дълго отборът е закрит и с това се слага край на последните останки от футбола в Чернобил.

Днес стадион “Авангард” в Припят си остава забравен мавзолей на футболните сенки – с прожектори, сляли се със своята ръжда и униние, терен, погълнат от бурени и дървета и приглушен вече ек на 2000 забравени фенове на работническия отбор. „Строител” (Припят) – малък отбор с немалко мечти, след 16 години съществуване тимът остава без бъдеще, погребан под тежестта на последиците от ядрената катастрофа. А ако прогнозите се сбъднат (Чернобилската забранена зона с площ от 2600 километра ще остане замърсена с радиоактивни елементи в следващите 3000 години), то съвсем няма да е скоро денят, в който отново ще видим и чуем за футбол в град Припят.

Източник:www.fourfourtwo.com

Научете повече

Защо в Съветския съюз на практика не са карали коли през зимата

Причините за това са не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия

По съветско време автомобилите се възприемаха не като транспортно средство, а като лукс, който трябва да бъде пазен. Това важи особено за зимния период, когато шофьорите се опитваха да не поемат рискове и оставяха колите си в гаражи до пролетта.

Причините за това бяха не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия. Защо съветските шофьори не излизаха по пътищата през зимата?

Предлагаме ви да разберете подробности.

По съветско време автомобилите се възприемаха не като транспортно средство, а като лукс, който трябва да бъде пазен. Това важи особено за зимния период, когато шофьорите се опитваха да не поемат рискове и оставяха колите си в гаражи до пролетта.

Причините за това бяха не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия. Защо съветските шофьори не излизаха по пътищата през зимата? Предлагаме ви да разберете подробности.

Основният проблем бе цената на автомобила и неговия ремонт. Повечето хора спестяват пари за кола от години и закупуването на нова кола или части не е лесно.Всичко това принуждава собствениците да се грижат за автомобила си като за зеницата на окото си. Всяка зимна авария може да се превърне в бедствие, така че мнозина предпочитоха изобщо да не поемат рискове.

Друг важен проблем бе липсата на висококачествени зимни гуми. Такива почти не са се били продавали, а всесезонните гуми са се оказали неефективни на заснежените или заледени пътища. В резултат на това автомобилите са се хлъзгали дори на малки хълмове, създавайки опасни ситуации по пътищата.

Ниските температури също създават трудности за двигателите. Поради липсата на висококачествено моторно масло, то се сгъстява на студа, което значително усложнява старта. Шофьорите е трябвало да измислят различни начини за стартиране на колата, например да добавят бензин към маслото или да загреят двигателя с гореща вода.

Акумулаторите през студения сезон също се разреждат бързо. Карбураторните двигатели са капризни и често не стартират от първия път. Освен това контактното запалване е изисквало редовна поддръжка и ако стартерът не работи, шофьорите е трябвало да стартират колата ръчно с помощта на специална манивела.

Имало е и проблеми с охлаждащата течност. По онова време много автомобили са използвали вода вместо антифриз, което означава че течността трябва да се източва всяка вечер, за да се избегне замръзване и повреда на двигателя. Това добавя още повече проблеми през зимата.

В допълнение към техническите трудности, автомобилите също ръждясват бързо поради лошото качество на метала и липсата на подходяща антикорозионна защита. Солите, които са били ръсени по пътищата, само са ускорявали този процес, така че през зимата са шофирали само онезо, на които им е било крайно необходимо.Като се имат предвид всичките тези трудности, повечето собственици на автомобили са предпочитали да използват обществен транспорт или да се движат пеша. През лятото ситуацията обаче е била съвсем различна: тогава колата се е използвала за пътувания из страната, за почивки или пикници сред природата.

Така зимната експлоатация на автомобила в СССР е била истинско изпитание. Комбинацията от икономически, технически и метеорологични фактори е направила пътуванията твърде рисковани и скъпи. Затова много шофьори просто изчакваха настъпването на пролетта, за да седнат отново зад волана.

Източник:auto.blitz.bg

Научете повече

Не правете това, ако сте над 50-годишна възраст!

Фитнес треньор разкри как не трябва да се разтягате, когато вече не сте млади

Всеки може да се събуди сутрин със скованост в някоя част на тялото. Но с напредването на възрастта ставите ни скърцат повече от всякога и сутрешното разтягане вече не носи същото облекчение. 

Ако това ви звучи познато, има научно подкрепен начин да го поправите, пише Eat This, Not That.

