Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации


При екзекуцията дъщерята на вносителя на беларуски камиони преживява и катастрофа на колата

Посред бял ден пред очите на дъщеря му е застрелян бизнесмен, докато управлява колата си. В автомобила се вози 15-годишната му дъщеря. Полицията няма сведения Румен Юруков да е свързан с криминалния контингент, но показното убийство е нагло и извършено професионално, а такива екзекуции не се правят случайно.


Около 14 часа на 1 октомври 2005 г. 44-годишният бизнесмен Румен Рангелов Юруков излиза от дома си в столичния кв. „Лагера“ заедно с 15-годишната си дъщеря. Двамата се качват в лек автомобил „Хонда Прелюд“ и той потегля бавно, защото е в малка пряка между блоковете. В този момент към колата приближава мъж и открива огън по шофьора. Три от куршумите го уцелват в тялото, момичето е невредимо, но изпада в шок. Макар и прострелян, Юруков продължава да кара още 200 метра, след което колата се блъска в оградата и бетонните саксии с цветя на кафене „Червеното“ в квартала. Ударът не е особено силен, тъй като предната част на колата не е силно деформирана. Юруков умира на място, а килърът успява да избяга.


Според очевидци убиецът е бил висок мъж с черно яке, черна шапка и слънчеви очила. Предполага се, че е чакал близо до детска градина на ул. „Баба Илийца“, на метри от блока, където живее Юруков, след което стрелял в него. После килърът избягал в посока улица „Житница“. 


По думите на тогавашния заместник-директор на СДВР полк. Стоян Велчев убиецът е стрелял отляво на жертвата три пъти, а куршумите са излезли от дясната страна на тялото. 


Бизнесът


За разлика от голяма част от жертвите на показните убийства Юруков не е криминално проявен и се е занимавал с легален бизнес, съобщават от МВР.


Справка във фирмените регистри показва, че Румен Юруков е съдружник в две фирми - „Белаз-Балкан“ ООД, в която държи 50%, и „Булдийлс“ ООД, в която има дял от 25%. „Булдийлс“ е с предмет на дейност вътрешна и външна търговия. 


Двете фирми се занимават с търговия на едро и посредничество с разнообразни стоки, но не са свързани със сделки извън закона. Съдружници на убития обаче имат интерес в хотелиерския бизнес и търговията с горива. В „Булдийлс“ Юруков е със своята сестра близначка, както и с Илиян Рангелов, а той според регистрите е собственик на хотели на Слънчев бряг. Предметите на дейност на „Белаз-Балкан“ са външнотърговска дейност, търговско представителство и посредничество на физически и юридически лица, комисионерство и лизингови сделки. 


По това време „Белаз-Балкан“ е изключителен дилър на беларуския автомобилен завод „Белаз“ за България, Гърция и Македония. Заводът е един от най-големите производители на механизация за открит добив и за едромащабни строителни работи. „Белаз-Балкан“ има ремонтни бази и складове за резервни части при най-големите открити рудници у нас като „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ и осигурява сервизното обслужване на самосвалите „Белаз“. Основният съдружник на убития има друга фирма, която се занимава с търговия на твърди, течни и газообразни горива. В нея 10 процента държи руският гражданин Сергей Смирнов. 


Семейство


След шока от убийството на баща си и последвалата катастрофа дъщерята на Юруков ще се срещне с психолог, съобщават тогава от столичното следствие. Съпругата на бизнесмена, която работи като личен лекар в района, отказва да говори за бизнеса на мъжа си. Според съседи на Юрукови те правили сериозен ремонт на жилището си. Две години по-рано апартаментът на семейството бил обран, а колата на Юруков - запалена. Тогава той твърдял, че знае кой стои зад това. Вероятно се е досещал откъде идва отмъщението или предупреждението.


Разследването


След разстрела на бизнесмена разследващите проверяват фирмите и възможните му връзки с подземния свят, но не откриват данни за престъпления. „За периода 2001-2005 г. имаше по 22-25 показни убийства годишно. От 2005 до 2008 г. тези показни убийства са свити на 5 годишно. Когато ти имаш 25 такива инцидента годишно, това се превръща в част от възприятието ти на обществото“, заявява през 2013 г. бившият вътрешен министър Румен Петков. „Знаковите убийства по същество са много добре подготвени престъпления. Не мисля, че има държава в света, където такъв тип престъпления да се радват на 100% разкриваемост“, допълва Петков. 


Друг бивш вътрешен министър – Емануил Йорданов, подкрепя Петков в становището му, че показните убийства едва ли ще бъдат разкрити. „Когато мине време, е трудно да си представим, че кой знае какво може да се случи. Няма държава, която да се е преборила с организираната престъпност“, заявява през 2013 г. Йорданов. 


Източник: „Телеграф“


 

Жертвата му намерена с 30 прободни рани, захвърлена в храсти


Едно от последните „Студени досиета” в Пловдив е приключено с отметка „Разкрито”. 14 години случаят с убийството на родопчанката Роза Мачокова бе в архива за неразрешени случаи, които чакаха своя край. Преди няколко месеца, случаят най-накрая е приключен с разкриването на реалния извършител.


Жестокото убийство станало на 12 септември 2010 година в Кючук Париж, в парка на ул. „Георги Кондолов“.


45-годишната Роза Мачокова е от смолянското село Мугла. Нейният съпруг Митко също бил родом от там. Двойката се пренесла да живее в Смолян, а по-късно и в Пловдив. През лятото на 2010 година започнала да работи като камериерка в хотел „Беркут” в Брестник.Всяка сутрин и всяка вечер пътувала с автобус до населеното място. Ходела пеш от дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“ до автогара „Родопи“. Маршрутът й бил идентичен. Прекосявала парка на ул. „Георги Кондолов“ и през жп линията стигала до сектора на рейса.


Към 6 часа сутринта на 12.09.2020 година Роза тръгнала на работа и поела по обичайния маршрут към автогарата. В малък парк между улиците „Здравец" и „Студенец" обаче била пресрещната от непознат мъж. Той я бутнал на земята, наръгал я 30 пъти, изнасилил я, след което избягал и заразял мъртвото й тяло.


Трупът  бил открит час по-късно от пенсионери, които разхождали кучетата си в парка. Портфейлът и документите от дамската чанта на жената били разхвърляни около разголеното й тяло, скрито в храстите край основната паркова алея. Не била ограбена. Открилите трупа разказаха, че дрехите й от кръста надолу били разкопчани, а по голото тяло имало кални следи.


По тялото  имало и над 30 пробождания с нож, като две от нараняванията били дълбоки. Едната от фаталните рани била в шията на жертвата, която починала от кръвозагуба. Криминалисти си обяснили останалите пробождания като по-скоро за сплашване, за да спрат виковете на Роза, която яростно се е съпротивлявала на действията на убиеца.


Час след зверството, по алеята край трупа в парка преминал и нейният съпруг Митко Мачоков, който отивал на работа. Заради храстите обаче той не видял мъртвата си съпруга.


Минути след подаването на сигнала от минувачите, мястото на убийството почернява от разследващи. Часове наред се извършва оглед на мястото на трагедията, разпитват се редица свидетели.Два дни след убийството вече е задържан заподозрян -клошарят Янко Шандъков. Той бил на близо 7 метра от трупа, спящ пиян на пейка.


Той направил пред полицаите пълни самопризнания. Дори сам посочил къде е скрил оръжието на престъплението, както и точното място, където е нападнал, изнасилил и убил камериерката Роза Мачокова.


Веднага след това на Шандъков са повдигнати обвинения за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Четири месеца по-късно обаче, в края на 2010 година, той е освободен заради липса на доказателства срещу него. ДНК експертизата сочи, че няма съвпадение между неговия генетичен материал и този, намерен по трупа.

 

Самият Янко Шандъков лежал три пъти в затвора. Излязъл на свобода две години преди смъртта на Мачокова. Бил осъден, защото пребил мъж, който три дни по-късно починал в болница.


Първата му присъда била за кражба, а третата - заради въоръжен грабеж. След последния престой в затвора заживял край парка в район „Южен” и станал клошар.


Събирал се с останалите бездомници от махалата. В крайна сметка, Янко нощувал в същия парк, където била зверски убита камериерката, но не чул нищо и нямал никакво участие. На 11 септември, ден преди зверството, Янко и приятелят му Иван си купили бутилка мастика и отишли в апартамента на Иван, за да се черпят.


След като обърнали по няколко чаши, двамата се скарали, тъй като Иван обвинил Шандъков, че му е откраднал газов пистолет.


Сутринта го събудили крясъците на Иван, който бил тръгнал да го търси, и се натъкнал на трупа на Роза. Янко бил отведен в Съдебна медицина, където са му взети проби от косата, устата, члена, бельото и обувките. След това е отведен за разпит в полицията.


След като ДНК пробата излязла и станало ясно, че Янко не е изнасилвал жената.  Още тогава съпругът на Роза – Митко Мачоков е подозирал друг клошар от квартала, дори е подал сигнал пред разследващите. Думите му обаче не били взети под внимание и друг заподозрян или задържан не е имало.


14-години по-късно обаче, подозренията на почернения мъж се оправдали.


Преди три години случаят отново е отворен. Причината е ДНК, което е иззето от криминално проявено лице и което ДНК е „светнало в червено” в системата на Криминална полиция в раздела за неразкрити престъпления. Арестантът е задържан след кражба. По време на последвалите следствени действия му е била взеха ДНК проба. Именно генетичният материал е частично съответстващ с този, намерен по тялото на Роза Мачокова.


