Страховит стъклен ковчег, покриващ тялото на 150-годишна млада жена, обвит в мистерия, изумява хората от десетилетия

Необичайният прозорец в изоставено гробище показва лицето на жена, за която се казва, че е красива дори в смъртта, пише "Сън".

Тази подземна гробница принадлежи на жена, която според официални лица се е казвала Софи Нанс и е починала през 1853 г. Освен името й и необичайното погребение, миналото на Софи е смесица от местни легенди и зловещи мистерии.

Тялото й лежи под Обединената методистка църква на Вашингтон Стрийт в Колумбия, Южна Каролина, САЩ. Макар и изоставено, гробището отдавна е зловеща местна забележителност.

Стъкленият прозорец в нейната чугунена гробница разкрива лицето на младата дама, която е била на 28 години, когато е починала.

Въпреки изминалите много години, младостта й е била запазена чрез херметически затвореното място, в което е поставена Софи. Зъбите, носът и главата й остават запазени в почти мумифициран вид. Ковчегът й е такъв, че тялото й е защитено от външните елементи и спира процеса на разлагане.

Тази гробница е необичайна и сложна за времето, така че историците смятат, че смъртта й трябва да е била шок за нейните близки по онова време.Църковният историк Майкъл Брум казва: „Очевидно тя е била красива млада жена. Съпругът й, както предполагам и другите й приятели и семейство, са изпитали огромна болка от загубата й.“

Неотдавнашен инцидент затвори мястото със зловещите останки за обществеността, след като посетител на църквата разби прозореца, който защитаваше Софи повече от 100 години.

Брум казва: „Въздушното налягане беше много ефективно в продължение на повече от 100 години, но когато беше счупен люка, това не въздейства добре на останките на Софи. По лицето й се появи мухъл, който се превърна в страховито бяло вещество, наподобяващо маска".Брум добавя: „Плочата за наблюдение беше ударена и напукана и печатът беше счупен. Някакво злощастно разлагане започна с много бързи темпове, така че сега има бяла маса там, където беше лицето й.“

Църковните историци не са успели да разберат повече за живота на Софи и защо е починала на толкова млада възраст.

Те вярват, че младата жена има съпруг и две малки деца, на две и шест години, които са погребани в гробове наблизо.

Изследователите не са наясно защо нейните деца също са починали на толкова млада възраст.

Тялото на Софи остава само под земята, след като църквата премести гробовете, за да построи нова сграда през 20-те години на миналия век, но никой от нейните роднини не предприе стъпка за преместване на тялото.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Прокълнатата картина „Очите на мрака“ погубва хора

 

Собственици на зловещото платно се разболяват или загиват при инциденти

В сърцето на малка естонска общност се разказва ужасяваща легенда за картина, която сякаш е обвита в тайнствена злокобна аура. Историята започва в началото на XX век, когато Конрад Лайдон - местен художник, известен с мрачния си и необичаен стил, създава портрет на младо момиче. Разказва се, че докато работел над произведението си, той използвал нестандартни техники и странни смеси от бои, а моделът му изчезнал мистериозно след завършването на портрета.

 

Картината, озаглавена "Очите на мрака", била първоначално изложена в малка галерия в столицата Талин. Въпреки че произведението привличало погледите със своята изумителна детайлност, то предизвиквало и необяснимо чувство на страх у зрителите. Най-впечатляващият и зловещ елемент били очите на момичето – те сякаш следвали всеки, който се осмели да се приближи.

 

Първите тревожни сигнали за проклятието се появили скоро след откриването на изложбата. Собственикът на галерията, който твърдял, че чува шепоти, когато остава сам с картината, внезапно се разболял от неизвестна болест и починал след няколко седмици. Местни лекари не успели да определят причината за смъртта му.

 

След кончината на галериста картината преминала в ръцете на богат търговец на изкуство. Малко след това домът му бил сполетян от странни инциденти – пожар, чести неразположения на членове на семейството и дори случаи на внезапна смърт сред гостите, които виждали картината. Слуховете за "Очите на мрака" започнали да се разпространяват и мнозина вярвали, че тя е обсебена от духа на изчезналото момиче или е омагьосана от самия художник.

 

В средата на века картината била изоставена в запусната селска къща. Местните жители твърдят, че от време на време в къщата се чували стъпки и странни звуци, въпреки че била необитаема. Въпреки страховете си група изследователи, привлечени от слуховете, решили да проучат мястото през 80-те години на миналия век. Един от тях описва, че когато се приближил до картината, почувствал силно главоболие и необяснимо усещане за натиск върху гърдите. Няколко дни след посещението си той бил хоспитализиран с тежка инфекция, а други членове на екипа се разболели или пострадали при странни инциденти.

 

През 90-те години картината била намерена от колекционер, който се опитал да я продаде на търг. Купувачът обаче починал в автомобилна катастрофа само дни след сделката. В крайна сметка търговецът решил да дари произведението на местен музей с надеждата да прекрати поредицата от трагедии.

 

Днес картината е изложена в музей в Тарту, но при строги мерки за сигурност. Посетителите могат да я наблюдават само през дебело защитно стъкло, което се смята, че предпазва хората от зловредната енергия. Служителите на музея често съобщават за странни случки – внезапни повреди в техниката, необясними шумове и чувство за нечие присъствие. Някои отказват да работят близо до залата, където се намира картината.

Местните историци и изследователи продължават да проучват произхода на картината и легендите около нея. Някои смятат, че всичко е плод на суеверие и психологически внушения, докато други вярват, че произведението е обвито в страховита магическа енергия. Независимо от това "Очите на мрака" остава символ на мистерия и страх в Естония./Ретро.бг/

Научете повече

Тя е кралицата на диското през 80-те години! Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Това е  Си Си Кеч, която бе много харесвана от повечето мъже у нас през 80-те години на миналия век. Си Си Кеч е сценичен псевдоним на Каролине Катарина Мюлер за която днес Sofia24.bg  разказва. Тя е немско-нидерландска поп-изпълнителка, диско-звезда от 1980-те години. Родена е на 31 юли 1964 г. в малкото градче Ос в Нидерландия. Баща и Юрген e германец, а майка ? Корри – нидерландка. 

До 14-годишната си възраст Каролине живее с майка си в Нидерландия, а баща и е в Германия. По инициатива на майката през 1979 г. двете заминават за Бюнде, за да бъдат цялото семейство заедно. Тя учи дизайн на дрехи, а в свободното си време обича да взема уроци по китара и да пее песните на световните звезди. С подкрепата на семейството си често се явява на конкурси за млади музикални таланти. Първият ? сценичен псевдоним е Карол Деан – измислен ? от продуцента и композитор Петер Кент. Под негов натиск Каролине се присъединява към женския вокален квартет „Optimal“ през 1980 година. 

През 1985 г. Каролине Мюлер се явява на конкурса „Търсене на таланти“ в Хамбург в състава „Optimal“. Там присъства и Дитер Болен от нашумелия тогава дует Modern Talking. Същата вечер той я поканва в студиото, за да я прослуша, и и предлага да подпише едногодишен договор. Каролине приема. От този момент нататък нейната кариера започва да расте стремглаво нагоре и Дитер я изстрелва в космоса на световните звезди. 

