Писмо на ученик от 1983 г. описва красноречиво живота по времето на СОЦА в НРБ

Това е едно писмо на брат ми до мене като студентка първи курс в София. Преписвам го без редакции, правописни грешки няма. Не го публикувам в оригинал от една страна защото нямам такива права:) а от друга – защото почеркът на места е доста нечетлив. По времето, когато е писал писмото, брат ми е бил в шести клас.

„Здравей, Мая! Получих писмото ти на 23.ХІ.1983 г. Малка трудност беше да го разчета, но се справих без ничия помощ. Не дадох на нашите да прочетат писмото ти.

В Бургас се чувствам много добре, но ми е много мъчно за тебе, когато слушам PINK FLOYD си спомням за лятото, за плажа, за тебе, Асен, николай, Милена, Стефан Дяков, Миро и другите ти съученици. В момента ходя на два кръжока по математика ( в у-ще, в станцията на младите техници ). Смятах да продължа и фото кръжока, но се отказах, понеже съвпада с кръжока по математика в ОСМТ. Продължавам тренировките в клуба по KARATE. Тренираме стила Йошин-мон. Отначало тренировките ми се струваха много тежки, І-вия път ми се обели кожата на пръстите от бягане, ІІ-рия път имах само мускулна треска, по-нататък всичко ми мина. Един четвъртък Спас дойде на тренировка. 

Но тогава не беше нищо особено. Другия четвъртък седяхме аз и един адаш (който учи в механото, също почитател на Дип Пърпъл) и разговаряхме на тема музика. тогава видяхме един човек облечен с черна каубойска шапка, яке, джински. Помота се малко пред „ТОХА“ и се запъти към нас. „Виж, къв агенг“ – каза Николай. „Каубой в града“. Като дойде, го познах, но не повярвах на очите си. Това беше АСЕН ЙОРДАНОВ. Питах го дали е бил в Бургас на 7.ХІ. Той каза, че не е бил. Поговорихме си малко и той си тръгна. А, щях да забравя, имаш много поздрави от една продавачка в „Краснодар“, в „Риба и рибни продукти“. Аз и моите приятели се връщахме от стрелба (карат ни от училище да ходим на стрелба). Влязохме в „Краснодар“ да си купим нещо, аз влязох в рибарницата и я питах дали имат гарус.

"Нямаме – каза тя. А бе ти да не си брат на Мая.

 Да, брат и съм.

 Предай и много поздрави от мен.

 Добре – казах аз и излязох."

Записах концерта на Deep Purple в Япония в Токио. Записите станаха прекрасни. Там са най-големите им хитове: „Дете на времето“, „Съдбата на войника“, „Магистрала към звездите“, „Пушек над водата“.

 Този Емил откъде е?

 И колко време е играл карате и кой стил? Щом пуши какъв каратист е той? (Мая, само да си пропушила!) Виждала ли си как върти нучако и как бие удари?

А, до въпроса с нучакото, мисля, че достатъчно съм възмъжал да не направя някоя глупост, понеже в клуба сен-сей (Николай Димчев, около 40 годишен мъж, който също носи черен пояс, но не знам дали го е защитил) ни чете лекция как да се държим в къщи, навън и в училище и да не се бием с карате. Иначе ще ни изгони. На мен вече ми се размина веднъж, понеже влязох с обувки в залата, когато не играех. И ми каза, че за последен път ми прощава и ако още веднъж се провиня, ще ме изгони. (На повечето е направил такова предупреждение). Вече станах приятел с всички в клуба, повечето са момчета, има и няколко момичета, но те не идват често. Най-редовна е една Ваня, учи в Немската и е 68 набор. Тренирала е 1 година. Там не изпитват за столици, а за списанието БТА „По света“. Всеки понеделник. Вече ходя на тренировки и в неделя. Отначало правим упражнения пред летния театър, а после бягаме до евиния плаж. Там влизаме в горичката и почваме да играем. Тренировката е от 8 до 10.30 часа. Другите дни тренировките са от 7.30 – 9.30 часа.

Училището върви горе-долу.

Оценките ми са малко шарени. Постигнахме голям успех по физика на контролната. Имахме 20 шестици и 1 двойка, 3 четворки и 2 петици. Взехме І място на бригадата и ни наградиха с топка бразилка от 28 лева. На конкурса за съветска песен се представихме ІІ в училището и І между VІ клас. Аз все още съм отряден председател, но чувствувам, че не мога да се справям с работата. Класната ни е болна от началото на октомври. Аз се снимах в два филма: „Черните лебеди“ и „Опасен чар“, вторият от които беше с Тодор Колев. От І-вия взех 7.20 лева, а от ІІ-рия – 4.50 лв.

Писмото ти го пиша на 23.ХІ.1983 г. вечерта към 9-9.30 часа. Същия ден, като се върнах от училище, майка ми ми подаде писмото. На 22 ноември ни биха инжекции и още ме боли ръката (същия ден, когато ти пша) и не мога да си стягам мускула. Росито и Аси са много добре. Те си имат и кученце на 1 месец и няколко дена. То е кръстоска между пудел и пинчер. Казва се Джими. В момента майка им е на курорт във Велинград до 1.ХІІ.1983 г.

 В ОСМТ лектора ни се казва Иван Пейчев. Там предава много сложни неща, от които почти нищо не разбирам.

А, щях да заравя да те питам за Емо, прави ли лицеви опори на юмруци и пръсти? Какво представлява? (коса, очи, нос, лице, уста, как ходи облечен и какъв му е характера)?

Мая, чу ли по предаването „1 от 5“ , че ще пускат плочи на „Куин“ двойния албум и на „Дийп Пърпъл“. Казват, че в София вече са ги пуснали. Моля ти се, потърси ми ги!

Ти ще се връщаш ли за Нова Година? (Ако не се върнеш, ще бъде много жалко).

Пиши ми ако искаш. но ще предпочета да ми пишеш и то по-скоро. Прати ми отговорите в следващото писмо.

Пожелавам ти много успехи в учението, приятелките и любовта.KARATE DOПитай Емил какво означава това. Не му показвай писмото ми!Пиши ми дали да покажа писмото ти на нашите!Николай“

Пощенско клеймо от Бургас: 25.11.83 – 17. Пощенско клеймо от София: не се чете

Научете повече

Помните ли Давид от Биг Брадър 2010 г?Ето как изглежда и какво се случва днес със бившият на Елеонора

Бяха времена, когато Биг Брадър създаваше новия дневен ред на светските новини, но днес това е предимно Инстаграм, където се „раждат“ всеки ден нови „знаменитости“ и хора, мислещи се за важни.

На всички ни е ясно, че повечето от тези хора се приемат за VIP, а всъщност са… нищо. Да не бъдем обаче груби с родните инфлуенсъри, но да не забравяме, че преди няколко години участниците от Биг Брадър бяха първите риалити звезди у нас.

Днес доста от тях са тотално променени,имат си нови половинки, някои деца, развиват се далеч от камерите и светската суета. Спомняте ли си Давид, по-известен с прякора Чехльото?!Давид стана доста известен със красива половинка Елеонора, с която имат дъщеря. Двамата станаха известни през 2010 г., когато прекрачиха прага на Къщата на Биг Брадър Фемили. 

Не мина много време, за да разбере цяла България, че помежду им има сериозни проблеми, които в крайна сметка приключиха с раздяла. Скандали, сцени на ревност, един шамар и доста други грозни моменти.