Работата по тежкото престъпление е възобновена. Оказало се, че задържаният мъж има няколко братя и сестри. Един от тях е Генчо Стоянов, който през 2010 година е бил на 23 години, без дом и без работа. Навъртал се в района и често пиел. Именно той е нападнал, изнасилил и убил Роза.


Това е потвърдено от няколко проведени преди година ДНК-експертизи. Пред TrafficNews от Окръжна прокуратура, съобщиха, че е извършена есхумация на тялото на починалата. Отново е била взета проба за сравнение на генетичен материал, който на 100% е доказала съвпадение с убиеца.


По данни на държавното обвинение, година след убийството, Генчо е намерен мъртъв.


„Разкриването на убийството е станало с помощта на въведени наскоро и използвани нови технологии за изследване и сравнение на ДНК-материал. С оглед смъртта на дееца на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив и е изпратено на наследниците на пострадалата жена, като то може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив”, съобщиха от прокуратурата след запитване на TrafficNews.

Източник: TrafficNews


От Софийска градска прокуратура опровергаха информацията, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.


По делата за убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и за неговото влияние в съдебната система се провежда активно разследване. Това съобщиха за „Телеграф“ от Софийската градска прокуратура. 


Оттам опровергаха информация в публичното пространство през последните дни, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.


„То не е спряно и не е било спирано“, категорични са от СГП. Издирването на убийците на Мартин Божанов-Нотариуса продължава.  


Екзекуция

Божанов бе убит на 31 януари 2024 г. Той е застрелян в тялото и главата около 19,30 ч. близо до дома му в затворен комплекс на територията на бившите дипломатически тенис кортове в столичния кв. „Горна баня“. 


В първата информация след убийството градският прокурор на София Илиана Кирилова заявява: „Този човек е бил интересен през годините. В Софийската градска прокуратура е имало подадени сигнали за заплахи от негова страна към магистрати.


Работи се усилено и за имотни измами. Не мога да кажа за прокурорски рекет. Имаме подадени сигнали от магистрати, които не са прокурори. Няма заподозрени“. 


Минало

Кирилова уточнява, че Божанов е известен покрай откраднато през 2004 г. дело от Върховния касационен съд срещу нотариус Слави Крашевски. Той е разследван по 28 случая - повечето за документна измама, останалите за престъпление по служба.


През 2004 г. Крашевски получава условна присъда от две съдебни инстанции, с което става първият осъден нотариус у нас. След това обаче делото изчезва от адвокатската стая на ВКС по време на обедната почивка заедно с оригинални документи по него.


Въпреки това ВКС потвърждава осъдителната присъда срещу Крашевски, с която му е наложено наказание 2 г. условно и лишаване от правото да упражнява професията нотариус. За кражбата е водено досъдебно производство срещу Мартин Божанов и негов роднина. 


Мартин Божанов е един от първите клиенти на Комисията за незаконно придобито имущество. През 2008 г. тогавашната комисия "Кушлев" му отнема имущество за 430 000 лева.


Заплахи

През 2017 г. директно в съдебната зала по дело, в което не е страна, Божанов заплашва адвокатка. Това става на заседание по гражданско дело в Софийския апелативен съд, който разглежда спор за голям имот до Съдебната палата в София. Председател на съдебния състав е Цветко Лазаров. Делото се води за масивна сграда на столичния бул. „Витоша“.


В съда е представен предварителен договор за покупко-продажба между собственика на имота Марийка Радкова и фирма „Спринт 2002“ ЕООД с управител Николай Атанасов. Според този договор тя го продава за 400 000 лв., от които е получила 300 000 лв., а останалите ще вземе при приключването на сделката пред нотариус.


Радкова е категорична, че не е подписвала този договор и не е получавала никакви пари. Фирмата завежда дело за обявяване на предварителния договор за окончателен. Пред първата инстанция - Софийски градски съд, се правят няколко тройни графологични експертизи, според чиито заключения подписът на Радкова под предварителния договор е автентичен и тя губи делото.


Жената наема друг адвокат – Мария Колева, която продължава битката пред САС. Заключението на петорната експертиза е, че подписът на Марийка Радкова под предварителния договор за продажба на имота й не е автентичен.  


На 21 април 2017 г. в съдебната зала се събират двете страни и експертите. Там мъж се обажда да не се дава ход на делото. По искане на съда е снета „самоличността на лице, което нарушава реда в залата“. От личната му карта става ясно, че това е Мартин Божанов. В момент докато съдът се съвещава, той напада адвокат Колева и я заплашва. При друг състав на САС делото е спечелено от собственичката на имота. 


През 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд – Луковит, се оплаква, че Мартин Божанов я заплашил да се отведе по дело за семеен имотен спор на Божанов. Тя и съдия Цветко Лазаров са изслушани от Съдийската колегия на ВСС.    


Консултант

Мартин Божанов се занимава с консултантска дейност. Известно е негово интервю пред Антикорупционния фонд, което е свързано със задържането на Веселин Денков по обвинение за участие в организирана престъпна група за лихварство.


В запис на разговор с Божанов, направен от Ивайла Бакалова, публикуван през 2021 г. от Антикорупционния фонд, той се представя като посредник в съдебната власт и заедно с негов приближен адвокат искат 100 000 долара, за да бъде освободен от ареста приятелят на Бакалова Веселин Денков. Пред АКФ Божанов отрича и се представя за консултант и търговец, неосъждан и без висящи производства.   


Божанов обаче заявява, че познава множество юристи и е нормално, ако някой сподели с него, че има някакъв проблем по гражданско, търговско или наказателно дело, той да го насочи към някого. Ако този човек се съгласи, той сключва договор като консултант с него, а адвокатът, който препоръчва, започва работа по делото.  


Връзки

След убийството на Нотариуса става известно, че съществувал частен клуб, контролиран от него, в който са ходели магистрати. Още през 2022 г. от ГДБОП изпращат информация в СГП за този клуб с мнение, че Божанов е част от организирана престъпна група за търговия с влияние.


Според разследващите Божанов е бил елиминиран в момент, когато е предстояло да му бъде повдигнато обвинение във връзка с дело за имотни измами, пране на пари и принуда на магистрати. Нотариуса всъщност бил разследван като лидер на организирана престъпна група, създадена не само за имотни измами, но и за „противозаконно влияние“ върху магистрати.


След смъртта му досъдебното производство продължава по отношение на останалите предполагаеми членове на групата.    


От СГП съобщиха, че е работено в насока ползвал ли е Мартин Божанов протекции на съдии и на прокурори, но трябва да има убедителни доказателства за това, което е много трудно. 


По делото има конкретни имена, които са обект на разследване, но за да се внесе обвинение за подкупи и търговия с влияние, трябват преки доказателства или верига от косвени, които да доказват това, казват разследващи.  


Мъгла

Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов, изслуша граждани, съдии и прокурори. Нито един магистрат не признава, че е ходил във въпросния клуб на Нотариуса.


Няма официална информация дали е бил сътрудник на МВР, нито пък, че полицейски коли са пазели клуб SS, където са се събирали представители на съдебната власт.

Източник:БЛИЦ



Един сериен убиец години наред погубва хора, но и лежи почти цял живот зад решетките за кражби. 


Той има 16 присъди за над 20 престъпления. Пет от убийства му бяха доказани, десетки други така и ще останат неразкрити. Самият той се хвали пред познатите си, че не му е проблем да убие човек и твърди, че не се страхува от смъртта, стига тя да дойде от ръката на някой друг - сам не можел да посегне на живота си, пише Труд.


На 1 декември 2008 г. около 22,30 ч 42-годишният хасковлия Недялко Димитров с прякор Момата отива в дома на 27-годишния Бейтула Юсеин и 19-годишната му съпруга Неврие. 


Той си е пийнал порядъчно, но звъни на младия мъж по телефона, за да му кажа, че ще дойде. Семейството живее на ул. „Гео Милев“ в Димитровград, където броени минути по-късно ще се разиграе страшна трагедия. 


Жертвата е търговец на коли втора употреба и убиецът звъни на вратата под предлог, че ще закупува автомобил. С Недялко е и любовникът му Петър Атанасов-Пепи, а зад волана на автомобила, с който се придвижват, е криминално проявеният Иво Минчев.


Минути след като влиза в квартирата, Момата вади 7,65-милиметров „Браунинг“ с пълен пълнител и патрон в цевта и стреля в автотърговеца. Потресена от гледката, Неврие се хвърля на спалнята и се завива през глава, но следва втори изстрел – този път в нея.


Едно от любимите му неща било да гледа жертвите в очите, докато отнема живота им. Самият той твърдял, че е убил 26 човека, за 27-ия не бил сигурен, че е загинал. 

Нещо като оргазъм изпитвам тогава, признал убиецът пред познати. Когато разбира каква присъда го заплашва, прави опит за бягство от ареста, като пробива стената с лъжица. Хванат е по чиста случайност. Срещу него идвали двама конвойни полицаи. Първият дори му направил път, но вторият предния ден конвоирал Недялко и го разпознал. Веднага го арестували. За убийствата Момата получи доживотен затвор без право на замяна. Присъдата не го уплаши, защото зад решетките той се чувствал като у дома си.


Бил социопат, но не е имал психическо заболяване.


Недялко Димитров умира от инфаркт на 4 октомври 2016 г. в Университетската болница в Стара Загора.


Дежурните надзиратели разбрали, че Момата има здравословен проблем в килията си и веднага извикали линейка от Спешния център. Медиците установили инфаркт и хоспитализирали затворника. Той починал в момента, в които лекарите се опитали да му поставят стент, който да разшири кръвоносните съдове към сърцето му.


