Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации


Първоначалните теории свързваха обекта с изчезналия полет MH370 , но бяха отхвърлени, след като полицията в Западна Австралия потвърди, че обектът не произхожда от търговски самолет.Но детектив в Reddit отбеляза, че обектът изглежда зловещо подобен на третата степен на индийската ракета за изстрелване на полярни сателити (PLSV).


Гледката беше подкрепена от д-р Алис Горман, експерт в областта на космическата археология в университета Флиндърс.


Горман каза пред news.com.au, че смята, че обектът е горивен цилиндър, който идва от третата степен на индийската ракета-носител за полярни сателити.„Когато се изстрелват ракети, резервоарите за гориво падат и горивото се изразходва и обикновено пада над океана, както направи тази“, каза тя.


„Изглежда, че е бил на морското дъно от известно време, превръщайки се в местообитание за морски животни като морски ракообразни. Вероятно буря го е изместила и е позволила да бъде пометен до брега.


Горман каза, че докато обектът „няма да избухне“, ракетните горива са токсични.


„Като цяло е по-добре хората да избягват да ги докосват“, каза тя. „Това беше твърдо гориво, което като цяло е безопасно, освен ако всъщност не гори.“Тя предположи, че това не е „скорошно изстрелване“.„Статистически погледнато, вероятно е от по-рано през последното десетилетие, тъй като 33 PLSV бяха пуснати през 2010 г.“, каза тя.


„Космическият боклук навлиза отново в атмосферата на Земята всеки ден, но като цяло е напълно изгорен и никой не го вижда… Въпреки че резервоарите за гориво са най-често срещаната част за оцеляване, защото са направени от много устойчиви на топлина материали, вие не виждате нещо толкова голямо и непокътнато всеки ден.”Металният цилиндър с височина 6 фута беше открит на плаж в крайбрежния град Грийн Хед в неделя.


В понеделник вечерта полицията на Вашингтон обяви, че обектът е безопасен, но обществеността все още е помолено да стои настрана.„Анализът на обекта от Департамента за пожарна и спешна помощ и Центъра по химия на Западна Австралия днес установи, че обектът е безопасен и няма настоящ риск за общността“, се казва в изявление на полицията на Вашингтон.


„Това включва онези, които са влезли в контакт с обекта, преди той да бъде докладван на полицията в неделя.“Полицията охранява обекта, откакто е намерен, докато щатските и федералните власти се опитват да потвърдят какво точно представлява.


Гарт Грифитс, който живее близо до плажа, където е открит, каза пред ABC  , че 20 до 30 души са били на мястото на обекта по всяко време.„Беше страхотна социална вечер“, каза Грифитс. „Беше прекрасна, тиха нощ. Децата копаеха пясъчни замъци около него.Той каза, че местна двойка е открила обекта, плаващ във водата, и го е извадила от океана с помощта на своя автомобил с четири задвижващи колела.


Мистериозната находка идва три седмици след като друго мистериозно устройство беше намерено да плава в морето близо до Северния плаж в Пърт.


Според West Australian вестник персоналът на австралийските отбранителни сили е взривил устройството, за което по-късно се оказа, че е маркерна морска ракета.


 

Снимка: GettyImages

На 29 декември се навършват единадесет години от тежкия инцидент с легендарния пилот от Формула 1 Михаел Шумахер. Седемкратният световен шампион удари главата си след падане, докато кара ски във френския курорт Мерибел и получи тежки увреждания.


Новината за инцидента с Шумахер обиколи света в ранния следобед на 29 декември 2013 година. Първоначално състоянието на германеца не бе ясно, а той бе откаран с медицински хеликоптер до болница в Мутие, а след това друга в Гренобъл. Първите новини за състоянието му бяха разнопосочни, като се твърдеше, че той е в съзнание, но в края на деня стана ясно, че Шумахер е в критично състояние и е в кома.


В следващите дни Шумахер претърпя две операции по спешност, а разследването на експертите показа, че неговата екипировка е била в изправност и той не се е движил с голяма скорост при падането. Една от версиите бе, че камерата на каската на Шумахер е причинила мозъчните травми. През февруари той се пребори с белодробна инфекция, а през юни Шумахер бе преместен от Гренобъл в болница в Лозана. Там той остана до септември, след което възстановяването му продължи в домашни условия, а неговата мениджърка Забине Кем обяви, че повече няма да се дава информация за състоянието му.


В следващите повече от девет години единствената информация за състоянието на Шумахер идва от журналистически слухове, догадки и кратки изявления на близки на семейство Шумахер. Знае се, че той е буден, но не може да комуникира вербално с роднините си. Твърди се, че той все пак реагира с очи на думите на близките си, но е прикован на легло и се нуждае от постоянни грижи.


В началото на 2023 година на бял свят се появи първото "интервю" с Шумахер след инцидента. То бе публикувано от немското списание "Ди Актюел", но всъщност бе дело на изкуствен интелект. Семейство Шумахер заплаши изданието със съд, а главната редакторка Ан Хофман бе уволнена след предизвикания скандал, припомня БГНЕС.


Изпреварване на века: Хакинен - ​​Шумахер- 2000 година


През годините Формула 1 отбелязва постиженията на Шумахер по различен начин, а негови вещи и болиди се продават на търгове за големи суми. През 2017 колата, с която той печели Гран при на Монако през 2001 г., бе продадена на търг в Ню Йорк за 7,5 милиона долара, а пет години по-късно шампионката му Ферари от 2003 година бе оценено на 13,2 млн. долара от колекционер.


Седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер за първи път от 11 години се е появил на публично място, съобщава "Дейли Мирър".


55-годишният германец е присъствал на сватбата на дъщеря си Джина-Мария през миналата седмица. В първоначалните информации не се споменаваше дали Шумахер е бил на щастливото събитие. В началото на годината се съобщаваше, че именно венчавката ще бъде първото публично събитие с участието на Пилето от края на 2013 г. насам.


В публикацията си британското издание уточнява, че на всички гости на сватбата на Джина-Мария и дългогодишния ѝ приятел Йън Бетке е било наредено да оставят мобилните си телефони и всички снимащи и записващи устройства при охраната. Целта е да се избегне изтичането на информация и визуален материал за състоянието на знаменития пилот.


На 29 декември 2013 г. Михаел Шумахер падна докато караше ски във френския зимен курорт Мерибел и си удари главата в подаваща се от снега скала. При инцидента легендата на Формула 1 получи сериозни черепно-мозъчни травми и претърпя няколко операции. След това в продължение на няколко месеца беше в изкуствена кома.


През 2014 г. Шумахер беше преместен във фамилното жилище в Швейцария. Семейството му го пазеше далеч от обществеността и нямаше почти никакви информации за състоянието му. Единствено близкият семеен приятел Жан Тод правеше кратки коментари след посещенията си в дома на германеца.


От няколко години Михаел Шумахер е преместен във вила в Майорка, която съпругата му Корина купи от президента на Реал (Мадрид) Флорентино Перес за 27 милиона паунда през 2017 г. Именно в тази вила се проведе и сватбената церемония на Джина-Мария.




На 4 май 1949 г. в португалската столица Лисабон се играе приятелски мач, за който едва ли някой днес би си спомнял, ако той не бе станал печално известен с един от най-тежките и трагични инциденти в света на футбола. Сред днешните привърженици на европейския футбол обаче тази трагедия като че ли изобщо не е позната.


В края на 40-те години обаче, а и десетилетие след това тя е широко известна сред европейските запалянковци. Преди да бъде „засенчена“ от друга една трагедия, останала в света на футбола като „трагедията с бебетата на Мат Бъзби“. Но да се върнем десетилетие по-рано. Мачът, за който вече стана дума е между футболния отбор на италианския „Торино“ и „Бенфика“ Лисабон, а поводът е бенефис в чест на капитана на националния отбор на Португалия Франсиско Ферейра.


