Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации

Екзекуция преди повече от 30 години - прострелват с 5 куршума доц. Цветан Цветанов

Доц. Цветан Цветанов. Войната между „борци“ и „каратисти“ засегна казино „Севастопол“ в София.


Първото политическо убийство или жертва на войната в подземния свят..


Първото политическо убийство след демократичните промени в България или жертва на войната в подземния свят - разстрелът на доц. Цветан Цветанов 2 г. преди този на бившия премиер Андрей Луканов продължава да задава този въпрос. 

Цветан Цветанов

И както всички други поръчкови разстрели остава неразкрит. От началото на демократичните промени до днес подобни престъпления са в графата „студени досиета“, най-вероятно защото извършителите им са професионални килъри.  


Престъплението 


30 август 1994 г. Елитният столичен кв. „Изток“. Тиха уличка зад кино „Изток“, около 9,30 ч. 43-годишният доц. Цветан Цветанов излиза от дома на приятелката си и няколко минути по-късно от светлосин „Фиат уно“ откриват стрелба по него – 5 куршума попадат в главата и тялото му. Мъжът пада окървавен на улицата и умира. 


Солени


По-късно полицаите откриват автомобила изоставен и се оказва, че е краден и пребоядисван. Убийството е изненадващо и шокиращо, защото Цветан Цветанов е сериозен човек - доцент по Административно право, шеф на Българския спортен съюз, в ръководството на Спортния тoтализатор, майстор по таекуондо четвърти дан, основател на Асоциацията за самозащита на населението от престъпността „Защита“. 


Реакция


Случайно или не същия ден в МС одобряват предложената от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов Национална програма за подобряване на реда и сигурността в държавата. А по-късно през деня депутати и министри коментират, че се е случило първото политическо убийство в демократичната история на страната.


В биографията на Цветан Цветанов се преплитат имената на много хора с власт – говори се, че още по Живково време тогавашният главен прокурор Костадин Лютов помага на младия юрист и той защитава аспирантура в Института за държавата и правото. След 10 ноември 1989 г. като близък на Димитър Луджев, който е министър на отбраната, Цветанов става шеф на армейския клуб ЦСКА. След смяната на Луджев с Александър Сталийски той е обвинен за липса на пари от клуба. През 1992 г. е избран за председател на Българския спортен съюз, който влиза в конфликт с Българския съюз за физкултура и спорт заради апетитните спортни бази в държавата. Към тях обаче гледат и представители на подземния свят с протекцията на политици.   


Версии


Разследващите работят по няколко версии за убийството на доц. Цветанов, сред които са войната за спортни имоти, бизнесинтереси към управлението на Спортния тотализатор, намеренията на „Защита“ да се опълчи на пълзящия бандитизъм и жертва на война в подземния свят. 



Отново се отварят кориците на полицейската разработка за знаковото нападение на спортния комплекс „Дескрим“ на 16 ноември 1993 г. Тогава 50-ина борци от групировката ВИС нахлуват в комплекса за тренировка на бойни изкуства, пребиват няколко души и отвличат собственика Слави Бинев, който е съратник на доц. Цветанов, член на УС на „Защита“ и каратист. Бинев по-късно е освободен, но заради унижението враждата продължава. Тръгва мълва за стотици „борци“, които са свикани в хотел „Орбита“, а в „Дескрим“ пък „каратисти“, които се готвят за предстояща война. МВР извежда на улиците тежковъоръжени полицаи и барети. „Борците“ и „каратистите“ не мирясват – следва бомбен атентат пред ресторант „Мираж“ навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния жк „Дружба“ на 11 януари 1994 г., когато пазарджишка борческа бригада напада съдружник на Слави Бинев. Трима от нападателите са убити, а нападнатият е ранен. Часове по-късно следва стрелба от джип по казино „Севастопол“, където е базата на Иво Карамански, който се смята на страната на „каратистите“. 


Позиция


Доц. Цветанов взема позиция и заявява намерението си да противодейства на „борците“. Вероятно той е разчитал на благоволението на шефа на Военната прокуратура Лилко Йоцов, на началника на отдел „Следствен“ в Главна прокуратура Ангел Ганев, на сини и червени депутати, но част от висшестоящите му покровители се отдръпват. Връзките на доц. Цветанов и с хора от държавните структури, и с такива от подземния свят са го заредили с много информация, но тя не му помага да излезе сух от битките. 


Пророчество


Зад войната между „борците“ и „каратистите“ има икономически сценарий. Ще има още жертви в тая война, заявява доц. Цветанов, преди да бъде убит.  Една от версиите е, че самият той става жертва на тази война. Половин година след убийството разследването е прекратено, без да бъде разкрито кой и защо е поръчал смъртта на доц. Цветанов и кой е извършил престъплението.


Сестрата


Сестрата на доц. Цветан Цветанов – Сузана, е съсипана от убийството му, но след време намира сили да сподели някои неща, които са й направили впечатление. Според нея брат й може би е бил притеснен или е предчувствал нещо. Когато се връщал в родната Берковица и имал среща с някого, карал сестра си първо тя да отиде и да види кой е на уреченото място. За личните си проблеми споделял всичко с нея, съветвал се, но за служебни неща – никога нищо. На нейна забележка да се пази, защото всичко в България ври и кипи, той я успокоил с думите: „Няма да посмеят да ме пипнат, защото ако стане нещо, ще хвърчат глави“. 


За съмишлениците и приятелите на асоциация „Защита“ жената казва, че структурата била учредена заедно със Слави Бинев и за него брат й казвал, че е вторият му син. В дома им идвали хора на високи  постове. Доц. Цветанов планирал през септември 1994 г. да отиде в Берковица и да подготвя труд за професура. За среднощното разравяне на гроба на брат си жената казва, че според полицията са били цигани, но тя не вярва в това.  

Източник:Телеграф

Първи версии за тийнейджърът от Свищов, който издъхна при мистериозни обстоятелства в дискотека


Според информацията, момчето се е забавлявало с по-големи младежи


Тийнейджърът от Свищов, който издъхна при мистериозни обстоятелства, е починал след консумация на голямо количество алкохол и енергийни напитки за кратко време, твърди bTV, позовавайки се на свои източници.


Според информацията, момчето се е забавлявало с по-големи младежи. Очевидци разказват, че то се свлякло на земята бездиханно. Веднага бил извикан екип на Спешната помощ, който констатирал смъртта му. Управителят на нощния клуб не е дал коментар, тъй като телефонът му е изключен.


Жители на Свищов обвиняват охраната на заведението, че е допуснала непълнолетен в нощния клуб.Прокуратурата води разследване


Окръжната прокуратура във Велико Търново съобщи, че ръководи разследване за изясняване на причините за смъртта на ученика.


Под ръководството на Окръжна прокуратура - Велико Търново се извършват действия по разследването за изясняване на причините за смъртта на 17-годишното момче в крайдунавския град.


На 14 декември, около 4:00 сутринта, в Районното управление на полицията в Свищов е получен сигнал от телефон 112 за колабирало момче в заведение в града. От първоначалните действия по разследването е установено, че в 00:00 часа на същия ден момчето е излязло със свои приятели и посетили увеселително заведение.


Около 03:55 часа момчето припаднало в заведението и е откарано в Спешна помощ - Свищов, където е констатирана неговата смърт, уточняват от прокуратурата.


Образувано е досъдебно производство във връзка с получения сигнал. Извършени са неотложни действия по разследването, включително разпити на свидетели, огледи и аутопсия.


Нова версия за трагедията със 17-годишния младеж в дискотека в Свищов


Установено е, че няма данни за физическо съприкосновение между пострадалия и други лица.


Взети са проби и са назначени хистологични и токсико-химични изследвания, резултатите от които ще изяснят с категоричност причината за смъртта.

Източник:Флагман

Първа версия за трагедията с младите Илияна и Алекс!

 


Починали са след задушаване от печка на газ,  това разказват близки на момичето


Както БЛИЦ вече съобщи търсените Илияна Котакова от Благоевград и Алекс Христов от благоевградското село Рилци са открити мъртви в квартира на улица "Н. Петрини" в Благоевград.


Починали са след задушаване от печка на газ, това разказват близки на момичето, цитирани от struma.com.Пред къщата, където е квартирата има много хора, близки на Илияна и Алекс, гневни, че полицията не е започнала да ги търси днес по рано. 


Припомняме, че близки на момичето вдигнаха тревога след като тя не се прибрала и не отговаряла на телефона си повече от 24 часа, с изключен телефон пък бил Алекс. Трагедията е голяма. Сигналът за изчезването на ученичката е подаден рано днес в полицията, откъдето са казали, че трябва да мине определено време, за да я обявят за издирване.


Цял ден днес близките и обърнаха града и околностите, за да я търсят.


Полиция и доброволци са открили двамата младежи. Родителите им вече са уведомени. В жилището е имало газова бутилка.