Днес обаче Давид  е щастливо разделен с еротичната танцьорка Елеонора. Качанов днес се занимава с хотелиерство, ако съдим от описанието във Фейсбук, където е отбелязал, че е мениджър на спа хотел във Велинград, пише vbox7.com. 

Семейното му положение не е известно, но е отбелязал, че в момента е необвързан. Е, във Фейсбук това е доста всеобхватно твърдение, а и кой изобщо и променя статуса в днешно време там точно!?

С бившата му жена не е ясно какво се случва, а в социалните мрежи не е изобщо активна. Като гледаме обаче, Давид изобщо не тъжи за Елеонора. Видно е от фотосите му в социалната мрежа, че в свободното си време се занимава с риболов, който му се отдава.

Източник:lupa.bg

Научете повече

През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес конкурира дори Световни туристически дестинации

Този български град е образуван през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.Наречен е на името на комунистическата партизанка Вела Пеева.

Това е Велинград.Велинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 24 090 души по настоящ адрес и 25 323 души по постоянен адрес.

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от областния център Пазарджик, на 34 km от Септември, на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София.

Хубаво време

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Богатство на води

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица.

Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. 

Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“

Познат от древността

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти.

По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян.От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени.Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвет

Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.Обявеният за СПА столица Велинград в последните години неизменно влиза в новините с една своя характеристика. Офертите, които се предлагат за прекарване на празници като Нова година или Великден или пък за СПА почивка, конкурират по цени места като Дубай и Френската Ривиера.

Научете повече

Русенското покушение срещу Живков и Чаушеску с буца пръст право в лицето на румънския лидер

В дъното на случая е всемогъщият генерал Мирчо Спасов.

На 12 септември 1970 г. Чаушеску се среща с Живков в Русе. Кортежът от коли с двамата държавници потегля от Дунав мост по ул. „Васил Коларов“ и се отправя към централната част на града. Всичко се развива точно, съгласно предварително разработения сценарий.

По цялото протежение на близо десеткилометровия маршрут стотици хора приветстват Живков и Чаушеску, а зад тях блестят специално освежените за случая фасади на заводските корпуси. Плакати, знамена, шум и напрежение. За охрана на трасето са мобилизирани всички служби и хора. Един малък периметър в участъка между ЛВЗ „Васил Коларов“ и „Родопа“ е поверен на старшина от Транспортна милиция. Двамата първи стоят изправени в специалния открит мерцедес. На задната седалка са генерал Илия Кашев и първият секретар на ОК на БКП в Русе Петър Данаилов. Липсва преводач, защото Чаушеску говори сравнително добре български. Настроението им е приповдигнато, видимо са доволни от грандиозното посрещане и оживено разменят мисли за съвместни стопански инициативи. Часът е малко след 10. Една млада жена, хванала момиченце в ръка, се опитва да премине улицата от „Родопа“ към ЛВЗ „В. Коларов“. Опитите ѝ продължават от доста време. При поредния напън тя почти успява да стъпи на пътната настилка. Милиционерът от транспортната милиция се опитва да я възпре и двамата си разменят реплики. В това време кортежът от бавно движещите се коли наближава. Пилотната кола преминава. След нея следва мерцедесът на Живков и Чаушеску. В този миг, когато погледите на всички са отправени към тях, жената успява да се промъкне край милиционера, втурва се към колата и се отърква в нея. В ръката си държи буца пръст и я хвърля право в лицето на Чаушеску.

Реакции

Кашев и Данаилов пребледняват и онемяват. И двамата мислено се прощават с високите си постове. Чаушеску само почиства с ръка лицето си, а Живков го успокоява. И двамата остават прави. Колата продължава своя ход и стига до центъра на града, където Чаушеску се среща с русенци. Румънската делегация е настанена в хотел „Дунав“ и след кратка почивка започва деловата част на посещението. През това време на мястото на инцидента пристигат лица от българските и румънските служби по сигурността. Оказва се, че жената, хвърлила пръстта, се казва Василка Койнова, родена през 1946 г., психично лабилна и се води на отчет в русенския психодиспансер. Личният лекар на Чаушеску я преглежда и установява нейното болестно състояние. За случая е изготвен протокол, който веднага е връчен на Живков и Чаушеску. Изключва се всякакъв умисъл или организиран опит за диверсия, атентат или заговор. Живков приема случката с усмивка и я коментира с няколко шеговити фрази. Чаушеску реагира по същия начин.Семейството на Василка Койнова няма собствен дом, обитава нехигиенично жилище на „Жилфонд“, един влажен дfм (обор за едър добитък), пригоден за живеене на ул. „Петрохан“. Тя и съпругът ѝ Петър Димитров Койнов са дългогодишни работници в русенския корабозавод. Василка е гардеробиерка (грижи се за работното облекло), а Петър – корпусник. Семейството има две деца – син Владимир и дъщеря Росица.

Първоначално Койнова обяснява, че постъпката ѝ не е била насочена срещу Живков. Връщала се от поредния преглед в психодиспансера и била силно изнервена. В изблик на яд, породен от държанието на милиционера, който не я пускал да пресече улицата, тя хвърля пръстта срещу него. По-късно по нечие внушение, че така ще си реши жилищния проблем, думите ѝ добиват нюанса, че пръстта е насочена към Живков и това е вид социален протест срещу строя, който не ѝ е осигурил добро жилище.

Причини

Но защо се стига до инцидента? В дъното на случая е всемогъщият генерал Мирчо Спасов, който пряко отговарял за сигурността на Живков и имал абсолютен контрол върху действията на русенската милиция.

Два дни преди официалното посещение той пристига в Русе и ръководи всички етапи на подготовката на срещата.В оперативен план, гарантиращ сигурността на държавниците (това е рутинна процедура в целия свят), русенци са предложили две трасета, по които да мине кортежът с колите. Първото: Дунав мост – бул. „Ангел Гецов“ – бул. „Цар Освободител“ – ул. „П. Д. Петков“ – централната част на града, и второто – Дунав мост – бул. „Васил Коларов“ – центъра на града. Специалистите от Русе, анализирайки всички възможни невралгични точки, са предложили и държали на първото трасе, но Мирчо Спасов, пренебрегвайки всички евентуални опасности, заповядва да се подготви второто. Вероятно е искал да покаже на Чаушеску мащабността и величието на Русенската източна промишлена зона.Около случая не се шуми. Живков никога не отваря дума за буцата пръст. Но за Министерството на вътрешните работи инцидентът е сериозен пробив на мерките за сигурността и е подложен на задълбочен анализ, направени са съответните изводи.

Окръжният партиен лидер Петър Данаилов и окръжният началник на МВР Иван Пенчев си остават на постовете. Изкупителните жертви са зам. окръжният началник на МВР и началник на милицията полк. Райчо Павлов и майор Йордан Соколов – районен инспектор, отговарящ за квартала, в който става инцидентът. Райчо Павлов е уволнен по разпореждане. Партийната организация на МВР в Русе не разглежда случая, все едно нищо не е станало. Уволнението на Райчо Павлов е обсъждано във висшия ешелон на МВР. Само ген. Райков надига глас в защита, но ген. Ангел Солаков пропуска думите му край ушите си. След случая, при посещенията на чуждестранни и наши партийни делегации и гости, всички зарегистрирани психиатрично болни с по-сериозни диагнози са превантивно прибирани в русенския психодиспансер.