Мъгла

След срещата италианският отбор се качва на редовен самолетен полет за да се приберат в родината. Самолетът излита от Лисабон в 9,40 ч местно време, а в 13,00 ч прави междинно кацане в Барселона за да зареди гориво. Два часа по-късно, в 14,50 ч. самолетът излита за Торино. По това време времето в града е ужасно. Вали силен дъжд и има гъста мъгла, все условия крайно неприемливи за извършване на кацане. Видимостта е крайно лоша и също е неподходяща за извършване на маневри над и по пистата. В 16,55 ч. авиодиспечерите от кулата в Торино съобщават атмосферните условия на пилотите на самолета и искат от тях да им кажат решението си: дали те ще направят опит за кацане или искат да ги пренасочат към друго летище. След няколко минути размисъл от самолета отговарят, че ще се опитат да прелетят над хълма Суперга и да кацнат на летището в Торино. По-късно при проверка на документацията и записите на радарите ще стане ясно, че при захожданетокъм хълма, а оттам към аеропорта, самолетът е летял на305 м. височина. Която е крайно недостатъчна за прелитане над хълма Суперга.


Завой

В 17,03 ч. самолетът прави ляв завой и по всичко се вижда, че пилотите се приготвят за кацане. Т.е. в този момент те са мислели, че вече са преминали над Суперга и че пред тях всеки момент ще се покаже пистата на летището в Торино. Това обаче не е вярно и пред тях внезапно катко стена се изправя една от стените на базиликата, разположена на хълма. По това време самолетът се движи със скорост малко над 180 км/ч и с ниска видимост от около 40 м. и пилотите не могат да реагират по никакъв начин за да избегнат сблъсъка със сградата. Последва ужасяващ сблъсък и трясък като от хвърлена бомба. Две минути по-късно, в 17,05 ч. диспечерите на летището в Торино напразно се опитват да търсят връзка с изчезналият от радарите им въздухоплавателен съд. Той не отговаря на опитите им. Тъй като сблъсъкът се извършва извън видимостта на летището за сблъсъка там диспечерите научават минути по-късно. Към мястото са насочени автомобили на пожарната и линейки. Пристигналите на мястото на трагедията са в шок от видяното.



Останки

Самолетът е размазан и за секунди се е превърнал в купчина огънати ламарини. Части от него са изхвърчали на 100 метра в различни посоки.


Нито един от 31-тимата пасажери и членове на екипажа не оживяват. Сред загиналите са и 18 футболисти, 4 треньори и 1 масажист на ФК „Торино“, и 3 журналисти, акредитирани да отразят приятелската среща с „Бенфика“. Поради различни причини на самолета не са се качили няколко от играчите, един журналист радиокоментатор и самият президент на клуба Феручо Ново, който по това време е болен от грип. По това време футболният отбор на „Торино“ е един от грандовете в италианското „калчо“. Повечето от  футболистите му са неизменна част от националния отбор на „скуадра адзура“. Телата им са открити във и извън самолета. Открити са невредими само саковете на някои от футболистите.Морга

Тежката задача да посети моргата и да идентифицира телата на загиналите футболисти и треньори се пада на селекционера на тогавашния национален отбор по футбол на Италия – Виторио Поцо. „Беше нещо ужасно, за което ще си спомням и на смъртното си легло“, споделя по-късно сеньор Поцо. Впрочем Поцо е един от хората, които присъстват на мача в Лисабон, но на връщане не се качва в самолета.


След ужасяващата катастрофа, погубила първия отбор на ФК „Торино“ ръководството на „калчото“ взема решение да обяви за шампиони на Серия А засезон 1948-1949 „Торино“. В останалите четири срещи до края на шампионата „Торино“ излизат на терена с отбора на младежите си. А в знак на съпричастност с тяхната скръб и трагедия съперниците им без да се наговарят също пускат на терена младежките си формации.


В деня на погребението на останките на загиналите 1 милион души излизат по улиците на Торино да им отдадат почитта и уважението си. Осем от загиналите спортисти и един от журналистите са погребани в Монументалното гробище на Торино. На следващата година, когато на италианския национален отбор се налага да пътува през океана чак до Бразилия за Световното първенство по футбол, ръководителите на Федерацията са категорични, че състезателите им няма да пътуват със самолет. И поради това националната гарнитура на Италия предприема едно доста продължително пътуване с кораб, но пристигат невредими.


Петдесет и девет години по-късно, на 4 май 2008 г., е открит Музеят на Гранде Торино и дела Легенда Граната, който се омещава във вила „Кларета Асандри“. А в края на 70-те години за 50-годишнината от трагедията е създадена опера с тема, свързана с трагедията. На стената на базиликата в подножието на хълма Суперга, станала причина за трагедията днес има поставен паметен знак и плакат на загиналите футболисти. Паметното място не остава нито ден без цветя и венци, които изразяват любовта на местните запалянковци към загиналите спортисти и журналисти.Жертвите

Валерио Бачигалупо, Алдо и Дино Баларин, Емиле Бонджорни, Еузебио Кастиляно, Ецио Лоик, Рубенс Фадини, Гилермо Гибето, Роджеро Грава, Джузепе Грезар, Пиеро Оперти, Ромео Менти, Вирджилион Марозо, Данило Мартели, Валентино Мацола, Франко Осола, Марио Ригамонти, Юлиус Шуберт – футболисти.


Арналдо Анизета, Иполито Чивалери, Ърнест Епщайн, Лесли Лийвесли – треньори. Отавио Корина – масажист, Андреа Бонаюти - организатор.


Ренато Казалборе, Луиджи Кавалеро, Ренато Тосати – журналисти.


Пиерлуиджи Перони, Антонио Панграци, Селестино д Инка, Чезаре Бианкарди – екипаж.

Беглец от комунизма се спасява по чудо

Един от футболистите, които оцеляват благодарение на това, че отказва да пътува за Португалия е бъдещата легенда Ладиослао Кубала. По това време обаче той е беглец от комунистическия режим в родната си Унгария и тъкмо се е събрал със семейството си в Италия. Поради това и заради заболяване на сина си той отказва да пътува за Лисабон. И това спасява живота му. Дълго време след това Кубала отказва да пътува със самолет дори и с риск да си „спечели“ някоя солена глоба от ръководството на клуба или националния отбор.


Иван Георгиев telegraph.bg



Русия демонстрира в за пръв път в чужбина способностите на своя изтребител от пето поколение. Това се случи по време на подготовка на авиошоу в Джухай, Китай, където пред публика летя Су-57 (Su-57).


Руският стелт самолет във видеото по-долу е експортна версия Су-57Е, каза Сергей Чемезов, генерален директор на руската държавна корпорация Ростех,пише Телеграф


Според руската новинарска агенция ТАСС, Чемезов подчертава възможностите на Су-57, описвайки го като единственият изтребител от пето поколение, доказал своята ефективност срещу модерни западни системи за противовъздушна отбрана като Patriot, NASAMS и IRIS-T.Чемезов заяви, че самолетът е изпълнил успешно бойни мисии, вероятно в Украйна, и е в състояние да използва усъвършенствани стелт крилати ракети, като Х-69.


Авиошоуто в Джухай ще се проведе от 12 до 17 ноември 2024 г. На него Китай ще покаже най-новите си бойни машини, сред които хеликоптера J-20 и пето поколение изтребител J-35A.


Руският Су-57 бе пилоторан от Сергей Богдан, който сподели пред местните медии, че изтребителят „има определени предимства, тъй като е самолет от пето поколение. Преди всичко той е проектиран да осигурява ниска радарна видимост. Със своята сложна динамична конфигурация, която осигурява тези предимства, самолетът е с подобрени маневреност, стабилност и управляемост."


Su-57 crazy flying demonstration at ZhuHai Airshow 2024

ВИЖТЕ ОЩЕ:През 1965 година съветски пилот с МИГ-17 извършва невероятна маневра под мост

Пилотът буквално се подигра със законите на физиката с впечатляващ висш пилотаж по време на тренировките за самото авиошоу. Част от програмата включваше известната маневра „Кобра“.



Беден фермер в Колумбия открива заровени 600 милиона долара, част от съкровището на Пабло Ескобар, което ще бъде използвано за хуманитарни цели.

Бедният 65-годишен фермер Хосе Мариена Карлотос е получил парче земя и субсидия от колумбийското правителство, за да отглежда палмови дръвчета за добив на масло.



Докато разкопавал нивата, Хосе се натъкнал на нещо здраво и синьо!


Фермерът открил няколко добре запечатани сини бидона, но след като ги отворил, буквално онемял!


В найлонови пликове в бидоните имало общо 600 000 000 долара! Това не е грешка – ШЕСТСТОТИН МИЛИОНА ДОЛАРА!


Оказва се, че това е част от 30-милиардното съкровище на легендарния наркобарон Пабло Ескобар, което той буквално е закопал в ниви по цяла колумбия през 80-те години на 20-ти век!