Eксперти твърдят, че Момата е бил социопат, но не е имал психически разстройства. Според самия него бил добър човек, обичал животните и помагал на хората. Недялко е бил осиновено дете, до 8-ми клас е учел в Спортното училище в Хасково, искал да стане щангист. След това животът му се завъртял и прекарал по-голямата част от него в затвора




Кумът на Главния, шефа на ВИС Георги Илиев – Румен Маринов, по прякор Нарциса, е един от босовете, които едва доживяха 40-годишна възраст.


Поредицата от кървави разстрели още през 90-те години на 20-и век роди приказката:


"Момчетата със златни ланци живеят опасно и на бързи обороти до 40 години“.


Така се случи и с кума на Жоро Илиев, чиято екзекуция отекна силно, но остана неразкрита, както много други. Около убийството на Румен Маринов продължават да се носят слухове, но нищо не е доказано и така ще остане според запознати криминалисти.


Разстрелът


Рано сутринта на 27 ноември 2003 г. жена от столичния квартал "Лозенец" открива на улицата кървав труп. Пристигналите полицаи установяват, че това е Румен Маринов с прякор Нарциса - един от основателите на ВИС и кум на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев.


Нарциса е застрелян с 3 куршума. Маринов имал апартамент в ж. к. "Младост", но със семейството си живеел под наем на улица "Сребърна" в скъпарския кв. "Лозенец".


На 26 ноември 40-годишният мъж се прибира призори с колата си. Няма охрана. Паркира и тръгва към входа на блока, където в засада го дебнат убийците. Маринов ги вижда и хуква да бяга. Те го погват.


Версиите от ъндърграунда.


Най-разпространеният слух е, че Нарциса разпознава единия от килърите си и крещи: "Не го прави".


Куршумите обаче го застигат – два го улучват в гърба. Той пада на ул. "Христо Ценов" и с последни сили вади телефона си. Успява да набере Георги Илиев и да му прошепне името на убиеца, който вече се е надвесил над него и почти от упор изстрелва контролен изстрел в тила. Окървавеният труп остава до разсъмване между два паркирани автомобила.


Възможно ли е единият килър да е Мето Илиански? 


Говори се, че Маринов е прошепнал името на Методи Методиев - Мето Илиенски. Полицаи се съмняват соченият за финансист на ВИС лично да е грабнал оръжието, за да изпълнява екзекуция.


Илиенски изчезва два дни по-късно и не се знае дали е убит, или се е покрил зад граница. Говори се, че по това време отношенията между Мето и Жоро Илиев са обтегнати, но никой не може да докаже дали това наистина е било така. Илиенски не се явява на погребението на Нарциса и оттам тръгват слуховете.


Предположения за подготовката на екзекуцията.


Никога няма да стане ясно защо е бил поръчан и наказан кумът на Главния. Още при първоначалния оглед криминалистите намират на мястото на убийството заглушител и 4-5 гилзи от 9-милиметров пистолет. Това означава, че престъплението е подготвено внимателно. Два дни преди разстрела асансьорът в кооперацията му е блокиран, би могло да е случайно или че килърите са подготвили да го причакат във входа.


Официалните версии.


Една от версиите на разследващите е, че убийството е ответен удар във войната между мутрите. За по-малко от 2 месеца тогава са застреляни двама сикаджии.


На 5 ноември куршуми покосяват пред фитнеса на Ситняково Евгени Стефанов-Женята, който се смята за наследник на Поли Пантев. На 14 ноември пред блок в ж к "Надежда" е гръмнат най-близкият съратник на Женята - Николай Зарев-Данкина. Убийството му поразително прилича на това на Нарциса - килърите го причакват до дома, той хуква да бяга и куршумите го застигат в гръб.


На 25 декември пък оловото застига и бодигарда на Женята - Николай Петров-Колята. Екзекуцията е извършена в дома му в ж. к. "Младост" пред очите на малкото му дете. Скоро войната между СИК и ВИС ще стигне и до най-големите босове.


Кой е Нарцисът? 


На 27 ноември 2003 г. е ликвидиран не просто кумът на Жоро Илиев, а един от основателите на групировката, редом до Васил Илиев. Нарциса също е бивш борец, познат на полицията след сигнали за спекула, хазарт и финансови измами, но нито едно разследване срещу него не дава резултат.


Говори се, че след вливането си в редиците на силовите застрахователи Маринов започнал да трупа пачки с кражби на бяла техника от влаковите композиции по жп гарите на София. Постепенно се сприятелил с Георги Илиев и кумството го изстреляло до върховете на ВИС. Не бил глупав. Подценил обаче, че е недолюбван в мутренската групировка именно заради кариерата си в нея.


И както в много други подобни случаи историята на Нарциса завършва с неговите наследници – съпруга и дъщеря, които харчат в чужбина парите, оставени от него.

Източник:uniconbg.com



Иво Александров Карамански – Кръстника е сочен за един от най-силните подземни босове на България. Приживе той е съсобственик на застрахователното дружество „Корона инс“ и има участие в още ред фирми, занимаващи се с разнообразна дейност като застраховане, развъждане на моруна, производство на кетчуп, производство на дини, валутна търговия и други. Има богато криминално досие и неколкократно лежи в затвора по различни обвинения.


Остава в историята като Кръстника на българската мафия, като псевдонимът му е измислен от криминалната репортерка Анна Заркова.


Карамански има три брака, от които му се раждат три дъщери и един син – Иво.


Ранни години



Роден е на 29 ноември 1959 година в София. Израства като полусирак, след като през 1964 година майка му загива в автомобилна катастрофа. Една от емблематичните фигури за Дупница и по-специално за село Бистрица, където Карамански дори е издигнат в култ сред хората.


Учил е в спортно училище „Чавдар“ – София, където завършва средното си образование, а по-късно е войник в спортната школа на „Левски – Спартак“ и се състезава с кану-каяк. Печели републиканския шампионат в дисциплината, след което става Балкански шампион. Заради лошата си дисциплина е изгонен от националния отбор, за който се състезава през 1984 година.


Първа и последна присъда


Карамански е осъден един-единствен път през живота си за кражба на старинни предмети, валутни измами и фалшифициране на долари. Тогава получава присъда от 2 години лишаване от свобода, от които не излежава нито ден. Появяват се различни твърдения за това защо успява да избегне затвора, но основното предположение е, че сътрудничи на ДС и се радва на подкрепата на държавния апарат.


През 1990 година името му се появява в международната преса като лидер на организирана престъпна група за трафик на откраднати автомобили от Чехия. Делото става известно като „Чешкото дело“. Карамански е задържан заедно с още 21 българи, а по-късно е екстрадиран в България. Въпреки, че по делото има цели 7 тома доказателствен материал, българският съд му налага мярка за неотклонение „домашен арест“ срещу гаранция от 2 000 лева. До смъртта на Кръстника през 1998 година не се стига до произнасяне на присъда, а след нея делото е прекратено.


Колумбийски период


Лицето Карамански изчезва за кратко в началото на 90-те години на XX век, когато според твърденията пребивава в Латинска Америка. Според оперативна информация там се свързва с наркобарона Пабло Ескобар и сътрудниците му, за да осъществяват съвместен бизнес. Жени се за колумбийка, която отказва да се върне с него в България. Вместо нея със себе си към вкъщи Иво Карамански взима местния жител Кингсли, който е негов служител до самата му смърт.


Легална и нелегална дейност


Карамански се занимава с разнообразна дейност. Въпреки мрачната слава, която му се носи, той е изключително образован и се радва на обкръжение от различни прослойки. Знае няколко езика и е почитател на класическата литература. Хора от обкръжението  му разказват, че ако не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е сочен за престъпник номер 1 в България.


Той притежава над 20 фирми като най-ценна му е застрахователната „Корона инс“, която остава без лиценз по време на министър Богомил Бонев. След ликвидацията на дружеството, регистрира още дружества, като се занимава буквално със всякаква дейност. Той първи открива печалбата в бизнеса със сметоизвозване и дори планира да стопансива сметището в Долни Богров, но така и не успява. Според „Най-богатите българи“, след смъртта на Карамански, наследството което оставя се равнява на най-малко 30 000 000 долара.


„Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си искат“


Тази фраза е една от любимите на Карамански, който не пропуска повод да я изрече. Може би точно заради тази си идеология организира собствена „бригада“ през 1993 година по подобие на ВИС и СИК. Скоро след това започат и убийствата на нейни членове и разчистването на сметки. Иван Кудев е убит пред дома си в столичния квартал „Младост“ 4, а Валентин Дайков–Муто – на Витоша.


И така Карамански, сам, обявява война на другите силови групировки като се говори, че зад гърба му стоят тогавашни служители на отдел „Издирване“ към СДВР. Карамански поема охраната на казино „Севастопол“, пред което по-късно се разиграва кървава драма – престрелка, в която Младен Михалев – Маджо е прострелян. В средите на Карамански започват да се носят слухове, че за главата му е обявена награда от 4 милиона лева и са наети албански килъри, за да го екзекутират.


Иво Карамански обаче оживява, за да бъде задържан на 14 януари 1994 година. Следва престрелка в квартал „Бели Брези“, в която по грешка загиват полицаите Марин Чанев и Георги Георгиев–Индианеца. Като виновник е сочен той, тъй като служителите на реда са в квартала, за да укротят „неговите хора“, но вместо това техният колега Митьо Петров ги убива случайно. Тогава така и не става ясно защо точно е задържан Кръстника.


