Бгспомен: Слънчев бряг

Показват се публикациите с етикет Слънчев бряг. Показване на всички публикации

Спомен за "Златния Орфей" и култовото "Бар-вариете" в някогашния Слънчев Бряг

Домът на "Златния Орфей", който е бил и най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха хотела и мола на фирма от кръга на "Пещерска гроздова"

Златният Орфей бе международен фестивал на българската забавна песен и се провеждаше през периода 1965-1999 г. Той възникна през 1965 като конкурс на песни за морето в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“ и включваше Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Фестивалът бе преместен в Летния театър на „Слънчев бряг“.

Той един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. „Златният Орфей“ спомагна за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участваха с по две песни, като едната задължително бе от български автор.За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомогнаха редица фактори:

неговото провеждане се излъчваше директно по телевизията и периодът на провеждането му се превърна в празник на популярната музика; организаторите полагаха максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени бяха за участия под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията бяха на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал бяха използвани най-популярните в България вокални групи.

Първият директор на фестивала бе Генко Генов. През 1974 г. той беше обвинен в злоупотреби и шпионаж и беше осъден на 20 години затвор. След 7 години обаче Генов бе освободен и реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Тогава отново беше назначен за директор през 1992 г. През 1970-те и 1980-те директори на фестивала станаха Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала пое неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация „Златният Орфей“.

Гладът за повече търговска площ край морето обаче погълна сцената на тази емблема на курорта - Летния театър. Международният песенен фест се задържа в първите години след 1989-а, но докато през 90-те оцеляването му все пак бе жива тема, след приватизацията на Летния театър той директно се обезсмисли. Сцената на „Златния орфей” и съседният до него хотел "Сатурн", който някога е бил предназначен и за гастролиращите на „Орфея” изпълнители, са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от "Слънчев бряг" АД и продадени година по-късно.

Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, което е било и най-акустичното място на България остава само спомен. Заради мащабността на проекта на мястото на "Сатурн" и Летния театър инвеститорите пропускат един сезон и комплексът "Роял бийч" е открит през следващата година. Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха мол Royal beach Mall.

Научете повече

Как е изглеждал Слънчев бряг преди да стане курорт

Малко хора знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс Слънчев бряг, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова”. Някога местните хора са наричали това райско място „Царската градина”.

Лагерът „Лиляна Димитрова“ е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на мястото на бившия хотел „Чинар“, бившето Казино и хотел Глобус. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“ през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Местните са наричали райското кътче „Царската градина“

Първоначалният вид на лагера е бил палатков. Спалните помещения са били палатки, а столовата е била на открито – под дърветата, изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и складът за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете също са били на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна, с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър. Токът се е генерирал чрез агрегат.

Следващите години за спални помещения са изградени дървени постройки, както и масивна кухня и столова. Водата е добивана от местността „Кюнчето”, която се намира в близост до прочутия ресторант-атракцион „Ханска шатра“. За нуждите е изграден масивен трансформатор, а токът от помпената станция обслужва отводняването на блатото.

През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно-развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 година, със започването на строителството на Слънчев Бряг, лагерът се премества в с.Равда. Където по-късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.

Източник:flagman.bg

Научете повече

Когато нямаше платени шезлонги и чадъри по морето и плажовете бяха безкрайни

Беше време, когато Черно море беше такова само по време на буря и силно вълнение.

Иначе водата му се менеше от синьо до изумрудено зелено. Времето на 60-те и 70-те години на соца, годините на нашето детство. Тогава Слънчев бряг и Златни пясъци бяха достъпни за всеки, имаше по един хотел за чужденци, един-два по-скъпи ресторанта, а всичко друго беше почивни бази и станции.

Плажовете и на двата курорта бяха безкрайни. Нямаше шезлонги и чадъри като днешните. Слагаш хавлиите направо на пясъка, забиваш четири кола и връзваш за тях бял чаршаф и така си правиш „шатра“. Това първобитно приспособление ни осигуряваше сянката, при положение че времето е тихо и няма вятър. Хората се настаняваха семейно, с компании и въпреки това и в най-активната част на сезона нямаше такова пренаселване, както е сега. Плажните забавления бяха разходка с моторна лодка в морето.

Тя идваше на брега, товареше хората, откарваше ги на няколко километра навътре в морето и се връщаше. Помня, че за нея винаги имаше опашка. Не може да се пропусне и неизменната истинска камила на фотографа, която кротко си преживяше, докато на гърба ? се качвахме предрешени с чалми и бели чаршафи за снимка. Продаваше се сладолед и сок. Сокът се сипваше в една стъклена чаша, която се измиваше набързо с четка и вода пред очите ни и се даваше на следващия клиент.