Сертифицираният специалист по сила и кондиция (CSCS) Остин Мартинез споделя уникални прозрения, придобити от повече от десетилетие кариера в спортната медицина.

Какво се случва с тялото ви след 50 години

Преди да говорим за често срещаните грешки, важно е да разберем защо правилното разтягане става все по-необходимо с напредване на възрастта.

„Промените, свързани с възрастта, които настъпват през този период, са свързани с мускулните влакна и ставите. Намаляването на мускулната маса, сила и функция, наречено саркопения, е в основата на този процес“, отбелязва той.В допълнение, специалистът подчертава, че мускулните влакна губят еластичност и стават по-твърди и има промяна на видовете влакна от бързи (отговорни за силата) към бавни. Тези промени пряко засягат подхода към разтягане след 50-годишна възраст.

Недостатъчна продължителност на разтягане

Изследванията показват, че за да постигнете максимални ползи, трябва да задържите разтягането поне 30 секунди. Този момент никак не е случаен: той се основава на реакцията на мускулите към разтягане в зряла възраст.

Въпреки това, задържането на разтягане за повече от 2 минути, особено ако току-що започвате, може да натовари ненужно мускулите ви, което да доведе до болка или нараняване.

Оптималното време на задържане е от 30 секунди до минута.Неправилна техника на разтягане.Тъй като мускулите се променят с възрастта, правилната техника става още по-важна. 

„Неправилната техника може да доведе до напрежение на грешните мускули, които искате да работите“, предупреждава Мартинез. 

Това не само намалява ефективността на разтягането, но също така може да влоши проблемите с мобилността, които идват с възрастта.

Проучване от 2020 г., публикувано в The Journal of Physiology, потвърждава, че правилната техника на разтягане подобрява кръвообращението и намалява мускулната скованост, но само ако се изпълнява правилно.Грешки в дишането

Тъй като мускулите стават по-стегнати с възрастта, правилното дишане става ключово за ефективното разтягане.

Дълбокото диафрагмено дишане помага за отпускане на мускулите по време на разтягане, което позволява по-дълбок ефект. Това е особено важно, защото стегнатите и напрегнати мускули изискват както физическа, така и психическа релаксация, за да се разтегнат.

Непоследователност на практика

Една от най-пренебрегваните грешки е подходът към стречинг като случайна или нередовна практика. Както при упражненията, разтягането само по себе си няма да доведе до дългосрочни промени. Ефектът се постига чрез редовност.

Изследванията показват, че редовното и правилно разтягане подобрява кръвообращението - което е особено важно с напредване на възрастта. Намалява риска от нараняване, защото колкото по-напрегнати са мускулите ви, толкова по-голям е шансът за нараняване.

Източник:jenata.blitz.bg

Научете повече

Спечелиха 5 млн. с измама-това е най-голямата ПР измама в Турция

Любовта на Серенай Саръкая с певеца Мерт Демир се оказа менте. Двамата не били гаджета, а само се престрували на такива по съвет на пиарката Айше Баръм. Истината лъсна покрай съдебно дело, което държавното обвинение заведе срещу специалистката по връзки с обществеността.

Хитрата дебелана събирала огромни суми от знаменитости, за да им прави реклама с лъжливи публикации, нон е обявявала приходите си и не плащала данъци. Така за 3 години дамата укрили доходи, възлизащи на 5 мл. долара,пише флагман.бг

Първото заседание по делото срещу Айше беше на 15 януари. Тогава беше изчетен обвинителният акт, а тепърва ще бъдат изслушани и десетки свидетели. Прокуратурата е изпратила призовка и на дългокраката силиконка Серенай Саръкая, която ще трябва да долети от Америка, за да даде показания пред Темида. Екранната Девин Акън от „Семейството“ е в САЩ от началото на октомври заради снимките на сериал за стрийминг платформата „Нетфликс“.

Преди да замине за Щатите, Саръкая търсеше да купи къща край Босфора, която с менте гаджето й Мерт уж щели да превърнат в свое любовно гнездо. Понякога двамаха ходеха и съвместно на огледи на обявени за продажба резиденции, а сега излиза, че всичко е било просто преструвка, лъжа и измама.

Първите публикации, че екранната Девин Акън от „Семейството“ е интимна с Мерт, се появиха в Турция в края на февруари. Тогава някои издания написаха, че гласовитият брюнет и актрисата са заминали заедно на море в Индонезия.