Точно за рождения и ден на 31 юли 1985 г. Дитер Болен пуска първия й сингъл „I can lose my heart tonight“.Песента е толкова успешна, че стои седмици наред в Топ 10 на много европейски класации. Сингълът се появява на малка плоча, издаден в макси сингъл вариант, но на обложката липсва снимка и никой не знае коя е изпълнителката. През февруари 1986 г. Си Си Кеч пуска втори макси сингъл „Cause you are young“, който е още по-успешен от първия и влиза в Топ 10 на Германия.

На върха на тази слава е пуснат и първият албум „Catch the Catch“ (игра на думи с псевдонима ?, което може да се преведе като „Хвани Си Си Кеч“. Албумът става платинен и е номер 6 в Германия. Съдържа 8 песни, като 7 от тях са представени в дългите им версии. На обложката на албума е сниман домашния ? любимец – котаракът Морти, за когото тя се грижи като малко дете. Шест от песните в албума стават доста популярни хитове.

Третият сингъл „Strangers by night“ също е в Топ 10.  Веднага след пускането на албума певицата предприема първото си голямо европейско турне. Публиката – млади и възрастни – е толкова силно очарована от брилянтния и глас, че пресата заслужено и дава титлата „кралица на евродиското“. На 01.09.1986 г. е пуснат и четвъртият сингъл „Heartbreak hotel“. Парчето разбива всички рекорди на лонг-плея и също е в Топ 10. По това време певицата получава първата си награда „Златен лъв“. Следва и хитът „Heaven and hell“, който е същинска диско класика и попада на 13-о място в поп класацията на Германия и в Топ 10 на много чуждестранни класации.Към него е заснет видеоклип на който са изобразени живи пантери и паяци, които дебнат в тъмното, а текстът на песента е своеобразно предупреждение за всички млади красиви момичета да бъдат внимателни, когато ходят да се забавляват през нощта. На 08.12.1986 година е пуснат и вторият албум, озаглавен „Welcome to the heartbreak hotel“, който е още по-успешен от първия и се продава в повече копия. Хитовете на Си Си Кеч оглавяват класациите в Белгия, Испания и Скандинавските страни. През 1987 г. излиза и шестият сингъл „Are you man enough“ – песен, която е номер 1 в много европейски радиостанции и летен хит. След излизането и на седмия сингъл „Soul survivor“ броят на почитателите на певицата се увеличава още повече.

На обложката на плочата тя се появява с нов имидж – късо подстригана и изрусена, в резултат на което много фенове сред момичетата започват да и подражават. Във видеоклипа към песента за първи път е представена хореография на модерен мъжки балет. На 26.10.1987 излиза и третият студиен албум „Like A Hurricane“, който съдържа 9 песни, като 3 от тях са представени в дългите им версии. Си Си Кеч гостува в България, като изнася рецитал от няколко песни в зала „Фестивална“, излъчен за първи път на 4 януари 1988 г. Първа програма.

На 26 март 1988 г. Си Си Кеч получава специалната награда на Радио Шлезвиг-Холщайн „GOLD“ за нейния специален принос към немската поп-музика, след което се отправя на европейско турне – Германия, Нидерландия, Испания, Белгия, Люксембург, Дания, Швеция, Италия и в страни от Източна Европа. През май същата година се появява съвсем нова по звучене песен – „House of mystics lights“. Тя става летен хит и е популярна в цяла Европа. Клипът към песента е заснет в Лас Вегас, а тя става пилотен сингъл към албума „Diamonds“ – представляващ сборник от най-доброто до този момент от Си Си Кеч, като в него освен нея са включени още две нереализирани до този момент песни на певицата – „Don’t shoot my sheriff“ и „Do you love as you look“.

Албумът „BIg Fun“ който излиза през 1988 година. От него хитове стават песните „Backseat of your cadillac“ и „Nothing but a heartache“. 

Албумът става платинен в Испания. През 1989 г. певицата получава за втори път специалната награда „Златен лъв“, която я отличава, като най-хитов и популярен изпълнител за изминалата 1988 година. Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен, Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 г., когато напуска Германия и се премества да живее в Лондон. В същото време в Германия се появява албумът „Super 20“. Това обърква феновете. В албума има само стари песни, като водеща песен пусната като сингъл е „Summer Kisses“. Песента съвсем не е лоша, но не постига успеха, който са имали предишните й сингли.Албумът „Hear What I say“ е издаден от нова звукозаписна компания – „Polygram Metronome“. Песните в албума звучат много по-различно от предишните. В края на 1989 г. е пусната първата не Боленова песен от албума, озаглавена „Big time“, чието звучене е съвсем различно от познатия ? дотогава стил Hi-NRG! Когато обаче това става, в Германия Дитер пуска контра-сингъла „Baby I need your love“. Това е една от причините за неуспеха на „Big time“.

В същото време Болен предявява съдебен иск, тъй като той е регистрирал псевдонима „C.C.CATCH“. Започват съдебни спорове между него и Каролине Мюлер и в крайна сметка съдът отсъжда псевдонима в полза на певицата, като нейно сценично право, а Каролине Мюлер е длъжна да заплати за него милион и половина долара на Дитер Болен. В клипа на сингъла „Big time“ Си Си Кеч е представена с нова визия – тъмна къдрава дълга коса, а дрехите ? са изцяло черни. Песента обаче няма успеха на старите Боленови песни.

След пускането на втория сингъл от албума „Midnight hour“ Дитер Болен пуска втори контра-сингъл – „Good guys only win in movies“. „BMG“ прави бойкот на „Polygram Metronome“ и проваля успеха на албума. Си Си Кеч разбира, че Дитер Болен ще води тази война и занапред, за да провали всичките ? бъдещи проекти, доколкото може. В публичното пространство отекват думите му отправени към Каролине: „Аз те създадох и аз ще те унищожа!“ По повод на това тя решава да прекрати за известно време музикалната си кариера.

Въпреки това в годините от 1990 до 1998 откликва на всяка покана за концертни гостувания, като твърде често посещава бившия СССР, където се ползва със забележителен успех. През 1998 г.  Си Си Кеч се завръща при Дитер Болен, който пуска 2 кавър-версии на „I can lose my heart tonight“ и „Soul survivor“. До нов албум обаче не се стига. Двамата отново се разделят. След това певицата пуска 3 сингъла – „Shake your head“ – единствената ? песен, достигнала №1 в немския сингъл чарт през 2003 г., „Silence“ – 2004 г. и „Unborn Love“ – 2010 г. Днес Си Си Кеч и Дитер Болен вече не враждуват, а са само приятели.

На официалния си немски сайт в обръщение към феновете си Си Си Кеч обявява 2012 като последна година в музикалната си кариера. Много известни имена в попмузиката творят десетки години наред, за да постигнат броя на хитовете, които Си Си Кеч изкарва само за 5 години в 5 поредни албума – над 20 хитови парчета. Музиката ? ще си остане класика в жанра.

През 2017 година певицата за втори пристига у нас. В „Арена София“ тогава „Арена Армеец“ три от най-големите звезди на диското напълниха залата с фенове. Хиляди отидоха да слушат Си Си Кеч, Сандра и Саманта Фокс. Трите пяха по 1 час. Последна излезе Си Си Кеч, която се разплака на сцената

Научете повече

Последните думи на Михаел Шумахер

На днешната дата, 29 декември през 2013 г., седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер претърпява ужасен инцидент на ски в Алпите. Оттогава никой не е виждал Шумахер на публично място.

През 2021 г. Netflix пусна документален филм на германския пилот. В лентата Пилето не се появява, а от думите на съпругата му Корина става ясно как е и какво се е случило с него.