Хосе разбира се няма да задържи парите.


Те ще бъдат използвани от колумбийското правителство за хуманитарни цели!


Интересен факт е, че въпреки, че е бил кръвожаден убиец, Пабло Ескобар е дарявал стотици милиони за благотворителност.


 

Снимка:rollingstone.com

Създадени в Стокхолм през 1972 г. от Бьорн Улвеус – композитор, вокалист и китарист, Бени Андершон – клавишни инструменти и вокалист, Агнета Фелтскуг – вокалистка и Ани-Фрид Люнгста – вокалистка. 


Името на групата е акроним на първите букви на първите им имена. Те стават една от най-популярните и най-успешни поп групи от 1974 г. до 1982 г.и най-разпознаваемите музикални изпълнители от Швеция, начело на много световни класации. АББА продава 370 милиона албума, което я нарежда на второ място по продажби в Европа след „Бийтълс“ и на четвърто място в света. Печели конкурса за песен на Евровизия 1974 в Брайтън, Великобритания, давайки на Швеция първия триумф на конкурса.


По време на активните си години, групата се състои от две семейни двойки: едната е Фелтскуг и Улвеус, другата Люнгста и Андершон. С увеличаването на тяхната популярност, техният личен живот страда, което в крайна сметка води до разпадане на двата брака. Промените в отношенията се отразяват в музиката на групата, като последните композиции са с по-мрачни и по-интроспективни текстове. След разпадането на АББА през януари 1983 година членовете преследват самостоятелни кариери със смесен успех


Името на групата е съставено от първите букви на собствените имена на четиримата членове (Агнета, Бени, Бьорн, Ани-Фрид).



Успехът на групата се дължи на оригинални, лесно възприемащи се мелодии, поп-аранжименти и сексапилни вокалистки. Това превръща квартета в световна сензация за доста години напред. Разбира се, че успехът се постига с много труд, професионализъм и естествено с късмет. През 70-те години те постигат комерсиални успехи, сравними с тези на „Бийтълс“ през 60-те.


Агнета и Фрида са известни в Швеция няколко години преди формирането на групата. Бени и Бьорн се срещат за първи път през пролетта на 1966 г., но едва в 1970 г. започват да пишат песни като творчески тандем. През 1972 г. шведският музикален продуцент, автор на текстовете на много от песните им след това Стиг Андершон ги ангажира за музика към телевизионни предавания. Двамата се съгласяват и решават да обогатят музиката си с дамски вокали. Те канят да се присъединят към дуета своите приятелки Агнета и Фрида.


През 1973 г. се включват във фестивала на Евровизия с песента „Ring Ring“, но са класирани на трето място. Наградата на Евровизия спечелват на следващата 1974 г. на фестивала в Брайтън, Англия с песента „Waterloo“.


Албумите, турнетата и неповторимият стил на групата прави АББА легенда. Личните им конфликти обаче стават творчески, така че в зенита на славата си групата е напът да се разпадне. Това става в края на 1982 г. И няма официално изявление за това какви са причините за разпадането на групата.


Агнета и Фрида издават няколко самостоятелни успешни албума. Бени и Бьорн пишат музиката за мюзикъла „Шахмат“.


През 90-те се наблюдава завръщане на интереса към група АББА. В тяхна чест е написан мюзикълът „Mamma Mia“, представян на световните сцени, а през 2008 г. и филмът „Mamma Mia“, с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт и др.


През 2000 година на групата е предложено да се събере за световно турне при фантастични финансови условия на стойност почти 1 милиард долара. Единственият член на АББА, който категорично отказва, е Агнета. Тя издава албум през 2004 г. Фрида също издава и албуми на шведски език, насочени към скандинавския пазар. 


Джон Лорд от Дийп Пърпъл я кани за участие в самостоятелния си албум през есента на 2004 г. Днес легендарното студио „Polar Music“ е закрито, а в музея на шведската култура в Стокхолм се намират китарата на Бьорн и синтезаторът на Бени.



Подобно момиче в TikTok. Един ден приятел на Ано Сартания й изпрати видео, в което момиче, много подобно на нея, се забавлява, докато слуша музика. Само косата й беше синя.


Приятелят също реши да попита кога Ано е успяла да смени цвета на косата си.Нашата героиня беше малко уплашена, защото на видеото не беше тя, но приликата им беше просто невероятна. Сартания реши да се опита с всички сили да разбере кое е това мистериозно момиче. Благодарение на силата на интернет, Ано намери контакта на непознат, подобен на нея.Близнаците се намериха


Името на този непознат беше Тако Хвития. Уговориха се да се срещнат в Тбилиси на моста Руставели. Когато момичетата се срещнаха, веднага разбраха, че са близначки. Приликата беше наистина поразителна.


По-късно Ано каза, че всеки човек има определена миризма. Когато се прегърнаха, момичето усети нещо познато. Е, когато чух гласа на сестра ми, бях сигурен, че той й е познат, сякаш са общували преди.Главният антигерой на историята


Оказа се, че Тако и Ано са били разделени, когато са били съвсем малки. И баща им Гоча Гахария беше виновен за това. След раждането майката на момиченцата изпаднала в кома, а мъжът решил, че близнаците не са негови. И той всъщност не искал да отглежда пет деца.


В резултат на това Гоча продал момичетата на две различни семейства, които живеели в различни градове. Така Ано се озова в Тбилиси, а Тако в Зугдиди. Между другото, в коментарите под тази история потребителите пишат, че преди началото на 2000-те години в Грузия много често се продават малки деца.


Понякога дори лекари са участвали в подобни измами. На майките просто казвали, че децата им са умрели по време на раждане.


Интересно е, че Ано и Тако, въпреки разстоянието, имат подобни наклонности от детството си. Освен това преди това те танцували и дори се срещнали на състезания. Тогава зрителите отбелязали, че двете момичета много си приличат, но не се срещат.


Що се отнася до бащата, сега той иска да възобнови комуникацията с дъщерите си. Но казват, че това никога няма да се случи.



Лоренцо Ламас е просто неузнаваем.Той беше любимец на дамите, по него въздишаха, и млади, и стари, домакини и работещи момичета. Любимецът на жените Лоренцо Ламас обаче е толкова променен и остарял, че дори и на пътя да се изправи пред вас, ще го подминете и въобще няма да го познаете. 


Звездата от "Ренегат" не само се е разделил с дългите си коси, но освен това е и абсолютно преобразен. Ламас наскоро бе заснет с побелели слепоочия, а според някои слухове актьорът дори е започнал да си боядисва косата, за да изглежда по-млад. Артистът също така си е пуснал гъста брада, а бръчките по лицето окончателно са го преобразили. Всъщност, за разлика от Брад Пит, който изглежда все така добре, Ламас определено е остарял до неузнаваемост.


Доста време се говореше, че актьорът е прибягвал и до скалпела на пластичния хирург, за да си промени лицето. Корекциите обаче не са се отразили твърде добре на физиономията му. Всъщност, мнозина не биха го отличили от пенсионер, който чака на опашката в някой магазин.


Ламас имаше и някои проблеми с алкохола, които доведоха до крах на всичките му бракове. Той дълго време беше женен за Шона Санд, но пред 2002 година двамата се разделиха. След това се ожени за Шона Крейг, но и с нея не издържа. Заради блондинката Шона Санд, Лоренцо се раздели с Катлийн Кинмонт. Фаталният мачо към момента отново е обвързан, този път с Кийна Скот, на която предложи брак през 2020 година. Има и шест деца, сред които и участничката от "Ергенът" Шейн Дейл Ламас и актьорът Алваро Джошуа Ламас, по-известен като Ей Джей Ламас.

Днес Лоренцо Ламас живее в Калифорния с последната си годеница. Той е на 64 години. 



Тя вече е на 90 години, но продължава да предизвиква вълнение в обществото.


Бриджит Бардо не остава външни от прожекторите, дори и на достопочтената възраст от 90 години. Френската актриса, която се превърна в идол за няколко поколения мъже и жени в световното кино, остави траен отпечатък в света на модата и киноизкуството.


Но извън прожекторите Бриджит е изключително противоречива. Актрисата изглежда е имала по-бурен живот, дори и от този на колегата си Ален Делон. С четири развода, един отчужден син, крайно десни политически възгледи и дори остри критики към ислямистите, Бардо е определена фигура, която често се появява в медиите.


