Монтана (Михайловград) в уникални снимки от 80-те

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл. Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от римската епоха, открити в Монтана и областта.

Следите от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.

В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).

Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница (officina).

Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището и били практикувани предримски култове.

Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във вътрешността остава Монтана.

Развитието на градския живот, като ново културно явление е свързано и с процъфтяването на поземлените имения на муниципалната аристокрация в близката околност на Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на самия град, съвпадащ с общия подем около управлението на император Константин Велики.

Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани–поклонници от най–широк социален спектър.

Светилището и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.

През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”.

След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.

В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.

Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.

Ето как е изглеждал Михайловград по времето на соца в НРБ

От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

Научете повече

През 70-те е излят първият бетон на брега на морето

Лично другарят Тодор Живков реже лентичката на 1.V. 1977 година, минава по бул . „Яворов“ и поздравява жителите на града.

Сред местните хотелът и до днес се нарича „новият“

Интерхотелът с формата на кораб е с общо РЗП  9999 кв.м, четиризвезден, разполагащ с 1999 легла. Сградата се намира в близост до историческия център на Поморие, на брега на морето и по-възрастните жители на града още помнят как е била построена „направо в морето”.

Строителството му започва през 70-те години. Изграждането е поверено на единствената за тогава строителната фирма СМК . „Започнахме хотела през 1972 година. Трудно беше самото изграждане, защото наливахме основите в морето”, това каза пред Флагман.бг  техническия ръководител на проекта по онова време.

Изграждането започва през 70-те години от единствената строителна фирма СМК

Строителството продължава през следващите 5 години и на практика това е първият излят бетон на брега на морето. „Предадохме хотела в завършен вид в самия край на 1976 година. Малко по-късно на 1-ви май, за деня на труда, в Поморие пристигна самият Тодор Живков, за да открие хотела. Тато премина по бул. „Яворов” заедно със солидна охрана. Аз и съпругата ми бяхме с детето, което седеше в количка и си играеше с пистолетче – играчка. Охраната се притесни, взе го от ръцете му”, разказа още източника на Флагман.бг.

През следващите 20 години хотелът преживява истински разцвет. За лукса и интериора в стаите му се носят легенди в града. „Поморие” работи целогодишно с германци от Източния блок след сключен договор с немската „Райзебюро”. Така била осигурена заетостта през цялата година, нещо което и в наши дни е все още непостижимо за хотелска база край морето.

В него отсядат възрастни източногерманци, които правят кални бани в санаториума в града. Хора работили в системата си спомнят че „на 2-я етаж на хотела били обособени медицински кабинети за ЛФК, а за лечебните бани транспортирали туристите до калолечебницата”.

В началото на демокрацията Интерхотел „Поморие” преминава в частни ръце. Оттогава се стопанисва от Стоянджови – фамилията, която има няколко хотела в града.

Новите собственици модернизират старата сграда и създават самостоятелно медицинско звено в нея, което да извършва калните процедури в самия хотел без да е необходимо туристите да се транспортират до друго място в Поморие.

На по-късен етап Стоянджови изграждат изцяло ново крило, а връзката между старата и новата част е огромният закрит басейн, с който разполага хотелът.

Поколения поморийци помнят основния ресторант на територията на хотелския комплекс с приказна гледка към залива, където са отпразнувани не едно и две важни семейни събития.

Ето тук се е намирал основният ресторант с приказна гледка към залива

Припомняме, че хотелът по време на т. нар. приватизация премина от Балкантурист в ръцете частника в лицето на Стоянджови. Припомняме и, че Борислав Стоянджов беше зам.-кмет в края на 90-те години в Община Поморие.

Това е мястото, на което е построен новият хотел

Уникалната форма на старата хотелска сграда и новоизграденият „POMORIE Beach“

Източник:Флагман

Научете повече

Култови места за срещи с още по-култови имена от близкото минало в някогашна София

София расте, но не старее, а емблематичните  локации за срещи и щури спомени стават все по-култови с годините. Преди време осъзнахме обаче, че ако днес си на 17 или 20 г., едва ли ще знаеш къде да отидеш, когато ти кажем, че те чакаме на „Аптека“ или на „Магурата“.

Всеки град има своите съкровища, които живеят с прякорите си, дадени им преди години, но актуални и днес.Ако все пак искаш да разбереш славното минало на столицата – направи си софийски quiz и виж дали познаваш легендарните имена на столичните явки от началото на 90-те.

Повярвай ни – бил си на всяко едно от тези места, защото легендите в града ни никога не умират.

В пет на „Аптека“?

На ъгъла на булевард „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“ според родените след 2000 г. има едни точно определени апетитни пици, за които знаем всички. За децата на демокрацията обаче това място се нарича само и единствено с едно име –  „Аптека“. Култово средище за срещи през 80-те и 90-те години на XX век, „Аптека“ събира всички готини млади хора във времето когато „Витошка“ още не е пешеходна, в началото ? не акостира метрото, а рокендролът е красиво млад. През 2006 г. на това място има офис на телекомуникационната компания „Мтел“, но името „Аптека“ се появява през 20-те години на XX век, защото на ъгъла се намира една от първите частни аптеки в София, принадлежаща на Панчо Накашев. Той умира от инфаркт в САЩ през 1962 г., но на това място още пет десетилетия след него има аптека – първо държавна, социалистическа, после отново частна. „Аптека“ и до днес чува старото си име понякога, но ако някой ти уреди среща там в пет – трябва да знаеш, че те чака точно на легендарния ъгъл, съхранил повече истории от Паметника и Попа, взети заедно.

„Кравай“ ли бе да го опишеш

Снимка: Нели Недева-Воева

Да – Васил Гюров, Васко Кръпката, Милена Славова, всички от „Нова генерация“, начело с Митко Воев и кой ли още не е показвал тук кожени якета с нашивки, високи цветни гребени, кубинки и тотален протест срещу системата. Легендарният „Кравай“ се намира на ъгъла на „Патриарха“ и „Фритьоф Нансен“, а името му идва от актуалната за времето си кафе-сладкарница Закуски „Кравай“, помещаваща се на същото място. Тази митична точка е родила повече легенди от скандинавската митология, а тук в края на 80-те младежите са идвали, за да са различни, готини, бунтари и да разберат къде ще ги отведе вечерта. Всички, които са били през онези легендарни години на „Кравай“, разказват, че това е било единственото място, на което милицията не е гонила за нашивки и „гърбове на групи“ върху накъсаните якета. Това е била точката в София, която е давала глътка въздух на различните и зараждащите се, особено активно през 80-те години, субкултури в града ни.

По едно малко в „Магурата“?

Ако тръгнем по бул. „Витоша“ над бул. „Патриарх Евтимий“, няма как да не се сетим за митичното заведение „Магура“. Специално за 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. тогавашният кмет Стефан Нинов прави истинско преобразяване на бул. „Витоша“, а отвъд „Партриарха“ се появяват модернистичният за онази епоха ресторант „Форум“ и сладкарницата „Магура“. „Магура“ няма аналог в града ни в края на 80-те, защото е първият сладоледен салон, предлагащ цяло меню мелби. Освен със сладоледа заведението става известно и с „чейнджаджиите“.  През 1989 г., още преди падането на Тодор Живков, в София настава глад за валута – чейнджаджиите, или приятните съмнителни субекти, които услужливо могат да ти обменят валутата, започват да се събират точно около хитовата „Магура“ и скоро всички ги наричат просто „магураджии“. Те девалвират курса на соц. лева към долара – от 2 наши за 1 американски, до 5 и повече български за един щатски и т.н. Скоро момчетата започват да имат дебели вратове, златни верижки около врата и да карат големи мерцедеси, но това е тема на друг разговор. Ако днес те извикат на „Магура“ – златните времена на „Витошка“ те зоват.