Преди минути от полицията разпространиха и официално съобщение за случая. Не са установени следи от насилие, причините за смъртта се изясняват.


Ето какво съобщиха от полицията:


Двамата са открити мъртви около 19:15 часа в неделя. По предварителна информация няма следи от насилие по телата. Като вероятна причина за смъртта на младежите е задушаване вследствие на изтичане на газ. 


В момента са в ход процесуално-следствени действия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с инцидента.

Страшната трагедия, белязала живота на Албано и Ромина


Поколения по света познават и обичат един от най-популярните музикални дуети от близкото минало, Албано и Ромина Пауър. Звездната двойка винаги е била известна със слънчевото си излъчване и непрестанни усмивки на сцената, докато пеят някои от най-великите си хитове - Felicita, Liberta, Angeli и много други. 


Истината обаче е, че зад кулисите семейството така и не успя да се пребори с демоните от страшната трагедия, която ги сполетя през 1994 година. Тогава красивата им дъщеря Иления Каризи изчезва на едва 23 години, в разцвета на силите и живота си.

Родена през 1970 година, тя е първото дете на музикантите (после имат още три). Още от малка е амбициозна, като дори на 13-годишна възраст се появява и във филма "Шампанско в рая", а по-късно се насочва към литература в Кралския колеж в Лондон, където е сред отличниците.


Денят е 31 декември, 1994 година, а мястото - Ню Орлиънс, Луизиана. Илейн е решила да направи сама околосветско пътешествие и това е едно от местата, които иска да посети. За съжаление и последното. Именно тук е забелязана за последно, преди да изчезне безследно.Отчаяните ѝ родители и полицията не се отказват да я търсят цели 20 години, преди официално да бъде обявена за мъртва през 2013 година. Тялото ѝ така и не е намерено, но надеждите постепенно утихват.


Малко по-късно се появява и страшната версия, че е станала жертва на брутален сериен убиец, известен с прозвището си Happy Face, заради усмивките, които рисува под признанията си, изпращани до медиите. Счита се, че е умъртвил над 160 души, а сред тях и 8 жени.60-годишният канадец рисува именно лицето на Илейн с помощта на експерт, спомняйки се, че е убил момиче на име Сюзън през ранните 90 (това е името, с което се е представяла в САЩ). Въпреки това семейството бе разделено в мнението си за случилото се. Ромина до последно вярваше, че дъщеря й е жива, докато Албано смяташе, че се е самоубила, хвърляйки се от мост в Мисисипи.


Каквато и да е истината обаче, Илейн я няма и едва ли някога ще се върне. А голямата трагедия, белязала живота на именитите италиански изпълнители, в крайна сметка доведе и до раздялата им през 1999 г., макар и да продължиха още известно време да се изявяват като дует. И със сигурност легендарната им песен Felicita трудно може да бъде възприемана и в личен план... 

Падна една от мистериите в ъндърграунда – ясни са атентаторите, опитали се да убият Златко Баретата


Двама братя потънаха вдън земя месеци след неуспешното покушение срещу мафиотския бос


Разбулиха една от мистериите в ъндърграунда – ясни са атентаторите, опитали се да убият мафиотския бос Златомир Иванов – Златко Баретата преди 11 години.


Човек от високите етажи на МВР отсече, че на 29 януари 2013 г. зад атаката с „Калашников" срещу Баретата, който почти успя да го прати в отвъдното с 4 куршума в тялото, стоят братята Радослав и Николай Бикови, познати в подземна София като Византийците.


Позовавайки се на оперативни данни запознатият по делото за покушението, което макар и на трупчета все още може да бъде активирано, ако постъпи нова информация. Като например къде са Византийците и дали въобще са сред живите? Според мълвата в ъндърграунда те отдавна са ликвидирани.Криминалистите са наясно, че Николай и Радослав Бикови изчезват безследно само десетина месеца след атентата срещу Баретата.


Обиграни ченгета са на мнение, че братята очистени малко след неуспешния атентат срещу Златко Баретата, а телата им са заровени някъде във Витоша – обичайната практика от безскрупулните прийоми на мутрите. Причината е очевидна – след неуспешния опит за убийството на боса съществува реална опасност килърите Византийци да пропеят – ако не заради натиск, то заради изкушения в кеш.


Смята се, че поръчката за убийството на Златко Баретата идва от неговия бивш съратник Росен Драгнев, известен като Росен Капитана. В един момент двамата се скарват жестоко, а Капитана е обвинен, че е задигнал няколко милиона от петролна фирма, която му е поверена да управлява. Даден му е срок да върне парите, но притиснатият до стената престъпник е похарчил всичко. Така според криминалисти той решава да отстрани Златомир Иванов. 


За кървавата поръчка вербува братята Византцийци, които работят за Красимир Каменов – Къро. Смята се, че те получават сумата от 100 000 евро, за да гръмнат боса пред Съдебната палата в София, преди поредното съдебно заседание по едно от делата срещу Баретата като наркобос.Акцията обаче се проваля и Златан оцелява като по чудо. 


Той веднага започва проучване кой стои зад атаката и скоро разбира всички подробности по сценария. Малко след това братята Радослав и Николай Бикови изчезват безследно, като според някои са били ликвидирани по заповед на Красимир Каменов – Къро, който също искал да скъса връзката си с тях.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

Нови подробности за едно от най-запомнящите се мафиотски убийства в България


В следващите редове връщаме лентата към едно от най-запомнящите се мафиотски убийства в България.Жоро Илиев умира щастлив в 23,12 часа вечерта на 25 август 2005 г., на централното сепаре на помпозното заведение „Буда бар“, част от комплекса „Мултиплейс" в Слънчев бряг.


 Там последният бос на ВИС-2 празнува победата на футболния си тим „Локомотив“ (Пловдив) над сръбския „ОФК Београд“. Главния, както е наричан кюстендилският борец, дава пищен банкет за над 70 приятели, когато е прострелян в сърцето от снайперист.


„Пали колата и идвай! Ела да пием по една ракия“, са последните думи на Жоро Илиев. Изречени са по телефона към тогавашния изпълнителен директор на „Локо“ – Емил Наков. Разговорът между двамата е прекъснат от изстрелян 22-милиметров куршум „Стингър“ с хидрошоков отвор, който се забива в сърцето на митичния гангстер. Дни по-късно ще стане известно, че убиецът е стрелял с рядка пушка, тип „флобер“ от храстите на хотел „Хризантема“. При огледа криминалистите откриват 2 статива и лазери – уреди, които се използват, за да се фиксира траекторията на куршума. Неизвестният наемник се е подсигурил като е насочил стативите към двете централни сепарета на „Буда бар“, които са били ползвани само от Жоро Илиев и свитата му.


39-годишният Георги Илиев умира почти веднага, след като е прострелян. Охранителите го отвеждат в МБАЛ-Бургас за рекордно бързо време от 14 минути, но докторите там само констатират смъртта на Главния.


Макар официално неразкрито за убийството на Жоро Илиев има заподозрени. Днес 19 години по-късно криминалисти и сподвижници на боса на ВИС-2, са категорични, че екзекуцията му е организирана от пернишкия наркобос Райко Алексиев – Кръвта и Красимир Станчев – Легионера, известен в ъндърграунда като снайперист №1 на мафията.


„За Легионера се знае, че не приема мокра поръчка за по-малко от 500 000 долара. Спрягат го и за екзекутор на Илия Павлов, а някои твърдят, че за това убийство той е прибрал 1 милион долара в брой.


Почеркът на Легионера личи и при убийствата на Васил Горчев – Кьоравия и Жоро Илиев, както и при екзекуцията на Димата Руснака. Всички те умряха с куршум от флоберка, изстрелян от над 100 метра разстояние”, спомня си столичен криминалист. Негови колеги са убедени, че Жоро Илиев умира заради Кьоравия – благоевградски наркобарон и лихвар, дългогодишен представител на ВИС-2 за Благоевград. Васил Горчев контролира производството на амфетамин в Югозападна България и раздава огромни суми срещу лихва на знакови фигури от ъндърграунда. Той е сред най-близките хора до Жоро Илиев.


На 20 януари 2005 г. Васил Горчев – Кьоравия е убит в центъра на Благоевград с куршум в главата. Месеци преди да се стигне до убийството на Кьоравия, благоевградският гангстер влиза в конфликт с пернишкия рецидивист Райко Кръвта.


Причината за скандала са 800 000 долара. Толкова са инвестирани във фабрика за амфетамин, разбита от антимафиоти край Разлог. При акцията са арестувани 9 души - Кьоравия, Иван Иванов – Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Ангел Димитров – Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев – Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов – Пухкав Петьо.


По-късно Кьоравия стоварва вината за разбития цех върху Райко Кръвта. Благоевградският лихвар настоява перничанинът да му възстанови загуби, както и да му върне дълг от близо 400 000 долара.