Източник:flagman.bg

Научете повече

Там, където започва „Дружба“ свършва закона!

С Указ на Държавния съвет № 2932 от 27. IX. 1983 г. е изграден нов, XII столичен район "Искър". В състава на района се включват ж.к. "Дружба" и промишлената зона Гара Искър.

Очертанията му вървят по южната граница на летищния комплекс и продължението й до околовръст-ния път, по околовръстния път до бул. "Ленин", по бул. "Ленин" до караулната, по досегашната граница между Ленински район и район "Васил Левски" и по бул. "Хо Ши Мин" и бул. "Фестивален", до летищния комплекс.

Научете повече

Той е първият олимпийски шампион на България в спортната гимнастика

Олимпийските игри в Москва през 1980 година носят на българския спорт най-много отличия. Нашите представители печелят 41 медала, като 8 са шампионите.

Стоян Делчев е първият олимпийски шампион на България в спортната гимнастика.

Той триумфира на висилка на игрите в Москва през 1980, като добавя и бронзово отличие в многобоя.В детските си години пловдивчанинът се изявява като отличен футболист. Когато идва моментът да избира между футбола и гимнастиката, момчето естествено се насочва към футбола. Баща му, който е бивш борец, обаче го кара да промени посоката с думите, че в гимнастиката зависиш само от себе си, а във футбола от още 10 души.

Едва 16-годишен Делчев дебютира на Олимпийските игри в Монреал 1976, където се нарежда на 12 място с тима на България. Още следващата година става европейски шампион на висилка, като изпълнява ново прелитане, което по-късно получава неговото име. През 1978 г. печели и европейската титла в многобоя, като добавя и злато на земя. Следващата година му носи злато на земя от Световната купа в Токио.

Подготовката му за Олимпийските игри в Москва е тежка – месец преди заминаването стъпва накриво при отскок и получава контузия в глезена – лекари и физиотерапевти правят чудеса и Делчев отпътува с лонгета на крака, която сваля в деня на състезанията. За да направи феноменално представяне. Бронз в многобоя, 4 финала на уредите. Печели злато на висилка, завършва пети на успоредка, кон с гривни и халки.

След игрите в Москва Делчев е сполетян от поредица травми – къса ахилесово сухожилие на десния крак. Форсиран в подготовката, половин година преди игрите в Лос Анджелис 1984 къса ахилеса отново и това слага – твърде рано – край на блестящата му спортна кариера.

Отказва се на 23 години, а на 25 вече е старши треньор на националния отбор. Извежда отлично подготвен български отбор в Сеул 1988, където Любомир Герасков печели титлата на кон с гривни. През 1991 година заминава за САЩ и след много трудности основава своя гимнастическа школа в Рино, Невада. През 2008 година Стоян Делчев става 64-ият член на гимнастическата Зала на славата в Оклахома сити.

Научете повече

Връщат легендарна добавка към заплатите, ето за кого ще важи отнетата преди години добавка

Синдикатът КТ „Подкрепа“ стартира инициатива за възстановяване на възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, известно като „клас прослужено време“, за държавните служители.

Подписка вече се организира във всички синдикални структури, съобщи Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация на КТ „Подкрепа“ във Варна.

Отнета добавка от 2012 година

Държавните служители са лишени от тази добавка към заплатите си от 2012 г., което според Василев е довело до сериозно демотивиране на този професионален сегмент. „Повече от десетилетие тези хора са подложени на безпрецедентни унижения и обществен натиск,“ подчерта той.

Обидни етикети и подценяване

Според Василев политиците често засилват негативното отношение към служителите, като ги наричат „бюрократи“ и „паразити“. Въпреки това той подчерта, че държавните служители са високо квалифицирани експерти, без чиято работа държавната администрация не би функционирала ефективно.

Финансови загуби за служителите

Липсата на „клас прослужено време“ ощетява служителите с 200-400 лева месечно, изчислява Василев. Той отбеляза, че това е парадоксално, тъй като опитът и експертизата са ключови за нормалното функциониране на институциите.Атестационната система – инструмент за контрол

Друг проблем е атестационната система, въведена със Закона за държавния служител. Тя гарантира само 70% от заплатата на служителите, а останалите 30% се отпускат според годишната оценка на резултатите им. Според Василев този механизъм е форма на контрол и санкции, който демотивира служителите.

Какво предстои?

С подписката КТ „Подкрепа“ цели да привлече вниманието на обществото и политиците към необходимостта от възстановяване на „клас прослужено време“. Василев изрази надежда, че тази стъпка ще доведе до справедливо отношение към държавните служители и ще стимулира професионалното им развитие.

Научете повече

Българския игрален филм "Роялът" и любопитни подробности за него

15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

В ролите: 

Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др.

Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.

Българско кино

Научете повече

Кой наш курорт е бил любим филмов декор по време на соца

От 60-те години до днес „Златни пясъци“ е курорт, който привлича не само туристи, но и кинодейци. Десетилетия наред там се снимат родни и европейски филми. Само 4 години след като е започнал строежът на първия хотел, комплексът вече е декор за интересни, понякога забавни, друг път криминални или романтични истории.

По времето на социализма – съвсем логично, една от държавите, които имат на-силен интерес към снимки в черноморския курорт, е ГДР. През 1960 г. в България пристигат режисьорът Рихард Грошоп, операторът Ойген Клагеман и актьорите Хорст Дринда, Герлинд Анерт, Анжелика Донрьозе, Гюнтер Хаак, за да направят комедията „Втори пилот“. В нея млад и влюбчив пилот се захласва по привлекателни девойки, една от които тъкмо отива на почивка в „Златни пясъци“. Самият режисьор Грошоп е заявил, че с филма си ще разкрие прелестите на курорта.

Пет години по-късно започват снимките на друг любопитен филм, който е съвместна продукция между ГДР и България. Става въпрос за лентата „Старинната монета“. Това се смята за първия български мюзикъл и първия цветен филм в нашата история. Сценарият е дело на братя Мормареви, режисурата – на Владимир Янчев, а музиката – на Петър Ступел. Актьорите, изиграли главните роли, са певицата Лиана Антонова, Манфред Круг, Вики Шраде, Вили Швабе, Григор Вачков, Нейчо Попов.Историята е за учител от ГДР, който има слабост към старинни монети. Тъкмо търсенето на една специална монета, която е от България, го отвежда на почивка в „Златни пясъци“. Срещата му с българска певица се оказва ключова за неговото издирване, но същевременно любовта също се намесва в картинката.

Следващият филм, заснет в черноморския курорт, отново е съвместна продукция на ГДР и България. Режисьор на „Малки тайни“ е Волфганг Щауте, а сценарист – Анжел Вагенщайн. И тук е замесена монета, а на фона на красивите пейзажи от „Златни пясъци“ се вплитат няколко различни сюжетни линии. Главните роли са поверени на Мая Драгоманска и германския актьор Юрген Рейман. Участват още Апостол Карамитев, Ани Бакалова, Константин Коцев.

Хотелите в „Златни пясъци“ също стават част от снимачните площадки. Филмът „Истанбулска нишка“ е заснет в „Интернационал“. Режисьор е Ингрид Зандер, оператор – Хелмут Греевалд, а сценарият е на Хари Тюрк. В криминалната история западногермански агенти опитват да отвлекат специалисти от ГДР, които са на почивка в черноморския курорт.

Може би най-обичаният български филм, сниман на „Златни пясъци“, е „Оркестър без име“. Негов режисьор е Людмил Кирков, оператор – Виктор Чичов, а сценарият е дело на Станислав Стратиев. Лентата е заснета през 1980 г. и макар да са минали повече от 40 години, култовите реплики от филма все още се помнят и преповтарят от поколения наред.

Привличането на продуценти и филмови продукции е от изключително значение за популярността на курорта, който през 2022 г. чества 65 години от създаването си. В последните години „Златни пясъци“ стана декор и за боливудското кино, а около 300 роми бяха статисти. Какви още продукции ще бъдат заснети в красивия курорт и кои звезди ще дойдат да изиграят своите роли, предстои да видим.

Източник: Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

Научете повече

Списание „Мурзилка“ няма нито един абонат у нас за тази година

Никой в България не е пожелал да се абонира за 2025 г. за руското списание „Мурзилка“, съобщиха от „Български пощи“.

Във вторник справка на OFFNews в каталога на националната пощенска служба показа, че в България се предлага абонамент за списание „Мурзилка“. Цената за 11 броя, доставени от Русия, е 414 лева. 

Абонаментната кампания за 2025 г. за чуждоезични издания е започнала месеци преди Нова година, но нито един клиент на „Български пощи“ не е пожелал да се абонира за  „Мурзилка“ – въпреки достатъчния срок. И към момента няма никакъв интерес към руското списание.