След инцидента Василка е държана година и половина в психоболницата в град Бяла. Това е цената, която заплаща за хвърлената шепа пръст. По това време изпраща лично извинително писмо до Тодор Живков. С годините нейният бит с нищо не се е променил. Съпругът ѝ е покойник. Открих дъщеря ѝ в една порутена съборетина. Изглежда е наследствено обременена от майчиното си страдание. За майка си твърди, че е жива и е настанена в някакъв старчески дом, но не определя точно в кой град.

Параноя

Но пробивът в мерките за сигурността на Живков в Русе не е изолиран случай за генерал Кашев.

При едно от деловите си посещения в крайдунавския град Живков е настанен в правителствената къща на ул. „Райко Даскалов“, близо до хотел „Рига“. В къщата са отседнали още Кашев и един негов служител. По това време председател на Окръжния народен съвет е Иван Станев, който изпада в депресия и параноя, че е преследван и животът му е в опасност. Твърди, че съседът му по апартамент го пробожда с невидими лъчи. Преглеждат го най-добрите български психиатри, лекуват го, но без видим резултат. За да го разведрят, го изпращат в санаториум във Велинград. Там научава, че Живков е пристигнал в Русе. Взема една служебна кола с шофьор и без да уведоми когото и да е, потегля за Русе.

Живков, който няма пристрастия към нощния живот, чинно си е облякъл пижамата и е легнал да спи. Кашев и охраната решават, че е дълбоко заспал, че всичко е спокойно, напускат къщата и отиват в хотел „Рига“, за да погостуват на прочутия управител Пенчо Илиев, който ги посреща подобаващо. В това време Иван Станев, запасал личното си оръжие, пристига в Русе и се вмъква в безлюдната къща, където открива спящия Живков. Какво е преживял Живков е трудно да се каже, но хубавото е, че е бил запознат със заболяването на Станев. Той започва една безкрайна тирада от оплаквания, че е заточен, че искат да му отнемат поста, че е жертва на заговор и други от този сорт. Близо час Живков е принуден да слуша неканения си гост. Най-сетне Кашев се сеща, че е оставил патрона си без надзор и когато се връща, с ужас открива Иван Станев. Случаят е потулен и сега за първи път му се дава гласност. Станев е изпратен на лечение в Москва, но скоро от правителствена болница по заобиколен начин съобщават, че са вдигнали ръце от българския си пациент. Иван Станев е пенсиониран и му е дадено жилище в София. Пристрастява се към Витоша и до края на живота си прави ежедневни излети в планината.

Източник:Телеграф

Научете повече

Двама Велики и неповторими

Георги Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Оставя след себе си своите майка и сестра.

Стояна-Мария Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов, тогава драматург в Народния театър „Иван Вазов“, е български писател, преводач, критик, от град Русе, където малката Стоянка често гостува като дете, но по произход от Трявна (по бащина линия) и от Битоля (по майчина линия). Майката на Стоянка Мутафова е Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин.

През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия.

Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „3 сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм излъчван по Българска телевизия „Патиланско царство“, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек.На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци на ръцете и. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTV „Столичани в повече“.На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и други.

На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК.

Стоянка Мутафова умира на 97 години на 6 декември 2019 г. във Военномедицинска академия в гр. София след няколко месеца на сериозни проблеми със здравето.

Научете повече

Такива абитуриенти бяхме ние някога….Колекция от снимки през 70-те и 80-те

1. Абитуриенти от СПТУ по промишлено строителство във фоайето на ресторант „Верея“ гр. Стара Загора, 1984 г.

2. В последния учебен ден завършващите взаимно надписват за спомен белите си униформени ризи

3.София, Новотел „Европа“ – 1987 г. Зрелостници от техникума по жп транспорт „Никола Корчев“

4. Момчетата и момичетата от випуск 1987 г. на Националната математическа гимназия в София

5.Така изглеждаха абитуриентите преди повече от 30 години

6.Стилни и елегантни – абитуриенти от средата на 70-те

7. Абитуриентската вечер за випуск 1985 г е в разгара си, София – НДК „Людмила Живкова“

8. Абитуриентите от випуск 1974 на малкотърновската гимназия празнуват завършването си в мотел-ресторанта на Балкантурист

9. Лъвчетата на Михайлова от V „г“ на ТМСС – гр. Карнобат, 1975 г.

10. Чест за всеки кавалер е да бъде с най-красивата дама на бала, Велинград-1990 г.

11. Един неразделен клас от 70-те на прага на бурното море на живота

12. Какво е абитуриентската нощ без снимка за спомен с любимия класен ръководител

13. Абитуриенти от пловдивска гимназия в хотел „Тримонциум“, 80-те

14. Явно такива са били модните тенденции за абитуриентките от випуск 1989 г.

15. На добър час, абитуриенти!

16. Абитуриентска нощ в столичната зала „Универсиада“ през 60-те

17.Абитуриенти в Чирпан,началото на 90-те

Вижте още:Абитуриентските балове в миналото и аромата на "Бич Може"

Научете повече

В памет на Гинка Станчева!

Като малка бъдещата артистка мечтаела да стане балерина, защото била крехка и фина. Когато убиват баща й, всичките й мечти посърват. Едно лято майка й я изпраща със своя колежка на курорт във Велинград. Точно на тази почивка среща съпруга си Пейчо. Той почива във вилата на адвокатите, а тя – в тази на банковите служители, каквато е майка й. 

Пейчо се влюбва в нея от пръв поглед и всеки ден изминава по 14 км пеш, за да я вижда за по 5 минути. Любовта им пламва изведнъж, а след година той е приет в театралната академия. Тя обаче е още ученичка в гимназия. Пътищата им се разделят и въпреки волята на майка си Гинка решава да кандидатства за актриса. 

На изпитите отново се среща с Пейчо, а когато е в трети курс, се женят, за да не го изпусне. И сега чувала от време на време почукването на бастунчето му, но се тешала с грижите по внука си Андрей-Константин, син на дъщеря й Хермелина.

Актрисата от „Любимец 13“ е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича „ла ведет булгар“ – българската звезда.

„Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“, спомня си актрисата.

Актрисата Гинка Станчева ни напусна завинаги на 4 февруари 2023 г. на 90-годишна възраст.

Тъжната новина разпространи Съюзът на артистите в България в своята Facebook страница. В публикацията си САБ пише: „Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино ни напусна на 90 годишна възраст. Сърцата ни са разбити!“

Научете повече

Израстнах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца... И вицове разправях аз за бай Тошо

За системата омразна, за партията изродена... Не ме докосна никой, не бях съветван и третиран. Учих колкото и каквото пожелах. Работих в подредени заводи, чисти и просторни, удобни за работниците и за обслужването на машините. Наука имаше такава "Проектиране на заводи" По нейните правила се строяха и дострояваха заводите. Недораслите критици на времето  на моята младост със сигурност не знаят какви грижи се полагаха за обикновения работник.

В завода(ВАМО) имаше магазин за хранителни стоки, добре снабден с учудващо ниски цени, заради дотациите от синдикалните организации. Децата сутрин оставяхме в заводската детска градина. Имаше медицински пункт с двама лекари,акушерка, зъболекар.Не беше необходимо да прекосяваш целия град за преглед и лечение.

В цеховете имаше лафки за топли зкуски, кафе и безалкохолни. Пред съблекалните кулинарен щанд на  ресторант"Морско конче" - пасти торти, петифури и какво ли още не, защо да бягаш от работа, като можеш да си напазариш в почивките.