Само за известни – „Японският“

Ако горните типове пред „Магурата“ изглеждат като турбо гъзари за времето си, то тук говорим за наистина „дебела работа“. Японския, или днешният хотел „Маринела София“, е петзвезден хотел в София, построен в периода от 1974 до 1979 г. по проект на японския архитект Кишо Курокава. Проектът е финансиран от правителството на Япония с кредит от 16 милиона долара. След построяването си хотелът носи името „Витоша Ню Отани“, но сред столичния хайлайф той е категорично известен като Японския хотел. В ранните 90-те това е място, в което добре облечени бизнесмени правят грандиозни сделки, красиви дами пък им правят компания, а локацията е абсолютно недостъпна за средностатистическия българин във времената на Виденовата зима. Хотелът е родил много митове и легенди за „мутренските години“, но за да не влизаме в подробности, просто казваме, че ако днес те викнат на Японския – сме сигурни, че ще е за добро.

„Синьото“ – от „Левски“ до Лили Иванова

снимка: Ники Томов, Константин Петров

„Синьото кафе“, или онези стотина-двеста квадратни метра на ъгъла на „Драган Цанков“ и Канала, малко преди автобусната спирка за към Орлов мост и под стадион „Дружба“, са не само легенда в града ни, те са истински пристан на музиката. Днес метростанция „Васил Левски“, това култово малко кафене през 80-те и 90-те събира най-известните музиканти на времето си неслучайно. Тук на едно място естрадни звезди, журналисти и рок музиканти са чакали решенията на „комисиите“ от близкото БНР, за да разберат дали музиката им е допусната за излъчване. Първите рок журналисти в родната ни история работят на „Синьото“ като златотърсачи. Там всеки ден се ражда тема за първите рок седмичници – „Ритъм“, „Меридиан Рок Шоу“ и „Рок Булевард“, за „Музикалната кутия“ на Емо Братанов по програма „Христо Ботев“ или за предаванията на Гергана Лазарова и на Сергей Джоканов по „Хоризонт“. На „Синьото“ се уговарят участията в многобройните концерти и фестивали, разпадат се и се създават групи, а по-късно се появяват и първите продуценти на родната музикална сцена. Ако те викнат на „Синьото“ – застани точно на изхода от метростанция „Васил Левски“, с гръб към стадиона и ще си на правилното място.

Ще те чакаме на „Изгорелия цирк“

снимка: Sandacite.bg

На 25 септември 1983 г. пламва сградата на цирка в София и според очевидци изгаря за 18 минути. Софийският държавен цирк е имал голяма куполна постройка с външен диаметър 43 м, височина на купола 19 м и 2000 места – и до днес всички твърдят, че циркът изгаря при много странни обстоятелства. Ако трябва да стигнеш до „Изгорелия цирк“, както става печално известен впоследствие, се насочи към Министерството на земеделието и пресечи отсреща, точно там, на бул. „Христо Ботев“, от 1962 до 1983 г. е бил центърът на столичните забавления с атракции и грандиозни циркови спектакли.

„Унгарският“ – стар, но лачен на улица Раковска

Тук вече сме сигурни, че ще те изненадаме! Ако ти кажем да дойдеш на „Унгарският“ и не си минимум трето поколение столичанин – трудно ще ни намериш. „Унгарският“ се намира на любимата ни „Раковски“, точно срещу НАТФИЗ, а днес е собственост на популярна верига ресторанти. Спомените за легендарния унгарски ресторант от вече не чак толкова близкото минало започват така: „През 70-те под масивния навес на Унгарския ресторант окачиха лампи от ковано желязо, които му придаваха „по-чужбински“ вид. От отворените прозорци се носеше чардаш и валсове, а в по-късните часове цигуларят обикаляше масите. Там научих какво е стек „Добра жена“ и „шамлой галушки“, там ядох за пръв път гулаш и пих токайско вино. Странно, но когато след години отидох в Будапеща, не ми беше толкова вкусно“.

Софийските явки или местата за срещи в града ни вече имат и нови герои, но ние те съветваме да не забравяш старите, които понякога наистина обичат да чуват истинските си имена. От годините, когато всичко беше малко по-лежерно и без никакви притеснения включвахме целувки и прегръдки в поздрава.

Източник:goguide.bg

Научете повече

Лили Иванова с тежка изповед за най-тежките дни от нейния живот

Две теми ще преследват Лили Иванова през целия й живот – възрастта, за която се пускат всевъзможни слухове и… липсата на деца. И ако всички съхранени архиви недвусмислено сочат, че голямата звезда на българската естрада действително е родена през 1939 г., а не през 1937-а и дори 1935-а, както твърдят някои, по втората тема винаги се пускат язвителни реплики.

Преди години дори тръгна упорит слух, че Лили е родила извънбрачно дете, но понеже то се родило с уреждания и тя не искала да го гледа, го дала в дом за сираци. В несъществуващото днес предаване на Иван и Андрей дори бе показан репортаж от дома с порасналата вече Доротея, която наистина малко прилича на младата Лили Иванова заради орязаната по момчешки коса. Истината се оказа доста по-различна – в действителност певицата не може да има деца заради медицинска грешка в средата на 60-те години на миналия век.

Разкритието прави журналиста Георги Тошев в сензационната си близо 500-странична книга „Лили“, която излезе в навечерието на Коледа. Тошев, който дълги години е в най-близкото обкръжение на естрадната икона, но в последно време е в обтегнати отношения с нея, се позовава на разговор с нея, проведен преди повече от 20 години. Тогава той работи в столичен вестник и прави интервю с Лили. Ето какво пише в книгата си прочутия журналист и добросъвестен биограф:

„Уговаряме се за интервю. Певицата ме кани в дома си да уточним въпросите. В началото на новото хилядолетие Лили е предимно в пиано барове. Разговаряме за новите песни, за тръпката да пееш в интимна обстановка, за спомените от началото на кариерата. Не помня как стигнахме до първия съпруг, развода и… децата.

ТЯ: Искаш ли да знаеш защо нямам деца?

Неловко мълчание.

АЗ: Не настоявам, твърде е лично.

ТЯ: Сега, понеже на мен ми е ясно, че не само вие, журналистите, но и всички в тази държава се интересувате само от това на колко години е Лили Иванова и защо няма деца, съм длъжна да кажа…

Прикъсвам я: Лили, не си длъжна нищо никому…

ТЯ: Знам! Но все пак, искаш ли да чуеш?

Аз мълча. Объркан. Разбира се, от тази история се интересуват много хора, това може да е ключ към интервюто. В главата ми се въртят сто професионални аргумента да извикам „да“, но… съм в дома на Лили Иванова и темата е деликатна.

ТЯ: Записвай! Точно си записвай!

Записвам.

ТЯ: Беше в Разлог. По това време все още съм женена за първия си съпруг, доктора. Концертна дирекция ни е пратила сборна група артисти да изнасяме програма. Свършваме концерта и отиваме да вечеряме в единствения ресторант. Прерязва ме адска болка. Коремът ми ще се пръсне. Боли. Колегите се стряскат, зарязват вечерята и със старото рейсче ме карат директно в Петрич, защото в Разлог болница тогава няма. Не знам как оживях.

В 5 часа сутринта съм оставена на носилка в коридора. Лекари няма, персонал – също. Казвам си: умирам. От болка съм заспала. Идват лекарите. Пипат нещо корема, вдигат безпомощно рамене. Настаняват ме в една стая, бият ми една успокояваща инжекция и ме зарязват. Сама съм. Спасението дойде случайно от пациентка, която се интересуваше от новопостъпилите.