Екшънът в казино „Бедни – богати“


Карамански е задържан за пореден път като заподозрян във въоръжен грабеж в казино „Бедни-богати“, извършен на 30 декември 1993 година, когато според свидетелски показания група от шестима въоръжени мъже нахлува в казиното, взима крупна сума пари, пребива когото може и бяга от местопрестъплението.


По това обвинение Иво Карамански лежи в затвора 1 година, 4 месеца и 3 дни като се радва на невероятни привилегии, спрямо останалите затворници. Притежава мобилен телефон и може да излиза тайно нощем без проблем. Пребиваването му в затвора поразително прилича на това на Ал Капоне в Алкатраз, където посетителите трябвало да си записват час за свиждане, тъй като имало много желаещи.


Докато е в ареста, пише открито писмо, в което обвинява „Мултигруп“, собственост на Стоил Славов и свързвано с групировката СИК в пране на пари, далавери с петрол и рекет. Успява и да се кандидатира за депутат в 25-ти район на София. В последствие кандидатурата му е отхвърлена от Централната избирателна комисия, защото 239 ЕГН-та в негова подкрепа (събрани за по-малко от ден от съпругата му – Галя) се оказват нередовни.


Опитите за убийство


Карамански неведнъж е ставал обект на опит за убийство. Самият той обича да казва, че има толкова врагове, че пръстите на двете му ръце няма да стигнат да ги изброи. Това твърдение се самодоказва от факта, че той е обявил война на съществуващите силови групировки – ВИС и СИК.


В началото на август 1995 година в близост до любимото му сепаре в дискотека „Нептун“ избухва взривно устройство. Мълви се, че същата вечер той се намира в заведението, за да преговаря за основния пакет от акциите му. По-късно коментира пред медиите, че знае кои са атентаторите и че бомбата е била заради лични, а не заради бизнес – интереси.


В офиса на „Корона инс“ в столичния квартал „Орландовци “ на 25 ноември 1995 година нахлуват няколко въоръжени лица, които пребиват служителите там. По-късно се тиражира версията, че са пратени от конкуренцията – фирма „Леон“, на която някой подхвърлил, че Карамански краде клиентите им.


Убийството на Кръстника


На 20 декември 1998 година Иво Карамански е поканен на рождения ден на свой приятел във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Само десетина дни преди това той се запознава с мъжа, който по-късно ще изстреля двата фатални куршума в главата му – Стефан Въжарски, който и го води на рождения ден. Около 01:30 часа Карамански и рожденикът – Борис си говорят, доближили глави, тъй като музиката е прекалено силна. Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете си без видима причина. После отива при двамата разговарящи и казва на Борис да се отдръпне. Объркан, рожденикът се дръпва от Кръстника и тогава Въжарски изстрелва два куршума в главата му. Без предупреждение, без конкретен повод.


След като предизвиква паника сред студентите във вилата, Въжарски се отправя към паркирания отпред „Понтиак“, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от бодигардовете на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава Стефан Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по когото и да е, Въжарски казва на един от студентите във вилата да извика полиция.


След като ранява трима и убива един, Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че Кръстника го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян, но по-късно полицаите установяват, че той е реалният убиец. Разследването показва, че той не е имал намерение да убива, но и до момента не е ясно защо го е направил. Признат е за виновен от съда и му е постановена присъда за непредумишлено убийство и опит за умишленото убийство на трима души. ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:Убиецът на Карамански с разтърсващо признание! Пандизчии споделиха шокиращи неща за него

Източник:кримис.бг




Той издъхна два дни след брутален побой с бухалка пред дискотека.Багрито бе популярна фигура за бизнеса и ъндърграунда преди години, но от доста време той живее извън страната


Една от легендарните фигури в бургаския бизнес и ъндърграунд Атанас Николов (54 години), известен с прозвището Багрито, почина два дни след бруталния побой, нанесен му от двама мъже от кв. "Долно Езерово", научи Флагман.бг.


Багрито, който в края на 90-те години и началото на новия век развиваше разностранен бизнес и в този период беше добър познайник на органите на реда по редица направления, е бил нападнат с бухалка пред заведението „Ероганс“ на 29 декември, около 4:00 часа, от хора, които до този момент не е познавал.


Става въпрос за Събин Стефанов и още едно лице, които видимо пияни, са му нанесли множество удари по главата и тялото.Багрито е изпаднал в кома, а в последните два дни лекарите са се борили за живота му, но тази сутрин той е починал в бургаска болница. Той има две деца и от години живее в чужбина, където се занимава с бизнес, свързан с трансфери от летището. 


Багрито се е прибрал в България за празниците, но излизането му в кварталната дискотека в „Долно Езерово“ се е оказало фатално.


Проверка на Флагман.бг показа, че и двамата извършители са задържани. 


Единият от тях е освободен под парична гаранция от 5 хил. лева, тъй като се смята, че не е имал водеща роля в побоя, а за Събин е поискана постоянна мярка „задържане под стража“.


В момента магистратите заседават по искането на прокуратурата.


Предистория:


Багрито извадил нож и бухалка след пиянски скандал пред дискотека „Ароганс“, твърди защитата.Нападнал приятел на Събин, след което станало меле


43-годишният Събин Стефанов от кв. „Долно Езерово“ остава в ареста заради смъртта на Атанас Николов-Багрито, популярна фигура в бургаския ъндърграунд и бизнес.


Мярката за неотклонение на Събин беше този следобед в Районния съд на Бургас.


Обвинението все още е работно – за нанасяне на средна телесна повреда, но предстои да се преквалифицира след смъртта на Николов от рано тази сутрин.Събин Стефанов е изпушил, след като Багрито се е опитал да го нападне.Според държавното обвинение Събин е нанесъл множество удари по главата и тялото на Атанас Николов след пиянски скандал пред дискотека „Ароганс“ в кв. „Долно Езерово“.


Любопитна подробност е, че бухалката, с която е убит Багрито, всъщност е негова. Адвокатът на Събин – Захари Кирилов твърди, че клиентът му е станал обект на провокация.


На 29 декември, около 4 часа сутринта, излизайки от нощния клуб със свой приятел той бил нападнат от починалия. Първоначално словесно, но впоследствие Багрито извадил нож, с който нападнал мъжа, с който бил Събин в дискотеката.


След това станало меле, а 43-годишният Събин от кв. „Долно Езерово“ "изпушил". Взел бухалката и в яростта си буквално разбил главата на Атанас Николов.


Адв. Захари Кирилов поиска от съда да пусне Събин с електронна гривна, за да може да се грижи за децата и съпругата си.


Арестуваният бе лаконичен и пред съда обеща, че няма да избяга и ще съдейства на разследването.


Прокуратурата обаче настоя да остане за постоянно в ареста, защото може да попречи на разследването, тъй като не всички очевидци са разпитани, а от събраните до момента доказателства ставало ясно, че той съзнателно е удрял Багрито с бухалката в главата.


Другото лице, което е задържано по случая, няма сериозна съпричастност и е освободен под парична гаранция.

Източник:www.flagman.bg




Жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Тя остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Откакто губи свободата си, Александрова живее с надеждата, че истината ще излезе на бял свят, пише „Борба“.


С тази мисъл започва всеки неин нов ден, нова седмица и нова година. Вече вижда светлина в тунела. При изтърпяване на 30 години от присъдата тя има право да напусне затвора.


Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.


Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.


Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот.


„Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.


Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.


Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.


В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.


„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.


Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.


„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.


Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.


Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.


Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.


„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.


През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.


Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.


Писала е тъжба до Европейския съд за правата на човека.


Върнали й отговор, че писмото трябва да е на английски език. От затвора успяла да организира превод и в момента казусът й е на ниво Горна камара.


Споделя, че обмисля да се обърне към вицепрезидента за помилване, но отчитайки тромавата административна процедура, докато получи амнистия, вече ще е изтърпяла 30 години от присъда и вероятно ще е на свобода.


„Копнея за деня, в който ще изляза от килията. Ще се прибера вкъщи. Ще продължа живота си там, където спря преди 27 години. Нищо обаче не може да ми върне пропиляното време, съсипаното здраве и изгубените деца. Влязох на 45 години, сега съм на 72…“, допълва тя.

Източник:www.zajenata.bg


Доц. Цветан Цветанов. Войната между „борци“ и „каратисти“ засегна казино „Севастопол“ в София.


Първото политическо убийство или жертва на войната в подземния свят..


Първото политическо убийство след демократичните промени в България или жертва на войната в подземния свят - разстрелът на доц. Цветан Цветанов 2 г. преди този на бившия премиер Андрей Луканов продължава да задава този въпрос. 

Цветан Цветанов

И както всички други поръчкови разстрели остава неразкрит. От началото на демократичните промени до днес подобни престъпления са в графата „студени досиета“, най-вероятно защото извършителите им са професионални килъри.  


Престъплението 


30 август 1994 г. Елитният столичен кв. „Изток“. Тиха уличка зад кино „Изток“, около 9,30 ч. 43-годишният доц. Цветан Цветанов излиза от дома на приятелката си и няколко минути по-късно от светлосин „Фиат уно“ откриват стрелба по него – 5 куршума попадат в главата и тялото му. Мъжът пада окървавен на улицата и умира. 


Солени


По-късно полицаите откриват автомобила изоставен и се оказва, че е краден и пребоядисван. Убийството е изненадващо и шокиращо, защото Цветан Цветанов е сериозен човек - доцент по Административно право, шеф на Българския спортен съюз, в ръководството на Спортния тoтализатор, майстор по таекуондо четвърти дан, основател на Асоциацията за самозащита на населението от престъпността „Защита“. 


Реакция


Случайно или не същия ден в МС одобряват предложената от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов Национална програма за подобряване на реда и сигурността в държавата. А по-късно през деня депутати и министри коментират, че се е случило първото политическо убийство в демократичната история на страната.