Ето как тя разказа своята версия за инцидента на ски: „Малко преди това да се случи в Марибел, той ми каза: „Снегът не е най-добрият… Трябва да отидем в Дубай и да опитаме да скочим с парашут“, разказа през сълзи г-жа Шумахер.

Това са последни думи от неговия „стар живот“, след които нищо не е същото….„Никога не съм обвинявала Бог за случилото се. Беше просто комбинация от нещастни обстоятелства, лош късмет… Винаги е ужасно, когато кажеш: „Защо това се случи на Михаел или на нас?“ Разбира се, Михаел ми липсва всеки ден, но не само на мен, но и на децата, семейството, всички около него.“

От тези думи може да се заключи, че Шумахер е в лошо здравословно състояние, както се спекулира, и само избрани приятели на семейството знаят реалното му състояние.

 Бившият агент на Шумахер Вили Вебер от дълго време е в спор с Корина Шумахер, която не му позволява да го посещава.„Когато мисля за него, за съжаление, нямам никаква надежда да го видя отново. Нямам никакви положителни новини от 10 години. Съжалявам ли, че не го видях веднага след инцидента? Разбира се, съжалявам. Трябваше да отида веднага в болницата, тъгувах за него като куче след инцидента. Но в крайна сметка трябваше да се сбогувам с Михаел…“

 Причината, поради която Вебер ще бъде трудно да посети Шумахер, е интервю, в което той гневно се „нахвърли“ срещу Корина и твърди, че цялото семейство е излъгало, за да му попречи да посети бившия си клиент.„

В началото разбирах цялата ситуация и винаги правех всичко, за да защитя личния живот на моя Михаел, но оттогава просто слушам лъжите им. Казах си, че ще се грижа за семейството му, защото не мога да променя неща, които вече са се случили. Е, той беше като син за мен, все още ме боли, когато говоря за това“, каза Вебер тогава.

Шумахер ще отпразнува своя 56-и рожден ден на 3 януари 2025 г.

Източник:btvsport.bg

Научете повече

Почина актрисата изиграла ролята на Жулиета във филма "Ромео и Жулиета" от 1968 г.

 

Снимка: Getty Images

Британската актриса Оливия Хъси, спечелила награда "Златен глобус" за ролята на Жулиета във филма на Франко Дзефирели "Ромео и Жулиета" от 1968 г., почина на 73-годишна възраст, съобщи АФП.През 2008 г. актрисата беше диагностицирана с рак на гърдата, който претърпя рецидив през 2018 г.Кончината на актрисата беше потвърдена от режисьора Марк Хюстис, който с кратко съобщение в Instagram заяви, че Хъси е починала от рак.

Родената в Буенос Айрес Оливия Хъси е на 15 години, когато заедно с Ленард Уайтинг, тогава на 16 години, изиграват влюбените в спечелилата "Оскар" адаптация на трагедията на Уилям Шекспир.

През 2023 г. двамата актьори подават жалба срещу студиото "Парамаунт пикчърс"  заради сцена, в която са принудени да се снимат голи, въпреки че са непълнолетни. Американски съдия обаче  не дава ход на делото и се произнася в полза на "Парамаунт".

Оливия Хъси печели "Златен глобус" за изгряваща звезда с тази роля. По-късно тя се снима в хоръра "Черна Коледа" от 1974 г. и в адаптацията на "Смърт край Нил" по Агата Кристи от 1978 г., наред с около 50 други филми.

Играла е в 41 филма. За ролята на Жулиета, Франко Дзефирели я избира измежду 500 кандидатки. Филмът я прави популярна и на следващата година тя получава италианската наградата „Давид на Донатело“ за най-добра женска роля.

Има 3 деца от 3 различни брака – двама сина и една дъщеря. Първият ѝ съпруг умира при самолетна катастрофа.

Научете повече

През 1983 г. тя е обявена за най-красивата актриса, но днес малцина я разпознават

Рейчъл Уорд е англо-австралийска актриса, филмов режисьор, сценарист и телевизионен режисьор. В България тя е позната от филма „Птиците умират сами“, в който си партнира с Ричард Чембърлейн. Тя влезе в ролята на Меги която е безнадеждно влюбена в свещеника отец Ралф, а днес Sofia24.bg ще ви разкаже за нея. 

„Птиците умират сами“ е телевизионен сериал от 1983 година, направен по едноименния роман на Колийн Маккълоу. В главните роли участват Ричард Чембърлейн, Рейчъл Уорд, Барбара Стануик, Кристофър Плъмър и други. Мнозина от вас са чели книгата „Птиците умират сами“, но през 80-те години на миналия век, когато сериалът се излъчваше в България, хората с нетърпение очакваха всеки един нов епизод. 

Действието в „Птиците умират сами“ започва през 1915 година в Нова Зеландия, след което се пренася в Австралия и продължава няколко десетилетия, и така чак до 60-те години на XX век. Разказва се за семейство Клийри, най-вече за тяхната дъщеря Меги, която се влюбва в свещеника Ралф де Брикасар.

Актрисата, която влезе в ролята на Меги – Рейчъл Уорд е родена в Корнуел, Англия.  Любопитно е, че нейните дядовци са 3-ти граф на Дъдли и играчът на крикет Джайлс Бейринг. Тя също така е правнучка на Уилям Уорд, който е 2-ри граф на Дъдли, генерал-губернатор на Австралия 1908–1911 г. и сестра на борец за опазване на околната среда и бивша актриса Трейси Луиз Уорд, херцогиня на Бофорт. 

Рейчъл напуска училище на 16 години, за да стане моден и фотографски модел. 

След като се премества в Съединените щати през 1977 г., тя се появява в телевизионни реклами. През 1981 г. получава номинация за награда „Златен глобус“ за „Нова звезда на годината“ за ролята си във филма Sharky’s Machine. На следващата година тя участва в „Мъртвите не носят каре“.Големият й пробив идва през 1983 г., когато играе заедно с Ричард Чембърлейн в „Птиците умират сами“. За тази роля е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса – минисериал или телевизионен филм. През същата година публиката в САЩ определя Рейчъл Уорд за една от 10-те най-красиви жени в света.

След като заснема „Крепостта“ през 1985 г., тя изчезва от киното за няколко години, за да учи актьорско майсторство. Любопитно е, че тя се среща за кратко с Дейвид Кенеди, който е син на Робърт Ф. Кенеди. Тя се появява отново през 1987 г. в The Umbrella Woman. През 2001 г. тя отново е номинирана за наградата „Златен глобус за най-добра актриса“ – минисериал или телевизионен филм за ролята си в On the Beach (2000). 

Също през 2001 г. Уорд печели наградата на Австралийския филмов институт за най-добър късометражен филм за „Голямата къща“ и най-добър австралийски филм на Flickerfest. Филмът също спечели наградата на Кръга на филмовите критици на Австралия, както и нейният филм от 2003 г. „Новото палто на Марта“. 

През 2006 г. Уорд участва в мини-сериала на Кевин Конър „Черната брада“. Година по-късно тя се завръща в телевизията, като влиза в ролята на селски ветеринарен лекар на име Кейт Макдоналд, който се сблъсква с лични и професионални пречки в провинциален град, засегнат от сушата.

През 2009 г. тя режисира първия си пълнометражен филм, озаглавен „Красивата Кейт“, адаптиран по романа на Нютън Торнбърг от 1982 година.