Вместо пари обаче Васил Горчев получава куршум в главата. Седмици след смъртта на Кьоравия, Георги Илиев привиква Райко Кръвта в офиса си на столичната къпалня „Мария Луиза“ и директно го обвинява, че е организирал екзекуцията на Васил Горчев.


„Трима човека ми казаха, че си ти. Искал си да сложиш ръка върху черното тото и върху амфетамините”, хладно отвръща Жоро Илиев на клетвите на Райко Кръвта, че не би се осмелил да вдигне ръка върху човек от „организацията”.


Следващите месеци са кошмарни за пернишкия мафиот Райко Кръвта. Ченгетата изведнъж се обръщат срещу него – арестуват над 20 негови дилъри на хероин, прибират и самия Райко. На 6 юни 2005 г. пернишкият наркобос е задържан при акция на РЗ БОП в пернишкото кафе „Елит", заедно Кръстьо Кръстев – Кръстето и Александър Стоянов – Муката заради отправени заплахи към служител на полицията, закопчал двама дилъри от бандата с 300 дози хероин.


 През месец юли пък е разбита група за нелегални залози на мачове в Благоевградския регион, за която е публична тайна, че организира черно тото под шапката на Кръвта. На 22 юли 2005 г. Райко за първи път не е сред поканените на рождения дн на Георги Илиев. Зачестяват и предупрежденията към перничанина от колеги висаджии, че Главния май му е вдигнал мерника.


В средата на август Райко Кръвта заминава на почивка в Несебър, където отсяда в дома на Митьо Очите.


Случайно или не, но в този период Димитър Желязков също е в немилост пред боса на ВИС-2. Разказва се случка на пристанището на Свети Влас – Жоро Илиев качва Очите на яхтата „Маями“ и то пребива почти до смърт на борда, след което го изхвърля в морето. Бодигардът на несебърския Ал Капоне – Христо Широков, спасява началника си. Той вижда от кея как шефът му е метнат във водата, яхва джет и успява с 300 зора да го качи на водния мотор. Според мнозина Жоро Илиев разжалва Митьо Очите, тъй като морският гангстер и бандата му отвличат и изнасилват брутално 4 проститутки, работещи в Слънчев бряг за сутеньора на ВИС-2 Светльо Пелтека.


Според оперативна информация, постъпила в МВР само месец след екзекуцията на Жоро Илиев, поръчката е платена от Братя Галеви или пък от сръбския мафиот Сретан Йосич.


Някой от тях плаща хонорарът от 1 милион долара на Красимир Станчев – Легионера. Чистач №1 на мафията също е засичан в Слънчев бряг и в Несебър в дните преди убийството на Жоро Илиев.


Информатори на МВР се кълнат, че са виждали нееднократно Краси Легионера заедно с Митьо Очите в Несебър непосредствено преди екзекуцията. Ролята на Райко Кръвта и хората му от Перник в тази поръчка най-вероятно е била свързана с обезпечаването на маршрут, по който да се измъкне наемният килър Краси Легионера.


 Други пък са на мнение, че убийството е извършено от самия Райко Кръвта, който е искал да изпревари издадената му смъртна присъда от Жоро Илиев. Пернишкият гангстер е бил известен в ъндърграунда с точния си мерник, заради това и мнозина са убедени, че лично Райко стреля с флоберката от храстите на хотел „Хризантема“.


 Перничанинът Райко Кръвта не живее много дълго – само няколко месеца след смъртта на Жоро Илиев, той също е застигнат от куршуми. Неизвестен килър убива Райко Кръвта с дъжд от куршуми на 13 октомври 2005 г. Криминалистите са категорични, че убийството на перничанина е с печат ВИС-2 и е за отмъщение заради екзекуцията на Георги Илиев.


 „Неписан закон на мафията е, че убийството на един кримибос, трябва да бъде отмъстено на каквато и да е цена. Заради това всички информатори от ъндърграунда са убедени, че именно Райко Кръвта е човекът, убил Жоро Илиев", категоричен е столичен антимафиот.


 През 2013 г. МВР проведе акция срещу бащата на Райко Кръвта – Васил Василев – бай Васо Златаря, който бе посочен от тогавашния главен секретар на МВР Светослав Лазаров като бос на престъпен синдикат, извършил над 15 убийства, сред които и екзекуцията на Жоро Илиев и на довереника му Васил Горчев – Кьоравия. Сред задържаните като заподозрени за убийството на Жоро Илиев освен бай Васо Златаря бяха Милчо Петров – Чироза, Борислав Николов – Кюлума и още седем от пернишката банда, а свидетел срещу тях се оказа осъденият на доживотен затвор сериен убиец Станислав Ангелов - Сиси, убивал хора за таткото на Райко Кръвта.


 В крайна сметка доказателства, че някой от оцелелите бандити от свитата на Райко Кръвта му е помагал при убийството на Жоро Илиев, не бяха събрани.


Така безславно приключи първият и единствен опит на МВР и прокуратурата да посочи виновни за убийството на Георги Илиев.


 Другият гангстер, сочен като възможен физически убиец на боса на ВИС-2 – Красимир Станчев, с прякор Легионера, пък е безследно изчезнал от години. Краси Легионера е издирван с червена бюлетина на Интерпол и периодически се появяват слухове, че е засечен някъде или че е приел поредната мокра поръчка. Има и версия, че Легионера също е ликвидиран от мафията. Други обаче смятат, че още е жив и до днес поема поръчки за екзекуции.


Източник: Уикенд

Тодор Димов-Чакъра, атакуван с гранатомети по вилата, в която се бе барикадирал


Овъгленото тяло на Чакъра бе открито в постройката в местността Извора на Белоногата край Харманли рано сутринта. Според разследващите тогава Чакъра загинал при пожара, след като полицаите изстреляха няколко димки в опит да изкарат Димов от къщата. Впоследствие обаче бе обявено, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната.


Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода – една от инициативите за създаване на имидж на новия главен секретар на МВР Бойко Борисов.


Акцията започнала към 7 сутринта на 10 декември 2003 година. Патрулна кола с двама сержанти и двама оперативни работници паркирала пред вилата на Димов. Те носели заповед за ареста му. Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на обменно бюро в Харманли през 1994 г. Тогава Димов бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.


Чакъра се бе примирил с влизането в затвора, твърдят негови близки. Знаейки, че в близко време полицията ще дойде да го прибере, той се подстригал и дори заколил прасе. Поканил на прощално събиране близките си.


Няколко дни след това обаче по неизвестни причини Димов се преобразил и започнал да изпитва панически ужас от мисълта за влизане зад решетките.


Чакъра посрещнал патрулката с изваден автомат "Калашников". Извикал на майка си да бяга и открил огън по колата.  Полицаите успели да се скрият зад гумите на колата. Стрелбата обаче продължила и те успели да се измъкнат чак през нощта след бавно 12-часово отстъпление.


Били повикани още патрулки от Харманли. Те отцепили черния път към вилата на Чакъра.


В 13 ч. дошли и 7 коли с барети от София и Хасково. С тях били и шестима снайперисти. Според очевидци над 200 униформени са се струпали на мястото около вилата на Чакъра.


Error5

Пристигнали и две пожарни, за да осветяват. От Харманли пък докарали две фадроми, зад които да се крият командосите.


На мястото вече бил и тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов.

През целия ден сестрата и синът на Чакъра се опитвали да го убедят да се предаде, но без успех.


"Предай се, Тошо! За толкова малка присъда не си струва", се чувало по мегафона.


С Чакъра преговаряли и психолози от МВР, но той останал непреклонен.


В 20,30 ч. полицаите изстреляли няколко димки, които трябвало да изкарат Чакъра от къщата. Идеята нямала успех, но лумнал пожар на покрива в източната част на къщата.


Междувременно пристигнал и приятел на Чакъра, който споделил, че преди дни двамата минирали целия район на вилата.


"Пълно е с капани, не може да влезете", заявил мъжът.


Тогава Борисов разпорежда да бъдат изстреляни 15 снаряда с гранатомети РПГ-7. Атаката започнала около два и половина през нощта и продължила няколко минути. Целта била от вибрациите да се активират взривните устройства в къщата. Операцията се оказала успешна - последвала серия от взривове във вилата


Към 4 сутринта обстановката около къщата вече била спокойна. Въпреки това чак часове по-късно полицаите се осмелили да се приближат.


Пред тях се разкрило истинско бойно поле. Цялата къща била обградена с импровизирана тухлена преграда. Чакъра се е придвижвал зад нея и в къщата и е стрелял от няколко поста.


В мазето му бил открит бетонен бункер, в който се предполага, че е съхранявал експлозиви.


"След като произведе над 100 изстрела от бойниците на къщата си по полицаите от Хасково, министър Георги Петканов разреши да използваме баретите. Започна се престрелка. Правихме опити да го убедим да се предаде чрез близки и психолози, но той отговаряше със стрелба.


Използвахме шоковите гранати, но последваха вторични детонации, което значеше, че е поставил взривове на много места в къщата, в която има тунели и шахти.


Тогава, за да не загиват хората ни, съгласувахме с министър Петканов и премиера Симеон Сакскобургготски действията си. Използвахме необходимите взривни материали, при което той е загинал.


Който стреля по полицаи, това ще му е съдбата", каза тогава пред медиите Борисов.


Убийството на Чакъра през декември 2003 г. предизвика голям публичен скандал и постави множество въпроси за стандартите в работата на МВР, които за съжаление и до днес не са намерили адекватен отговор – нито от политическата власт, нито от съдебната, която регистрира поредния си провал в този случай.Макар да е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Регионална служба "Полиция" в Харманли, шестима полицаи от РДВР-Хасково, 16 души от РПУ-Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма, 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи, който пристига триумфално да ръководи цялата тази полицейска армия за залавянето на един дребен престъпник.


"Това някаква инквизиция ли беше, или показно убийство ли беше? Да убиваш човек пред синовете и сестра му, които стоят отстрани и не могат да направят нищо. Той ли беше най-големият терорист, че трябваше да го взривят", са думите на сестра му Таня, когато погребват брат й Тодор.


Ето как са изложени фактите по участието на Бойко Борисов в решението на Страсбург:


"След това полицията прави опит да поднови преговорите. Група от полицаи и първият от жалбоподателите (един от синовете на Тодоров - Добромир, тогава на 22 години) се приближават на около десет или петнадесет метра от къщата и приканват Тодоров за преговори.


Тъй като той не отговаря, полицията дава мегафон на сина, който призова баща си да се предаде: "Татко, моля те, излез без оръжие и се предай, че да приключи всичко това", но отговор няма.


В този момент полицията вижда, че в резултат на предходната атака се е запалила стая на първия етаж, и всички се оттеглят.


Около 18:00 ръководителят на спецотряда за борба с тероризма наредил на хората си да пробият дупки в стените на къщата, използвайки гранати.


По-късно те свидетелстват, че това е довело до експлозии и кратка престрелка.


Според сина Добромир след 17:00 часа Чакъра не е отговарял, стрелял, нито е реагирал на атаките по друг начин.


След това шефът на СОБТ информира министъра на вътрешните работи за последното развитие на нещата, а министърът нарежда спиране на всички действия до пристигането на главния секретар на министерството генерал Б.Б.


Междувременно полицейските коли са били поставени пред къщата, за да осветяват сцената с фаровете си.



Главният секретар пристига между 20:30 и 21:00 и поема командването на операцията. Той нарежда на полицията да взриви дупка в стената на къщата.


Според по-късно дадените от главния секретар показания след първата експлозия е имало втора, идваща от по-горните нива. В резултат на това покривът се е запалил и бързо е опожарен.


Правени са няколко неуспешни опита за влизане в  къщата, но не е ясно в какво точно са се състояли.


Междувременно в полицията отива човек, който преди е работил по къщата, а сега е чул за инцидента по радиото, и казва, че Чакъра го бил предупредил, че къщата е капан.


Около 22:00 по заповед на главния секретар на МВР е извикан отряд гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите й с устройства за нощно виждане. Наблюдението продължава до следващата сутрин.


По-късно, след обсъждане с други висши офицери, главният секретар нарежда на полицията да използва гранатомет, за да унищожи всякакви възможни капани и да се ускори претърсването на къщата. Командата се подава на отряда за борба с тероризма около 1:30 ч. през нощта на 11 декември 2003 г.


Между 2 и 2:30 часа са изстреляни петнадесет снаряда в по-ниските части на къщата и в стая на първия етаж, при което се прави голям пробив с стената. Взема се решение да се изчака дневната светлина, за да се атакува.


Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влиза вътре и започва проверка на приземния и на първия етаж.


Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на Чакъра. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура".


Борисов поименно е споменат – при това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот.


В мотивите на съдиите се казва, че Чакъра е бил лишен от правото на избор да живее, защото численото превъзходство на атакуващите го било едно към двеста. Арестът и привеждането му в затвора са можели да станат много по-професионално, като се избегне неравната битка и обсадата на къщата, която било срутена от снарядите и накрая запалена."Ако има прокуратура в България, след решението на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов. От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия",  заяви един от адвокатите по делото - Михаил Екимджиев.


В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. "24 часа" от 19 май 2004 г., в което той заявява:


 "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз".


След решението на съда в Страсбург Борисов заяви:


"Това, което си спомням, е, че Тодор Димов стреля по полицаи. Той се самоуби, много добре знаете. Цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи".


На въпрос не се ли чувства отговорен, Борисов отговори: "Не".


Междувременно главният прокурор поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото за смъртта на Димов.


Съдиите уважиха искането и така разследването започна от нулата.


През 2005 г. военните прокурори в Пловдив прекратиха предварителното производство с мотив, че употребената от полицията сила е била оправдана, както и че той не бил загинал от полицейско оръжие, а се е взривил сам с ръчна граната, тъй като на един от пръстите на дясната му ръка е намерена халка на предпазен щифт от ръчна граната, която била причинила смъртта му при самовзривяване.


Димов обаче не е бил левичар и следователно би трябвало да държи с дясната ръка гранатата, а с лявата да изтегли предпазния щифт.


Този факт е пренебрегнат от разследващите. Те са се задоволили с разказите на полицаите, които обаче странно съвпадали почти дума по дума.


Преди дни извършената ексхумация породи факти и съмнения около смъртта на Чакъра.


Той е бил взривен с граната и запален от полицията, за да бъдат заличени следите от унищожението му. Това сочат данните от началната експертиза след ексхумацията на тялото.


Граната е имало, но тя е взривена в задната лява част на тялото му. Шрапнели от нея са открити в лявата бедрена кост с вход отзаад. Чакъра е бил десняк и е невероятно човек да използва подобна изкълчена поза, за да се самоубие.


Логичните изводи на експертите, до които водят новите факти, очертават грозна стъкмистика, а именно, че граната е била пъхната под тялото му и после взривена. Не от Димов. А за заличаване на следите трупът е бил запален.


Какво води спецовете до подобни изводи?


Трупът на Чакъра е бил ужасяващо изгорял, но мебелите около него са били засегнати в много малка степен в сравнение със състоянието на тялото. Наоколо е имало фотьойли от изкуствена кожа, които е трябвало да изгорят като факли, но не са.


Затова логичен е изводът, че е горял само трупът, но не и помещението, в което се е намирал.


Именно това е насочило експертите към извода, че той е бил запален.


Друг ужасяващ факт е, че дясната ръка на Чакъра е била взета от съдебния лекар, който е правил първата експертиза, и той 10 години я е съхранявал в хладилник на съдебна медицина. На един от пръстите й е и халката от шплинта на гранатата.


Състоянието й потвърждава изводите за подмяната на фактите и логиката, че гранатата е била подпъхната под тялото на Тодор - обгарянето на тялото видимо не съответства на обгарянето на халката на гранатата.


Преди 10 години същият доктор е посочил, че халката е нахлузена на един пръст (който се оказва прострелян), а тя се намира на съвсем друг.


Главният прокурор Цацаров е потвърдил, че резследването тече активно, но и той и заместникът му Борислав Сарафов са отказали коментар до приключването му.

Източник:glasove.com

Пет куршума в гърба на един борец.Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца


Обвиняват един от украинците, заподозрени покрай убийството на Луканов ,но чужденецът бяга от страната.

Годината е 1995. В разгара на гангстерската война на стълбищната площадка в блок в “Младост“ в София проехтяват няколко изстрела. Всички съседи знаят, че комшията им Иван Кудев е авер Иво Карамански, сочен за Кръстник на мафията. Никой не смее да излезе и да погледне какво става, на разсъмване го намират мъртъв. Бившият борец не прилича на обикновена мутра, съседите му го обичат. Той помага, прави щедри купони, винаги поздравява. Куршумите обаче не го подминават.30-годишният бивш състезател по борба от ЦСКА Иван Кудев, е застрелян от засада на четвъртия етаж в блок 407 на столичния квартал „Младост“. На 17 септември 1995 г. той се връща от борческата дискотека „Алкатрас“. Съседите му от вход „Г“ са разбудени от изстрелите към 4 часа, но никой не излиза и не се обажда в полицията. Хората не искат да бъдат замесени в мутренското разчистване на сметки. 


Кудев не е сам – с него е красива габровка, с която се е запознал в дискотеката. Момичето става свидетел на стрелбата, но бързо влиза в асансьора и слиза на първия етаж. Там изчаква известно време, за да се убеди, че килърите ги няма и изчезва в тъмното. 