Създаваш семейство-синдикалната организация ти осигурява ведомствено жилище. Трябват ти пари за почивка-взаимоспомагателната каса ти отпуска необходимия заем срещу нищожна лихва.

Обущарско и шивашко ателие до входа на завода. От теб се иска да дойдеш и да си тръгнеш в определен час. Полагането на извънреден труд беше непознато понятие. Ако се трудиш във вредни за здравето условия-галванично, термично, изпитание на ДВГ или пък си ел заварчик-полага ти се безплатна храна в заводския стол, 4 дни към годишната отпуска, карта за санаториум, газирана вода и бурканче кисело мляко на ден, като противоотрови.

В заводската почивна станция почивахме 14 дни за 20 лева...

Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука, за всичко друго.

Е дойде времето на бананите, но ги няма заводите. Армия от безработни, безимотни и оскотели  се бие, кой да рови в кошовете за боклук. Здравето, образованието и възпитанието отстъпиха на неграмотност, болести и грубиянщина... Качеството на живот е както в недоразвитите африкански страни. Борбата за оцеляване е толкова жестока, че никой не помисля за театър и опера... В търсене на някакъв реваншизъм издигнахме рушенето в държавна политика. Създадоха се "Ликвидационни съвети", ликвидира се селското стопанство, промишлеността, закриха се болници, училища.

Появи се прослойка крадливи мошеници, нарекли себе си политици и демократи.

Обществото, люшкано от лъжи и измамни обещания, обезверено и болно, оставено без средства за препитание абдикира от възможността да се бори за правата си. Появи се понятието работещи бедни. Работейки по 6-7 дни в седмицата обеднявахме и разпродавахме придобитото с Соца.

Мой прrятел, чех ми дойде на гости преди година и съвсем чистосърдечно заяви, че разрухата и нравите сега са го

 потресли в сравнение със спомена от преди 35 години..

Няма я свободата на словото, няма го престижното образование

Здравеопазването е сведено до търговия на дребно, няма сигурност в утрешния ден, няма армия

Прокуратурата се е самокапсулирала и оставя на гражданите НДЧХ, да решава споровете. 

Има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, ефтини сериали по многобройните ТВ, тъпи реклами, некачествени стоки и учудващо примирени хора на втора трета и повече възрасти.

Спирам, че жлъч напира в гърлото ми...Вижте още:Каква заплата е получавал монтьор от ДАП-Велинград в периода 1950-1975 г.

Инж.Борис Борисов/Източник:ФБ-Назад в епохата на социализма

Научете повече

Каква заплата е получавал монтьор от ДАП-Велинград в периода 1950-1975 г.

Трудовата книжка съпътства работника или служителя през цялата му трудовата дейност. Тя е официален удостоверителен документ, съдържащ писмена информация, удостоверяваща съществуването на определени факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и има доказателствено значение за фактите, отразени в нея.

Да се върнем назад в годините и да погледнем трудовата книжка на един работник в ДАП Велинград от периода на далечните 1950-1975 година.

Ето каква заплата е получавал работника там.

А Вие каква заплата сте получавали по времето на СОЦА в НРБ?

Научете повече

Тежка кървавата драма във Велинград

Треньорът по плуване Велко Клешков, е сложил край на собствения си живот, като се е пробол в сърцето с голям нож.

Както съобщихме по същия начин той първо е убил съпругата си, а после и сина си. Във Велинград са в потрес от трагедията и не могат да проумеят кое е наложило това зверство.

Казват, че Велчо е бил стабилен психически човек. До момента не се е чувало семейството да е имало изневери, финансови или други проблеми.

Не са се чували и скандали. Все още мястото е отцепено и се вършат огледи с полицаи и експерти от сектор "Научно-техническа лаборатория" на полицията в Пазарджик.

Труповете са транспортирани в Съдебна медицина в областния град. Прокуратурата се занимава със случая.

Както съобщихме, Клешков е ликвидирал семейството си. Той и съпругата му Йорданка Пенина са били треньори на плувния клуб "Белмекен" във Велинград, а в медиите през годините са публикувани изключително много победи за златни, сребърни и бронзови медали на техни състезатели, пише блиц. 

Научете повече

В памет на Пазарджишката теснолинейка, заминала за последния си път...

Датата  - 30-ти септември. 2002 година. Понеделник. Ден, свързан с новото начало. На пръв поглед ден като всички останали. Град Пазарджик. Малко преди седем вечерта. Железопътната гара. Тихо и пусто е.
Тук обаче този понеделник поставя едно тъжно начало - начало след несправедлив край на една 74-годишна история. Краят на един живот. Скъсването на една връзка. 

На далечния седми коловоз са композирани три зелени вагона и един локомотив. След броени минути те ще заминат, обслужвайки последния влак по теснолинейката от Пазарджик до Варвара - част от линията Септември - Варвара - Велинград - Банско - Добринище. Последните пътници със сълзи в очите се качват на Малкото влакче. Те са с него в последния му курс. Малко, но верни до гроб. "Пазарският влак" никога повече няма да се върне в Пазарджик, никога повече няма да мине край къщичките на селата Главиница, Ляхово и Ветрен дол. Бариерите на прелеза ще се пенсионират - защото вече няма на кой да служат. Днес той ще умре. Влакът. Гръбнакът на местния живот. Последното "Сбогом" протича със закъснение. Сякаш нещо невидимо задържа теснолинейката още няколко минути в гарата, преди да се изгуби в тъмнината. Вятърът бавно повява и придава още по-тягостно усещане. Бавно пада нощта. Черна и студена. С последното подаване на зеления сигнал бавно релсите започват да изстиват... тихо и пусто е. Отиде си... завинаги... а може би не...

И днес, когато застана на перона, все още търся с поглед Малкото влакче. Но него вече го няма. А може би още го няма. И тялото ми изтръпва. Изпитвам ужаса от загубата всеки път, когато се доближа до там, когато го сънувам и се събудя. Затова знам, че не искам да губим повече. Както каза един приятел - човек може без един бъбрек, но без двата си не. Затова ще пазим Родопската теснолинейка, помнейки как преди 14 години позволихме да погребем една значима част от нея. Попитах хората, макар да бях сигурен - днес 98,5% от пазарджиклии смятат, че откъсването ни от Трансродопската железница, свързваща курортите Велинград, Банско и Добринище, е голяма загуба за града и региона ни.
Този тъмен последен понеделник на месец септември 2002 година трябва да поражда у нас въпроси и заключения, които оставям на всеки от вас...

В памет на Пазарджишката теснолинейка, заминала за последен път на 30-ти септември. 2002 година - около 19 ч.
Снимка:tesnolineikata.com
Автор на текста: Кристиан Ваклинов

Научете повече

Партизанин от бригада "Чепинец" живее като отшелник през 80-те.От министерски съвет дават нареждане

Това се случи през 1985 г. скоро след като бях избран за кмет на Велинград. Секретарката влезе и ми съобщи, че по телефона ме търсят от Министерския съвет. Вдигнах слушалката и чух непознат глас. Оказа се жена-шефът на „Деловодния отдел“. Запита ме: „Вие не знаете ли, че в града ви има отшелници?“ И без да дочака отговор взе да нарежда. Каза, че някъде над почивния дом на ЦК в кв. Чепино живее отшелник. „Това за нас е необяснимо положение! И то в курортен град. Къде другаде в България живеят уединени самотници в гората? Не бива да търпим повече това обстоятелство. То противоречи на съвременния ни начин на живот“. И разпореди да вземем бързи мерки. Заинтригувах се. Не че бях впечатлен от тона на по-горния началник, но този отдел не беше за подценяване.

