Страховитите оръжия на вермахта: Танкоубийците Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck

Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 

Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Мемоари 

В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.

15 000 

При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Юмрук

Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Корени

Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.

Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.

Кумин

През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.

Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.

Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Кошмар

Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.

Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 

Цената

Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци

Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 

„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф

Научете повече

Почина най-търсеният мафиотски бос, укривал се 30 години от полицията

 

Преди няколко дни Матео Месина Денаро изпадна в кома.

Намиращият се зад решетките италиански мафиотски бос Матео Месина Денаро почина на 61 годишна възраст, предадоха световните агенции.

Месина Денаро страдаше от рак в дебелото черво в последен стадий и беше преместен от затвора в болница в град Акуила, където е починал. Там постепенно лечението му срещу рака беше преустановено и той мина само на палиативно лечение. Преди няколко дни той изпадна в кома.Матео Месина Денаро, който бе бос на Коза Ностра, беше арестуван през януари след 30-годишно укриване от властите. Той беше заловен от специализирано полицейско подразделение в клиника за лечение на рак в Палермо, където се лекувал под фалшиво име.

Месина Денаро е осъден задочно на доживотен затвор за ролята си в серия от зловещи убийства и взривявания на коли бомби в Италия.Наред с другите престъпления той е обвинен за атентатите презз 1992 г., при които загинаха водещите прокурори, борещи се с мафията, Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Денаро е смятан за близък довереник на бившите престъпни босове на мафията Бернардо Провенцано и Салваторе Риина.

Научете повече

Те бяха последните екзекутирани в соц - лагера само 10 дни след първите протести

Никой друг социалистически режим в Източна Европа не колабира толкова бързо както диктатурата в Румъния на Николае Чаушеску. За това бяха достатъчни само 6 дни – от първите протести в провинцията до бягството на тирана.На 21 декември 1989 година се провежда една превърнала се през годините в традиция режисирана демонстрация, на която работници от различни заводи екзалтирано скандират в подкрепа на властта. Само ден по-късно Николае Чаушеску се оказва сам на едно второкласно шосе в провинцията, опитвайки се отчаяно да осъществи бягството си – на автостоп.

Най-слабото място на режима

Всичко започва на 15 декември, когато става ясно, че критично настроеният към режима пастор от унгарски произход Ласло Тьокеш трябва да бъде преместен от Тимишоара в Западна Румъния. Тъй като унгарските медии и много западни дипломати зорко следят случая, румънските власти се опитват да решат проблема дискретно. В знак на солидарност, пред дома на Тьокеш се събират много хора. Възникналото спонтанно събрание на 16 декември се превръща в демонстрация на всеобщото неодобрение на режима. В следващите часове и дни това недоволство бързо прераства в масови протести.

Отначало румънските сили за сигурност се опитват да разпръснат тълпата със сълзотворен газ, извършват арести. Чаушеску обаче настоява за радикални мерки и за използването на огнестрелно оръжие. В града са изпратени военни части, а на 17 декември се стига и до открити сблъсъци. В Букурещ министрите на отбраната и вътрешните работи, както и шефът на Секуритате изказват плахи съмнения относно правилността на решението да се стреля срещу демонстрантите. След като Чаушеску заплашва да ги уволни, „непослушните“ подвиват опашка. Вечерта на 17 декември падат първите изстрели, десетки са убити. Демонстрантите обаче не се отказват и уличните протести продължават. Силите за сигурност обаче се въздържат от по-нататъшна употреба на оръжие.

Когато армията започва отчасти да се оттегля от Тимишоара, се появяват слухове, че военните са минали на страната на народа. Това дава нов тласък на протестното движение. На 20 декември генерална стачка блокира заводите, протестиращите буквално превземат Тимишоара и го обявяват за първия освободен от комунизма румънски град. Постепенно протести избухват и в други градове в страната.

По това време Чаушеску е на официално посещение в Иран, а органите по сигурността решават да заемат изчаквателна позиция. При завръщането му протестите са набрали голяма инерция и вече не е възможно да бъдат задушени в зародиш. Въпреки това Чаушеску продължава да вярва, че с насилие ще удържи положението. Той обаче повече не може да разчита на лоялността на апарата. Чаушеску е изключително деспотичен човек, свикнал да диктува всичко сам. Но за да осъществява тотален контрол, той се нуждае от апарат от съмишленици. Те обаче са склонни да защитават режима само докато имат лична полза от това.

Бягството на диктатора

В края на 80-те народното недоволство ескалира. Номенклатурата също е засегната от мерките за икономии в много сфери, а режимът междувременно е станал изключително непопулярен. Чаушеску е вече на 72 и с разклатено здраве. Ще рече, че са налице условията за извършването на промени. Това се допълва и от картината в други „братски“ страни, в които старите режими вече са свалени. След събитията в Тимишоара и началото на протестите в Букурещ, на 21 декември следобед става ясно, че умереното използване на сила няма да помогне на режима, за целта е необходима голяма военна акция. Никой обаче не иска да поеме отговорността за нещо подобно, за да отложи наближаващия край на системата. По-разумно е да се изчака, за да може после да се вземе страната на победителя.

Елена и Никоале Чаушеско

Макар че никой от обкръжението на Чаушеску не е готов да скочи в огъня заради него, няма и противоречащи му. По друг начин се развиват събитията в ГДР, където Ерих Хонекер е принуден да се оттегли от поста си. Румънският министър на отбраната Милеа не е готов да поеме своята отговорност и решава да посегне на живота си. Официалната версия е за самоубийство, защото липсват доказателства относно слуховете за извършено убийство. Чаушеску обявява за негов наследник генерал Станкулеску, който се опитва да откаже по здравословни причини, но в крайна сметка приема. Той тайно нарежда на армията да се изтегли и съветва диктатора да напусне с хеликоптер обградената от демонстранти сграда на Централния комитет. В 12 часа и 8 минути хеликоптерът излита – точно в този момент приключва и управлението на Чаушеску. В 13 часа държавната телевизия обявява, че диктаторът е свален.

Още същия ден Чаушеску е заловен в близост до Букурещ и хвърлен в ареста, където остава три дни до началото на набързо организирания процес срещу него. Междувременно страната е застигната от втора вълна на насилие, която е още по-брутална от репресиите на Чаушеску. И до днес не е ясно кой носи отговорност за това. Хората биват призовавани да бъдат бдителни, раздава се оръжие. Вечерта на 22 декември е конституирано новото управление начело с Йон Илиеску, който и преди е бил споменаван като възможен наследник на Чаушеску. Спорен остава въпросът дали новите властимащи са провокирали насилието, за да блеснат като революционери.

На 25 декември Елена и Николае Чаушеску са изправени на съд в набързо свикан процес без защита и са осъдени на смърт. Малко по-късно присъдата е изпълнена чрез разстрел. Новината обикаля света още същата вечер. Няколко дни по-късно ситуацията в страната се успокоява. По-късно се появяват критики към новото правителство, че то е инсценирало събитията – народното въстание, революционната риторика и осъждането на Чаушеску всъщност е трябвало да бъдат параван за изземането на властта от представители на номенклатурата. Почти не се допуска вакуум във властта.

Номенклатурата остава непокътната

Като последица от свалянето на Чаушеску, в страната не се извършва истинска смяна на елита, а на поколенията, която междувременно почти е приключила – малко са лицата от 1989 година, които и днес имат политическо влияние. Истинско подновяване на политическата класа обаче не се случи в Румъния. Посткомунистическите социалдемократи и до днес са най-стабилната политическа сила, не на последно място благодарение на здравите структури и на връзките, създадени още по времето на Чаушеску. Запазването на елитите обаче предотврати разклащането на властта, както стана в една Албания през 1997 година или в по-малка степен в България през 90-те години.

Заради многото празни надежди на населението, особено сред по-възрастните, има носталгия по времето на Чаушеску. Учудващо е обаче, че и много млади хора, които нямат собствени спомени от онова време, също изпитват носталгия по миналото. Самият Чаушеску е оценяван много различно – половината от румънците са на мнение, че той е направил добро на страната, другата половина е на обратното мнение. Факт е обаче, че преосмислянето на социалистическото минало не е сред приоритетите на румънското общество. Междувременно архивите са отворени, но незнанието или липсата на всякакъв интерес към темата са доста разпространени сред голямата част от населението на страната.

Научете повече

В деня на сватбата,момиченце носещо букет цветя промени живота на една булка завинаги

Бърз поглед върху китката на детето разкри белег, който разби предубедените й представи за мъжа, за когото щеше да се омъжи.

Денят беше прекрасен, топъл, но не прекалено горещ, с лек бриз, носещ аромата на цветя из парка. Приятели и роднини разговаряха и се усмихваха, докато чакаха церемонията.

Стоях пред олтара, покрита с бялата си рокля, сякаш сънувах. Мъжът, когото обичах, беше само на няколко метра от мен и се смееше с гостите ни. Всичко се чувстваше напълно на мястото си.

Или поне така изглеждаше.