И никой не се заразяваше с нищо.Някъде в покрайнините на плажното пространство или по алеите пред плажа стоеше неизменното стрелбище, а до него задължителната мекичарница и будка за вестници. Горе-долу с това се изчерпваше развлекателната част на плажа. Организираха се еднодневни екскурзии до Несебър и Варна с допотопни автобуси, вероятно още отпреди войната. Днес вече нищо не е същото, не само двата курорта, но и почивката, за съжаление, е недостъпна за огромна част от трудещите се.

Асен Цветков, Плевен

Научете повече

Култовото заведение "Фрегатата" в Слънчев бряг/Снимки/

Днес няма и помен от култовото някога заведение в Слънчев бряг.

На Южния плаж в Слънчев бряг, на метри от култовите през последните години заведения “Какао Бийч” и “Бедрум” се е намирала емблематичната “Фрегата”, която изгоря преди няколко лета. Преди години обаче, когато Какао-то още го нямаше, Фрегатата беше истинската атракция на Слънчев бряг.

Обслужващият персонал там е бил облечен като пирати, а на ръката на всеки посетител се е поставял временен пиратски печат. Така за два – три дни е личало кой е бил във „Фрегата“-та. Тя е привличала клиенти отдалече с пищното си осветление.

Освен, че посетителите бяха обслужвани от келнери, облечени като пирати, бирата бе най-уважаваната поръчка. За да си намериш място тук вечер са трябвали здрави връзки А за някогашните свалки с чехкини и полякини още се носят легенди.

Научете повече

Слънчев бряг - лични спомени от края на 70-те и началото на 80-те години

К.к "Слънчев бряг"- Базар "Юг" и на заден план хотел "Кубан", 1974г.

Роден съм през 1971 г. в Стара Загора и през цялото си детство съм ходил на море в Слънчев бряг. Причината е съвсем прозаична – предприятието, в което работеше баща ми, имаше там почивна станция. Намираше се на разклона за Св. Влас, в подножието на хълма с Шатрата (ресторант Ханска шатра). Сега там е хотел Helena Park.

Почивните станции всъщност бяха две. В старата сграда банята беше обща за етажа и по-често отсядахме там, тъй като по-лесно се намираха т.нар. „карти за почивка“. В новата цареше лукс – баня във всяка стая (или само в половината, не помня), а във фоайето – машина за чистене на обувки, тежки пердета, поели много прах, и цветен телевизор! По онова време цветните телевизори бяха рядкост. Във въпросното фоайе гледах световното в Испания през 1982 г. Помня драматичния полуфинал Германия – Франция с Платини, Румениге и Брайтнер, завършил с дузпи.

Пред почивната станция имаше градина с много рози, а по пътя за плажа минавахме по дървено мостче. Това беше самият край на Слънчев бряг. На мястото на сегашния хотел Маджестик имаше голяма гора с къмпинг. Беше пълно с палатки на поляци, чехи, унгарци, от които родителите ни купуваха крем Nivea, сгъваеми масички и други екстри на цивилизацията, които не бяха налични в най-верния сателит на Съветския съюз.

Режимът в почивната станция беше близък до казармения. Добре, че поне не ни караха да вдигаме/спускаме знамето и да слушаме химна. Закуската беше в много ранен час и понякога родителите трансформираха т.нар. компле в сандвичи, които носеха на децата в стаите. Вечерята също беше рано – около 18:00 ч., когато навън все още грееше жарко слънце. Ако някой огладнееше по-късно, си купувахме солети и фъстъци от барчето, а бащите ни си взимаха питие и играеха табла на една стара лодка, превърната в беседка.

Привечер излизахме на дълги разходки до центъра на комплекса. От препълнените ресторанти долиташе ехото на оркестрите, а от по-малките капанчета звучаха хитовете на АББА и Бони М. Неоновите светлини бяха на върха на славата си, но в по-периферните алеи беше достатъчно тъмно, за да видим светулките. От време на време минаваше влакче или файтон, пълен с червенобузи, подпийнали германци, смеещи се с цяло гърло.

Най-голямото ми удоволствие (освен тортата Гараш) бе да стрелям с пушка по електронни мишени в една зала, която се намираше някъде между хотел Кубан и пощата. Ако не ме лъже паметта, една игра струваше 20 стотинки. Понякога си носех пари от касичката вкъщи, за да играя повече.

Другите забавления бяха мини голф и някоя комедия (примерно с Луи дьо Финес) в Летния театър, където се провеждаше „Златният Орфей“.