Налага се да дам кратка предварителна информация. Иван Георгиев Арнаудски е известен оригинал от Чепино. Роден е на 21 ноември през далечната 1912 г. Излязъл при масовото излизане на партизани в бригада „Чепинец“, дни преди Девети септември. Него го знаеха като Йоната. До края живееше с воловете си в м. Лепеница. Гледаше на тях като на свещени животни, а не като на добитък. Спеше си между тях. Не ги използваше за нищо, нито ги колеше за месо и кожи. Грижеше се най-редовно за животните си. Всяка сутрин беше пръв пред хлебарницата и пълнеше книжен чувал с хляб. С хляба хранеше тях и себе си. Иначе на адрес се водеше на ул. „Ц. Церковски“ № 20 в квартала.

Обадих се на Иван Илиев Кузов (1946 г. - 2012 г.), началникът на РУ на МВР, полковник. Той беше по-запознат със случая. Разбрахме се и сутринта на другия ден отидохме пеш до Лепеница. Минахме по пътеката, която започва от почивния дом на ЦК. От разхождащите се почиващи в гората научихме, че често минават покрай „отшелника“. Отнасяха се радушно и благоразположено към него. Стигнахме до обора и градината, които ми се видяха добре поддържани. Йоната се показа и ни прие. Разговаряхме с него - как живее, как са животните, има ли нужда от нещо, защо не си живее в града и т. н. От отговорите му аз започнах да се чувствам неудобно. Та той сред планината, овощната градина, животните, се чувстваше като риба във вода. Прииска ми се да можех и аз да живея волно, така като него.
Разбра се, по-късно, че приказката за „отшелника“ е тръгнала от жената-шеф, която е почивала тук. Не намерих за нужно да давам отчет нагоре. Ако пак ме потърсеха знаех какво да отговоря.

Сетих се наскоро за тази случка. От днешна гледна точка тя започна да ми се вижда като една приятна преживелица, откъдето и да я погледнеш. Например. Предишната история контрастираше драстично с гледката, която видях една сутрин от втория етаж, където живеех. Отсреща близо до високия жилищен блок имаше метален кош за боклук, от големите. Около него между цигани се водеше борба кой да овладее боклука вътре и около коша. Омърляна циганка с раздрънкана бебешка количка искаше да придърпа и свие в пакет картон от кашони. Но двама не й даваха. Циганин с каруца, върху която в големи оваляни кошове беше пълно с пластмасови бутилки, хартия и какво ли още не. И друг, който държеше стар велосипед, на който бе закачена разкривена дървена количка на две колела. Врявата беше голяма. Борба се водеше кой да владее този район с кошовете за боклук.
Ще си позволя да припомня някои приказки на Йоната, известни сред населението. Така както съм ги чул.

До моста за „Велина“ през р. Чепинска, трудоваци са отбили водата, и са направили кофраж за да отливат бетонова стена. Правят корекция на реката за да запазят близките къщи и дворове. Те се мъчат да запалят потапяща се помпа за да изтеглят водата, която пречи на работата. Помпата не е наред и не може да запали. Йоната е тръгнал да се прибира при воловете, които са в обор, до само и реката. Той се е надвесил върху перилата на моста, гледа какво правят трудоваците, чупи хляб от чувала и яде. Започва да се дразни и по едно време не се стърпява и се провиква: „Какво е това пър-пър-пър, бе? Колко е тази вода? Дайте ми да изям две кила пάстрама, и като смукна… у-у-ф-п, тая вада да я нема!“ Трудоваците го познават вече, само се усмихват и продължават работата си. Йоната продължава да наблюдава от моста и се извиква: „Какви са тия камене, дето сте ги докарали тука за стената? Това камене ле са? Камене да видиш преди Девети! Това сега не са камене!“

Тръгнал Кольо Джурков към Лепеница да откара теле. Йоната да го отгледа. Той на друг няма да обърне внимание, но щом е Кольо, другар, ще го допусне в неговия обор. А и Йоната често ходел у тях. Той е приятел и с чичото на Кольо – Гоге, който гледа крави и волове. Майката на Кольо пък опържила пълна тава филии с яйца на Йоната, да се наяде. Забелязали как той хапнал две-три хапки от филиите и останалото дал на воловете. „Гледай го ти него, затова ли му напържих толкова филии, за да ги даде на животните“ – възмущавала се леля Гина. А Йоната не допуска всеки, спотайва се при воловете, докато разбере кой е – свой или чужд. Чак когато Кольо с теленцето се приближил съвсем наблизо, той се обадил: „Е-е-ей!“ Кольо наскоро е бил в Германия. За встъпление към основния разговор той разправя на Йоната, че на летище там е видял много самолети, едни излитат, други кацат. „Като в Бачовица комарето, брамбарето ...” - отвръща Йоната.

Кольо държи малкото теле. Йоната го оглежда скептично отвсякъде, отпред, отзад и по едно време пита: „Майката каква е?“ „Малка“ - казва Кольо. „Еми к′во искаш? То не си е взело млекото…Ке ме викаш я да ти избера теле. Какво е т′ва? Требва да му дроба леб в алвена кутия, та да го вдигна! Кога ще стане петстотин кила…нингаш нема да стане! Не го ли гледаш, че в муцуната е като лисица. Чърчил е тежал 150 кг, ама майка му е имала големи ненки, едната под мишницата, другата я прехвърли през рамо, а той боза и от едната и от другата, та чак ке се задави…“
Михаил Алексиев

Научете повече

История на първата българска подземна водноелектрическа централа – ВЕЦ Батак.

В началото на януари 1958 г. е завършена първата българска подземна водноелектрическа централа.
Разположена е близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата „Баташки водносилов път“ –  една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет големи язовира. Водите, събирани от водосборния район, задвижват три водноелектрически централи –  ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко, с обща мощност 226 MW, които произвеждат средно годишно по 796 000 000 kWh електрическа енергия. Официалното откриване на цялата система е на 6 септември 1959 година.

Каскада „Баташки водносилов път“ е един от най-сложните хидрокомплекси, построени със замисъл да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с основните водохранилища – язовир „Голям беглик“ и „Батак“, и трите деривационни ВЕЦ – „Батак“,“Пещера“ и „Алеко“.

Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), възниква още през 1920 г., когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно – през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 г. по идея на главния директор на Главна дирекция „Електрификация на България“ инж. Марин Калбуров, се провежда конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя идеята за възможно проектиране на три главни каскади „Доспад-Девин-Кричим“, „Баташки водносилов път“ и „Сестримска каскада“.

Идейният и технически проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергохидропроект“ през 1951-1955 година.  Проектът включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към „Хидрострой“ с директор инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и 7 броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели – водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир Батак, язовир Голям Беглик, язовир Тошков чарк, язовир Беглика, язовир Широка поляна.

Баташкият водносилов път е част от „Национална електрическа компания“ ЕАД – търговско дружество със седалище в София, изцяло собственост на „Българския енергиен холдинг“. Основната дейност на НЕК е производство на електрическа енергия, покупки и продажби на електроенергия, внос и износ на електрическа енергия. Производството на електроенергия се осъществява в 30 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи с обща инсталирана мощност 2713 MW (2015 г.). Основната част от производството е концентрирана в централите от каскадите „Белмекен-Сестримо-Чаира“, Въча, Батак и Долна Арда.

Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата ? бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и язовир Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).

Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.

Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината и? е 112 км, която й отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците и? се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловди. Стената на язовир „Въча“ е най-високата в България – 144.5 метра.

Река Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.

/соц.бг/

Научете повече

Разказ от първо лице на една работничка от свинекомплекса в село Зимен през 70-те

Започнах работа през 1974 г.в свинекомплекса  в село Зимен, към Окръжно предприятие за хибридно свиневъдство — Карнобат, Бургаски окръг. В сектора за свине майки-кърмачки бяхме 19 жени от всичко 21 работници. На месец тук се опрасваха по над  500 животни, които заедно с малките прасенца отглеждахме до 28-ия ден.

Благодарение на извършената реконструкция и модернизация ръчният ни труд бе намален, основните производствени процеси бяха механизирани — храненето, поенето, почистването на тора и др.Така имахме повече време да се грижим за правилното развитие на малките прасенца. Ние, жените, в свинекомплекса,бяхме половината от целия персонал и се чувствувахме равностойни на мъжете.

Еленка Маркова

Радостни бяхме, че се полагат големи грижи за нас. Създадени бяха условия за пълноценна почивка,напълно безплатен стол, осигурен ни бе безплатен превоз от домовете до работното място. Годишните си отпуски можехме да прекарваме в курортите Хисаря, Велинград, парк „Росенец“ и др.курорти на символични цени

От работата си като свинегледачка бях много доволна. Няколко години подред редовно изпълнявах трудовите си норми, за което съм награждавана многократно. През 1981 г. получих значката „Отличник“ на НПО по хибридно свиневъдство, а година по-рано  бях изпратена на безплатна  екскурзия в Съветския съюз.

Еленка МАРКОВА

Научете повече

Месопромишлеността в България от 1944 година до 1989 година

След деветосептемврийската победа през 1944 г. народната власт се заема с решаването на много трудни проблеми, свързани с възстановяване на националната ни икономика. Един от най-сложните въпроси е осигуряването па достатъчно количество суровина за месопромишлеността. Добитъкът е незначителен по количество, почти без каквато и да е генетична стойност, недохранен, възрастен, разнороден и непродуктивен, а и започналата колективизация изисква да се развива животновъдство от съвсем нов тип.

За начало на държавната месопромишленост се смята Разпореждане № 33 на Министерския съвет от 29. X* 1947 г. В изпълнение на този правителствен документ се създава държавно стопанско предприятие „Месоцентрала“ със седалище София и съответни поделения в останалите селища на страната. То обединява дейността на всички кланици, колбасарски работилници, топилни за мас, работилници за черва, обработка на кожи и др. Производството се оглавява от най-добрите, опитни и предани на народа кадри. За ръководители на производствените бригади, участъци и цехове се издигат най-квалифицираните и авторитетни майстори колачи, обезкоствачи, колбасари, червари и работници от топилните за мас и сушилните за кожи. За осигуряване на кадри за месопромишлеността се откриват професионални училища по месопреработка,-а в Пловдив — Висш институт по хранително-вкусова промишленост.

През 1953 г. се извършва реорганизация в структурата на месопромишлеността — изграждат се териториално обособени и специализирани по дейност месокомбинати. През 1955 г. в София се създава Научноизследователски, технологически и проектоконструкторски институт по месна промишленост. Започва процес на концентрация и специализация в производството.

През 1960 г. в сравнение с довоенната 1939 г. се произвеждат 2,5 пъти повече месо и 6,5 пъти повече месни произведения. По-късно с постановление № 98 от 29. I. 1965 г. се създава Държавно стопанско обединение „Родопа“, в което като специализирани дирекции се включват дейностите месодобив и месопреработка, млекопреработване, производство на яйца и птиче месо, фуражо-производство и външнотърговска дейност.

През 1970 г. от състава на ДСО „Родопа“ се отделят като самостоятелни държавни обединения млечната, птицепреработващата и фуражната промишленост.

Съществен ръст в своето развитие месопромишлеността постига през четвъртата, петата и шестата петилетки. През този период продължава реконструирането и модернизирането на предприятията. Изграждат се специализирани цехове за производство на чисто месни консерви в градовете Толбухин, Русе и Шумен, както и специализирани предприятия и цехове за производство, на трайни варено-пушени и сурово-сушени колбаси в Шумен, Карлово, Самоков, Търговище, Разград, Казанлък, Русе, Пазарджик и Велинград. Изгражда се и се усъ-вършенствува хладилната база във Варна, Ловеч, Велико Търново, Пазарджик, Станке Димитров, Плевен.

През годините на седмата петилетка окончателно е завършено строителството и се пускат в експлоатация новите месокомбинати в градовете Хасково, Силистра, Смолян, и Свищов. От началото на 1979 г. влиза в експлоатация и новият комбинат в гр. Сливен. Това предприятие изпъква като един от най-модерните комбинати, съоръжени с техника на световно равнище. Характерно за годините на седмата петилетка е същественото обновяване на техниката с нови съвременни поточно-механизирани линии за добив на месо, производство на месни и пастетни консерви, производство на кренвирши, на едро и дребно разфасовано месо, производство на месни произведения, производство на свинска мас и др. Непрекъснато се разширява и хладилното стопанство на подотрасъла. В резултат на това добивите и преработките на месото растат със стабилни и високи темпове.

Интензификацията на месопромишлеността през годините на осмата петилетка продължава с нова, още по-голяма сила. В състава на основните производствени фондове от внос и местно производство се включват нови машини и съоръжения и цели технологични линии за производство на шунка, кренвирши, за сурово-суше-ни колбаси, месни и пастетни консерви, за претопяване иа свинска мас, за вакум-опаковка на колбаси, за обезкостяване на месо, за производство и опаковка на кайма, за дране на месо от дребен рогат добитък и др. Вследствие на това техническото равнище на производството се увеличава значително, като за редица производства по степените на механизация месопромишлеността се приближава до най-напредналите страни. През годините на осмата петилетка завършва преустройството на редица месопромишлени предприятия, между които и хладилно-колбасарският блок в Стара Загора, климатичната сушилня в Троян, кланичните блокове в комбинатите Видин и Перник. Реконструиран и модернизиран е и ПЖК „Родопа“ — Толбухин, който по своите мащаби и техническо равнище на производството се превръща в едно от най-модерните и на съвременно световно равнище месопромишлено предприятие. По своите технико-икономически данни предприятието може да съперничи на редица предприятия в социалистическата общност и капиталистическите страни. Изграждат се и модерни, на съвременно техническо равнище месопрера-ботвателни предприятия от малък тип в Ботевград, Смядово и др.

В края на 80-те-те, месопромишлеността е структуроопределящ подотрасъл на хранително-вкусовата промишленост, който осигурява около 27% от промишлената продукция на отрасъла. Производството на месо и месни продукти в нашата страна както досега, така и за в бъдеще ще се определя главно от темповете в развитието на животновъдството, внедряването на научно-техническия прогрес, рационалното разположение на териториално обособените производствени звена, запазване и създаване на нови малки и средни предприятия за преработка и производство на месни продукти и деликатеси и на тази основа повишаване на икономическата ефективност и подобряване качеството на продукцията.