Точно когато церемонията започваше, я забелязах — малко момиче, на не повече от пет години, стоеше само с маргаритки в ръка и широко отворени, заинтересовани очи. Изглеждаше не на място, роклята й беше измачкана, а обувките й – ожулени, сякаш беше влязла случайно.

Тя се обърна към мен с невинен въпрос: „Имаш ли монета?“ Тя се обърна към мен със спокоен, но ясен глас. Усмихнах се учтиво и протегнах ръка за четвърт, но докато я протегнах, забелязах родилния белег във формата на сърце на китката й, който беше идентичен с този на моя годеник.За момент замръзнах. Спомените, които бях погребала, се върнаха. Преди години се съмнявах в необяснимите му изчезвания, късните му нощи и дълготрайната миризма на парфюм, която не можеше да бъде обяснена. Всеки път той отхвърляше страховете ми като параноя, надсмивайки се на тревогите ми.

Пред мен стоеше това малко момиченце, стиснало своите маргаритки, със същия белег във формата на сърце. Коленичих до нивото на очите й, опитвайки се да запазя спокойствие. „Скъпа, къде са родителите ти?“ – попитах нежно, гласът ми трепереше.

— Не знам — промърмори тя, стиснала здраво маргаритките си. „Търсих баща си.“

Ужас се настани в гърдите ми. „Кой е твоят баща?“

Мъничката й ръка сочеше към годеника ми, разбивайки всяка последна надежда, която имах. Изправих се, усещайки как тежестта на предателството потъва в мен. Докато той се приближаваше, загриженост, изписана в чертите му, си поех въздух и се насилих да попитам: „Имаше ли дете преди пет години?“Въпросът остави лицето му пребледняло, обичайният му чар се превърна в нервен смях. „Не, разбира се, че не“, заекна той и погледна детето, сякаш я виждаше за първи път.

Вдигнах ръката й, показвайки знака. „Тогава обясни това“, казах, гласът ми смесица от скръб и гняв. — Тя има същия белег по рождение като теб.

Шокът обхвана тълпата, когато всички възприеха разкритието. Той се взря в белега по рождение, в очите му проблясваше паника. „Това… това е просто съвпадение“, опита се да настои той, но убеждението изчезна.

 

 

Настроението стана напрегнато, като дискусията беше заменена от неловка тишина, докато хората гледаха ужасено. Родителите ми стояха неподвижни, ръката на майка ми закриваше устата й, а погледът на баща ми ставаше стоманен.Протестите на годеника ми отслабнаха, но гласът ми остана твърд. „Не, Джеймс. Това не е съвпадение.” Погледът ми омекна, когато се обърнах към момиченцето. „Как се казваш, скъпа?“

„Емили“, прошепна тя през сълзи, а невинността й прониза болката ми.

Обръщайки се към него, взех окончателното си решение. „Няма да се оженя за теб, освен ако не ми кажеш истината. „Докажи го с ДНК тест.“ Говорех тихо, но тъгата беше ясна.

Сватбата беше отменена. През следващите няколко дни клюките се разпространиха и телефонът ми бръмчеше от запитвания, но нямах сили да обяснявам. Просто чаках мълчаливо истината.

Резултатите от ДНК пристигат бързо, потвърждавайки неизбежното: Емили е негова дъщеря.Опитите на Джеймс да извини лъжите си бяха неефективни. Беше държал един живот от мен, включително това невинно дете, което заслужаваше нещо повече.

Въпреки че бях смазана, аз си тръгнах, знаейки, че не мога да остана с някой, който крие нещо толкова важно. Колкото и сърцераздирателно да беше, стана ясно, че любовта е недостатъчна при липса на доверие. Емили поне намери семейство в осиновителите си баба и дядо, които я посрещнаха честно и ентусиазирано.

Що се отнася до мен, продължих напред със смесица от скръб и облекчение. Едно нещо беше ясно: бях освободена от тежестта на нечестността и това беше мир, за който можех да се вкопча, дори когато слънцето залезе в деня, който трябваше да бъде най-щастливият ми ден.

Научете повече

На 10-годишна възраст я наричаха „Грозното пате“. Ето как изглежда на 27 години

Пътуването на самотрансформацията: от „Грозното патенце“ до красивия лебед

Пътят на самоусъвършенстване със сигурност е труден, но крайният резултат може да бъде наистина вдъхновяващ. Неостаряващата приказка „Грозното патенце“ е отлична метафора за този процес.

Историята проследява пътуването на младо пате, което е отбягвано от приятелите и семейството си, но накрая израства в красив лебед, привличайки вниманието и обичта на другите патици в езерото.

Извличане на уроци от Грозното пате. Тази легендарна басня предава важен урок за личностното развитие, като набляга на необходимостта от трансформация и гъвкавост.Той осветява важните уроци на живота: независимо от предизвикателствата, с отдаденост и постоянство можем да разкрием вродената си красота и да й позволим да блести през целия ни живот.

Размишлявайки върху историята на „Грозното пате“, можем да получим силно насърчение. Помислете за случая на младо момиче, което с постоянство и добро отношение успя да премине през подобен преход. Тя олицетворява вярата, че с правилно мислене всеки може да успее.

Научете повече

Откриха живо и здраво момиченцето, отвлечено през 2018 година

Момиче от Съединените щати, изчезнало през октомври 2018 г., е намерено живо и здраво.

Аранза Мария Очоа Лопес, която е била в приемно семейство, е била отвлечена от биологичната си майка от търговски център във Ванкувър, Вашингтон, когато е била на четири години,пишат news.novinibg.eu.

Полицията са предложили награда от 10 000 долара за информация за момиченцето.

Тя е видяна за последен път на контролираното посещение с майка си – която е арестувана година по-късно през септември 2019 г. в Пуебло, Мексико.

Детето обаче, което сега е на осем години, остава в неизвестност. Досега – докато не е открито от властите в Мичоакан, Мексико, през февруари.Тази сряда Аранза е върната в САЩ.

„Повече от четири години ФБР и нашите партньори не се отказаха от Аранза“, каза Ричард Колоди, специален агент в Сиатъл.

”Нашата грижа сега ще бъде подкрепата на Аранза, когато тя започне своята реинтеграция в САЩ,“ допълни той.

Майка ѝ, Есмералда Лопес-Лопес, се призна за виновна през януари 2021 г. за отвличане и грабеж от втора степен и намеса в попечителството пред Върховния съд. Осъдена е на 20 месеца затвор.ранза е била настанена под грижите на държавата и в приемно семейство през 2017 г. след оплаквания, че е била физически малтретирана от майка си.

Научете повече

Последните думи на Стив Джобс, милиардер, починал на 56 години

"Достигнах върха на успеха в бизнеса. " В очите на другите хора животът ми е успешен.

Освен работата обаче, малко радост съм имал.

В края на деня богатството е просто факт, с който свикнах.

Точно сега, лежейки в болничното си легло, спомняйки си целия живот, осъзнавам, че цялото признание и богатство, с което толкова се гордеех, са избледняли и са се обезсмислили пред лицето на предстоящата смърт.

Можете да наемете някой, който да кара колата ви или да изкарва пари за вас, но не можете да наемете някой, който да е болен и да умира вместо вас.

Изгубените материални неща могат да бъдат намерени отново. Но има едно нещо, което никога не може да бъде намерено, когато е изгубено: Животът.

На какъвто и етап от живота да се намираме в момента, след време ще посрещнем деня, в който завесата се затваря.

Обичайте семейството, съпругата, децата и приятелите си... Отнасяйте се добре с тях.

Ценете ги.

С напредването на възрастта и помъдряването бавно осъзнаваме, че носенето на часовник за $300 или $30 дава едно и също време

Независимо дали имаме портфейл или портмоне за $300 или $30, стойността  вътре е същата.

Независимо дали караме кола за 150 000 долара или кола за 30 000 долара, пътят и разстоянието са еднакви и стигаме до една и съща дестинация.

Независимо дали пием бутилка вино за $1000 или $10, махмурлукът е същия.

Независимо дали къщата в която живеем е 100 или 1000 квадратни метра, самотата е една и съща.

Ще осъзнаете, че истинското ви вътрешно щастие не идва от материалните неща на този свят.

Без значение дали пътувате първа класа или икономична класа, катастрофира ли самолетът, падате с него...

Затова се надявам да осъзнаете, когато имате приятели, братя и сестри, с които обсъждате, смеете се, говорите, пеете, говорите за север-югоизток или небето и земята,... това е истинското щастие!!

Един неоспорим факт от живота:

Не отглеждайте децата си да са богати.

Възпитавайте ги да бъдат щастливи.

Когато пораснат, ще знаят стойността на нещата, а не цената. "

- Стийв Джобс

Научете повече

Страшната трагедия, белязала живота на Албано и Ромина

Поколения по света познават и обичат един от най-популярните музикални дуети от близкото минало, Албано и Ромина Пауър. Звездната двойка винаги е била известна със слънчевото си излъчване и непрестанни усмивки на сцената, докато пеят някои от най-великите си хитове - Felicita, Liberta, Angeli и много други. 