В биографията на Цветан Цветанов се преплитат имената на много хора с власт – говори се, че още по Живково време тогавашният главен прокурор Костадин Лютов помага на младия юрист и той защитава аспирантура в Института за държавата и правото. След 10 ноември 1989 г. като близък на Димитър Луджев, който е министър на отбраната, Цветанов става шеф на армейския клуб ЦСКА. След смяната на Луджев с Александър Сталийски той е обвинен за липса на пари от клуба. През 1992 г. е избран за председател на Българския спортен съюз, който влиза в конфликт с Българския съюз за физкултура и спорт заради апетитните спортни бази в държавата. Към тях обаче гледат и представители на подземния свят с протекцията на политици.   


Версии


Разследващите работят по няколко версии за убийството на доц. Цветанов, сред които са войната за спортни имоти, бизнесинтереси към управлението на Спортния тотализатор, намеренията на „Защита“ да се опълчи на пълзящия бандитизъм и жертва на война в подземния свят. 



Отново се отварят кориците на полицейската разработка за знаковото нападение на спортния комплекс „Дескрим“ на 16 ноември 1993 г. Тогава 50-ина борци от групировката ВИС нахлуват в комплекса за тренировка на бойни изкуства, пребиват няколко души и отвличат собственика Слави Бинев, който е съратник на доц. Цветанов, член на УС на „Защита“ и каратист. Бинев по-късно е освободен, но заради унижението враждата продължава. Тръгва мълва за стотици „борци“, които са свикани в хотел „Орбита“, а в „Дескрим“ пък „каратисти“, които се готвят за предстояща война. МВР извежда на улиците тежковъоръжени полицаи и барети. „Борците“ и „каратистите“ не мирясват – следва бомбен атентат пред ресторант „Мираж“ навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния жк „Дружба“ на 11 януари 1994 г., когато пазарджишка борческа бригада напада съдружник на Слави Бинев. Трима от нападателите са убити, а нападнатият е ранен. Часове по-късно следва стрелба от джип по казино „Севастопол“, където е базата на Иво Карамански, който се смята на страната на „каратистите“. 


Позиция


Доц. Цветанов взема позиция и заявява намерението си да противодейства на „борците“. Вероятно той е разчитал на благоволението на шефа на Военната прокуратура Лилко Йоцов, на началника на отдел „Следствен“ в Главна прокуратура Ангел Ганев, на сини и червени депутати, но част от висшестоящите му покровители се отдръпват. Връзките на доц. Цветанов и с хора от държавните структури, и с такива от подземния свят са го заредили с много информация, но тя не му помага да излезе сух от битките. 


Пророчество


Зад войната между „борците“ и „каратистите“ има икономически сценарий. Ще има още жертви в тая война, заявява доц. Цветанов, преди да бъде убит.  Една от версиите е, че самият той става жертва на тази война. Половин година след убийството разследването е прекратено, без да бъде разкрито кой и защо е поръчал смъртта на доц. Цветанов и кой е извършил престъплението.


Сестрата


Сестрата на доц. Цветан Цветанов – Сузана, е съсипана от убийството му, но след време намира сили да сподели някои неща, които са й направили впечатление. Според нея брат й може би е бил притеснен или е предчувствал нещо. Когато се връщал в родната Берковица и имал среща с някого, карал сестра си първо тя да отиде и да види кой е на уреченото място. За личните си проблеми споделял всичко с нея, съветвал се, но за служебни неща – никога нищо. На нейна забележка да се пази, защото всичко в България ври и кипи, той я успокоил с думите: „Няма да посмеят да ме пипнат, защото ако стане нещо, ще хвърчат глави“. 


За съмишлениците и приятелите на асоциация „Защита“ жената казва, че структурата била учредена заедно със Слави Бинев и за него брат й казвал, че е вторият му син. В дома им идвали хора на високи  постове. Доц. Цветанов планирал през септември 1994 г. да отиде в Берковица и да подготвя труд за професура. За среднощното разравяне на гроба на брат си жената казва, че според полицията са били цигани, но тя не вярва в това.  

Източник:Телеграф



Според информацията, момчето се е забавлявало с по-големи младежи


Тийнейджърът от Свищов, който издъхна при мистериозни обстоятелства, е починал след консумация на голямо количество алкохол и енергийни напитки за кратко време, твърди bTV, позовавайки се на свои източници.


Според информацията, момчето се е забавлявало с по-големи младежи. Очевидци разказват, че то се свлякло на земята бездиханно. Веднага бил извикан екип на Спешната помощ, който констатирал смъртта му. Управителят на нощния клуб не е дал коментар, тъй като телефонът му е изключен.


Жители на Свищов обвиняват охраната на заведението, че е допуснала непълнолетен в нощния клуб.Прокуратурата води разследване


Окръжната прокуратура във Велико Търново съобщи, че ръководи разследване за изясняване на причините за смъртта на ученика.


Под ръководството на Окръжна прокуратура - Велико Търново се извършват действия по разследването за изясняване на причините за смъртта на 17-годишното момче в крайдунавския град.


На 14 декември, около 4:00 сутринта, в Районното управление на полицията в Свищов е получен сигнал от телефон 112 за колабирало момче в заведение в града. От първоначалните действия по разследването е установено, че в 00:00 часа на същия ден момчето е излязло със свои приятели и посетили увеселително заведение.


Около 03:55 часа момчето припаднало в заведението и е откарано в Спешна помощ - Свищов, където е констатирана неговата смърт, уточняват от прокуратурата.


Образувано е досъдебно производство във връзка с получения сигнал. Извършени са неотложни действия по разследването, включително разпити на свидетели, огледи и аутопсия.


Нова версия за трагедията със 17-годишния младеж в дискотека в Свищов


Установено е, че няма данни за физическо съприкосновение между пострадалия и други лица.


Взети са проби и са назначени хистологични и токсико-химични изследвания, резултатите от които ще изяснят с категоричност причината за смъртта.

Източник:Флагман


 


Починали са след задушаване от печка на газ,  това разказват близки на момичето


Както БЛИЦ вече съобщи търсените Илияна Котакова от Благоевград и Алекс Христов от благоевградското село Рилци са открити мъртви в квартира на улица "Н. Петрини" в Благоевград.


Починали са след задушаване от печка на газ, това разказват близки на момичето, цитирани от struma.com.Пред къщата, където е квартирата има много хора, близки на Илияна и Алекс, гневни, че полицията не е започнала да ги търси днес по рано. 


Припомняме, че близки на момичето вдигнаха тревога след като тя не се прибрала и не отговаряла на телефона си повече от 24 часа, с изключен телефон пък бил Алекс. Трагедията е голяма. Сигналът за изчезването на ученичката е подаден рано днес в полицията, откъдето са казали, че трябва да мине определено време, за да я обявят за издирване.


Цял ден днес близките и обърнаха града и околностите, за да я търсят.


Полиция и доброволци са открили двамата младежи. Родителите им вече са уведомени. В жилището е имало газова бутилка.


Преди минути от полицията разпространиха и официално съобщение за случая. Не са установени следи от насилие, причините за смъртта се изясняват.


Ето какво съобщиха от полицията:


Двамата са открити мъртви около 19:15 часа в неделя. По предварителна информация няма следи от насилие по телата. Като вероятна причина за смъртта на младежите е задушаване вследствие на изтичане на газ. 


В момента са в ход процесуално-следствени действия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с инцидента.



Поколения по света познават и обичат един от най-популярните музикални дуети от близкото минало, Албано и Ромина Пауър. Звездната двойка винаги е била известна със слънчевото си излъчване и непрестанни усмивки на сцената, докато пеят някои от най-великите си хитове - Felicita, Liberta, Angeli и много други. 


Истината обаче е, че зад кулисите семейството така и не успя да се пребори с демоните от страшната трагедия, която ги сполетя през 1994 година. Тогава красивата им дъщеря Иления Каризи изчезва на едва 23 години, в разцвета на силите и живота си.

Родена през 1970 година, тя е първото дете на музикантите (после имат още три). Още от малка е амбициозна, като дори на 13-годишна възраст се появява и във филма "Шампанско в рая", а по-късно се насочва към литература в Кралския колеж в Лондон, където е сред отличниците.


Денят е 31 декември, 1994 година, а мястото - Ню Орлиънс, Луизиана. Илейн е решила да направи сама околосветско пътешествие и това е едно от местата, които иска да посети. За съжаление и последното. Именно тук е забелязана за последно, преди да изчезне безследно.Отчаяните ѝ родители и полицията не се отказват да я търсят цели 20 години, преди официално да бъде обявена за мъртва през 2013 година. Тялото ѝ така и не е намерено, но надеждите постепенно утихват.


Малко по-късно се появява и страшната версия, че е станала жертва на брутален сериен убиец, известен с прозвището си Happy Face, заради усмивките, които рисува под признанията си, изпращани до медиите. Счита се, че е умъртвил над 160 души, а сред тях и 8 жени.60-годишният канадец рисува именно лицето на Илейн с помощта на експерт, спомняйки се, че е убил момиче на име Сюзън през ранните 90 (това е името, с което се е представяла в САЩ). Въпреки това семейството бе разделено в мнението си за случилото се. Ромина до последно вярваше, че дъщеря й е жива, докато Албано смяташе, че се е самоубила, хвърляйки се от мост в Мисисипи.


Каквато и да е истината обаче, Илейн я няма и едва ли някога ще се върне. А голямата трагедия, белязала живота на именитите италиански изпълнители, в крайна сметка доведе и до раздялата им през 1999 г., макар и да продължиха още известно време да се изявяват като дует. И със сигурност легендарната им песен Felicita трудно може да бъде възприемана и в личен план... 