Научете повече

50 от най-зловещите инциденти с влакове у нас

Зловещият инцидент в шуменското село Хитрино ни накара да си спомним черната статистика на катастрофи с дерайлирали влакове през последните години. Ето 50 от тях: 23 януари 2016 г. Осем вагона са се обърнали на гара „Дупница”, няма пострадали. Инцидентът е станал около полунощ. Товарен влак е навлизал в междугарието на гара „Дупница”. При насочването му в четвърти коловоз, най-вероятно поради висока скорост, е дерайлирал. Всичките осем вагона са се обърнали. Има забавяне на бързия влак София-Кулата поради технически причини. По първоначална информация няма пострадали. 12 август 2015 г. Последният 16-ти вагон от товарна композиция е дерайлирал във входните стрелки на гара „Юнак”, Варненско. Инцидентът е станал на 11 август около 19.45 часа. Влакът е бил натоварен с цимент. 17 март 2015 г. Около 5:50 часа дизеловата мотриса „Дезиро” на пътническия влак 24222 от Троян за Левски се е ударила в паднала скална маса в участъка между спирките Абланица и Хлевене. Вследствие на удара мотрисата е излязла от релсите с едната си коловоз. 9 март 2015 г. Локомотивът на бързия влак от Варна за София е дерайлирал след удар от скална маса между гарите Мездра-юг и Зверино. Влакът е ударен около 11.40 часа от скална маса. Вследствие на удара локомотивът е излязъл от релсите с едндиния си коловоз. 6 март 2015 г. Около 11:50 часа в междугарието Долене – Варвара, в района на спирка Цепина, е дерайлирал локомотивът на пътнически влак № 16102 от Добринище за Септември. Причината за дерайлирането на локомотива на пътническата композиция е вследствие на удар в скална маса, паднала върху железопътната линия. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. В композицията са пътували 12 пътника, които незабавно са били изведени от вагоните с помощта на превозния персонал на влака. 1 февруари 2015 г. Локомотивът и двата вагона на пътническия влак София – Карлово са дерайлирали във входните стрелки на гара Стряма. Около 09:15 ч. във входните стелки на гара Стряма са дерайлирали локомотивът и двата вагона от състава на пътнически влак № 30111 от София за Карлово. 5 ноември 2014 г. В 17.07 часа в междугарието Бобошево – Кочериново, в близост до сп. Мурсалево, пътническият влак № 50245, който пътува по маршрут Дупница – Благоевград, удря колесен челен товарач - „фадрома“, паднал до железния път и закрил габарита. Вследствие на удара е дерайлирал локомотивът на влака и първият вагон с една талига. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Влакът се е движил в състав от локомотив и два пътнически вагона. 13 юли 2014 г. Вагон от композиция на товарен влак е дерайлирал между гарите „Чумерна” и „Гавраилово”. Закъсалият влак е на частна „Българска железопътна компания”, няма пострадали. Дерайлирал само последният вагон от композицията. Инцидентът е станал около 14.15 часа, поради което всички пътници, които по разписание минават с влаковете през участъка, се налага да бъдат превозвани с автобуси. 7 май 2014 г. Пътнически влак е блъснал товарен автомобил в района на индустриалната зона в град Септември. Инцидентът е станал на жп линията София-Пловдив. Влакът е дерайлирал. Има пострадали четирима пътници от камиона и влака. 28 март 2014 г.  Пет вагона на товарен влак от Пловдив до София дерайлират близо до гара Тодор Каблешков. Няма пострадали. Инцидентът прекъсва за няколко часа движението в района.  17 януари 2014 г. Дерайлирал е товарен влак с празни цистерни. В нощните часове между петък и събота, е дерайлирал влакът, с 18 вагона композиция, като първите седем са се преобърнали. Откраднати са около 150 - 200 метра от крепежните елементи на релсите. Инж. Милчо Ламбрев обясни, че поради откраднатите елементи и високата скорост, с която минава влакът, линията се е отделила, както и траверсите, и влакът е дерайлирал. 03 октомври 2013 г. Бърз влак от Пловдив за Варна е дерайлирал, няма пострадали. Няма пострадали при инцидента с дерайлиралия локомотив на бързия влак от В 06:20 часа в района на изходните стрелки на гара Синдел са дерайлирали локомотива и първия вагон-фургон на бързия влак № 8637, който пътува по маршрут от Пловдив за Варна. Влакът се е движил в състав от локомотив, вагон-фургон, три седящи вагона и един спален вагон. Във влака са пътували 85 пътника, които в 07:00 часа са били прехвърлени на пътнически влак № 20161, които пътува по маршрут от Шумен за Варна. Пътническият влак е пристигнал в гара Варна в 07:50 часа. 4 септември 2013 г. Вагон от международния пътнически влак Букурещ-Истанбул дерайлира край гара Радунци. Няма пострадали пътници и служители на железниците. 09 Юли 2013 г.  Товарен влак дерайлира в района между Стара Загора и Змейово. Причината за инцидента е повреда във влака. 7 юни 2013 г. Товарен влак дерайлира в района на железопътен участък Дъскотна – Люляково. Композицията била от 29 вагона и два локомотива. Скъсва се метален купол, поради което вагон се блъска и качва върху намиращия се пред него локомотив. От инцидента са настъпили само материални щети. 15 февруари 2012 г. Локомотив-снегорин е дерайлира край село Межден, Община Дулово. При инцидента няма пострадали хора. 6 февруари 2012 г. Локомотива на влака от Белград за Истанбул дерайлира близо до Симеоновград. Причината е свличане на земна маса и дървета край пътя Константиново- Симеоновград. Няма пострадали. 26 януари 2012 г.  Пътническият влак от Добринище за Септември, който тръгва удря снежна преспа върху железния път в участъка между Якоруда и Аврамово. Локомотивният персонал опитал да изкара влака от снега, но при този опит дерайлирал първият вагон на композицията. 08 юни 2011 г. Товарен влак е дерайлирал между гарите Свобода и Чирпан тази сутрин. Това е наложило прекъсване на движението в района и промяна на маршрута на някои влакове 9 март 2011 г. Товарен влак дерайлира между Делян и Дяково. При инцидента няма жертви и пострадали хора. Влакът е обслужвал ТЕЦ- Бобов дол. Товарният влак е превозвал въглища. Инцидентът е станал около 14.00 часа. 25 септември 2010 г. Товарен влак, превозващ стоманени валове за претопяване, дерайлира край гара „Полски Тръмбеш”. Гарата е блокирана за повече от денонощие, а преместването на трите дерайлирали вагона отнема над 20 часа. 14 септември 2010 г. Край гара Орешец дерайлира локомотив на товарен влак. Инцидентът води до временно спиране на движението на влаковете по линията Видин-София. 17 юли 2010 г. На прелез между гарите в Люляково и Дъскотина, около 06,00 ч. сутринта, товарен влак блъска автобус. Счита се, че до сблъсъка е довело неспускането на ръчната бариера на прелеза от страна на пазача. Няма жертви.  18 юни 2010 г. На жп прелез в гр. Враца пътнически влак блъска автомобил. Свидетели посочват, че при пресичането на прелеза, автомобилът загасва.При удара загива 52-годишният шофьор на автомобила.  15 април 2010 г.  На жп прелез в Сливенско, въпреки задействаната прелезна сигнализация, лека кола – таксиметров автомобил, опитва да премине линията и е ударена от товарен влак. Автомобилът влиза под локомотива. Загиват шофьора и една от пътничките в колата.  15 февруари 2010 г.  