Месечното списание „Мурзилка“ е създадено през 1924 г. През 1960-1980 г. тиражът на списанието надхвърля пет милиона екземпляра, разпространява се не само в СССР, а и в страните от социалистическия блок, включително и България.

До 1991 г. „Мурзилка“ е списание на Централния комитет на Комсомола и Централния съвет на Всесъюзната пионерска организация на името на Ленин, а до 1992 г. списанието се издава от „Молодая гвардия“.

В наши дни „Мурзилка“ има много по-скромен тираж – едва около 11 000 екземпляра.

Източник:offnews.bg

Научете повече

През 1980 г. тя завършва ВИТИЗ и става една от най-големите звезди на България

Ваня (родена като Иванка) Цветкова е родена в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1980 г. в класа на Гриша Островски. В киното дебютира с филма „Служебно положение – ординарец“, но голяма популярност получава с филма на Христо Христов „Бариерата“ по романа на Павел Вежинов и печели награди от кинофестивалите във Варна и Москва. С участията си в касовите хитове на българското кино „Лавина“ по книгата на Блага Димитрова и „Комбина“ бързо се превръща във всенародна любимка. И в двата филма играе заедно с Иван Иванов.

Звездата от „Комбина“ неведнъж е споделяла, че напуска България през 1990 г., за да се спаси от мизерията на родната актьорска гилдия. Дълги години тя работи като крупие в Лас Вегас и признава, че е печелила повече от добре. 

Сега обаче 65-годишната дама разчитала и на издръжката на сина си Павел, който е компютърен спец и е много добре платен. Той е плод на любовта й с каскадьора Павел Дойчев, който се спомина внезапно през 2019 г. 

В последните години от живота си той се бе изолирал в село Фазаново край Бургас, далеч от медийното внимание и артистичните среди. Цветкова се запознава с Дойчев по време на снимките на култовия филм „Комбина“.

Тогава тя е в главната роля с Иван Иванов, а Дойчев е „бияч“ от бандата на Ники Сотиров. По онова време тя имала връзка с режисьора Огнян Купенов, но след снимките се прибрала в София и звъннала на Павел под претекст, че имала проблеми с парното на полския си фиат, който току-що си била купила. 

Така искала да го предизвика да се срещнат отново. Малко след това двамата се женят, а бракът им издържа цели 18 години. Но в един момент Ваня решава, че иска развод и нов живот в Щатите.

Научете повече

Отиде си най-знаковото лице на сериала „Туин Пийкс“ режисьорът и сценарист Дейвид Линч

На 78-годишна възраст почина режисьорът и сценарист Дейвид Линч, който радикализира американското кино с мрачна, сюрреалистична артистична визия във филми като „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд драйв“ и в телевизионния сериал „Туин Пийкс“, съобщава Variety.

През 2024 г. Линч разкри, че е бил диагностициран с емфизем – хронично белодробно заболяване, което причинява недостиг на въздух – след цял живот пушене и вероятно вече няма да може да излиза от дома си, за да режисира.

Семейството му съобщи за смъртта му в публикация във Фейсбук, като написа: „Има голяма дупка в света сега, когато той вече не е с нас. Но, както би казал той: „Дръжте очите си върху поничката, а не върху дупката.“, предаде бТВ.

За сериала:

„Туин Пийкс“ (на английски: Twin Peaks) е американски драматичен сериал по идея на Марк Фрост и Дейвид Линч, заснет за ABC в периода 1990–1991 г.

На 6 октомври 2014 г. е потвърдено, че сериалът ще се завърне в началото на 2016 г. с девет нови епизода по Showtime. На 15 май 2015 г. е потвърдено, че Линч ще режисира всички епизоди и че те ще са повече от първоначално обявените девет. На конференция за „Туин Пийкс“ в Сиатъл актрисите Шерилин Фен и Шерил Лий разкриват, че новата поредица ще съдържа 18 епизода и Анджело Бадаламенти отново ще композира музиката. През юли е обявено, че новият сезон е отложен за 2017 г. Заснемането му започва през септември 2015 г. и приключва през април 2016 г. Премиерата се състои на 21 май 2017 г.

Линч е изразявал интерес да направи и друг сезон на „Туин Пийкс“, но отбелязва, че такъв проект няма да се случи веднага, имайки предвид, че на него и Фрост им е отнело четири години и половина да напишат сценария за третия сезон и да го заснемат.

Научете повече