Първият човек в историята, който обикаля с велосипед цяла Европа е българин

Зад това голямо постижение стои Христо Бучекчиев, когото съвременниците осмиват и се съмняват в смелостта и уменията му, но нашенецът им показва, че българският дух и ентусиазъм никога не трябва да бъдат подценявани.

„Най-големият спортен подвиг на 20 век е от наранена национална гордост и чист български инат. Той е направил огромно нещо и неговото име не го знаят 99% от българите. За 79 дни той прави почти 10 000 км с колело. На него няма кръстен булевард, нито улица, а трябва”, заяви в ефира на Нова Михаил Кунчев. Той запозна зрителите с историята на великия българин, който е роден на 14 февруари 1875 г. в Севлиево.

Когато Христо навършва 18 години, получава повиквателна за румънската армия. Твърдо решен да неслужи на чужда държава, се завръща в родното Севлиево, за да открие, че родителите му са се преселили в София. В столицата научава, че баща му е починал. Остава да живее там и започва да работи първо като бояджия, а след това и като търговец, от което натрупва значителни средства.

През цялото това време Христо Бучекчиев има една мечта, която иска да осъществи. Винаги, когато разговаря с приятели, става дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Развълнуван от тези разговори, Христо си мечтае един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Първата крачка, която прави, за да превърне мечтата си в реалност - решава да се научи да кара колело и да се запише в колоездачното дружество.

През лятото на 1900 г. Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Бързо усвоява тънкостите на колоезденето и се запалва все повече по идеята.

Христо Бучекчиев поема на своето пътешествие на 10 юни 1901 г. В България е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е изминал близо 9932 км с велосипед само за 79 дни.На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул.

В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин.

На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство  и той е един от тях.

Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.

На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.

Пътуването му започва от София въпреки лошото време. Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни се озовава нарумънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция,Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария,Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 г.

През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово, и го изпращат тържествено.

Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.

Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си. През 1929 – 1930 г. Христо  Бучекчиев вече като член на  Татарпазарджишкото съюзно колоездачно  дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г.  отново с велосипед стига до Божи гроб в  Йерусалим и става Хаджия.

През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.

Христо Бучекчиев почива през 1941 година.

Научете повече

Как Невена Коканова превърна Ирина от „Тютюн“ в легенда

Невена Коканова, наричана първата дама на българското кино, остави незаличима следа с ролята на Ирина във филма „Тютюн“. Тази емблематична адаптация по романа на Димитър Димов се смята за един от върховете в българската филмова история.

Коканова, която не притежава класическо актьорско образование, впечатлява зрителите и критиците със своята естественост и дълбочина. Нейната интерпретация на Ирина – жена, разкъсвана между любовта и амбициите, остава незабравима за поколения зрители.

Снимките на „Тютюн“ обаче не са били лесни. Ролята на Ирина първоначално е предвидена за друга актриса, но Коканова успява да убеди режисьора Въло Радев, че тя е правилният избор. Нейната отдаденост и талант придават автентичност на героинята и я превръщат в икона.

„Тютюн“ и ролята на Ирина не само утвърждават Коканова като водеща актриса, но и поставят нови стандарти за женските образи в българското кино. Днес тя е вдъхновение за много млади актьори, които мечтаят да оставят същата ярка следа в културното ни наследство.

Тази история на сила, талант и решителност е символ на това, което българската култура може да постигне, когато изкуството се превърне в страст.

Научете повече

29 г. след разстрела на трима полицаи в „Люлин“: Убиецът заплашва надзиратели и осъди България!

Канонада от изстрели отеква сред панелните блокове на столичния жк „Люлин“ в ранното утро на 3 май 1996 година. Минути по-късно във вход В на блок 329 окървавени издъхват трима полицаи – Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София, и колегата им от Девето РПУ Ангел Ангелов. Край телата им е единственият оцелял – старши сержантът от Девето РПУ Пламен Варадинов, който е ранен.

Двамата стрелци се измъкват от входа и побягват между сградите. След миг районът почернява от полиция, но от тях няма следа.

Три месеца и половина отнема на разследващите, за да стигнат до единия от стрелците – 32-годишния Иво Кашавелов. Той е арестуван, след като извършва ново брутално престъпление – пребива жена, която му направила забележка, че е паркирал неправилно, затова блъснала лекия му автомобил „Фолксваген Джета“. Съпругът й вижда това от балкона и го догонва с кола. Кашавелов обаче вади пистолет и стреля.

Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на издирвания за убийството на тримата полицаи. На 5 август 1996 г. на автобусна спирка в жк „Младост“ Иво Кашавелов е арестуван. При разпитите обаче той отказва да говори или отрича всичко.

За да открият доказателства, разследващите залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него е настанен арестант, който трябва да бъде пуснат скоро. Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. „Слатина“, като му казва, че може да вземе всичко от вътре, само да унищожи всички улики.