Звездата обаче казва, че не съжалява за един своя стъпка и дори се смята нито за горда, че е успяла да преживее това, което й се е случило.


"Когато научих, че съм бременна, исках да се самоубия. Молех лекарите да убият бебето ми със смъртоносна доза морфин, но те не искаха. Прерязах си вените, удрях се с юмруци по корема, но Николас се роди. Скоро след това се разведох със съпруга си и го оставих изцяло на грижите му“, казва Бриджит.


Актрисата прави два опита за самоубийство, вторият от който е когато е на 49 години. Година по-късно тя се заболява от рак, но след успешна лъчетерапия се възстановява три години след това. Бриджит днес е на 90 години и продължава да е еталон за стил, а освен това е яростен радетел за защита на правата на животните.

 „Дадох младостта си на хората и те не я оцених. Сега ще дам мъдростта и опита си на животните, за да настроя нещо добро за света“, казва още актрисата.


Днес тя живее в голям апартамент в Париж, всичко така отчуждена от сина си. Двамата остават смразени, особено след нейните признания, че никога не е искала да го има.



След като е „реализирала всичките си мечти“, Силви Вартан, една от най-известните френскоезични певици, ще изнесе последните си шест концерта на 80 години през ноември тази година и януари догодина в Париж, предаде АФП, на която се позовава БТА.


Легендарната певица от епохата „йе-йе“ слага окончателно точка на 63-годишната си кариера, в която е издала около 50 албума, има 40 милиона продадени диска и е снимана 2000 пъти за корици на списания – повече от другите френски звезди Брижит Бардо и Катрин Деньов. 


Последните концерти на звездата с български корени ще бъдат от 8 до 10 ноември в арената Dome de Paris и от 24 до 26 януари в Двореца на конгресите. 


Ето и интервюто на АФП:

Решихте се на последен поклон. Окончателно ли е това?


– Окончателно, да. Живея върху вулкан, откакто започнах преди 63 години. Направила съм толкова много, че в един момент трябва да се успокоя малко, време е. Не мога да продължавам по този начин, дори и да изпитвам същия ентусиазъм. Уморявам се. Още пея добре, но е неизбежно един ден това да спре.


Дали идеята за „един концерт в повече“ Ви притеснява? 


– Разликите във времето са нещо интересно, когато си на 20 години… Искам да предлагам нещо хубаво, както трябва, по начина, по който го харесвам. Последното нещо, което искам да направя, е да се влача по сцената!“Когато започнахте, представяхте ли си, че ще имате такава кариера?  


– Никога не съм мислила, че ще имам кариера. Когато започнах, дори не го възприемах като работа. Просто още от дете знаех, че сцената ще бъде моят свят. Беше като откровение, като вълшебна пръчица над главата ми. Много съм благодарна на щастливата си звезда, на всички, които ме обичаха и ми дадоха толкова много. Имах късмета да имам прекрасни родители, да познавам двама невероятни мъже (Джони Холидей и Тони Скоти), да бъда влюбена, да бъда обичана, да срещам прекрасни хора, защото човек никога не успява сам.


Какво усещате, когато се погледнете в огледалото за обратно виждане? 


– Щастието, че съм сбъднала всичките си мечти в един прекрасен водовъртеж. Самата аз не мога да повярвам… Всичко това е благодарение на тази великолепна публика, която се разрасна през годините и която, без да съзнава, ми даде толкова много. Това споделено щастие е много обогатяващо за мен. Аз се развих, а също така израснах заедно с моята публика, която обхваща няколко поколения. Всъщност дължа много на майките, които водеха децата си да гледат моите представления. Всеки ден срещам хора, които ми казват това. Толкова е забавно! Винаги съм била свободна да правя това, което ми харесва. Никой не ме е принуждавал. Винаги съм слушала сърцето си и съм го следвала, без да си задавам много въпроси. Този занаят наистина е една необикновена терапия, която лекува всички болести, и то в двете посоки: и за артиста, и за публиката.“


Какви ще бъдат тези прощални концерти?


– Ще приличат на мюзикъл с вълшебните моменти от кариерата ми, която беше като в роман. Всичко, което споделих с публиката от 17-годишна възраст с песента Panne d’essence в дует с Франки Джордан. За това сбогуване работя с моя хореограф Реда Бентефур, който беше един от моите танцьори“.


Ще има ли гости? 


– Искам да остане изненада, но очевидно ще участва поне Дейвид (Холидей син), с оркестър от около петнадесет музиканти, моите беквокалистки и моите танцьори.“


Ако трябва да изберете две песни от репертоара си? 


-Сложно е… Изпяла съм толкова много красиви песни! Когато започнах, сред рок песните беше „Un peu de tendresse“, прекрасна песен от 1967 г. А след това, година по-късно – „La Maritza“, която, разбира се, е толкова специална за мен, за детството ми в България. Сега тази песен се използва в стотици хиляди видеоклипове в TikTok. Невероятно е и е напълно лудо



В началото на новия век се оказах сервитьор в един етноресторант в голям бизнес център в Париж. 

Това начинание беше импровизация, както всичко в моя живот - приятел на приятел вика, че негов познат имал такъв ресторант, искал да го развива. Но бил в Париж. 

И ето ме, вече на почти 38, в нова страна, почвам да уча френски и заедно с това всеки ден до 23 часа обслужвам клиенти. 

Ресторантът предлагаше една смесица от балканска кухня, която беше интересна за посетителите на центъра. Стандартните неща, но тройно по-скъпо. Това беше добра рецепта за онези години. Имахме много посетители, защото там редовно се случваха големи събития.

Един следобед в ресторанта влезе властен мъжага с огромна усмивка, придружен от много красива дама. След тях се изсипаха 6 човека охрана, всеки с размерите на секция.

Разбрахме, че това е прочутият милиардер Доналд Тръмп, който вечерта щял да изнася лекция в една от залите. Дошъл при нас да опита балканска кухня, не бил ял такава. И да убие няколко часа. Тръмп прокара пръст по менюто и ми предложи аз да избера. Сервирах му таратор, мусака, препечени питки и едни много сладки люти чушки в доматен сос. Мелания поиска само салата, а охраната се отпусна с доста по-сериозно похапване.

Докато ги обслужа, на няколко пъти минах покрай Тръмп, той ядеше и се усмихваше, явно много му харесваше и мусаката и таратора. Викаше ми YES и сочеше ястията. Накрая взе да топи с питката в соса и да яде. Много му беше сладко.

И тук се случи инцидентът. Успя да си накапе вратовръзката със соса. Всички изтръпнаха, защото лекцията започваше след час. Тръмп се нацупи, но аз съм стар ресторантски лъв. Казах "Айн момент, бите" (от адреналин бях забравил и всичко на френски, само това се сетих от училището - немски). 

Охраната ме разбра горе-долу, а аз внимателно поръсих вратовръзката със сол и започнах да търкам. За няколко минути по скъпата вратовръзка нямаше нито следа, а Тръмп ме гледаше учудено и с възторг. От стрес тепърва почваха да ми избиват капки по челото, бъдещият президент на САЩ каза нещо, охраната му ми стисна ръката и ми даде 100 долара бакшиш. После колегите коментираха, че вратовръзката му е струвала поне 20 000 долара.


Тръмп изнесе своята реч с много овации, тя беше началото на неговата звездна политическа кариера. Аз стоях с менюто на входа на ресторанта и се усещах част от неговия успех. Тръмп - истински радетел за добруването на американския народ!

Снимка:Facebook / British Vogue




Родителите на едно момиче са против тя да се омъжи за хубав младеж, който според тях е беден, затова баща му милионер се преструва на разорен и им дава урок.


Когато Сам Сътън открива начин да направи нечуплив уплътнител за двигатели, който всички искат, той никога не си е представял, че един ден това ще се отрази на любовния живот на невръстния му тогава син Уил.Откритието на Сам внася незабавни подобрения в живота на семейството, както и се случва. Той започнал да печели много пари от патента на този уплътнител. Сам, съпругата му и малкият му син се преместили в прекрасна къща и се сдобили с нова кола.


С течение на годините парите били повече, отколкото Сам някога си бил представял. Малкото му семейство се чувствало комфортно и това било всичко, от което се интересувал. Необикновените суми, за които адвокатът му постоянно съобщаваше, изглеждаха съвсем нереални.Тогава със Сам и семейството му се случило нещо ужасно и всички тези милиони, натрупани в банката, нямали никакво значение. Съпругата на Сам, Рейн, се разболяла тежко. Сам повтарял на лекарите, че парите не са проблем, но те само клатели глава.