Научете повече

Помните ли култовият филм "Флашданс" Ето как изглежда и какво се случва със звездата от филма 42 години по-късно

Преди 42 години тя изигра една от най-емблематичните роли в историята на киното. И до днес хиляди момчета и момичета по света продължават да се вдъхновяват от героинята й - танцьорката Алекс Оуен, а филмът разбира се е Флашданс.

Дженифър Бийлс навърши 61 години през декември. И без сянка на ласкателство, никой не може да отрече колко много тя е успяла да съхрани младостта си. Същата стройна фигура, дълбоки черни очи и магнетична усмивка - трудно ще я сбъркате.

Филмът на режисьора Ейдриън Лайн беше нейният триумф, трамплинът, който я изстреля към световна слава. Образът на Алекс Оуенс, която работи като оксиженистка, а вечер танцува в стриптийз клуб и мечтаещ за кариера на балерина, грабва душата на всеки зрител. Сюжетът на филма беше украсен с красива музика и разбира се, великолепни танци, изпълнени със сложни трикове и лека еротика.

Дженифър Бийлс 

И макар най-сложните танцувални сцени да се изпълняват от дубльорката и френска танцьорка Марин Жаан, именно Дженифър Бийл става емблема на лентата.

Флашданс излиза през 1982 година и до днес продължава да вълнува милиони почитатели, а не една или две звезди като Дженифър Лопес и Джери Халиуел се вдъхновиха от танците на 18-годишното момиче и ги добавиха към хореографията си./Guliver/Getty Images/

Научете повече

Това момче беше нежелано дете . По-късно го спаси едно палто – днес той е холивудска звезда

Този опитен холивудски актьор претърпя отхвърляне не само на филма, но и в дома си.Въпреки тези пречки, той се появи по-силен и предложи единственото дълбоко нещо, за което вярва, че е „спасило“ живота му.

Тази суперзвезда беше отгледана в семейство без топлина или подкрепа и той преживя емоционално пренебрежение от родителите си. Въпреки това, той упорства и в крайна сметка се превръща в една от най-завършените и уважавани личности в света на развлеченията днес.

Семейството на този актьор беше сложно, с много бракове и смесени връзки. Родителите му Джаки и Франк старши се развеждат през 1957 г. и се раждат той и по-малкия му брат Франк младши. След раздялата майка му се омъжва повторно и има дъщеря Тони Ан през 1964 г.Въпреки че израства в разбит дом, ранните проблеми на актьора не се ограничават до отношенията му с неговите братя и сестри. Той прекарва четири и половина до пет години в пансион в Джаксън Хайтс, където родителите му го оставят.

Тези ранни събития имаха трайно въздействие върху актьора, превръщайки го в самотник и повлиявайки на начина, по който общува с хората. Изявленията на майка му разкриват тежестта на пренебрежението.Звездата си спомни думите й: „Единствената причина, поради която си тук, е, че закачалката не работи или подскачането надолу по тези стъпала не те е накарало да се изгубиш.“

Тези сърцераздирателни думи дадоха представа за бурното минало на майка му, което според актьора е повлияло на нейната неспособност да изрази обич.Тази липса на привързаност и стабилност у дома продължава в ученическия му живот. Като дете актьорът е бил изключен от 13 училища, след като многократно е бил информиран, че не се вписва.

Заради нетрадиционното му поведение го води във военни училища, включително институти за проблемни деца.Проблемите му продължават и в зряла възраст, когато достига дъното. Пристигайки в Ню Йорк с малко пари, той остава на автобусна гара, защото не може да си позволи стая.

Докато преследваше актьорски възможности, той се страхуваше да не остане като „професионален статист“, тъй като „не отговаряше на определен модел“ или на образа на традиционно красив водещ мъж.Актьорът, който открито обсъждаше да има пластична операция, обясни, че увреждането на нервите от раждането е оставило лявата страна на лицето му частично парализирана. По-късно значителна загуба на тегло доведе до увисване на тази страна, което го накара да я повдигне хирургически.

През тези трудни дни той разчиташе на едно палто, за да издържи на лютите зими в Ню Йорк. Той разсъждава върху значението му в интервю: „Това палто ми спаси живота.“На фронта на кариерата растежът беше бавен и той често беше отхвърлян като неподходящ. Вместо да се откаже, честото отхвърляне засили стремежа му да настоява още по-силно.

Тази упоритост в крайна сметка го тласна към невероятно постижение. Днес Силвестър Сталоун е смятан за един от най-известните изпълнители на екшън филми, най-известен с прочутата си трилогия „Роки“.Физическите изисквания на работата му обаче взеха своето. Той претърпя четири операции на гърба, две операции на раменете и гръбначен синтез, след като нарани врата си по време на снимките на „The Expendables“.

Критиките към актьорската му игра достигат своя връх през 2000 г., когато той печели наградата Razzie за най-лош актьор на века.Въпреки възходите и паденията в кариерата му, личният живот на знаменитостта е също толкова бурен.

Женен е три пъти. Първият му брак е с актрисата Саша Чак и те се женят през декември 1974 г. Преди развода си през февруари 1985 г. двойката има двама сина, Сейдж и Сиърджох, които са диагностицирани с аутизъм. Трагично, семейният мъж впоследствие загуби най-големия си син, Сейдж, който почина от инфаркт на 36 години.Силвестър отново намери любовта, когато се ожени за актрисата Бригите Нилсен през декември 1985 г. Въпреки това, любовта им беше краткотрайна и те се разведоха през юли 1987 г.

В момента той е в третия си и най-дълъг брак с модела Дженифър Флавин. Те се женят през май 1997 г. и имат три дъщери: София, Систин и Скарлет Сталоун. Въпреки че за кратко подадоха молба за развод през август 2022 г., двойката се помири и реши да остане заедно. Двамата са женени от 27 години.Силвестър Сталоун остана непоколебим пред лицето на несгоди, отхвърляне и лична трагедия през целия си живот. Пътят му показва, че дори най-трудните начала могат да доведат до огромен триумф.

Научете повече

Страховитите оръжия на вермахта: Танкоубийците Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck

Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия след 1943 г. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на съюзниците. 

Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Мемоари 

В мемоарите си ветерани танкисти на съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. -  бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуват и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитват самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.

15 000 

При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Юмрук

Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, оттам и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. - народното опълчение на Третия райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Корени

Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с.г. германците успяват да заловят няколко гранатомета Bazookа. Според една версия в Тунис при десанта на съюзниците (операция „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал.

Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точност е много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и пелерина.

Кумин

През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на немски - комин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата.

Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си.

Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълва с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Кошмар

Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя.

Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от немски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие).Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет. 

Цената

Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат със 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни. Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.Новаци

Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: 

„Фаустпатронът е едно от онези средства, които създават у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Източник:Телеграф

Научете повече

Почина най-търсеният мафиотски бос, укривал се 30 години от полицията

 

Преди няколко дни Матео Месина Денаро изпадна в кома.

Намиращият се зад решетките италиански мафиотски бос Матео Месина Денаро почина на 61 годишна възраст, предадоха световните агенции.

Месина Денаро страдаше от рак в дебелото черво в последен стадий и беше преместен от затвора в болница в град Акуила, където е починал. Там постепенно лечението му срещу рака беше преустановено и той мина само на палиативно лечение. Преди няколко дни той изпадна в кома.Матео Месина Денаро, който бе бос на Коза Ностра, беше арестуван през януари след 30-годишно укриване от властите. Той беше заловен от специализирано полицейско подразделение в клиника за лечение на рак в Палермо, където се лекувал под фалшиво име.