В София на жп прелез в кв. „Левски”, около 05,00 ч. сутринта се блъскат влак и снегорин. При сблъсъка загива 59-годишния шофьор на снегорина – Стефан Иванов, служител на фирма „Титан”. Пострадали са и двамата машинисти на влака. От фирма „Титан” считат, че бариерата на прелеза не е била спусната, а семафорът не работи. От КАТ са категорични, че бариерата е спусната, а шофьорът вероятно се е опитал да я заобиколи, преди да бъде блъснат от влака. 24 август 2009 г. Заради блъснал се в жп стълб лек автомобил край Костенец, двупосочното движение на влакове по линията Пловдив-София е спряно за 7 часа. От удара стълбът пада напречно върху железопътните релси.  8 февруари 2010 г.  Четири вагона от пътнически влак дерайлират край гр. Курило, по маршрут Москва-София. Няма пострадали. До дерайлирането се стига заради повреда в ходовата част на единия от вагоните. 2 ноември 2009 г.  Влак удря камион с ремарке на неохраняем жп прелез край Варна. Инцидентът става на спирка Чернево. Влакът пътува от Кардам към Варна, когато се блъска в непревилно пресичащ прелеза камион. Няма жертви и пострадали. 5 март 2008 г. На релсовия път в района на Синдел дерайлира вагон и локомотив на влак, превозващ киселина, собственост на частна железопътна компания. Влаковете, на БДЖ, движещи се в участъка, са отклонени. Като причина за инцидента се сочи влизане в отсечката с превишена скорост от страна на машиниста на влака. 8 август 2007 г. В участъка Мирково – Буново дерайлират 7 от вагоните на товарен влак, натоварени с алуминиеви отливки и дизелово гориво. Инцидентът води до объркване в разписанието на пътническите влакове. 10 юли 2007 г. На прелез край с. Овощник влак блъска лек автомобил. Вследствие на удара в много тежко състояние е един от пътуващите в колата, а трима са пострадали. 12 ноември 2006 г.  Около полунощ дерайлират два от вагоните на товарен влак между гарите Калофер и Тъжа. Няма пострадали служители на железниците, причините за инцидента се изясняват.  15 октомври 2006 г. Товарен влак дерайлира близо до гара „Трапезица" край В. Търново. Причината за инцидента е счупена релса. Няма пострадали. 29 септември 2006 г. Около 6.10 часа влак дерайлира на гара Владо Тричков. Дерайлирали са пощенски вагон, фургон и четири пътнически вагона. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците. 22 август 2006 г.  Локомотив на пътнически влак по линията Велинград-Разлог дерайлира в междугарието Цветино-Аврамово. Влакът, който тръгва от Велинград в 4:40 часа се удря в паднала скална маса около 5.30 часа. Вследствие на удара локомотивът на композицията, съставена от четири вагона дерайлира. От БДЖ осигуряват автобуси за пътуващите по линията Аврамово-Септември. 16 август 2006 г.  На гара Казичене се обръща вагон и предизвиква тежка жп-катастрофа. Локомотив на бърз влак от София за Бургас излиза от железния път след удар с товарни вагони. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Причина за инцидента са неправилно поставени ЖП релси и неравномерно разположен товар. Директорът на Дирекция Железопътна инспекция към железопътна администрация Антон Буров съобщава, че са допуснати разлики между двете релси, една спрямо друга, извън допустимите по правилник 10 мм. Той уточнява, че на мястото на инцидента разликата между релсите е 30 мм. 1 август 2006 г. Около 09:16 часа, при потегляне от гара Дралфа дерайлира последната секция (вагон) от четирисекционна електрическа мотриса, обслужваща пътнически влак № 20150 по маршрут Шумен – Горна Оряховица. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците.  23 юли 2006 г. Товарен влак с 20 вагона дерайлира в рудник "Трояново-север" на мини "Марица-изток". При неизяснени обстоятелства композицията тръгва сама по гаражен коловоз в района на жп гарата в рудника край с. Ковачево. На гара „Добив" влакът е отклонен на друг коловоз, където вагоните излизат от релсите.  20 юни 2006 г. Товарен влак, превозващ медна руда, дерайлира в района на жп гара Твърдица. При инцидента последният вагон на композицията излиза от релсите. Влакът поврежда 6 км релсов път. При катастрофата са разсипани над 40 тона меден концентрат. 14 март 2006 г. Дерайлира влак по линията между Ребърково и Мездра. Няма пострадали. 24 Февруари 2006 г. В 7.20 часа пътнически влак номер 4101, движещ се по направление Горна Оряховица - Стара Загора, дерайлира между балканските гари Борущица и Радунци. Причината е откъсната скална маса върху жп релсите. При инцидента няма пострадали, тъй като машинистът на влака кара с намалена скорост и реагира веднага. След като ударя спирачките, локомотивът дерайлира. Повреден е няколко метра участък от релсовия път. Пътниците във влака са около 30-ина души. След инцидентът те са превозени с автобус до гара Дъбово.  1 февруари 2006 г. Около 8.40 часа в междугарието Драгичево – Владая локомотивът на бърз влак № 5620 (Благоевград – София, тръгва в 6.15 часа) дерайлира. Машината не се преобръща. Инцидентът става на завой непосредствено преди предупредителния сигнал на гара Владая. Допустимата скорост в този железопътен участък е 50 км/ч. Влакът в състав от пет вагона спазва ограничението, като се движи с 40 км/ч. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците.  11 септември 2005 г.  Влак дерайлира заради умишлено поставена гума от товарен автомобил на релсите. Инцидентът става в 12,15 часа в междугарието Биримирци-Подуяне-разпределителна.  13 юни 2005 г.  Товарен влак дерайлира между гарите Шивачево и Твърдица. Извън релсите излизат двата локомотива и шест от 24-те вагона на композицията, натоварен с медна руда. Леко са пострадали двамата машинисти, на които е оказана медицинска помощ. Причина за катастрофата е отнесената от поройните дъждове настилка от чакъл, върху която са положени релсите. 27 март 2005 г.  В 9 часа 50-тонна цистерна с натриева основа, собственост на “Химснаб” - Горна Оряховица, дерайлира между Русе и Иваново. На силна обратна крива машинистът опитва да намали скоростта, но вагонетките надигат задницата на машината и я изхвърлят от релсите. Тя излиза от контрол, чупи стълб от контактната мрежа и получава сериозни щети по ходовата част. Пострадали няма.  12 февруари 2005 г.  В 11,55 ч. в междугарието Черниче - Пею Яворов товарен влак се ударя в паднала скална маса върху железопътната линия. Вследствие на удара електрическият локомотив на композицията дерайлира.  24 септември 2003 г. Единайсет вагона от товарен влак, движещ се от Пловдив за Димитровград дерайлират в 2 часа през нощта. Инцидентът става 4 км преди гара Ябълково, в междугарието Скобелево-Ябълково.  31 май 2003 г. Малко преди 5 сутринта, бързият влак от Варна за София е ударен от друг влак пътуващ от Карлово за София. 38-годишният машинист Иван Димитров, който кара втория влак, загива на място. В двата влака пътуват общо 700 пътници. Четирима са пострадали по-сериозно. Най-засегнат е предпоследният спален вагон на влака Варна-София.  9 юли 2002 г. Пътнически влак от Перник за София дерайлира. Инцидентът става след тръгването от гара разпределителна. Влакът пътува няколко метра с откачени колела от релсите и при достигането на първата стрелка се наклонява в страни. Вследствие на това се къса куката, с която е закачен предишния вагон. При инцидентът няма жертви. 
Статистика на агенция "Фокус"

Научете повече