Отваря вратата на стаята ми, аз вече мра. Задушавам се, не мога да говоря. Посочвам корема. В този момент аз съм с тежък кръвоизлив. Всичко е пълно с кръв. Спасява ме д-р Цветков. Само неговото име съм запомнила. Той се отнесе добре с мен, всички други ме подхвърляха като бездомно куче. Трябваше да намерят дарител за кръв, защото бях изгубила много. Спасиха ме. Бях на ръба.

Спирам да пиша. Никога не бях виждал така певицата. Разказът й е лишен от емоция. Думите са изстреляни, тонът – равен. Споменът – все още жив.

АЗ: Мога ли да го публикувам?

ТЯ: Да! Нека се знае! Това е парадоксът на живота. Като медицинска сестра се учех да спасявам животи и да облекчавам чуждата болка, но когато се наложи мен да спасяват, се сблъсках с безсърдечие и жестокост.

След няколко години певицата за втори път ще преживее ужаса от екстраутерина (извъматочна бременност – б.р.). Отново на турне, този път в Ловеч. Оперират я за апандисит. Едва когато я отварят, лекарите виждат, че има тежък кръвоизлив.

Правят й втора операция, зашиват я, настаняват я в стая с петима души. Певицата се влошава – ослепява, не чува, не може да говори. Медиците изпадат в паника. Един от лекарите се сеща, че операциите са две, не една. Напълно дехидратирана. Пациентката има нужда от вода. Вливат физиологичен разтвор и след няколко часа Лили се съвзема.

ЛИЛИ ИВАНОВА: Спасиха ме по чудо. За втори път. Знаех, че вече никога няма да мога да имам свое дете.“

Интервюто, което тогава Георги Тошев прави със звездата, излиза, но без тази част. В последния момент изпълнителката на „Ветрове“ му се обажда по телефона и казва: „Размислих. Не искам да занимавам моята публика с толкова лични неща. Моля да отпадне това“.

„Така тази част отпадна, но си позволявам да припомня този разговор, защото е важен, особено когато става въпрос за агресията, с която съдим другите“, пише в прелюбопитната си книга журналиста, цитира HotArena.

Научете повече

Култово интервю с Христо Стоичков от 1989 г.

Кой е единственият български футболист в топ 100 на ФИФА за най-великите играчи на ХХ век? Христо Стоичков. Кой е единственият българин, ставал голмайстор на световно първенство? Христо Стоичков. Кой е единственият българин, печелил „Златната топка“? Христо Стоичков. Има ли друг подобен български футболист? 

Няма. В прашния скрин почиват под звуците на времето купища архивни материали за Камата. Сред тях е и едно забравено интервю на Ицо от края на 80-те години, направено малко след като става победител в анкетата на ИСС „Старт“ за Футболист на България. Публикувано е във вестник „Футбол“, бр. 51 от 18 декември 1989 г., с автор Георги Бойчев. Приятно четене!

…Отдавна не бях виждал български футболист, след когото да върви тълпа от хиляда души. И всеки иска да го поздрави, да го пипне. А Христо Стоичков се спира с всеки, който го заприказва, не оставя никого без автограф, особено децата. Едно момче вика на приятеля си: „Ела да му видим колата“. А Христо се обръща и го тупа приятелски по рамото: „Нямам кола, моето момче. Само ще се разкарваш напразно.“ Но момчето продължава да върви с тълпата – как да повярва, че неговият кумир може да няма кола…

Замислен върху тази случка, почти съм подминал дома на Христо, когато през една отворена балконска врата ме сепва гласът на югославския певец Мирослав Илич. Освен със сръбска музика капитанът на ЦСКА и националния тим ме посреща по екип на… „Барселона“, което ясно показва неговите пристрастия в задочния трансферен спор между гръцкия Панатинайкос и именития испански клуб.

Засега Христо живее при тъща си в жилищен комплекс „Младост“. Има и свой апартамент и тепърва ще обзавежда новото жилище. Докато разговаряме с Ицо, а жена му Мариана приготвя нещо в кухнята, малката Михаела (на годинка и три месеца) ми носи една по една всичките си играчки, което според детските представи е висша проява на приятелство. Вземам я на коленете си и тя от удоволствие се… напишква. В следващия момент взема една съдийска свирка и започва да свири пронизително и да сочи с пръст напред – дузпа! 

Има ли по-добър изпълнител от татко ѝ?

– Май че има – казва таткото – Моят пръв учител на дузпи е кумът ми Атанас Узунов. Досега много пъти сме играли на по пет дузпи, а не съм го бил нито веднъж.

А свободните удари?

– Тях ми е преподавал лично майстор Бонев, когато беше помощник-треньор на националния. Залагането на топката, подхода, замахването – всичко ми е обяснявал с най-големи подробности. Затова благодарността ми към него е голяма…

Благодарност има и за други, нали?

– Задължен съм на много хора, но преди всичко на двама – Огнян Атанасов и Сава Савов. Първият ме откри за футбола, а вторият ме направи човек, докато играех при него в Харманли. Бате Сава е много строг треньор – никак не обича да се шегуват с него. А пък аз, напротив, дай ми само майтапи да правя. Помня на един мач той ми вика от пейката: „Подавай бе, стига си мамил! – На кого да я дам бе, тренер, като никой не се открива? – На мен, вика, я дай, дявол да те вземе!“ И аз веднага му подавам топката. После като ме подгони след мача…

Има и хора, за които не искаш да си спомняш…

– Не съм злопаметен, но на двама души няма да простя никога. Единият е Ради Стефанов, който ме обяви за пълен некадърник и стана причина да ме изгонят от школата на „Марица“. Другият е Виден Апостолов. Нали съм пловдивчанин, мечтата ми беше да играя в „Ботев“ заедно с Петьо Зехтински. Апостолов обаче реши, че нямам качества за техния отбор. В края на краищата не съм загубил нищо, а всичко си остава за тяхна сметка. Истината е, че преживях много неволи, а и аз самият често съм грешил. Но всичко е вече минало, а аз съм човек оптимист. Гледам само напред и назад не се обръщам.

Сякаш да докаже, че миналото вече отдавна не го вълнува, Христо вдига ръце, като че е вкарал гол, и запява с Мирослав Илич от касетофона: „Не мой ме виши люби ти…“ „Голяма работа е Мирко“ – казва. А жена му Мариана е на друго мнение: „Него си го слушай ти, а на мен ми донеси ламбада.“ „Готово бе, жена“ – махва великодушно с ръка Ицо и продължава: „Имам една видеокасета, в която песните на Мирослав се редуват с мои избрани голове. Гледам я само преди важни мачове – много добре ме настройва за победа.“

Ти нямаш много нужда от специална настройка. Изглеждаш като човек, на когото „не му пука“ от нищо – и на терена, и в живота.

– Това ми помага да оцелея. Иначе след толкова критики, наказания и перипетии досега да съм свършил. Вярно е, че на терена нищо не може да ме стресне. Уверен съм в себе си и затова преди мач много често се ловя на басове. За реванша срещу Спарта Прага се басирах с половин София, че ще бием с три гола разлика. И макар повечето време резултатът да беше 1:0, до последната минута вярвах, че ще спечеля. Даже когато накрая трябваше да бия пряк свободен удар, се басирах на терена с Трифон Иванов, че няма начин да не го вкарам. Досега само веднъж предчувствието ме излъга – на мача с Гърция в Атина бях сигурен, че ще вкарам гол, пък то… Срам ме хваща, като си помисля за тази среща.