Месина Денаро е осъден задочно на доживотен затвор за ролята си в серия от зловещи убийства и взривявания на коли бомби в Италия.Наред с другите престъпления той е обвинен за атентатите презз 1992 г., при които загинаха водещите прокурори, борещи се с мафията, Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Денаро е смятан за близък довереник на бившите престъпни босове на мафията Бернардо Провенцано и Салваторе Риина.

Научете повече

Те бяха последните екзекутирани в соц - лагера само 10 дни след първите протести

Никой друг социалистически режим в Източна Европа не колабира толкова бързо както диктатурата в Румъния на Николае Чаушеску. За това бяха достатъчни само 6 дни – от първите протести в провинцията до бягството на тирана.На 21 декември 1989 година се провежда една превърнала се през годините в традиция режисирана демонстрация, на която работници от различни заводи екзалтирано скандират в подкрепа на властта. Само ден по-късно Николае Чаушеску се оказва сам на едно второкласно шосе в провинцията, опитвайки се отчаяно да осъществи бягството си – на автостоп.

Най-слабото място на режима

Всичко започва на 15 декември, когато става ясно, че критично настроеният към режима пастор от унгарски произход Ласло Тьокеш трябва да бъде преместен от Тимишоара в Западна Румъния. Тъй като унгарските медии и много западни дипломати зорко следят случая, румънските власти се опитват да решат проблема дискретно. В знак на солидарност, пред дома на Тьокеш се събират много хора. Възникналото спонтанно събрание на 16 декември се превръща в демонстрация на всеобщото неодобрение на режима. В следващите часове и дни това недоволство бързо прераства в масови протести.

Отначало румънските сили за сигурност се опитват да разпръснат тълпата със сълзотворен газ, извършват арести. Чаушеску обаче настоява за радикални мерки и за използването на огнестрелно оръжие. В града са изпратени военни части, а на 17 декември се стига и до открити сблъсъци. В Букурещ министрите на отбраната и вътрешните работи, както и шефът на Секуритате изказват плахи съмнения относно правилността на решението да се стреля срещу демонстрантите. След като Чаушеску заплашва да ги уволни, „непослушните“ подвиват опашка. Вечерта на 17 декември падат първите изстрели, десетки са убити. Демонстрантите обаче не се отказват и уличните протести продължават. Силите за сигурност обаче се въздържат от по-нататъшна употреба на оръжие.

Когато армията започва отчасти да се оттегля от Тимишоара, се появяват слухове, че военните са минали на страната на народа. Това дава нов тласък на протестното движение. На 20 декември генерална стачка блокира заводите, протестиращите буквално превземат Тимишоара и го обявяват за първия освободен от комунизма румънски град. Постепенно протести избухват и в други градове в страната.

По това време Чаушеску е на официално посещение в Иран, а органите по сигурността решават да заемат изчаквателна позиция. При завръщането му протестите са набрали голяма инерция и вече не е възможно да бъдат задушени в зародиш. Въпреки това Чаушеску продължава да вярва, че с насилие ще удържи положението. Той обаче повече не може да разчита на лоялността на апарата. Чаушеску е изключително деспотичен човек, свикнал да диктува всичко сам. Но за да осъществява тотален контрол, той се нуждае от апарат от съмишленици. Те обаче са склонни да защитават режима само докато имат лична полза от това.

Бягството на диктатора

В края на 80-те народното недоволство ескалира. Номенклатурата също е засегната от мерките за икономии в много сфери, а режимът междувременно е станал изключително непопулярен. Чаушеску е вече на 72 и с разклатено здраве. Ще рече, че са налице условията за извършването на промени. Това се допълва и от картината в други „братски“ страни, в които старите режими вече са свалени. След събитията в Тимишоара и началото на протестите в Букурещ, на 21 декември следобед става ясно, че умереното използване на сила няма да помогне на режима, за целта е необходима голяма военна акция. Никой обаче не иска да поеме отговорността за нещо подобно, за да отложи наближаващия край на системата. По-разумно е да се изчака, за да може после да се вземе страната на победителя.

Елена и Никоале Чаушеско

Макар че никой от обкръжението на Чаушеску не е готов да скочи в огъня заради него, няма и противоречащи му. По друг начин се развиват събитията в ГДР, където Ерих Хонекер е принуден да се оттегли от поста си. Румънският министър на отбраната Милеа не е готов да поеме своята отговорност и решава да посегне на живота си. Официалната версия е за самоубийство, защото липсват доказателства относно слуховете за извършено убийство. Чаушеску обявява за негов наследник генерал Станкулеску, който се опитва да откаже по здравословни причини, но в крайна сметка приема. Той тайно нарежда на армията да се изтегли и съветва диктатора да напусне с хеликоптер обградената от демонстранти сграда на Централния комитет. В 12 часа и 8 минути хеликоптерът излита – точно в този момент приключва и управлението на Чаушеску. В 13 часа държавната телевизия обявява, че диктаторът е свален.

Още същия ден Чаушеску е заловен в близост до Букурещ и хвърлен в ареста, където остава три дни до началото на набързо организирания процес срещу него. Междувременно страната е застигната от втора вълна на насилие, която е още по-брутална от репресиите на Чаушеску. И до днес не е ясно кой носи отговорност за това. Хората биват призовавани да бъдат бдителни, раздава се оръжие. Вечерта на 22 декември е конституирано новото управление начело с Йон Илиеску, който и преди е бил споменаван като възможен наследник на Чаушеску. Спорен остава въпросът дали новите властимащи са провокирали насилието, за да блеснат като революционери.

На 25 декември Елена и Николае Чаушеску са изправени на съд в набързо свикан процес без защита и са осъдени на смърт. Малко по-късно присъдата е изпълнена чрез разстрел. Новината обикаля света още същата вечер. Няколко дни по-късно ситуацията в страната се успокоява. По-късно се появяват критики към новото правителство, че то е инсценирало събитията – народното въстание, революционната риторика и осъждането на Чаушеску всъщност е трябвало да бъдат параван за изземането на властта от представители на номенклатурата. Почти не се допуска вакуум във властта.

Номенклатурата остава непокътната

Като последица от свалянето на Чаушеску, в страната не се извършва истинска смяна на елита, а на поколенията, която междувременно почти е приключила – малко са лицата от 1989 година, които и днес имат политическо влияние. Истинско подновяване на политическата класа обаче не се случи в Румъния. Посткомунистическите социалдемократи и до днес са най-стабилната политическа сила, не на последно място благодарение на здравите структури и на връзките, създадени още по времето на Чаушеску. Запазването на елитите обаче предотврати разклащането на властта, както стана в една Албания през 1997 година или в по-малка степен в България през 90-те години.

Заради многото празни надежди на населението, особено сред по-възрастните, има носталгия по времето на Чаушеску. Учудващо е обаче, че и много млади хора, които нямат собствени спомени от онова време, също изпитват носталгия по миналото. Самият Чаушеску е оценяван много различно – половината от румънците са на мнение, че той е направил добро на страната, другата половина е на обратното мнение. Факт е обаче, че преосмислянето на социалистическото минало не е сред приоритетите на румънското общество. Междувременно архивите са отворени, но незнанието или липсата на всякакъв интерес към темата са доста разпространени сред голямата част от населението на страната.

Научете повече

В деня на сватбата,момиченце носещо букет цветя промени живота на една булка завинаги

Бърз поглед върху китката на детето разкри белег, който разби предубедените й представи за мъжа, за когото щеше да се омъжи.

Денят беше прекрасен, топъл, но не прекалено горещ, с лек бриз, носещ аромата на цветя из парка. Приятели и роднини разговаряха и се усмихваха, докато чакаха церемонията.

Стоях пред олтара, покрита с бялата си рокля, сякаш сънувах. Мъжът, когото обичах, беше само на няколко метра от мен и се смееше с гостите ни. Всичко се чувстваше напълно на мястото си.

Или поне така изглеждаше.

Точно когато церемонията започваше, я забелязах — малко момиче, на не повече от пет години, стоеше само с маргаритки в ръка и широко отворени, заинтересовани очи. Изглеждаше не на място, роклята й беше измачкана, а обувките й – ожулени, сякаш беше влязла случайно.

Тя се обърна към мен с невинен въпрос: „Имаш ли монета?“ Тя се обърна към мен със спокоен, но ясен глас. Усмихнах се учтиво и протегнах ръка за четвърт, но докато я протегнах, забелязах родилния белег във формата на сърце на китката й, който беше идентичен с този на моя годеник.За момент замръзнах. Спомените, които бях погребала, се върнаха. Преди години се съмнявах в необяснимите му изчезвания, късните му нощи и дълготрайната миризма на парфюм, която не можеше да бъде обяснена. Всеки път той отхвърляше страховете ми като параноя, надсмивайки се на тревогите ми.

Пред мен стоеше това малко момиченце, стиснало своите маргаритки, със същия белег във формата на сърце. Коленичих до нивото на очите й, опитвайки се да запазя спокойствие. „Скъпа, къде са родителите ти?“ – попитах нежно, гласът ми трепереше.

— Не знам — промърмори тя, стиснала здраво маргаритките си. „Търсих баща си.“

Ужас се настани в гърдите ми. „Кой е твоят баща?“

Мъничката й ръка сочеше към годеника ми, разбивайки всяка последна надежда, която имах. Изправих се, усещайки как тежестта на предателството потъва в мен. Докато той се приближаваше, загриженост, изписана в чертите му, си поех въздух и се насилих да попитам: „Имаше ли дете преди пет години?“Въпросът остави лицето му пребледняло, обичайният му чар се превърна в нервен смях. „Не, разбира се, че не“, заекна той и погледна детето, сякаш я виждаше за първи път.

Вдигнах ръката й, показвайки знака. „Тогава обясни това“, казах, гласът ми смесица от скръб и гняв. — Тя има същия белег по рождение като теб.

Шокът обхвана тълпата, когато всички възприеха разкритието. Той се взря в белега по рождение, в очите му проблясваше паника. „Това… това е просто съвпадение“, опита се да настои той, но убеждението изчезна.

 

 

Настроението стана напрегнато, като дискусията беше заменена от неловка тишина, докато хората гледаха ужасено. Родителите ми стояха неподвижни, ръката на майка ми закриваше устата й, а погледът на баща ми ставаше стоманен.Протестите на годеника ми отслабнаха, но гласът ми остана твърд. „Не, Джеймс. Това не е съвпадение.” Погледът ми омекна, когато се обърнах към момиченцето. „Как се казваш, скъпа?“

„Емили“, прошепна тя през сълзи, а невинността й прониза болката ми.

Обръщайки се към него, взех окончателното си решение. „Няма да се оженя за теб, освен ако не ми кажеш истината. „Докажи го с ДНК тест.“ Говорех тихо, но тъгата беше ясна.

Сватбата беше отменена. През следващите няколко дни клюките се разпространиха и телефонът ми бръмчеше от запитвания, но нямах сили да обяснявам. Просто чаках мълчаливо истината.

Резултатите от ДНК пристигат бързо, потвърждавайки неизбежното: Емили е негова дъщеря.Опитите на Джеймс да извини лъжите си бяха неефективни. Беше държал един живот от мен, включително това невинно дете, което заслужаваше нещо повече.

Въпреки че бях смазана, аз си тръгнах, знаейки, че не мога да остана с някой, който крие нещо толкова важно. Колкото и сърцераздирателно да беше, стана ясно, че любовта е недостатъчна при липса на доверие. Емили поне намери семейство в осиновителите си баба и дядо, които я посрещнаха честно и ентусиазирано.

Що се отнася до мен, продължих напред със смесица от скръб и облекчение. Едно нещо беше ясно: бях освободена от тежестта на нечестността и това беше мир, за който можех да се вкопча, дори когато слънцето залезе в деня, който трябваше да бъде най-щастливият ми ден.

Научете повече

На 10-годишна възраст я наричаха „Грозното пате“. Ето как изглежда на 27 години

Пътуването на самотрансформацията: от „Грозното патенце“ до красивия лебед

Пътят на самоусъвършенстване със сигурност е труден, но крайният резултат може да бъде наистина вдъхновяващ. Неостаряващата приказка „Грозното патенце“ е отлична метафора за този процес.

Историята проследява пътуването на младо пате, което е отбягвано от приятелите и семейството си, но накрая израства в красив лебед, привличайки вниманието и обичта на другите патици в езерото.

Извличане на уроци от Грозното пате. Тази легендарна басня предава важен урок за личностното развитие, като набляга на необходимостта от трансформация и гъвкавост.Той осветява важните уроци на живота: независимо от предизвикателствата, с отдаденост и постоянство можем да разкрием вродената си красота и да й позволим да блести през целия ни живот.

Размишлявайки върху историята на „Грозното пате“, можем да получим силно насърчение. Помислете за случая на младо момиче, което с постоянство и добро отношение успя да премине през подобен преход. Тя олицетворява вярата, че с правилно мислене всеки може да успее.

Научете повече

Откриха живо и здраво момиченцето, отвлечено през 2018 година

Момиче от Съединените щати, изчезнало през октомври 2018 г., е намерено живо и здраво.

Аранза Мария Очоа Лопес, която е била в приемно семейство, е била отвлечена от биологичната си майка от търговски център във Ванкувър, Вашингтон, когато е била на четири години,пишат news.novinibg.eu.

Полицията са предложили награда от 10 000 долара за информация за момиченцето.

Тя е видяна за последен път на контролираното посещение с майка си – която е арестувана година по-късно през септември 2019 г. в Пуебло, Мексико.

Детето обаче, което сега е на осем години, остава в неизвестност. Досега – докато не е открито от властите в Мичоакан, Мексико, през февруари.Тази сряда Аранза е върната в САЩ.

„Повече от четири години ФБР и нашите партньори не се отказаха от Аранза“, каза Ричард Колоди, специален агент в Сиатъл.

”Нашата грижа сега ще бъде подкрепата на Аранза, когато тя започне своята реинтеграция в САЩ,“ допълни той.

Майка ѝ, Есмералда Лопес-Лопес, се призна за виновна през януари 2021 г. за отвличане и грабеж от втора степен и намеса в попечителството пред Върховния съд. Осъдена е на 20 месеца затвор.ранза е била настанена под грижите на държавата и в приемно семейство през 2017 г. след оплаквания, че е била физически малтретирана от майка си.

Научете повече

Последните думи на Стив Джобс, милиардер, починал на 56 години

"Достигнах върха на успеха в бизнеса. " В очите на другите хора животът ми е успешен.

Освен работата обаче, малко радост съм имал.

В края на деня богатството е просто факт, с който свикнах.

Точно сега, лежейки в болничното си легло, спомняйки си целия живот, осъзнавам, че цялото признание и богатство, с което толкова се гордеех, са избледняли и са се обезсмислили пред лицето на предстоящата смърт.

Можете да наемете някой, който да кара колата ви или да изкарва пари за вас, но не можете да наемете някой, който да е болен и да умира вместо вас.

Изгубените материални неща могат да бъдат намерени отново. Но има едно нещо, което никога не може да бъде намерено, когато е изгубено: Животът.

На какъвто и етап от живота да се намираме в момента, след време ще посрещнем деня, в който завесата се затваря.

Обичайте семейството, съпругата, децата и приятелите си... Отнасяйте се добре с тях.

Ценете ги.

С напредването на възрастта и помъдряването бавно осъзнаваме, че носенето на часовник за $300 или $30 дава едно и също време

Независимо дали имаме портфейл или портмоне за $300 или $30, стойността  вътре е същата.

Независимо дали караме кола за 150 000 долара или кола за 30 000 долара, пътят и разстоянието са еднакви и стигаме до една и съща дестинация.

Независимо дали пием бутилка вино за $1000 или $10, махмурлукът е същия.

Независимо дали къщата в която живеем е 100 или 1000 квадратни метра, самотата е една и съща.

Ще осъзнаете, че истинското ви вътрешно щастие не идва от материалните неща на този свят.

Без значение дали пътувате първа класа или икономична класа, катастрофира ли самолетът, падате с него...

Затова се надявам да осъзнаете, когато имате приятели, братя и сестри, с които обсъждате, смеете се, говорите, пеете, говорите за север-югоизток или небето и земята,... това е истинското щастие!!

Един неоспорим факт от живота:

Не отглеждайте децата си да са богати.

Възпитавайте ги да бъдат щастливи.

Когато пораснат, ще знаят стойността на нещата, а не цената. "

- Стийв Джобс

Научете повече

Страшната трагедия, белязала живота на Албано и Ромина

Поколения по света познават и обичат един от най-популярните музикални дуети от близкото минало, Албано и Ромина Пауър. Звездната двойка винаги е била известна със слънчевото си излъчване и непрестанни усмивки на сцената, докато пеят някои от най-великите си хитове - Felicita, Liberta, Angeli и много други. 

Истината обаче е, че зад кулисите семейството така и не успя да се пребори с демоните от страшната трагедия, която ги сполетя през 1994 година. Тогава красивата им дъщеря Иления Каризи изчезва на едва 23 години, в разцвета на силите и живота си.

Родена през 1970 година, тя е първото дете на музикантите (после имат още три). Още от малка е амбициозна, като дори на 13-годишна възраст се появява и във филма "Шампанско в рая", а по-късно се насочва към литература в Кралския колеж в Лондон, където е сред отличниците.

Денят е 31 декември, 1994 година, а мястото - Ню Орлиънс, Луизиана. Илейн е решила да направи сама околосветско пътешествие и това е едно от местата, които иска да посети. За съжаление и последното. Именно тук е забелязана за последно, преди да изчезне безследно.Отчаяните ѝ родители и полицията не се отказват да я търсят цели 20 години, преди официално да бъде обявена за мъртва през 2013 година. Тялото ѝ така и не е намерено, но надеждите постепенно утихват.

Малко по-късно се появява и страшната версия, че е станала жертва на брутален сериен убиец, известен с прозвището си Happy Face, заради усмивките, които рисува под признанията си, изпращани до медиите. Счита се, че е умъртвил над 160 души, а сред тях и 8 жени.60-годишният канадец рисува именно лицето на Илейн с помощта на експерт, спомняйки се, че е убил момиче на име Сюзън през ранните 90 (това е името, с което се е представяла в САЩ). Въпреки това семейството бе разделено в мнението си за случилото се. Ромина до последно вярваше, че дъщеря й е жива, докато Албано смяташе, че се е самоубила, хвърляйки се от мост в Мисисипи.

Каквато и да е истината обаче, Илейн я няма и едва ли някога ще се върне. А голямата трагедия, белязала живота на именитите италиански изпълнители, в крайна сметка доведе и до раздялата им през 1999 г., макар и да продължиха още известно време да се изявяват като дует. И със сигурност легендарната им песен Felicita трудно може да бъде възприемана и в личен план... 

Научете повече

Руски МиГ-31, въоръжен с хиперзвукова ракета „Кинжал“ беше забелязан по време на учения в Средиземно море

B изнeнaдвaщo нoвo paзвитиe нa cъбитиятa cпeциaлизиpaн pycĸи caмoлeт MиГ-31, нapичaн oт HATO oщe Fохhоund e видян дa лeти, въopъжeн c xипepзвyĸoвa paĸeтa. MиГ-31 e eдин oт нaй-бъpзитe пилoтиpaни peaĸтивни caмoлeти в cвeтa и e извecтнo, чe дocтигa cĸopocт oт oĸoлo 2,83 Max (близo 3500 ĸм/ч), ĸoeтo e пoчти тpи пъти пoвeчe oт cĸopocттa нa звyĸa.

Paзpaбoтeн oт Mиĸoян, MиГ-31 e пpeдcтaвeн зa пъpви път пpeз 1982 гoдинa, ĸoeтo гo пpaви caмoлeт oт eпoxaтa нa Cтyдeнaтa вoйнa. MиГ-31И – зa ĸoйтo ce cъoбщaвa, чe e нocил xипepзвyĸoвaтa paĸeтa „Kинжaл“ e мoдepнизиpaнa вepcия нa caмoлeтa.

Bъзмoжнocттa зa нoceнe нa xипepзвyĸoвo opъжиe щe yвeличи дoпълнитeлнo бoйния oбceг и yдapнaтa cпocoбнocт нa pycĸитe cили. Pycĸaтa инфopмaциoннa aгeнция TACC cъoбщи, чe MиГ-31И щe yчacтвa в cъвмecтнитe yчeния, opгaнизиpaни oт Boeннoмopcĸитe и Boeннo-ĸocмичecĸитe cили в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe.

B yчeниятa yчacтвaт нaд 1000 дyши, 10 ĸopaбa и cпoмaгaтeлни cъдoвe, 24 caмoлeтa, вĸлючитeлнo изтpeбитeли MиГ-31И нa pycĸитe Bъздyшнo-ĸocмичecĸи cили, нoceщи xипepзвyĸoви paĸeти „Kинжaл“ и eĸипaж нa paĸeтнaтa cиcтeмa зa бpeгoвa oтбpaнa „Бacтиoн“.

Tpиднeвнитe yчeния пpиĸлючиxa нa 3 дeĸeмвpи и пo вpeмe нa тяx pycĸaтa oпepaтивнa гpyпa yĸpeпи cвoитe cпocoбнocти в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe. Hяĸoи oт бoйнитe yчeния вĸлючвaт цялocтнo изпoлзвaнe нa пpeцизни opъжия и нaй-нoвoтo въopъжeниe, пpиeтo нacĸopo нa въopъжeниe в pycĸитe вoeннoмopcĸи и вoeннoвъздyшни cили, cъoбщиxa oт миниcтepcтвoтo.

Kинжaл e eднo oт шecттe opъжия oт „cлeдвaщo пoĸoлeниe“, ĸoитo pycĸият пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин пpeдcтaви пpeз 2018 гoдинa, твъpдeйĸи, чe нитo eднa cиcтeмa зa пpoтивoвъздyшнa oтбpaнa в cвeтa нe мoжe дa гo cвaли.

Toвa e paĸeтa c ядpeн зapяд и cъoбщeн oбceг oт 1500 дo 2000 ĸилoмeтpa. Шиpoĸo paзпpocтpaнeнo e мнeниeтo, чe ĸoнcтpyĸтивнaтa ѝ ĸoнцeпция ce ocнoвaвa нa бaлиcтичнaтa paĸeтa c мaлъĸ oбceг „Иcĸaндep-M“, ĸoятo Pycия изпoлзвa oт дългo вpeмe.

Cпopeд инфopмaциятa paĸeтaтa ce движи cъc cĸopocт oт 5000 ĸм/ч (Мах 4) и дopи мoжe дa дocтигнe мaĸcимaлнa cĸopocт oт 12 300+ ĸм/ч мили в (Мах 10). Tя мoжe дa нocи ядpeни или ĸoнвeнциoнaлни бoйни глaви c тeглo дo 480 ĸилoгpaмa. Bиcoĸaтa cĸopocт нa paĸeтaтa и нecтaбилнaтa ѝ тpaeĸтopия пo вpeмe нa пoлeт мoгaт дa дoвeдaт дo тpyднocти пpи пpиxвaщaнeтo ѝ, ĸoeтo я пpaви знaчитeлнa зaплaxa.

Πpeз мapт 2022 гoдинa Pycия зaяви, чe e изпoлзвaлa paĸeтaтa „Kинжaл“ зa yнищoжaвaнe нa cĸлaд зa opъжия в Зaпaднa Уĸpaйнa. Дpyги cъбития пo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope

Πo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope xипepзвyĸoвaтa paĸeтa 3M22 „Циpĸoн“ cъщo нapyши пpиĸpитиeтo cи.

Pycĸoтo миниcтepcтвo нa oтбpaнaтa пyблиĸyвa видeoĸлип, нa ĸoйтo ce виждa ĸaĸ paĸeтaтa e изcтpeлянa oт pycĸи бoeн ĸopaб, ĸoeтo e вaжнa cтъпĸa в глoбaлнaтa нaдпpeвapa във въopъжaвaнeтo.

Πъpвoтo бoйнo paзгpъщaнe нa „Циpĸoн“ ce cъcтoя пpeз янyapи 2023 гoдинa, ĸoeтo e cигнaл зa гoтoвнocттa ѝ зa oпepaтивнa yпoтpeбa. Πpeз мapт тaзи гoдинa пpeзидeнтът Πyтин пoтвъpди изпoлзвaнeтo нa paĸeтaтa в aĸтивни бoйни дeйcтвия, пo-cпeциaлнo cpeщy цeли в Уĸpaйнa.

3M22 „Циpĸoн“ e cпocoбнa дa дocтигнe xипepзвyĸoвa cĸopocт oт 9 Max (oĸoлo 11 000 ĸм/ч). Taзи eĸcтpeмнa cĸopocт пoзвoлявa нa paĸeтaтa дa пpeoдoлявa oгpoмни paзcтoяния зa минyти, ĸaтo дaвa нa пpoтивницитe мaлĸo вpeмe зa peaĸция. Paĸeтaтa имa oбceг дo 1000 ĸилoмeтpa и в зaвиcимocт oт тpaeĸтopиятa cи. Koгaтo лeти нa мaлĸa виcoчинa, тя пoĸpивa пpиблизитeлнo 500 ĸилoмeтpa, нo изпoлзвaнeтo нa пoлyбaлиcтичнa тpaeĸтopия yвeличaвa oбxвaтa ѝ.

Източник:www.kaldata.com

Научете повече

Той е световна кинолегенда и носител на два „Оскар“-а, но днес живее като отшелник

 

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение

На 94 години, Джийн Хекман – легендата на световното кино, зарадва своите почитатели с изненадваща публична поява в компанията на съпругата си, 62-годишната Бетси Аракава. Двойката, която живее в уединение в Санта Фе, Ню Мексико, беше забелязана заедно за първи път от повече от две десетилетия, предизвиквайки вълна от емоции сред феновете и медиите.

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение. Подкрепян от бастун и ръката на съпругата си, Хекман демонстрираше своя типичен стил – сива жилетка върху риза с копчета, карго панталони и шапка. Появата му в ресторант за морска храна в Санта Фе разтопи сърцата на присъстващите, които забелязаха искрената близост между двамата.

През годините, Джийн Хекман, известен с емблематични роли като Джими Дойл във „Френската връзка“ (1971) и Шериф Дагет в „Непростимо“ (1992), остана верен на решението си да се оттегли от публичния живот. Последният му филм – „Welcome to Mooseport“ (2004), беше последван от пенсиониране, мотивирано както от здравословни съображения, така и от желанието му да се наслади на писателската си кариера.

Докато социалните мрежи разискваха външния му вид, много фенове изразиха възхищение от способността на Хекман да води спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. „Той е на 94, все още активен и обичан. Това е победа“, написа почитател, подчертавайки устойчивостта му през годините.

Любовната история между Джийн и Бетси, започнала в началото на 80-те години, остава впечатляваща – доказателство, че истинската привързаност издържа на изпитанията на времето.

Източник:Флагман

Научете повече

Помните ли звездите от филма "Ромео и Жулиета"? Екто какво се случва с тях и как изглеждат днес

Нека се отправим на носталгично пътешествие назад към вълшебната история на „Ромео и Жулиета“, киношедьовър, който завладя сърцата преди 73 години.Днес феновете са любопитни за вечните звезди, Оливия Хъси и Леонард Уайтинг, които изиграват иконичните роли на Жулиета и Ромео.

Честваща 72-ия си рожден ден, Оливия Хъси продължава да изумява почитателите си, показвайки малко признаци на промяна през 55-те години след премиерата на филма.

Леонард Уайтинг, който играе Ромео, празнува на 73, предизвиквайки възхищение сред почитателите, които коментират грациозния процес на стареене на тези забележителни актьори. „Стареене с достойнство“, „Прекрасни актьори“ и „Отлична запазеност“ са настроения, които отекват в коментарите.

Феновете изразяват благодарност за трайното здраве и благосъстояние на тези обичани звезди, разсъждавайки върху красотата и младостта, които те донесоха на екрана в този вечен класик.

Присъединете се към разговора и споделете вашите мисли за вечния чар на Оливия Хъси и Леонард Уайтинг. Какви спомени ви носи „Ромео и Жулиета“?

Научете повече

Казваха и „Не си достатъчно красива“, но тя спечели два Оскара и отгледа двама известни сина

Сали Фийлд, родена на 6 ноември 1946 г., преодолява деморализиращите коментари, че „не е достатъчно красива“ за филми.

Тя прави своя холивудски дебют с телевизионните предавания Gidget през 1965 г. и The Flying Nun през 1967 г.Драмата беше бягството на Сали от трудното възпитание, което включваше развода на родителите й и суровите дисциплинарни мерки от пастрока й.

Тя започва да се снима в Джиджет след като завършва гимназия, което проправя пътя за известното й превъплъщение на сестра Бертрил.

Нейните кинематографични способности бяха очевидни: тя спечели два Оскара за Норма Рей и Места в сърцето. Тя беше и успешна телевизионна водеща, печелейки награди Еми за сериалите Сибил, Спешна помощ и Братя и сестри.

Сали е горда майка, която оставя наследство на тримата си сина. Питър, Ели и Сам са се утвърдили в развлекателната индустрия.

77-годишната Сали Фийлд е жив пример за това как уменията и постоянството могат да доведат до невероятен успех в Холивуд.

Научете повече