Истината обаче е, че зад кулисите семейството така и не успя да се пребори с демоните от страшната трагедия, която ги сполетя през 1994 година. Тогава красивата им дъщеря Иления Каризи изчезва на едва 23 години, в разцвета на силите и живота си.

Родена през 1970 година, тя е първото дете на музикантите (после имат още три). Още от малка е амбициозна, като дори на 13-годишна възраст се появява и във филма "Шампанско в рая", а по-късно се насочва към литература в Кралския колеж в Лондон, където е сред отличниците.

Денят е 31 декември, 1994 година, а мястото - Ню Орлиънс, Луизиана. Илейн е решила да направи сама околосветско пътешествие и това е едно от местата, които иска да посети. За съжаление и последното. Именно тук е забелязана за последно, преди да изчезне безследно.Отчаяните ѝ родители и полицията не се отказват да я търсят цели 20 години, преди официално да бъде обявена за мъртва през 2013 година. Тялото ѝ така и не е намерено, но надеждите постепенно утихват.

Малко по-късно се появява и страшната версия, че е станала жертва на брутален сериен убиец, известен с прозвището си Happy Face, заради усмивките, които рисува под признанията си, изпращани до медиите. Счита се, че е умъртвил над 160 души, а сред тях и 8 жени.60-годишният канадец рисува именно лицето на Илейн с помощта на експерт, спомняйки се, че е убил момиче на име Сюзън през ранните 90 (това е името, с което се е представяла в САЩ). Въпреки това семейството бе разделено в мнението си за случилото се. Ромина до последно вярваше, че дъщеря й е жива, докато Албано смяташе, че се е самоубила, хвърляйки се от мост в Мисисипи.

Каквато и да е истината обаче, Илейн я няма и едва ли някога ще се върне. А голямата трагедия, белязала живота на именитите италиански изпълнители, в крайна сметка доведе и до раздялата им през 1999 г., макар и да продължиха още известно време да се изявяват като дует. И със сигурност легендарната им песен Felicita трудно може да бъде възприемана и в личен план... 

Научете повече

Руски МиГ-31, въоръжен с хиперзвукова ракета „Кинжал“ беше забелязан по време на учения в Средиземно море

B изнeнaдвaщo нoвo paзвитиe нa cъбитиятa cпeциaлизиpaн pycĸи caмoлeт MиГ-31, нapичaн oт HATO oщe Fохhоund e видян дa лeти, въopъжeн c xипepзвyĸoвa paĸeтa. MиГ-31 e eдин oт нaй-бъpзитe пилoтиpaни peaĸтивни caмoлeти в cвeтa и e извecтнo, чe дocтигa cĸopocт oт oĸoлo 2,83 Max (близo 3500 ĸм/ч), ĸoeтo e пoчти тpи пъти пoвeчe oт cĸopocттa нa звyĸa.

Paзpaбoтeн oт Mиĸoян, MиГ-31 e пpeдcтaвeн зa пъpви път пpeз 1982 гoдинa, ĸoeтo гo пpaви caмoлeт oт eпoxaтa нa Cтyдeнaтa вoйнa. MиГ-31И – зa ĸoйтo ce cъoбщaвa, чe e нocил xипepзвyĸoвaтa paĸeтa „Kинжaл“ e мoдepнизиpaнa вepcия нa caмoлeтa.

Bъзмoжнocттa зa нoceнe нa xипepзвyĸoвo opъжиe щe yвeличи дoпълнитeлнo бoйния oбceг и yдapнaтa cпocoбнocт нa pycĸитe cили. Pycĸaтa инфopмaциoннa aгeнция TACC cъoбщи, чe MиГ-31И щe yчacтвa в cъвмecтнитe yчeния, opгaнизиpaни oт Boeннoмopcĸитe и Boeннo-ĸocмичecĸитe cили в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe.

B yчeниятa yчacтвaт нaд 1000 дyши, 10 ĸopaбa и cпoмaгaтeлни cъдoвe, 24 caмoлeтa, вĸлючитeлнo изтpeбитeли MиГ-31И нa pycĸитe Bъздyшнo-ĸocмичecĸи cили, нoceщи xипepзвyĸoви paĸeти „Kинжaл“ и eĸипaж нa paĸeтнaтa cиcтeмa зa бpeгoвa oтбpaнa „Бacтиoн“.

Tpиднeвнитe yчeния пpиĸлючиxa нa 3 дeĸeмвpи и пo вpeмe нa тяx pycĸaтa oпepaтивнa гpyпa yĸpeпи cвoитe cпocoбнocти в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe. Hяĸoи oт бoйнитe yчeния вĸлючвaт цялocтнo изпoлзвaнe нa пpeцизни opъжия и нaй-нoвoтo въopъжeниe, пpиeтo нacĸopo нa въopъжeниe в pycĸитe вoeннoмopcĸи и вoeннoвъздyшни cили, cъoбщиxa oт миниcтepcтвoтo.

Kинжaл e eднo oт шecттe opъжия oт „cлeдвaщo пoĸoлeниe“, ĸoитo pycĸият пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин пpeдcтaви пpeз 2018 гoдинa, твъpдeйĸи, чe нитo eднa cиcтeмa зa пpoтивoвъздyшнa oтбpaнa в cвeтa нe мoжe дa гo cвaли.

Toвa e paĸeтa c ядpeн зapяд и cъoбщeн oбceг oт 1500 дo 2000 ĸилoмeтpa. Шиpoĸo paзпpocтpaнeнo e мнeниeтo, чe ĸoнcтpyĸтивнaтa ѝ ĸoнцeпция ce ocнoвaвa нa бaлиcтичнaтa paĸeтa c мaлъĸ oбceг „Иcĸaндep-M“, ĸoятo Pycия изпoлзвa oт дългo вpeмe.

Cпopeд инфopмaциятa paĸeтaтa ce движи cъc cĸopocт oт 5000 ĸм/ч (Мах 4) и дopи мoжe дa дocтигнe мaĸcимaлнa cĸopocт oт 12 300+ ĸм/ч мили в (Мах 10). Tя мoжe дa нocи ядpeни или ĸoнвeнциoнaлни бoйни глaви c тeглo дo 480 ĸилoгpaмa. Bиcoĸaтa cĸopocт нa paĸeтaтa и нecтaбилнaтa ѝ тpaeĸтopия пo вpeмe нa пoлeт мoгaт дa дoвeдaт дo тpyднocти пpи пpиxвaщaнeтo ѝ, ĸoeтo я пpaви знaчитeлнa зaплaxa.

Πpeз мapт 2022 гoдинa Pycия зaяви, чe e изпoлзвaлa paĸeтaтa „Kинжaл“ зa yнищoжaвaнe нa cĸлaд зa opъжия в Зaпaднa Уĸpaйнa. Дpyги cъбития пo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope

Πo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope xипepзвyĸoвaтa paĸeтa 3M22 „Циpĸoн“ cъщo нapyши пpиĸpитиeтo cи.

Pycĸoтo миниcтepcтвo нa oтбpaнaтa пyблиĸyвa видeoĸлип, нa ĸoйтo ce виждa ĸaĸ paĸeтaтa e изcтpeлянa oт pycĸи бoeн ĸopaб, ĸoeтo e вaжнa cтъпĸa в глoбaлнaтa нaдпpeвapa във въopъжaвaнeтo.

Πъpвoтo бoйнo paзгpъщaнe нa „Циpĸoн“ ce cъcтoя пpeз янyapи 2023 гoдинa, ĸoeтo e cигнaл зa гoтoвнocттa ѝ зa oпepaтивнa yпoтpeбa. Πpeз мapт тaзи гoдинa пpeзидeнтът Πyтин пoтвъpди изпoлзвaнeтo нa paĸeтaтa в aĸтивни бoйни дeйcтвия, пo-cпeциaлнo cpeщy цeли в Уĸpaйнa.

3M22 „Циpĸoн“ e cпocoбнa дa дocтигнe xипepзвyĸoвa cĸopocт oт 9 Max (oĸoлo 11 000 ĸм/ч). Taзи eĸcтpeмнa cĸopocт пoзвoлявa нa paĸeтaтa дa пpeoдoлявa oгpoмни paзcтoяния зa минyти, ĸaтo дaвa нa пpoтивницитe мaлĸo вpeмe зa peaĸция. Paĸeтaтa имa oбceг дo 1000 ĸилoмeтpa и в зaвиcимocт oт тpaeĸтopиятa cи. Koгaтo лeти нa мaлĸa виcoчинa, тя пoĸpивa пpиблизитeлнo 500 ĸилoмeтpa, нo изпoлзвaнeтo нa пoлyбaлиcтичнa тpaeĸтopия yвeличaвa oбxвaтa ѝ.

Източник:www.kaldata.com

Научете повече

Той е световна кинолегенда и носител на два „Оскар“-а, но днес живее като отшелник

 

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение

На 94 години, Джийн Хекман – легендата на световното кино, зарадва своите почитатели с изненадваща публична поява в компанията на съпругата си, 62-годишната Бетси Аракава. Двойката, която живее в уединение в Санта Фе, Ню Мексико, беше забелязана заедно за първи път от повече от две десетилетия, предизвиквайки вълна от емоции сред феновете и медиите.

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение. Подкрепян от бастун и ръката на съпругата си, Хекман демонстрираше своя типичен стил – сива жилетка върху риза с копчета, карго панталони и шапка. Появата му в ресторант за морска храна в Санта Фе разтопи сърцата на присъстващите, които забелязаха искрената близост между двамата.

През годините, Джийн Хекман, известен с емблематични роли като Джими Дойл във „Френската връзка“ (1971) и Шериф Дагет в „Непростимо“ (1992), остана верен на решението си да се оттегли от публичния живот. Последният му филм – „Welcome to Mooseport“ (2004), беше последван от пенсиониране, мотивирано както от здравословни съображения, така и от желанието му да се наслади на писателската си кариера.

Докато социалните мрежи разискваха външния му вид, много фенове изразиха възхищение от способността на Хекман да води спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. „Той е на 94, все още активен и обичан. Това е победа“, написа почитател, подчертавайки устойчивостта му през годините.

Любовната история между Джийн и Бетси, започнала в началото на 80-те години, остава впечатляваща – доказателство, че истинската привързаност издържа на изпитанията на времето.

Източник:Флагман

Научете повече

Помните ли звездите от филма "Ромео и Жулиета"? Екто какво се случва с тях и как изглеждат днес

Нека се отправим на носталгично пътешествие назад към вълшебната история на „Ромео и Жулиета“, киношедьовър, който завладя сърцата преди 73 години.Днес феновете са любопитни за вечните звезди, Оливия Хъси и Леонард Уайтинг, които изиграват иконичните роли на Жулиета и Ромео.

Честваща 72-ия си рожден ден, Оливия Хъси продължава да изумява почитателите си, показвайки малко признаци на промяна през 55-те години след премиерата на филма.

Леонард Уайтинг, който играе Ромео, празнува на 73, предизвиквайки възхищение сред почитателите, които коментират грациозния процес на стареене на тези забележителни актьори. „Стареене с достойнство“, „Прекрасни актьори“ и „Отлична запазеност“ са настроения, които отекват в коментарите.

Феновете изразяват благодарност за трайното здраве и благосъстояние на тези обичани звезди, разсъждавайки върху красотата и младостта, които те донесоха на екрана в този вечен класик.

Присъединете се към разговора и споделете вашите мисли за вечния чар на Оливия Хъси и Леонард Уайтинг. Какви спомени ви носи „Ромео и Жулиета“?

Научете повече

Казваха и „Не си достатъчно красива“, но тя спечели два Оскара и отгледа двама известни сина

Сали Фийлд, родена на 6 ноември 1946 г., преодолява деморализиращите коментари, че „не е достатъчно красива“ за филми.

Тя прави своя холивудски дебют с телевизионните предавания Gidget през 1965 г. и The Flying Nun през 1967 г.Драмата беше бягството на Сали от трудното възпитание, което включваше развода на родителите й и суровите дисциплинарни мерки от пастрока й.

Тя започва да се снима в Джиджет след като завършва гимназия, което проправя пътя за известното й превъплъщение на сестра Бертрил.

Нейните кинематографични способности бяха очевидни: тя спечели два Оскара за Норма Рей и Места в сърцето. Тя беше и успешна телевизионна водеща, печелейки награди Еми за сериалите Сибил, Спешна помощ и Братя и сестри.

Сали е горда майка, която оставя наследство на тримата си сина. Питър, Ели и Сам са се утвърдили в развлекателната индустрия.

77-годишната Сали Фийлд е жив пример за това как уменията и постоянството могат да доведат до невероятен успех в Холивуд.

Научете повече

Въпрос за 500 лева в Стани богат е бил зададен за 1 млн. долара в американската версия

Открай време се създава впечатление за сложността на въпросите, които се задават за определена сума в българската версия в „Стани богат“. Преди време ви запознахме с играта на младия учител от Велико Търново Драгомир Дачев.

При него любопитното бе, че отговори правилно на въпрос за 5000 лева, който е бил зададен за 1 000 000 долара в американската версия на предаването.Във вчерашния брой на горещия стол седна Галена Добрева. Всичко в нейната игра вървеше нормално до момента, в който бе отворен въпроса за първа сигурна сума – 500 лева.Коя от държавите граничи само с една държава и територията й се съдържа изцяло в територията на друга държава?

а/ Индонезия б/Лесото в/Монголия д/Кения

Въпросът не е никак труден за човек с обикновено ниво на обща култура, но участничката се поколеба и пожела да използва жокер 50/50 и в крайна сметка посочи верния отговор – Лесото, която е заобиколена изцяло от ЮАР.Абсолютно същия въпрос е зададен на американеца Ким Хънт в американската версия „Кой иска да стане милионер“ през 2000 година. Той отговаря вярно, печели играта и става милионер.Въпросът към Хънт е зададен по абсолютно същия словоред, както при Добрева. Отговорите са – Лесото, Буркина Фасо, Монголия и Люксембург. Както виждате в българската версия Люксембург е заменен с Индонезия, която е и една от най-големите държави в света.

Този случай отново поражда дискусия за сложността на въпросите в българския „Стани богат“ версия. Друго – защо от 20 години най-високите суми не са променяни и кога най-накрая ще се намери българин, който да вземе голямата сума.

Източник: plovdiv24

Научете повече

Момче донесе от училище бележка и майка му като я прочете, се разплака

След години той прочел бележката и разбрал причината.

Малкият Томас се прибрал у дома от училище с бележка от учителя. Майка му я прочела и започнала да плаче.

Навярно от умиление и радост, тъй като след това тържествено му прочела съдържанието на бележката:

„Вашето дете е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“След доста години, вече възрастен, Томас попаднал на бележката в семейните архиви. За негово учудване, на бележката пишело:

„Вашият син изостава с развитието си. Не бихме могли повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“

Сега било негов ред да поплаче. В дневника си известният изобретател и учен Томас Едисон написал:

„Томас Алва Едисон бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка, той станал един от гениите на своето време!“

Научете повече

Баща показва снимка от 70-те години на първата си любов, но дъщеря му вижда в нея нещо което и е зловещо познато

Леонард често говореше за Лайла, първата му любов от 70-те години, показвайки снимка от полароид, който е уловил младежките им дни.

Семейството му беше чувало историите безброй пъти. Но една вечер, докато той носталгично споделяше историята с дъщеря си Клара, тя се наведе по-близо, очите й се разшириха от шок.

„Тате – промърмори тя, – в тази снимка има нещо, което е зловещо познато…“Какво бе видяла?

Леонард беше объркан от това твърдение.

Беше разказвал на Клара за Лайла много пъти преди; може би това беше причината да си мисли, че е позната.

Въпреки това челото му се сбърчи, тъй като това беше първият път, когато разопакова снимката. Как Клара щеше да разпознае неговата любов от гимназията, ако той никога не й беше показвал снимката?„Какво имаш предвид, скъпа? Никога преди не съм ти показвал тази снимка“, каза Леонард. Клара изглеждаше озадачена, неспособна да каже нито дума.

Беше сигурна, че е разпознала жената! Тя каза това на баща си, който на свой ред изглеждаше объркан. Когато обаче двамата погледнаха по-отблизо, никой от тях не можеше да твърди нищо със сигурност.

Толкова много въпроси…

В определената снимка имаше подробности, които Леонард винаги бе пропускал, но сега му се искаше да не го прави. Трябваше да намери някои отговори…

Къде беше Лайла сега? Щеше ли да успее да я намери? И най-важното, какво беше забелязала Клара, което Леонард беше пропуснал?Леонард и Кейт

Леонард беше загубил съпругата си Кейт преди повече от пет години. Чрез скръбта си той често се губеше в спомените си.За да си припомни топлината, която любовта му е донесла, той често си припомняше стари любовни истории на него или неговата починала съпруга, за да покаже на дъщеря си Клара и на себе си, че любовта не причинява само сърдечна болка.

Трябва да го подкрепя

Клара, 25-годишната дъщеря на Леонард, винаги е била състрадателна и разбираща към скърбящия си баща.

Въпреки че скръбта все още беше там и за нея, тя разбра, че баща й е загубил партньора си в живота. Трябваше да го подкрепи!Тя знаеше какво със сигурност ще го развесели; той обичаше чувството на носталгия, а какво по-хубаво от това да се върнеш назад във времето чрез снимки?

Първата любов на татко…

Клара винаги се е интересувала да разбере кой е бил баща й, преди да срещне майка си.