Двама братя потънаха вдън земя месеци след неуспешното покушение срещу мафиотския бос


Разбулиха една от мистериите в ъндърграунда – ясни са атентаторите, опитали се да убият мафиотския бос Златомир Иванов – Златко Баретата преди 11 години.


Човек от високите етажи на МВР отсече, че на 29 януари 2013 г. зад атаката с „Калашников" срещу Баретата, който почти успя да го прати в отвъдното с 4 куршума в тялото, стоят братята Радослав и Николай Бикови, познати в подземна София като Византийците.


Позовавайки се на оперативни данни запознатият по делото за покушението, което макар и на трупчета все още може да бъде активирано, ако постъпи нова информация. Като например къде са Византийците и дали въобще са сред живите? Според мълвата в ъндърграунда те отдавна са ликвидирани.Криминалистите са наясно, че Николай и Радослав Бикови изчезват безследно само десетина месеца след атентата срещу Баретата.


Обиграни ченгета са на мнение, че братята очистени малко след неуспешния атентат срещу Златко Баретата, а телата им са заровени някъде във Витоша – обичайната практика от безскрупулните прийоми на мутрите. Причината е очевидна – след неуспешния опит за убийството на боса съществува реална опасност килърите Византийци да пропеят – ако не заради натиск, то заради изкушения в кеш.


Смята се, че поръчката за убийството на Златко Баретата идва от неговия бивш съратник Росен Драгнев, известен като Росен Капитана. В един момент двамата се скарват жестоко, а Капитана е обвинен, че е задигнал няколко милиона от петролна фирма, която му е поверена да управлява. Даден му е срок да върне парите, но притиснатият до стената престъпник е похарчил всичко. Така според криминалисти той решава да отстрани Златомир Иванов. 


За кървавата поръчка вербува братята Византцийци, които работят за Красимир Каменов – Къро. Смята се, че те получават сумата от 100 000 евро, за да гръмнат боса пред Съдебната палата в София, преди поредното съдебно заседание по едно от делата срещу Баретата като наркобос.Акцията обаче се проваля и Златан оцелява като по чудо. 


Той веднага започва проучване кой стои зад атаката и скоро разбира всички подробности по сценария. Малко след това братята Радослав и Николай Бикови изчезват безследно, като според някои са били ликвидирани по заповед на Красимир Каменов – Къро, който също искал да скъса връзката си с тях.

Източник: Уикенд, crimesbg.com



В следващите редове връщаме лентата към едно от най-запомнящите се мафиотски убийства в България.Жоро Илиев умира щастлив в 23,12 часа вечерта на 25 август 2005 г., на централното сепаре на помпозното заведение „Буда бар“, част от комплекса „Мултиплейс" в Слънчев бряг.


 Там последният бос на ВИС-2 празнува победата на футболния си тим „Локомотив“ (Пловдив) над сръбския „ОФК Београд“. Главния, както е наричан кюстендилският борец, дава пищен банкет за над 70 приятели, когато е прострелян в сърцето от снайперист.


„Пали колата и идвай! Ела да пием по една ракия“, са последните думи на Жоро Илиев. Изречени са по телефона към тогавашния изпълнителен директор на „Локо“ – Емил Наков. Разговорът между двамата е прекъснат от изстрелян 22-милиметров куршум „Стингър“ с хидрошоков отвор, който се забива в сърцето на митичния гангстер. Дни по-късно ще стане известно, че убиецът е стрелял с рядка пушка, тип „флобер“ от храстите на хотел „Хризантема“. При огледа криминалистите откриват 2 статива и лазери – уреди, които се използват, за да се фиксира траекторията на куршума. Неизвестният наемник се е подсигурил като е насочил стативите към двете централни сепарета на „Буда бар“, които са били ползвани само от Жоро Илиев и свитата му.


39-годишният Георги Илиев умира почти веднага, след като е прострелян. Охранителите го отвеждат в МБАЛ-Бургас за рекордно бързо време от 14 минути, но докторите там само констатират смъртта на Главния.


Макар официално неразкрито за убийството на Жоро Илиев има заподозрени. Днес 19 години по-късно криминалисти и сподвижници на боса на ВИС-2, са категорични, че екзекуцията му е организирана от пернишкия наркобос Райко Алексиев – Кръвта и Красимир Станчев – Легионера, известен в ъндърграунда като снайперист №1 на мафията.


„За Легионера се знае, че не приема мокра поръчка за по-малко от 500 000 долара. Спрягат го и за екзекутор на Илия Павлов, а някои твърдят, че за това убийство той е прибрал 1 милион долара в брой.


Почеркът на Легионера личи и при убийствата на Васил Горчев – Кьоравия и Жоро Илиев, както и при екзекуцията на Димата Руснака. Всички те умряха с куршум от флоберка, изстрелян от над 100 метра разстояние”, спомня си столичен криминалист. Негови колеги са убедени, че Жоро Илиев умира заради Кьоравия – благоевградски наркобарон и лихвар, дългогодишен представител на ВИС-2 за Благоевград. Васил Горчев контролира производството на амфетамин в Югозападна България и раздава огромни суми срещу лихва на знакови фигури от ъндърграунда. Той е сред най-близките хора до Жоро Илиев.


На 20 януари 2005 г. Васил Горчев – Кьоравия е убит в центъра на Благоевград с куршум в главата. Месеци преди да се стигне до убийството на Кьоравия, благоевградският гангстер влиза в конфликт с пернишкия рецидивист Райко Кръвта.


Причината за скандала са 800 000 долара. Толкова са инвестирани във фабрика за амфетамин, разбита от антимафиоти край Разлог. При акцията са арестувани 9 души - Кьоравия, Иван Иванов – Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Ангел Димитров – Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев – Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов – Пухкав Петьо.


По-късно Кьоравия стоварва вината за разбития цех върху Райко Кръвта. Благоевградският лихвар настоява перничанинът да му възстанови загуби, както и да му върне дълг от близо 400 000 долара.


Вместо пари обаче Васил Горчев получава куршум в главата. Седмици след смъртта на Кьоравия, Георги Илиев привиква Райко Кръвта в офиса си на столичната къпалня „Мария Луиза“ и директно го обвинява, че е организирал екзекуцията на Васил Горчев.


„Трима човека ми казаха, че си ти. Искал си да сложиш ръка върху черното тото и върху амфетамините”, хладно отвръща Жоро Илиев на клетвите на Райко Кръвта, че не би се осмелил да вдигне ръка върху човек от „организацията”.


Следващите месеци са кошмарни за пернишкия мафиот Райко Кръвта. Ченгетата изведнъж се обръщат срещу него – арестуват над 20 негови дилъри на хероин, прибират и самия Райко. На 6 юни 2005 г. пернишкият наркобос е задържан при акция на РЗ БОП в пернишкото кафе „Елит", заедно Кръстьо Кръстев – Кръстето и Александър Стоянов – Муката заради отправени заплахи към служител на полицията, закопчал двама дилъри от бандата с 300 дози хероин.


 През месец юли пък е разбита група за нелегални залози на мачове в Благоевградския регион, за която е публична тайна, че организира черно тото под шапката на Кръвта. На 22 юли 2005 г. Райко за първи път не е сред поканените на рождения дн на Георги Илиев. Зачестяват и предупрежденията към перничанина от колеги висаджии, че Главния май му е вдигнал мерника.


В средата на август Райко Кръвта заминава на почивка в Несебър, където отсяда в дома на Митьо Очите.


Случайно или не, но в този период Димитър Желязков също е в немилост пред боса на ВИС-2. Разказва се случка на пристанището на Свети Влас – Жоро Илиев качва Очите на яхтата „Маями“ и то пребива почти до смърт на борда, след което го изхвърля в морето. Бодигардът на несебърския Ал Капоне – Христо Широков, спасява началника си. Той вижда от кея как шефът му е метнат във водата, яхва джет и успява с 300 зора да го качи на водния мотор. Според мнозина Жоро Илиев разжалва Митьо Очите, тъй като морският гангстер и бандата му отвличат и изнасилват брутално 4 проститутки, работещи в Слънчев бряг за сутеньора на ВИС-2 Светльо Пелтека.


Според оперативна информация, постъпила в МВР само месец след екзекуцията на Жоро Илиев, поръчката е платена от Братя Галеви или пък от сръбския мафиот Сретан Йосич.


Някой от тях плаща хонорарът от 1 милион долара на Красимир Станчев – Легионера. Чистач №1 на мафията също е засичан в Слънчев бряг и в Несебър в дните преди убийството на Жоро Илиев.


Информатори на МВР се кълнат, че са виждали нееднократно Краси Легионера заедно с Митьо Очите в Несебър непосредствено преди екзекуцията. Ролята на Райко Кръвта и хората му от Перник в тази поръчка най-вероятно е била свързана с обезпечаването на маршрут, по който да се измъкне наемният килър Краси Легионера.


 Други пък са на мнение, че убийството е извършено от самия Райко Кръвта, който е искал да изпревари издадената му смъртна присъда от Жоро Илиев. Пернишкият гангстер е бил известен в ъндърграунда с точния си мерник, заради това и мнозина са убедени, че лично Райко стреля с флоберката от храстите на хотел „Хризантема“.


 Перничанинът Райко Кръвта не живее много дълго – само няколко месеца след смъртта на Жоро Илиев, той също е застигнат от куршуми. Неизвестен килър убива Райко Кръвта с дъжд от куршуми на 13 октомври 2005 г. Криминалистите са категорични, че убийството на перничанина е с печат ВИС-2 и е за отмъщение заради екзекуцията на Георги Илиев.


 „Неписан закон на мафията е, че убийството на един кримибос, трябва да бъде отмъстено на каквато и да е цена. Заради това всички информатори от ъндърграунда са убедени, че именно Райко Кръвта е човекът, убил Жоро Илиев", категоричен е столичен антимафиот.


 През 2013 г. МВР проведе акция срещу бащата на Райко Кръвта – Васил Василев – бай Васо Златаря, който бе посочен от тогавашния главен секретар на МВР Светослав Лазаров като бос на престъпен синдикат, извършил над 15 убийства, сред които и екзекуцията на Жоро Илиев и на довереника му Васил Горчев – Кьоравия. Сред задържаните като заподозрени за убийството на Жоро Илиев освен бай Васо Златаря бяха Милчо Петров – Чироза, Борислав Николов – Кюлума и още седем от пернишката банда, а свидетел срещу тях се оказа осъденият на доживотен затвор сериен убиец Станислав Ангелов - Сиси, убивал хора за таткото на Райко Кръвта.


 В крайна сметка доказателства, че някой от оцелелите бандити от свитата на Райко Кръвта му е помагал при убийството на Жоро Илиев, не бяха събрани.


Така безславно приключи първият и единствен опит на МВР и прокуратурата да посочи виновни за убийството на Георги Илиев.


 Другият гангстер, сочен като възможен физически убиец на боса на ВИС-2 – Красимир Станчев, с прякор Легионера, пък е безследно изчезнал от години. Краси Легионера е издирван с червена бюлетина на Интерпол и периодически се появяват слухове, че е засечен някъде или че е приел поредната мокра поръчка. Има и версия, че Легионера също е ликвидиран от мафията. Други обаче смятат, че още е жив и до днес поема поръчки за екзекуции.


Източник: Уикенд



Овъгленото тяло на Чакъра бе открито в постройката в местността Извора на Белоногата край Харманли рано сутринта. Според разследващите тогава Чакъра загинал при пожара, след като полицаите изстреляха няколко димки в опит да изкарат Димов от къщата. Впоследствие обаче бе обявено, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната.


Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода – една от инициативите за създаване на имидж на новия главен секретар на МВР Бойко Борисов.


Акцията започнала към 7 сутринта на 10 декември 2003 година. Патрулна кола с двама сержанти и двама оперативни работници паркирала пред вилата на Димов. Те носели заповед за ареста му. Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на обменно бюро в Харманли през 1994 г. Тогава Димов бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.


Чакъра се бе примирил с влизането в затвора, твърдят негови близки. Знаейки, че в близко време полицията ще дойде да го прибере, той се подстригал и дори заколил прасе. Поканил на прощално събиране близките си.


Няколко дни след това обаче по неизвестни причини Димов се преобразил и започнал да изпитва панически ужас от мисълта за влизане зад решетките.


Чакъра посрещнал патрулката с изваден автомат "Калашников". Извикал на майка си да бяга и открил огън по колата.  Полицаите успели да се скрият зад гумите на колата. Стрелбата обаче продължила и те успели да се измъкнат чак през нощта след бавно 12-часово отстъпление.


Били повикани още патрулки от Харманли. Те отцепили черния път към вилата на Чакъра.


В 13 ч. дошли и 7 коли с барети от София и Хасково. С тях били и шестима снайперисти. Според очевидци над 200 униформени са се струпали на мястото около вилата на Чакъра.


Error5

Пристигнали и две пожарни, за да осветяват. От Харманли пък докарали две фадроми, зад които да се крият командосите.


На мястото вече бил и тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов.

През целия ден сестрата и синът на Чакъра се опитвали да го убедят да се предаде, но без успех.


"Предай се, Тошо! За толкова малка присъда не си струва", се чувало по мегафона.


С Чакъра преговаряли и психолози от МВР, но той останал непреклонен.


В 20,30 ч. полицаите изстреляли няколко димки, които трябвало да изкарат Чакъра от къщата. Идеята нямала успех, но лумнал пожар на покрива в източната част на къщата.


Междувременно пристигнал и приятел на Чакъра, който споделил, че преди дни двамата минирали целия район на вилата.


"Пълно е с капани, не може да влезете", заявил мъжът.


Тогава Борисов разпорежда да бъдат изстреляни 15 снаряда с гранатомети РПГ-7. Атаката започнала около два и половина през нощта и продължила няколко минути. Целта била от вибрациите да се активират взривните устройства в къщата. Операцията се оказала успешна - последвала серия от взривове във вилата


Към 4 сутринта обстановката около къщата вече била спокойна. Въпреки това чак часове по-късно полицаите се осмелили да се приближат.


Пред тях се разкрило истинско бойно поле. Цялата къща била обградена с импровизирана тухлена преграда. Чакъра се е придвижвал зад нея и в къщата и е стрелял от няколко поста.


В мазето му бил открит бетонен бункер, в който се предполага, че е съхранявал експлозиви.


"След като произведе над 100 изстрела от бойниците на къщата си по полицаите от Хасково, министър Георги Петканов разреши да използваме баретите. Започна се престрелка. Правихме опити да го убедим да се предаде чрез близки и психолози, но той отговаряше със стрелба.


Използвахме шоковите гранати, но последваха вторични детонации, което значеше, че е поставил взривове на много места в къщата, в която има тунели и шахти.


Тогава, за да не загиват хората ни, съгласувахме с министър Петканов и премиера Симеон Сакскобургготски действията си. Използвахме необходимите взривни материали, при което той е загинал.


Който стреля по полицаи, това ще му е съдбата", каза тогава пред медиите Борисов.


Убийството на Чакъра през декември 2003 г. предизвика голям публичен скандал и постави множество въпроси за стандартите в работата на МВР, които за съжаление и до днес не са намерили адекватен отговор – нито от политическата власт, нито от съдебната, която регистрира поредния си провал в този случай.Макар да е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Регионална служба "Полиция" в Харманли, шестима полицаи от РДВР-Хасково, 16 души от РПУ-Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма, 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи, който пристига триумфално да ръководи цялата тази полицейска армия за залавянето на един дребен престъпник.


"Това някаква инквизиция ли беше, или показно убийство ли беше? Да убиваш човек пред синовете и сестра му, които стоят отстрани и не могат да направят нищо. Той ли беше най-големият терорист, че трябваше да го взривят", са думите на сестра му Таня, когато погребват брат й Тодор.


Ето как са изложени фактите по участието на Бойко Борисов в решението на Страсбург:


"След това полицията прави опит да поднови преговорите. Група от полицаи и първият от жалбоподателите (един от синовете на Тодоров - Добромир, тогава на 22 години) се приближават на около десет или петнадесет метра от къщата и приканват Тодоров за преговори.


Тъй като той не отговаря, полицията дава мегафон на сина, който призова баща си да се предаде: "Татко, моля те, излез без оръжие и се предай, че да приключи всичко това", но отговор няма.


В този момент полицията вижда, че в резултат на предходната атака се е запалила стая на първия етаж, и всички се оттеглят.


Около 18:00 ръководителят на спецотряда за борба с тероризма наредил на хората си да пробият дупки в стените на къщата, използвайки гранати.


По-късно те свидетелстват, че това е довело до експлозии и кратка престрелка.


Според сина Добромир след 17:00 часа Чакъра не е отговарял, стрелял, нито е реагирал на атаките по друг начин.


След това шефът на СОБТ информира министъра на вътрешните работи за последното развитие на нещата, а министърът нарежда спиране на всички действия до пристигането на главния секретар на министерството генерал Б.Б.


Междувременно полицейските коли са били поставени пред къщата, за да осветяват сцената с фаровете си.



Главният секретар пристига между 20:30 и 21:00 и поема командването на операцията. Той нарежда на полицията да взриви дупка в стената на къщата.


Според по-късно дадените от главния секретар показания след първата експлозия е имало втора, идваща от по-горните нива. В резултат на това покривът се е запалил и бързо е опожарен.


Правени са няколко неуспешни опита за влизане в  къщата, но не е ясно в какво точно са се състояли.


Междувременно в полицията отива човек, който преди е работил по къщата, а сега е чул за инцидента по радиото, и казва, че Чакъра го бил предупредил, че къщата е капан.


Около 22:00 по заповед на главния секретар на МВР е извикан отряд гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите й с устройства за нощно виждане. Наблюдението продължава до следващата сутрин.


По-късно, след обсъждане с други висши офицери, главният секретар нарежда на полицията да използва гранатомет, за да унищожи всякакви възможни капани и да се ускори претърсването на къщата. Командата се подава на отряда за борба с тероризма около 1:30 ч. през нощта на 11 декември 2003 г.


Между 2 и 2:30 часа са изстреляни петнадесет снаряда в по-ниските части на къщата и в стая на първия етаж, при което се прави голям пробив с стената. Взема се решение да се изчака дневната светлина, за да се атакува.


Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влиза вътре и започва проверка на приземния и на първия етаж.


Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на Чакъра. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура".


Борисов поименно е споменат – при това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот.


В мотивите на съдиите се казва, че Чакъра е бил лишен от правото на избор да живее, защото численото превъзходство на атакуващите го било едно към двеста. Арестът и привеждането му в затвора са можели да станат много по-професионално, като се избегне неравната битка и обсадата на къщата, която било срутена от снарядите и накрая запалена."Ако има прокуратура в България, след решението на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов. От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия",  заяви един от адвокатите по делото - Михаил Екимджиев.


В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. "24 часа" от 19 май 2004 г., в което той заявява:


 "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз".