Разговаряме преди мача на ЦСКА с „Враца“ и затова питам Христо колко гола ще вкара в тази среща. Помисли малко и отсече: „Три!“ Колкото каза, толкова вкара. Но като всеки човек и той си има своето слабо място:

Признавам, само едно нещо е в състояние да ме разстрои – да се обадя вкъщи и да не намеря никого. Много държа на семейството, за мен то е над всичко. Веднъж търся жена си по телефона от Палма де Майорка. Цял час звъня, а никой не се обажда. Направо се побърках. Два дни докато се свържа, вдигнах температура. Бре, викам си, какво ли е станало! А то телефонът бил повреден… Може да ми говорят, че съм най-добрият, да вкарвам голове и на Луната, но без Мариана – да ми е жива и здрава – не се виждам. А ако знаеш колко случайно стана всичко. Тя работеше в РУМ „Младост“. Един ден отидох да си купя печка, а се върнах с булка.

Тук следва малък спор между зетя и тъщата дали да гледаме по телевизията футболните репортажи, или сеанса на Кашпировски. Предварително знам как ще завърши този спор, но този път за неговото разрешаване помага и тази невероятна симпатяга Михаела. Тя вижда на екрана татко си по екип и с топка в краката и се провиква: „Айде, тати! Гол!“ И ето го татко ѝ как вкарва гол след гол във вратата на „Дунав“. И още веднъж преживява целия мач отначало, след като вече ми го е разказвал два пъти, а на другия ден ще го чуя още веднъж. Радва се на хубавото, сърди се на себе си, на грешките на съдиите, на колегите. Очите му светят някак особено, потопил се е в някакъв свой свят, в който никой не може да го докосне. Чувал съм много футболисти да казват: „Вкъщи за футбол не се говори!“ Тук е друго – в тази къща непрекъснато се говори за футбол.

Обръщам се към Мариана – не ѝ ли омръзва?

– О, не, на мен също ми е интересно, аз обичам тази игра. Пък и Христо е все по лагери, по мачове. За малкото време, когато е вкъщи, бърза да ми разкаже всичко и на мен ми е приятно, защото в такива моменти чувствам, че съм му нужна.

А какво му казваш, когато тръгва за мач?

– Казвам му: „Пази си краката и си затваряй устата!“

А, ето значи откъде започва промяната в поведението му…

– Не е точно така. Той се промени изведнъж, откакто стана капитан на ЦСКА и на националния отбор. Христо е такъв човек – за себе си не мисли, последствията не го интересуват. Но знае ли, че отговаря за други, че много хора зависят от него, тогава е готов на всичко, дори да преодолее собствения си характер. Ти вече го познаваш добре – виждаш, че злоба в себе си не носи. А е откровен до безразсъдство.

(Христо) Какви ги приказваш бе, жена?

Футболният блок на телевизията е свършил и Христо отново се е върнал в реалния свят. Отпива от чашата бяло вино, пали цигара (всъщност прави го само след мач и в началото на седмицата) и се обръща към мен:

– Ей, какви са тия съдии, бе? Не знам какво да правя! Има някои, дето направо не мога да ги понасям. Това е Христо Тончев, Веско Богданов и единия от двете Любета – само дето ги хвалят. Виж, Димитър Димитров и Борис Александров са друго нещо – тях ги признавам. Бих посочил и Атанас Узунов, но нали ми е кум, ще излезе, че го цитирам по роднинска линия. Какво си бъбрехте с жена ми?

Тъкмо я питах какво правиш, когато не играеш футбол.

– Нали виждаш – гледам футбол, чета за футбол, говоря за футбол.

А аз мислех да направим този разговор без нито една дума за футбола…

– Тогава трябваше и двамата цяла вечер да мълчим като дръвчета.

Все пак хайде да опитаме една бърза анкета. Кой ти е любимият артист?

– Георги Парцалев и Жан-Пол Белмондо.

Любимият писател?

– Николай Хайтов, най-вече заради „Диви разкази“. Харесвам и Станислав Стратиев. Наскоро гледах „Балкански синдром“ и знаеш ли какво стана? По едно време се изправи един от публиката и започна нещо да апострофира артистите от сцената. Ядосах се и се изправих и аз: „Я сядай долу, бе – викам му, – не съм дошъл цяла вечер само теб да слушам!“ После разбрах, че той също бил част от спектакъла. Голям смях падна…

Не караш кола, но сигурно имаш някакви предпочитания?

– Нали знаеш, че колите се делят на две – „Мерцедес“ и останалите.

Любимо цвете?

– Розата.

Предпочитан парфюм?

– „Адидас“.

Любимо ястие?

– Нямам. Или по-точно обичам всичко.

Каква заплата получаваш?

– 260 лева, но вземам 120. С останалите погасявам младоженски заем. Премиите, разбира се, са отделно.

Какво досега ти е направило най-голямо впечатление в живота?

– Раждането, продължаването на живота – това е най-великото нещо в природата. Скоро бяхме на гости у бай Михал Душев, нали го знаеш, беше добър играч на „Марица“. Той гледа прасета и едно от тях същата вечер щеше да ражда. Отидох и цяла нощ стоях при бъдещата майка. Помогнах ѝ да роди първото си прасенце, а то се случи мъжко и го кръстихме Ицо. Страхотно преживяване беше!

Видя ли как изкарахме пет минути без футбол?

– Да, но сега трябва да ме питаш кой е кумирът ми във футбола, а и да не ме питаш, аз сам ще си кажа – в света се прекланям пред Платини, а у нас се прекланям пред Петьо Зехтински от „Ботев“.

Да завършим с любимия ти видеоклип?

– Имам един, който ми направи наскоро Атанас Узунов. На него са записани четирите ми гола срещу „Левски-Спартак“ на фона на популярната мелодия „Оле!“.

После вади от библиотеката няколко гръцки вестника. „Готов съм на всичко, за да купя Стоичков – провиква се от тях президентът на „Панатинайкос“ Вардиноянис. Испанците от „Барса“ също не се шегуват – вече направиха пазарлъка за 4 млн. долара. Както се вижда, в скоро време Христо ще радва погледите на други.

– Няма как, иска ми се да поиграя в чужбина, да опитам силите си в друга обстановка.

Източник:temasport.com

Научете повече

Tелеугоителният комплекс край Тръстеник – символ на модернизацията по времето на СОЦА в НРБ

На девети септември 1974 година страната ни отбелязва с пищни манифестации 30 годишнината от социалистическата революция. Пет дни преди това едно село в Плевенски окръг придобива статут на град. Това става със заповед 1942 от 4 септември 1974 година, когато тогавашният Държавен съвет на Народна Република България обявява Тръстеник за град. По същото време край града е открито грандиозно съоръжение – символ на модерното животновъдство в НР България. 

 На територия от близо 200 декара е построен най-модерният в страната ни телеугоителен комплекс, в който започва отглеждането на между 36 000 и 38 000 глави добитък на година. През 70-те години на XX-и век Тръстеник е сред водещите в селското стопанство населени места. Развито е не само земеделието, а и животновъдството. Разбира се, в рамките на тогавашните кооперативни структури, наричани с гръмкото название аграрно-промишлени комплекси (АПК). В района около селището се е отглеждало  множество добитък. От там са се изкупували малки телета, които после са се отглеждали и угоявали по специална технология в новоизградения телекомплекс и след като достигат необходимото тегло са се извозвали до кланиците на „Родопа” в Плевен.

 

Замисълът и изпълнението на животновъдния комплекс са били изключително мащабни за времето си. Въпреки грандоманщината, комплексът е построен с перспектива за бъдещето – производство на екологично чисти продукти. Изградени  са били 6 огромни кръгли халета за угояване на голям брой телета. Комплексът е разполагал със собствен фуражен цех и утайници за фекалните води, изградена е електростанция, която работи с биогаз,пречиствателна станция и още много екстри. Влизането е ставало при много строг пропускателен режим. Не само за да се избегнат зарази, но и заради секретността на технологиите, които са се използвали. Аграрният  комплекс е бил отделно захранван с електричество и вода, а в халетата въздухът е пречистван чрез специална вентилационна система. Животинският отпадък е бил изпомпван чрез специална станция, а храната и водата на животните е подавана чрез напълно автоматизирана система – била е пускана роботизирана хранилка, обикаляща в кръг през всички халета. 

Заради изключителната хигиена, работещите в него е трябвало да влизат само с бели престилки и калцуни. Комплексът е бил един от най-съвременните в света и е произвеждал тъй желания и до днес биопродукт.

През 1976 г. в голямата зала на административната сграда на модерния комплекс ръководството и част от работниците правят радушно посрещане на първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Той разглежда комплекса и не без гордост заявява, че е впечатлен от видяното. През 70-те Живков е сред честите посетители на Плевенски окръг. Тогава икономиката на Плевен е сред водещите в страната, а окръга е сред първенците в селското стопанство.

След 1990 г. някогашният символ на модерното животновъдство се превръща в символ на неговата разруха. Още в начало на прехода предприятието запада, а животните са изклани. Почти всичко е разтурено и ограбено. Много от халетата са разрушени до основи. Днес на техните места има само остатъци от бетон, а на места зеят дълбоките дупки на канализационната система. 

Това са руините, останали след вандалското разграбване на съоръжението в средата на 90-те години

Останали са няколко халета в самото начало на комплекса, в които през 90-те години се нанася частна фирма, занимаваща се с отглеждането на патки за черен дроб за вътрешния пазар и за Франция. Няколко са спасените складове за съхранение на зърно, но от системите за вентилация, от канализацията и дори от портала на съоръжението няма и следа. Руши се и водонапорната кула, която се отклонява, но все още е ориентирът към територията на комплекса.

Единствено водонапорната кула на Телекомплекса и до днес показва къде е бил той

През 1995 г. Община Долна Митрополия създава дружество “Зоотръст”, което има за цел да охранява и стопанисва сградния фонд на телекомплекса, но се оказва, че това дружество е изкуствено създадено и с годините е трупало единствено и само дългове. През годините “Зоотръст” не развива дейност, а се занимава само с охраната на имуществото, което бива разграбвано още преди създаването му, а и по време на неговото съществуване. Общинският съвет на малкото градче прави опити в продължение на 2-3 години да придобие земята чрез Министерството на земеделието, но така и не я получава. Впоследствие дружеството е обявено в ликвидация и е окончателно затрито от стопанската карта на България.

Към днешна дата, над 50 години след откриването на съоръжението в землището на гр. Тръстеник, могат да се открият само останките на някогашния най-голям на Балканите телеугоителен комплекс. Грандиозно съоръжение станало символ на напредъка в животновъдния отрасъл през 70-те и емблема на разрухата в селското стопанство по време на прехода в България.

Източници: www.posredniknews.com и други публикации в Интернет по темата.

Научете повече

На връх Нова година през 1982 г.отваря врати първия МОЛ в голям морски град у нас

На 30 декември 1982 г. около 30 хиляди жители на новите жилищни комплекси „Изгрев“, „Зорница“ и „Славейков“ в Бургас (с перспектива да станат 50 – 54 хил.) получиха като новогодишен подарък прекрасния търговски „дворец“ „Велека“. 

Красивата двуетажна сграда на РПК „Наркооп“, построена на площ 4 600 кв. м. (от които 2 200 кв. м. търговска площ) е разделена на три блока: основен, стълбищен, където са разположени: кафе-сладкарница, магазин „Млад техник“ и сервизен блок. Очакваният стокооборот за годината (изчислен на база сегашното население на комплексите) е 9 – 10 милиона лева с перспектива да достигне увеличение до 15 – 17 млн. лв.

В огромния интерес към търговския комплекс „Велека“ успяхме да се уверим и ние по време на 3-4 часовата ни обиколка из него. А и цифрите са красноречиви – само за месец януари стокооборотът е 860 хил. лева и планът е значително преизпълнен.

На първия етаж могат да се посетят уютната кафе-сладкарница и магазините за хранителни стоки, детски и диетични храни, домашни потреби и цветя, а на втория етаж се предлагат сувенири, парфюмерийни и галатерийни стоки, текстил, трикотаж, дамски, мъжки и детски обувки и играчки, ел. материали и уреди. Тук са т. нар. „Децфонд“, където може да се намери всичко необходимо за най-малките клиенти, и магазинът за тапети, килими, мокети, губери и одеяла.

От директора на комплекса Живко Авджиев и от управителя на сектор „Промишлени стоки“ Никола Стоянов научаваме, че редовно се доставят разнообразни мокети, както  и вносни мебели. Предвижда се откриването и на фирмени щандове – за безалкохолни наптики, на фабриката за шоколадови изделия „Маршал Толбухин“ – Бургас, на предприятието за осветителни тела от Чепеларе и др. Предстои и сключването на търговски договори по кооперативна обменна търговия за промишлени стоки със СССР, ГДР, Чехословакия.

Макар че търговският комплекс е изцяло на самообслужване, за експедитивното му зареждане със стоки, за културата на обслужване се грижи един внушителен персонал – 105 души. Повечето от тях са жители на комплексите „Изгрев“, където се намира магазин „Велека“, „Зорница“ и „Славейков“. Но за тези, които идват от центъра, пътуването не е проблем – около 7-8 минути с автобуси  N 1 и 11.

Научете повече

Последната Нова Година на Тодор Живков в уникални снимки

 

Внучката на Тато сподели тайни снимки от семейния архив на бившия Първи

24 години след смъртта на Тодор Живков неговата внучка Елизабет извади на бял свят личните му снимкови архиви и показа в социалните мрежи как е прекарал дядо и последната си Нова година. Тато ни напусна на 5 август 1998 г., а 6 месеца преди това посреща новогодишната вечер в компанията на семейството си в легендарната си къща в „Бояна“.

Бившият Първи вдигал наздравици с червено вино в сервиз с позлата заедно със сина си Владимир, втората му жена Валя и дъщеря им Елизабет, която по това време е била още невръстно момиченце.

Красавицата е най-малката внучка на Живков. На един от сензационните кадри, които днешната модна дизайнерка сподели, се вижда как е седнала в скута на развеселения си дядо. Живков е усмихнат и с хартиена корона на главата, изработена от неговата любима внучка. Елхата в семейния дом на прочутата ул. „Секвоя“ е отрупана с лъскави играчки, а Дядо Мраз е донесъл на малката Елизабет рядко срещаната по онова време западняшка кукла Барби.

Днес Елизабет живее в Италия, където е модна дизайнерката и е сгодена за италианец. Тя е дете на покойния Владимир Живков – син на Тато, от втория му брак със съпругата му Валя. От първата си жена Маруся той има и син – Тодор Живков-младши, който от юноша живее в Щатите. В Америка той се е „спасил“ от тежестта на фамилията си и обичайно се представя като Тед Морган. Доскоро се занимаваше с покер и беше играч от световна класа, натрупал несметно богатство с комар, но днес върти свой бизнес. 

Женен е за красива рускиня, с която имат две деца – момиче и момче. За последно Тодор-младши стъпи на родна земя за погребението на баща си Владимир. Той почина през лятото на 2021 г. след тежко боледуване. До сетния си дъх Владко Живков живееше в къщата, оставена от баща му, в елитния квартал „Бояна“. Днес легендарният имот е наследен от вдовицата му Валентина, която го обитава сама. В съседство се намира и домът на другата внучка на Тато – Жени Живкова, дъщеря на Людмила Живкова.

В семейството не съществуват спорове за имоти и всички роднини на бившия Първи поддържат нормални отношения. Внучката Елизабет е близка с брат си от Америка, но и с дъщерите на Жени Живкова – Андреа и Людмила. Цялата фамилия обаче не се е събирала на едно място от десетилетия. Дори големите и кръгли годишнини от рождението и кончината на Тодор Живков не успяват да ги върнат в България.

Научете повече

Тя е кралицата на диското през 80-те години! Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Това е  Си Си Кеч, която бе много харесвана от повечето мъже у нас през 80-те години на миналия век. Си Си Кеч е сценичен псевдоним на Каролине Катарина Мюлер за която днес Sofia24.bg  разказва. Тя е немско-нидерландска поп-изпълнителка, диско-звезда от 1980-те години. Родена е на 31 юли 1964 г. в малкото градче Ос в Нидерландия. Баща и Юрген e германец, а майка ? Корри – нидерландка. 

До 14-годишната си възраст Каролине живее с майка си в Нидерландия, а баща и е в Германия. По инициатива на майката през 1979 г. двете заминават за Бюнде, за да бъдат цялото семейство заедно. Тя учи дизайн на дрехи, а в свободното си време обича да взема уроци по китара и да пее песните на световните звезди. С подкрепата на семейството си често се явява на конкурси за млади музикални таланти. Първият ? сценичен псевдоним е Карол Деан – измислен ? от продуцента и композитор Петер Кент. Под негов натиск Каролине се присъединява към женския вокален квартет „Optimal“ през 1980 година. 

През 1985 г. Каролине Мюлер се явява на конкурса „Търсене на таланти“ в Хамбург в състава „Optimal“. Там присъства и Дитер Болен от нашумелия тогава дует Modern Talking. Същата вечер той я поканва в студиото, за да я прослуша, и и предлага да подпише едногодишен договор. Каролине приема. От този момент нататък нейната кариера започва да расте стремглаво нагоре и Дитер я изстрелва в космоса на световните звезди. 

Точно за рождения и ден на 31 юли 1985 г. Дитер Болен пуска първия й сингъл „I can lose my heart tonight“.Песента е толкова успешна, че стои седмици наред в Топ 10 на много европейски класации. Сингълът се появява на малка плоча, издаден в макси сингъл вариант, но на обложката липсва снимка и никой не знае коя е изпълнителката. През февруари 1986 г. Си Си Кеч пуска втори макси сингъл „Cause you are young“, който е още по-успешен от първия и влиза в Топ 10 на Германия.

На върха на тази слава е пуснат и първият албум „Catch the Catch“ (игра на думи с псевдонима ?, което може да се преведе като „Хвани Си Си Кеч“. Албумът става платинен и е номер 6 в Германия. Съдържа 8 песни, като 7 от тях са представени в дългите им версии. На обложката на албума е сниман домашния ? любимец – котаракът Морти, за когото тя се грижи като малко дете. Шест от песните в албума стават доста популярни хитове.

Третият сингъл „Strangers by night“ също е в Топ 10.  Веднага след пускането на албума певицата предприема първото си голямо европейско турне. Публиката – млади и възрастни – е толкова силно очарована от брилянтния и глас, че пресата заслужено и дава титлата „кралица на евродиското“. На 01.09.1986 г. е пуснат и четвъртият сингъл „Heartbreak hotel“. Парчето разбива всички рекорди на лонг-плея и също е в Топ 10. По това време певицата получава първата си награда „Златен лъв“. Следва и хитът „Heaven and hell“, който е същинска диско класика и попада на 13-о място в поп класацията на Германия и в Топ 10 на много чуждестранни класации.Към него е заснет видеоклип на който са изобразени живи пантери и паяци, които дебнат в тъмното, а текстът на песента е своеобразно предупреждение за всички млади красиви момичета да бъдат внимателни, когато ходят да се забавляват през нощта. На 08.12.1986 година е пуснат и вторият албум, озаглавен „Welcome to the heartbreak hotel“, който е още по-успешен от първия и се продава в повече копия. Хитовете на Си Си Кеч оглавяват класациите в Белгия, Испания и Скандинавските страни. През 1987 г. излиза и шестият сингъл „Are you man enough“ – песен, която е номер 1 в много европейски радиостанции и летен хит. След излизането и на седмия сингъл „Soul survivor“ броят на почитателите на певицата се увеличава още повече.

На обложката на плочата тя се появява с нов имидж – късо подстригана и изрусена, в резултат на което много фенове сред момичетата започват да и подражават. Във видеоклипа към песента за първи път е представена хореография на модерен мъжки балет. На 26.10.1987 излиза и третият студиен албум „Like A Hurricane“, който съдържа 9 песни, като 3 от тях са представени в дългите им версии. Си Си Кеч гостува в България, като изнася рецитал от няколко песни в зала „Фестивална“, излъчен за първи път на 4 януари 1988 г. Първа програма.

На 26 март 1988 г. Си Си Кеч получава специалната награда на Радио Шлезвиг-Холщайн „GOLD“ за нейния специален принос към немската поп-музика, след което се отправя на европейско турне – Германия, Нидерландия, Испания, Белгия, Люксембург, Дания, Швеция, Италия и в страни от Източна Европа. През май същата година се появява съвсем нова по звучене песен – „House of mystics lights“. Тя става летен хит и е популярна в цяла Европа. Клипът към песента е заснет в Лас Вегас, а тя става пилотен сингъл към албума „Diamonds“ – представляващ сборник от най-доброто до този момент от Си Си Кеч, като в него освен нея са включени още две нереализирани до този момент песни на певицата – „Don’t shoot my sheriff“ и „Do you love as you look“.

Албумът „BIg Fun“ който излиза през 1988 година. От него хитове стават песните „Backseat of your cadillac“ и „Nothing but a heartache“. 

Албумът става платинен в Испания. През 1989 г. певицата получава за втори път специалната награда „Златен лъв“, която я отличава, като най-хитов и популярен изпълнител за изминалата 1988 година. Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен, Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 г., когато напуска Германия и се премества да живее в Лондон. В същото време в Германия се появява албумът „Super 20“. Това обърква феновете. В албума има само стари песни, като водеща песен пусната като сингъл е „Summer Kisses“. Песента съвсем не е лоша, но не постига успеха, който са имали предишните й сингли.Албумът „Hear What I say“ е издаден от нова звукозаписна компания – „Polygram Metronome“. Песните в албума звучат много по-различно от предишните. В края на 1989 г. е пусната първата не Боленова песен от албума, озаглавена „Big time“, чието звучене е съвсем различно от познатия ? дотогава стил Hi-NRG! Когато обаче това става, в Германия Дитер пуска контра-сингъла „Baby I need your love“. Това е една от причините за неуспеха на „Big time“.

В същото време Болен предявява съдебен иск, тъй като той е регистрирал псевдонима „C.C.CATCH“. Започват съдебни спорове между него и Каролине Мюлер и в крайна сметка съдът отсъжда псевдонима в полза на певицата, като нейно сценично право, а Каролине Мюлер е длъжна да заплати за него милион и половина долара на Дитер Болен. В клипа на сингъла „Big time“ Си Си Кеч е представена с нова визия – тъмна къдрава дълга коса, а дрехите ? са изцяло черни. Песента обаче няма успеха на старите Боленови песни.

След пускането на втория сингъл от албума „Midnight hour“ Дитер Болен пуска втори контра-сингъл – „Good guys only win in movies“. „BMG“ прави бойкот на „Polygram Metronome“ и проваля успеха на албума. Си Си Кеч разбира, че Дитер Болен ще води тази война и занапред, за да провали всичките ? бъдещи проекти, доколкото може. В публичното пространство отекват думите му отправени към Каролине: „Аз те създадох и аз ще те унищожа!“ По повод на това тя решава да прекрати за известно време музикалната си кариера.

Въпреки това в годините от 1990 до 1998 откликва на всяка покана за концертни гостувания, като твърде често посещава бившия СССР, където се ползва със забележителен успех. През 1998 г.  Си Си Кеч се завръща при Дитер Болен, който пуска 2 кавър-версии на „I can lose my heart tonight“ и „Soul survivor“. До нов албум обаче не се стига. Двамата отново се разделят. След това певицата пуска 3 сингъла – „Shake your head“ – единствената ? песен, достигнала №1 в немския сингъл чарт през 2003 г., „Silence“ – 2004 г. и „Unborn Love“ – 2010 г. Днес Си Си Кеч и Дитер Болен вече не враждуват, а са само приятели.

На официалния си немски сайт в обръщение към феновете си Си Си Кеч обявява 2012 като последна година в музикалната си кариера. Много известни имена в попмузиката творят десетки години наред, за да постигнат броя на хитовете, които Си Си Кеч изкарва само за 5 години в 5 поредни албума – над 20 хитови парчета. Музиката ? ще си остане класика в жанра.

През 2017 година певицата за втори пристига у нас. В „Арена София“ тогава „Арена Армеец“ три от най-големите звезди на диското напълниха залата с фенове. Хиляди отидоха да слушат Си Си Кеч, Сандра и Саманта Фокс. Трите пяха по 1 час. Последна излезе Си Си Кеч, която се разплака на сцената

Научете повече

Какво го уби

Ракът на черния дроб е една от причините за смъртта на Красимир Куртев, който почина късно снощи във ВМА, твърди Лупа.бг. Вокалистът на „Акага“ отдавна имаше здравословни проблеми, но това беше един от основните му.

Това е причината той да спре консумацията на алкохол, както потвърди и музикантът Венцислав Мицов в свой пост.Краси, който е един от най-обичаните артисти в родната музика, беше приет по спешност в столичната ВМА за вливки, но състоянието му се влоши бързо и лекарите бяха принудени да го поставят в изкуствена кома. На три пъти опитаха да го извадят от нея, но при последния опит сърцето на 55-годишния артист не издържа и той почина.

Куртев имаше и проблеми с нестандартна форма на диабет. Преди време имаше опит да му бъде присаден черен дроб в Турция, но тамошните лекари прецениха, че са безсилни и трансплантацията не беше извършена.

Научете повече

Кървавата Валя-жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас излиза от затвора

Жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Тя остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Откакто губи свободата си, Александрова живее с надеждата, че истината ще излезе на бял свят, пише „Борба“.

С тази мисъл започва всеки неин нов ден, нова седмица и нова година. Вече вижда светлина в тунела. При изтърпяване на 30 години от присъдата тя има право да напусне затвора.

Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.

Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.

Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот.

„Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.

Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.

Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.

В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.

„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.

Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.

„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.

Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.

Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.

Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.

„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.

През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.

Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.

Писала е тъжба до Европейския съд за правата на човека.

Върнали й отговор, че писмото трябва да е на английски език. От затвора успяла да организира превод и в момента казусът й е на ниво Горна камара.

Споделя, че обмисля да се обърне към вицепрезидента за помилване, но отчитайки тромавата административна процедура, докато получи амнистия, вече ще е изтърпяла 30 години от присъда и вероятно ще е на свобода.

„Копнея за деня, в който ще изляза от килията. Ще се прибера вкъщи. Ще продължа живота си там, където спря преди 27 години. Нищо обаче не може да ми върне пропиляното време, съсипаното здраве и изгубените деца. Влязох на 45 години, сега съм на 72…“, допълва тя.

Източник:www.zajenata.bg

Научете повече

Тайните скривалища под НДК ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe са само чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK

Цял eтaж зa нyждитe нa Toдop Живĸoв и Людмилa Живĸoвa, ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe зa пpoтивopaĸeтнo и пpoтивopaдиaциoннo cĸpивaлищe ca чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK. Бeзĸpaйнo мнoгo xopa ca ce гyбили в лaбиpинтитe нa двopeцa нa ĸyлтypaтa, нo ниĸoй нямa ĸaĸ cлyчaйнo дa пoпaднe в бoмбoyбeжищeтo. A дo пoмeщeниятa, пoлзвaни пpeди гoдини oт Taтo, ceгa мoжe лecнo дa ce cтигнe, тe ce изпoлзвaт oбиĸнoвeнo пpи избopи ĸaтo бaзa зa пapтийнитe щaбoвe.

He e лeгeндa, чe бившият Πъpви и дъщepя мy ca paзпoлaгaли c тpeтия eтaж нa HДK oтĸъм бyл. „Бългapия“ – нaд зaлa 6 – нaй-cлънчeвaтa чacт нa двopeцa. Πoмeщeниятa ca изцялo c южнo излoжeниe и зa тяx имa oтдeлeн вxoд.Πpи cъбития, нa ĸoитo ca пpиcъcтвaли Живĸoв и Людмилa, тe ca ги пoлзвaли, a в ocтaнaлoтo вpeмe ca били нeдocтъпни и cтpoгo oxpaнявaни. Πpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe e cтpoeнo, зa дa издъpжи 10 тoнa нa ĸв. м, paзĸaзaxa cпeциaлиcти, aнгaжиpaни cъc cтpoeжa нa cгpaдaтa. Бeтoннaтa плoчa e билa пo-дeбeлa oт 20 cм. Изxoдът зa cĸpивaлищeтo e пpeз пoдзeмния пapĸинг. Haвpeмeтo e билo cтoпaниcвaнo oт Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa, нo cлeд 1990 г. минaлo в pъцeтe нa „Гpaждaнcĸa зaщитa“.

Oфициaлнo HДK имa 8 eтaжa нaд и 3 пoд зeмятa, нo въпpocнoтo cĸpивaлищe ce нaмиpa нa минyc 4-ти и дopи cпopeд няĸoи изтoчници и нa минyc 5-ия eтaж. Πo вpeмeтo нa coцa вcичĸи гoлeми oбщecтвeни cгpaди ca ce cтpoяли c пoдoбни бoмбoyбeжищa. Цeлтa e билa в cлyчaй нa вoeннa oпacнocт тaм дa ce paзпoлoжи ĸoмaндвaнeтo, ĸoeтo щe pъĸoвoди apмиятa, paзĸaзaxa зaпoзнaти.

Bъпpocнoтo ceĸpeтнo нивo пoд HДK e c нopмaлнa виcoчинa нa eтaжa, нe e ĸaтo мaзe, oбopyдвaнo e c aпapaтypa зa cвpъзĸa. Cтeнитe мy ca пo-дeбeли, a вpaтитe – cтoмaнeни, paзĸaзaxa зaпoзнaти. Cпaзвaни ca изиcĸвaниятa нa вoeннитe, зa дa ocтaнe мяcтoтo нeзaceгнaтo в cлyчaй нa вoйнa. Πoдcтъпитe ĸъм пpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe ca тaйни. Apx. Любoмиp Cтaниcлaвoв, aвтop нa пpoeĸтa зa пpeycтpoйcтвoтo нa чacти oт двopeцa, paзĸaзa пpeд „168 чaca“, чe фиpмaтa нямa дocтъп дo минyc 4-ия eтaж, зaщoтo тoй e вoeнeн oбeĸт.

Гpaндиoзнaтa coцcгpaдa в мoмeнтa ce peмoнтиpa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo нa Бългapия нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 1 янyapи дo 30 юни 2018 г. Гoлямa чacт oт мepoпpиятиятa щe ce пpoвeждaт тaм. Имa вepoятнocт дopи цepeмoниятa пo oтĸpивaнeтo дa ce cъcтoи в зaлa 1. Πъpвoнaчaлнaтa идeя тoвa дa ce opгaнизиpa в бившия Πapтиeн дoм e oтпaднaлa, зaщoтo нямa вpeмe зa peмoнт нa зaлaтa „Cвeтa Coфия“ в cгpaдaтa нa плoщaд „Бaтeнбepг“.

Зaceгa нямa пpeдлoжeния зa peмoнт нa зaлa 1 нa HДK. Πpичинaтa e, чe зa тoвa щe ca нeoбxoдими мнoгo пoвeчe oт пpeдвидeнитe дo мoмeнтa 35 млн. лв. зa oбнoвявaнe нa cгpaдaтa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo. Πoдзeмиятa cъщo нямa дa бъдaт пpoмeнeни мнoгo. Heизвecтнo зa шиpoĸaтa пyблиĸa e, чe oт ĸyлтypния двopeц излизaт тpи aвapийни изxoдa. Зa дa бъдaт yдoбни зa изпoлзвaнe в cлyчaй нa нyждa, тaм пocтpoили ocтъĸлeни бyдĸи пo мoдeлa, пo ĸoйтo пpaвeли пoдoбни пocтpoйĸи във Bиeнa. „Зa дa зaпaзим изxoдит, пoмoлиx Cтeфaн Coфиянcĸи, ĸoгaтo бeшe ĸмeт, и тoй ce cъглacи дa ни oтcтъпи пpaвoтo дa пocтpoим тeзи бyнгaлa. Taĸa, aĸo имa инцидeнт, нe дaй Бoжe, и xopaтa ce oĸaжaт в пoдзeмиятa, щe мoгaт дa ce eвaĸyиpaт“, paзĸaзвa бившият диpeĸтop нa HДK Xpиcтo Дpyмeв пpeд в. 168 чaca.

Двa oт изxoдитe ca oтĸъм yл. „Дocпaт“, ĸъдeтo e вxoдът зa нaзeмния пapĸинг, a тpeтият e пpи ĸинo „Люмиep“. Ocвeн aвapийнитe изxoди ĸъм бyл. „Бългapия“ пoд cгpaдaтa имa и пoдзeмeн тyнeл, ĸoйтo излизa ĸъм бyл. „Бългapия“ oт минyc 3-ия eтaж, ĸъдeтo e т.нap. дeбapĸaдep. Toвa e мяcтoтo, нa ĸoeтo дocтaвят cтpoитeлни мaтepиaли и вcяĸaĸви дpyги cтoĸи зa нyждитe нa двopeцa. Ha минyc 3-ия eтaж ca cepвизнитe пoмeщeния – ĸлимaтици, вeнтилaция, oтoплeниe, ĸaĸтo и xaлe, в ĸoeтo ce изpaбoтвaт дeĸopитe. Cпopeд бившия диpeĸтop Xpиcтo Дpyмeв тaeн тyнeл oт HДK дo peзидeнция „Бoянa“, зa ĸaĸъвтo ce гoвopи, нe e cъщecтвyвaл ниĸoгa. „Зa 23 г. щяx пoнe oт любoпитcтвo вeднъж дa ce paзxoдя. Hямa тaĸoвa нeщo“, ĸaзa тoй.

Ocвeн тaйнитe пoдзeмия, нeвидими зa пoceтитeлитe, oщe пpи cтpoeжa нa двopeцa тaм ca били мoнтиpaни и пoдcлyшвaтeлни ycтpoйcтвa. HДK e пocтpoeн зa 12-ия ĸoнгpec нa БKΠ. Oчeвиднo ĸoмyниcтитe ca иcĸaли дa знaят ĸaĸвo cи гoвopят дeлeгaтитe и дaли нe ce oбмиcля aтeнтaт cpeщy Живĸoв и Πoлитбюpo. Ha пo-ĸъceн eтaп ca мoнтиpaни и ĸaмepи зa видeoнaблюдeниe.

HДK ĸpиe и дpyги тaйни. Kaтo нaпpимep пoд cтpaничнaтa лoжa нa зaлa 3 e имaлo ĸyxнeнcĸo пoмeщeниe, ĸoeтo ниĸoгa нe e paбoтилo. Билo e пpeдвидeнo тaм дa ce гoтви и зa pecтopaнтитe, и зa ĸeтъpинг зa дeлeгaтитe нa ĸoнгpeca, нo тaĸa и нe ce e cтигнaлo дo изпoлзвaнeтo мy. Maлцинa знaят cъщo, чe пoĸpивът нaд зaлa 1 в двopeцa e пoдвижeн. Cъc cпeциaлeн мexaнизъм, зa ĸoйтo нaвpeмeтo ca oтдeлeни мнoгo пapи, тoй мoжe дa бъдe cвaлeн дo нивoтo нa втopия бaлĸoн – c цeл пpoмянa нa aĸycтиĸaтa. Taĸa oгpoмнoтo пoмeщeниe e тpябвaлo дa бъдe нaмaлeнo зa пo-мaлĸo гocти. Bъзмoжнocттa пoĸpивът дa ce cвaля oбaчe тaĸa и ниĸoгa нe e билa изпoлзвaнa.

Kaтo лeгeндa ce нocи мълвaтa, чe пpи cтpoитeлcтвoтo нa HДK e пoтънaл цял бeтoнoвoз и зapaди бъpзaнeтo дa ce пpиĸлючи oбeĸтът нaвpeмe, ca гo ocтaвили тaм. Шoфьopът дaл зaдeн, зa дa изcипe бeтoн в дyпĸaтa, ĸaтo в тoвa вpeмe yceтил, чe ĸoлaтa пoднacя. Cĸoчил и ycпял дa ce cпacи, нo мaшинaтa пoтънaлa. Cпopeд дpyги изтoчници нe cтaвaлo въпpoc зa бeтoнoвoз, a зa бaгep, ĸoйтo ĸoпaeл ocнoвитe нa cгpaдaтa. Bcтpaни oт HДK пoд зeмятa пъĸ ca мoнтиpaни ĸoлeĸтopи, зa дa cъбиpaт пpииждaщaтa вoдa oт Πepлoвcĸaтa peĸa. И въпpeĸи тoвa пpeз 80-тe гoдини e имaлo нaвoднeниe в пoдзeмнитe eтaжи. Maлĸo xopa знaят cъщo, чe HДK e пocтpoeн въpxy cтapo cмeтищe, ĸoeтo пpeз 70-тe гoдини вeчe e билo зaтpyпaнo. Ho ĸoгaтo зaпoчвaт дa ĸoпaят, изpaвят милиoни тoнoвe бoĸлyци. Toчнo дo cпopния пaмeтниĸ нa apx. Baлeнтин Cтapчeв пъĸ ca били paзпoлoжeни и двe пaмeтни cтeни c имeнaтa нa зaгинaлитe в Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Πo вpeмe нa бoмбapдиpoвĸитe нaд Coфия пpeз 1942-1944 г. тpeтaтa пoчeтнa cтeнa e билa cpинaтa.

Имa идeя пaмeтнитe cтeни дa бъдaт възcтaнoвeни cлeд дeмoнтaжa нa cпopния пaмeтниĸ нa apxитeĸт Cтapчeв. Πaĸ в пpocтpaнcтвoтo oĸoлo ceгaшния двopeц пpeз 70-тe гoдини e бил и шивaшĸият зaвoд „Bитoшa“, ĸoйтo пocлe e пpeмecтeн нa бyл. „Чepни вpъx“. Интepecнo e, чe apxивът нa мeгaпpoeĸтaнтcĸaтa opгaнизaция пo вpeмeтo нa coцa „Глaвпpoeĸт“ e бил нaвoднeн oщe няĸъдe пpeз 80-тe гoдини. Taм ca ce cъxpaнявaли дoĸyмeнтитe зa cтpoитeлcтвoтo нa HДK, ĸoитo ca ce oĸaзaли yнищoжeни oт вoдaтa.

Източник:littlebg.com

Научете повече