Тя знаеше, че предстои определена история, но нямаше нищо против да изчака. Беше жена, която го беше омагьосала, когато беше по-млад. Независимо от майка си, Клара обичаше да слуша тази история…

Полароидната снимка падна

Бяха отворили фотоалбум и снимката от Полароид беше изпаднала. И двамата напрегнато се взираха в нея, докато бавно падаше на земята.

Клара сбърчи вежди, по лицето й се изписа израз на признание. Това не беше първият път, когато виждаше тази жена, в това беше сигурна, но не беше сигурна откъде я разпозна…

Първата любов на Леонард

Без да подозира за вълнението на дъщеря си, Леонард въздъхна почти замечтано, когато видя Лайла. Той нежно вдигна полароидната снимка. “

Това беше Лайла, първото момиче, не, жена, която някога съм обичал..

Беше говорил често за Лайла, но това беше първият път, когато Клара можеше да сложи лице на името.Как да му го каже?

Леонард погледна настрани, за да види дъщеря си, но лицето й нямаше изражението, което очакваше.

Вместо това Клара беше в шок, докато очите й се плъзгаха по снимката. Беше сигурна, че е виждала тази жена и преди. Това определено не беше непознато.

— Татко — каза тя, преди да продължи. Тя не знаеше как да му каже това.

Нещо познато…

„В тази снимка има нещо, което е зловещо познато…“ продължи Клара. Сега на свой ред беше време Леонард да изглежда объркан.

Не беше виждал Лайла от много години, може би дори от десетилетия. Как дъщеря му я е виждала или нещо друго освен това преди? “

Какво искаш да кажеш, Клара? Тази снимка е на повече от 45 години!“

„Не знам това. Тя е просто зловещо позната, особено като се вгледаш- Клара посочи нещо на снимката.

Въпреки че Леонард вече беше объркан, тъй като разпознаването на Клара беше нещо странно. Не мислеше, че някога е показвал на Клара снимка на първата си любов. Това може да означава само, че трябва да означава нещо различно…

Когато обаче Леонард погледна по-отблизо накъде беше посочила Клара, той ахна. Никога преди не беше виждал това и често гледаше тази снимка.

Не само за нея, но и за да изпита носталгия по мъжа, който беше. Гледайки фона на снимката, той никога преди не беше виждал това нещо.

Беше трудно да се различи, но със сигурност беше там.

Леонард коленичи, нежно вдигна снимката с благоговение, запазено за свещените предмети. Като го вдигнаха към светлината, двамата с Клара се наведоха, присвивайки очи към фините детайли на фона.

В ъгъла, частично скрит от яката на ризата на Лайла, имаше малка богато украсена висулка. Сякаш блещукаше, почти неестествено, приканвайки ги да навлязат по-дълбоко в мистерията й.

Разпознаване и недоумение

В очите на Леонард изгря разпознаване, тежестта на спомените внезапно натежа върху чертите му. „Това е…“

— започна той и думите му за миг не му излязоха. Междувременно Клара гледаше отдалечено, докато натрупваше спомените си. “

Това прилича на висулката от снимките на баба“, прошепна тя. Как Лайла, любов отпреди десетилетия, притежава наследство от семейството на Леонард?

Изгубени във времето

Леонард се облегна назад, мекият диван го прегърна, докато приливът на спомени от младостта му нахлу. „Имах висулка точно така,“

— промърмори той. „Изгубих я по време на лятно пътуване, когато бях на 16. Беше наследство.“ Той проследи ръбовете на полароида, върховете на пръстите му докоснаха изображението на висулката.

Никога повече не го видя след това пътуване и болката от загубата му отново беше свежа. Но как се озова с Лайла?

Неизказаният въпрос

Каква беше връзката между изгубеното детство на Леонард, Лайла, и висулката? Отговорът, макар и не незабавен, беше някъде и чакаше да бъде разкрит.

Леонард, с полароида все още в ръка, прочисти гърлото си и спомените му нахлуха. — Този медальон — започна той, вдигайки очи, за да срещне очите на Клара, —

принадлежеше на моята прабаба. Това е в семейството от поколения.“ Той обясни как това не е просто бижу, а знак за издръжливост и любов, предавани с истории за сила и единство от едно поколение на друго.

Лято на загуба

„Беше през един топъл летен ден“, започна Леонард с далечен глас, „бяхме на семейна почивка.“

По-младото му аз беше безгрижно, изследвайки гори и плажове, но сред смеха и играта висулката се изплъзна.

Беше търсил трескаво, връщайки се по стъпките, пресявайки пясъка и храсталака, но сякаш земята го бе прибрала.

Тежестта на загубата беше дълбока и хвърляше сянка върху спомените от това лято.

Мълчанието на Лайла

Мислите на Леонард се насочиха към Лайла. Тяхната връзка, макар и кратка, беше дълбока. Чудеше се защо във всичките им интимни разговори и споделени сънища тя никога не бе споменавала да е намерила висулката или дори да я притежава.

Възможно ли е тя да не е осъзнала значението му? Или е имало причина за мълчанието й? Сърцето го болеше, копнееше за отговори на въпроси, които лежаха бездействащи толкова дълго.

Възстановяване на мистериите

Присъствието на висулката на снимката, след толкова много години, не беше нищо друго освен чудо. Как беше пътувал от един изгубен летен ден до притежанието на Лайла?

Клара и Леонард седяха със снимката между тях, а висулката служеше като мълчаливо свидетелство за преплетени съдби и мистерии от миналото

Леонард си пое дълбоко въздух, погледът му се отдалечи, гледайки нещо, което само той можеше да види. — Има нещо, което трябва да знаеш, Клара — започна той бавно, —

Преди Лайла и аз да се сближим, тя беше приятелка с Даниел.“ Веждите на Клара се вдигнаха изненадано. Леонард продължи: „Нашето приятелство…

не можеше да устои на усложненията на споделената ни привързаност към нея. Беше объркан триъгълник и накрая Даниел и аз… се разделихме.“

Заминаването на Даниел

Вечерното слънце беше окъпало любимото им кафене в златист оттенък в деня, когато Даниел се сбогува.

Беше се насочил към друг град по работа, но Леонард знаеше, че е по-скоро за дистанциране между тях и Лайла.

Бяха споделили здраво ръкостискане, приятелството им беше заровено под пластове неизказани думи и неадресирани емоции.

Когато тежестта на миналото се намести, Клара внезапно си спомни. — Тате — започна тя, — спомням си, че миналото лято попаднах на кутия със стари писма, когато чистехме тавана.

Леонард вдигна поглед с очевидно любопитство в очите му. „Бяха адресирани до теб, а някои бяха от Даниел. Може би съдържат отговори?“

Неотвореният плик

Докато търсеше в кутията, пръстите на Клара се докоснаха до свеж плик. Почеркът несъмнено беше на Лайла. „Вижте това,“

— прошепна тя, вдигайки го. За учудване на Леонард писмото беше адресирано до него, но никога не беше отваряно. Печатът беше непокътнат.

Поток от емоции го заля, докато държеше плика, осъзнавайки, че в рамките на обикновени думи от Лайла, той никога не е виждал, добавяйки още един слой към тяхната разкриваща се мистерия.

Скрито писмо

Ровейки по-дълбоко в кутията със стара кореспонденция, пръстите на Клара докоснаха стар, запечатан плик.

Отчетливото изпъкване в почерка ясно гласеше „На Леонард“. Вълнението кипеше в нея, когато го вдигна: „Татко, виж това!“

Очите на Леонард се разшириха, разпознавайки мигновено почерка. — Това е почеркът на Лайла — промърмори той с осезаемия шок, очевиден в тона му.

Тайната на Кейт

Един далечен спомен започна да се оформя в съзнанието на Леонард. Той си спомни времето, когато Кейт, покойната му съпруга, беше странно уклончива относно липсващо писмо.

Свързвайки точките, той осъзна: „Кейт трябва да е видяла това и да го е скрила от мен.“ Клара изглеждаше изненадана: „Но защо би направила това?“

Прихващането на писмото добави още един слой към историята, повдигайки още повече въпроси за миналото.

Деликатно разкритие

Стаята беше изпълнена с напрегнато очакване. Клара внимателно подаде плика на Леонард, очите й бяха насърчени.

С дълбоко дъх той счупи печата. Докато разгръщаше листа, и бащата, и дъщерята се наведоха, готови да открият думите, които Лайла бе написала преди всички тези години, думи, които бяха държани скрити твърде дълго

Писмото на Лайла споменаваше моменти, които споделяха, моменти, които Леонард не си спомняше, и дори намекваше за други тайни, които бе пазила.

Въпреки че писмото отговори на някои от техните въпроси, то постави много повече. Клара, винаги любопитната душа, отбеляза: „Има още нещо в тази история, нали?“

Леонард кимна, осъзнавайки, че все още са далеч от разбирането на пълната степен на връзката на Лайла с живота им.

Свържи се с Даниел

Клара наблюдаваше как баща й нервно набира познат, но отдавна избягван номер. Пръстите на Леонард трепереха, докато чакаше отговор.