В живота има две неща, които не могат да се купят с пари: любов и добро здраве. Сам разбра за първото по най-болезнения начин, когато Рейн почина, а за второто щеше да разбере, когато Уил порасне.Да бъдеш самотен баща на подрастващо момче не е лесно, така че може би Сам е допуснал няколко грешки. Уил беше толкова мил, любящ и неподправен, че Сам го обсипа с всичко, което можеше да си позволи – а Сам можеше да си позволи всичко.


Така че в гимназията колегите на Уил бързо разбраха, че баща му е много богат и щедър – както и Уил. Бързо Уил се превърна в най-популярното момче – не заради добротата си или невероятния си външен вид, а заради парите на баща си.Особено момичетата се рояха около Уил като пчели около гърне с мед. Отначало на Уил това му харесваше, но постепенно осъзна, че те не го искат. Те искаха парите на баща му и целия лукс, който можеха да си купят с тях.


Уил казва на плачещата Сам, че момичето, в което е влюбен, всъщност не се интересува от него. Тя се интересуваше само от това да пътува с частния им самолет за семейните пътувания на Сътън до Аспен, Вейл и Бахамите.


Сам утешава сина си и го насърчава да скъса с това момиче. Останалата част от последната година на Уил в гимназията беше доста самотна, но той имаше план. „Татко,“ каза той, “имам план.“


Сам се усмихна. „Добре! Какъв е планът ти?“ “Ще отида в Йейл през есента, но искам всички да си мислят, че съм стипендиант.“


Сам примигна учудено. „Стипендиант? Ти? Но защо?“


„Ами.“ Уил казал: „Ако съм беден и нося овехтели дрехи, хората няма да са ми приятели, освен ако наистина не ме харесват. Момичетата няма да искат да се срещат с мен заради парите ни“.


„Това е много вярно, Уил“, каза Сам. „Мисля, че това е брилянтен план!“И така те привеждат плана в действие. Уил и Сам купиха всичките му дрехи и оборудване втора употреба и Уил беше най-мършавият, най-бедно изглеждащият ученик, който някога сте виждали.


Планът проработи, защото Уил бързо намери много страхотни, искрени приятели и дори срещна момиче, което му хареса, а и тя изпитваше същите чувства. През третата година в Йейл Уил беше толкова влюбен в това момиче.


Тя се казваше Еди – за Едуина – и той реши, че иска да се ожени за нея. Сам малко се притесняваше, че Уил може да е твърде млад, но и той се беше оженил млад и беше много щастлив.


И така, Уил предложил брак на Еди и тя казала „да“. Еди заведе Уил вкъщи, за да се запознае с родителите си в Деня на благодарността, което беше катастрофа. Родителите на Еди, Марта и Фарлоу, бяха заможни и се гордееха със социалното си положение.


Те искаха красивата им дъщеря да се омъжи за богат мъж, а не за закъсал третокурсник, независимо колко е умен, красив или забавен. Те бяха деликатно неприятни за Уил, но не толкова, че Еди да се оплаче.Еди, който беше приел предложението на Уил, гордо показваше малкия диамант, който ѝ беше подарил, сякаш беше Кохинур. Тя настояваше Уил и баща му да се присъединят към семейството ѝ за коледните празници. Марта и Фалоу се ужасиха, но се усмихнаха, съгласиха се и направиха своя план.


Уил и Сам взеха хрътка от имението си в Ню Хемпшир до плажната къща на семейство Еди в Нарагансет, за да се присъединят към семейството за Коледа.


Бащата на Еди ги взима от автогарата и забавлението започва. Фарлоу погледна Сам нагоре-надолу и подсмръкна. (Сам беше отишъл да пазарува в местния магазин Goodwill и малко прекали.)Сам изглеждаше не просто беден, а почти бездомен. Фарлоу ги закара до голямата им къща и заговори за богатството си, за къщите си и за колите си. „Искам да знаеш – каза той на Сам, – че съм се справил много добре със семейството си. Живеем в комфорт – честно казано, живеем в лукс.


„Разбира се, не всеки е свикнал с това и ние го разбираме, но се надяваме, че ти и Уил ще успеете да се впишете. Коледа е много важна за нас.“


„Тя е важна и за нас“, каза Сам. Както се оказа, идеята на Марта и Фарлоу за Коледа беше да се нахвърлят на кули от скъпи подаръци и да покажат на всички, които познават, колко са успешни.


Следващите няколко дни бяха кошмарни. Фарлоу и Марта не пропускали възможност да покажат на Сам, че според тях дъщеря им е далеч от лигата на сина му.


„Еди е богата млада жена, Сам“, каза Марта. „И съпругът ѝ сигурно е в състояние да ѝ осигури същия начин на живот. Знам, че не си се справил толкова добре за Уил…“


Еди разбра за кампанията на родителите си за унижаване на Сам и се разяри. Затова тя поговори с родителите си. „Ще се омъжа за Уил“, каза тя. „А Сам ще бъде семейство, така че свиквайте с това“.


„Но, скъпа – извика майка ѝ, – този мъж е изоставен! Виждала ли си дрехите му? Той е срамен.“


„Повярвай ми, мамо – каза Еди ядосано, – ти си много по-голям срам, отколкото Сам би могъл да бъде!“ Еди не можеше да знае, че Сам слуша, и се усмихна. Тя обичаше Уил! Беше намерил своето момиче, което е едно на милион.


Същата вечер беше Бъдни вечер и когато в полунощ семейството се събра около елхата, за да си разменят подаръци, Марта каза с неприятна усмивка: „Не трябва да се чувстваш зле, Сам, знаем, че се бориш!“


Марта и Фарлоу подадоха на Уил кутия с ключ за кола вътре. „Това е ранен сватбен подарък – каза Фарлоу. „Помислихме, че имаш нужда от по-добра кола. Старият ти клошар е поне на двайсет години, Уил!“


Уил се усмихна, благодари на Марта и Фарлоу и всички излязоха навън, за да се полюбуват на Поршето, което стоеше в гаража с голяма червена панделка на него. Фарлоу хвърли триумфален поглед на Сам и се усмихна. Знаеше, че Сам никога не би могъл да надмине този жест, нали?


Тогава Сам извади плик от джоба си. „Еди“, каза той. „Уил ми каза, че двамата планирате да се преместите в Ню Йорк, когато се дипломирате“.


„Точно така, Сам! Знаеш, че той има предложение от нюйоркска изследователска институция, а аз имам стаж в Метрополитън…“„Е, да си намериш място за живеене в Манхатън не е лесно, така че се надявам това да ти помогне…“ Сам подаде плика на Еди.


Фарлоу се ухили. „Какво е това? Списък на приютите за бездомни в Горен Ийст Сайд? Пътеводител на най-добрите кухни за бедни в Бруклин?“


Еди отвори плика и изтръпна. „Сам!“ – прошепна тя. „Това наистина ли е?“ Тя показа на Уил снопа документи в плика и Уил изтича да прегърне баща си.


Фарлоу и Марта се спогледаха изненадано един от друг. После Еди се обърна към родителите си. „Сам даде на Уил и на мен нотариалния акт за един кафяв камък в Трайбека. Той ни подари дом.“


Марта и Фарлоу се погледнаха един друг, а устата им висеше отворена. „Но… но… но…“ – изпъшка Фарлоу. „Ти си БЕДЕН… Начинът, по който се обличаш… Взела си автобуса…“


„Е, Фарлоу – каза Сам нежно. „Искам синът ми да бъде обичан и приеман заради себе си, а не заради 570-те милиона долара, които евентуално ще наследи от мен.“


Родителите на Еди нямаха повече възражения срещу сватбата. Всъщност те се превърнаха в най-големите фенове на Уил и бяха много учтиви и уважителни към Сам. През следващото лято Уил и Еди се оженили и се преместили в Ню Йорк. Когато три години по-късно посрещнаха малката си дъщеря Рейн, Сам си купи къща в съседство, за да може да бъде близо до тях.


Тази творба е вдъхновена от реални събития и хора, но е измислена за творчески цели. Имената, героите и подробностите са променени, за да се защити поверителността и да се подобри разказът. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития е чисто съвпадение и не е предвидено от автора.