След решението на съда в Страсбург Борисов заяви:


"Това, което си спомням, е, че Тодор Димов стреля по полицаи. Той се самоуби, много добре знаете. Цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи".


На въпрос не се ли чувства отговорен, Борисов отговори: "Не".


Междувременно главният прокурор поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото за смъртта на Димов.


Съдиите уважиха искането и така разследването започна от нулата.


През 2005 г. военните прокурори в Пловдив прекратиха предварителното производство с мотив, че употребената от полицията сила е била оправдана, както и че той не бил загинал от полицейско оръжие, а се е взривил сам с ръчна граната, тъй като на един от пръстите на дясната му ръка е намерена халка на предпазен щифт от ръчна граната, която била причинила смъртта му при самовзривяване.


Димов обаче не е бил левичар и следователно би трябвало да държи с дясната ръка гранатата, а с лявата да изтегли предпазния щифт.


Този факт е пренебрегнат от разследващите. Те са се задоволили с разказите на полицаите, които обаче странно съвпадали почти дума по дума.


Преди дни извършената ексхумация породи факти и съмнения около смъртта на Чакъра.


Той е бил взривен с граната и запален от полицията, за да бъдат заличени следите от унищожението му. Това сочат данните от началната експертиза след ексхумацията на тялото.


Граната е имало, но тя е взривена в задната лява част на тялото му. Шрапнели от нея са открити в лявата бедрена кост с вход отзаад. Чакъра е бил десняк и е невероятно човек да използва подобна изкълчена поза, за да се самоубие.


Логичните изводи на експертите, до които водят новите факти, очертават грозна стъкмистика, а именно, че граната е била пъхната под тялото му и после взривена. Не от Димов. А за заличаване на следите трупът е бил запален.


Какво води спецовете до подобни изводи?


Трупът на Чакъра е бил ужасяващо изгорял, но мебелите около него са били засегнати в много малка степен в сравнение със състоянието на тялото. Наоколо е имало фотьойли от изкуствена кожа, които е трябвало да изгорят като факли, но не са.


Затова логичен е изводът, че е горял само трупът, но не и помещението, в което се е намирал.


Именно това е насочило експертите към извода, че той е бил запален.


Друг ужасяващ факт е, че дясната ръка на Чакъра е била взета от съдебния лекар, който е правил първата експертиза, и той 10 години я е съхранявал в хладилник на съдебна медицина. На един от пръстите й е и халката от шплинта на гранатата.


Състоянието й потвърждава изводите за подмяната на фактите и логиката, че гранатата е била подпъхната под тялото на Тодор - обгарянето на тялото видимо не съответства на обгарянето на халката на гранатата.


Преди 10 години същият доктор е посочил, че халката е нахлузена на един пръст (който се оказва прострелян), а тя се намира на съвсем друг.


Главният прокурор Цацаров е потвърдил, че резследването тече активно, но и той и заместникът му Борислав Сарафов са отказали коментар до приключването му.

Източник:glasove.com



Обвиняват един от украинците, заподозрени покрай убийството на Луканов ,но чужденецът бяга от страната.

Годината е 1995. В разгара на гангстерската война на стълбищната площадка в блок в “Младост“ в София проехтяват няколко изстрела. Всички съседи знаят, че комшията им Иван Кудев е авер Иво Карамански, сочен за Кръстник на мафията. Никой не смее да излезе и да погледне какво става, на разсъмване го намират мъртъв. Бившият борец не прилича на обикновена мутра, съседите му го обичат. Той помага, прави щедри купони, винаги поздравява. Куршумите обаче не го подминават.30-годишният бивш състезател по борба от ЦСКА Иван Кудев, е застрелян от засада на четвъртия етаж в блок 407 на столичния квартал „Младост“. На 17 септември 1995 г. той се връща от борческата дискотека „Алкатрас“. Съседите му от вход „Г“ са разбудени от изстрелите към 4 часа, но никой не излиза и не се обажда в полицията. Хората не искат да бъдат замесени в мутренското разчистване на сметки. 


Кудев не е сам – с него е красива габровка, с която се е запознал в дискотеката. Момичето става свидетел на стрелбата, но бързо влиза в асансьора и слиза на първия етаж. Там изчаква известно време, за да се убеди, че килърите ги няма и изчезва в тъмното. 


Съсед открива трупа на бореца в 6,30 часа сутринта и звъни на тел. 166. За минути на мястото пристигат униформени полицаи и оперативно-следствена група. Цели 7 часа трае огледът, комшиите отказват да дават показания. Криминалистите откриват 5 гилзи и един патрон близо до трупа. По-късно аутопсията ще покаже, че Кудев е застрелян в гръб точно с пет куршума. Установено е, че килърите са причакали жертвата си, притаени на горния пети етаж. Слезли и стреляли, докато бившият борец държи вратата на асансьора, за да излезе новата му приятелка. 


Първоначалната версия е, че стрелците са били аматьори, защото не са се постарали да заличат следите си. На мястото, където са чакали жертвата си е открита използвана дъвка, взети са отпечатъци от обувки, с които са газили в кръвта на Кудев. Не се интересували, че има пряк очевидец – момичето от Габрово. 


Година по-рано Иван Кудев получава „предупреждение“. На 12 май 1994 г. под автомобила му „Мицубиши“ е сложен 1 кг пластичен взрив, който обаче не успява да избухне. Бомбата е обезвредена по сигнал на мъж, който разхождал кучето си наоколо. Немската овчарка спира и започва да лае, а човекът видял жиците, които стърчат изпод автомобила и се обадил в полицията. Кудев много добре знаел кой стои зад неосъществения атентат, но не предприел нищо. 


От началото на 90-те Кудев е дясната ръка на Иво Карамански. Дава най-много пари за общия им бизнес, ръководи автокъщите му, занимава се и пласмента на крадени коли от Унгария. През 1993 г. Кръстника е задържан и Кудев решава да си поиска своя дял от жена му. Тя подава жалба в полицията, че е рекетирана от бившия съдружник на мъжа си. Това слага край на приятелството с Карамански и най-вероятно по-късно му струва живота. Докато Иво е зад решетките, бившият борец заедно с авери регистрира фирма „Витоша – 7“ и окончателно се отделя от бившия си приятел и работодател. Кудев трайно се свързва с ВИС-2, тъй като от години познава Васил и Георги Илиеви, с по-големия брат са тренирали заедно.

Приятелите на Кудев са сигурни, че Карамански стои зад убийството, но той отричал. 

Това се възприема от Карамански като предателство, но той отрича да е имал намерение да  убива Кудев. Разпитват Кръстника като заподозрян и той обяснява, че не е близък с Кудев. „Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам него и Жоро Черния. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници“, говори Кръстника. Следствието не намира начин да го опровергае и той не е официално обвинен за покушението. 


Приятелите на бореца обаче са сигурни, че поръчителят е Карамански. В това е уверена и вдовицата на Кудев – фолк певицата Снежина. Тя твърди, че има официална информация за тази версия, а всичко станало заради неуредените бизнес отношения на Карамански и Кудев. Няколко години по-късно и Кръстника ще бъде застрелян, но не поръчково, а при пиянска свада.

Певицата Снежина, бивша жена на Кудев, е сигурна, че стрелбата е поръчана от  Кръстника. 


При разследването на атентата срещу Кудев внезапно са открити следи от „вносни“ килъри. След убийството на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г. година по-късно е намерени пистолетът, с който е убит украинеца Сергей Шанин, по време на разчистване на гангстерски сметки. Започва следене и засичане на информация за цяла група чужденци от Украйна, пристигнала у нас в началото на 90-те. Двама от украинците са задържани на ГКПП „Капитан Андреево“ на 23 май 1999 г. Това са Владимир Шевчук и Александър Акимов. Доказателства, че са участвали в убийството на Луканов няма, но Шевчук се сдобива с обвинение, че е един от стрелците по Кудев. Той не отрича, че в нощта на убийството е бил пред блока в „Младост“, но твърди, че не е знаел за готвеното покушение и друг човек се е качил на етажа. 


Внезапно той обаче е освободен на 23 декември, след като прокурор сваля обвиненията срещу него, защото от МВР не изпращат на следователя Емил Иванов исканите от него още на 12 август доказателства за участието на украинеца. Това е експертиза от дъвката, намерена на мястото, където килърите чакали жертвата си. Седмица, след като Шевчук напуска следствения арест, полицията дава исканите доказателства, а софийският градски прокурор Нестор Несторов възобновява делото. Оказва се, че ДНК следите по дъвката са именно на Шевчук. Месец по-късно МВР обявява Владимир Шевчук за национално издирване, но от украинеца няма и следа.


Правят възпоменателен събор в Казичене и канят Лили Иванова и Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца.


Приятелите на Иван Кудев решават сами да търсят истината за смъртта му. След убийството те обещават 10 милиона стари лева за информация, която до доведе до килъра или поръчителя на покушението. Но няма резултат. 


Сред приятелите си бившият борец се слави като много смел и верен човек. Всички го обичат и са постоянни гости на щедрите му купони, по време на които се пръскат огромни пари, канят се най-добрите музиканти, веселбата сякаш няма край. 


Седмица след убийството на Кудев, близките му решават подобаващо да го почетат Иван Кудев. Н 24 септември 1995 г. те правят възпоменателен събор на стадиона в Казичене и и канят най-добрите певци – примата на българската естрада Лили Иванова, Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“. Те са сред любимите изпълнители на разстреляния борец. Приятелите му и досега почитат паметта на Кудев, но убийците му така остават ненаказани.

Източник:trud.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив