Заложническата драма на летище Сарафово през 1981 г. – първата битка на бойците с червени барети

Датата е 24 май 1981 г. В цялата страна се провеждат празнични манифестации по повод Деня на славянската писменост и култура. Специалното поделение във Враня е вдигнато по тревога в 9 часа и 18 минути. На летище Сарафово край Бургас е извършено принудително кацане на турски пътнически самолет с 86 души на борда, без да се брои екипажа. Приземяването е по нареждане на превзелите с оръжие машината четирима турски терористи. Техният ултиматум е: освобождаване на съидейници в турски затвори и получаване на политическо убежище в България. В противен случай самолетът щял да бъде взривен.

На  злополучния ден обаче, командирът на баретите Нено Ганчев  и началник-щаба на батальона са в Москва на обмяна на опит с добилите го вече в Афганистан съветски елитни спецподеления. Нарушен е елементарен военен принцип – винаги един от двамата да е на разположение. Заместник началник щаба капитан Маринов е принуден да поеме командването. В определоното от норматива време от 199 човека се явават само 6 офицери и 42 сержанти. Тоест, едва 1/4 от целия личен състав. Останалите 3/4 от състава със заповед на шефа на СГУ са пръснати по улици и площади в София, за да охраняват ученическата манифестация. Оказва се, че самото ръководство на МВР е „ликвидирало“ елитното си поделение. В тази напрегната обстановка капитан Маринов получава заповед да подбере група от 3 офицери и 22 сержанти. Запознават ги с обстановката: на летището край Бургас е кацнал самолет ДС-9 на турските авиолинии, овладян от терористи.

Групата се снаряжава с щатното оръжие и малко след 13.00 часа излита за морския ни град със служебния самолет на военния министър Добри Джуров. В 14 часа те вече са на летище Сарафово. В Бургас вече е създаден оперативен щаб, който е започнал преговори с похитителите. Командирът е извикан и му е поставена първата бойна задача. Бойците се разполагат в Почивния дом на МНО в Сарафово и започват да навлизат в обстановката.

ДС-9 изпълнявал редовен полет от Истанбул за Анкара. Отвлечен е от трима души; на място към тях се присъединява симпатизиращ им пътник – войник от турската армия. Отклоняват полета и кацат в България. Искат незабавно освобождение на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко анкарски вестника. Държат се намахано и агресивно. Твърдо заявяват, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, ще започнат да разстрелват пътниците с американско поданство. Ако и това не стресне и принуди турските власти да отстъпят, категорично обявяват, че ще взривят самолета с всички на борда. В процеса на разговорите пилотите успяват да осведомят нашите власти, че терористите имат два пистолета и разнасят някакъв пакет с военни щемпели, за който твърдят, че е адска машина.

Бойците са разпределени в подгрупи, на всеки е поставена персонална задача.

Обстановката е все по-усложняваща се. Аеропортът и пистата са отцепени, самолетът е в края на терена, близо до оградата. Тук, на мястото на действието, става ясен и пропуск в подготовката – нашите барети са обучавани да щурмуват самолети само по принцип, на никого не е минавало през ума подробно изучаване на обстановката вътре в машините на различните марки самолети. Никой от командосите няма представа за салона, помещенията, кабините и люковете. Стига се до абсурда бойците да се готвят за щурм, а нямат никаква представа за разположението на салоните, сервизните помещения, багажното отделение, люковете. За щастие, късно следобяд на летището каца самолет с турски представители на външното им министерство и командоси. Истински, натренирани, подготвени. И познаващи ДС-9 до последното кабелче. Тенастояват да се заемат със случая. От най-високо място в София отговарят, че това си е наша работа, а мотивите за отказа са най-вече политически.

Капитан Маринов не спи. Той тутакси оценява шанса да се добие представа как изглежда  вътрешността на отвлечения ДС-9. Машината с турските дипломати и командоси е същата. В интерес на общата работа турците скланят да допуснат нашите бойци до техния самолет, за да го огледат и опознаят. За половин час двама офицери правят скици на отделните салони и отделения, пресмятат откъде биха могли да атакуват. Когато обаче започват да планират конкретно, разбират, че в схемите им липсват още много неща. Отново молят турците за допуск в самолета. Те великодушно им отпускат още 45 минути. Турските дипломати са категорични: никакви отстъпки. Преговори – докато се създадат условия за атака от командосите. И дават да се разбере недвусмислено, че при атаката пленници няма да се вземат. Цяла нощ преговорите продължават.Те обаче текат бавно. Турските дипломати нервничат и настояват техните командоси да решат проблема.

Към 22 часа терористите дават съгласие на самолета да се качат представители на летището, които да донесат храна и вода. Преоблечени като обслужващ персонал, при терористите отиват капитан Маринов и лейтенант Колев. Няколко часа по-късно отново се връщат и внимателно оглеждат самолета отдолу. С малко данни и много фантазия ръководството успява да сглоби план за атака. В същото време психолози се опитват да убедят по радиовръзката терористите в необходимост от преговори очи в очи. Това е за печелене на време.

 С падането на нощта излиза наяве още един недопустим пропуск – групата не разполага с прибори за нощно наблюдение. Оперативният щаб пък прави друга глупост – вместо да ги остави да почиват, възлага на момчетата цяла нощ да охраняват двата самолета и главния ход на аерогарата. Нещо, което и десетина пенсионирани военни биха свършили идеално. На разсъмване бойците сдават охраната на местни милиционери и се прибират за почивка в Сарафово. Едва полегнали, след час получават заповед да се приготвят за атака. Недоспали и уморени, са натикани в автобус, паркиран зад централната част на аерогарата.

Денят е горещ. Акумулаторите на аероплана се изчерпват, радиостанцията отказва, климатикът спира работа. За кратко време температурата в салоните на самолета достига 40 градуса. Терористите нареждат да се отворят вратите. Шансът е оценен от оперативния щаб правилно и заедно с техниците в самолета са изпратени и двама офицери от спецгрупата. Те наместват липсващите части от мозайката. Добиват и представа за психологическата обстановка – терористите са изнервени от ситуацията и разтревожени от забавянето на двамата техни преговарящи другари, мъжката част от пътниците пък е на крачка от бунт и саморазправа с похитителите си.

Терористите приемат да преговарят очи в очи. Към 10.00 часа изпращат парламентьор, който освен, че иска зареждане на акумулаторните батерии и ремонт на радиостанцията, категорично  заявява: до 12 часа да започне процедура по освобождаването на затворниците в Турция и даването им на политическо убежище в България. В противен случай започват екзекуции като начало, а като финал – взривяването на самолета.

Около 12.00 часа агресивността нараства. Похитителите на самолета вече са сигурни, че преговарящият им е задържан, че никакви преговори не се водят, че им се готви някакъв капан и поставят ултиматум: или изпълнение на исканията им, или започват убийствата. Нещо повече – всички пътници са заставени да напишат прощални писма до близките си. Оперативният щаб разбира, че е преиграл и съобщава, че връща парламентьора-терорист на борда. Другарят му, който е в пилотската кабина вижда как го качват на лек автомобил и изтичва да го посрещне на изхода.

Командирът на отвлечения самолет за миг е оставен без надзор и включва двигателите. Самолетът бавно се плъзва по пистата. Терористите се объркват. Страхът взривява пътниците – една част започват да скачат през отворените врати, друга се нахвърля върху похитителите. Проехтяват гърмежи.  Трима по-смели мъже от пътниците се нахвърлят върху единия от терористите и го повалят, отнемат му пистолета и го застрелват. Другият се шмугва в скачащата през люковете навалица. Голяма част от останалите пътници се спускат да търсят аварийните изходи. От страна на оперативния щаб успяват само да наредят да се блокира пистата от пожарните автомобили. Без заповед от никого автобусът със спецгрупата се насочва към самолета.

Командирът на групата капитан Маринов даже не е там, а пред централната сграда на летището. Виждайки, че леката кола с парламентьора тръгва към самолета, съобразява светкавично и се спуска подире й.  Шофьорът-милиционер го вижда и усещайки, че нещо не е наред, спира. Капитанът отваря вратата и поваля терориста по очи на асфалта. Същевременно щурмовата група се хвърля, за да овладее паниката сред безразборно напускащите машината пътници. Самолетът бавно допълзява до пожарните. От него продължават да скачат ужасени хора. Една част от бойците го обкръжават, други подгонват пътниците. Стрелят във въздуха, за да ги респектират и заповядват всички да легнат. Пътниците разбират каква е целта и изпълняват послушно всичко. Те посочват третия от терористите, който веднага е заловен. Последният е намерен в самолета и обезвреден. Проверката после показва, че самолетът не е бил миниран, както са твърдели терористите.

Кошмарът свършва. След това започват анализите. За съжаление, изводът е тъжен: България все още няма антитерористична част, подготвена да даде адекватен отговор на планиран и подготвен терористичен акт. Заповедта да се създаде специално поделение не прави командоси. Те се създават с много пот, ум и не накрая – пари. Държавата дава последното. Закупени са пистолети със заглушител, компактни картечни пистолети, револвери с възможност за стрелба със стоп-патрони и газови боеприпаси, светлинно-шокови гранати… Нарядите по линияна СГУ са спрени. Момчетата се трудят.

Когато на 7 май 1983 г. четирима отвличат АН-24 от редовен полет София – Варна, МВР вече има командоси. Специализираният оперативен милиционерски батальон издържа изпита и с чест може да носи червените барети.

Терористите изискват промяна на полета до Австрия.

Оперативният щаб планира и провежда акция, която е чест за всеки мозъчен тръст и заслужава да влезе във всеки добър учебник по антитероризъм. Специалистите нареждат на пилотите да симулират полет към Виена. Самолетът се върти почти два часа из България и се насочва към Варна, в която осветлението е спряно. Малко след 20.00 часа преминават над Девненския канал и един от пилотите обяснява на нахаканите младежи, въоръжени с ножове:

– Това е Дунав, вече сме над Виена.

Когато кацат на пистата, към самолета се насочва група командоси в „австрийски“ униформи. Един от терористите се усъмнил, гледайки атлетичните мъже, сграбил стюардесата и опрял нож в гърлото й. Бойците са натренирани, те вече са онази мечтана пружина, която не може да бъде спряна. Щурмът завършва за една минута – люковете са избити, командосите нахлуват, ехтят изстрели. Бабаитът, посегнал на момичето, е застрелян, а другите трима са проснати и овързани на пода…

България вече има своите червени барети. Те са там, където другите не могат!

Източници: http://anika.hit.bg/; www.blitz.bg; www.desant.net; www.temanews.com

Научете повече

Нови подробности за садистката Габи, която изтезава животни за пари

В социалните мрежи беше посочена садистката, която бе задържана за причиняване на смърт на животни по особено жесток начин с цел набавяне на имотна облага. Тя и 35-годишният мъж, на който бяха щрактнати също белезници като неин помагач в зверствата, остават под постоянен арест, реши съдът.

В профилите ѝ в социалните мрежи се изливат брутални заплахи и квалификации по неин адрес, след оповестяването на информацията за изтезаваните животинки, а видимо самата тя е споделяла кадри, на които се любува на кучета и влечуги.

Профилите й са публични и все още съществуват, тъй като в ареста 26-годишната жена не разполага с телефон.

Междувременно от ГДБОП разпространиха снимки на иззети вещи при обиските в София и Перник, които са свързани с тежките престъпления, които извършвали, за да припечелват.

От Апелативната прокуратура в София пък съобщиха на свой ред, че 26-годишна жена и 35-годишен мъж от Перник са задържани за причиняване на смърт на животни по особено жесток начин с цел набавяне на имотна облага.Двамата са обвинени, че са убивали животните, заснемали са действията си и са продавали кадрите на клиенти от чужбина, които са ги поръчвали. Заплащането е извършвано чрез криптовалута и различни онлайн платформи за разплащания.

Сред измъчваните и убивани особено жестоко животни са морски свинчета, заек, котка, бяла мишка.Под ръководството на Окръжната прокуратура в Перник се провеждат действия по разследване по досъдебно производство за извършени няколко престъпления от Наказателния кодекс.

Извършени са претърсвания на адреси в няколко населени места, сред които Перник и София. Иззети са компютър, телефони и други вещи, послужили за извършване на престъпленията.

Сцените на умъртвяване били изключително брутални, уточниха пред „Мироглед“ от Апелативната прокуратура в София.Сигналът за отвратителното деяние е подаден от Германия. Гражданин се натъкнал на покъртителното видео в „Телеграм“. Незабавно подал сигнал на природозащитна организация, който пък сигнализирала властите.Така започнало разплитането на случая. Доказано е, че IP адреса е от България и престъплението довело до арестите на двамата перничани.

Заради престъплението са извършени претърсвания на адреси в няколко населени места, в това число в Перник и София.

До момента е установено, че в периода от септември 2022 г. до януари 2025 г. обвиняемите са се сговорили помежду си да убиват животни в страната и чужбина, чрез което да се набавя имотна облага.

26-годишната жена е сочена като извършител, а 35-годишният мъж – като помагач. Сред иззетите вещи са и такива, използвани за мъчението на животните, както и дрехите, с които е било облечено лицето от женски пол за целите на създаването на видеоматериалите, които лицето от мъжки пол е заснемало.

Двамата са обвинени и за извършване на финансови операции или сделки с имущество, за което знаели или предполагали, че е придобито чрез престъпление.

Има хора, определяни за зоосадисти, които получават сексуална възбуда, сексуално удоволствие или удовлетворение от измъчването на животни. Засега не се съобщава обаче дали клиентите на обвиняемите са били зоосадисти и са търсили кадрите с цел постигане на сексуална удовлетвореност.

Източник:kriminalno.com

Научете повече

Разкри се голяма измама: Аз съм дъщерята на Васил Божков! Отвлякоха ме…

В разкритата измама от пловдивската полиция за близо 35 000 лева, е било замесено името на скандалния развенчан олигарх Васил Божков. Днес Районна прокуратура – Пловдив привлече като обвиняем и задържа 29-годишен мъж, който по хитра схема е успял да измами 61-годишен мъж и му е отнел сума в размер на 34 700 лева.

По информация на „Трафикнюз“, всичко започнало, когато пострадалият 61-годишен мъж видял в социалните мрежи публикувана обява, с която се отправял призив за събиране на помощ за болно дете, което спешно се нуждаело от лечение. Съобщението било пуснато от профил на жена под името Галя Божкова, представяща се за дъщеря на Васил Божков.

„Дъщерята” влязла в комуникация с измамения, като му поискала първоначално сумата от 300 лева за дарението с претекст, че след седмица ще му бъде върната сумата от 1200 лева. Обещанието било, че размерът на всички суми, които бъдат дадени за лечението, на детето ще бъдат възстановени многократно на дарителите. Така 61-годишният мъж се съгласил да помогне и многократно общувал по мобилно приложение с „жената”. Той на няколко пъти изпратил парични преводи в общ размер на 29 000 лева.

В един от случите измамничката заявила, че Васил Божков живее в Резиденция Бояна, но енергото е спряло тока в жилището му. Така помолил измамения за сума ,с която да бъде платено електричеството, а 61-годишният се вързал на казаното и пратил отново пари на задържания.

В началото на март 2025 г. на пострадалия по телефона се обадил задържаният, който си преправял умело гласа и се представял през цялото време за дъщеря на хазартния бос. Първоначално съобщил на наивника, че трябва да изпрати още 2000 лева, а след това му се обадил с мъжки глас и казал, че „дъщерята” на Божков била отвлечена от дома й в София и похитителите искали 3500 лева откуп. Пострадалият се съгласил и превел исканата сума. Впоследствие се усъмнил и подал сигнал в полицията в Пловдив.

Така бил извършен и ареста на обвиняемия, който е задържан за 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои Районна прокуратура – Пловдив да внесе искане в съда за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.Иначе е публично известо, че Васил Божков няма дъщеря. Олигархът има един-единствен син – Антон.

Научете повече

Нови подробности за бруталното убийство на Мариян убит по особено жесток начин

20-годишният мъж от Видинско, обявен за издирване преди четири дни, бе убит по особено жесток начин. Извършителите са установени, но държавното обвинение отказва да дава каквито и да е било подробности за тежкото престъпление пред медиите.

„От хората чуваме от града, че той е бил тормозен, но той лично не ни го е казвал това нещо. Питали сме го, но той не е искал да ни споделя, явно не е искал да ни притеснява“, казва приемната му майка – Павлинка.Мариян е отглеждан от приемните му родители – Павлинка и Валери Вътови. Напуска дома им през лятото на 2023 година, но понякога се отбивал при тях. Мести се на различни адреси в града, опитал е да работи и в чужбина.

„На 23 февруари последно идва вкъщи, дадох му пари, храна, но той не ни споделя нищо. От хората чуваме, че е бил тормозен. Много е добър, но не искаше да ни слуша, искахме да е при нас, но настоя да е сам“, каза още Павлина.Къщата, в която последно е живял Мариян, е била обитавана от няколко души. В момента в нея няма никой. А следи от това, че е била претърсвана, още личат по тротоара пред нея.

Изясняването на фактите и обстоятелствата по случая продължава.

Междувременно излезна информаия,че двама души са задържани за жестокото убийство на 20-годишния Мариян Пасков от Кула, Видинско. Това съобщава БНТ, позовавайки се на свои източници.

Изплува и сексуално насилие в бруталното убийство на Мариян.Във Видинско са ужасени от зверското престъпление с 20-годишното момче, зоват за справедливост.Това гласи информация, споделена от в групите Кула без цензура и Гражданско Движение - АЗ ОБИЧАМ ВИДИН.

Според непотвърдена информация престъплението е извършено с изключителна жестокост и подчертава тежък проблем – какво се случва с уязвимите младежи, които навършват пълнолетие, но не са напълно готови да се справят сами?Липсата на защита и подкрепа за такива хора ги оставя изложени на опасности, а този трагичен случай поставя въпроси, които не можем да подминем.Все още няма официално потвърждение от полицията, но десетки граждани пишат в социалните мрежи за престъплението. Много от тях споделят, че предпочитат да са анонимни, тъй като градът е малък и се притесняват.

„Брутално убийство в град Кула област Видин.

Нека запалим по една свещичка днес в памет на това добро и наивно момче Мариян Пасков!

Почивай в мир!

Трагедията на Мариян и въпросите, които не можем да отминем.

Тази седмица научихме за ужасяващата смърт на Мариян – едно от децата, които пораснаха в приемна грижа. Той беше едва на 20 години.

Вероятно убит по особено жесток начин. Според непотвърдена информация от общността, престъплението е съпроводено със сексуално насилие, с прорезни рани, обгорен. Вероятно става дума за изключителна жестокост.

Мариян беше абитуриент миналата година – един от онези млади хора, които след години в приемно семейство правят първите си стъпки към независим живот. Приемните му родители искаха да го подкрепят в намирането на работа и дом, но той настоя да се справя сам. Въпреки всички опити за помощ, той отказа.

И тук идва най-големият въпрос: какво правим като общество за тези млади хора, които не са напълно самостоятелни, но по закон са пълнолетни?

Мариян е бил уязвим. Дете с интелектуални затруднения, което попада в онази опасна “сива зона” – правно достатъчно голям, за да взема сам решения, но не достатъчно защитен, за да избегне злоупотреби.

За такива като него опасностите са навсякъде. Много младежи с лека или умерена умствена изостаналост стават лесни жертви на експлоатация – използвани за просия, принуждавани да проституират, вкарвани в дългове или изолирани от обществото.

Този случай отново поставя труден, но неизбежен въпрос: къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?

Социалните работници не могат да задължат един пълнолетен човек да остане в защитено жилище. Държавата не може да го принуди да търси помощ. Но когато такъв млад човек остане сам, без подкрепа, без контрол, без защита – последствията могат да бъдат фатални.

В град Кула много хора са знаели, че с Мариян нещо не е наред. Че е сам, че е уязвим.

Трагедията на Мариян е аларма, която ни напомня, че има хора, оставени в нищото – твърде уязвими, за да оцелеят сами, и твърде “самостоятелни”, за да получат нужната защита.

Не можем да си позволим да затворим очи. Но какво можем да направим?,“ пишат от гражданското движение./Блиц/

Научете повече

29 г. след разстрела на трима полицаи в „Люлин“: Убиецът заплашва надзиратели и осъди България!

Канонада от изстрели отеква сред панелните блокове на столичния жк „Люлин“ в ранното утро на 3 май 1996 година. Минути по-късно във вход В на блок 329 окървавени издъхват трима полицаи – Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София, и колегата им от Девето РПУ Ангел Ангелов. Край телата им е единственият оцелял – старши сержантът от Девето РПУ Пламен Варадинов, който е ранен.

Двамата стрелци се измъкват от входа и побягват между сградите. След миг районът почернява от полиция, но от тях няма следа.

Три месеца и половина отнема на разследващите, за да стигнат до единия от стрелците – 32-годишния Иво Кашавелов. Той е арестуван, след като извършва ново брутално престъпление – пребива жена, която му направила забележка, че е паркирал неправилно, затова блъснала лекия му автомобил „Фолксваген Джета“. Съпругът й вижда това от балкона и го догонва с кола. Кашавелов обаче вади пистолет и стреля.

Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на издирвания за убийството на тримата полицаи. На 5 август 1996 г. на автобусна спирка в жк „Младост“ Иво Кашавелов е арестуван. При разпитите обаче той отказва да говори или отрича всичко.

За да открият доказателства, разследващите залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него е настанен арестант, който трябва да бъде пуснат скоро. Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. „Слатина“, като му казва, че може да вземе всичко от вътре, само да унищожи всички улики.

Така криминалистите откриват скривалището на тройния убиец, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се установява, че именно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

Плочата в памет на убитите служители на МВРСнимка: СДВР

Смъртоносно съвпадение

При разследването на зловещото престъпление се оказва, че животът на тримата полицаи е отнет в резултат от случайно, но смъртоносно съвпадение. Всъщност четиримата служители на МВР не са отишли в „Люлин“, за да търсят Кашавелов и съучастика му. А по сигнал на лекарката Юлия Машалова, която се оплакала, че след тежкия развод на сина й, е станала жертва на рекет. В жалбата си медичката описала, че е видяла съмнителни млади мъже около дома си. 

Заповедта към четиримата полицаи е да задържат рекетьорите и да ги отведат в районното управление. В същата фатална сутрин Иво Кашавелов, който се занимава основно с кражби на коли, и негов съучастник планират да отмъкнат лъскавия джип на съсед на лекарката. Двамата са въоръжени с автомат „Калашников“ и пистолети.

Така полицаи и крадци се озовават едни срещу други пред блок 329. Служителите на МВР тръгват към двамата мъже, които пък хукват да бягат и влизат в един от входовете. Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов ги последват, а на Пламен Варадинов казват да изостане малко. Това спасява живота му.

Във входа избухва стрелба, а години по-късно следователят Емил Иванов разказва, че при огледа са открити две шепи гилзи. Красимир и Йордан издъхват на място. Ангел успява да стреля няколко пъти по Кашавелов и го ранява, но умира преди да дойде линейката. 

„Аз отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. По-високият държеше в дясната си ръка по-дълго оръжие. Не мога да твърдя дали е малък „Калашников“ или „Скорпион“. С това оръжие той даде още няколко изстрела по колегите от близко разстояние. Двамата побягнаха през колите между детската градина и жилищния блок“, казва пред разследващите простреляният, но оцелял Пламен Варадинов.

Най-страшното е децата да си отиват преди родителите, казват почернените близки

Той обяснява, че не е стрелял по тях, защото срещу него имало жилищен блок и може да нарани невинен гражданин.

Доживотна присъда без право на замяна

Месец, след като е задържан, Иво Кашавелов е обвинен в убийството на трима полицейски служители, а на 4 юни 1997 г. са му повдигнати обвинения по най-малко десет други престъпления. През следващата година делото влиза в Софийския градски съд. 

Безскрупулният престъпник трябва да отговаря пред магистратите за убийството на трима полицейски служители, няколко опита за убийство, обири, кражби, незаконно лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия. 23-годишният Ангел Ангелов, 34-годишният Йордан Бинев и 46-годишният Красимир Трошанов са погребани в София. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Между май 1999 и 8 март 2000 г. СГС провежда най-малко седем заседания, като на последната дата осъжда Кашавелов за убийство при отегчаващи вината обстоятелства, хулиганство, опит за въоръжен обир, лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия и го оправдава по другите обвинения. Наказанието е най-тежкото предвидено в закона – доживотен затвор без право на замяна при усилено строг тъмничен режим – т.нар. „специален режим“.

Присъдата окончателно е потвърдена от Върховния касационен съд през август 2004 г. Съучастникът му пък така и остана неразкрит.

Мъката остава за близките

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път младши лейтенант Ангел Ангелов, старши лейтентант Красимир Трошанов и капитан Йордан Бинев. 

„Най-страшното е децата да си отидат преди родителите“, казва през сълзи бащата на Ангел – Александър Ангелов.Погребението на тримата полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

23-годишният Ангел е започнал работа в Девето РПУ след мисия в Камбоджа. Той все още не е семеен. 46-годишният Красимир Трошанов и 34-годишният Йордан Бинев оставят синовете си сираци. Момченцето на психолога Йордан е само на 6 години. 

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път тримата убити полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

11 шефове в МВР бяха наказани, защото са изпратили неподготвени служители. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка само седмица след тройния разстрел, след като бе заснет от журналисти как се весели в компанията на манекенки часове след трагедията. 

26 г. по-късно: Заплахи към надзиратели и отказ от работа, но с право на фитнес

Нежелаещ да комуникира, наказван за заплахи към надзиратели и други лишени от свобода и отказващ да работи. Така звучи част от личното досие на осъдения на доживотен затвор без право на замяна Иво Кашавелов, съобщиха за Dir.bg от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

Според затворническата администрация тройният убиец демонстрира явно нежелание да общува със служители, подлагайки на съмнение всеки опит за комуникация. Това силно затруднява ежедневните опити за въздействие и реализиране на социално-възпитателни дейности. Отношението му към лишените от свобода в групата не се различава особено от това към служителите на затвора, допълват пред Dir.bg от ГДИН. Вече 58-годишният Кашавелов не желае да участва в общогруповите мероприятия на затвора, включително му е предлагана работа, която също е отказал.

Преди години е наказван за заплахи към служители от надзорно-охранителния състав и физическа саморазправа с друг затворник. Към момента няма актуални наказания. Продължава обаче да бъде на специален режим. 

Именно заради условията в Софийския централен затвор и систематичното поставяне на белезници при извеждането му от неговата килия, през 2011 г. тройният убиец успя да осъди България в съда в Страсбург. Той получи обезщетение от 7000 евро.

Сега от ГДИН казаха, че Кашавелов е настанен в самостоятелно помещение, в зоната с повишена сигурност на Софийския затвор, където разполага с 8 кв. м. жилищна площ, с достъп до пряка слънчева светлина и възможност за проветряване. През студените месеци спалните помещения се отопляват с монтирани радиатори. В помещението има обособен санитарен възел с тоалетна и подвижен душ с топла и студена вода. Разполага с легло, шкаф, маса и стол.

Той ползва правото си на престой на открито, в рамките на минимума определен от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ежедневно в размер на час и половина. На територията на групата, в която е настанен, функционира оборудвана фитнес зала, която той има право да посещава още един час ежедневно. 

Автор : Надежда Христова dnes.dir.bg

Научете повече

Серийния убиец който хвърля в ужас русенци през 90-те/Видео/

На 6 октомври 2000 г. Здравко Петров  и съучастникът му Пламен Радков  бяха осъдени от Окръжния съд на доживотен затвор за 5 кървави убийства, кражби, отвличане, грабежи ,  изнасилване и побои, припомня столичен вестник. На процеса двамата отрекоха вината си и обявиха , че престъпленията са дело на мъртвец и на мистериозен руснак.

Ако Здравко Петров проговори , той ще посочи поръчителите на 2 убийства  през 1998/1999 г. в крайдунавския град, казаха криминалисти. Тогава той застреля митничаря Калоян Миховски /26 г./ и началникът на смяна на  ТЕЦ "Изток" , бившият полицай Йордан Йорданов /36 г./ . Килърът беше задържан след друго двойно убийство в кафе-бар "Севастопол" на 22 май 1999 г., когато гръмна бившия бодигард Ангел Димитров /24 г./ и барманката Венета Николова /26 г/. 

Съучастникът му Пламен Радков пък уби сарафа Георги Георгиев /60г./ в асансьора на бл. "Сердика"  на 2 февруари 1999 г.

През 2002 г. Здравко Петров бяга от конвоя на гара Мездра, докато го прехвърлят от Софийския централен затвор в Белене. Опасният престъпник е заловен дни по-късно след мащабна полицейска хайка.

Научете повече

Навръх Свети Валентин: Застреляха жена в заведение

 40-годишна жена беше застреляна в заведение на Свети Валентин.

Местната полиция е била повикана на сигнал за безредици в ресторант  малко след 19 ч. в петък.

В изявление на властите се казва, че служителите са открили жена, която „е получила наранявания, съответстващи на огнестрелни рани“, пише Нова телевизия.„Тя е била обявена за починала на място и в момента се води разследване за убийство. Нейните близки роднини са информирани“, допълниха те.

Заподозреният за убийството мъж се смята, че е познат на жертвата.

Той е избягал от мястото на нападението и опитите за откриването му продължават.

Полицаите откриха автомобил, свързан с инцидента, както и огнестрелно оръжие.

Научете повече

Първа версия за зловещото убийство във Вакарел

 

Жестокото убийство на двете дечица във Вакарел разтърси България.

Клиничният психолог Александър Малинов бе един от първите специалисти, които коментираха смъртта на две деца – на 5 и 11 години във Вакарел, открити убити. Телата са намерени от баща им, а досега разследването показва, че извършител е майката.

„Това престъпление вероятно е извършено без някакъв умисъл. Инцидентът ни дава да разберем, че тази майка не се е събудила с мисълта, че ще убие децата си. Вероятно става дума за жена с тежко психично страдание. Може да става дума за нелекувана депресия. Психиатрите тепърва ще установяват защо се случва това”, каза Малинов пред Нова телевизия.Радион Тишченко е близък приятел на семейството. Новината за убийството на двете деца дошла като гръм от ясно небе. „Взимахме ги сякаш за пример. Ядяха здравословно, спортуваха, работеха, учеха децата, допълнителни занимални, карате, за малката – балет. Обичаха се, т.е. показваха това нещо, че са добро семейство. Аз дори никога не съм виждал да се карат, ако бъдем честни”, разказва той.

31-годишната майка е украинка, а бащата е бесарабски българин. Във връзка са от ученическите си години. „Плодът на тяхната любов и семейният живот са двете им деца. Момченце и момиченце. Децата как бих ги определил? Като прекрасни дечица. Прекрасни, страхотни деца”, споделя Радион.

„Пред нас, пред всички, пред хора, пред приятели, са си нормално българско семейство. Българско, украинско, както щете ги наричайте”, казва още той.

След края на летния сезон семейството се преместило от Ахелой в София. Последните месеци само мъжът работел. Майката трябвало да се грижи за децата. Докато си стъпят на краката отседнали при познати във Вакарел, споделя Радион. „Просто бяха при приятели за няколко дни, за да ходят на огледи. Нищо такова. Те не се плащали наем, не се живели под наем”, обяснява мъжът.

„Но сме длъжни като бесарабска общност, като приятели – да се погрижим за достойно погребение на тези прекрасни дечица”, разкрива Радион.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Две мъртви деца бяха открити в къща във Вакарел

Разследва се смъртта на две деца - на 6 и на 11 години, открити в къща във Вакарел. 

Майката на децата е избягала от мястото на престъплението, предаде БТВ. Според непотвърдена информация тя е извършителят на убийството.

Сигналът е подаден в 13.55 ч. от собственичката на къщата, в която семейството е живеело под наем.

Към мястото на престъплението пътува окръжният прокурор Наталия Николова. Извършват се процесуално-следствени действия.

Действията продължават под надзора на Окръжна прокуратура. 

Припомняме, че през 2020 г. подобен случай разтърси Сандански. Тогава две деца загубиха живота си след скандал между родителите им. Жертвите бяха 5-годишно момче и 3-годишно момиче. Убийството беше извършено от майка им с домакински ножове. Тя беше осъдена на доживотен затвор без право на замяна в първоначален специален режим.

Източник: novini.bg

Научете повече

През 1991 г. в този хотел става жестоко убийство. 26 години по-късно скелетът на убитата е открит в шахта!

Историята на Росица, чийто скелет през 2017 година бе открит в подземието на хотел „Смолян“. Разследването на едно от най-мистериозните убийства в България приключва без обвиняем, 27 години след извършване на деянието. Въпреки изтеклата давност, разследващите направиха всичко възможно да се разплете зверското деяние.

В тази шахта е намерен скелетът на жената

На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.

Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството.

Предполага се, че от тук е хвърлено тялото

По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници. Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването. Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години.

Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка. В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията.

Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.

Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето. Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета. 

Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“. Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията. Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.

Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово. Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник. Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване.

Майката на Росица Шинка 26 години се молела дъщеря й да е жива

До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. 

Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената. „Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Източник: otzvuk.bg

Научете повече

Странно убийство с всички белези на показна екзекуция разтърсва страната на 1 октомври 2005 г

При екзекуцията дъщерята на вносителя на беларуски камиони преживява и катастрофа на колата

Посред бял ден пред очите на дъщеря му е застрелян бизнесмен, докато управлява колата си. В автомобила се вози 15-годишната му дъщеря. Полицията няма сведения Румен Юруков да е свързан с криминалния контингент, но показното убийство е нагло и извършено професионално, а такива екзекуции не се правят случайно.

Около 14 часа на 1 октомври 2005 г. 44-годишният бизнесмен Румен Рангелов Юруков излиза от дома си в столичния кв. „Лагера“ заедно с 15-годишната си дъщеря. Двамата се качват в лек автомобил „Хонда Прелюд“ и той потегля бавно, защото е в малка пряка между блоковете. В този момент към колата приближава мъж и открива огън по шофьора. Три от куршумите го уцелват в тялото, момичето е невредимо, но изпада в шок. Макар и прострелян, Юруков продължава да кара още 200 метра, след което колата се блъска в оградата и бетонните саксии с цветя на кафене „Червеното“ в квартала. Ударът не е особено силен, тъй като предната част на колата не е силно деформирана. Юруков умира на място, а килърът успява да избяга.

Според очевидци убиецът е бил висок мъж с черно яке, черна шапка и слънчеви очила. Предполага се, че е чакал близо до детска градина на ул. „Баба Илийца“, на метри от блока, където живее Юруков, след което стрелял в него. После килърът избягал в посока улица „Житница“. 

По думите на тогавашния заместник-директор на СДВР полк. Стоян Велчев убиецът е стрелял отляво на жертвата три пъти, а куршумите са излезли от дясната страна на тялото. 

Бизнесът

За разлика от голяма част от жертвите на показните убийства Юруков не е криминално проявен и се е занимавал с легален бизнес, съобщават от МВР.

Справка във фирмените регистри показва, че Румен Юруков е съдружник в две фирми - „Белаз-Балкан“ ООД, в която държи 50%, и „Булдийлс“ ООД, в която има дял от 25%. „Булдийлс“ е с предмет на дейност вътрешна и външна търговия. 

Двете фирми се занимават с търговия на едро и посредничество с разнообразни стоки, но не са свързани със сделки извън закона. Съдружници на убития обаче имат интерес в хотелиерския бизнес и търговията с горива. В „Булдийлс“ Юруков е със своята сестра близначка, както и с Илиян Рангелов, а той според регистрите е собственик на хотели на Слънчев бряг. Предметите на дейност на „Белаз-Балкан“ са външнотърговска дейност, търговско представителство и посредничество на физически и юридически лица, комисионерство и лизингови сделки. 

По това време „Белаз-Балкан“ е изключителен дилър на беларуския автомобилен завод „Белаз“ за България, Гърция и Македония. Заводът е един от най-големите производители на механизация за открит добив и за едромащабни строителни работи. „Белаз-Балкан“ има ремонтни бази и складове за резервни части при най-големите открити рудници у нас като „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ и осигурява сервизното обслужване на самосвалите „Белаз“. Основният съдружник на убития има друга фирма, която се занимава с търговия на твърди, течни и газообразни горива. В нея 10 процента държи руският гражданин Сергей Смирнов. 

Семейство

След шока от убийството на баща си и последвалата катастрофа дъщерята на Юруков ще се срещне с психолог, съобщават тогава от столичното следствие. Съпругата на бизнесмена, която работи като личен лекар в района, отказва да говори за бизнеса на мъжа си. Според съседи на Юрукови те правили сериозен ремонт на жилището си. Две години по-рано апартаментът на семейството бил обран, а колата на Юруков - запалена. Тогава той твърдял, че знае кой стои зад това. Вероятно се е досещал откъде идва отмъщението или предупреждението.

Разследването

След разстрела на бизнесмена разследващите проверяват фирмите и възможните му връзки с подземния свят, но не откриват данни за престъпления. „За периода 2001-2005 г. имаше по 22-25 показни убийства годишно. От 2005 до 2008 г. тези показни убийства са свити на 5 годишно. Когато ти имаш 25 такива инцидента годишно, това се превръща в част от възприятието ти на обществото“, заявява през 2013 г. бившият вътрешен министър Румен Петков. „Знаковите убийства по същество са много добре подготвени престъпления. Не мисля, че има държава в света, където такъв тип престъпления да се радват на 100% разкриваемост“, допълва Петков. 

Друг бивш вътрешен министър – Емануил Йорданов, подкрепя Петков в становището му, че показните убийства едва ли ще бъдат разкрити. „Когато мине време, е трудно да си представим, че кой знае какво може да се случи. Няма държава, която да се е преборила с организираната престъпност“, заявява през 2013 г. Йорданов. 

Източник: „Телеграф“

Научете повече

Разкриха брутален убиец в Пловдив след 14 години

 

Жертвата му намерена с 30 прободни рани, захвърлена в храсти

Едно от последните „Студени досиета” в Пловдив е приключено с отметка „Разкрито”. 14 години случаят с убийството на родопчанката Роза Мачокова бе в архива за неразрешени случаи, които чакаха своя край. Преди няколко месеца, случаят най-накрая е приключен с разкриването на реалния извършител.

Жестокото убийство станало на 12 септември 2010 година в Кючук Париж, в парка на ул. „Георги Кондолов“.

45-годишната Роза Мачокова е от смолянското село Мугла. Нейният съпруг Митко също бил родом от там. Двойката се пренесла да живее в Смолян, а по-късно и в Пловдив. През лятото на 2010 година започнала да работи като камериерка в хотел „Беркут” в Брестник.Всяка сутрин и всяка вечер пътувала с автобус до населеното място. Ходела пеш от дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“ до автогара „Родопи“. Маршрутът й бил идентичен. Прекосявала парка на ул. „Георги Кондолов“ и през жп линията стигала до сектора на рейса.

Към 6 часа сутринта на 12.09.2020 година Роза тръгнала на работа и поела по обичайния маршрут към автогарата. В малък парк между улиците „Здравец" и „Студенец" обаче била пресрещната от непознат мъж. Той я бутнал на земята, наръгал я 30 пъти, изнасилил я, след което избягал и заразял мъртвото й тяло.

Трупът  бил открит час по-късно от пенсионери, които разхождали кучетата си в парка. Портфейлът и документите от дамската чанта на жената били разхвърляни около разголеното й тяло, скрито в храстите край основната паркова алея. Не била ограбена. Открилите трупа разказаха, че дрехите й от кръста надолу били разкопчани, а по голото тяло имало кални следи.

По тялото  имало и над 30 пробождания с нож, като две от нараняванията били дълбоки. Едната от фаталните рани била в шията на жертвата, която починала от кръвозагуба. Криминалисти си обяснили останалите пробождания като по-скоро за сплашване, за да спрат виковете на Роза, която яростно се е съпротивлявала на действията на убиеца.

Час след зверството, по алеята край трупа в парка преминал и нейният съпруг Митко Мачоков, който отивал на работа. Заради храстите обаче той не видял мъртвата си съпруга.

Минути след подаването на сигнала от минувачите, мястото на убийството почернява от разследващи. Часове наред се извършва оглед на мястото на трагедията, разпитват се редица свидетели.Два дни след убийството вече е задържан заподозрян -клошарят Янко Шандъков. Той бил на близо 7 метра от трупа, спящ пиян на пейка.

Той направил пред полицаите пълни самопризнания. Дори сам посочил къде е скрил оръжието на престъплението, както и точното място, където е нападнал, изнасилил и убил камериерката Роза Мачокова.

Веднага след това на Шандъков са повдигнати обвинения за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Четири месеца по-късно обаче, в края на 2010 година, той е освободен заради липса на доказателства срещу него. ДНК експертизата сочи, че няма съвпадение между неговия генетичен материал и този, намерен по трупа.

 

Самият Янко Шандъков лежал три пъти в затвора. Излязъл на свобода две години преди смъртта на Мачокова. Бил осъден, защото пребил мъж, който три дни по-късно починал в болница.

Първата му присъда била за кражба, а третата - заради въоръжен грабеж. След последния престой в затвора заживял край парка в район „Южен” и станал клошар.

Събирал се с останалите бездомници от махалата. В крайна сметка, Янко нощувал в същия парк, където била зверски убита камериерката, но не чул нищо и нямал никакво участие. На 11 септември, ден преди зверството, Янко и приятелят му Иван си купили бутилка мастика и отишли в апартамента на Иван, за да се черпят.

След като обърнали по няколко чаши, двамата се скарали, тъй като Иван обвинил Шандъков, че му е откраднал газов пистолет.

Сутринта го събудили крясъците на Иван, който бил тръгнал да го търси, и се натъкнал на трупа на Роза. Янко бил отведен в Съдебна медицина, където са му взети проби от косата, устата, члена, бельото и обувките. След това е отведен за разпит в полицията.

След като ДНК пробата излязла и станало ясно, че Янко не е изнасилвал жената.  Още тогава съпругът на Роза – Митко Мачоков е подозирал друг клошар от квартала, дори е подал сигнал пред разследващите. Думите му обаче не били взети под внимание и друг заподозрян или задържан не е имало.

14-години по-късно обаче, подозренията на почернения мъж се оправдали.

Преди три години случаят отново е отворен. Причината е ДНК, което е иззето от криминално проявено лице и което ДНК е „светнало в червено” в системата на Криминална полиция в раздела за неразкрити престъпления. Арестантът е задържан след кражба. По време на последвалите следствени действия му е била взеха ДНК проба. Именно генетичният материал е частично съответстващ с този, намерен по тялото на Роза Мачокова.

Работата по тежкото престъпление е възобновена. Оказало се, че задържаният мъж има няколко братя и сестри. Един от тях е Генчо Стоянов, който през 2010 година е бил на 23 години, без дом и без работа. Навъртал се в района и често пиел. Именно той е нападнал, изнасилил и убил Роза.

Това е потвърдено от няколко проведени преди година ДНК-експертизи. Пред TrafficNews от Окръжна прокуратура, съобщиха, че е извършена есхумация на тялото на починалата. Отново е била взета проба за сравнение на генетичен материал, който на 100% е доказала съвпадение с убиеца.

По данни на държавното обвинение, година след убийството, Генчо е намерен мъртъв.

„Разкриването на убийството е станало с помощта на въведени наскоро и използвани нови технологии за изследване и сравнение на ДНК-материал. С оглед смъртта на дееца на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив и е изпратено на наследниците на пострадалата жена, като то може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив”, съобщиха от прокуратурата след запитване на TrafficNews.

Източник: TrafficNews

Научете повече

Разследващи с голяма новина за екзекуцията на Нотариуса

От Софийска градска прокуратура опровергаха информацията, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.

По делата за убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и за неговото влияние в съдебната система се провежда активно разследване. Това съобщиха за „Телеграф“ от Софийската градска прокуратура. 

Оттам опровергаха информация в публичното пространство през последните дни, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.

„То не е спряно и не е било спирано“, категорични са от СГП. Издирването на убийците на Мартин Божанов-Нотариуса продължава.  

Екзекуция

Божанов бе убит на 31 януари 2024 г. Той е застрелян в тялото и главата около 19,30 ч. близо до дома му в затворен комплекс на територията на бившите дипломатически тенис кортове в столичния кв. „Горна баня“. 

В първата информация след убийството градският прокурор на София Илиана Кирилова заявява: „Този човек е бил интересен през годините. В Софийската градска прокуратура е имало подадени сигнали за заплахи от негова страна към магистрати.

Работи се усилено и за имотни измами. Не мога да кажа за прокурорски рекет. Имаме подадени сигнали от магистрати, които не са прокурори. Няма заподозрени“. 

Минало

Кирилова уточнява, че Божанов е известен покрай откраднато през 2004 г. дело от Върховния касационен съд срещу нотариус Слави Крашевски. Той е разследван по 28 случая - повечето за документна измама, останалите за престъпление по служба.

През 2004 г. Крашевски получава условна присъда от две съдебни инстанции, с което става първият осъден нотариус у нас. След това обаче делото изчезва от адвокатската стая на ВКС по време на обедната почивка заедно с оригинални документи по него.

Въпреки това ВКС потвърждава осъдителната присъда срещу Крашевски, с която му е наложено наказание 2 г. условно и лишаване от правото да упражнява професията нотариус. За кражбата е водено досъдебно производство срещу Мартин Божанов и негов роднина. 

Мартин Божанов е един от първите клиенти на Комисията за незаконно придобито имущество. През 2008 г. тогавашната комисия "Кушлев" му отнема имущество за 430 000 лева.

Заплахи

През 2017 г. директно в съдебната зала по дело, в което не е страна, Божанов заплашва адвокатка. Това става на заседание по гражданско дело в Софийския апелативен съд, който разглежда спор за голям имот до Съдебната палата в София. Председател на съдебния състав е Цветко Лазаров. Делото се води за масивна сграда на столичния бул. „Витоша“.

В съда е представен предварителен договор за покупко-продажба между собственика на имота Марийка Радкова и фирма „Спринт 2002“ ЕООД с управител Николай Атанасов. Според този договор тя го продава за 400 000 лв., от които е получила 300 000 лв., а останалите ще вземе при приключването на сделката пред нотариус.

Радкова е категорична, че не е подписвала този договор и не е получавала никакви пари. Фирмата завежда дело за обявяване на предварителния договор за окончателен. Пред първата инстанция - Софийски градски съд, се правят няколко тройни графологични експертизи, според чиито заключения подписът на Радкова под предварителния договор е автентичен и тя губи делото.

Жената наема друг адвокат – Мария Колева, която продължава битката пред САС. Заключението на петорната експертиза е, че подписът на Марийка Радкова под предварителния договор за продажба на имота й не е автентичен.  

На 21 април 2017 г. в съдебната зала се събират двете страни и експертите. Там мъж се обажда да не се дава ход на делото. По искане на съда е снета „самоличността на лице, което нарушава реда в залата“. От личната му карта става ясно, че това е Мартин Божанов. В момент докато съдът се съвещава, той напада адвокат Колева и я заплашва. При друг състав на САС делото е спечелено от собственичката на имота. 

През 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд – Луковит, се оплаква, че Мартин Божанов я заплашил да се отведе по дело за семеен имотен спор на Божанов. Тя и съдия Цветко Лазаров са изслушани от Съдийската колегия на ВСС.    

Консултант

Мартин Божанов се занимава с консултантска дейност. Известно е негово интервю пред Антикорупционния фонд, което е свързано със задържането на Веселин Денков по обвинение за участие в организирана престъпна група за лихварство.

В запис на разговор с Божанов, направен от Ивайла Бакалова, публикуван през 2021 г. от Антикорупционния фонд, той се представя като посредник в съдебната власт и заедно с негов приближен адвокат искат 100 000 долара, за да бъде освободен от ареста приятелят на Бакалова Веселин Денков. Пред АКФ Божанов отрича и се представя за консултант и търговец, неосъждан и без висящи производства.   

Божанов обаче заявява, че познава множество юристи и е нормално, ако някой сподели с него, че има някакъв проблем по гражданско, търговско или наказателно дело, той да го насочи към някого. Ако този човек се съгласи, той сключва договор като консултант с него, а адвокатът, който препоръчва, започва работа по делото.  

Връзки

След убийството на Нотариуса става известно, че съществувал частен клуб, контролиран от него, в който са ходели магистрати. Още през 2022 г. от ГДБОП изпращат информация в СГП за този клуб с мнение, че Божанов е част от организирана престъпна група за търговия с влияние.

Според разследващите Божанов е бил елиминиран в момент, когато е предстояло да му бъде повдигнато обвинение във връзка с дело за имотни измами, пране на пари и принуда на магистрати. Нотариуса всъщност бил разследван като лидер на организирана престъпна група, създадена не само за имотни измами, но и за „противозаконно влияние“ върху магистрати.

След смъртта му досъдебното производство продължава по отношение на останалите предполагаеми членове на групата.    

От СГП съобщиха, че е работено в насока ползвал ли е Мартин Божанов протекции на съдии и на прокурори, но трябва да има убедителни доказателства за това, което е много трудно. 

По делото има конкретни имена, които са обект на разследване, но за да се внесе обвинение за подкупи и търговия с влияние, трябват преки доказателства или верига от косвени, които да доказват това, казват разследващи.  

Мъгла

Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов, изслуша граждани, съдии и прокурори. Нито един магистрат не признава, че е ходил във въпросния клуб на Нотариуса.

Няма официална информация дали е бил сътрудник на МВР, нито пък, че полицейски коли са пазели клуб SS, където са се събирали представители на съдебната власт.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Недялко Момата - най-бруталният килър в българската история

Един сериен убиец години наред погубва хора, но и лежи почти цял живот зад решетките за кражби. 

Той има 16 присъди за над 20 престъпления. Пет от убийства му бяха доказани, десетки други така и ще останат неразкрити. Самият той се хвали пред познатите си, че не му е проблем да убие човек и твърди, че не се страхува от смъртта, стига тя да дойде от ръката на някой друг - сам не можел да посегне на живота си, пише Труд.

На 1 декември 2008 г. около 22,30 ч 42-годишният хасковлия Недялко Димитров с прякор Момата отива в дома на 27-годишния Бейтула Юсеин и 19-годишната му съпруга Неврие. 

Той си е пийнал порядъчно, но звъни на младия мъж по телефона, за да му кажа, че ще дойде. Семейството живее на ул. „Гео Милев“ в Димитровград, където броени минути по-късно ще се разиграе страшна трагедия. 

Жертвата е търговец на коли втора употреба и убиецът звъни на вратата под предлог, че ще закупува автомобил. С Недялко е и любовникът му Петър Атанасов-Пепи, а зад волана на автомобила, с който се придвижват, е криминално проявеният Иво Минчев.

Минути след като влиза в квартирата, Момата вади 7,65-милиметров „Браунинг“ с пълен пълнител и патрон в цевта и стреля в автотърговеца. Потресена от гледката, Неврие се хвърля на спалнята и се завива през глава, но следва втори изстрел – този път в нея.

Едно от любимите му неща било да гледа жертвите в очите, докато отнема живота им. Самият той твърдял, че е убил 26 човека, за 27-ия не бил сигурен, че е загинал. 

Нещо като оргазъм изпитвам тогава, признал убиецът пред познати. Когато разбира каква присъда го заплашва, прави опит за бягство от ареста, като пробива стената с лъжица. Хванат е по чиста случайност. Срещу него идвали двама конвойни полицаи. Първият дори му направил път, но вторият предния ден конвоирал Недялко и го разпознал. Веднага го арестували. За убийствата Момата получи доживотен затвор без право на замяна. Присъдата не го уплаши, защото зад решетките той се чувствал като у дома си.

Бил социопат, но не е имал психическо заболяване.

Недялко Димитров умира от инфаркт на 4 октомври 2016 г. в Университетската болница в Стара Загора.

Дежурните надзиратели разбрали, че Момата има здравословен проблем в килията си и веднага извикали линейка от Спешния център. Медиците установили инфаркт и хоспитализирали затворника. Той починал в момента, в които лекарите се опитали да му поставят стент, който да разшири кръвоносните съдове към сърцето му.

Eксперти твърдят, че Момата е бил социопат, но не е имал психически разстройства. Според самия него бил добър човек, обичал животните и помагал на хората. Недялко е бил осиновено дете, до 8-ми клас е учел в Спортното училище в Хасково, искал да стане щангист. След това животът му се завъртял и прекарал по-голямата част от него в затвора

Научете повече

Кой и защо разстреля единият от създателите на ВИС 2 Румен Маринов - Нарциса

Кумът на Главния, шефа на ВИС Георги Илиев – Румен Маринов, по прякор Нарциса, е един от босовете, които едва доживяха 40-годишна възраст.

Поредицата от кървави разстрели още през 90-те години на 20-и век роди приказката:

"Момчетата със златни ланци живеят опасно и на бързи обороти до 40 години“.

Така се случи и с кума на Жоро Илиев, чиято екзекуция отекна силно, но остана неразкрита, както много други. Около убийството на Румен Маринов продължават да се носят слухове, но нищо не е доказано и така ще остане според запознати криминалисти.

Разстрелът

Рано сутринта на 27 ноември 2003 г. жена от столичния квартал "Лозенец" открива на улицата кървав труп. Пристигналите полицаи установяват, че това е Румен Маринов с прякор Нарциса - един от основателите на ВИС и кум на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев.

Нарциса е застрелян с 3 куршума. Маринов имал апартамент в ж. к. "Младост", но със семейството си живеел под наем на улица "Сребърна" в скъпарския кв. "Лозенец".

На 26 ноември 40-годишният мъж се прибира призори с колата си. Няма охрана. Паркира и тръгва към входа на блока, където в засада го дебнат убийците. Маринов ги вижда и хуква да бяга. Те го погват.

Версиите от ъндърграунда.

Най-разпространеният слух е, че Нарциса разпознава единия от килърите си и крещи: "Не го прави".

Куршумите обаче го застигат – два го улучват в гърба. Той пада на ул. "Христо Ценов" и с последни сили вади телефона си. Успява да набере Георги Илиев и да му прошепне името на убиеца, който вече се е надвесил над него и почти от упор изстрелва контролен изстрел в тила. Окървавеният труп остава до разсъмване между два паркирани автомобила.

Възможно ли е единият килър да е Мето Илиански? 

Говори се, че Маринов е прошепнал името на Методи Методиев - Мето Илиенски. Полицаи се съмняват соченият за финансист на ВИС лично да е грабнал оръжието, за да изпълнява екзекуция.

Илиенски изчезва два дни по-късно и не се знае дали е убит, или се е покрил зад граница. Говори се, че по това време отношенията между Мето и Жоро Илиев са обтегнати, но никой не може да докаже дали това наистина е било така. Илиенски не се явява на погребението на Нарциса и оттам тръгват слуховете.

Предположения за подготовката на екзекуцията.

Никога няма да стане ясно защо е бил поръчан и наказан кумът на Главния. Още при първоначалния оглед криминалистите намират на мястото на убийството заглушител и 4-5 гилзи от 9-милиметров пистолет. Това означава, че престъплението е подготвено внимателно. Два дни преди разстрела асансьорът в кооперацията му е блокиран, би могло да е случайно или че килърите са подготвили да го причакат във входа.

Официалните версии.

Една от версиите на разследващите е, че убийството е ответен удар във войната между мутрите. За по-малко от 2 месеца тогава са застреляни двама сикаджии.

На 5 ноември куршуми покосяват пред фитнеса на Ситняково Евгени Стефанов-Женята, който се смята за наследник на Поли Пантев. На 14 ноември пред блок в ж к "Надежда" е гръмнат най-близкият съратник на Женята - Николай Зарев-Данкина. Убийството му поразително прилича на това на Нарциса - килърите го причакват до дома, той хуква да бяга и куршумите го застигат в гръб.

На 25 декември пък оловото застига и бодигарда на Женята - Николай Петров-Колята. Екзекуцията е извършена в дома му в ж. к. "Младост" пред очите на малкото му дете. Скоро войната между СИК и ВИС ще стигне и до най-големите босове.

Кой е Нарцисът? 

На 27 ноември 2003 г. е ликвидиран не просто кумът на Жоро Илиев, а един от основателите на групировката, редом до Васил Илиев. Нарциса също е бивш борец, познат на полицията след сигнали за спекула, хазарт и финансови измами, но нито едно разследване срещу него не дава резултат.

Говори се, че след вливането си в редиците на силовите застрахователи Маринов започнал да трупа пачки с кражби на бяла техника от влаковите композиции по жп гарите на София. Постепенно се сприятелил с Георги Илиев и кумството го изстреляло до върховете на ВИС. Не бил глупав. Подценил обаче, че е недолюбван в мутренската групировка именно заради кариерата си в нея.

И както в много други подобни случаи историята на Нарциса завършва с неговите наследници – съпруга и дъщеря, които харчат в чужбина парите, оставени от него.

Източник:uniconbg.com

Научете повече

През 1984 г. е изгонен от националния отбор а през 90-те става лошото момче на прехода

Иво Александров Карамански – Кръстника е сочен за един от най-силните подземни босове на България. Приживе той е съсобственик на застрахователното дружество „Корона инс“ и има участие в още ред фирми, занимаващи се с разнообразна дейност като застраховане, развъждане на моруна, производство на кетчуп, производство на дини, валутна търговия и други. Има богато криминално досие и неколкократно лежи в затвора по различни обвинения.

Остава в историята като Кръстника на българската мафия, като псевдонимът му е измислен от криминалната репортерка Анна Заркова.

Карамански има три брака, от които му се раждат три дъщери и един син – Иво.

Ранни години

Роден е на 29 ноември 1959 година в София. Израства като полусирак, след като през 1964 година майка му загива в автомобилна катастрофа. Една от емблематичните фигури за Дупница и по-специално за село Бистрица, където Карамански дори е издигнат в култ сред хората.

Учил е в спортно училище „Чавдар“ – София, където завършва средното си образование, а по-късно е войник в спортната школа на „Левски – Спартак“ и се състезава с кану-каяк. Печели републиканския шампионат в дисциплината, след което става Балкански шампион. Заради лошата си дисциплина е изгонен от националния отбор, за който се състезава през 1984 година.

Първа и последна присъда

Карамански е осъден един-единствен път през живота си за кражба на старинни предмети, валутни измами и фалшифициране на долари. Тогава получава присъда от 2 години лишаване от свобода, от които не излежава нито ден. Появяват се различни твърдения за това защо успява да избегне затвора, но основното предположение е, че сътрудничи на ДС и се радва на подкрепата на държавния апарат.

През 1990 година името му се появява в международната преса като лидер на организирана престъпна група за трафик на откраднати автомобили от Чехия. Делото става известно като „Чешкото дело“. Карамански е задържан заедно с още 21 българи, а по-късно е екстрадиран в България. Въпреки, че по делото има цели 7 тома доказателствен материал, българският съд му налага мярка за неотклонение „домашен арест“ срещу гаранция от 2 000 лева. До смъртта на Кръстника през 1998 година не се стига до произнасяне на присъда, а след нея делото е прекратено.

Колумбийски период

Лицето Карамански изчезва за кратко в началото на 90-те години на XX век, когато според твърденията пребивава в Латинска Америка. Според оперативна информация там се свързва с наркобарона Пабло Ескобар и сътрудниците му, за да осъществяват съвместен бизнес. Жени се за колумбийка, която отказва да се върне с него в България. Вместо нея със себе си към вкъщи Иво Карамански взима местния жител Кингсли, който е негов служител до самата му смърт.

Легална и нелегална дейност

Карамански се занимава с разнообразна дейност. Въпреки мрачната слава, която му се носи, той е изключително образован и се радва на обкръжение от различни прослойки. Знае няколко езика и е почитател на класическата литература. Хора от обкръжението  му разказват, че ако не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е сочен за престъпник номер 1 в България.

Той притежава над 20 фирми като най-ценна му е застрахователната „Корона инс“, която остава без лиценз по време на министър Богомил Бонев. След ликвидацията на дружеството, регистрира още дружества, като се занимава буквално със всякаква дейност. Той първи открива печалбата в бизнеса със сметоизвозване и дори планира да стопансива сметището в Долни Богров, но така и не успява. Според „Най-богатите българи“, след смъртта на Карамански, наследството което оставя се равнява на най-малко 30 000 000 долара.

„Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си искат“

Тази фраза е една от любимите на Карамански, който не пропуска повод да я изрече. Може би точно заради тази си идеология организира собствена „бригада“ през 1993 година по подобие на ВИС и СИК. Скоро след това започат и убийствата на нейни членове и разчистването на сметки. Иван Кудев е убит пред дома си в столичния квартал „Младост“ 4, а Валентин Дайков–Муто – на Витоша.

И така Карамански, сам, обявява война на другите силови групировки като се говори, че зад гърба му стоят тогавашни служители на отдел „Издирване“ към СДВР. Карамански поема охраната на казино „Севастопол“, пред което по-късно се разиграва кървава драма – престрелка, в която Младен Михалев – Маджо е прострелян. В средите на Карамански започват да се носят слухове, че за главата му е обявена награда от 4 милиона лева и са наети албански килъри, за да го екзекутират.

Иво Карамански обаче оживява, за да бъде задържан на 14 януари 1994 година. Следва престрелка в квартал „Бели Брези“, в която по грешка загиват полицаите Марин Чанев и Георги Георгиев–Индианеца. Като виновник е сочен той, тъй като служителите на реда са в квартала, за да укротят „неговите хора“, но вместо това техният колега Митьо Петров ги убива случайно. Тогава така и не става ясно защо точно е задържан Кръстника.

Екшънът в казино „Бедни – богати“

Карамански е задържан за пореден път като заподозрян във въоръжен грабеж в казино „Бедни-богати“, извършен на 30 декември 1993 година, когато според свидетелски показания група от шестима въоръжени мъже нахлува в казиното, взима крупна сума пари, пребива когото може и бяга от местопрестъплението.

По това обвинение Иво Карамански лежи в затвора 1 година, 4 месеца и 3 дни като се радва на невероятни привилегии, спрямо останалите затворници. Притежава мобилен телефон и може да излиза тайно нощем без проблем. Пребиваването му в затвора поразително прилича на това на Ал Капоне в Алкатраз, където посетителите трябвало да си записват час за свиждане, тъй като имало много желаещи.

Докато е в ареста, пише открито писмо, в което обвинява „Мултигруп“, собственост на Стоил Славов и свързвано с групировката СИК в пране на пари, далавери с петрол и рекет. Успява и да се кандидатира за депутат в 25-ти район на София. В последствие кандидатурата му е отхвърлена от Централната избирателна комисия, защото 239 ЕГН-та в негова подкрепа (събрани за по-малко от ден от съпругата му – Галя) се оказват нередовни.

Опитите за убийство

Карамански неведнъж е ставал обект на опит за убийство. Самият той обича да казва, че има толкова врагове, че пръстите на двете му ръце няма да стигнат да ги изброи. Това твърдение се самодоказва от факта, че той е обявил война на съществуващите силови групировки – ВИС и СИК.

В началото на август 1995 година в близост до любимото му сепаре в дискотека „Нептун“ избухва взривно устройство. Мълви се, че същата вечер той се намира в заведението, за да преговаря за основния пакет от акциите му. По-късно коментира пред медиите, че знае кои са атентаторите и че бомбата е била заради лични, а не заради бизнес – интереси.

В офиса на „Корона инс“ в столичния квартал „Орландовци “ на 25 ноември 1995 година нахлуват няколко въоръжени лица, които пребиват служителите там. По-късно се тиражира версията, че са пратени от конкуренцията – фирма „Леон“, на която някой подхвърлил, че Карамански краде клиентите им.

Убийството на Кръстника

На 20 декември 1998 година Иво Карамански е поканен на рождения ден на свой приятел във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Само десетина дни преди това той се запознава с мъжа, който по-късно ще изстреля двата фатални куршума в главата му – Стефан Въжарски, който и го води на рождения ден. Около 01:30 часа Карамански и рожденикът – Борис си говорят, доближили глави, тъй като музиката е прекалено силна. Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете си без видима причина. После отива при двамата разговарящи и казва на Борис да се отдръпне. Объркан, рожденикът се дръпва от Кръстника и тогава Въжарски изстрелва два куршума в главата му. Без предупреждение, без конкретен повод.

След като предизвиква паника сред студентите във вилата, Въжарски се отправя към паркирания отпред „Понтиак“, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от бодигардовете на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава Стефан Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по когото и да е, Въжарски казва на един от студентите във вилата да извика полиция.

След като ранява трима и убива един, Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че Кръстника го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян, но по-късно полицаите установяват, че той е реалният убиец. Разследването показва, че той не е имал намерение да убива, но и до момента не е ясно защо го е направил. Признат е за виновен от съда и му е постановена присъда за непредумишлено убийство и опит за умишленото убийство на трима души. ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:Убиецът на Карамански с разтърсващо признание! Пандизчии споделиха шокиращи неща за него

Източник:кримис.бг

Научете повече