След това, което ми се стори цяла вечност, един глас отговори: „Ало?“ Беше Даниел. — Леонард е — започна той с очевидно колебание в гласа му. “

Трябва да поговорим за Лайла.“ Последва дълга пауза, прекъсната от тихия отговор на Даниел: „Добре.“

Напрегнато събиране

Избраното място за среща беше старо кафене, което някога посещаваха. Когато Леонард влезе, той намери Даниел вече чакащ, а побелелата му коса разказваше приказки за отминалото време.

Поздравът им беше учтив, но студен, двама стари приятели се превърнаха в непознати под тежестта на миналото. И двамата мъже седяха, а чашите им за кафе бяха буфер срещу вълната от спомени и чувства, които заплашваха да скъсат бента.

Намиране на общ език

Даниел беше този, който наруши мълчанието. — Лайла беше… специална и за двама ни. Леонард кимна в знак на съгласие.

Въпреки различията им и съкрушенията, които и двамата бяха преживели, беше ясно, че споделят взаимно уважение към паметта на Лайла. “

Трябва да разберем какво се е случило“, заяви Леонард. Погледът на Даниел срещна неговия, решителността беше очевидна в очите му. „Заедно.“

Триото педантично проследи назад, търсейки улики, събирайки дати и опитвайки се да разбере обстоятелствата, които са накарали Лайла да направи избора, който направи.

Животът на Лео

Копаейки по-дълбоко, те откриха фрагменти от живота на Лео. Откъси от общи приятели и стари съседи рисуваха картина на момче, което расте, заобиколено от любов, но винаги със сянка на мистерия около самоличността на баща му.

Беше израснал, слушайки приказки и за Леонард, и за Даниел, но никога не знаеше кое е липсващото парче в пъзела на живота му.

Мистерията се задълбочава

Хронологията, съчетана с анекдоти и неяснотата на Лайла относно бащата на Лео, подсказваше сложна истина: или Леонард, или Даниел можеха да бъдат бащата на Лео.

Търсенето на отговори току-що беше станало още по-сложно, оставяйки триото с повече въпроси, отколкото отговори.

Още една любовна история

Даниел, с колебливо дишане, започна да разгръща главата си с Лайла. „Имахме своите моменти“, прошепна той, „

откраднати погледи, тайни срещи и обещания.“ Те се срещаха често под стария дъб, място, което пазеше специални спомени за него.

Тяхната любов беше страстна и пламенна, но винаги засенчена от безспорната й връзка с Леонард.

Сблъскващи се емоции

Докато Даниел разказваше историите си, сърцето на Леонард биеше лудо. Ревността го ужили, когато си представи Лайла в прегръдката на друг мъж.

И все пак част от него изпитваше тъга за общата им загуба. И изненадващо нишка от разбирателство се вплита, знаейки, че Лайла е докоснала дълбоко живота и на двамата, оставяйки незаличима следа.

— Защо би избрала да си тръгне и от двама ни? Леонард се замисли. — Може би, за да предпазя Лео от сложностите? Даниел се замисли.

Те обмисляха възможността Лайла, в своята мъдрост, да е решила да вдигне Лео далеч от драмата, разбитото сърце и разделените привързаности, които биха се появили, ако беше останала.

Кой е бащата?

Стаята се изпълни с неспокойна тишина. Въпросът за милиони долари се очертаваше голям: кой беше бащата на Лео?

Очите на Даниел потърсиха тези на Леонард, и двете отразяваха същия смут и копнеж за истината. И двамата обичаха Лайла, а Лео, като част от нея, сега беше неразривно свързан с тяхното минало и бъдеще.

Мистерията вече не беше само за висулка; беше за наследство, идентичност и любов.

Събиране на улики

Леонард, Даниел и Клара обединиха ресурсите си, разглеждайки стари снимки, дневници и писма.

Те проследиха движенията на Лайла след заминаването й, като начертаха възможните й местоположения. Посещенията на стария дъб, кафенетата и дори книжарницата, която посещаваше, рисуваха ярък гоблен от живота й след общото им минало.

Интервюиране на познати

Те срещнаха Емили, стара съквартирантка на Лайла, която говореше за нейната топлота. Том, собственик на книжарница, си спомня Лайла като ненаситна читателка.

От всеки човек те събраха фрагменти – привързаността на Лайла към залезите, начинанието й да рисува и меланхоличните й моменти.

Тези взаимодействия помогнаха да се скицира по-подробна хронология на нейните години и намекнаха къде се намира Лео.

Постоянното пътуване, върховете и паденията на надеждата започнаха да им тежат. Безсънните нощи, изпълнени със спомени за Лайла, се отразиха на здравето на Леонард и напрежението започна да излиза на повърхността в случайни изблици.

Даниел, борейки се с емоциите си, започна да се оттегля, често потънал в мислите си, почти не говорейки по време на пътуванията им.

Точно когато нещата изглеждаха мрачни, те попаднаха на снимка от местна галерия. Представяше жена с поразителна прилика с Лайла и младо момче, вероятно Лео, на фона на позната къща.

Очите на Клара блестяха с надежда. „Това може да е“, възкликна тя, като първата истинска следа сочеше директно към Лео.

Моментът на истината

Странната къща стоеше в края на града, заобиколена от диви цветя. Със затаен дъх триото се приближи.

Един млад мъж отговори с очите си като огледало на Лайла. Приликата беше удивителна. — Ти трябва да си Лео — прошепна Леонард, гласът му изпълнен с коктейл от надежда, съжаление и копнеж.

Ключовият момент беше настъпил с истини, които чакаха да бъдат разкрити.

Познато лице

Докато Клара и Лео си разменяха погледи, между тях мина проблясък на разпознаване. „Срещнахме се на онази художествена изложба миналата година,“

— обади се Клара с очевидна изненада. „Наистина, вие се възхищавахте на картината ми“, отвърна Лео с мек глас, изпълнен със спомени.

Останалите осъзнаха: Съдбата бе изплела своята магия, събирайки две половини на тайно семейство, без те дори да знаят.

Преплетени съдби

Седнали в уютната всекидневна на Лео, те размениха истории от миналите години. Даниел и Леонард бяха изумени да разберат колко често пътищата им почти се пресичаха с тези на Лео, чрез общи приятели или споделени събития.

„Сякаш Вселената играеше игра, постоянно намеквайки за нашата връзка, но никога не я разкриваше наистина“,

— замисли се Клара с удивителен глас.

Среща с Лайла

Лайла, вече грациозна възрастна жена, влезе в стаята. Времето бе добавило бръчки по лицето й, но не бе намалило искрата в очите й.

Погледите на Леонард и Даниел бяха приковани в нея, нахлуха спомени. Безмълвно те се прегърнаха, връзката, създадена преди години, се разпали отново в тази мълчалива прегръдка.

Сълзи, усмивки и успокояваща тишина изпълваха стаята, съобщавайки повече от думите.

Разбирането на дъщерята

По време на емоционалното събиране Клара се оказа, че отново държи неотвореното писмо. Разбирането на болката на майка си и обстоятелствата, под които е била, се превръща в тиха мисия на Клара.

„Защо никога не даде това на татко?“ – попита тя. Лайла въздъхна, очите й бяха натежали от години неизречени думи, подготвяйки се да разкрие емоциите и решенията на едно отминало време.

Развиващи се взаимоотношения

Докато дните се превръщаха в нощи, връзките се променяха. Лео и Клара, които вече знаят връзката си, споделят тайни и спомени от детството.

Леонард и Лайла правеха дълги разходки, припомняйки си и поправяйки празнините, които времето бе създало. Дори Даниел, въпреки че все още таеше чувства към Лайла, намери утеха в подновеното си приятелство с Леонард.

Любовта, разбирането и приемането започнаха да рисуват платното на преплетените им животи.

Изповедта на Лайла

Седнала между Леонард и Даниел, Лайла си пое дълбоко въздух. „Обичах ви и двамата“, започна тя с лек треперещ глас, „

по различни начини, по различно време.“ Тя разкри как е споделяла страстни моменти с Леонард, преди да се сближи с Даниел.

Но когато разбра, че е бременна, страхът и несигурността я накараха да избяга. Тя не знаеше кой от тях е бащата на Лео и се почувства съкрушена.

Кръщение Лео

„Името Лео не беше просто съвпадение“, обясни Лайла с нежна усмивка. „Това беше комбинация: „Ле“ от Леонард и „о“ от фамилното име на Даниел, Орозко.“

Тя искаше името на сина й да символизира любовта и привързаността, която изпитваше към двамата мъже, независимо кой е биологичният му баща.

Стаята беше натежала от емоции, разбирането изгряваше в очите на Леонард и Даниел.

Откраднати моменти

Лайла колебливо бръкна в джоба си, разкривайки висулката. — Взех го — призна тя. „В една нощ, която прекарах с Леонард, точно преди да напусна града.

Исках Лео да има частица от миналото си, дори ако не можех да му дам цялата истина.“ Висулката беше нещо повече от бижу; беше тихо обещание, връзка, спомен за нейния син да помни кой е баща му беше.

Всички седяха в съзерцателна тишина, удивлявайки се на непредсказуемия гоблен на живота. Клара размишляваше: „Очарователно е как едно решение може да промени толкова много животи.“

Даниел кимна и добави: „Но понякога неочакваните завои ни връщат обратно у дома.“ Леонард държеше ръката на Лайла, тяхната споделена история и неизказани думи капсулираха десетилетия спомени, любов и изгубени възможности.

Събрано семейство

Въпреки бурните разкрития, атмосферата на мир се настани над тях. Бяха се намерили отново, не само като бивши любовници или приятели, но и като семейство.

Пропуските, тайните и недоразуменията вече нямаха значение. Това, което беше от съществено значение, беше настоящият момент: майка, събрана отново с любовта си, син, откриващ корените си, и приятелства, възродени от пепелта на миналото.

Научете повече

Любовната история на жената, която чака изчезналия си съпруг цели 68 години, ще докосне сърцето ви

Любовната история на Пеги Харис , която чака любимия си 68 години , ще разбие и най-коравите сърца. А именно тя дори не си е представяла, че мъжът, за когото се омъжи, ще бъде до нея само 6 седмици.

Нейният съпруг , Били , е призован като военен пилот да се бие в Нормандия.

Пеги изпраща съпруга си, очаквайки неговото завръщане. Тя обаче така и не получава телеграма, а от любимия й няма нито следа, нито писмо. Никой дори не я информира какво се е случило с него. И нейното чакане продължава 68 години.„С Били бяхме женени само 6 седмици, но реших, че ще бъде за цял живот “, казва Пеги.

Съпругът й така и не се връща. Първо го няма, след това й казват, че е жив и се прибира, а след това Пеги получава писмо, че е убит и погребан. След това тя получава друго писмо, в което се казва, че е погребан в ново гробище и че това може би изобщо не са неговите останки.„Молех всички за информация за съпруга ми. Последно писах на конгресмена през 2005 г. Получих отговор, че все още го няма “, спомня си Пеги.

Техен роднина успява да се добере до военното досие на Били и най-накрая го намира. Няколко изчезнали войници са погребани в Нормандия, Франция. Именно тук мистерията е скрита през всичките 68 години. От този момент нататък Пеги изпраща цветя на гроба му 10 пъти в годината.„За рождения му ден, за годишнината от сватбата, за Коледа и за някои други важни дати за нас. Когато хората мислят за края, те не мислят за нищо подобно“, казва Пеги, която между другото е последната вдовица, посетила това войнишко гробище.

Времето, което прекарва на гроба му, е ценно за нея, въпреки факта, че са прекарали само 6 седмици заедно, а 60 години ги разделят. Но истинската изненада се случва, след като тя разбира, че той е починал. Пеги очаква новината за смъртта му, но не очаква това, което разбира по-късно…

В малко нормандско селце Ла Вент има улица, наречена „Били Харис“, по която три пъти годишно се организира поход в негова чест и то през последните 60 години! Причината за това е катастрофата на неговия самолет, който се разбил точно до това място, когато той успял да запази достатъчно контрол, за да не удари селото и така избегнал безценни цивилни жертви.

Тялото му е пренесено в американско гробище, а хората го смятат за герой и постоянно му носят цветя

Научете повече

Светът нa мoдaтa oстaнa шoкирaн oт внезaпнaтa и зaгaдъчнa смърт нa известнa крaсaвицa

Пoследoвaтелите и в мрежaтa не мoгaт дa пoвярвaт нa трaгичнaтa вест. В сoциaлнaтa мрежa Инстaгрaм прoфилът ѝ имa нaд 1,1 милиoн пoследoвaтели.

Фaрaх Ел Кaди, Рoденa в Тунис, нa 36 гoдини, oбикaлялa Средиземнo мoре нa пoчивкa, a яхтaтa ѝ билa зaкoтвенa близo дo Мaлтa, пишaт oт „Телегрaф“. Именнo тук тя губи живoтa си.

Първa реaгирa в ситуaциятa нейнaтa близкa приятелкa и кoлежкa – инфлуенсъркaтa Сулaймa Хнейния, кoятo живее в Мaлтa. След кaтo не успялa цял ден дa се свърже с нея, Сулaймa вдигнaлa пo тревoгa Спешнaтa пoмoщ. Фaрaх в безпoмoщнo състoяние билa oткaрaнa в бoлницaтa нa пристaнищния грaд Мсидa.

Спoред инфoрмaциятa нa местните медии, крaсaвицaтa нямa следи oт нaрaнявaния пo тялoтo си . Нa тoзи етaп се предпoлaгa, че е пoлучилa мaсивен инфaркт. Фaрaх Ел Кaди притежaвaше свoя мoднa мaркa, кoйтo пoпуляризирaше чрез сoциaлните медии и имaше мнoгo пoчитaтели.

Сегa те сa шoкирaни oт внезaпнaтa ѝ смърт и зaливaт мрежите със събoлезнoвaния и трoгaтелни думи. Тя беше известнa със свoятa дoбрoтa, щедрoст и тoплoтa,беше само на 36 години. Нейният пoлoжителен дух дoкoснa всички, кoитo имaхa привилегиятa дa я пoзнaвaт“, нaписa Сулaймa, видяхa кoлегите oт телегрaф.„Не мoгa дa пoвярвaм. Липсвaш ми“, „Ангеле, пътувaй“. „Тoвa ме шoкирa“,. „Пoчивaй в мир“, пишaт фенoвете нa Фaрaх..Междувременнo в местните медии се пoсoчвa, че ще бъде извършенa aутoпсия и ще бъде oбрaзувaнo съдебнo следствие, зa дa се устaнoви тoчнaтa причинa зa смърттa нa крaсaвицaтa.

Научете повече

Единствената жена, която Фреди Меркюри обичаше

Великият Фреди Меркюри почина от усложнения, причинени от вируса ХИВ на 24 ноември 1991 г., на 45-годишна възраст, а единственият човек, който знае къде е урната с праха му, е бившата му годеница Мери Остин, на която той също остави къща в лондонския квартал Кенсингтън.

Известният музикант, покорил планетата с талант, харизма и хитове, роден на 5 септември 1946 г. в днешна Танзания в семейство на парси, което принадлежи към зороастризма, прекарва детството си в Индия и след това се премества в Англия през 1964 г. От малък проявява интерес към музиката, но едва когато среща Брайън Мей и Роджър Тейлър, бъдещи членове на групата „Куин“, започва истинската му музикална кариера.Групата Queen е създадена през 1970 г. и скоро се превръща в една от най-известните рок групи в света. Фреди беше вокал и автор на много от хитовете й. Записва 18 албума с групата.

Въпреки че беше изключително открит и изразителен на сцената, Фреди беше по-сдържан в личния живот и рядко говореше за него. Той беше известен с хедонистичния си начин на живот, но винаги успяваше да запази фокуса си върху музиката.

Той поверява най-голямата си тайна на Мери Остин, жената, която обича до гроб. Eдинственият човек, който знае къде е прахът му, е бившата му годеница. Мери беше неговата „съпруга“, любовта от младостта му. Тя беше негова годеница, докато той намери сили да ѝ каже, че е гей.

След шест години връзка, през които той ѝ предложи брак и след това обяви, че е гей, той започна да сменя партньорите си и да живее порочен живот, но любовта му към Мери никога не спираше. Тя разказва, че веднъж той ѝ казал, че всички влюбени го питат защо не могат да заемат нейното място, а той им отговаря „защото никой не може да заеме нейното място“.

„Единственият приятел, който имам, е Мери. Нямам нужда от никой друг“, казваше Фреди приживе, а Остин заяви, че никога не го е предала, докато е бил жив.

Когато Фреди почина, тя изпадна в криза. Фреди не искаше никой да знае къде е урната му, за да не бъде осквернен гробът му. А именно той се страхуваше, че заради сексуалната си ориентация паметникът му ще стане обект на атаки.

В завещанието си той пише, че Остин трябва да се грижи за пепелта и никога да не разкрива какво се е случило с урната, тоест къде се намира. Мери оправда доверието на Фреди и до днес не разкрива тази тайна нито на родителите му, нито на партньора му в живота Джими Хътън.

Фреди остави половината си състояние и имение в Кенсингтън на стойност £25 милиона на Мери.

„Накъдето и да се обърна, всичко ми напомня за него. Чувам една специална песен и ме завладяват емоции. Живяхме под един покрив двайсет години“, казва Мери и добавя, че Фреди е бил много забавен.

Тъй като филмът за живота на един от най-добрите певци на всички времена, Фреди Меркюри, „Bohemian Rhapsody“, видя бял свят, обществеността отново се заинтересува да разбере коя е единствената жена, която фронтменът на групата „Queen“ е обичал, пише Ona.rs.

Научете повече

През 2003 г. свръхзвуковият пътнически самолет „Конкорд” се издига за последен път във въздуха

Той излита за да изпълни ритуалния си „прощален” полет. Всъщност полетите с пътници окончателно са прекратени месец преди това. „Конкорд” е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France. Построени са само 20 машини, превозващи едва по 100 пътници. Най-забележителното преживяване е, че това е единственият самолет, който „изпреварва залеза”. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът излита по тъмно и настига слънцето – от кабината се е виждало как то изгрява.

Най-забележителното преживяване с „Конкорд“ било, че той „изпреварвал залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.

Производството на „Конкорд“ е разделено между Франция и Великобритания, и приблизително съответства на разпределението при проектирането.

Разпределението на производството изглежда по следния начин:

Sud Aviation (фр.) – централната част фюзелаж, основната част на крилата, ръбовете на крилата, вътрешните елевони (комбинирани елерон и кормило), хидравличните системи, системата за управление, навигационната система, автопилотът, радиооборудването, системите за кондициониране на въздуха и за осигуряване налягането на въздуха в кабината.

BAC (англ.) – предната част на фюзелажа заедно с спускаемия носов обтекател, опашната част на фюзелажа с вертикалното оперение, външните елевони, въздухозаборниците на двигателите, електрическите системи, кислородното оборудване, горивната система, системите за управление на двигателя и тяхното контролно оборудване, противопожарната система, въздуховодите за климатизацията и за системата за поддържане на налягането, системите против заледяване.

Rolls-Royce (анг.) – двигателите.

SNECMA (фр.) – форсажните камери, соплата на двигателите и системата за реверс.

Dassault (фр.) – краищата на крилата.

Hispano-Suiza (исп.) – основните стойки на шасито.

Messier (фр.) – носовата стойка на шасито.

Окончателният монтаж на „Конкордите“ става едновременно в два завода – в Тулуза и във Филтън (предградие на Бристъл).

Първият сериен самолет (№ 201, F-WTSB) се вдига във въздуха на 6 декември 1973 г. в Тулуза, след него, на 14 февруари 1974 г. го последва първият английски сериен „Конкорд“ (№ 202, G-BBDG). Общо, без да се смятат прототипите и предсерийните самолети, са произведени 16 серийни „Конкорда“, от които първите два, № 201 и 202, не са предавани за търговска експлоатация, а са служили за тестване и сертификация. Заедно с прототипите са построени общо 20 самолета (по 10 във всеки от заводите), както и редица комплекти резервни части за тях, след което производството е ограничено. Последният самолет, сериен номер 216 (G-BOAF), напуска завода във Филтън на 9 юни 1980 г.

По време на полет фюзелажът на самолета се удължава с около 300 mm заради нагряването на корпуса.

Фаталният полет

При полет 4590 на „Ер Франс“ от летище „Шарл де Гол“ в Париж до летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и 4 души на земята. 

Причината е метално парче върху пистата, отчупило се от DC-10 броени минути преди полета на „Конкорд“. При излитането на самолета една от гумите му се пука от отломката и, поради въртящата се с висока скорост и под налягане гума, откъснато парче от нея пробива един от резервоарите на лявото крило, откъдето потича гориво. Последва пожар в лявото крило и самолетът губи мощността на двата си леви двигателя. Въпреки че успява да излети, той се разбива малко след това, като причинява смъртта на четирима души на земята, както и на всички 109 души на борда (100 пътници и 9-членен екипаж).

Научете повече

Шофьор на училищен автобус оставя момче в грешния град , то се обажда на майка си, казвайки: Аз съм в тъмна, мръсна стая

Един ден съпругът ми и аз не можахме да вземем сина си от училище поради работа, така че помолихме Кайл да вземе училищния автобус със съучениците си. Нещата обаче се объркаха, когато шофьорът на автобуса направи грешка с местоположението на спирките. Изглеждаше като нормален четвъртък, когато се сбогувах с Кайл, докато той отиваше на училище със съпруга ми Тристан. Кайл не беше свикнал да се вози в автобуса, защото или Тристан, или аз обикновено го вземахме. Но тъй като този ден и двамата бяхме заети с работа, уведомихме учителя му, че той ще вземе автобуса и ние ще го вземем от спирката, която беше по-близо за нас. Тя му помогна да разбере какво да прави, преди да се качи на автобуса.

„Добре, Кайл, шофьорът на автобуса ще обяви имената на автобусните спирки. Трябва да обърнеш внимание и да изчакаш той да ти се обади, нали?“ Г-жа Патерсън му каза, преди да се качи на автобуса. Кайл, който беше уверен и независим, отговори: „Благодаря ви, г-жо Патерсън. Ще бъда нащрек и ще го изчакам да извика Пфлугервил“, след което я прегърна, преди да се качи. Той намери мястото си, когато шофьорът затвори вратата, знаейки, че спирката му е по-далеч от останалите. И така, той започна да чете книга по време на пътуването.

Кайл знаеше името на нашия квартал, но не беше запознат с автобусната спирка, тъй като никога преди не беше взимал автобус. След няколко спирания шофьорът извика „Pflugerville“. Кайл се огледа и забеляза, че той е единственият, който слиза. Той благодари на шофьора и слезе, като се озова сам на спирката. Той извика: „Татко? мамо?“ но нямаше телефон, така че той седна, мислейки, че просто сме закъснели. Когато стана по-тъмно и по-студено, Кайл започна да се страхува и се луташе наоколо, опитвайки се да намери къщата ни, но скоро се изгуби. Докато вървеше, изведнъж се появи тъмна фигура и Кайл започна да плаче, ужасен, че е в опасност.

Този ден беше хаотичен за нас. Изгубихме представа за времето и с Тристан се втурнахме към автобусната спирка в съседния град, очаквайки да видим Кайл. Но когато децата слязоха, разбрахме, че го няма. Паниката настъпи, когато шофьорът на автобуса, пребледнял, се приближи до нас. „Много съжалявам, направих грешка. Обадих се на „Pflugerville“ твърде рано. Върнах се да го търся, но…” той млъкна. Бях обзета от страх и гняв.Въпреки че обещахме да предприемем действия по-късно, основният ни фокус беше да намерим Кайл. С падането на нощта Тристан и аз отчаяно претърсихме района, крещейки името му без отговор. Сълзи изпълниха очите ми, докато през ума ми се въртяха ужасни мисли. Изведнъж телефонът ми иззвъня, нарушавайки тишината. „Мамо?“ Гласът на Кайл, смесица от облекчение и страх, беше най-добрият звук, който някога съм чувала. „Скъпи, къде си? Търсихме те — казах, опитвайки се да запазя спокойствие. Обаждаше се от непознат номер. Чий телефон използваше? „Аз съм с Франк. Аз съм в тъмна, мръсна стая, но…”

Обаждането внезапно прекъсна и сърцето ми се сви. Някой да беше взел Кайл? Кой беше този Франк? Веднага се обадихме на полицията и те проследиха обаждането до западнала част на града. Когато пристигнахме в стар приют, намерихме Кайл в безопасност, но уплашен, седнал с бездомник на име Франк.

Тристан и аз бяхме ужасени. Франк изглеждаше груб и ние предположихме, че е отвлякъл сина ни. Тристан почти се нахвърли върху него, но Кайл ни спря. „Татко, мамо, защо му се сърдите? Трябва да му благодарите! Ако не беше Франк, все още щях да съм навън и да мръзна, или още по-лошо, някой можеше да ме вземе. Бързо осъзнахме, че Франк е защитил Кайл, когато най-много се нуждаеше от помощ. Чувствайки се засрамени от първоначалната си реакция, ние се извинихме на Франк, но той ни увери, че всичко е наред.

След това Кайл обясни как Франк е използвал последните си пари, за да му купи сандвич и дори му е дал одеялото си, за да се стопли. Бях преизпълнена с емоции не само от това, че почти загубих Кайл, но и от добротата, която Франк му беше показал. Същата вечер Тристан и аз заведохме Франк в местен китайски ресторант за хубава храна, за да покажем нашата благодарност. Франк беше толкова щастлив и повтаряше, че не трябва да го правим, но знаехме, че това е най-малкото, което можем да направим. — Ти спаси сина ни, Франк. Ние сме невероятно благодарни – каза Тристан и му наля малко чай.

Не искахме да спираме само с това да го почерпим с вечеря. Тристан, който работеше в голяма фармацевтична компания, дръпна някои връзки и намери работа на Франк в един от техните аптечни клонове. Освен това се погрижихме да има топли дрехи и храна, докато се адаптира към новия си живот. Животът на Франк се промени към по-добро – той успя да се изнесе от приюта, да наеме малък апартамент и да стане успешен охранител. Той намери нови приятели и се наслаждаваше на работата си.Франк никога не е очаквал, че помощта на Кайл ще промени живота му, но това се случи. Поглеждайки назад, виждам как това, което започна като момент на страх, се превърна в неочаквано приятелство и напомняне за добротата на хората. Франк, някога непознат, сега заема специално място в сърцата ни.

Научете повече