Така криминалистите откриват скривалището на тройния убиец, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се установява, че именно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

Плочата в памет на убитите служители на МВРСнимка: СДВР

Смъртоносно съвпадение

При разследването на зловещото престъпление се оказва, че животът на тримата полицаи е отнет в резултат от случайно, но смъртоносно съвпадение. Всъщност четиримата служители на МВР не са отишли в „Люлин“, за да търсят Кашавелов и съучастика му. А по сигнал на лекарката Юлия Машалова, която се оплакала, че след тежкия развод на сина й, е станала жертва на рекет. В жалбата си медичката описала, че е видяла съмнителни млади мъже около дома си. 

Заповедта към четиримата полицаи е да задържат рекетьорите и да ги отведат в районното управление. В същата фатална сутрин Иво Кашавелов, който се занимава основно с кражби на коли, и негов съучастник планират да отмъкнат лъскавия джип на съсед на лекарката. Двамата са въоръжени с автомат „Калашников“ и пистолети.

Така полицаи и крадци се озовават едни срещу други пред блок 329. Служителите на МВР тръгват към двамата мъже, които пък хукват да бягат и влизат в един от входовете. Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов ги последват, а на Пламен Варадинов казват да изостане малко. Това спасява живота му.

Във входа избухва стрелба, а години по-късно следователят Емил Иванов разказва, че при огледа са открити две шепи гилзи. Красимир и Йордан издъхват на място. Ангел успява да стреля няколко пъти по Кашавелов и го ранява, но умира преди да дойде линейката. 

„Аз отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. По-високият държеше в дясната си ръка по-дълго оръжие. Не мога да твърдя дали е малък „Калашников“ или „Скорпион“. С това оръжие той даде още няколко изстрела по колегите от близко разстояние. Двамата побягнаха през колите между детската градина и жилищния блок“, казва пред разследващите простреляният, но оцелял Пламен Варадинов.

Най-страшното е децата да си отиват преди родителите, казват почернените близки

Той обяснява, че не е стрелял по тях, защото срещу него имало жилищен блок и може да нарани невинен гражданин.

Доживотна присъда без право на замяна

Месец, след като е задържан, Иво Кашавелов е обвинен в убийството на трима полицейски служители, а на 4 юни 1997 г. са му повдигнати обвинения по най-малко десет други престъпления. През следващата година делото влиза в Софийския градски съд. 

Безскрупулният престъпник трябва да отговаря пред магистратите за убийството на трима полицейски служители, няколко опита за убийство, обири, кражби, незаконно лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия. 23-годишният Ангел Ангелов, 34-годишният Йордан Бинев и 46-годишният Красимир Трошанов са погребани в София. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Между май 1999 и 8 март 2000 г. СГС провежда най-малко седем заседания, като на последната дата осъжда Кашавелов за убийство при отегчаващи вината обстоятелства, хулиганство, опит за въоръжен обир, лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия и го оправдава по другите обвинения. Наказанието е най-тежкото предвидено в закона – доживотен затвор без право на замяна при усилено строг тъмничен режим – т.нар. „специален режим“.

Присъдата окончателно е потвърдена от Върховния касационен съд през август 2004 г. Съучастникът му пък така и остана неразкрит.

Мъката остава за близките

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път младши лейтенант Ангел Ангелов, старши лейтентант Красимир Трошанов и капитан Йордан Бинев. 

„Най-страшното е децата да си отидат преди родителите“, казва през сълзи бащата на Ангел – Александър Ангелов.Погребението на тримата полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

23-годишният Ангел е започнал работа в Девето РПУ след мисия в Камбоджа. Той все още не е семеен. 46-годишният Красимир Трошанов и 34-годишният Йордан Бинев оставят синовете си сираци. Момченцето на психолога Йордан е само на 6 години. 

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път тримата убити полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

11 шефове в МВР бяха наказани, защото са изпратили неподготвени служители. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка само седмица след тройния разстрел, след като бе заснет от журналисти как се весели в компанията на манекенки часове след трагедията. 

26 г. по-късно: Заплахи към надзиратели и отказ от работа, но с право на фитнес

Нежелаещ да комуникира, наказван за заплахи към надзиратели и други лишени от свобода и отказващ да работи. Така звучи част от личното досие на осъдения на доживотен затвор без право на замяна Иво Кашавелов, съобщиха за Dir.bg от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

Според затворническата администрация тройният убиец демонстрира явно нежелание да общува със служители, подлагайки на съмнение всеки опит за комуникация. Това силно затруднява ежедневните опити за въздействие и реализиране на социално-възпитателни дейности. Отношението му към лишените от свобода в групата не се различава особено от това към служителите на затвора, допълват пред Dir.bg от ГДИН. Вече 58-годишният Кашавелов не желае да участва в общогруповите мероприятия на затвора, включително му е предлагана работа, която също е отказал.