Авторът и издателят нямат претенции за точността на събитията или изобразяването на героите и не носят отговорност за неправилно тълкуване. Тази история е предоставена „каквато е“ и всички изразени мнения са тези на героите и не отразяват възгледите на автора или издателя.

Източник: amomama.com



3 ноември 1957 – Кучето Лайка: Първото живо същество, полетяло в Космоса.Как едно обикновено улично куче от Москва проправи пътя за пилотираните космически мисии и предизвика етичен дебат за експериментите с животни


На 3 ноември 1957 година съветските учени постигат важен етап в космическите изследвания, като изпращат първото живо същество в орбита около Земята – кучето Лайка. Мисията е историческа и предоставя на учените първите доказателства за реакциите на жив организъм в условия на космически полет и безтегловност. За съжаление, Лайка оцелява само около седем часа, като загива от стрес и прегряване малко след изстрелването и няколко обиколки на планетата.


Лайка е намерена на московските улици и избрана за мисията. Малките ? размери и издръжливостта я правят подходящ кандидат за тесните пространства на „Спутник-2“. Преди мисията Лайка и още две кучета – Албина и Мишка – са подложени на продължителни тренировки. Те прекарват седмици в тесни клетки и преминават през симулации на изстрелване, което помага на учените да подготвят животните за суровите условия в космоса. Изборът пада на Лайка заради нейната издръжливост и спокойствие в критични ситуации.


Няколко дни преди старта Лайка е настанена в кораба. Заради необичайно студеното време за сезона, в капсулата е поставен климатик, който поддържа стабилна температура за животното. „Спутник-2“ е оборудван не само с оборудване за Лайка, но и с инструменти за измерване на слънчевата радиация и космическото лъчение. Въпреки успешното излизане в орбита, дефект в топлинната изолация довежда до повишаване на температурата в кабината, което става фатално за кучето.


Историята на Лайка предизвиква огромен световен интерес и поставя важни етични въпроси. За първи път животно става „пътешественик“ в космоса, но на цена, която поражда спорове за използването на животни в научни експерименти. През 1998 г. един от учените, отговорни за мисията – Олег Газенко, изразява съжаление за съдбата на Лайка. Впоследствие, през 2005 г., едно място на повърхността на Марс е наречено на нейно име – символ на историческия подвиг и жертвата, която едно животно прави в името на научния напредък.



Култово име от соц киното днес мизерства и гаснe в нищета. Няма свой дом, няма приятели и семейство. Остават и контейнерите като шанс за оцеляване. А някога блестяла под прожекторите и я ухажвал първият партиен и държавен лидер на соц републиката.

Красавицата

Най-фаталната жена на бивша Югославия, в която бил влюбен дори Тито – Оливера Катарина, днес е на ръба на бедността. Някога всички се възхищавали на красотата й, а сега тя разпродава вещите си, за да си плати сметките.

Оливера Катарина била мечтата на много мъже с гласа и осанката си,. Българският зрител я помни от култовите киноленти „Кощана“, „Събирачи на пера“,„Дервишът и смъртта“, „Сън“ и др.Родена е през 1940 г. и е завършила Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград. Ролята й на "Кощана" в театъра е легендарна, а след това идват и успехите й на екрана, уточнява "Телеграф". 

Среща с Тито

В своята автобиография тя описва срещата си с Йосип Броз Тито, генералисимусът, несменяемият "първи" на СФРЮ: “Срещнах Тито за първи път, когато снимах "Нишка баня". Изведнъж чух, че Тито е в студиото, той седна до камерата и ме загледа. Уволни оператора, за да ме снима сам. Вторият път беше, когато чакахме Нова година със съпруга ми Миладин Шакич. Милан Вукос се приближи до нас и каза, че Тито иска да му пея. Нямаше начин да кажа „не“.


Оливера Катарина пее една от култовите си песни през 70-те


„Винаги реагираше добре, когато пеех и ме харесваше като външен вид. Веднъж, когато се появих, Йованка (б.р. Съпругата на Тито) го бутна и каза: „Ето я, давай“. Така чух. Може би е ревнувала, той изглеждаше като женкар, беше истински мъж, това е сигурно“, добавя някогашната звезда.

Тормозът

„Тормозът, който преживях там, дори не беше заради филма. Поканиха ме да му пея и щях да откажа, ако не бях омъжена, но не исках да създавам проблеми на съпруга си по този начин. Безпрецедентно тормозът започна там, на снимачната площадка. Разни служби - хърватската, федералната SUP, републиканската и военната, всички ме притискаха и казваха, че трябва да му пея.

Упражнявах се с тромпетистите от рано сутринта, докато пресипнах. Изведнъж идва Тито, а оркестъра изчезна. Хора в цивилни дрехи се приближиха до мен и ми казаха, че трябва да пея. Нямаше дума за учтивост, бяха много груби. Крещяха да изляза и да пея пред Тито,“, спомня си още Оливера.

Отровата

По нейните спомени, по това време са се опитали да я отровят: „ Дадоха ми нещо, от което получих афти в устата. Гърлото, устата, всичко беше в рани. Хранеха ме капка по капка. Не знам кой точно ме отрови", разказва още тя, като неведнъж е споделяла, че подозира за отровата ревнивата съпруга на Тито.

През последните години за някогашната ослепителна красавица се знае малко, тя не се появява публично, а веднъж споделя, че е много самотна и от 20 години няма никой до нея, припомня сръбската преса.

На ръба

Както се писа в медиите, в един момент тя живеела в апартамент под наем в Белград и се наложило да разпродаде мебелите, за да плати сметките си.

"Сама съм между четири стени, забравена от повечето си приятели и колеги. Запазих обаче достойнството си и не съм в депресия. Няма да моля никого за нищо", споделя Оливера пред медиите, докато над нея виси тревогата ще има ли какво да сложи на трапезата си и ще може ли да посрещне утрешния ден без дългове.




В средата на Атлантическия океан се простира един от най-мистериозните и опасни райони на планетата – Бермудският триъгълник. Това място е известно с многобройни случаи на необясними изчезвания на кораби и самолети. Един от тях е свързан с пилота Томас Уилсън, който изчезва през 1982 г. по време на рутинен полет между Маями и Бермуда.

 


Уилсън е опитен пилот с повече от 20 години стаж. Неговият полет започва нормално, но след като навлиза в зоната на Бермудския триъгълник, нещо се обърква. Връзката с наземния контрол прекъсва, а последното съобщение, което изпраща, е зловещо: „Нещо не е наред… не разбирам какво виждам…“. Малко след това самолетът му изчезва от радарите и никога не е открит.

 


Изчезването на Уилсън добавя поредната загадка към дългия списък с мистериозни случаи в Бермудския триъгълник. Мнозина вярват, че районът е засегнат от свръхестествени явления. Спекулира се, че причината за изчезванията може да е в аномалиите в магнитното поле, които влияят на навигационните уреди, или дори присъствието на подводни портали към други измерения.

 


Някои изследователи твърдят, че Бермудският триъгълник е място, където времето и пространството могат да се огъват, а други предполагат, че тук може да има дейност на извънземни цивилизации. Разкази за мистериозни светлини в небето, бързи метеорологични промени и неидентифицирани летящи обекти само засилват тази теория.

 


Макар науката да предлага различни обяснения – от подводни метанови изригвания до необичайни атмосферни условия, истината зад мистериозните изчезвания остава скрита. Бермудският триъгълник продължава да бъде обект на спекулации, като случаят с Томас Уилсън напомня, че в този свят все още има неща, които не можем да обясним.



Горното твърдение е казано от известния учен, който притежава патенти за повече от 300 изобретения. 80% от технологиите, използвани от хората за ежедневните им дейности по света, са изобретени от Никола Тесла. 


Той имал някои интересни навици, например че обиколял блока три пъти, преди да влезе вътре , почиствал чиниите си с 18 салфетки, живял е в хотелски стаи само с номера, които могат да се разделят на три.


Защо Тесла е правил това?  Всъщност суеверен ли е или просто открива закон , който управлява Вселената.


Всички знаем, че математиката не е измислена, а е открита. Ние приемаме че 1 плюс 1 е равно на 2 под каквато и да е форма, тъй като това е универсален закон. По този начин закона на  двоичната система работи чрез удвояване на числата, започвайки от едно. Това е биологичният модел, следван в развитието на клетките и ембрионите. Нашите клетки се умножават от 1 до 2, след това 4, 8, 16 (1 + 6 = 7), 32 (3 + 2 = 5), 64 (6 + 4 = 10 (което отново е 1)), ... и т.н. ., Ако погледнете цялата поредица, тя ще ви даде модела като 1,2,4,8,7,5,1,2,4,8,7 ... и т.н.,. Сега загадъчната част е, че ако продължите да правите това, никога няма да намерите трите числа 3, 6 и 9. Те всъщност са извън този модел.


Ако формирате шаблон, използвайки горната серия, ще получите фигура, както е споменато по-долу, където 1, 2 и 4 се контролират от 3, и където 5,7 и 8 се контролират от 6. И целият модел се овладява от 9.


Числото 9 управляващо Вселена ли е?


Сега опитайте да удвоите 3, ще получите 6, а удвоявайки 6 ще получите 12 (1 + 2 = 3), отново ще получите 3. Това ще продължи и никога няма да намерите 9 никъде. Но ако удвоите 9, ще получите 18, 27, 36, 72 и т.н., което дава сумата от 9 и независимо колко дълго правите това. Така стигаме до заключението, че числото 9 е уникално и по специално от останалите числа.


Следващият интересен факт е, че ако съберете всички числа, включително или изключвайки 369, резултатът ще бъде 9.


1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 = 45 (4 + 5 = 9)


1 + 2 + 4 + 5 + 7 + 8 = 27 (2 + 7 = 9) (обясненият по-горе биологичен модел е 1 + 2 + 4 + 8 + 7 + 5)


 Никола Тесла е знаел за огромното значение на числото 9, но за съжаление, той умира , преди да разкрие тази истина на света. Вероятно  си е мислил, че това знание не трябва да попада в грешни ръце. 


Нека да видим някои невероятни факти за 369:


360 градуса в кръг = (3 + 6 = 9), полукръг = 180 градуса (1 + 8 = 9), след това 90 = 9, след това 45 (4 + 5 = 9), продължава.


Квадрат: 90 * 4 = 360 (3 + 6 = 9), Триъгълник: 60 * 3 = 180 (1 + 8 = 9) също петоъгълник, шестоъгълник и сума от вътрешните ъгли на седмоъгълника и осмоъгълника ще ви дадат числото 9 .



Планетите в Слънчевата система са 9 на брой 


Земята е третата планета в Слънчевата система


Три-Ратна в будизма - Буда, Дхарма и Сангха


В християнството - Света Троица (Отец, Син и Свети Дух)


В исляма - 786 (7 + 8 + 6 = 21 (2 + 1 = 3))


В индуизма - Тримурти (Брахма, Вишну и Шива)


В джайнизма - 24 Тиртанкарара


12 месеца, 24 часа, 60 минути, 60 секунди и т.н.,


3 основни цветове - червен, син и зелен


Исус се моли три пъти в Гетсиманската градина, Петър се отрича от Исус три пъти преди разпятието, той е поставен на кръста на 3-ия час от деня (9 ч. Сутринта) и умира в 9-ия час на деня (15 ч.). Имаше тъмнина в продължение на 3 часа от 12 до 15 часа. Исус възкръсна на третия ден.


В Библията разпятието от Марк 15:25 се извършва на третия час (9 часа сутринта) и смъртта на Исус в деветия час (15 часа). В Йоан 19:14 обаче Исус все още е пред Пилат в шестия час.


Според Библията човекът е създаден от Бог на шестия ден


Тамилската азбука има 12 гласни (1 + 2 = 3), 18 съгласни (1 + 8 = 9), комбинация от гласни и съгласни 216 (2 + 1 + 6 = 9) и специален знак, който има 3 точки


Има 18 сидхари (интелектуални хора), възникнали от Тамилнаду.


ОМ представлява 3 състояния на съзнанието, които са представени от звук A-U-M. Също така, той работи с честота от 432Hz, което накрая е 4 + 3 + 2 = 9.


В индуизма има шест жилища за Муруган, където Пажани е третият от шестте, в които има статуя, построена от Богар Сидхар, която се състои от 9 смъртоносни отрови.


От горните факти, може да се стигне до извода че вероятно 369 е кода на вселената а числото 9 има изключително важно място в нея. 


"Ако искате да намерите тайната на Вселената, представете си я като съвкупност от  енергия, вибрация и честота" - Никола Тесла



"Ще се срещнем утре, подгответе коняка" - това казал Владислав Волков един час преди трагедията.


Русия отбеляза 53 години от най-трагичния инцидент в космическата си история, като публикува текста на последното радиосъобщение на загиналия екипаж на кораба "Союз-11", предаде ДПА.Екипажът на кораба "Союз-11"


"Ще се срещнем утре, подгответе коняка" - това са последните думи на космонавта Владислав Волков, изпратени един час преди трагедията. Досега Роскосмос ги пазеше в тайна, уточнява dir.bg.


Волков заедно с Георгий Доброволски и Виктор Пацаев са открити мъртви в капсулата на "Союз-11" на 30 юни 1971 г. при завръщането им от орбиталната космическа станция "Салют".


"Союз-11" се разхерметизира по време на обратния полет към Земята заради повредила се дюза. Тримата космонавти на борда са открити мъртви.


Това е най-трагичният инцидент от началото на руските пилотирани мисии в космоса.


Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – Салют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.


30 юни 1971 г. Връзката с екипажа на "Союз 11" - съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция - "Салют-1" - е прекъсната. Корабът се приземява в определения за целта район – степта на Караганда.


Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.


При завръщането настъпва разхерметизиране на кораба и за секунди въздухът изтича. Космонавтите в тази и в предишните космически мисии не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

Това е първият и до този момент единствен случай на смърт в Космоса.


 


След 52 години дъщеря й узнава истината


Понякога животът ни предлага толкова неочаквани обрати, че дори майстор на перото не би могъл да измисли подобно развитие на нещата. Като историята, която ще ви разкажем – една майка напуска дома си през далечната 1961 г, за да не се завърне никога повече при децата си.


Истината излиза наяве цели 52 години по-късно !


Луси Ан Джонсън била обикновена жена от Аляска (САЩ), която след няколко премествания се установила в Съри (Канада). Тя живеела там със съпруга си Марвин и две малки деца, Линда и Даниел. Те били щастливо семейство, преди да се случи инцидентът, който променил целия им живот.


Странното изчезване


През септември 1961 г. 25-годишната тогава Луси внезапно изчезва безследно. Странно, но едва 4 години по-късно съпругът й съобщава на полицията за изчезването на жена си. Именно заради тази подробност полицията нямало как да не заподозре, че става въпрос за убийство, а Марвин бил главният заподозрян.


Всички съседи на Луси и съпругът й били призовани да дадат показания, но това било безполезно за разследването. Мистър Марвин не бил осъден, а местонахождението на Луси оставало загадка.


През следващите години се случили много неща: Марвин починал през 90-те години. През 2013 г. Линда, тогава на 59 години, почувствала, че трябва да се откаже от надеждата и да приеме изчезването на майка си завинаги. Но нещо й подсказало, че е твърде рано да се отказва.


Тайна, недаваща покой


Линда казва: „Не си спомням много за майка ми. След като баща ми се ожени повторно, брат ми и аз никога повече не я споменахме. Имах само три снимки.“


През юни 2013 г. Кралската канадска конна полиция обявила изчезването на Луси в публичния си регистър като едно от най-забележителните изчезвания през 50-те години на миналия век.След като видяла този проект, Линда решила по всякакъв начин да разбере повече за изчезването на майка си. Това я довело до информация, която била изключително полезна. Най-голямата улика била свидетелството за брак на родителите й, в което се посочва, че истинският дом на майка й е Юкон, Канада.


Линда приложила информацията за майка си, баба и дядо си и се свързала с местния вестник Yukon News, за да пусне реклама и да намери роднините си. По-късно Линда получила обаждане от жена от Юкон. Тя казала, че е видяла снимки на Луси във вестника и че знае коя е майка й.


Разгадаването


Оказало се, че това била полусестрата на Линда, Ронда Глен. Тя казала, че майка им Луси е още жива. Линда, разбира се, била шокирана от информацията, която току-що била получила. Ронда също.


„Никога не съм знаела, че майка ми е изчезнала. Винаги съм искала да имам по-голяма сестра и много се радвам, че Линда вече знае, че майка ни е още жива. Съжалявам за нея, защото тя не е е знаела нищо през цялото това време“, казва Ронда.


Събирането


След като получила телефонния номер, Линда се обадила на майка си. Въпреки че била изоставена от нея, тя очаквала с нетърпение да разговора им след всичко години на раздяла.


Линда избухнала в сълзи по време на първия си разговор с майка си. Тя отлетяла за Уайтхорс, Юкон, за да се събере отново с роднините си по майчина линия, включително по-малката си сестра Ронда. Изчезналата майка веднага разпознала момичето.


Линда прекарала няколко седмици с майка си и сестра си, преди да научи истината за миналото си. „Майка ми ми каза, че баща ми е бил насилник, че я е унижавал и е имал връзки с много жени, когато те все още са били женени. Тя каза, че баща ми я е изгонил от къщата. Тя се върнала, но татко забранил да вземе дъщеря си и сина си със себе си и тя си тръгнала сама “, казва Линда.


Това била трогателна среща. Сега Линда планира да се премести в Юкон, за да живее с майка си. Най-накрая тя намерила собствената си душа, с чиято загуба почти се била примирила.



На ръба на Кавказките планини, скрито от човешки поглед, лежи загадъчен некропол, който носи името “Градът на мъртвите”. Това не е просто място за покой, а портал към забравена епоха, където историите на повече от 10 000 души са заключени в камък и тишина.


Местните жители на отдалеченото руско село Даргавс споделят легендата, че всеки, който осмели да влезе в Града на мъртвите, никога няма да излезе.


Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.

Въпреки многото мистерии, които заобикалят това гробище, разположено в непосредствена близост до границата с Грузия, историците постепенно разкриват неговата история, датираща от стотици години, пише ВВС, цитирани от Вести.


Този изолиран район започва да се използва като гробище през 16-ти век, но произходът му остава неясен. Една от теориите предполага, че по време на монголо-татарското нашествие през 13-ти век, местните жители, заселени в 17-километровата долина на Кавказките планини, започнали да изграждат надземни крипти, за да опазят територията.


Историята на “Града на мъртвите” е неразривно свързана с епидемии от чума през 17-ти и 18-ти век. Има доказателства, че заразените жители са били поставяни под карантина в криптите, докато смъртта им наближава. Някои от телата са погребани в дървени ковчези, наподобяващи лодки, а един труп дори е открит с гребло до него. Понеже в близост до некропола няма плавателни реки, някои историци предполагат, че древните жители са вярвали, че човек трябва да пресече река, за да стигне до отвъдното.

Докато много посетители идват на това грамадно гробище, за да се възхитят на изумителната средновековна архитектура, историкът Людмила Габоева смята, че те получават нещо в замяна.


“Хората, които идват тук с възхита от красотата на това място, постигат мир с вечния страх от смъртта”, каза тя.




Фидел Кастро бил същински бройкаджия на младини, пишат изследователи на живота и делото му. Понякога легендарният кубински вожд въртял по три жени едновременно. 


Всяка от любовниците си карал да се чувства специална и посаждал в нея надеждата, че ще я направи своя съпруга. Под венчилото обаче Фидел Ел Команданте минал само веднъж, и то още преди да оглави Острова на свободата,пише сайта senzacia.net


Първата си и единствена съпруга Фидел свалил в университета, в който следвал право. Изгората му Мирта Диас Баларт била студентка по философия. Двамата сключили брак на 12 октомври 1948-а -няколко месеца след запознанството им. Заминали на дълъг меден месец в Щатите, а година по-късно се родило единственото им дете – Фиделито.Бракът просъществувал до 1954 г. За разпада на семейството има няколко версии. Според едната Кастро се ядосал на жена си по времето, когато лежал в затвора по политически причини. Зад решетките научил, че за да се издържа, половинката му вземала по 100 долара месечна помощ от режима на Батиста. Същият този Батиста, срещу чиято власт се борел яростно Фидел и когото през 1959-а свалил с революция. „Кастро не можа да преглътне, че съпругата му се е продала на най-омразния му враг“, споделяли са в миналото сподвижници на брадатия кубински ръководител.



Друга версия за развода гласи, че още преди да попадне в пандиза, Ел Команданте започнал да кръшка, на съпругата си със страстната си сънародничка Нати Ревуелта. Той дотолкова хлътнал по нея, че пожелал да напусне официалната си половинка и да създаде ново семейство.През 1955 г., вече разведен и освободен от затвора, революционерът поискал ръката на любимата си. „Ще заминем за Мексико и що се оженим“, заявил Фидел на Нати. Тя обаче отказала да го последва зад граница и се разминала с венчалната халка. Сеньората била бременна от бъдещия държавен глава, но избрала да роди и отгледа детето си на родна земя. Така на връзката й с Кастро бил сложен край.През 1956 г., докато бил в Мексико, Ел Команданте се влюбил за пореден път. Главата му завъртяла 18-годишната местна девойка Исабел. На нея Фидел също й предложил брак. Дори поискал благословията на родителите й. И я получил. Исабел тръгнала да си избира булчинска рокля, но такава всъщност не й била нужна. Кастро се фокусирал изцяло върху кубинската си революция и започнал да крои планове как ще нахлуе в родината си. Приятелката му го умолявала да се откаже и да остане в Мексико, но той нe щял и да чуе. В резултат в отношенията им настъпил разрив.


Някои биографи на Ел Команданте подозират, че той никога не е обичал истински Исабел. Хванал се с нея като реакция на новината, че първата му и единствена съпруга Мирта ще се жени за заможен бизнесмен.



Йорданка Христова

Завърнал се в Куба, Фидел се установил в балкана. От планината готвел последната си офанзива за свалянето на Батиста. Тогава срещнал Селиа Санчес – докторска щерка. С нея бил интимен от 1957-ма до 1980-а, когато тя починала от рак.Никой не бива да си мисли, че през 23-те години, в които бил със Селия, Ел Команданте не е поглеждал други жени. Дори напротив! Още на втората година от връзката им той си хванал поредната млада любовница – 19-годишна гражданка на ГДР. Тя била дъщеря на капитан на източногермански кораб, акостирал на Острова на свободата. Мери първоначално отклонявала атаките на кубинския вожд, но после склонила да му стане гадже. В обкръжението си Кастро представял немкинята като своя телохранителка.


В същия този период Фидел имал и още една изгора. Американката Лидия Вексъл – Робъртсън омаяла Ел Команданте при негово посещение в Щатите. След първоначалното им ухажване, аспирантката по детска психиатрия се преселила в Хавана. Тя се надявала да стане първа дама на Куба, но с времето разбрала каква наивница е била. „Лидия научи, че Фидел има сериозни връзки и с други две жени и го заряза. По-късно се омъжи за човек от обкръжението му“, свидетелства пред US списание бивш сътрудник на Кастро.Особено активен в интимните си отношения с жените кубинският лидер станал в средата на 60-те. В онези години той бил секс символ в оглавяваната от него държава и местните момичета се надпреварвали да се доберат до леглото му. А имало и чужденки, които Фидел дарявал с ласките си.


През 60-те с Кастро се запознала и естрадната ни певица Йорданка Христова. Тогава тя за пръв път посетила Острова на свободата с наша делегация и Ел Команданте останал очарован от гласа и визията й.


Дали двамата са имали романс, каквато мълва се носи от десетилетия, най-добре си знаят те самите. Факт е обаче, че Йорданка Христова отказва да опровергава този пикантен слух. Не коментира и кой го е пуснал да циркулира в общественото пространство. „Нека има митове! Фидел е невероятна личност, една от най-забележителните на XX век. Благодарение на него Куба не слиза от световните новини. А какви магнетични очи има…Кафяви, прозрачни… факт е, че ние с него се познаваме. Но за подробности няма да говоря. По това си приличаме с Фидел – нищо не разказваме за личния си живот! Моята публика така и не разбра кога се омъжих, кога се разведох…“, споделяла е Данчето.


Дългогодишният първи съветник на Кастро по животновъдството Желяз Петев не знае дали Йорданка Христова и кубинският ръководител са били интимни. Твърди обаче, че Ел Команданте си е падал нескрито по други две нашенки – някогашните ни топ грации Мария Гигова и Нешка Робева. Те също минали през сърцето му, но упорито пазят в тайна емоциите си. Очевидци се кълнат, че са виждали Нешка в скута на Фидел по време на една от официалните делегации, а след тържествената част кубинецът се оттеглил в покоите си със славната гимнастичка.

Източник:senzacia.net


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив