Бгспомен: Пловдив

Показват се публикациите с етикет Пловдив. Показване на всички публикации

През 1971 година старият мост над река Марица в Пловдив рухва

Старият мост пада пролетта на 1971г. по време на снеготопенето и същия ден по обед ходихме да го видим след училище, бях 8-ми клас,пише в своите спомени един пловдивчанин. Беше пропаднала част от платното от към южната страна.

Някои ентусиасти коментират как същия ден са скачали от моста в реката, което е нелепо защото нивото на реката се беше покачило толкова, че изпълваше цялото корито и може би достигаше 3-4 метра. Беше си страшно да слушаш грохота на водата и да виждаш как влачи цели дървета. Спомням си и репортажите по новините, как извън града реката бе излязла от коритото си и заляла стопанства и сфинеферма и издавени стотици животни. Никога повече Марица не е била с толкова високи води.

По-възрастните жители на града до днес разказват със сълзи в очите, как дълго време никой не предприема нищо за възстановяването му. Администрацията на града не си мърда пръста месеци наред, за да осигури приличен достъп на хората от единия до другия бряг на реката.

Всеки ден стотици пловдивчани са били принудени да рискуват живота си по два пъти, отивайки на работа и връщайки се по домовете си.

Научете повече

“Новотел Пловдив” - връх на социалистическото строителството за времето си

Петзвезден хотел открит през 1977 г. от френската верига хотели “Новотел” и съгласно споразумение с българското правителство след кратковременна експлоатация от страна на френския партньор преминава в собственост на държавата.

През 1997 г. става частна собственост на приватизационен фонд “Петрол фонд”, по-късно преобразуван в “Синергон холдинг” АД. Множеството инвестиции след приватизацията превръщат “Гранд Хотел Пловдив” в модерен бизнесхотел с елегантни архитектурни решения и уникален стил.

Петър Петров/Пловдив

Научете повече

Емблемата „Марица” започва да се произвежда под тепетата през 1968 година

Заводът е изнасял 50 хиляди пишещи машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ

Заводът за пишещи машини е построен през 1968 година.В него са работили около 3000 човека.Всяка година е изнасял 50 хиляди машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ. Моделите на знаменитата пишеща машина „Марица“ са били около девет. Популярните са портативна, пътническа и канцеларска. Моделът „Марица-30“ е бил най-масов и популярен.

Други известни машини са моделите „Хеброс-1300“-преносима и електрическата „Хеброс-300“. В Пловдив е разработена и произведена и първата българска електронна пишеща машина „Бултекст-20“. Тя е имала вградена памет и печатащо устройство.

През втората половина на 90-те години, по времето на масовата приватизация, заводът буквално е разграбен и спира работа. Вече не произвежда и не изнася пишещи машини за никъде.

Владимир Янев

Научете повече

Някога пловдивския панаир се пръскаше по шевовете и в езерото плаваха лодки

Голяма част от пловдивчани все още помнят времето, в което Панаирът буквално се е пръскал по шевовете и то на всяко едно изложение. Панаирните дни бяха събитието на годината не само под тепетата, но и в цялата държава. Малцина, обаче помнят палатата „СССР”, лодките в езерото, павилиона на Евлоги Георгиев, посещенията на Тодор Живков и неговите плакати разлепени по различните палати. Поради тази причина сме събрали и няколко снимки, които ще върнат спомените на едни, а други ще научат съвсем нови неща за място, което си мислят, че познават.

Историята на Панаира започва още през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото обаче е различно.Началото на Панаира се поставя в Цар-Симеоновта градина, като през времето за панаирни палати са се ползвали много от сградите в града като например Търговската гимназия. Там се е открило изложението на мострения панаир през 1935 година, като за това е пристигнал и Цар Борис III. Днешната гимназия по дървообработване също е била част от изложението.

Павилион „Карлово” на Евлоги Георгиев. Той се доверява за неговото проектиране на държавния архитект Х. Майер. Според оценката на съвременниците павилионът има „твърде вкусна и смела архитектура”, а неговото кубе прибавя към споменатите качества и една особена величественост. След Освобождението Карлово изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. Участва в Първото Пловдивско изложение с павилион построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти.

Дегустациите на вино у нас водят началото си от първото изложение в Пловдив. В един от държавните павилиони е предназначен "за опитване на вина и други питиета". Тук се провеждали дегустациите и се определяли най-добрите, които получават награди. Изобщо темата за виното, спиртните питиета и бирата е била сериозно застъпена на изложението, а най-добрите производители получили почетни дипломи и медали. Един от най-атрактивните павилиони бил този на Станимака.

Не по-малко импозантна е сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Двуетажното здание има площ от 310 кв. м., а лицева му страна е дълга 30 м. Последната, изцяло изработена от дърво, е богато декорирана с различни орнаменти и фигури.

Внушителната изложбена палата на Съветския съюз, която по-късно е разрушена...

Езерото пък е било едно от най-забавните места на изложението. В него се плавали последните модели скутери, лодки и яхти, които производителите са демонстрирали на жадната публика.

Късметлиите са успявали да се качат на борда за едно кръгче.