На хълмчето с Шатрата имаше само двайсетина вили (много хубави за онези времена) и достатъчно свободно пространство, за да запалим огън и да си направим сирене на керемида...

Всичко това е далеч в миналото, към което не изпитвам носталгия, по-голяма от нормалната за всеки човек емоция по детството. А Слънчев бряг се превърна в презастроена парти дестинация за бедни тийнейджъри от Европа, привличаща ги най-вече с евтиния алкохол. Което не е обезателно лошо, защото трябва да има курорти за всеки вкус./ladyzone.bg/

Научете повече

Знаете ли откъде идва прякорът „гларус” на морските свалячи от годините на социализма у нас...?

Слънчев бряг 1974 година-Български спасител и руска летовничка на плажа

Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта.

„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.

В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.Вижте още:Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Из в-к „Труд”

Научете повече

Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през годините социализма.В края на летния сезон, започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място.След края на 90-те,курорта е коренно променен, става една от основните парти дестинации за алкохолен туризъм,основно на тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

Вижте как е изглеждал курорта в годините на социализма:

От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите, дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва. Имиджът на курорт, потънал в зеленина и приютяващ семейства, отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.

Научете повече

Видеоразходка из Слънчев бряг и най-известните му ресторанти през далечната 1977 година (ВИДЕО)

Днес Слънчев бряг е лъскаво място с много чуждестранни туристи, електронна музика, оферти за евтин алкохол и евтини жени. Славата му на дестинация за алкохолен туризъм обхваща цяла Европа а британските родители изпадат в ужас, само когато чуят думите Sunny Beach от устите на децата си.

ВИДЕО:

Някога обаче този курорт имаше съвсем друга слава и един много по-различен, но специфичен чар, който бе смазан от големите мастодонти, символи на прехода....
Кога е било по-добре,оставяме да прецените сами!

Научете повече

Слънчев бряг,от създаването му до днес

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 година.

През 1958 г. се появява и първото заведение в Слънчев бряг - стол “Оазис”.

На 1 юни 1959 г. е открит първият ресторант - “Нептун”.

През 1959 година - първият хотел - „Калина“, който на 8 юни 1959 г. посреща туристи, няколко минути след излизането на строителите от обекта. Туристическият сезон започва без официално откриване. Готовност за тържеството е имало, но то не се е състояло, тъй като трансферът е с чужди автобуси, които не влизат по главния път, а откарват гостите направо пред хотела. Веднага след настаняването си, чуждестранните туристи забързали по бански към морето.

През тази година курортът пуска още 30 работещи хотели и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Сред тях са: хотел „Хризантема“, „Жерави“ и хотел“ Чайка“, в който на първия етаж се е намирал и внушителният апартамент на Тодор Живков.

Малко по-късно, през 70-те отваря и врати така луксозният за времето си хотел „Кубан“, чийто нощен бар е предлагал уникално вариететно шоу. Един от най-големите хотели е бил „Континентал“, който събирал 1500 легла. На Южния плаж в Слънчев бряг се е намирала емблематичната „Фрегата“, която изгаря в пожар.
Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. Негови проектанти са инженерите: Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.

Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза “Син флаг”, издигнат с ритуал на плажа пред хотел ”Европа” на 4 юли 1995 г.

Днес на територията на територията на комплекса има разположени повече от 300 хотела, тризвездни, четиризвездни и петзвездни, както и над 100 атракционни заведения, между които и най-големият воден парк на Балканския полуостров – “Аква Парк”.

Научете повече

Вижте предшественика на Слънчев бряг

Лагерът „Лиляна Димитрова“ е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“

Малко хора знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс Слънчев бряг, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „Лиляна Димитрова”, съобщава сайтът zamoreto.com. Някога местните хора са наричали това райско място „Царската градина”.

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на мястото на бившия хотел „Чинар“, бившето Казино и хотел Глобус. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“ през лятото на 1949 година. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков. Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Първоначалният вид на лагера е бил палатков. Спалните помещения са били палатки, а столовата е била на открито - под дърветата, изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и складът за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете също са били на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна, с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър. Токът се е генерирал чрез агрегат.

От създаването му до края на 1958 година управител-домакин на лагера е Андрей Аргиров Василев. Целият персонал, обслужващ гостите е от жители на град Несебър. Спасителите също са от Несебър. За превеждане в приличен вид и облагородяване на района са помагали и ученици от града.
През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно-развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 година, със започването на строителството на Слънчев Бряг, лагерът се премества в с.Равда. Където по-късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.
flagman

Научете повече