Преди години е наказван за заплахи към служители от надзорно-охранителния състав и физическа саморазправа с друг затворник. Към момента няма актуални наказания. Продължава обаче да бъде на специален режим. 

Именно заради условията в Софийския централен затвор и систематичното поставяне на белезници при извеждането му от неговата килия, през 2011 г. тройният убиец успя да осъди България в съда в Страсбург. Той получи обезщетение от 7000 евро.

Сега от ГДИН казаха, че Кашавелов е настанен в самостоятелно помещение, в зоната с повишена сигурност на Софийския затвор, където разполага с 8 кв. м. жилищна площ, с достъп до пряка слънчева светлина и възможност за проветряване. През студените месеци спалните помещения се отопляват с монтирани радиатори. В помещението има обособен санитарен възел с тоалетна и подвижен душ с топла и студена вода. Разполага с легло, шкаф, маса и стол.

Той ползва правото си на престой на открито, в рамките на минимума определен от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ежедневно в размер на час и половина. На територията на групата, в която е настанен, функционира оборудвана фитнес зала, която той има право да посещава още един час ежедневно. 

Автор : Надежда Христова dnes.dir.bg

Научете повече

Гробницата на Георги Димитров отвътре и любопитни подробности за мавзолея в снимки от 80-те

Тялото на най-скъпия покойник е поставено на 10 юли 1949 г., но през нощта е извадено за трайна балсамация.

Преди 1989 г., той е място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов – 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал.

Веднъж на 18 месеца екипът отговарящ за поддръжката на мумията е правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята.

Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор.

Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни.

После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала.

Обличали го в комбинезони от латекс, за да не се изпарява, над тях наполеонки, фланелка и нов костюм, ушиван все от личния шивач на Димитров по мерките му.

Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете.

При ребалсамацията правели профилактика на светлината и тогава слагали за малко пластмасовия торс.

Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C.

Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло.

Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея – разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.

С краха на комунизма мумията изчезва. На 12 юли 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява, че мавзолеят ще бъде опразнен.

Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Научете повече

Иван Ласкин в един от последните хитови детски сериали - "Васко да Гама от село Рупча", 1986 г.

 

Когато детската лодка се превърне в кораб на живота.

"Васко да Гама от село Рупча" е история за приключенията на момчето, което мечтаеше за морето... Син на моряк, Васко бяга от училище и от дома и тайно отплава с кораба, на който работи неговият баща - Слави Фотев. В следващите неспокойни дни предстоят много новини и разкрития - и на кораба, и на брега....

„Васко да Гама от село Рупча“ е 6-сериен телевизионен игрален филм (детски, приключенски) от 1986 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Филмът е по едноименния роман на Братя Мормареви.

Научете повече

Той тръгна от малко градче в северозапада към София и стана звезда

 

Снимка : Иван Христов

Вторият клекнал от ляво на дясно е легендарният Годжи от шоуто на Слави Трифонов

Георги Милчев Георгиев е роден в град Враца и израства в град Криводол. В 4ти клас се премества да учи в ПМГ „Акад. Иван Ценов“ град Враца. Завършва Музикалната гимназия в Плевен, където негови съученици са Слави, Евгени Димитров Маестрото, Герасим. Годжи участва в групите „Север“ (с Герасим), „Реприз“ (с Маестрото), „Електрик Авеню“, „Браво Оркестра“ и „Ватикана“.

След политическите промени в България в началото на 90-те години на XX век за Годжи настъпва времето на пътешествия. Отправя се към далечни страни и народи – свири по кораби в Дания и Норвегия, изнася програми в Англия и Германия.

На 1 април 1995 г. в зала 12 на НДК се снима „Каналето“. Годжи е асистент-тонрежисьор с Милчо Кацаров. Маестрото го кани в Ку-ку бенд.

Георги Милчев е обявен за „Почетен гражданин на Криводол“

От 8 ноември 2019 г. води шоуто „Вечерта на Северозапада“ по 7/8 TV заедно с Борис Солтарийски и Краси Радков.

Научете повече

Тя тръгна за София от едно затънтено село и стана звезда

„Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.

Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“.

Като ми каза това, сякаш ме прободе с иглата, дето нижеше тютюна с нея. Обаче животът си продължи, зъбите ми продължиха да растат и даже да се изкривяват. Нашите са учили икономика, та и аз започнах да уча икономика.

Нищо не разбирах от цифрите. Междувременно обаче гледах всички новинарски емисии. Започнах да чета за тогавашните звезди. Научих кой къде е учил и исках и аз така – кандидатствах журналистика, не ме приеха. Започнах да уча в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС, но само и само за да имам диплома. Година по-късно завърших тв журналистика в СУ“, спомня си Добрева.

„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин. Как ме беше срам само ако знаете. Нямах пари да си купя ни дрехи, ни чанти. Толкова бедни години бяха. Точно беше дошла демокрацията – беднотия, купони… Хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз висях на опашка пред телевизията. Щом чуех, че обявяват някъде конкурс, аз се явявах. Хачо Бояджиев тогава, Бог да го прости, провеждаше повечето от тях. Като ме видя веднъж, ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“.

И аз се отдадох на това – да отглеждам акъла си. Английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, десетки книги, стотици учебници изпълниха малката стаичка в Студентски град в блок 55, където живеех.

Междувременно татко почина. Мама не можеше да ни издържа с брат ми. Записах се да уча задочно, трябваше спешно да започна работа. Започнах в тогавашната гръцка телекомуникационна компания „Интраком“, а втората ми работа – станах чистачка. И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и зачаках.

Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.

Отидох още на другия ден, една моя приятелка ми даде да облека по-приемливи дрешки. Минах през всички нива, гримьорна, монтаж, архив, при репортерите. После пораснах, оправих си зъбите, отидох в БНТ, купих си дрехи, научих се да пиша по-добре. Плисна дъжд от признания, награди, грамоти. 40 пъти корица на списание. Минаха 22 години от онзи ден, в който застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, която признава, че и до ден днешен има комплекси, че е тръгнала от малък град и бедно семейство.

Разказва тв журналистка Мира Добрева

Научете повече

Филм Класика от старото българско кино

Спечелил  награда за най-добър филм, Награда "Червен полумесец" и "Червен лъв и слънце" за най-добър филм на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, Варна, 1979 година.

"Бъди благословена" (1977, България) на Александър Обрешков - във Филмотечно кино "Одеон" на 10 февруари от 16.15! Сценарий - Кирил Топалов по книгата му "И есен идват щъркели". Оператор - Крум Крумов. Музика - Димитър Грива. В ролите: Мариана Димитрова, Доротея Тончева, Евгения Баракова, Мария Статулова, Румяна Пашева, Васил Попилиев, Георги Мамалев, Антон Радичев. АЛЕКСАНДЪР ОБРЕШКОВ НА 90

"На малка гара от влака слиза Елена - момиче в напреднала бременност. Тя поема към болницата с отделение "Майка и дете", където жени, родили извънбрачно, оставят рожбите си. Момичетата и жените в болницата посрещат Елена със свой "ритуал". Постепенно пред очите й се разиграват различни човешки драми, среща се с трудни съдби. На финала тя взема нелекото решение след като роди да отгледа сама своето дете…"

Енциклопедия "Българско кино"

Титра, София, 2000

"Златен Лачено", Авелино, Италия, 1979

Научете повече

Те са почти връстнички. Израснаха в един град, станаха тв звезди, но никога не станаха приятелки

Кармична връзка има водещите Наталия Симеонова и Гала, констатират в антуража им. Животът ги е срещал неведнъж през годините, устройвал им е едни и същи изненади. Безброй са и приликите в професионалното им развитие. Нима всичко това е чиста случайност? Нима не е намеса свише?Странно е, че двете не са приятелки, макар общото помежду им да е толкова много. Да, Гала и Наталия се уважават, но отношенията им са някак хладни, пише Уикенд.

Наталия и Гала имат идентично детство. И двете са родени през февруари с разлика от три години и три дни. Водещата на „Предай нататък“ е поела първа глътка въздух на 10 февруари 1970 г., а колежката й от „На кафе“ – на 13 февруари 1967 г. И двете са от Плевен. Израстват и в един квартал – „Сторгозия“. Там е живял и батко им Слави Трифонов.

Наталия, която е по-малката, и Гала, учат в едно училище. Възпитаничка на COУ „Стоян Заимов“ е и певицата Люси Дяковска.И Наталия, и Гала били отличнички. Проявявали еднакъв интерес към литературата, а водещата от Нова тв се интересувала по-специално от поезията. Като ученички двете не били приятелки, но се помнят.

Срещали са се по коридорите но така и не са се сближили, не са станали дружки и до днес. „Харесвам я като жена, като професионалист. Уважавам я“, казвала е хладно Наталия за колежката си, чието истинско име е Галя. Водещата на предаването „На кафе“ говори за конкурентката си по същия начин.

„Обожавам Плевен. За съжаление вече си ходя само два-три пъти в годината“, споделя със съжаление днес Наталия Симеонова. Също като нея и колежката й рядко се връща в родния си град. Ангажиментите и отговорностите не й позволяват да мръдне от София. Тя съвсем разрежда посещенията си в Плевен, когато майка й се премества в столицата. Възрастната жена продава провинциалния си дом след смъртта на бащата на Гала.Съдбата за кратко разделя Наталия и Гала, когато завършват гимназия. Бъдещата водеща на предаването „На кафе“ напуска Плевен, за да учи педагогика и детска психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Наталия пък заминава за София, за да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Мечтата й е да стане актриса. А когато попарват надеждите й на последния изпит в Театралната академия, го удря на рев. „Всъщност не ме скъсаха, а ме отложиха. Енчо Халачев много ме харесал, но щял да има клас следващата година, да съм се явяла със същите материали“, спомня си водещата на хитовото Би Ти Ви предаване „Предай нататък“.

Порязана на входа на училището за актьори, тя се отказва от ново кандидатстване и променя мечтите си. Решава да стане журналистка. Явява се на конкурс за водещи в телевизията и започва и да учи усилено за изпитите в CУ. Там я приемат от раз. А през 1988 г. попада и в БНТ.

„Бях на 18, когато спечелих конкурса за „Формула 5?, на който се явиха над 500 кандидати. Хачо Бояджиев избра няколко свежи глави, както ни наричаше, за да ни учи на телевизия“, споделяла е Наталия. И днес, след толкова години, тя често си спомня момента, в който за пръв път се е докоснала до магията на тв камерите и е усетила призванието си. Умилява се и когато говори за Хачо. „Щастлива съм, че именно той е човекът, от когото съм попила първите уроци. Накара ни да разберем, че това е професия, в която трябва да си изключително дисциплиниран, много всеотдаен и отговорен към работата на всеки един колега. И досега съм много вманиачена на тема екип“ казвала е Би Ти Ви звездата.

Гала също като нея приема колегите си в „На кафе“ като семейство и го е изтъквала неведнъж. Преди да създаде този екип обаче блондинката бе част от друг – на „Супершоу „Невада“. Там тя бе едно от момичетата на късмета на Къци. Това бе телевизионният дебют на Гала през далечната 1993 година.

В миналото водещата е била за кратко и манекенка. Съумяла и да реализира отчасти мечтата на своята съгражданка и съученичка Наталия Симеонова – учила цели два семестъра режисура в школа към ВИТИЗ.

Свързващо звено между двете водещи е и продуцентът Магърдич Халваджиян. През 2002 г. той започва да прави с Наталия „Море от любов“. Пак арменецът стои и зад предаването на Гала „Имаш поща“. Навремето той бе и неин издател – финансираше списанието й „На кафе“.И в личния живот на Гала и Наталия има много общо. Първата изживява на младини бурна любов с бизнесмена Константин Будев. От него е дъщеря й Мари, която е на възрастта на Виктория – щерката на Наталия Симеонова и вече бившия й мъж, но настоящ продуцент Денис Ризов.

Гала също преживява трудна раздяла с бащата на детето си, но има и още нещо, което свързва двете в любовен план – откраднали сапрузите си от други жени. Когато водещата на „На кафе“ се влюбила в Константин Будев, той бил женен. Заради Наталия пък Денис Ризов зарязал рокаджийката Милена, пише още Уикенд.

След развода си Гала намери любовта в лицето на младока Стефан. С бившия си мъж обаче не поддържа добри отношения за разлика от Наталия. Симеонова, която макар и да не живее с музиканта от „Ахат“, си остава приятелка с него. Затова и се е съгласила той да й бъде продуцент на „Предай нататък“.

В работата си и двете плевенчанки са дисциплинирани и всеотдайни. Влагат не само усилия, но и любов. Именно това е и тайната на успеха им. „Не можеш да се изхабиш, когато имаш любов и любопитство към това, което правиш“, сподели в скорошно интервю Гала.

И тя като Наталия не ползва аутокю при разговорите с гостите в предаването. Предпочита да „говори със сърцето си“, както обича да казва и колежката й.

автор: СЛАВА

Научете повече

На 14 февруари 1928г.се ражда една от най-ярките звезди в българското кино и театър

В малкото село Карабунар, в сърцето на Пазарджик, се ражда една от най-ярките звезди в българското кино и театър – Трифон Джонев. 

Със своето неустоимо чувство за хумор и незабравими роли в българските класики като „Куче в чекмедже“, „Двойникът“, „Господин за един ден“ и много други, той завладя сърцата на поколения зрители и остави незаличима следа в българската култура. Легендарният актьор, чието име ще се помни винаги с усмивка, ни остави на 85 години, но неговото творчество ще живее вечно. 

Трифон Джонев беше не само велик артист, но и вдъхновяваща личност, която даряваше със смях и радост всяко място, на което стъпеше. Чрез ролите си той успяваше да преодолее всяка бариера, да събужда душата и да изправи духа на всеки зрител. Със своето изящество, чувство за хумор и безупречен талант, Трифон остави след себе си истински урок за това как да живеем с усмивка, независимо от трудностите на живота.

„Господин за един ден“ – кадър, който завинаги ще остане в сърцата на зрителите, с участието на великия Трифон Джонев като кръчмаря Бай Линко. В тази незабравима роля, той въплъщаваше типичния български персонаж с хумор и жизненост, които само той можеше да изрази. Трифон Джонев беше не само актьор, но и част от световноизвестния квартет „Буфосинхронисти“, който също остави следа в сърцата на зрителите със своите неустоими сценични изяви и несравнимо чувство за ритъм и хумор.

Поклон пред паметта му.

Научете повече

Спомен за Пантерата - Легендарният партизански командир Стою Неделчев -Чочоолу

Днес се навършват 117 г от рождението на славния комунист,герой от антифашистката съпротива,български офицер и бележит общественик направил, заедно с друг прочут български офицер ген.Делчо Делчев много за благоустройството и развитието на Стара Загора и своя роден Старозагорски край.

Стойо Неделчев е роден на 12 февруари 1908 г. в старозагорското село Калояновец. От 1930 година е член на БКП. През 1934 година се включва в четата на Петко Маналов. През 1935 година преминава в нелегалност, а през 1937 емигрира в СССР....

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди....

Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона.

Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. 

Остава неуловим, което го прави един от легендарните партизански командири

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като заместник-командир на VIII – а Тунджанска дивизия от 10 октомври 1944 до 10 март 1945, когато е освободен по болест

Член е на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора и на Централната контролно-ревизионна комисия.......

Многократно избиран за народен представител (1966 – 1987). Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето партизанската си дейност и му е  разрешено да козирува с лявата по лично разпореждане на министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров....

Командир на 21 планинска стрелкова бригада (1954 – 1957)

Обявен е за Герой на социалистическия труд (Указ № 106 от 12 февруари 1968)... Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен, орден „Георги Димитров“ (1968, 1978, 1983). Герой на Народна република България (1978)

През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. 

Във филма „Осмият“с режисьор Зако Хеския излязъл през 1969 г в чест на 25 годишнината от Народната Победа,Чочоолу е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев – Гец. ...

Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г.Умира на 27  юли 1987 г в Стара Загора.

Научете повече

В кухнята на ученическия стол в снимки от 80-те

Кухнята на ученическия стол в миналото беше място, което носеше своя уникален чар и атмосфера. Миризмата на прясно сготвена храна се разнасяше из коридорите, а големите алуминиеви казани къкреха върху старите печки. Леличките с бели престилки и мрежи на главите сновяха между тях, приготвяйки обяд за стотици ученици.

Менюто беше просто, но питателно – супа, основно ястие и десерт. Често се сервираха класики като леща, грах, мусака или кюфтета с бял сос , а за десерт – грис ,мляко с ориз или крем.

 

Понякога децата носеха свои прибори и метални канчета, в които им сипваха чай или компот.

Спомените за ученическата столова често носят носталгия – тракането на таблите, бърборенето на съучениците, опашките за допълнителна филия хляб и топлината на домашно приготвената храна. Макар че не винаги всички харесваха всичко в менюто, вкусът на онези времена остава незабравим.

Научете повече

Изоставеният басейн „Мария Луиза“ в Борисова градина (СНИМКИ)

Комплексът е създаден през далечната 1939 г. като най-голямата и модерна къпалня за времето на Балканския полуостров. 

Построен е в най-високата част на Борисова градина, сред прохладна борова гора. Градският плаж се състои се от четири басейна за плувци, любители и деца, а капацитетът на проекта е 5 000 души. Красиви зелени поляни обграждали съоръженията, а кафе-ресторант обслужвал граджаните. Водата се затопляла с пара и се пречиствала ежедневно.

Снимка от 60-те години на миналия век.

Разположението на басейновия парк в Борисова градина не е случайно. Идеята за построяването му именно там е била създаването на възможност за качествена почивката в сърцето на София, сред „белите дробове“ на града. Къпалнята изпълвала с живот Борисова градина, а създаването на подобни пространства и в други столични паркове било обсъждано в бъдещите планове за модернизиране и облагородяване на София.

Заради добрите условия, които комплексът предлагал, базата му се използвала за провеждане на държавните шампионати по плуване. Градският плаж оцелява по време на военни действия и след политическите промени в страната ни.

Но днес вече не е така.

Собствеността на къпалнята към днешна дата е поделена между частен собственик и Столична община. Въпреки заявените преди две години намерения за реконструкция на имота и възраждането на дейността му, промяна в тази посока не се забелязва и съоръженията продължават да се рушат.

Източник: TrueStory.bg

Научете повече

Гробница е последният български обект включен в ЮНЕСКО. Вече 40 години друг няма!

Свещарската гробница е най-забележителният и известен обект в Археологически резерват Сборяново. Открита е през 1982 г. в една от най-големите могили на източния некропол на Сборяново – Гинина могила. 

Тя е без аналог в тракийския свят. Гробницата има три помещения с необичайни полуцилиндрични сводове. В гробната камера има стенопис на внушителна жена, която увенчава с венец конник. По стените на камерата са разположени скулптури на 10 кариатиди. 

Издялани от варовик, те имат непропорционални тела, старателно пресъздадени детайли на роклите и сурови лица с широко отворени очи. Кариатидите неизменно омагьосват посетителя, пристъпил в клаустрофобично тясната гробна камера, и са едни от най-запомнящите се произведения на тракийското изкуство.

Гробницата се намира в специално построена сграда с контролирана влажност и температура

Историците смятат, че кариатидите и високата жена от стенописа изобразяват едно и също нещо – Великата богиня на траките. В стенописа тя е представена в момента, в който дава безсмъртие на обожествения собственик на гробницата. Облягайки се на косвени доказателства, някои учени дори посочват кой е бил този собственик – самият Дромихет, който управлявал гетите между края на IV и първото десетилетие на III в.пр.Хр. 

През 1985 г. ЮНЕСКО включи гробницата в Свещари в списъка със световното културно наследство. Тя е последният български обект, който е под защитата на ЮНЕСКО. С цел запазване на обекта времето, което можете да прекарате в гробницата, е строго ограничено.

Източник:faktibg.com

Научете повече

Минало незабравимо: Аз съм от това поколение, когато децата пред блока бяхме повече от паркираните коли

Когато се викахме през прозорците, вместо да си пишем съобщения. Когато ожулените колене бяха знак за добър ден, а не за нещо, което трябва да крием.

Бяхме от онова време, когато ключът стоеше под изтривалката, а доверието беше по-голямо от страха. Когато лимонадата в стъклени бутилки беше най-сладката награда, а първата любов започваше със свенлив поглед, не с двойно прочетено съобщение.

Спомням си вечерите, когато родителите ни викаха да се приберем, а ние се молехме за още пет минути игра. Тогава приятелствата не се нуждаеха от „заявки“ и „потвърждения“ – те просто се случваха, някъде между ластика, гоненицата и споделената филия с лютеница.

Най-голяма беда беше топката да попадне под автомобил или да я качим на трафопоста! Нямахме телефони нито компютри, но бяхме щастливи.

Също така играхме на нервички, крушка, мишка,народна топка, стражари и апаши и още куп незабравими игри. 

Мери Николова/ФБ-Минало незабравимо

Научете повече

28 малко известни истории за легендата Гунди

 След мач изпива няколко кани айрян, криел се в тоалетната, за да припали поредната цигара.

Нов тираж на книгата „Гунди – какъвто не го познавате“ излезе малко преди премиерата на биографичния филм за футболиста „Гунди – легенда да любовта“ (издателство „Труд”). Томът включва 28 истории за спортиста.

Авторите Кристиан Иванов, Елица Младенова, Добромир Добрев и Георги Иванов са подбрали в първата част на книгата 28 момента от живота на Георги Аспарухов–Гунди - от раждането му до датата на смъртта му - 30 юни 1971 г., когато с Никола Котков загиват в катастрофа при прохода Витиня.За изданието са предоставени авторски снимки на Петър Спасов. „Снимки за книгата изпращат и много обикновени хора, фотографски спомени са открити в чуждестранния печат, а архивни кадри от погребението му са предоставени от Антоанета Георгиева“, разказват от „Труд“. По думите им в създадената рубрика „Народът за Гунди” е събрано всичко ново, което авторите са научили за легендата на българския футбол.

„Идеята за новото юбилейно издание дойде след разговор с рекордьора по мачове за „Левски“ Стефан Аладжов. Аладжата ни разказа как привърженик на “сините” повече от половин век пази кичур с коса на Гунди. Какво по-голямо доказателство за магията, която поражда всичко, свързано с големия голмайстор?“ – споделят авторите.

В книгата има много лични истории – на съпругата на Гунди – Лита, на сина му Андрей, който се жени за дъщерята на друга легенда - Павел Панов, на Янка Рупкина, на Стефан Аладжов, на редица известни и по-малко известни хора, докоснали се до Гунди.

Специалното послание към читателите е от Лита – съпругата на Гунди: „Преди много години децата на София не знаели какво е телевизия, компютър, смартфон. Как се забавлявали? С приятели. На улицата, на полянките в крайните квартали. В игри. Различни. Интересни. С победители и победени. Едно височко тъничко момченце прекарвало всяка свободна минута навън с топка в крака. Парцалена. Ушита от баба му. Аз не съм познавала това момченце. Срещнах го години по-късно. Отново с топка, истинска… волейболна. Повярвайте ми, беше много добър. Само че неговата любов го чакаше на друго игрище – футболното. И той тръгна след голямата си любов. Носеше я в сърцето си, когато играеше за „Левски“ и за България. Любовта към великата игра и към неговия „Левски“ беше с него до края на живота му. Той е Георги Аспарухов-Гунди“.

За един от рождените дни на Гунди любимата му Лита го изненадва с малка златна топчица на синджирче. Това се оказва особено ценен подарък за него. Той също дарява бижута на съпругата си, но голяма част от тях по-късно са задигнати от апаши.

“Никога не съм обичала да нося бижута и смятам, че не ми отиват. Чувствам се като коледна елха с тях, като се накича”, споделя Лита.

Порок

Аспарухов има само един порок. Пуши цигари. Без да иска, веднъж синчето му Андрей го натопява пред треньора, като казва: “Тате пуши, ама мама повече”. После глобяват Аспарухов за това провинение. С дружката му за пушене Жоро Соколов дори веднъж се скриват в тоалетната на стадиона, за да запалят по цигара. Това се случва по времето на легендарния треньор Витлачил. Той пръв въвежда глобите за различни провинения в отбора. Гунди си пада най-вече по цигари „Марлборо“, докато Соколов пуши по-евтините „Арда“.

„Никога не е бил страстен пушач, аз бях. Както си пушим, веднъж сложи кутията „Кент“ на нощното шкафче и ми каза, че от този момент няма да палим повече цигара. Той спираше наистина, но после пак припалваше покрай мен”, признава Лита. Гунди почти не пие алкохол.

„По пиенето изобщо го нямаше. Коняк, вермут, не близваше такива неща. Тогава нямаше заведение, в което футболистите да ходят тайно. Пиеше айрян след мач. Или плодови сокове. Трябваше да има по няколко кани. Обичаше рано да си ляга. Голям Сънчо беше. Явно се е уморявал човекът. Мен това понякога ме дразнеше. Били сме на гости и тъкмо стане интересно, а той ме кара да си тръгваме”, спомня си Лита.

Апартамент

Като футболист Гунди получава тристаен апартамент, тъй като по това време вече е семеен и с дете. Имотът е в столичния квартал „Лозенец“ до Четвърто районно управление, където и до днес живее Лита. Жилището е тухлено и държи топло. Нанасят се там през 1969 година, а негов съсед е друга легенда на Левски, Добромир Жечев.

Гунди има голям афинитет към театъра и киното. Футболната легенда дори отива на пробни снимки за един от култовите от времето на соца български филми „Черните ангели“. Режисьорът Въло Радев харесва футболиста страшно много по време на кастинга.

Източник:Телеграф

Научете повече

Минчо Празников: Живея като затворник

Най-дългогодишният синоптик Минчо Празников, който навършва 87 години на 9 февруари, ще отпразнува рождения си ден в домашна атмосфера само със съпругата Цанка. 

Причината е, че здравословно изобщо не се чувства добре, лежи по цял ден и не му е до празници, това сподели той пред „Галерия“. Минчо си пожелава само здраве и нищо друго.

Преди няколко години той претърпя тежка операция на пикочния мехур, но сега други проблеми са го налегнали. Пие куп хапчета, ходил е и на доктор, но няма никакви сили. Живее като „затворник между четири стени“.Преди години обожаваше зимна Витоша, но сега приоритетно се грижи за състоянието си, което не му позволява разходки, особено през студените януари и февруари. Не пропуска да гледа обаче прогнозите по всички телевизии, няма любим синоптик, смята, че всички се справят добре, като признава, че наистина навремето е обучавал и сексапилната Натали Трифонова от Би Ти Ви. Сега двамата не поддържат връзка, но пък той не изпуска изявите й на малкия екран.

Дните му минават в гледане на телевизия, документални филми, слуша радио. Преди много обичал да чете книги, да  играе шах и да решава судоку, но вече все по-рядко го прави. Плътно зад него е съпругата му Цанка. Тя е професор по медицина, патоанатом, дълги години работи в Медицинска академия, а след това и в болница „Токуда“ дори и след пенсионна възраст, но вече си е вкъщи. Двамата са заедно от над 60 години, а Минчо обича да казва, че именно жена му и семейството го крепят и се чуди какво би правил без тях. „Когато има разбирателство, и тези години не стигат.

„Моята Цанка е първата ми любов“, казва легендарният синоптик.

Двамата се запознават на студентски купон – той учи във физико- математическия факултет, а тя – медицина, а след година стават семейство. Дъщеря им Даниела е преподавател по френски език и от дълги години живее в Англия.  Зет му е англичанин и също е учител. Внучката Симона е родена в България. Дълги години живее на Острова, но сега учи антропология у нас и няма никакво намерение да напуска страната ни, която много й харесва. Често гостува на дядо си, която е най-голямата му радост.

Източник:www.plovdiv24.bg

Научете повече