Източник:plovdivtime

Научете повече

Когато се строяха стадионите на Пловдив

Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“. Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио. Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

Научете повече

Една история за пловдивските чалъми при правенето на кафе и за семкаджиите под тепетата

Кафето отдавна е станало част от ежедневието ни. Събуждаме се с него, започваме работния си ден с него, сядаме на приказка с приятели – пак с него. Само не си мислете обаче, че това се случва сега, а нашите дядовци и баби са пили само боза. Няма такова нещо. И тогава хората са се наслаждавали на удоволствието от тази ароматна напитка, а пловдивските майстори на кафе са превърнали приготвянето му в истински ритуал. Наслада за окото и небцето…

За едни такива майстори ще стане дума сега. Историята е описана в първата част на книгата „Запомнете Пловдив” на пловдивския журналист и писател Евгений Тодоров. В нея се разказва за чалъмите при приготвянето на кафе на Джумаята и – така, за подсоляване – за прословутите двама семкаджии, пак на Джумаята. Да посръбнем кафе и да почоплим семки по пловдивски…

На ъгъла с „Отец Паисий” имаше малка, но много оживена сладкарничка. Вляво от сладкарницата пък беше прочутият магазин за кафе, известен като „Камилата”.

Емил Малчаджян – внук на последния собственик:

Дядо беше доста закачлив човек с чувство за хумор. В магазина имаше една картонена палма, един ден дядо купил фурми и ги налепил по картона. Минала някаква учителка и го попитала дали може да доведе децата, за да видят истинска палма с фурми. Дядо се усмихнал на наивната учителка, но не разкрил измамата.

Печеше си кафето вкъщи – на Гроздовия пазар. Имаше и един работник, който въртеше долапа. Докато кафето се изкара, трябва непрекъснато да се бърка със специална лопата, защото рискът да изгори е много голям. И се пръска много леко с вода. Тогава се внасяше предимно сурово бразилско кафе "Сантос" и дядо ми го печеше за цяла Южна България. След това се появи и виетнамското кафе, което миришеше неприятно. После дойде индийското кафе и най-накрая от Стара Загора пристигна един камион никарагуанско кафе, което беше много хубаво и приличаше на колумбийското.

Едно време са правили и чукано кафе. В дървен съд дни наред са го счуквали и съм чувал, че то е било и най-скъпо. Дядо ми беше от потомствен род кафеджии, роден е в София, а неговият баща – бай Хугас, е имал кафене с 40 маси на мястото на ЦУМ, където са ходели Яворов и Гоце Делчев. А най-качественото кафе е диворастящо от областта Харарат в Етиопия. Когато дядо ми почина през 1979-а, аз трябваше да пусна машините, тъй като имаше поръчки от много места. И ми беше доста трудно...

Като стана дума за кафе, да кажем няколко думи и за приготвянето му. Тайната я издаде един друг арменец – също потомък на стари кафеджии, не сме записали името му:

„Магазинът за кафе на баща ми и на чичо Вартан се наричаше „Бразилия”. Родът ни е от турска Армения. Всички от този род са се занимавали с търговия на кафе. На турски се е казвало "Курукайфеджии". "Куру" значи сухо кафе. В Пловдив видовете кафе бяха два вида: "а ла турка" и "а ла франга". Първото се сервираше с чаша без дръжка, а второто – в чашка с дръжчица. На турски се казваше "филджан". За да стане каймак, се слагаше сода бикарбонат. Всички, които идваха да купуват кафе от татко и от чичо Вартан, идваха дори и от София, купуваха и сода. Содата беше в малки дървени качета със станиол. А той им даваше "интифа" – с други думи, съветваше ги как да приготвят кафето, колко време да го варят и т.н. На един килограм кафе се слагаше 5 г сода. Кафеджиите, които правеха кафето, го бъркаха с дървена пръчка, не с метална. Правеше се на пясък и джезвето се заравяше почти до половината, за да може да се загрее от всички страни. След изпичането на кафето не бива веднага да се мели, защото трябва да е хрупкаво. Кафето най-напред трябваше да добие цвят и след това се бъркаше с малко вода, за да се забави процесът на печенето. А чичо Вартан беше един от най-прекрасните хора, когото всички обичаха...”

Има и коренно противоположни кафеджийски техники.

Ася Яламова обаче ни написа от Америка, че дядо й Юзеир побеснявал, като видел някой да слага сода в кафето. Неговият секрет бил в добавката на две-три зрънца морска сол, и то в сублимния момент. А кога е бил този момент – само кафеджията знаел.

А сега – солените спомени.

Народната памет е запомнила и образите на поне двама семкаджии от Джумаята.

Ето как ги описва Ангел Илиев, чието детство е минало на Джумаята:

„Имаше един дебел семкаджия, известен като бай Пешо, пред шкембеджийницата, а срещу сладкарница “Назъм Хикмет” стоеше баба Семка – тя беше още по-дебела. И тоя бай Пешо Дебелия си държеше семките долу, при банката до стълбите. Един ден слизаме ние с моя приятел – Гошо Скарабела, лека му пръст, да крадем семки. Един път, втори път и най-накрая оня ни усети и като ни хвана, остави една кофа със семки и още една друга до нея празна. “Сядайте – вика – и почвайте да чоплите.” Сядаме ние, чоплим и ревем...”

Автор: Мария Владова TrafficNews.bg

Научете повече