На 30 декември 2017 г. се навършват 110 години от рождението на
Йордан Христов Капсамунов – десет години кмет на
Стара Загора в един труден и важен период, три мандата – от 23 декември 1952 г. до 12 февруари 1956 г.; 22 февруари 1956 г. – 5 април 1959 г. и от 5 април 1956 до 7 март 1962 година. По онова време се е наричал председател на Градския народен съвет. Приносът му за развитието на града е високо ценен и от граждани и от управляващи и неслучайно през април 1986 г. е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“.
В края на миналия – ХХ век, Историческият музей на Стара Загора получава за фонда си негови лични вещи, документи, книги, албуми и нещо особено ценно – дневници – 261 тефтерчета, в които е документиран почти всеки ден от 1956 до 1981 г. Те още не са разчетени и публикувани. Но, заедно с това приживе (през 1984 г.) музейните специалисти Петър Коев, Мариана Минкова и Светла Димитрова записват неговите спомени. През 2007 г. музеят издава книгата „Спомени“ (по повод 100-годишнината от рождението му). В нея са включени още думи от дъщерята на Капсамунов – Христина Станева, също и разкази от негови колеги, близки приятели и съратници. През 2008 и 2009 г. дъщерята Христина предоставя на Държавен архив – Стара Загора документи и снимки за дейността на баща си и на други членове от семейството, обработени във фонд „Капсамунови“ № 1787.
Какво направи Йордан Капсамунов (и неговият екип, разбира се) за града и гражданите?
Много от създаденото придава и съвременния облик на града. Самият той в края на живота си споделя три основни проблема, което е успял да реши: водоснабдяването на града; ликвидиране на безработицата; осигуряване на жилища за нуждаещите се. И какво още: 1953 г. – открита Къща музей „Гео Милев“; 1954 г. – построено летище, едно от първите провинциални в страната; 1955 г. – арх. Драганов (старозагорец, работещ в Главпроект – София) проектира по модел на Миланската скала сграда за опера.
Поради липса на средства проектът не е осъществен; 1955 г. – пусната в действие ВЕЦ – Стара Загора; 1956 г. – разработен градоустройствен план, приет на сесия на ГНС на 17 април 1956 г.; 1956 г. – завършен мостът посока юг над жп линията; 1956 г. – залесяване на
„Чадър могила“ и „Зора“; от 1957 г. – побратимяване с град Куйбишев; разширява промишлеността в града – изграждане на кв. „Индустриален“; 1957 г. – създаден самодеен куклен театър, който по-късно става професионален; 1958 г., на 19 юли – открита фабрика „Загорка“; създадени нови паркови пространства (на Алана и езерото на ул. „Братя Жекови“) и озеленяване на града;
парк „Бедечка“; 1959 г. – изградени колекторите на ул. „Ген. Столетов“ и „Георги Димитров“; 1959 г., на 4 април – открит стадион „Берое“; 1959 г. – завършен Летният театър в парк
„Аязмото“; 1959 г. – открита нова експозиция на Историческия музей; 1960 г. – учреден Клуб на дейците на културата и открита Картинна галерия; 1960 г. – създаден симфоничен оркестър; 1961 г. – открита Народната астрономическа обсерватория със съоръжения на фирма „Карл Цайс“, гр. Йена; 1961 г. – открита сграда на читалище „Съгласие“ (днес – Кукления театър). И още много интересни събития, хора и случки описва Йордан Капсамунов в спомените си.
Струва си да бъдат прочетени! Разказва и за проблемите, пред което е бил изправен, как ги решава, с кого му се налага да преговаря, да убеждава, а и да моли и да спори! Например за градския транспорт през 50-те години: „Отначало градският транспорт разполагаше само с два автобуса, закупени от Бургас. Те се движеха по улица „Георги Димитров“. Бяха износени и често се повреждаха, поради което пешеходците не желаеха да ги ползват. Шофьорите слизаха от колите и канеха минувачите да се качат, но последните отговаряха, че пеша ще стигнат по-бързо.“ Или по повод набавяне на пари за един належащ ремонт на стария театър: „През 1955 г. в Стара Загора се проведе национално съвещание по памукопроизводство. Присъстваше цялото Политбюро и лично Вълко Червенков. Поканихме го да види театъра. Вечерта той ни извика във влака, с който бяха дошли, и ни обеща да ни отпуснат 1 млн. лв.
Така сградата беше отремонтирана добре. Генералният ремонт беше направен по проект на арх. Тангъров (Йордан) и Велчев (Велчо).“ И пак на същия ден, малко по-рано, на Аязмото: „…когато стигнахме до сегашния дом на Владиката, аз казах на
Вълко Червенков: „Др. Червенков, ще ни разрешите ли да вземем тази сграда за пионерски дом, а на Владиката да дадем една хубава къща в центъра на града?“ Той ми отвърна: „Много е късно, сега условията са други. Това е трябвало да стане на 9.IX.„ В разговор продължихме до града.“ Описва места в града, за които съвременниците не знаем, или не помним.
Например:
„Центърът се наричаше Голямата чаршия (Големия пазар), а на запад, на кръстовището на „Н. Николов“ (днес ул. „Свети княз Борис“) и улица „Асен II“ (сега ул. „Иван-Асен II“) се намираше Малката чаршия или Малкия пазар. Тук се издигаше Малката джамия, докато в центъра беше Голямата джамия. През моя мандат Министерството на външните работи и вероизповеданията предаде двете джамии на ГНС (Градския народен съвет), като музейни ценности. По-късно Малката джамия беше разрушена.“ В книгата, илюстрирана с много снимки – лични и на близки роднини, и с родословно дърво, разказва за първите си години в с. Цар Аспарухово (по-късно Стамово), за ученическите години в Стара Загора, за казармата, учителстване, учение в Цариград. Още в младежките си години Йордан Капсамунов е увлечен от комунистическите идеи. Участва в стачки и съпротивителни борби. През 1941 г. е изпратен в лагера Еникьой. След 1944 г. преминава на партийна и дипломатическа работа. Близостта с партийните лидери и безспорните му заслуги в дейността не му спестяват и наказания, и порицания, и конфликти, и вътрешнопартийни борби и заговори.
И все пак, паметта за
Йордан Капсамунов в Стара Загора не е свежа. Трябва да се поддържа непрекъснато и като се пази и развива това, което е направил. Парк „Езерото“ носи неговото име. Преди време в Общинския съвет се обсъждаше решение за издигане на паметник, но така и не е реализирано. За ония години Капсамунов споделя: „Моята максима през цялото време на административната ми работа беше: Ако не работиш, ще те хулят, ако работиш – пак ще те хулят. Затова най-хубаво работи според разбиранията и най-добрите си възможности. Аз постъпих така и не съжалявам.“
Снежана Маринова
dolap.bg
7:28