Съсед открива трупа на бореца в 6,30 часа сутринта и звъни на тел. 166. За минути на мястото пристигат униформени полицаи и оперативно-следствена група. Цели 7 часа трае огледът, комшиите отказват да дават показания. Криминалистите откриват 5 гилзи и един патрон близо до трупа. По-късно аутопсията ще покаже, че Кудев е застрелян в гръб точно с пет куршума. Установено е, че килърите са причакали жертвата си, притаени на горния пети етаж. Слезли и стреляли, докато бившият борец държи вратата на асансьора, за да излезе новата му приятелка. 


Първоначалната версия е, че стрелците са били аматьори, защото не са се постарали да заличат следите си. На мястото, където са чакали жертвата си е открита използвана дъвка, взети са отпечатъци от обувки, с които са газили в кръвта на Кудев. Не се интересували, че има пряк очевидец – момичето от Габрово. 


Година по-рано Иван Кудев получава „предупреждение“. На 12 май 1994 г. под автомобила му „Мицубиши“ е сложен 1 кг пластичен взрив, който обаче не успява да избухне. Бомбата е обезвредена по сигнал на мъж, който разхождал кучето си наоколо. Немската овчарка спира и започва да лае, а човекът видял жиците, които стърчат изпод автомобила и се обадил в полицията. Кудев много добре знаел кой стои зад неосъществения атентат, но не предприел нищо. 


От началото на 90-те Кудев е дясната ръка на Иво Карамански. Дава най-много пари за общия им бизнес, ръководи автокъщите му, занимава се и пласмента на крадени коли от Унгария. През 1993 г. Кръстника е задържан и Кудев решава да си поиска своя дял от жена му. Тя подава жалба в полицията, че е рекетирана от бившия съдружник на мъжа си. Това слага край на приятелството с Карамански и най-вероятно по-късно му струва живота. Докато Иво е зад решетките, бившият борец заедно с авери регистрира фирма „Витоша – 7“ и окончателно се отделя от бившия си приятел и работодател. Кудев трайно се свързва с ВИС-2, тъй като от години познава Васил и Георги Илиеви, с по-големия брат са тренирали заедно.

Приятелите на Кудев са сигурни, че Карамански стои зад убийството, но той отричал. 

Това се възприема от Карамански като предателство, но той отрича да е имал намерение да  убива Кудев. Разпитват Кръстника като заподозрян и той обяснява, че не е близък с Кудев. „Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам него и Жоро Черния. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници“, говори Кръстника. Следствието не намира начин да го опровергае и той не е официално обвинен за покушението. 


Приятелите на бореца обаче са сигурни, че поръчителят е Карамански. В това е уверена и вдовицата на Кудев – фолк певицата Снежина. Тя твърди, че има официална информация за тази версия, а всичко станало заради неуредените бизнес отношения на Карамански и Кудев. Няколко години по-късно и Кръстника ще бъде застрелян, но не поръчково, а при пиянска свада.

Певицата Снежина, бивша жена на Кудев, е сигурна, че стрелбата е поръчана от  Кръстника. 


При разследването на атентата срещу Кудев внезапно са открити следи от „вносни“ килъри. След убийството на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г. година по-късно е намерени пистолетът, с който е убит украинеца Сергей Шанин, по време на разчистване на гангстерски сметки. Започва следене и засичане на информация за цяла група чужденци от Украйна, пристигнала у нас в началото на 90-те. Двама от украинците са задържани на ГКПП „Капитан Андреево“ на 23 май 1999 г. Това са Владимир Шевчук и Александър Акимов. Доказателства, че са участвали в убийството на Луканов няма, но Шевчук се сдобива с обвинение, че е един от стрелците по Кудев. Той не отрича, че в нощта на убийството е бил пред блока в „Младост“, но твърди, че не е знаел за готвеното покушение и друг човек се е качил на етажа. 


Внезапно той обаче е освободен на 23 декември, след като прокурор сваля обвиненията срещу него, защото от МВР не изпращат на следователя Емил Иванов исканите от него още на 12 август доказателства за участието на украинеца. Това е експертиза от дъвката, намерена на мястото, където килърите чакали жертвата си. Седмица, след като Шевчук напуска следствения арест, полицията дава исканите доказателства, а софийският градски прокурор Нестор Несторов възобновява делото. Оказва се, че ДНК следите по дъвката са именно на Шевчук. Месец по-късно МВР обявява Владимир Шевчук за национално издирване, но от украинеца няма и следа.


Правят възпоменателен събор в Казичене и канят Лили Иванова и Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца.


Приятелите на Иван Кудев решават сами да търсят истината за смъртта му. След убийството те обещават 10 милиона стари лева за информация, която до доведе до килъра или поръчителя на покушението. Но няма резултат. 


Сред приятелите си бившият борец се слави като много смел и верен човек. Всички го обичат и са постоянни гости на щедрите му купони, по време на които се пръскат огромни пари, канят се най-добрите музиканти, веселбата сякаш няма край. 


Седмица след убийството на Кудев, близките му решават подобаващо да го почетат Иван Кудев. Н 24 септември 1995 г. те правят възпоменателен събор на стадиона в Казичене и и канят най-добрите певци – примата на българската естрада Лили Иванова, Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“. Те са сред любимите изпълнители на разстреляния борец. Приятелите му и досега почитат паметта на Кудев, но убийците му така остават ненаказани.

Източник:trud.bg

Труп на жена пред дома и е открит във врачанско село


Врачанското село Добролево е потресено след като откриха трупа на 56-годишната Валя Кирилова пред дома ѝ. Основната версия е убийство.Труп на жена е открит във врачанско село, като основната версия е убийство, съобщава агенция BulNews.


Фрапиращият случай е от тази сутрин. Около 9 часа жители на село Добролево открили своя съселянка да лежи мъртва пред дома си. Тялото ѝ било проснато на поляната пред портата, голо до кръста.


Жертвата е 56-годишната Валя Кирилова. В по-голямата част от годината тя не живее в Добролево, тъй като работи сезонно като камериерка в хотели по морето. Не е семейна, но има двама сина, като когато е в селото отсяда в къщата на по-големия от тях.В Добролево Валя се прибрала съвсем наскоро. След като се върнала от работата си в сферата на туризма, жената заминала за Турция с по-малкото си дете, което има здравословни проблеми.


Там му била извършена операция и двамата се върнали в селото едва вчера,пишат от 7dnibulgaria.


Хората в Добролево са в шок от случилото се, каза кметът Пепи Данчев. Всички познават Валя като добра жена, без никакви конфликти и драми, затова местните недоумяват кой може да я е убил.


В момента селцето е окупирано от полиция. Пред дома има три екипа униформени, като текат огледи и се разпитват свидетели.


Арестуваха водещия на „Игри на волята“


Той е бил хванат да шофира пиян в София, дрегерът отчел над 1,2 промила

Актьорът и водещ на "Игри на волята" Димо Алексиев бе изловен в грозна изцепка. Той е бил хванат да кара пиян,съобщи БЛИЦ

Това се е случило в София в нощта срещу вторник.

Дрегерът на Алексиев отчел над 1,2 промила.Той е задържан за 24 часа в столичното 3-о РУ.

Колата му е иззета.


Кой е Димо Алексиев:


Роден е на 29 юли 1983 г. в София. Завършва 125-о СОУ „Боян Пенев“ с профил Френски език. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. Веселин Ранков с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.


Актьорска кариера

От 2006 до 2009 г. е на щат в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. През 2009 г. Алексиев печели награда „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „Калигула“, където играе главния герой под режисурата на Явор Гърдев.


От 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където играе Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. Лилия Абаджиева, Валвер и Граф Дьо Гиш в „Сирано дьо Бержерак“ с реж. Теди Москов, Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. Недялко Йорданов, Пощенския началник в „Ревизор“ с реж. Мариус Куркински и други.


През 2019 г. участва в риалити предаването „Маскираният певец“ в образа на Рицарят.


От 2020 г. е водещ на риалити предаването „Игри на волята“ с Ралица Паскалева.


През февруари 2023 г. участва в риалити предаването „Като две капки вода“ с Ралица Паскалева.


В периода на най-тежката зърнена криза в България през 90-те година започва кървава поредица от инциденти с бизнесмени, търгуващи с жито


Една от жертвите е Стойчо Стоев, един от проспериращите предприемачи в Пловдив в периода на най-тежката зърнена криза в България през 1996-1997 година


Семейството на Стойчо Стоев е от Ямболско. Заминава за Канада, за да изкарва прехраната си, но се връща през 1995 година. Идвайки си в България, цялото му семейство се мести в Пловдивско. Стоев е въодушевен, в главата си има много идеи за бизнес в родината, като желанието му е да вложи и умножи събраните при престоя му в чужбина пари, припомня в. „Марица“.


Първоначално инвестира в оранжерии в Ръжево Конаре. След известно време пренасочва капиталите си в производството на пшеница в Добруджа. През лятото на 1996 година се решава да наеме 4000 декара ниви в житницата на България, както е известен онзи край. Мисли в перспектива и чертае планове дълги години да развива търговия със зърно.


Стоев бил изключително предприемчив, доверчив и добросърдечен. Сърцето му било отворено за всички в нужда. Постоянно давал пари назаем на близки и познати, които едва свързвали двата края. Бизнесът на Стоев бързо тръгнал нагоре и той просперирал. Успехът му обаче засегнал изключително много бизнес интереси и това му коствало живота.


На 19 март 1997 година вечерта 39-годишният Стоев се прибирал в дома си. Тогава къщата, в която живеел със семейството си, била на ул. „Жолио Кюри“, в центъра на Пловдив, на няколко крачки от дирекцията на полицията. Зърненият бос паркирал опела си, отворил багажника и взел подаръците, които носел за съпругата си Дора и 11-месечната им дъщеричка.Преминал през двора и точно в този момент бил застигнат от два куршума в главата. Изстрелите проехтяват от близката пресечка. Стоев се свлича на земята. Около окървавеното му тяло са разпилени и подаръците, които носел. Съпругата му изпада в ужас. Бизнесменът умира на място, а килърите си плюят на петите. В колата на Стоев остават непокътнати 850 000 стари лева, което зачерква версията за грабеж.


Убийците не са разкрити, а версиите за показното убийство са най-различни. Най-убедително обаче звучи само една и тя е основната, по която работят разследващите – засегнати бизнес интереси.


В крайна сметка Стоев не е успял да ожъне. Бизнесменът не е бил заплашван, нямал е и нито стотинка дългове. Често се отбивал до Добруджа, за да наглежда земите си. В деня след убийството Стоев планирал да закупи торове за пшеница, но така и не му се удала тази възможност.


Версията за убийството се потвърждава и от факта, че Добруджанският край се оказва пресечна точка на големи икономически интереси. А точно там Стоев влага инвестициите си, тъй като по онова време държавата преживява най-тежката зърнена криза, която се оказва важен урок. След гладните години, в България се въвежда система за контрол на зърнения баланс, която цели никога повече да не се повтаря подобна ситуация.


През 1995-1996 година зърнената реколта в България и по света е изключително ниска. Това е причина много държави да кажат „не“ на износа на пшеница, за да осигурят собственото си оцеляване. Родните специалисти предупреждават още през юли 1995 година, че предстои зърнен колапс, но гласовете им потъват.


България се забавя със забраната за износ, като междувременно се създават облекчения за търговците, от които те се възползват на пълни обороти. Така се разпродава напълно и старата, и новата реколта извън страната. Хлебният баланс е нарушен и впоследствие се налага да се внася зърно.


По това време са изнесени близо 990 000 тона зърно, заради което искат оставката на Виденовото правителство. По-късно срещу министри от неговия кабинет стартира разследване и дело за безстопанственост, завършило с оправдателни присъди през април 2009 година. Мотивите са, че липсват доказателства за вина.


В годините на кризата обаче фалира Добруджанската банка, източена по схемата „Дълг срещу собственост“. Самоубива се депутат от Добрич. Търговец на зърно пък е застрелян пред офиса си в Добрич, а от касата изчезват 4,5 милиона стари лева. Пребит е арендатор на 100 000 декара земя в землището на село Крушаре. В кървавата поредица влиза и пловдивският бизнесмен Стойчо Стоев, който е изведен принудително от играта с българското зърно.


През 1996 година с одобрението на държавата бургаската рафинерия „Нефтохим“ внася близо 302 000 тона зърно, за да се покрие недостигът в страната. Доставките са от четири фирми – „Гленкор“, „Югопетрол“, „Бенар“ и „Булкон“.


Сделките са сключени без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов контрол установява, че „Нефтохим“ е купил зърното за 226 долара за тон, когато средната пазарна цена на европейския пазар е била 170 долара, и така са платени общо над 16 милиона долара в повече.


Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество – за 46.5 милиона долара, е внесено от „Гленкор“, фирмата на Марк Рич. Освен че е скъпо, се оказва, че зърното е с лошо качество и заразено с болести.


По време на делото Жан Виденов се явява като свидетел. От съдебната банка пояснява, че сделката между „Нефтохим“ и „Югопетрол“ е била бартерна и основният мотив на правителството да я подкрепи е било желанието да бъдат възстановени отношенията с Югославия.


Бившият премиер разказал, че в този период е имало около 100 фирми, износители на зърно. Една от тях е била „Мултигруп“, но фирмата не е изнесла повече от 10 на сто от общото количество зърно.

Два куршума отнемат живота на Емо Макарона – босът на DVD пиратите през 90-те


Когато човек има много врагове, трудно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров – Макарона така и остана неразкрито повече от 20 години, защото приживе бизнесменът си беше създал куп неприятели. 


Той се опита да монополизира производството и разпространението на пиратски компактдискове, потърси помощ срещу конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обгради с бивши служители на отряда за борба с тероризма и реши, че е безсмъртен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му – на 42 години.


Изстрелите срещу Емил Димитров, известен с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 г. пред любимия му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са само два, но килърите са точни – единият куршума пробива предното странично стъкло, другият – задното. Убийците пристигат на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” близо до Четвърто РПУ, пише в. „Труд“.


В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните бизнесмени. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като собственик на фирма “Унисон” – Ботевград той бе разследван за незаконно производство. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона – в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, спира изведнъж незаконното разпространение на пиратски дискове, заради което България бе в черния списък като страна №1 в производството им.


Емил Димитров започва пиратския си бизнес веднага след 10 ноември 1989 г., като използва пропуск в законодателството – липсата на закони в областта на авторското право. Отначало той произвежда аудиокасети, които се купуват като топъл хляб и 4 години по-късно вече е натрупал солидно състояние. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една – за гости. Макарона се вози на скъпи коли, демонстрира богатството си и развива незаконното производство.


Той регистрира над 30 фирми, производни на основната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 г. той вече притежава около 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от фирмите му съдружник е Марко Михайлов, но той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и създава конкурентната “Маркос мюзик”.


Емил Димитров вече знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима огромен кредит от “Балканбанк” и купува поточна линия, която монтира в ДЗУ – Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода само на ишлеме. Първият кредит, с който купува поточната линия, е за близо половин милион долара. По-късно Емил Димитров отново залага машината пред “Балканбанк”, взема нов кредит от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря издирваният по късно за далавери шеф на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 г. завода в Ботевград, където инсталира още две поточни линии. Това обаче създава проблем не само на него, но и на България. Страната ни придобива печалната слава на пират №1 и световните музикални компании започват война за правата си. Това принуждава правителството да постави производството на CD под лицензионен режим през 1998 г. и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията започва да следи под лупа действията му и това е началото на края.


Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за производство на компактдискове и строи завод. Той също се изкушава за произвежда незаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 г. Малко след това Михайлов се самоубива в дома си, като и досега не са ясни причините да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е заличен като съдружник от повечето фирми с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, смятан за човек на банкера Миронов.


Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, но не известният сръбски командир, а местен мафиот, който решил да го покровителства срещу 50% от печалбата.Една от версиите за убийството на Димитров беше свързана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи предполагаха, че българинът не се е издължил на тамошните си покровители и те са организирали стрелбата срещу него.


Това обаче е не единственото предположение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата групировка СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва богатството, Димитров оставя старите си приятели и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си приятели да организира нелегално производство на DVD-дискове, за което получава от тях голяма сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат задълженията директно от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче така и не стигат нито до килърите, нито до поръчителите, а дребните търговци се отказват от пиратския бизнес, защото разбират, че е дошло ново време и има опасност да фалират.


Праща зад решетките висш полицай


През 1999 г. Емо Макарона успя да предизвика ареста на шефа на “Икономическа полиция” в СДВР, който беше хванат с 75 000 долара подкуп. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, за да бъде хванат полицая. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и правят поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттам изважда прозрачен плик. Вътре са банкнотите. В този момент в заведението нахлуват маскирани полицаи и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза заедно с униформените.


Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и адвокат Христо Георгиев – бивш шеф на “Криминална полиция” в СДВР, който защитава фирмата му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред пират №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също обяви, че Макарона е финансирал СДС.

Нарциса прошепнал името на килъра си на ухото на Жоро Илиев преди да издъхне


Кумът на Главния, шефа на ВИС Георги Илиев – Румен Маринов, по прякор Нарциса, е един от босовете, които едва доживяха 40-годишна възраст.


Поредицата от кървави разстрели още през 90-те години на 20-и век роди приказката: „Момчетата със златни ланци живеят опасно и на бързи обороти до 40 години“. Така се случи и с кума на Жоро Илиев, чиято екзекуция отекна силно, но остана неразкрита, както много други. Около убийството на Румен Маринов продължават да се носят слухове, но нищо не е доказано и така ще остане, пише в. „Телеграф“.


Рано сутринта на 27 ноември 2003 г. жена от столичния кв. “Лозенец” открива на улицата кървав труп. Пристигналите полицаи установяват, че това е Румен Маринов с прякор Нарциса – един от основателите на ВИС и кум на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев.


Нарциса е застрелян с 3 куршума. Маринов имал апартамент в ж к “Младост”, но със семейството си живеел под наем на ул. “Сребърна” в скъпарския кв. “Лозенец”.


На 26 ноември 40-годишният мъж се прибира призори с колата си. Няма охрана. Паркира и тръгва към входа на блока, където в засада го дебнат убийците. Маринов ги вижда и хуква да бяга. Те го погват.Най-разпространеният слух е, че Нарциса разпознава единия от килърите си и крещи: “Не го прави”. Куршумите обаче го застигат – два го улучват в гърба. Той пада на ул. “Христо Ценов” и с последни сили вади телефона си. Успява да набере Георги Илиев и да му прошепне името на убиеца, който вече се е надвесил над него и почти от упор изстрелва контролен изстрел в тила. Окървавеният труп остава до разсъмване между два паркирани автомобила.


Говори се, че Маринов е прошепнал името на Методи Методиев – Мето Илиенски. Полицаи се съмняват соченият за финансист на ВИС лично да е грабнал оръжието, за да изпълнява екзекуция. Илиенски изчезва 2 дни по-късно и не се знае дали е убит, или се е покрил зад граница. Говори се, че по това време отношенията между Мето и Жоро Илиев са обтегнати, но никой не може да докаже дали това наистина е било така. Илиенски не се явява на погребението на Нарциса и оттам тръгват слуховете.


Никога няма да стане ясно защо е бил поръчан и наказан кумът на Главния. Още при първоначалния оглед криминалистите намират на мястото на убийството заглушител и 4-5 гилзи от 9-милиметров пистолет. Това означава, че престъплението е подготвено внимателно. Два дни преди разстрела асансьорът в кооперацията му е блокиран, би могло да е случайно или че килърите са подготвили да го причакат във входа.


Една от версиите на разследващите е, че убийството е ответен удар във войната между мутрите. За по-малко от 2 месеца тогава са застреляни двама сикаджии. На 5 ноември куршуми покосяват пред фитнеса на Ситняково Евгени Стефанов-Женята, който се смята за наследник на Поли Пантев. На 14 ноември пред блок в ж к “Надежда” е гръмнат най-близкият съратник на Женята – Николай Зарев-Данкина. Убийството му поразително прилича на това на Нарциса – килърите го причакват до дома, той хуква да бяга и куршумите го застигат в гръб. На 25 декември пък оловото застига и бодигарда на Женята – Николай Петров-Колята. Екзекуцията е извършена в дома му в жк „Младост“ пред очите на малкото му дете. Скоро войната между СИК и ВИС ще стигне и до най-големите босове.


На 27 ноември 2003 г. е ликвидиран не просто кумът на Жоро Илиев, а един от основателите на групировката, редом до Васил Илиев. Нарциса също е бивш борец, познат на полицията след сигнали за спекула, хазарт и финансови измами, но нито едно разследване срещу него не дава резултат.


Говори се, че след вливането си в редиците на силовите застрахователи Маринов започнал да трупа пачки с кражби на бяла техника от влаковите композиции по жп гарите на София. Постепенно се сприятелил с Георги Илиев и кумството го изстреляло до върховете на ВИС. Не бил глупав. Подценил обаче, че е недолюбван в мутренската групировка именно заради кариерата си в нея.


И както в много други подобни случаи историята на Нарциса завършва с неговите наследници – съпруга и дъщеря, които харчат в чужбина парите, оставени от него.

Царя на рапаните взривен от руснаци! Искал да строи най-голямото рибарско пристанище


Царя на рапаните е взривен от наемници от бившите съветски републики, по всяка вероятност руснаци или украинци. В това са убедени криминалисти, работили по разкриването на показното убийство на 52-годишния бизнесмен Йордан Харасимов– Рапана, или Даката, както е известен във Варна.


Мотивите на поръчителите са свързани с нелегалния улов на калкан в Черно море, контрабандните канали с Турция и тлъстата за онези години сума от 4 млн. лева, които Царя на рапаните придобил като субсидия. Намеренията на Харасимов били да инвестира в строителството на най-голямото рибарско пристанище не само във Варна, но и по цялото Българско Черноморие. В морските среди упорито и дълго се говори за това убийство. Всички версии досега винаги са били свързани с бизнеса на убития, фирмата на когото „Север Експорт“ ООД беше сред най-големите в търговията с рапани по родното Черноморие, пише в. „Телеграф“.

На 24 февруари 2012 г. около 8 часа сутринта в района на кръстовището на ВИНС в морската ни столица по бул. „Княз Борис“ преминава „Ауди А8“. Черната лимузина се кани да завие наляво, когато се разпуква на парчета и се забива в светофара. Чува се адски тътен, а група студенти от Икономическия университет изваждат чист късмет, тъй като са останали да изчакат на светофара секунди преди колата бомба да избухне. По-късно ще се изясни, че адската машина е поставена под шофьорската седалка в автомобила и е задействана от разстояние с дистанционно. Рапана загива на място. Лицето му е напълно обезобразено, а части от колата са се разхвърчали в радиус от 50 метра. Вследствие на ударната вълна се образува огромна дупка в корема на Харасимов, а раната му е несъвместима с живота. Издъхва едва за 3 минути, още на място до идването на Бърза помощ.


Образуваното разследване за убийството на Харасимов е едно от наблюдаваните от Европейската комисия. То бе включено в мониторинга на Брюксел и под специалния надзор от Висшия съдебен съвет. Харасимов е известен варненски бизнесмен, бивш трикратен шампион по класическа борба. Председател на клуба по класическа борба „Локомотив 93“.


Притежава три риболовни кораба. Има и 15 декара база с пристанище, складове и преработващ цех в Южната промишлената зона на Варна. В края на 90-те години става основен играч в износа на рапани за азиатския и американския пазар. Оттам идва и прозвището му в бранша – Рапана. Държи монопола в изкупуването на рапани на север. Даката е и сред малцината босове в бизнеса със скъпия калкан. Сред последните му срещи ден преди убийството му е с новоназначения шеф на варненската инспекция по рибарство, с когото са обсъждали точно правилата за улов на калкан.


Бившият трикратен шампион по класическа борба бе харизматична личност. Любимец на всички във Варна и познат като човек, странящ от големите силови групировки, макар и самият той да е с борческо минало. Всички, които ловяха риба от Варна до Дуранкулак, разчитаха на неговото изкупуване. Говореше се, че има връзки с висши полицаи и прокурори. Близка на Харасимов бе дама с научна титла, която доказваше, че дънното тралене трябва да бъде разрешено, за да бъдат унищожени рапаните, които изяждат мидите. При справка в открити източници през търсачката Гугъл името може лесно да бъде открито, твърдят запознати.


Нищо обаче за убийството на Даката досега не е доказано. Няма резултати от камерите пред Икономическия университет, за които се твърдеше, че са запечатали две черни коли, които са следвали Харасимов, преди да бъде взривен. Не бе открито нищо и в храстите на Морската градина, откъдето също бе възможно да е задействано дистанционното за бомбата. Изпълнителите на мократа поръчка са изключителни професионалисти. Даката излязъл от дома си в бл. 183 в кв. „Чайка“ и поел към офиса на фирмата си „Север Експорт“ под моста за кв. „Аспарухово“. На 20-ина метра преди светофара на ВИНС бизнесменът се престроил в крайната лява лента, за да направи ляв завой по бул. „Цар Освободител“. Само за няколко секунди около аудито няма други автомобили преди кръстовището. Точно този момент е използван от килъра, за да задейства детонацията на бомбата. Очевидно целта е била да няма други жертви.


Наложи цацата на световните пазари


Данчо Рапана успява за няколко години да наложи българската черноморска риба и дори цацата на световните пазари. Изкупувал от рибари по цялото Северно Черноморие. Започнал да навлиза и в Южното. Конкурирал Турция и Гърция в търговията с риба. Говори се, че е имал тъмни сделки в търговията с калкан, но така и нищо не е доказано. Изнасял родния улов за пазари в Украйна, Русия, Близкия изток и Азия. Имал редица конкуренти и засегнал сериозни интереси. Няколко години след смъртта му вече рибата по родното Черноморие не само не се изкупува в чужбина, но и наши търговци започват да внасят от Турция и Гърция и да заливат пазара.

Киро Буята изчезва безследно след среща като Мето Илиенски през 90-те


Мето Илиенски не е единственият представител на подземния свят, който изчезва без следа след покана за среща. Три години след него отново от полите на Витоша се губят следите и на друг крими герой – Кирил Цветанов-Буята. Мъжът е един от босовете на силовата групировка СИК и е известен още с прякорите Кирчо Малкия и Киро Брежанеца. Повече от 17 години от него няма ни вест, ни кост. Повечето мутри от ъндърграунда са сигурни, че той е мъртъв, други обаче смятат, че е забегнал в чужбина.


Денят е 6 май 2006 г. Около 22 ч телефонът на Кирил Буята звъни и някой го кани да поговорят пред къщата му в кв. „Драгалевци“. Явно уговорката е да се видят набързо, защото Буята излиза от дома си по чехли и анцунг, без мобилен телефон, документи и охрана – досущ като Мето Илиенски, който е отвлечен по същата схема 36 месеца по-рано в „Бояна“, припомня в. „Труд“. Кирил казва на жена си Мария, че излиза за малко да види един приятел, сяда в чакащата го кола и повече не се връща. Късно през нощта жена му започва да се притеснява, че още го няма, а след 2 дни подава заявление в полицията. Никой обаче не знае къде е изчезнал знаковия сикаджия. Разследването работи по най-различни версии, нито една от тях обаче, не води до резултат.


Криминалистите преглеждат камерите в района, за да разберат с какъв автомобил е бил отвлечен Кирил (на малката снимка), но на нито един от записите не могат да го открият.„Колегите“ му от подземния свят започват да говорят, че Буята е застрелян и заровен някъде на Витоша. Разследващите търсят мотива на похитителите, за да разкрият престъплението. Кирил Цветанов е сред знаковите имена в кримисредите на Благоевград и София от началото на 90-те години, когато започва да гравитира около СИК. В първите години на прехода Буята става негласен шеф на охранителна фирма „Дорли“ в Благоевград, която е на силовата групировка.


Името му нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се бият за преразпределение на обекти. През 1994 г. става тежък сблъсък между бодигардовете на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл“, собственост на ВИС. Битката е за влиянието върху складовете за търговия на едро в Благоевград. Над 20 младежи участват в мелето, в което случайно попадна и 20-годишният минувач – дисководещият Димитър Воденичаров. Момчето е ударено с верига в главата и умира от раната.


Смъртният случай става повод да се отнемат лицензите на охранителите. Макар и не пряк участник в мелето, Буята бяга от Благоевград и се заселва в София. Там попада под крилото на Поли Пантев и бързо става сред най-доверените му хора.След убийството на Пантев през 2001 г. на карибския остров Аруба, Буята изведнъж забогатява, а близките на Поли го нарочват за предател, който се е облажил от смъртта му. Плъзват слухове, че Буята е помогнал на Поли да бъдат откраднати 600 кг кокаин от депо в Благоевград, а после го е издал на ощетения картел и взел тлъст процент от трафика на коката. След 2001 г. Буята вече не е дясната ръка на боса Поли, а самият той се представя за бос, ходи заобиколен от мощна охрана и няколко черни джипа и пръска пари с шепи в любимите му заведения „Гъбката“ и „Воденицата“. Според оперативна информация, той все повече навлиза с бизнеса с дрога, а на горните нива там рядко се достига пенсионна възраст.


Смята се, че Буята отново си възвръща контрола в Благоевград, но вече като наркотеритория след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. МВР следи Киро изкъсо, но никога не успява да събере достатъчно доказателства, за да бъде изправен пред Темида. Криминалисти твърдят, че идеята на Буята била да превземе цяла Югозападна България. Не така мислят обаче местните босове, които са доста силни и резултатът не закъснява – Киро пропада вдън земя. Две са версиите, по които полицията работи след изчезването му. Според едната той се е скрил някъде, за да не бъде ликвидиран. Такова предположение имаше и след изчезването на Мето Илиенски, някои от бившите му авери все още смятат, че той е жив и се крие по света.По-вероятната причина за изчезването на Буята обаче е, че е убит и тялото му е заровено на място, където само случайност може да помогне да бъде открито. Една от вериите гласи, че причината е съмнението, че е участвал в разстрела на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Според тази хипотеза, охранителна камера в района на местопрестъплението е заснела физическия убиец, който се оказал човек на Буята, но това така и не се доказа.


Издирването е прекратено, а 5 години след изчезването на Буята жена му Мария подава молба до Софийския районен съд да го обяви за мъртъв. Магистратите определят датата 6 май 2006 г. за неговата кончина, защото тогава е видян за последно.


Пробвал да обедини СИК и ВИС

Киро Буята роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли. Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали, откъдето идва и прякорът му.


Според спецслужбите Буята е контролирал част от производството, разпространението и трафика на амфетамини към съседни държави, но никога не е задържан за това. Искал да се заеме с амбициозен проект за завод за торове и химикали край Петрич, където на спокойствие да си прави розови хапчета. Дори купил земя за начинанието, намерил свои хора, бивши ченгета, които да започнат строежа. Месец преди да изчезне, Буята събрал на една маса в заведението „Пайнер“ босове от ВИС и СИК. Предложил им обединение, защото войната пречела на наркобизнеса. Начертал им бъдещ план за коалиция с равнопоставеност на най-горните нива , но срещнал сериозното неодобрение, презрение и дори раздразнение от главатарите. После Киро Буята изчезнал, а войната между двете групировки продължила още няколко години.

Юмрукът на СИК спасява дама при взрив след парти за ЧРД след първият в България бомбен атентат в асансьор през 90-те


Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.


Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.


По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.


Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.


Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.



Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.


Започва като портиер в Златни пясъци


Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.

Чистката във ВИС започва с Легендата на ВИС Маймуняка! Групировката рухва бавно след всяко убийство


Легендата на ВИС Митко Маймуняка бе ликвидиран преди повече от 20 години, а поръчителите и извършителите на атентата срещу него са поредните неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров всъщност поставя началото на чистката, която приключи с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата групировка.


През 2003 г. умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 г. е обявен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата групировка, която започва да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС приключва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 г., застрелян от неизвестен снайперист в курорта Слънчев бряг.След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е собственост на Надя Иванова, последната приятелка на Маймуняка, припомня днес в. „Телеграф“.


Около 20 часа на 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „Стрелбище“ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи плътно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обстойно района на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страхотен взрив. Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно разследващите установяват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с дистанционно. Мощността й е толкова голяма, че избива вратите и изпочупва прозорците на апартаментите до осмия етаж в блок 27. Истинско чудо е, че Маймуняка и охраната му все още са живи. Причината, установена впоследствие е, че взривът е над главите им и това донякъде ги съхранява.


Макар и сериозно ранени, гардовете на Маймуняка успяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за съжаление легендарният подземен бос издъхва, без да дойде в съзнание. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, причинени от взрива. Твърди се, че истинската причина за екзекуцията са свързани с интересите на Маймуняка около набиращата скорост по онова време втора вълна от масовата приватизация у нас. Точно в този период 1998-2005 г. много хора от среден калибър се събудиха богати, а други не успяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би никак не е случаен фактът, че и досега убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити. 


Публична тайна е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите днес е част от едрия капитал у нас. 35-годишният бивш борец от петричкото село Добри лаки прогнозира приживе, че „ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред“. Така и се случва. Със смъртта на Маймуняка се твърди, че настъпва краят на ерата на толерантност в средите на мутрите.Като вицепрезидент на футболния клуб „Беласица“ – Петрич, Маймуняка настоява за безконфликтно развитие на бизнеса на набиращата легалност и популярност като застрахователна компания „ВИС 2“. Маймуняка е основен посредник за туширане на напрежението с останалите преки конкуренти – СИК, ТИМ, „Спартак“ и т.н. 


Единственият по-сериозен инцидент преди убийството му е през 1995 г., когато барети го нападат заедно с охраната му на пазара в столичния квартал „Иван Вазов“. Знаков момент е случаят от февруари 2000 г., когато с изстрел във въздуха Маймуняка прекратява сбиване в механа „Стражите“ в Банско. Това се случва по време на участие на фолкзвездата Лия и негова актуална приятелка към онзи момент. Хитът й „Дяволски чаровник“ всъщност е посветен именно на Димитър Димитров. Всъщност Маймуняка е основният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се използват за нуждите на холдинга. Като застраховател пък се занимава с издирването на крадени коли от конкуренти. Маймуняка е пряк началник на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според МВР този човек е от най-добрите в занаята с отключването на коли.


Прякорът му идва от борбата

Димитър Димитров е наречен Маймуняка, защото по рождение единият му крак е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се доказва на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на победен и ненадейно се нахвърлял на противника. Устремът му бил толкова голям, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на МВР още в началото на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „Дружба“ на 11 януари 1994 г., при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в онези години момчета с анцузи и златни ланци, признаващи приоритетно марката „Мерцедес“. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Източник:kriminalno.com

Абонамент за: Публикации (Atom)

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив

Copyright © Бгспомен